Танци и печени прасета в Гуавате

Още един епичен Трифон Зарезански уикенд.

Красива пуерториканка танзува бачата

Красива пуерториканка танцува бачата

Има едно уникално място в Пуерто Рико, ако не и в света, наречено Гуавате- малко планинско селце, където всяка неделя се събират тълпи от хора. Още към 11 часа преди обяд започват да прииждат от всички кътчета на острова и задръстват единствената главна улица. Трафик, коли, хора, музика бумти, дори ако времето е лошо и вали проливен дъжд. Ако случайно попаднете тук ще се зачудите защо е тази лудница? Отговорът е: заради прасетата.

.

.

Но ние не попаднахме случайно тук. Доведоха ни наши стари приятели-крузъри, които срещнахме за първи път преди 6 месеца в Понсе. „Искате ли да опитате от местната кулура: автентична традиционна музика и храна?“ – ни писаха Грег и Мишел, които са прекарали доста време в Пуерто Рико и знаят къде кога какво се случва. Разбира се, че искаме! В неделя на обяд нашите приятели ни взеха от пристанище Фахардо с кола под наем и след час и половина пристигнахме в Гуавате, не далеч от Carite Forest Reserve.

Коли, народ, дандания - Гуавате, Пуерто Рико

Коли, народ, дандания – Гуавате, Пуерто Рико

От край време в Гуавате местните пуерториканци идват да похапнат традиционно печено прасе. От двете страни на улицата има десетки малки ресторантчета Lechoneras, в чиито витрини бавно се въртят на шишове прасенца-сукалчета, само в неделя. В двата най-големи ресторанта El Rancho Nuevo  (Новот Ранчо) и El Rancho Original (Оригиналното Ранчо) на дансинга се вихрят луди танци- меренеге, салца и бачата. Музиката изпълнявана на живо е оглушителна, почивка няма. Тук е мястото, където Антъни Бурден от предаването „Без Резервация“ и Андрю Цимерн от предаването „Странни Храни“ по TravelChannel се идвали да дегустират най-доброто от Пуерто Рико.

.

.

Пуерториканците обичат да си организират семейни мероприятия през уикендите. Навсякъде по плажове, паркове и ресторанти се празнува края на седмицата, дори и да няма никакъв специален повод. Празненствата винаги включват много ядене, пиене, музика и танци, цял ден и цяла нощ. В Гуавате ситуацията е неконтролируема.

бачата

бачата

Пристигнахме към 2ч. следобед. Валеше дъжд, но никой не му обръщаше внимание. Капанчетата от двете страни на улицата, в продължение на няколко километтра бяха вече задръстени от хора, 99% местни. Наредихме се на опашка и докато ни дойде реда да поръчаме гледахме прасето, което хипнотично се въртеше на шиша си. Мая беше потресена: „Като видях прасето, беше останала само задната му половина, се почуствах вегетарианка. Хапнах само малко ориз.“ Освен прасе се продлагат и много гарнитури- традиционни пуерторикански деликатеси: сочна варена юка с чесън, сладки жълти картофи, които се топяха в устата, два вида пържени банани, доматен ориз с черен боб, кървавица и др. Всичко беше безкрайно вкусно и само 8-9$ порцията включваща 3-4 гарнитури и бира. За 27$ се натъпкахме и остана за вечеря (порцията на Мая).

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

След като надигнахме сити погледи от чиниите и след като безуспешно се опитахме да разменим две приказки с Грег и Мишел в кратките паузи между песните, не оставаше нищо друго да се прави, освен да се танцува.

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир...

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир…

Единствено Мая не се забавляваше. В съчинението си на следващия ден тя писа:

Аз лично мразя тълпите и силната музика, особено музиката, която не ми харесва. Чуствах се объркана и изгубена. Всичко се сливаше. Всички говореха на испански. Музиката гърмеше все едно над главата ми излита ракета. Както каза Грег, зъбите ти започват да вибрират. Много хора танцуваха. И аз бих танцувала, ако музиката беше хубава. Идеше ми да се гръмна. Но ми хареса факта, че нормалните, обикновени пуерториканци се забавляват от време на време. Също ми хареса дългото приятно пътуване с кола в компанията на Грег и Мишел и разговорите ни в колата- страхотни хора.

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

Ако питате мен, аз бих останала да танцувам до последната песен… За мен това изживяване си остава най-автентичното, най-забавното, неповторимо изживяване в Пуерто Рико. Ако предпочитате да се смесите с местните и да не срещнете нито един друг турист, ако латиноамериканските ритми ви стоплят кръвчицата, ако обичате печено свинско и сте любопитни да опитате местни деликатеси на ниски цени и ако смятате да посетите острова само за един ден, изберете неделя (дори и да вали като из ведро) и отскочете до Гуавате!

.

.

Муика на живо и танци в Гуавате

Муика на живо и танци в Гуавате

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

 

Share