Училище на лодката

Благодаря на всички деца и родители живеещи и учещи се на лодки, които ми помогнаха за написването на тази статия!

Училище на лодката

от Мира Ненчева

„Ние всички сме учители; Вселената е нашето училище. “

– Хенри Торо

.

.

Нашата дъщеря Мая е на 11 години. Тя не ходи на училище.

Мая не ходи на училище, защото живеем на лодка и постоянно пътешестваме от държава в държава. През ноември 2012 напуснахме света, в който живеехме и всичко, което ни беше познато, за да се озовем в един нов и непознат свят, където се сблъскахме с многобройни очквани и неочаквани проблеми и ситуации. Една от най-големите неизвестни на този нов начин на живот беше училището на децата. Да лишиш деца от образование е все едно да ги лишиш от бъдеще, казват хората. Как след време те ще си намерят работа; как ще ги приемат да следват в университет; как изобщо ще продължат живота си, ако нямат основно образование? Този въпрос ни го задаваха всички- родители, съседи, приятели и случайни хора по пътя. Задавах си го и аз самата. Дали не правим огромна непоправима грешка спрямо нашите деца, като ги спираме от училище? Бяхме чували за задочно обучение и знаехме, че не сме единствените пътешественици с деца извън училищната система. Мисълта, че все някак си ще намерим решение на проблема, ни успокояваше.

 

Мая

Мая

Отне ми почти годинa събиране и премисляне на информация, многобройни разговори с майки и интервюта с деца, които учат задочно на лодки, за да изградя и аз най-после система за обучение на нашите деца на лодката. Или по-точно- на Мая, защото през тази година, синът ни Виктор на 17г., който преди това ходи на училище във френската част на Канада и му оставаха 3 години за да завърши гимназия, реши, че предпочита да се завърне към земният начин на живот и към редовното обучение. Прибра се в Канада и отново се записа на училище. Оказа се, че за деца като Виктор, които вече са започнали да учат в системата е доста по-трудно да се откъснат и настроят към задочно учение, особено при положение, че са нямали проблеми в конвенционалното училище. За Мая, 6 години по-малка от Вик, преходът беше лесен.

Мая

Мая се гмурка край рифовете на остров Мартиника

“Дете образовано само в училище е необразовано дете”

– Джордж Сантаяна

Да лишиш едно дете от образование е все едно да го лишиш от бъдеще. С това всички сме съгласни. Но не всички са съгласни с идеята, че образованието може да се получи извън системата и без детето да ходи на училище. Но за какво образование става въпрос?

Дали говорим за бавният и болезнен процес, който пълни главите на децата ни с факти, които им служат единствено да си вземат изпитите за да получат документа наречен „диплома“, който им помага да кандидатстват във висши учебни заведения или да си намерят добре платена работа, за да могат да си купуват хубави неща, а понякога (често) играе ролята на тоалетна хартия; или говорим за определено количество натрупани знания, които им помагат да разберат себе си и света около тях, да развият една позитивна и природосъобразна ценностна система в насоката, която ги влече, да се развият като уникални индивиди уважаващи себе си и ближния, способни да се възползват от предоставените им възможности, да превъзмогват внезапните промени и препятствия в живота, да преценяват и здравословно да поемат рискове, да разсъждават и да имат собствено мнение?

Мая

Мая с грейпфрут намерен в гората на остров Доминика

„Цяло чудо е, че днешните методи на обучение все още не са задушили изцяло любопитството и любознателността в учениците; защото това деликатно малко цвете, освен стимули, има нужда най-вече от свобода. Без свобода то със сигурност ще увяхне“

–Алберт Айнщайн

Образованието е важно и необходимо, но то не се добива непременно в класната стая. В повечето държави по света задочното обучение е легална опция. Децата не са задължени да посещават училището, а имат право да учат в домашни условия, като родителите не са длъжни да осигурят на децата си професионални учители. Това, което родителите са длъжни да осигурят на децата си е адекватно и ефикасно образование, във или извън училищната сграда. В някои ситуации родителите нямат избор, поради различни обстоятелства, да изпратят децата си на училище (поради здравословни причини или ако нямат достъп до училище или ако живеят на лодка и постоянно се местят от едно място на друго, например), но много често родителите избират съвсем съзнателно варианта за задочно обучение. И не случайно. Но за съжаление, често родителите са твърде заети с работа и дори и да не искат нямат избор освен да си поверят децата си на училищната институция.

Мая и Нойял

Мая и Нойял

„Да посещаваме само училището и да стоим зад чина без да обръщаме внимание на пейзажа наоколо е абсурдно. Ако не внимаваме ще се окаже, че училището се намира в краварницата.“

– Хенри Торо

Училищната институция, подобно на фабрика, контролира и репресира индивидуалността, вместо да освобождава творческите способности на ученика. В училището, както и във фабриката, има строго определени правила и процедури, които трябва да се спазват, необходима е дисциплина. А дисциплината пречи на свободното творчество. Учителите наподобяват работници на поточната линия, а учениците са продукта. Стандартните тестове и изпити на различни етапи от поточната линия са един вид качествен контрол. Звънецът обявява началото и краят на учебния/работния ден. В този вид схема, учениците биват уеднаквени, а от фабриките нищо оригинално не излиза. В училищата индивидуалността и нестандартното мислене биват подтискани за да се осъществи успешно преходът от днешните роби към утрешните.

