Колко струва да обикаляш света с яхта?

На английски има една дума с две значения. Free. На български едното значение на тази дума е „свободен“ а другото „безплатен“. Целта на нашите приключения с яхта по света е да докажем, че ако си достатъчно луд и упорит е възможно да пътуваш, да живееш и да обиколиш планетата free.

Подобна нестандартна идея е осъществима само посредством нестандартни методи. За да си представите как е възможно едно семейство да живее и пътешества за дълго време и на дълги разстояния без да участва в така наречената „система“ трябва да си напънете въображението и най-вече да забравите за всички тези неща, които до сега са ви се стрували „нормални“ или „даденост“, защото те всъщност не са нито едното нито другото. Някои от тези неща, за които трябва да си представите алтернативи, когато си мислите за нас са: постоянна работа, постоянни разноски, заплата, пенсия, застраховка и осигуровки.

Днешният свят- Системата, е построена да функционира около тези и други измислени норми. Но човечеството е съществувало дълго преди да се организират и наложат всички тези неща. Днес обаче, именно заради системата, която е навсякъде е много трудно да се откъсне човек. Но има и такива редки примери на индивиди и групи, които успешно се изстръгват и успяват да функционират по различен алтернативен начин. Но не им е лесно… И най-вече, хората не ги разбират изобщо, упрекват ги, нападат ги и се опитват да ги придърпат обратно, докато не се откажат и ги изоставят напълно. Ние още не сме се измъкнали от системата. Все още сме зависими до голяма степен от нея, но сме с единият крак навън и драпаме бавно. И дори да излезем напълно, смятаме да си държим една малка вратичка леко открехната, за внезапни аварийни ситуации.

 

Фата Моргана

Фата Моргана, FREE

Един от първите въпроси, който всички ни задават, когато им кажем, че живеем на яхта и пътешестваме е: „Колко струва да обикаляш света с яхта?“ Защото всички знаят, че хората с яхти са милионери на ваканция, собственици на петролни кладенци или наследници на собственици на петролни кладенци, нали така? Самоче ние съвсем не сме милионери и от там идва обърквацията и въпросите. Как така обикновени хора като нас, бивши шофьори на камиони, могат да си позволят подобна екстравагантност?

Оказа се, че да обикаляш света с яхта е един от най-евтининте и приключенски варианти за пътешестване. Другите по-евтини и още по-приключенски варианти са: да обикаляш света пеша, на авто-стоп или с колело. Всички останали варианти са доста по-скъпи и по-скучни и изискват участие в системата.

Да си купуваме самолетни билети и да плащаме за хотели е скъпо удоволствие и повечето хора с нашите финансови възможности могат да си го позволят само веднъж на една-две години за по една-две седмици. През останалото време трябва да се работи, да се плащат разноските по къщата и колата, сметките за телефона, тока, водата, телевизора, интернета, таксите и какво ли още не. Пък и не дават да се отсъства от работа дълго. Но след като се заразихме с идеята за лодката и започнахме да проучваме как да я осъществим, осъзнахме, че този е един от най-евтините варианти да пътуваме из света.

Отпаднаха разходите по къщата, защото отпадна къщата. На нейно място се появи яхтата и разходите по яхтата.

Отпаднаха сметките за ток, телефон, вода, телевизор, интернет, мебели, кола, бензин за колата и т.н., защото отпаднаха телефона, телевизора, колата и мебелите. На тяхно място се появиха вятър и платна вместо гориво, машина за превръщане на морската вода в сладка, слънчеви батерии за произвеждане на безплатно електричество, което захранва машината за вода и всички останали уреди и електроники на борда.

Отпаднаха огрома част от разходите свързани със сухоземният начин на живот и с тях отпадна нуждата да се работи.

И така, на въпросите: „Колко струва да обикаляш света с яхта? Не е ли скъпо да имаш яхта и да мореплаваш непрекъснато?“ нашият кратък отговор е: Не, по-скъпо е да имаш къща и да ходиш на ваканция един път годишно.

