Водолази в Колумбия

 

Водолази

Водолази

Под водата светът е различен. Мрачен, прохладен, плътен, бавен и мистериозно тих. Чуваш само собственото си дишане. Чуваш мислите си. Чуваш и приглушени звуци понякога- далечни гръмотевици и деликатни звънчета, но е трудно да определиш от коя посока идват. Но по-често е пълна тишина дори в кораловите градове насред трафиците от хиляди малки и големи риби…

 

.

.

Първият път с маска и шнорхел под водата е незабравим. Често тези, които влизат в морето да се гмуркат за първи път се завръщат запъхтяни, измръзнали, подгизнали и напълно омагьосани. И не могат да спрат да мечтаят за дълбините, за тази плътна безтеглевност- като летене- за този извънземен шарен свят на причудливи форми и цветове.

.

.

Така омагьосана бе Мая, когато преди две години за първи път надникна под водата в спокойните плитчини на един малък безлюден остров в Кий Уест Флорида. Там, на два метра дълбочина, лежеше скелетът на стар кораб, върху чиито потъмнели ръждиви кости бяха полепнали разноцветни миди и корали- свърталище на дребни риби, скариди и раци. От тогава Мая започна да се гмурка при всяка възможност, все по-надълбоко, все по-задълго.

 

Мая

Мая

Но мечтата и да диша под водата- при омарите, скатовете и морските кончета- и без да и се налага да излиза на повърхността за да си поема въздух, се осъществи едва наскоро, когато срещнахме Cata Aponte Bohoquez и Sebastian Hernandez Gaviria.

Deil McDaniel- крузър като нас, когото срещнахме в Рио Дулсе Гватемала през октомври 2013г., ни свърза с брата на жена си и приятелката му, които живеят в Санта Марта, Колумбия. „Ако минавате от там, запознайте се- каза Дейл- Хубави хора са и може да ви помогнат.“ И беше прав.

Ката и Себастиян, които тъкмо се бяха оженили предишната седмица, ни посрещнаха в Санта Марта и ни помогнаха да намерим и купим евтини самолетни билети за Богота, цял ден ни разхождаха напред-назад с колата си до разни агенции, до летището; показаха ни две от любимите им ресторантчета, както и мястото, където работят.

Оказа се, че двамата са инструктори-водолази притежаващи собствена водолазна агенция до аквариума в Родадеро- една от няколкото водолазни агенции в района на Санта Марта. С 15-годишен опит из цял свят- Индонезия, Южна Африка, Европа, Бахамите, Карибските Острови и САЩ и с нестихваща страст към подводния свят, Ката, заедно с нейният верен помощник и партньор Себастиян, са най-добрите инструктори-водалази в района на карибското крайбрежие на Колумбия.

Оказа се също, че и двамата отдавна мечтаят за мореплаване и ветроходство, за живот на яхта извън систмата, като нас… И само няколко часа след като се запознахме, идеята, която се мотаеше в нашите глави и в техните, се превърна в план.

Щом се завърнахме от тридневното ни посещение в Богота и след още 3 дена на къмпинг в Тайрона, дойде време за нови ветроходни-подводни- бирени приключения с нашите нови колумбийски приятели- Ката и Себастиян.

Ката и Себастиян на борда на Фата Моргана

Ката и Себастиян на борда на Фата Моргана

Натоварихме водолозната екипировка и 15 бутилки със сгъстен въздух, торби с храна и стотици каси от най-евтината колумбийска сервеса (Aguila) на борда на Фата Моргана и потеглихме към едно усамотено заливче в югозападната част на Тайрона, само на 4 морски мили на север от Санта Марта.

Гости и провизии

Гости и провизии

15 бутилки с въздух в камбуза....

15 бутилки с въздух в камбуза….

Пуснахме котва недалеч от скалистите брегове, където Сиера Невада потапя полите си в Карибско море.

Фата Моргана на котва в Тайрона

Фата Моргана на котва в Тайрона

Тук земята е нагърчена като смачкан лист хартия, с многобройни полегати хълмове, пресъхнали, зажаднели, покрити с пожълтели треви, посърнали кактуси и непроходими мъртви храсти, вечно опожарени, жертви на слънцето и безмилостните сухи ветрове. Изпаднала в кома, земята тук се пробужда само веднъж на 1-2 години- разказа Ката- когато от изток се зададат дъждовете. Тогава тревите се опияняват със зелени сокове, кактусите се напълват като балони и се отрупват с цвят, а черните бодливи храсти се покриват с нежни зелени листенца. Пустинните хълмовете се събуждат от летаргията си и празнуват краткотрайният спектакъл- триумф на природата.

И всичко умира отново след дъжда…

Брулени хълмове

Брулени хълмове

Последваха няколко дни на сбъднати мечти- дни в които нашите нови приятели опитаха от живота на яхтата и научиха няколко основни неща за ветроходството и мореплаването, а ние се научихме да се гмуркаме с акваланзи и да „дишаме под вода“.