Мая

Мая пее и танцува в гората на остров Гваделуп

„Цялото обучение и професионален тренинг представляват един сложен филтър, който отсява тези, които са независими, които разсъждават самостоятелно и които не умеят да се подчиняват, защото те са нефункционални за системата.“

– Ноам Чомски

И всичко това е така, защото така е планирано. Системата в която живеем може единствено да продължи да съществува, ако хората се стремят към материални блага и финансово подобрение. Системата се нуждае от хора, които да работят по цели дни, цял живот, за да могат да консумират продуктите, които самите те произвеждат. През това време, те нямат време за собствените си деца. Ролята на училището, както и на медиите, в тази схема е да оформи съзнанието на младите и да ги превърне в тълпа от идеални граждани- консуматори. Желанието да притежаваме нови, хубави и скъпи вещи, дрехи, бижута, къщи, коли се предава подсъзнателно от поколения на поколения. Учителите, които обучават децата ни с идеята да се стрямят към материални блага и богатства, го правят несъзнателно, защото те самите са тренирани по този начин. Това се е превърнало в съвсем нормално нещо. Но дали е нормално?

Мая

Мая се учи да кара сърф в Кабарете, Доминикански Републики

„Хората пристигат във фабриката и извършват една и съща напълно безсмислена дейност от осем до пет бе да задават въпроси, защото такива са изискванията на структурата. Няма надзирател или някой зъл човек, който ги кара насила да живеят безсмислен живот, просто структурата, системата го изисква и никой няма желание да се наеме с върховната задача да промени структурата, само защото е безсмислена.“

– Робърт М. Пърсинг „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

Нормално ли е учебната програма да се съставя от група хора, които преценяват в този даден исторически, политически и икономически момент какво трябва да изучават децата ни, какво е „най-добре“ за тях и за обществото? И тъй като тази група от експерти не са в състояние да прогнозират реално какво ще се случи след 10 или 20 гоини, когато днешните деца ще са възрастни и ще си търсят работа, голяма част от нещата които децата учат се оказват напълно ненужни и ирелевантни. Колко от нас работят това, за което са учили? Според статистиката- около 10%. А колко от нас си спомнят по-голямата част от нещата, които са учили в основното училище и в гимназията? Аз лично си спомням само някои фрагменти. В класната стая от моето детство бяхме 30 деца- всички различни индивиди с различни интереси, идеи и капацитет, а учихме едни и същи неща, насилствено. В тази ситуация, реакцията на много от нас е блокаж. Развиваме омраза към определен предмет или наука, а много рзвиват омраза към училището като цяло. Колко деца, честно, обичат да ходят на училище? Вместо да се измъчваме с неща, които мразим и забравяме два дена след изпита, вместо да си губим времето в продължение на дълги години в класните стаи, е можело да научим нещо интересно и полезно за нас…

Мая

Мая с медуза на плажа в Барбуда

„Не тренирайте детето с насилие и грубост, а го насочвайте в зависимост от това, какво забавлява съзнанието му, за да можете по-добре и с точност да откриете гений в определена насока във всяко дете.“

-Плато

Хубаво е, че в много държави по света- САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Кения, Мексико, Колумбия, Перу, Индия,Тайланд, Япония, Индонезия, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Швейцария, Украйна и Англия- задочното обучение е признато като легална алтернатива на задължителното обучение. В Бългрия, както и в повечето африкански държави, Куба, Китай, Ел Салвадор, Гватемала, Тринидад и Тобаго, Бразилия, Албания, Беларус, Босня и Херцеговина, Хърватско, Гърция, Германия, Латвия, Лихтенщайн, Македония, Малта, Молдова, Сърбия и Швеция за съжаление, децата и родителите все още нямат този избор.

Там, където е разрешено, задочното обучение съвсем не е сложно и често дори не означава откъсване от системата. Съществуват пакети с учебници и инструкции, определят се дати за изпити и децата сами и с помощта на родителите си изучават същия материал, който изучават съучениците им в училище.

Мая

Мая по униформа в класната стая, в училището 🙂

Училището на децата-мореплаватели

По време на нашите плавания из Карибите срещнахме десетки семейства, чиито деца учеха задочно и се справяха отлично. В Гренада през месеците между юни и ноември се събира една от най-големите общности на крузъри в света, които чакат в този безопасен район да отмине сезонът на ураганите, преди да продължат да пътешестват из Карибите. Много от тези крузъри са семейства с деца, които учат задочно пътешествайки по света години наред. Те всички използваха различни индивидуални успешни методи и системи на обучение. Преди обяд тези деца са заети с учебници и тетрадки на лодките за по 2-3 часа, а след обяд са заети с изкачване на вулкани, сърф, разходки из музеи, гори и старинни крепости и гмуркане в рифовете, вместо висене пред мониторите в къщи. Нима тези деца са лишени от образование?

Деца-пътешествници, които учат задочно на лодки и обиклят света с родителите си.

Деца-пътешествници, които учат задочно на лодки и обиклят света с родителите си. Гренада

 Кирън Уитъорт 15 г. от ЮАР, катамаран Avatar

Кирън живее с родителите си и учи на борда на катамарана Аватар от 2012г. насам. Преди това е учил в нормално училище в Кейп Таун, Южна Африка в продължение на 8 години. Той сподели, че се е чуствал добре в училище с приятелите си, които сега му липсват. „Задочното обучение е по-самотно, но от друга страна се научих да бъда самостоятелен. Беше ми тежко да се разделя с приятелите си от училище, но сега поддържаме връзка през интернет.“

Кирън 15г.