 

Мира на Бахамите

Мира на Бахамите

 

Но колко точно струва една яхта?

За да ви отговоря на този въпрос, вие ми отговорете колко точно струва една къща?

Зависи от къщата, ще кажете. Има къщи малки, стари, в покрайнините на селото, които са доста евтини. Има и къщи големи, нови и луксозни, в центъра на баровския квартал, които са доста скъпи. Така е и с яхтите. Има даже и безплатни яхти, полу-счупени, претърпели ураган,от които собствениците искат де се отърват, защото само са им в разход, но повярвайте ми, нямате нужда да си взимате беля на главата. Ще ви трябват години и много пари за да ремонтирате подобна разнебитена лодка. Има и мега-яхти за по 10-20 милиона и повече. Ако можете да си позволите такава, купете си я и да ви е честита!

 

Изберете си яхта

Изберете си яхта

Нашата яхта, 12-метров (38 футов) Robertson&Caine 2001 Leopard Catamaran построен в Южна Африка, сменила два собственика преди нас и давана под наем за изветно време преди да я купим, което амортизира лодките най-много, струва почти колкото къщата ни, която беше доста стара, разнебитена и в покрайнините на едно село, на север от Монреал в Канада. Не пиша точните цифри, защото те не са важни. Важно е да разберете, че си купихме лодка, която ни беше по джоба и която ни върши работа.

Години наред работехме като шофьори на камиони между Канада и Америка, което е трудна, опасна, но добре платена работа в тази част на света. И двамата с Иво карахме на смени, в екип. Аз карам той спи, той кара аз спя. Децата с нас в кабинката, която беше доста малка, с две легла едно върху друго, мини-хладилник, микровълнова и телевизорче. Мога да напиша отделна книга за приключенията ни из американският континент с камион, но тук говорим за други по-важни неща, като пари и цени, нали така? Години наред спестявахме и изплащахме къщата. Обърнете внимание на думата „спестявахме“. 12 години си купувахме дрехи втора употреба и все още си ги носим, с голяма гордост. Приоритетите ни винаги са били в страни от вещи и лукс, така че не сме се измъчвали от факта, че не ходим на рресторанти и нямаме порше. След като изплатихме къщата и я продадохме имахме достатъчно пари да си купим яхтата, да я ремонтираме, да инсталираме всичко необходимо и ни останаха достатъчно спестявания за да пътуваме без да се налага да рабтим няколко години, живеейки изключително скромно, както винаги.

Иво и Мая край огъня, Барбуда

Иво и Мая край огъня, Барбуда

 

Но нека се върнем обратно към цените на яхтите.

Цените на яхтите се определят от следните фактори, които е малко трудно да се подредят по важност, защото всички са доста важни: модел и дизайн на яхтата, размер на корпуса, година на производство, местонахождение и история (предишни собственици, предишно предназначение, морски мили пропътувани, инциденти, местонахождение, ремонти и оборудване)

1. Модел и дизайн

На първо място е моделът или дизайнът на лодката според предназначението и. В това отношение лодките си приличат и с колите. Един мерцедес, колкото и да е стар, ако е в движение и в добро състояние си държи цената. Трябва да се определи и дали лодката е състезателна или крузър. Състезателните лодки не са обзаведени и пригодени за живот на борда, а само за регати и състезания. Както и състезателните коли от Формула 1 не стават за градско. Тук ще се спра само на яхтите пригодени за живот на борда наречени крузъри и няма да се спирам на състезателни лодки или мега-яхти.
Всяка година има класации пубикувани в списания като Cruising World и Sail Magazine, които определят най-добрите модели яхти за годината (но всички класации са доста субективни). В класациите има различни категории: малки еднокорпусни яхти за кратки разстояния край брега, средно-големи еднокорпусни яхти (40-44 фута), големи еднокорпусни яхти (45-49 фута), двукорпусни яхти под 45 фута, двукорпусни яхти над 45 фута, презокенаски яхти и прочие.
Нашата яхта е в графата двукорпусни яхти под 45 фута, но е от реномираните катамарани Leopard, които спечелиха класацията за най-добри двукорпусни яхти (самоче над 45 фута) за 2013 година (Leopard 48). Ние се гордеем с факта, че катамаран от същата марка като нашият спечели класацията, но това не е много показателно за нашата лодка, която е 38 фута и е построена 2001 година.
Цените на лодките спечелили в респективните категории в класацията са между 145 000$ (Catalina 31 фута) и 3 300 000$ (Oyster 62 фута). Става въпрос за чисто нови яхти построени през 2013 година.

