Училището на Мая в Гватемала

Предишният път ви разказах за първите ни впечатления от Гватемала.

Седма глава. Училището на Мая и празненствата по случай денят на независимостта в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Септември, 2013

„Добро утро, ученици! Това е вашата нова съученичка, Мая. Тя ще бъде с нас в четвърти клас. Мая идва от друга държава. Ние всички трябва да се постараем тя да се чувства добре дошла в нашата страна, Гватемала. Винаги се радваме, когато някой от друга държава идва да учи в нашето училище. Това означава, че те искат да научат за нашата държава, история, култура и език. Но и ние също научаваме от тях за техните държави и култури. Чуждестранните ученици обогатяват нашите познания за далечните места по света. Днес ние имаме щастието да посрещнем Мая в нашият клас. Добре дошла в четвърти клас, Мая! Луис-Педро, донеси един чин за Мая от съседната стая и гo сложи ето там.“

El profe Esuardo и неговият клас.

El profe Esuardo и неговият клас.

Обърнат към класа, Мая от лявата му страна с поглед забит в пода, сърцето и препускащо от вълнение, el profe Estuardo, усмихнат и с ръка почиваща върху рамото и, представи новата ученичка. Тя не разбра нито дума от това, което той каза на испански, но аз разбрах и никога няма да го забравя. Надничах през отворената врата на класната стая с просълзени очи. Двайсетина деца в униформи между 8 и 14 годишна въздраст стояха изправени, неподвижни и слушаха внимателно и с уважение техният учител, втренчени в Мая.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Съучениците на Мая в Гватемала

Съучениците на Мая в Гватемала

Мая започна училище два дена след като пристигнахме в Rio Dulce. Процесът по записването отне по-малко от 2 минути. Появих се в училището, срещнах се с господин Естуардо и го попитах дали има възможност Мая да учи в четвърти клас. Разбира се, че може, няма проблем, каза той с усмивка и тя започна на следващият ден. Никакви документи, фотокопия на документи и най-важното- никаква такса за записване. Началното образование в Гватемала е безплатно, дори и за чужденци. Единственото, което трябваше да осигурим беше няколко тетрадки и униформа-пола и бяла ризка или тениска. Купихме специален плат за полата и местната шивачка я уши за 1 ден, след като внимателно взе размерите на Мая.

Шивачката на селото взима размери за училищната униформа на Мая

Шивачката в селцето El Relleno

Шивачката в селцето El Relleno

През следващите два месеца Мая посещаваше всеки ден основното училище в селцето El Relleno заедно с още няколко деца-крузъри като нея живеещи на лодки в заливчето на Rio Dulce. Научи нови неща по математика и малко испански, но най-важното, което получи беше уникалното изживяване от общуването с деца от друга култура на нейната възраст.

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Училището беше дълга едноетажна сграда под огромно дърво сейба-националното дърво на Гватемала. В четири класни стаи подредени в редица, с перманентно отворени врати, прозорци с решетки и без стъкла, около 60-ина местни деца между 5 и 14 годишна възраст се събираха в смесени класове през седмицата между 7:40 и 12:30ч. Няколко кльощави слънчасали селски кучета също посещаваха класовете ежедневно влизайки и излизайки през отворените врати на класните стаи с увиснали надолу муцуни, без никой да им обръща внимание и от време на време се затичваха да подгонят някоя заблудена кокошка влязла по погрешка в училищният двор в търсене на бубулечки.

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

 

Училищният двор беше покрит с дребен чакъл и кални локви, палмови дървета и храсти обсипани с едри ярки цветя, които никога не преставаха да цъфтят в горещият влажен въздух на Rio Dulce. В междучасията децата, подобно на всички деца по света, тичаха из двора, а жени от селото пристигаха да продават леки закуски: coquitos (портокалови половинки поръсени с пипер) jugo (сокчета в найлонови торбички), heladitos (малки домшно направени сладоледчета) и tortillas (царевични питки).

Мая играе на гоненица в междучасието

Мая играе на гоненица в междучасието

Хайде на закуските!