Кирън 15г.

Кирън учи по американската задочна система CALVERT, която има интернет страница с инструктивни видео материали. След като ученикът се запише и закупи учебната програма за една година, получава пакет с учебници по пощата. До девети клас майката е тази, която оценява напредъка на детето, а след девети клас (или след втората година в гимназията) вече трябва да се полагат изпити през интернет. Предимствата на тази най-популярна американска задочна система са, че е призната от много университети в САЩ и в дуги държави и е достъпна за деца от цял свят. Кирън смята да продължи да учи, след като задочно завърши гимназия, в сферата на програмирането или за електронен инжинер. Основният недостатък на CALVERT е цената- между 1000 и 2000$ за година.

Кирън също така обича да рисува и да свири на китара.

Кирън

Кирън

Зои 11г. и Нина 7г. от ЮАР, катамаран Iza

Подобно на Кирън, Зои и Нина също са учили по програмата CALVERT в продължение на две години. Зое сподели, че е обича домашното училище, защото не е трудно, освен математиката. Зое също така обожава да мореплава. Любимото и място е Брзилия, където с лодката плавали по река Амазонка и видели розови сладководни делфини, прекрасни плажове и срещнали много мили и приятелски настроени хора. В момента двете сестрички все още живеят на лодката с родителите си, но вече са се установили за постоянно в Гренада. Родителите им работят, а децата посещават местното училище. „Моят любим предмет е науки, защото обичам да правя експерименти.- сподели Зои. – Не обичам математика. Също обичам история- винаги съм се интересувала от минали събития.“

Нина и Зое

Нина 7г. и Зои 11г.

Рафаел 13г. и Ксавие 11г. oт Квебек, Канада, яхта Rêve d’Océan

Тъй като френската провинция Квебек не предлага дистанционно образование (задочното обучение в Канада изисква учениците да са на територията на страната), Рафаел и брат му Ксавие учат по фрнеската програма CNED (Centre national d’enseignement à distance)– публична програма на министерството на образованието във Франция. Но също доста скъпа система, освен ако не е субсидирана от правителството, за което има определени условия.

Рафаел и Ксавие

Рафаел и Ксавие

Момчетата предпочитат този вид задочно обучение пред това да ходят на училище, защото, както казват те: им отнема много по-мако време да си научат уроците. Любим предмет на Рафаел е математиката, Френски му е най-малко любим. На лодката, братята сядат да учат в 9ч00 сутринта до към 11ч30 всеки ден от понеделник до петък.

.

.

В техният блог можете да прочетете (на френски) повече за това как момчетата (и майката) са се адаптирали към училището на борда на лодката и успешно са завършили първата година. Прочетете тук.

Меган 12 г. и Матю 14 г. от Канада, яхта Amelie 4

Меган

Меган

Меган учи с помощта на майка си (учителка по професия) по 3 часа на ден, 5 дена в седмицата по частната канадска програма за обучение The Phoenix Foundation Calgary, която следва училищната програма в Канада. И се справя фантастично. Преди живота на лодката, Меган е била 6 годии в публично училище в Канада. „Предпочитам задочното училище на лодката, защото така мога да се концентрирам по-добре. Най-много обичам науки. Обичам да правя експерименти и да разбера как работи всичко- машините и природата. Много е интересно. Не обичам история.“ -казва Меган. Но на лодката винаги се случват непредвидени неща и често училищните занимания се прекъсват или отлагат. Както когато китове се появили наблизо до лодката по време на плаване и в суматохата учебниците по математика се озовали зад борда… Матю, който има аутизъм също се занимава с говорна терапия и други упражнения. За него живота на море е истинско щастие, тъй като той обожава водата.

В техният блог можете да намерите (на английски) повече информация за училището на борда, както и пътеписите на 12-годишната Меган, написани от самата нея! Прочетете тук.

Меган и Матю

Меган и Матю

Мика 9г., Гор 6 1/2г. и Арбел 4г. от Израел, катамаран Del Max

Трите малчугана, които живеят и плават на катамарана Del Max от година и половина следват учебната програма и учат заедно с майка си по учебниците, които леля им изпраща от Израел. Преди това Мика и Гор са ходили на училище в Бостън, САЩ, където семейстото е живяло в продължение на 5 години. Децата могат да чеат и пишат на английски и на иврит и щом се приберат в Израел след няколко месеца ще продължат да учат в редовно училище там.

Мика, Гор и Арбел учат с помощта на майка си на борда на катамарана Дел Макс

Мика, Гор и Арбел учат с помощта на майка си на борда на катамарана Дел Макс

 

Любим ресурс за задочното им обучение е интернет сайта XtraMath.org . Мика обича да чете, най-вече Библията, където езикът е архаичен и е било трудно да свикне в началото, а Гор обича математика на i-pad. Малкият Арбел също си има книжки и образователни игри, където учи цифрите и буквите. На 4 години, той вече знае на изуст флаговете на повечето държави в света, особено на държавите, които вече е посетил.

4-годишният Арбел знае на изуст флаговете на повечето държави по света.

4-годишният Арбел знае на изуст флаговете на повечето държави по света.