2. Размер

На второ място в определяне на цената е размерът на лодката. Всеки един фут (три фута се равняват приблизително на един метър) има огромно значение, не само за цената, но и за пространството вътре, за скоростта на лодката, за сигурността и за това как се представя лодката на море. Колкото по-голяма, толкова по-добре, но и толкова по-скъпа.

3. Възраст

По същият принцип, годината на производство е определяща за цената. Колкото е по-нова една яхта, толкова е по-скъпа.

4. Местонахождение

Една и съща лодка е по-скъпа или по-евтина в зависимост от това в коя точка на света се намира. На някои места има толкова много яхти, конкуренцията е огромна и цените са по-ниски. Като например Испания, Хърватско и Флорида. Във Флорида сякаш има повече яхти отколкото хора и цените на яхтите са ниски. В Нова Каледония, Фиджи, няма много лодки, а търсенето е голямо, затова и цените са по-високи. Много хора купуват яхта във Флорида, закарват я в Нова Каледония и я продават двойно.

5.История

И накрая, историята на старите използвани лодки е също много важна при определяне на стойността им. Има значение колко е амортизирана лодката или колко морски мили е пропътувала. Колкто по-малко, толкова по-добре, както при колите. Има значение в какви води си е прекарвала времето. Например, има лодки, които са стояли паркирани години наред в солени тропически води, други- в сладководни езера, трети са били изкарани на сушата за дълги периоди. Различните околни среди, соли във водата, температура и т.н. влияят различно на материалите и е за предпочитане яхта, която е била на сушата или в сладка вода, пред яхта, която се е киснала в солена топла вода.

И така, на кратко, яхтите могат да бъдат скъпо удоволствие за тези, които искат да си запазят къщата, колата, работата и всичко останало и да мореплават една-две седмици в годината по време на ваканциите, но за тези като нас, които са си продали всички движими и недвижими имущества и вещи, яхтата е дом и превозно средство едновременно, не по-различна от къщата и колата и не по-скъпа.

Нашият дом и превозно средство- Фата Моргана- интериор.

Нашият дом и превозно средство- Фата Моргана- интериор.

 

Колко струва поддръжката на една яхта?

За съжаление, поддръжката на една яхта е доста солена. Особено първоначално. Почти при всички положения (особено на стари яхти като нашата) трябва да се инсталират куп неща, да се подновят старите електроники, да се ремонтират счупените местенца и т.н. , както в началото, когато си купите къща и трябва да смените покрива и да я обзаведете. За това, когато си купувахме лодка, ние знаехме, че ще трябва да вложим допълнително между 10 и 20% от цената на яхтата за поправки още първите няколко месеца. Така че, при изчисляване на бюджета за лодката, сметнахме и тези 20% за допълнителни разходи. След като инсталирахме всичко необходимо, след като ремонтирахме корпусите и подновихме старите електроники, разходите по поддръжката значително намаляха.

Най-големият рутинен разход е пребоядисването на корпусите, което трябва да се извършва на всеки 2 до 5 години, в зависимост от това каква боя е използвана предишният път и в какви условия е била лодката. Изваждането от вода с кран, наема на мястото в кораборемонтният двор и боята струват около 1500 до 2000$ (ако сами си стържете и боядисвате без да плащате за работа). След това са въжетата, платната и двигателите. Въжетата трябва да се подновяват един път на 2-3 години в зависимост от качеството им и от това колко се ползват. Едно въже може да струва 100-300$ и повече. Платната се амортизират на всеки 5-15 години, в зависимост от това колко биват изполвани (едно ново платно струва 5-10 000$ и повече), а двигателите се развалят или чупят по всяко време, но ако се поддържат добре, и не се ползват много, могат да изкарат 15-20 години и повече (нов двигател струва 20-25 000$).