Хайде на закуските!

Повечето деца от селото вървяха пеша до училището, но имаше и такива, които живееха в къщички край брага на реката и нямаха достъп по суша до селото и училището. Те се придвижваха с училищната lancha ( лодка подобна на училищен автобус), която минаваше всяка сутрин и събираше децата (безплатна услуга). Училищната лодка-автобус минаваше и покрай нас и така Мая заминаваше на училище всеки ден- по вода. Заедно с нея в един клас беше и новата най-добра приятелка на Мая от съседната лодка- Нойял.

Мая в очакване на училищният "автобус"

Мая в очакване на училищният „автобус“

Мая в училищната лодка-автобус

Мая в училищната лодка-автобус

Въпреки, че в началото Мая не разбираше думичка на испански, само след 2 седмици тя подготви устно изложение на испански за националното цвете на Гватемала- La Monja Blanca (орхидея наречена Бялата Монахиня) и рецитира пред цялото училище, по микрофон, по време на празненствата по случай националният ден на Гватемала.

Съученички

Съученички

…………

Гватемала-кратка истоия

Cuauhtēmallān (място с много дървета) в централната част на Латинска Америка е люлката на майската цивилизация с монументални руини насред тропически гори. Едно от най- биоразнообразните кътчета на планетата.

La Conquista (Завладяването)

Имало едно време един вълшебен принц направен от камък в мястото с много дървета- Текун Уман. Един ден от корема на голям кораб се появило ужасно божество, като червено слънце, дошло да ограби земята и душите на царевичните хора и да унищожи техният принц- Текун Уман.
Започнала жестока битка между Текун Уман с неговите смели войни и капитан Педро де Алварадо с неговата блестяща на слънцето армия и гръмотевични оръжия. Текун Уман не се предавал, атакувал отново и отново, но накрая паднал смъртно ранен. Когато умрял, мрак се спуснал над мястото с мнгого дървета.

Колонията

Мрак се спуснал над мястото с много дървета в продължение на дълги години нарушаван само от проблясъците на огньове, в които горели царевични хора и древни майски божества.

Независимост

На 15 септември 1821г. Гватемала се провъзгласява за независима от испанската корона държава.

 

Празненства послучай независимотта на Гватемала

Днес празненствата по случай независимостта на Гватемала са грандиозни. След няколко седмици подготовка цялата нация празнува в продължение на няколко дни и нощи.

.

.

Празненствата в Rio Dulce стартираха с конкурс за красота в училището на Мая. Момиченца избрани предварително представляваха всеки клас. След това всички останали деца от училището се наредиха на опашка пред урните и гласуваха тайно за да изберат най-красивото момиче с най-пищната рокля, което не беше лесно, защото всички бяха прекрасни.

Галерия на Мини-Миските

.

 

.

.

.

.

.

.

 

.

profe Estuardo y Estrella

profe Estuardo y Estrella

В продължение на две седмици децата от училището разделени на екипи практикуваха различни национални танци. В деня на празненството момичетата и момчетата се появиха облечени в национални носии наречени trajes и танцуваха пред родители и приятели на баскетблното игрище под моста. Беше незабравимо и всички се прадставиха чудесно, но най-малките- 5 годишните обраха най-многото овации.

Мая и Нойял

Мая и Нойял в традициони носии от района на езерото Изабал, Гватемала

 

Танцов състав пети клас

Танцов състав пети клас

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Въпреки, че на много места по света традиционните костюми са вече заменени със съвременни дрехи, в Гватемала жените потомки на маите все още носят ежедневно и с гордост националните си носии, които се различават по цвят и модел от село на село.

Женски традиционни облекла от Гватемала

 

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

.

.

.

.

.

.

.

.

В района на езерото Изабал женските традиционни дрехи се състоят от дълги тежки плисирани поли-corte и ярки дантелени блузи- huipil. Въпреки, че почти всичко в Гватемала е изключително евтино, платовете за полите са доста скъпи, както и дантелените блузи. Но не се наложи да купуваме носия, защото една много мила жена ни услужи за няколко часа с нейната пола и блуза, за да може Мая да участва в танца, който така старателно репетирахме дни наред.