 

 

Мая 10г. и Тайлър 8г. от Америка и Лаос, катамаран Four Coconuts

 

Мая и Тайлър вече една година учат на море. Преди това са били в нормално училище в Америка. Сега ползват задочната програма CALVERT. Още 2 години им предстои да учат по тази програма преди да се приберат на земя и да се завърнат към нормално обучение. Любимият предмет на Мая е четене и писане, а Тайлър обича география и книгите си за гръцките богове. И двамата мразят математика.

.

Тайлър и Мая на борда на катамарана Four Coconuts

Вече трета седмица и с радост мога да докладвам, че прекарваме по 2-3 часа на ден в учене. Хубавото е, че инкорпорираме местонахождението ни в учебната програма. Пример: тази сутрин Тайлър имаше 2 варианта за час по изкуство: 1) да изучава картичката от задочната програмата или 2) да отидем в галерия и да изучава изкуство там първа ръка. Като отидохме в галерията бях смаян, когато той седна и зачете брошурата за една от скулптурите в подължение на 20 минути.- споделя бащата.

Тайлър

Тайлър

Можете да прочетете повече за това как родители и деца са се нагодили към задочното училище на лодката в техният блог (на английски) тук.

 

 

Но срещнахме и такива деца и родители, които си бяха изработили и следваха собствени системи и методи на обучение.

 

Момичетата от катамарани Discovery и Day Dreamer

Момичетата от катамарани Discovery и Day Dreamer

 

Кейт 14г., Джак 6г., Джейси 11г., Джена 8г. от Канада, катамаран Discovery

Кейт, Джейси, Джена и Джак Алонсо пътешестват  заедно с родителите си от година и половина на борда на катамарана Discovery. Те не учат по никаква конкретна програма. Сами си организират учебните материли и уроци според интересите им. „Харесва ми повече задочното училище. Имам много приятели, които също учат задочно и взаимно се мотивираме. Задочното училище ми харесва, че мога да си организирам сама времето.“-каза Кейт. Любимият предмет на Кейт е музика. Тя може да свири на пиано, юкалеле, кларинет и обой и също така композира. Има много книги по теория на музиката, а в каютата и има музикални инструменти за цял оркестър. Също обича математика. Не обича да пише.

Кейт учи с майка си  Автор на снимката- Джон Алонсо

Кейт учи с майка си
Автор на снимката- Джон Алонсо

Децата бяха в публичната училищна система докато не се преместихме на лодката. Планирахме да пътешестваме само 1 година, но доста бързо решихме, че искаме да продължим години наред. Не знам колко години… Вече втора година живеем на борда и пътешестваме и ще продължим още 2 до 6 години. Като се върнем в Америка големите ще се запишат в гимназия, но малките ще продължавам да си ги уча аз, в къщи до гимназия.

Не следвам никаква учебна програма. Използвам най-различни методи и програми за всяко дете по отделно. Някои предмети като география, история и науки всички деца учат заедно. По математика и литература всяко дете е на различо ниво.

Ако останем повече от 2 гоини на лодката, Кейт ще се дипломира на лодката. В момента и планирам обучението за тази възможност.

Да организирам училището на лодката за 4 деца в различни възрасти и нива от детска градина до гимназия е най-трудното нещо, което съм правила до сега през живота си. Но не бих го заменила за нищо на света.- сподели Мишел, майката на Кейт, Джак, Джейси и Джена.

.

Джена, Джейси и Кейт

Максим-Еманюел 14г. и Тристан 12г. от Канада, яхта La Jeanoise

Максим-Емануел също предпочита задочното училище, защото и спестява време и защото и дава възможност да учи със собствено темпо и ритъм. Учи 7 дена в седмицата по 3 часа на ден. Любим предмет- науки. Обича химия-теория и практика. Също обича да пише и да превежда. Владее перфектно английски и френски. Най-трудна и е математиката… „Не съм по никаква програма. Купих си учебници от Канада и уча по тях. На лодката научавам повече, отколкото в училище, особено по науките. Лодката е най-големият ми учебен инструмент.“

.

.

Преди да тръгнем говорих с учители и купихме учебниците, които те ми препоръчаха, както и други книги, които ми се строиха интересни. За справка гледам учебната програма на Онтарио, Канада, за да сме сигурни, че децата получават необходимите знания, които получават децата в училищата, тъй като когато се завърнем в Канада те ще трябва да продължат обучението си в редовно училище. Наблягаме на математика, френски, английски, науки и история, а отделно работим и върху проекти и теми, които са от интерес за децата. Използваме енциклопедии и интернет сайтове. Децата също обичат музика. Тристан свири на китара, а Максим-Еманюел свири на пиано.  -сподели майка им.

Можете да прочетете повече за пътешествията на това семейство в техният блог (на френски) тук.

.

.

В Канада задочното обучение изисква детето да се явява на изпити на всеки 2 години в началното училище и всяка година в гимназията, за да получи диплома в края. Всяка провинция има различни изисквания. Но ако дете на пътешественици извън територията на страната пропусне няколко учебни години без да се явява на изпити и без да следва строго определена програма, както в случая на Максим и Тристан и на всички останали деца от Канада, които интервюирах, то има право да се завърне в учебната система когато и да е и директно влиза в съответния за възрастта му клас, без приравнителни изпити. Учителите наблюдават прогреса и знанията на детето като от близо през първия семестър след завръщането му и ако има проблем с нещо го задължават да вземе допълнителни класове- по математика например, за да навакса пропуските. Или го връщат един клас назад. Ако се окаже, че детето е научило повече от съучениците си то има право на изпити, след което може да се придвижи напред в класовете.