Горе-долу както къщата и колата, така и лодката има нужда от постоянни грижи. Затова голяма част от спестяванията ни останали след покупката на лодката са отделени за поддръжката и. Останалите разходи са минимални.

Мая помага при боядисването на корпусите

Мая помага при боядисването на корпусите

 

Колко струва да обикаляш света с яхта?

Повечето крузъри, най-вече американци, канадци и западноевропейци, имат доста големи разходи: за гориво, за ресторанти, за коли под наем, за дрънкулки и какво ли още не, защото те си пренасят високият стандарт на живот от земята на лодката и защото те са „временни крузъри“, взели си 1-2 години удължена отпуска и са със съзнанието, че ще се забавляват до дупка, а после ще се върнат обратно на работа. Или са пенсионери с пенсии.

Ние не сме нито от едните, нито от другите и в това отношение се различавме не само от хората, които живеят на земята, ами дори и от повечето „колеги“ крузъри.

Повечето крузъри купуват гориво за лодката всеки месец, защото винаги си намират причини да включват двигателите и това им е най-големият разход. Когато са на котва, по цели дни стоят с включени генератори, за които трябва да се купува гориво, а когато плават, пускат моторите, за да зареждат акумулатрите. Ние нямаме нужда от гориво, тъй като си произвеждаме достатъчно слънчева енергия и ползваме само вятъра и платната, когато плаваме. Така че нямаме перо от бюджета за гориво.

На повечето места, които посещаваме ни струва между 20 и 40$ за влизане в държавата и оформяне на документите. Някои места, като Бахамите, са по-скъпи- 300$ за 3 месеца престой, а други са безплатни- Френските острови на Карибите- Гваделуп, Мартиник, Ст. Мартен. Да си пуснеш котва и да стоиш седмица-две в почти всяко едно пристанище е безплатно, освен, ако не е обявено за национален парк. Досега никога не сме плащали за да стоим на котва пред брега. Между брега и лодката се придвижваме с каяк, а понякога с плуване и по този начин не се налага да купуваме гориво за дингито. На марина сме били само веднъж, в Хавана, защото нямахме друга опция (около Хавана навсякъде е забранено да се пуска котва). Марините са скъпо удоволствие и много от богаташите с лодки се паркирват и плащат за марини. Но на котва, няколко метра в страни от марините, е напълно безплатно. Разликата е, че на марината ти включват ток, вода, интернет, душове, басейн и непосредствен достъп до земята. Но пък си буквално допрян до съседната лодка, по цели нощи слушаш музиката от бара и воюваш с комарите. Тъй като имаме достатъчно електричество и сладка вода, ние нямаме нужда от услугите, които предагат марините и винаги предпочитаме да сме на котва.

Крузърите взимат таксита или коли под наем за да обиколят острова или държавата, ние взимаме автобуса или на авто-стоп или пеша, а понякога си поделяме кола под наем с приятели, когато това би излязло по-евтино отколкото да сменяме няколко автобуса и разстоянията са големи.

И така, колко струва да обикаляш света зависи до голяма степен от личните навици и приоритети. То е все едно да ме питате Колко струва да живееш на сушата. За всички е различно. На нас не ни струва много, защото съзнателно се опитваме да избягваме да харчим пари. На лодката разходите са ни по-малки отколкото на сушата.

Яхти на котва край Вирджинските Острови

Яхти на котва край Вирджинските Острови

 

Как се издържаме на яхтата?