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

За разлика от женските традиционни облекла, които са ежедневните дрехи на голяма част от жените в Гватемала, мъжките национални костюми са на изчезване заменени от дънки и тениски. Но по случай танците всички момчета от училището се появиха облечени в традиционни облекла- бели памучни панталони и блузи с широки ръкава и с червени пояси и със сламени широкополи шапки. Красавци! Танците и повечето други мероприятия във връзка с празненствата се проведоха на баскетболното игрище под големият циментов мост, където бяха инсталирани огромни тонколони.

 

Мъжки нациионални носии от Гватемала

 

.

.

.

.

.

.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

.

.

 

На следващият ден се организира една доста инересна, трудна и опасна игра- palo ensebado. Тази древна традиция започнала в Неапол, Италия датира от 16 в. В Испания и други европейски държави ритуалът е известен като el árbol de mayo и la cucaña- церемония символизираща плодородие. С пристигането на испанските конквистадори и католическата религия в Новия Свят ритуалът бил приет и от местното население. Но днес традицията вече е загубила религиозното си значение и се е превърнала в игра, в опасно предизвикателство по време на панаири и празненства.

El Palo encebado -Побит кол.

El Palo encebado -Побит кол в двора на училището

С камион докараха 10-метров дънер, намазаха го обилно с маргарин, след което децата помогнаха да го изправят и забият в двора на училището. На върха предварително прикрепиха затворен плик съдържащ 200 кецала (около 28 $, което е огромна сума за там). Децата се разделиха на два екипа- момчета срещу момичета и през следващият час-час и половина се мъчиха да се покатерят до върха на кола. Най-успешната стратегия беше да формират няколкоетажни пирамиди, катерейки се едни върху други, като най-големите деца стояха в основата на пирамидата, а най-дребните се катереха най-отгоре. Но маргаринът наистина затрудняваше задачата им и след много викане и смях, пирамидите се срутваха една по една. Но накрая екипът на момичетата спечели успявайки да се задържат натрупани на 5 нива. Мириям, момичето, което достигна плика с парите грабна наградата и почерпи всички в екипа с бонбони и сладолед.

.

.

.

.

Победителката Мириям

Победителката Мириям

Празненствата приключиха с епичен банкет за цялото село. Кметът изпрати подарък- мъжко теле. Бичето пристигна в малко ремарке и беше закарано в съседното село, където е кланицата. Тъй като всички вече бяха свикнали с моето фотографско присъствие навсякъде, ми позволиха да придружа телето до кланицата и да снимам традиционната церемония по жертвопринушението, но за нещастие тя се отложи и се проведе чак в 3:00 ч. през нощта, така че неможах да присъствам и да снимам…

Бичето подарък от кмета на селото

Бичето подарък от кмета на селото

На следващият ден хората от селото се събраха на барбекю под моста. Раздаваха царевични питки, боб, зелева салата и печено телешко на корем. Цялото село се нареди на опашка, както и гости от съседни села.

Скара-бира за цялото село

Скара-бира за цялото село

Мира разговаря с две жени дошли а празненствата от друго село.

Мира разговаря с две жени дошли за празненствата от друго село.

Вечерта организираха дискотека на баскетболното игрище под моста (пуснаха любимата на Мая латино-песен Но-но-но,-коко-но,-коко-но), която завърши с посрещането на факлите.

В разгара на танците

В разгара на танците

La marcha de antorchas- походът на факлите, е най-грандиозната традиция по случай денят на независимостта на Гватемала символизираща прогонването на мрака и краят на колонията. Хиляди ентурсиасти от цялата държава и гости от други страни участват всяка година в организирани маратони, които продължават повече от 18 часа. Хора на всякакви възрасти излизат на улиците и тичат километри с факли в ръце. Участниците от нашето село стартираха в 5 сутринта, тичаха до границата с Хондурас, която е на повече от 50 км и се завърнаха към полунощ. Ние (цялото село) ги посрещнахме на моста. Гледката беше незабравима- стотици тичащи хора, изморени, запотени и устремени носещи запалени факли се зададоха в далечината и озариха нощта.