 

Тед 12г. и Робърт 9г. от Ирландия, яхта Millfort II

Момчетата следват не особено стрикто британската програма, тъй като е лесно да намерят информация през интернет за учебната програма на Великобритния. Но, както обясни майка им, те гледат да покрият изискванията за математика и английски за всяка година и ако децата проявят интерес към нещо извън програмата веднага се фокусират върху това. Например, когато се наложило да разглобят и поправят вятърният генератор превърнали процеса в урок- как работи и как произвежда електричесто, а после имали и урок за другите източнии на енергия- добри и лоши.

.

Сутрешно училище в ресторанта на марината

 

Ема 15г., Анна 13г. и Сара 11 г. от Аляска, катамаран Day Dreamer

Момичетата от катамарана Day Dreamer- Ема, Анна и Сара никога не са посещавали училище, въпреки че не винаги са живяли на лодка. Убежденията на родителите им срещу учебната система и системата като цяло са доста радикални. Споделят мнението, че ходенето на училище е вредно за децата. Не следват фиксирана учебна програма. Майка им подготвя материали, които намира в безплатни интернет сайтове, след като проверява официалната американска учебана програма за всяко ниво и какви са изискванияте. Тя събира и подготвя учебните материали за дъщерите си, оценява ги и попълва документ с оценките им за всяко ниво, който се одобрява като официален транскрипт в американските колежи. Така момичетата могат да се запишат да учат в университет без изобщо да са ходили на училище и без да са се явявали на ниакви приравнителни изпити. Много американски колежи приемат с предимство такива деца-пътешественици, защото те мислят извън матрицата и допринасят за културното разнообразие в колежа.

Ема, Анна и Сара

Ема 15г., Анна и Сара

„Имаме определено количетво уроци за деня. Като ги свършим сме свободни да си играем. Може да отнеме 2 часа, може да отнеме 5 часа.“-разказва Анна. Тя обича най-много изобразителното изкуство и да пише съчинения. Също обича да чете. Любимата и книга е Властелинът на Пръстените. „След 4 години ми липсват снега и леда. Искам да се запиша в колеж и да следвам изкуство или право. Обичам да споря и татко казва, че споря добре.“

Сестра и Сара обича чужди езици, учи германски. Не обича математика.

 

Юлия и Карлос, от Германия-Нова Зеландия, катамаран Cool Change

Юлия и Карлос се занимават с математика, писане, четене и всичко останало следвайки ориентировачно американската програма CALVERT, като използват учебниците от програмата както и материали, които майка им подготвя през интернет сайтове. Майка им е убедена, че децата трябва да учат само неща, които са им интересни, без да се насилват и без значение с какво темпо и на какво ниво са.

Независимо по каква причина сте избрали задочното обучение, знайте, че като родител-учител трябва да сте съзнателни, дисциплинирани и посветени, за да може децата да ви възприемат в ролята на учител и да поемат отговорността. Децата ми научават нови неща ежедневно- животът е училище. Всеки, когото срещнем е учител и ако се възползваме от всчяка ситуация можем да превърнем предизвикателствата на живота във възможности. Няма грешки, само стъпки по пътя към нашето дълбоко разбиране на живта. Промените, които искаме да видим в този свят трябва да започнат в сърцата и домовете ни. -пише майката на Джулия и Карлос.

За повече детайли как протича училището на борда на Cool Change прочетете статията „Съзнателна дисцилина и задочно обучение“ (на английски) в техният блог тук.

Юлия и Карлос

Юлия и Карлос

 

Учебната програма на Мая

След две години извън системата, след като говорих със всички тези и много други деца и техните родители, след дългият ни разговор на борда на катамараните Day Dreamer и Cool Change, слад като изслушах куп разкази за деца-мореплаватели постигнали високи академични успехи- днешни океанолози, еколози, научни изследователи, учители, артисти и след като случайно попаднах на блога на яхта Yacht Mollymawk, където прочетох някои от най-вдъхновяващите статии, които някога съм чела на тема „образование“, най-сетне осъзнах какъв вид обучение за Мая съответства на нашият начин на живот, на нашите интереси и убеждения и на нашата специфична ситуация.

Реших, че подоно на много други деца-мореплаватели, Мая ще учи това, което и е интересно и което е свързано с района в който се намираме и със света, който я заобикаля, плюс математика. Организирахме си лична персонализирана учебна програма, разделена на няколко основни предмета, като уроците от рзличните предмети са често свързани: математика, литература- четене и писане , испански език и енциклопедия. Възнамеряваме след време Мая да положи приравнителни изпити, които да и подсигурят документ (диплома) за нивото, което е достигнала и да и предоставят възможността да продължи образованието си, ако има желание. Но все още не се знае към коя държава- това ще е може би неин избор.

Мая

Мая решава задачи на лодката край остров Гваделуп

Математика

Математиката не е любимият предмет на Мая, но това не означава, че не се справя отлично. Просто понякога ми е трудно да я убедя да седне и да отвори учебника. Учебника представлява една дебела книга за пети клас, която купихме от книжарница в Тринидад. Разделен е на секции и покрива огромно количество материал, и най-вероятно на Мая ще и трябват поне две години да го свърши. Разделите, които включват обяснения, упражнения и тестове, са:

 -Умножение
– Деление
– Мерки-линейни, тегло
– Дроби
– Десетични дроби
– Проценти
– Пропорции
– Неравности
– Квадратен корен
– Графики
– Геометрични трансформации
– Пътуване- път, скорост, време
– Видове триъгълници
– Ъгли
– Паралелни и перпендикулярни линии
– Симетрия
– Обем
– Мрежи и солиди
– Куб и кубичен корен

.