Както вече обясних, за сега ползваме остатъка от спестяванията ни за разходите по лодката, които след първоначалният напън намаляха значително (разходите и спестяванията). За храна харчим средно около 50$ на седмица за семейството, след като сме се заредили с чували брашно, ориз, макарони, леща, боб, картофи на прах, мляко на прах, консерви и други трайни продукти, които купуваме от възможно най-евтините места (Порто Рико и Мартиника например). Хващаме и често ядем риба, а пресни плодове и зеленчуци си купуваме от местните пазари. Из тропичеките острови често намирамеи си берем плодове в гората. Хляб си месим и печем на лодката всеки ден. От дрехи и обувки почти нямаме нужда.

Също така, от известно време насам имаме и приходи. Започнах да публикувам снимки и статии в Caribbean Compass, месечна публикация за крузъри от целият карибски район, за което ми плащат. Не много, но достатъчно за да покрием разходите за храна на месец. Имам и проекти за електронни книги. А когато свършим спестяванията смятаме да спрем и да работим, обратно в системата, но не съвсем. С нашите канадски паспорти и трудов опит се надяваме, че ще е лесно да си намерим работа като шофьори на камиони в Австралия. Така, без да спираме да пътешестваме и без да се разделяме, ще си напълним отново касичката и ще продължим по море.

И накрая, но не на последно място, искам да спомена и нашите официални спонсори. Това са фирмите и индивидите, от които сме купили продукти или услуги през последната година и половина. Срещу отстъпка в цените, те фигурират на страницата на нашият блог. Надяваме се, че в бъдеще ще получим предложения за спонсорство и от български фирми, които биха искали да рекламираме продуктите им.

Също така имаме бутонче на страницата в блога (горе в дясно) за дарения. И когато някой щедър читател ни изпрати 5, 10 или 20$ настава празник на Фата Моргана. За нас стойността на всеки 1$ е огромна и оценяваме дори и най-минималният жест. 10$ за нас  означват сладолед за цялото семейство (и една биричка за Иво и той да се поглези).

 

Мая с купчина авокадота набрани в грата в Гваделуп

Мая с купчина авокадота набрани в грата в Гваделуп

 

За повече снимки и информация свързана с нашата яхта Фата Моргана прочетете тук.

.

В следващият епизод ще разкажа за това как се добрахме до Гватемала и първите ни впечатления от тази страна.

 

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

Четвърта главa

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

 

В предишният епизод разказах за това как и защо решихме да плаваме из света.

 

Между най-западната точка на Куба и най-източната точка на Мексико се намира протокът Юкатан, където от юг на север тече юкатанското течение. За нас морските течения бяха абстрактни невидими за човешкото око понятия, линии съществуващи само върху морските карти, подобно на границите върху атласите. Не им обръщахме голямо внимание, особено след като прекосихме Гълфстийма без изобщо да го збележим.

На 10 август 2013, малко преди залез слънце, вдигнахме котва от Cabo San Antonio посока Isla Mujeres и започнахме 102-милният преход между Куба и Мексико. На няколко мили от нас се беше формирало тънко водно торнадо което се извиваше като змийче над водата, а в далечината, в облците над южния хоризонт, просвяткваха оранжеви светкавици.

В началото се движехме доста добре с около 6-7 възела с помощта на вятъра, който идвaше под лек ъгъл зад гърба ни и на големите плавни и дълги вълни, които ни изпреварваха и върху които лодката сърфираше.

Бреговете на Куба бавно се потопиха в морето, слънцето си легна. Останахме сами. Цяла нощ и половината от следващият ден Фата Моргана, устремена, с разперени платна, препускаше на запад.

Виктор и Мая

Виктор и Мая

На около 30 морски мили от дестинацията ни, вятърът намаля и лодката започна да се носи нанякъде като хипнотизирана, сякаш беше попаднала в бързотечаща река. Известно време се мъчихме да се насочим в правината посока криволичейки наляво-надясно, но течението беше толкова силно, че започнахме да се връщаме обратно към Куба.

Само това не! Иво включи моторите за около 15-20 минути и на пълна газ се пребори с течението, докато отново се появи вятър и платната се опънаха. Разбрахме, че теченията не са за подценяване… След още няколко часа видяхме светлините на Мексико.