Завръщането на факлите

Завръщането на факлите

Вечният огън на независимостта

Вечният огън на независимостта

 

 

 

Празненства в Марио Марина

Но не само местните отпразнуваха денят на независимостта в Rio Dulce. В почти всички марини в околността гринго-крузърите също си организираха многобройни фиести.

Отпразнуването на 192-годишнината от независимостта на Гватемала стартира рано сутринта в Марио Марина с турнир по волейбол. Шест екипа се надиграваха в продължение на 2 часа, като екипи отпадаха един по един. Екипът на Los Invencibles (Непобедимите) спечели, разбира се. Иво игра в екипа на Непобедимите, разбира се.

Турнир по волейбол в Марио Марина

Турнир по волейбол в Марио Марина

Следваха игри за деца- подхвърляне на сурови яйца и замерване с балони пълни с вода, пинята и всякакви други надпревари. Мая участва във всички игри и спечели сума ти бонбони от пинятата.

Екип "Пинята"

Екип „Пинята“

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Накрая завършихме празненствата с кокоша лотария. От някъде докараха една доста изплашена кокошка и я освободиха в центъра на голям картон разграфен на квадрати с номерца. Участниците в лотарията си бяха написали имената в предварително избрано квадратче срещу 10 кецала. После зачакахме кокошката да се изака и така да определи печелившото квадратче. Самоче на кокошката съвсем не и се акаше в момента… Беше толкова стресирана, че остана неподвижна и констипирана с параноичен поглед в центъра на картона наобиколена от тълпа от хора, които постоянно я притесняваха. Едни се опитваха да я примамят към техните квадратчета с ориз, други и предлагаха разхлабващи салатки. Една жена даже и направи релаксиращ масаж, но нищо не проработи. На два пъти кокошката абсолютно неочаквано и от лежащо неподвижно състояние се стрелна измежду тълпата пробивайки защитата в най-уязвимата част на кръга от хора и панически се втурна из градината в зиг-заг. Хич не беше лесно да я изловят и върнат обратно в средата на картона. Като цяло, беше болезнено да гледаме как измъчват горкото животинче. Ако това се беше случило в Америка например, кокошката със сигурност щеше да осъди всички участващи в лотарията и половината от зрителите за нарушени животински права, но не беше Америка… В крайна сметка освободиха кокошката жива и здрава и силно стресирана, но с непокътната чест, без да се е наакала на публично място.

Кокошката, която имаше запек...

Кокошката, която имаше запек…

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

Share

Води с вкус на планини

В предишният епизод разказах за това как се добрахме от Мексико до Гватемала.

Шеста глава. Води с вкус на планини

автор: Мира Ненчева

Според древната майска легенда Попол-Вух, която подобно на Библията обяснява създаването на света и всичко в него, хората били направени от боговете от царевично тесто на третия опит, след като първите два опита да ги направят от кал и от дърво били неуспешни.

Рио Дулсе, Гватемала

Рио Дулсе, Гватемала

Много внимателно, като среднощен крадец, който влиза в спяща къща, феята Моргана се плъзна през портала на планината в дълбок речен каньон. Попаднахме в друг свят. От двете ни страни се издигаха високи влажни скалисти брегове- храмове без покриви- обрасли с тъмни дървета. Тъмните дървета- вещици, в чиито коси спяха птици и змии-протягаха тънките си пръсти надолу към зелените води на реката. Зелените води на реката- посланици на най-високите планини и забравени места- носеха ароматите на вкаменени отражения и древни богове.

.

.

Нищо не се случваше. Като във вакум. Като в сън. Скалистите брегове, тъмните дървета, зелените води на речната змия. Черни горски пеперуди прекосяваха пътя ни. Царевични хора в сayucos- канута издълбани от дънерите на гигантски дървета- ловяха риба с мрежи изплетени от древни индиански тайни. Само нашата чуждоземна лодка, плаваща насред планини, нарушаваше дрямката на този омагьосан свят.