.

Понякога разнообразяваме задачите със „забавна математика“ и си организираме математически игри, колажи и други по-весели занимавки. Например, като учихме как се намира лице на правоъгълник, организирахме забавна задача, където Мая имаше зададени размери в милиметри и сантиметри и се търсеха лицата или страните на няколко правоъгълника. След което, трябваше да изреже получените правоъгълници от разноцветни хартии и да ги сгъне във формата на пощенски пликове. Пликовете се получиха с различен размер, така че всички се събраха един в друг. Мая остана много доволна и дни наред продължи да прави пликове.

Понякога, когато ни предстои нов и труден материал, Мая си взима няколко дена ваканция от математиката и после постепенно започваме трудните задачи с 10-15 минути на ден, докато ги овладее и станат лесни. Най-важното е да не намразва предмета и да напредва със своето темпо.

 

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Мая учи на брега близо до котвеното в Чагарамас, Тринидад

Литература

По литература четем и пишем съчинения на ангийски. За теорията по съчинения ползваме един учебник на английски закупен в Тринидад, който ми хареса с това, че показва как да се съставят изречения, параграфи и текстове с пояснения, примери и упражнения. Разделите включват:

– Изречението- разширено изречение, комбиниране на изречения, фрагменти, ненужни думи, неправилни изречения
– Параграфът
– Описателен текст- как да описваме звук, миризма, вкус, докосване, форми, размери
– Описателни текстове- хора, места, въображаеми места, чуства
– Тълкувателен текст- информация и обяснение, процес, дирекции, причина и резултат, съпоставяне и контрастиране, обяснения и причини
– Повествователен текст -планиране на истоията, развиване на историята, диалог, анекдот, мистериозни истории, страшни истории
– Убедителен текст- писмо, реч, реклама, репортаж
– Писане на писма- бизнес писма, извинителни писма, оплаквания
– Писане на факти и мнения
– Сравнителни текстове
– Творческо писане- дневник, лично мнение, биография, автобиография, реч
– Поезия

.

.

Мая обича да пише съчинения. Според урока, пише параграф или текст, като темата я измисля сама или трябва да избере от няколко теми, които аз и задавам. Понякога пише за местата, които посещаваме. Понякога преработва съществуващ текст, понякога прави преразкази на текстове, които е прочела. Любим автор и е Роад Дал, написал ‘Чарли и шоколадовата фабрика’, ‘Матилда’, ‘Джеймс и гигантската праскова’ и др. Също обича детските книжки от поредицата на Джеронимо Стилтън. Когато пътуваме винаги посещаваме местната марина и проверяваме дали има библиотека за обмяна на книги. Това е една чудесна традиция при крузърите. Намираме невероятни книги понякога, прочетени и оставени от хора, които нямат много мястно на лодките си. Много от книгите са свързани с приключения по море, но има и доста класическа литература от световно известни автори. Намират се книги на различни езици, както и много детски книги. Така не ни се налага да купуваме нови книги.

Мая дори вече има една публикувана статия в месечният карибски вестник Карибски Компас озаглавена „Моето училище не е сграда“. Преведената на български статия (от Мира) можете да намерите тук.

 

Мая се гордее с нейната статия във вестник Карибски Компас

Мая се гордее с нейната статия във вестник Карибски Компас

 Испански

Другият основен предмет, който избрахме е испански език, тъй като плаваме в региони, където има много испаноговорящи народи. (Мая вече владее перфектно английски и френски и български говоримо). Посетихме Куба, Мексико, Гватемала, Доминикански Републики, Пуерто Рико- все държави, където се говори испански. В Гватемала Мая се записа за два месеца в местното училище и за кратко време научи основите на езика. В момента продължаваме, като четем приказки на испански, които намирам в интернет, както и статии от вестници и списания. Също така намерихме учебник за 0.50$ в магазин за втори употреби в Пуерто Рико- история за 5 клас на испански, точно в момента, в който по история правехме проект за цивилизацията на Маите.

Учебник по история за пети клас в Пуерто Рико (на испански)

Учебник по история за пети клас в Пуерто Рико (на испански)

Самата аз владея испански, учих го като втора специалност в университета Конкордия в Монтреал и затова мога да помагам на Мая. Не я тормозя с граматически правила все още, просто я карам да чете на глас и вадим непознати думи. Понякога я карам да преразкаже приказка прочетена на испански писменно, на английски. И не винаги провеждаме уроците на лодката. Веднъж бяхме в един магазин в Пуерто Рико и докато чакахме Иво да избира материали за лодката, ние с Мая прочетохме статия от местен вестник и подчертахме и преведохме непознатите думи. Но най-хубавото е, че има възможността да учи в държава, където се говори езика. Слуша го по улиците, по радиото в автобуса, чете надписите в магазините и на опаковките на храните, които купуваме.

.