Залез над Канкун

Залез над Канкун

След 27-часов преход най-после пристигнахме в пристанището на Isla Mujeres и пуснахме котва в тъмното. На сутринта се събудихме пред разкошен широк плаж с палми и хотели. Зад гърба ни стърчаха високите сгради на Канкун.

Плажа на Isla Mujeres

Плажа на Isla Mujeres

Isla Mujeres, Островът на жените, е малка ивица земя дълга около 6-7 километра и широка малко повече от половин километър намираща се в най-източната точка на полуостров Юкатан в провинцията Кинтана Ро, не далеч от Канкун. Тук Мексико посреща зората.

Добре дошли на Островът на Жените! Тук Мексико се събужда

Добре дошли на Островът на Жените!
Тук Мексико се събужда

Наречен Островът на Жените, защото по времето на цивилизацията на Маите островът е бил свещен, посветен на богините майки и лечителки. Многобройни рисунки на жени са били намерени тук след конкистата.

 

Северната половина на острова опасана с широка бяла плажна ивица е туристическата част- многобройни луксозни курорти и хотели, разноцветни магазинчета за дрехи и сувенири, улични продавачи на дрънкулки, ресторанти и барове от двете страни на оживената главна улица изпълнена с порозовели туристи.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

.

.

Майският календар от дърворезба

Майският календар от дърворезба

.

.

В южната половина на острова са жилищните квартали, las colonias, където в малки тухлени къщички боядисани в ярки цветове живее местното мексиканско население.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

Иво с куче

Иво с куче

.

.

.

.

След почти три седмици в Куба, където буквално гладувахме и преживяхме огромен културен шок, Isla Mujeres, с многобройни магазини и ресторанти, с приветливи хора, които не ни гледаха като че ли сме пришълци от Марс или подвижни банкомати и не ни преследваха за един долар из улиците ни се стори райско местенце. Почуствахме се спасени и свободни, обратно в света на консуматорите и още първият ден поехме към най-големият супермаркет в района, Cherdaui, където изобилстваше от хранителни стоки на много добри цени, да се рехабилитираме.

.

.

Накупихме си всякаки храни, една цяла голяма шоколадова торта, даже и зелени наденички. Страхотно вкусни! Също така се заредихме с голям пакет пресни неприлично евтини такоси, една от любимите храни на Виктор (солени кръгли палачинки от царевично брашно, които мексиканците ядат вместо хляб, пълнени с най-различни екстри) и непрекъснато ядохме такоси с пресни домати, лук, черен боб, зелени наденички и лют табаско сос, за закуска, обед и вечеря, без да ни втръснат. Посетихме и няколко различни местни ресторантчета, където правят буритота и пилета печени на въглища, сервирани с най-различни гарнитури и такоси, разбира се, отново на много добри цени.

Прекарахме си една незабравима седмица закотвени пред очарователната El Milagro Marina ползвайки интернета и понтончето им безплатно. Тук всеки ден се случваше нещо интересно и неочаквано.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Още първият ден срещнахме Стийв, Майк и Джули- двайсетина годишни приключенци, които обикаляха района с малка но стегната яхта, с които се бяхме запознали още във Флорида и които срещнахме отново в Куба в марина Хемингуей. Една вечер оставихме Виктор и Мая да играят карти на лодката и заедно с нашите млади приятели посетихме Poc-na Hostel, най-якият и най-известен хостел в Мексико насред скъпите и луксозни хотели в курортната част, където почти всяка вечер се организират купони на самият плаж: евтин алкохол, музика на живо, огньове, танци, млади босоноги брадати парцаливи хипарливи backpackers от цял свят. Музиката беше страхотна, пийнахме си порядъчно и не спряхме да подскачаме на пясъка докато не ни заболяха краката. В един момент Иво и Майк се качиха на малкият приповдигнат дансинг пред бара и импровизираха нещо като танц на бойните изкуства, или бразилска Капуера, ама по-такъв вариант.