Фата Моргана плава нагоре по реката към Rio Dulce

Фата Моргана плава нагоре по реката към Rio Dulce

Достигнахме първото разширение на реката, място наречено Cayo Quemado на няколко мили от Rio Dulce и пуснахме котва не далеч от брега, неспособни да продължим, зашеметени от света около нас. Гватемала бавно се просмукваше в нас, в косите ни, в костите, през кожите, през очите, ушите и устите ни. Три дни и три нощи не се случи нищо.

Нашите три утрини бяха изпълнени с нежен кристален дъждец, миризма на малки огньове и писъците на черни горски птици.

.

.

Безшумно cayuco се приближи до лодката ни. Майка с три деца по-стари от времето продаваше tamales- традиционни рулца от царевично бршно. Пресни, беше ги приготвила тази сутрин, домашни, вълшебни. Беше сложила пилешко кокалче във всяко (за скелет) и ги беше завила в палмови листа, както вие бихте повили новородено бебенце. Над огъня ги беше съживила, омагьосала. Имаха вкус на палмови листа, пушек и царевична плът.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

tamales- Царевични рулца с пилешко месо в палмови листа

tamales- Царевични рулца с пилешко месо в палмови листа

Следобедите ни се движеха бавно в лятната жега и даже спираха напълно за около един час или тръгваха наобратно. Времето тук не беше същото.

Залез над планините

Залез над планините

На вторият ден срещнахме речните хора. Полу-човеци полу-риби, те живееха в реката от кръста надолу и в гората от кръста нагоре. Имаха малки дървени къщички построени на брега на реката на ръба на гората. Лодките им се плъзгаха по водата, безшумни като змии. Не познаваха други пътища освен реката. Врагове им бяха невидимите речни раци.

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Вечерите ни бяха лилави на бели точки. Лилави като планините. Белите точки бяха водните лилии и малките снежни чапли завръщащи се да спят в короните на дърветата.

водни лилии

водни лилии

Нощите ни бяха изпълнени с далечните песни на жаби и щурци и плачевните стенания на речните ламантини и вещици.

………..

 

След три дни, омагьосани, продължихме нагоре по реката и достигнахме Rio Dulce, световно известна ураганна дупка- място защитено от бурии, където крузъри от цял свят си прекарват летните месеци. Ние също дойдохме тук да се крием от ураганите и не след дълго Rio Dulce се превърна в нашият нов дом.

Фронтерас Гватемала

Фронтерас Гватемала

Rio Dulce е оширение на реката на около 20 мили от Ливингстън, на ръба на езерото Изабал. Тук от двете страни на реката има две aldeas (малки селца): Fronteras и El Relleno свързани с мост, както и няколко марини и заливчета.

Рио Дулсе

Рио Дулсе

През 1980г. американската армия проектирала масивен циментов мост построен от пoрториканска компания. Мостът извисяващ се 30 метра над водата свързва двата бряга и основният път между Гватемала Сити, столицата на Гватемала и Тикал, друг основен голям град. От тук ежедневно минават многобройни камиони и автобуси и често стават задръствания. От източната страна на моста е селцето El Relleno, а на западния бряг е по-голямото градче Fronteras.

Моста над реката в Рио Дулсе

Моста над реката в Рио Дулсе

През последните няколко години от автобусна спирка Fronteras се разрастнало в малко градче с всичко необходимо за едно малко градче: училище, клиника, поща, църква, няколко банки, няколко малки магазинчета, хлебарница, месарница, обущарница, аптека и щандове за плодове и зеленчуци подредени от двете страни на основния път, от където тежкият трафик от камиони, коли и автобуси бумти денонощно. И между другото, няма тротоари. Излизаш от магазинчето и си на пътя. Да се разхождаш тук си е цяло приключение особено във вторник, когато е основният пазарен ден и всички са наизлезли да пазаруват пресни плодове и зеленчуци на невероятно ниски цени.