Приказка от Братя Грим  на испански

 

Енциклопедия

И последният основен предмет е Енциклопедия. Така го нарекохме ние, защото започнахме с един единствен помощен материал и това разбира се беше детска илюстрирана енциклопедия, която намерихме изхвърлена във Ванкувър преди години. Разделихме този предмет на История, География и Науки и редуваме уроците. Историята е любимият предмет на Мая.

.

.

Мая си избира темата, която и се струва интересна, като условието е да е свързана с района, в който се намираме или с нещо, което ни засяга. Започнахме с историята и географията на Канада и продължаваме с карибкия регион, където плаваме вече година. И тъй като посетихме района на Юкатан и древният град на Маите- Тулум в Мексико, както и Гватемала- държавата с най-много оцелели потомци на древните Маи, а и защото носи тяхното име, сега учим за тях от един интернет сайт за деца, който открихме преди няколко месеца и който се оказа безценен ресурс за децата в основно училище ducksters. com

Плановете на уроци за цивилизацията на Маите

Плановете на уроци за цивилизацията на Маите

По науки вече разгледахме всичко за океаните и моретата, за климата, времето и метеорологичните условия, за вятъра, облаците и въздушното налягане, – все неща полезни да се знаят от всеки мореплавател. За „домашно“, Мая имаше проект- да направи таблица, където да вписва температурата, атмосферното налягане (от инструментите на лодката) и метеорологичните условия в продължение на седмица, като накрая впише изводи за връзката между промените на въздушното налягане и промените в метеорологичните условия, които наблюдава.

.

.

В Барбадос посетихме две уникални пещери. Обратно на лодката имахме урок за пещерите от енциклопедията, и всичко, което Мая прочете го свързахме с изживяното и видяното в пещерите. В Гренадините плувахме с морски костенурки. Обратно на лодката, заедно с нейната приятелка Джулия, имахме урок за морските костенурки от една книжка, която Джулия донесе. В Монтсерат, в Мартиника и в Гваделуп посетихме вулкани. В Пуерто Рико, Ст Китс, Доминикански Републики, Куба посетихме старинни крепости и колониални градове. Навсякъде, където отидем се разхождаме из горите. Посещаваме музеите. Всичко това са уроци директно от света. Да не говорим за различните народи и култури, за това, че от първа ръка Мая вижда как живеят хората по света, каква музика слушат, какво ядат. Като всички деца, тя е любопитна и бързо попива нови неща, не толкова от книги и учебници, колкото от света наоколо. Фактът, че срещаме много и различни хора също играе положителна роля за образованието, както на Мая, така и на всички нас- всеки човек разнообразява и допълва знанията ни с новата информация, която ни предава. Да, светът е едно голямо училище и всеки срещнат е учител. Колкото повече пътува човек, толкова по-богати са неговите знания. За едно дете пътешествията са несравними с нито едно учебно заведение. Може би Мая не учи същите неща със същото темпо като децата в училищата, но нещата които ги учи са и интересни и ги помни завинаги.

.

.

 

Но освен, че научават огромно количество неща от първа ръка за света около тях, децата-пътешественици се научават да уважават и опазват околната среда. Всички деца отгледани в морето, чието ежедневие е свързано с метеоролигичната прогноза, чийто дом (лодката) се движи с помощта на вятъра и си произвежда собствената електроенергия с помощта на слънцето, където сладката вода е в лимитирано количество и трява да се съхранява, където събирането и изхвърлянето на боклука е сложен процес, където поради ограниченото пространство се ограничава консумеризма, са много по-информирани и много по-съзнателни спрямо околната среда и нейното опазване.

Мая и Юлия

Мая и Юлия- знаят повече за морските звезди, отколкото децата, които са чели за морските звезди в учебниците…

И не на последно място- едно от мнгобройните предимства на корабното обучение е, че децата си изграждат ценностната система според това, на което ги учат собствените им родителите, а не случайни непознати хора. Но за съжаление системата е устроена така, че в днешно време майките са принудени да оставят децата си в ясли и детски градини, за да ходят на работа и времето, което прекарват с тях е минимално. А в тази крехка възраст възрастните имат огромно влияние за умственото развитие и възпитанието на децата. Децата попиват информацията и копират държанието на възрастните около тях. За съжаление, днес лелките в яслите, а не родителите, са тези, които възпитават децата.

Мира в ролята на учителка и Мая в ролята на ученичка

Мира в ролята на учителка и Мая в ролята на ученичка

Виктор винаги е бил с нас, независимо през какви трудности сме минавали и въпреки, че дойде време да се отдели той си тръгна от тук с багаж от знания, идеи и убеждения, които ние сме му предали с годините; знания, идеи и убеждения, които продължаваме да предаваме на Мая: да третират околните с респект и да не дискриминират никого на базата на раса, религия или националност; да не замърсяват околната среда; да уважават животните и растенията; да пестят природните ресурси, независимо от обстоятелствата; да не се стремят към скъпи вещи; да рециклират колкото се може повече, включително дрехи, вещи и мебели; да не се превръщат в роби, работещи в системата; да се задоволяват с малко; да бъдат самостоятелни и да не разчитат на чужда помощ- да постигнат мечтите си с цената на собствените си възможности и усилия.