На следващата вечер двойка симпатични педесетина-годишни мъж и жена, които се прибираха със самолет обратно в САЩ след дълъг престой в Мексико, организираха парти в El Milagro Marina с цел да ликвидират остатъците от алкохолните си запаси, защото било забранено да прекарват бутилки с водка, ром и каси бира по летищата. Поканиха всички. Събрахме се група от десетина ентусиасти, винаги готови да помогнат в ситуация „операция ликвидация“. Донесоха и две класически китари. Оказа се, че Майк и още един тип могат да свирят, а всички останали „можем“ да пеем. Така успешно се справихме с бутилките.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Друга история с бутилки. Не далеч от пристанището имаше странна забележителност, която посетихме един ден с каяка ни, Agent Orange. Изкуствен плаващ еко остров направен от пластмасови шишета. С помощта на хиляди прзни пластмасови бутилки артистът- Ричард Сова построил плаващият остров и малка двуетажна къщичка върху острова, в която живее. Идеята на грандиозният му проект е да демонстрира, че боклуци, които замърсяват морето и природата могат да бъдат рециклирани и трансформирани в нещо полезно, използваемо или артистично. Артистът не си беше у дома когато посетихме плаващият еко остров и неможахме да се запознаем и да поговорим, но който се интересува може да прочете повече за този проект тук.

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

.

.

.

.

Дойде време да потегляме. Не бяхме планирали да спираме в Мексико за дълго. Бяхме се запътили към Гватемала, на юг, където се намира една световно известна „ураганна дупка“- пристанище рядко навестявано от бурии, където много платноходки си прекарват месеците между юни и ноември, когато е сезона на ураганите. Така че дори не се наложи да минаваме цялата входна процедура с имиграция и митница в Мексико. Казаха ни, че процедурата е сложна и отнема до 2-3 седмици, ходене по различни инстанции в Канкун, изкарване на разни сертификати, но пък платноходки преминаващи през района за по-малко от 7 дни имали право да не се записват и да минат транзит. Колко е вярно това незнам, но ние нямахме никакви проблеми с властите и след една седмица вдигнахме котва и потеглихме на юг, без официално да сме били в Мексико. Предстояха ни 450 морски мили покрай източните брегове на Мексико и Белиз до залива на Хондурас и от там Гватемала, около 4-5 дена в зависимост от вятъра.

Но приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан не бях приключили. Два дена плавахме покрай брега паралелно на Майската Ривиера- едни от най-красивите най-скъпите мексикански плажове и хотели. Какво ни пречи да поспрем край някой пет-звезден ултра-луксозен курорт за някой-друг ден?

Плая дел Кармен

Плая дел Кармен

Playa del Carmen

Playa del Carmen

Пуснахме котва пред плажа на последният хотел на юг от Playa del Carmen, въпреки, че от тази страна няма нито едно пристанище за лодки и при силни източни или северни ветрове да спрем тук би било невъзможно. Но имахме късмет. Ветровете бяха слаби и морето беше спокойно.

.

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

На следващата сутрин оставихме Фата Моргана сама пред плажа и тръгнахме към града. Преди години Playa del Carmen е била малко рибарско селце. Днес е основна туристическа дестинация с модерни грандиозни хотелски комплекси и кондоминиуми, шопинг плаца, световно известни ресторанти, барове, бутици и луксозни маркови магазини.

Курорт, Плая дел Кармен

Курорт, Плая дел Кармен

 

От тук потеглихме към руините на Тулум, един от древните градове на маите. Ако имахме подробна морска карта за бреговете на Мексико или крузинг гид бихме могли да плаваме още няколко мили на юг, да прекосим рифовете и да акостираме с лодката пред храма на Богът на Ветровете, но нямахме нито карта, нито гид и решихме да не рискуваме. Взехме автобуса.

Тулум, Градът на Зората, е днес важна част от няколкото древни археологически обекта в Мексико и популярна туристическа дестинация в провинцията Кинтана Ро. Построен на източното крайбрежие на полуостров Юкатан, Тулум посреща изгревите век след век от високите отвесни скали над тюркоазното Карибско море.