Фронтерас

Фронтерас

Жени от племето Кекчи правят царевични питки на тенекия

Жени от племето Кекчи правят царевични питки на тенекия

Мира хапва местни деликатеси на улицата във Фронтерас

Мира хапва местни деликатеси на улицата във Фронтерас

За разлика от Fronteras, селцето El Relleno от другата страна на моста така и никога не се развило и не пораснало. Тук няма оживен пазар, а само няколко малки магазинчета за основни хранителни продукти и джунджурии в приземните етажи на няколкото двуетажни къщи и едно малко основно училище.

Още първите дни се ориентирахме от къде и кога да си купуваме най-пресните плодове и зеленчуци, къде продават най-евтините яйца, най-вкусните тамали.

Мира на пазара във Фронтерас

Мира на пазара във Фронтерас

Царевични рулца с пилешко месо

Царевични рулца с пилешко месо

Покрай бреговете от двете страни на реката са многобройните марини и заливчета привличащи стотици яхти всяка година- град от лодки, допринасящи до голяма степен за икономиката на целият район. Само преди 25 години тук е имало една единствена марина. Днес те са около 20. И всички предлагат чудесни условия и удобства за крузърите: ток, вода, душове, перални, 24 часова охрана, библиотаки, открити помещения с покриви от палмови листа и висящи цветя за игра на карти и домино, работилници, магазинчета, прекрасно декорирани ресторанти и барове, басейни, интернет, фитнес, плажен волейбол, тенис и билярд. Повечето от тези марини имат достъп само по вода и са заобиколени от джунгла. Някои дори предлагат еко-бунгала под наем насред джунглата. И всичко това на изключително ниски цени- между 150 и 250$ на месец.

Лодки пред марината

Лодки пред марината

Ние, подобно на много крузъри, които вместо в марина предпочитаха да стоят на котва напълно безплатно, се паркирахме в заливчето пред Ram Marina, където имаше видео охрана и бяхме добре дошли да ползваме динги доковете, басейните, и интернета (безплатно) и да посещаваме баровете, ресторантите и организираните волейболни игри и турнири на всички марини наоколо.

Мая и нейната нова най-добра приятелка в марина Нана Хуана

Мая и нейната нова най-добра приятелка в марина Нана Хуана

Още първите дни срещнахме изключително интересни хора и бързо станахме приятели с няколко смейства крузъри с деца. Тук Мая срещна най-добрата си приятелка, Ноял. Иво се сприятели с баща и- Дайли, французин на нашата възраст, а аз станах неразделна с майката на Ноял и жената на Дайли- Джони, американка по рождение.

Дайли и Иво

Дайли и Иво

Джони и Мира- йога на открито

Джони и Мира- йога на открито

Ноял и Мая- душ на лодката

Ноял и Мая- душ на лодката

Дните и вечерите ни постоянно бяха заети с многобройни безплатни организирани мероприятия.

В сряда вечерта се събирахме на филм и пуканки в Mar Marine (безплатно), а в събота в Tortugal. В сряда преди обяд посещавахме курсове по акварел в Brunos, а в понеделник вечер се организираха пот-лък вечерии в Mario Marina, където всеки допринасяше с домашно направени деликатеси. Всяка неделя преди обяд крузърите организираха пазарче в Mar Marine, където всеки донасяше и продаваше или разменяше неща от лодката, които вече не му трябват: части за лодки, котви, генератори, книги, дори дрехи и обувки. Мая и нейните нови приятели- децата от съседните лодки, играеха в басейните и из поляните на Nana Juana и Brunos. Иво и Дайли почти всеки следобед ходеха да играят волейбол в Mario Marina. Аз, Джони, Алис и още една дама си организирахме класове по йога почти всяка сутрин в джима на Mar Marine.
И така, само след седмица тук се почуствахме като у дома си. Разбрахме защо наричат Rio Dulce „капанът“.

.

.

Share