Мая и Ката

Мая и Ката

Мира

Мира

Иво

Иво

Иво и Мая водолази

Иво и Мая водолази

Иво и Мая заедно с Ката и Себастиян влизаха по 2-3 пъти всеки ден и всеки път научаваха нови подводни умения: равномерно дишане без задържане на въздух е първото и най-важното, периодично изравняване, регулиране на екипировката под вода, ориентиране под вода с компас, подводно комуникиране със знаци, спешни ситуации и т.н. (отделно трябваше да научат доста теория и да положат изпит).

Мая и Ката правят подводни упражнения

Мая и Ката правят подводни упражнения

Мая

Мая

Мая

Мая

Оказа се, че да си водолаз не е чак толкова лесно, а на всичкото отгоре може да е доста опасно, ако не спазваш правилата. За разлика от Иво и Мая, които имаха амбицията да получат международен сертификат за гмуркачи в открити води (Open Water Divers) aз само се пробвах няколко пъти за удоволствие без да слизам много дълбоко и без да правя упражнения, освен основните за безопасност.

Мира

Мира

Мая

Мая

Иво

Иво

А когато не се гмуркахме се занимавахме с приготвяне на храна, изяждането и, и пиене на много бира.

Ката и Себас правят гуакамоли

Ката и Себас правят гуакамоли

.

.

 

Иво , Себас и Ката

Иво , Себас и Кат

Последния ден решихме да се преместим в съседното заливче, където се намира малко рибарско селце с доста интересна репутация, популярно сред туристи и бакпакъри в района. Таганга.

Рибарска лодка в Таганга

Рибарска лодка в Таганга

Индианци от племето Коги на плажа в Таганга

Индианци от племето Коги на плажа в Таганга

В подножието на прегорелите хълмове, на ръба на плитък пясъчен залив, ни посрещнаха строени няколко къщи, ресторантчета и магазинчета и 2-3 хостела покрай напечена от слънцето улица. Улицата минаваше успоредно на дълга плажна ивица, населена от разноцветни малки и големи рибарски лодки. Денем тук се шляят туристи и слънчасали кучета.

.

.

Таганга

Таганга

Таганга

Таганга

Привечер рибарите се завръщат, издърпват лодките на брега и като бащи, които невероятно много се гордеят с децата си (освен, когато са разочаровани от тях поради неоправдани очаквания) прилежно подреждат улова по големина, за всички да видят. Под сенките на палмите се формират малки шумни групи от мъже стискащи бири, обсъждащи рибите, морето, футбола, смисъла на живота и други важни космически егзистенциални проблеми.

.

.

Рибари и риба

Рибари и риба

Беше горещо в Таганга. Натрапчива убийствена жега. Най-дебелите сенки под дървета и стрехи бяха окупирани от спящи кучета и бездомници и единственото ни спасение остана вентилатора на едно кокетно ресторантче, където сервираха ледено студена животоспасяваща бира и морски деликатеси. Храната в Колумбия е световно-призната за невероятно вкусна и се оказа вярно…

Авокадо пълнено с морски дарове

Авокадо пълнено с морски дарове

.

.

Себастиян

Себастиян

Ката, Себастиян и Иво с бири в Таганга

Ката, Себастиян и Иво с бири в Таганга

Нощем Таганга се променя драстично. Предупредиха ни по-добре да не се мяркаме из улиците след залез слънце. От малко рибарско градче, където денем животът тече бавно и протяжно, Таганга се превръща в свърталище на наркомани и проститутки. Какви ли не покварености са се случвали тук и продължават да се случват, нощем. Погрижихме се да се приберем на лодката (единствената яхта в залива) преди залез слънце. Заспивайки се ослушвахме спотаени, ако може да доловим някакви признаци на криминалсност.

За бой с петли (нелегално)

Петел за бой с петли (нелегален)

Някъде към 3 през нощта- всички заспали в каютите си- чухме шепот и видяхме сенки. На борда на Фата Моргана се бяха промъкнали разбойници! Мая първа видя крака да преминават пред люка на каютата и, после аз чух гласове- английска реч- и после Иво излезе да види какво става. Оказа се, че трима пияни туристи –две момчета и едно момиче- решили да плуват от плажа до лодката ни. Момичето обясни, че видели светлинките и искали да проверят (като молци привлечени от лампата)…което разбира се не е никакво оправдание да се качиш посред нощ на чужда закотвена яхта, освен, ако не си се дрогирал преди това. Възмутени ги изгонихме да си плуват обратно до плажа, келеши.

 

Таганага след залез слънце

Таганага след залез слънце

Тези три дни изпълнени с толкова много споделени емоции влизат в историята на нашето пътешествие като най-забавните дни от посещението ни в Колумбия. За Ката и Себастиян времето прекарано на борда на Фата Моргана бе една сбъдната мечта и вдъхновение. За нас възможността да се гмуркаме с акваланзи също бе сбъдната мечта и уникална възможност Иво и Мая да се сдобият със сертификати, които може да се окажат невероятно важни за бъдещето им, отваряйки не само възможности за нови подводни приключения, но и за нови професионални насоки. За това сме безкрайно благодарни на Ката и Себастиян, нашите приятели-инструктори-водолази.

Цялата компания

Facebook/The Life Nomadik

Share