Тулум

Тулум

Тулум е един от последните градове на древната цивилизация Мая построен между 13 и 15 век с около 1000-1600 обитатели преди конкистата, просъществувал около 70 години след испанската окупация, когато заразни болести внесени от Европа до голяма степен унищожават местното туземно население.

Архитектурата на Тулум е типична за маите от полусотров Юкатан с широка база в основата на сградите, тесни врати, малки прозорци и поддържащи колони, постройки наподобяващи тези в Чичен Ица, но в по-малък мащаб. Стратегическото разполовение на града върху отвесните високи скали както и укрепените стени които го опасват предоставят чудесна възможност на обитателите да се защитават от нападения откъм морето.

Тулум

Тулум

Трите основни и най-известни сгради на Тулум са El Castillo, Храмът на фреските и Храмът на Залязващият Бог. Храмът на феските, декориран с каменни картини със змийски мотиви е бил използван като обсерватория за наблюдение на небето, звездите и слънцето.

Тулум

Тулум

Медни, керамични и златни артефакти показват, че Тулум е бил също така важен център на търговията по суша, както и по вода. Сол и текстилни материали са едни от стоките докарвани в Тулум по вода и после разпространявани по суша в останалата част на полуострова. Типични стоки за износ от Тулум включват пера и медни предмети, доставяни от вътрешността.

Виктор и Мая в Тулум

Виктор и Мая в Тулум

Близостта на Тулум до Канкун (само на 125 километра) и Майската Ривиера го превръщат в един от най-лесно достъпните и популярни археологически дестинации сред туристите, на трето място след Теотихуакан и Чичен Ица.

Тулум

Тулум

Няколко часа се разхождахме из обширната територия, между храмове и платформи, където дебели кафеникави игуани се припичаха под лъчите на обедното слънце. Мая беше особено щастлива и се чустваше много специална насред руините на Маите. Казахме и, че всички момиченца които се казват Мая получават безплатен билет за Тулум, едно от седалищата на цивилизацията Мая, но в действителност за всички деца под 13 годишна възраст е вход свободен. Но вие ни и казвайте.

Тулум

Тулум

Следобед се прибрахме на лодката и с облекчение я намерихме непокътната там където я бяхме оставили.

Последният ни ден в Мексико прекарахме на плажа, където забелязахме много следи от морски костенурки и преброихме поне двайсетина пресни гнезда. Но също забелязахме едно коати-гризач с дълга опашка и лисича муцунка голямо колкото куче, което беше намерило едно от гнездата и съсредоточено ровеше в пясъка. Животното избяга и се скри в храстите щом ни видя оставяйки разровеното гнездо, където намерихме черупки, кръв и парчета от новоизлюпени костенурчета, както и две пострадали, но все още живи бебета. Спомнихме си за научната експедиция в Драй Тортугас. Сложихме бебетата в малка кофа и ги покрихме с пясък, за да ги освободимм през нощта.

.

.

Завърнахме се на плажа в полунощ с каяка и кофата. Беше пълнолуние. Едно от бебета беше мъртво, другото отплува в морето. И точно когато се готвехме да се качим обратно в каяка и да се приберем на лодката, забелязахме масивна зелена костенурка, като среднощно видение, която тъкмо беше приключила да снася яйца и изтощена, цялата покрита с пясък, бавно пълзеше към водата, към лунната пътека, без да ни обръща внимание. Пое си дълбоко въздух, цопна и изчезна в черното море. Ние останахме поразени, сякаш бяхме станали свидетели на някакво невероятно чудо, магия!

.

.

На следващата сутрин отново потеглихме, отново отплавахме на юг.

 

 

В следващият епизод ще разкажа по-подробно за това колко струва всичко това. Каква е цената на яхтите и тяхната поддръжка, какъв ни е бюджета, колко струва да обикаляш света с лодка и как се изхранваме пътешествайки, без да работим месеци и години наред.

Можете да намерите предишните истории на български тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share