Безплатна йога за деца живеещи на лодки в Гренада- вместо физическо

Безплатна йога за деца живеещи на лодки в Гренада- вместо физическо

Мая и Зои си организираха самички урок по изобразително изкуство

Мая и Зои си организираха самички урок по изобразително изкуство

Мая с приятелки в Антигуа

Мая с приятелки на остров Антигуа

Клуб на младият читател организиран от майките на децата в Гренада

Клуб на младият читател организиран от майките на децата в Гренада

Нойял, София и Мая в народни носии по време на националният празник на Гватемала

Нойял, София и Мая в народни носии по време на националният празник на Гватемала

Урок на тема "Изкуството и околната среда"

Урок на тема „Изкуството и околната среда“

Мая учи на кея в Тринидад

Мая учи на кея в Тринидад

Блогове на семейства, чиито деца учат задочно на лодки

 

Не всички семейства с деца-мореплаватели пишат блогове. Тук са пубикувани и ще бъдат добавяни линкове към блоговете на семейства с деца-мореплаватели. Целта е да споделим възможно най-много опит и информация за този начин на живот и обучение. Ако вие сте едно от тези семейства и искате блогът ви да бъде добавен тук, свържете се с мен в коментарите тук или във фейсбук.

Yacht Mollymawk -английски (невероятни!)

Sailing Amélie-английски

Sailing adventures on Cool Change 47-английски

Marsden Family’s Great Adventure-английски

La Jeannoise– френски

Rêve d’Océan-френски

Sailing Totem– английски

Homeschool Ahoy-английски

 

Нина, яхта Иза

Безплатни интернет ресурси за задочно обучение

 

studdyladder.com

ducksters.com

math-drills.com

homeschoolmath.net

commoncoresheets.com

superteacherworksheets.com

sciencekids.co.nz

famouspeoplelesson.com

discovery-education.com

mathisfun.com

xtramath.org

ontario education

 

Тук ще бъдат добавяни периодично интернет сайтове с учебни ресурси. Ако искате да споделите вашият опит със задочно обучение или да добавите линк, моля свържете се с мен в коментарите тук или във фейсбук, където можете да изпратите линковете.

Благодаря на всички, които взеха участие и помогнаха за написването на тази статия!

 

Share

Училището на Мая в Гватемала

Предишният път ви разказах за първите ни впечатления от Гватемала.

Седма глава. Училището на Мая и празненствата по случай денят на независимостта в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Септември, 2013

„Добро утро, ученици! Това е вашата нова съученичка, Мая. Тя ще бъде с нас в четвърти клас. Мая идва от друга държава. Ние всички трябва да се постараем тя да се чувства добре дошла в нашата страна, Гватемала. Винаги се радваме, когато някой от друга държава идва да учи в нашето училище. Това означава, че те искат да научат за нашата държава, история, култура и език. Но и ние също научаваме от тях за техните държави и култури. Чуждестранните ученици обогатяват нашите познания за далечните места по света. Днес ние имаме щастието да посрещнем Мая в нашият клас. Добре дошла в четвърти клас, Мая! Луис-Педро, донеси един чин за Мая от съседната стая и гo сложи ето там.“

El profe Esuardo и неговият клас.

El profe Esuardo и неговият клас.

Обърнат към класа, Мая от лявата му страна с поглед забит в пода, сърцето и препускащо от вълнение, el profe Estuardo, усмихнат и с ръка почиваща върху рамото и, представи новата ученичка. Тя не разбра нито дума от това, което той каза на испански, но аз разбрах и никога няма да го забравя. Надничах през отворената врата на класната стая с просълзени очи. Двайсетина деца в униформи между 8 и 14 годишна въздраст стояха изправени, неподвижни и слушаха внимателно и с уважение техният учител, втренчени в Мая.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Съучениците на Мая в Гватемала

Съучениците на Мая в Гватемала

Мая започна училище два дена след като пристигнахме в Rio Dulce. Процесът по записването отне по-малко от 2 минути. Появих се в училището, срещнах се с господин Естуардо и го попитах дали има възможност Мая да учи в четвърти клас. Разбира се, че може, няма проблем, каза той с усмивка и тя започна на следващият ден. Никакви документи, фотокопия на документи и най-важното- никаква такса за записване. Началното образование в Гватемала е безплатно, дори и за чужденци. Единственото, което трябваше да осигурим беше няколко тетрадки и униформа-пола и бяла ризка или тениска. Купихме специален плат за полата и местната шивачка я уши за 1 ден, след като внимателно взе размерите на Мая.

Шивачката на селото взима размери за училищната униформа на Мая

Шивачката в селцето El Relleno

Шивачката в селцето El Relleno

През следващите два месеца Мая посещаваше всеки ден основното училище в селцето El Relleno заедно с още няколко деца-крузъри като нея живеещи на лодки в заливчето на Rio Dulce. Научи нови неща по математика и малко испански, но най-важното, което получи беше уникалното изживяване от общуването с деца от друга култура на нейната възраст.

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Училището беше дълга едноетажна сграда под огромно дърво сейба-националното дърво на Гватемала. В четири класни стаи подредени в редица, с перманентно отворени врати, прозорци с решетки и без стъкла, около 60-ина местни деца между 5 и 14 годишна възраст се събираха в смесени класове през седмицата между 7:40 и 12:30ч. Няколко кльощави слънчасали селски кучета също посещаваха класовете ежедневно влизайки и излизайки през отворените врати на класните стаи с увиснали надолу муцуни, без никой да им обръща внимание и от време на време се затичваха да подгонят някоя заблудена кокошка влязла по погрешка в училищният двор в търсене на бубулечки.

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

 

Училищният двор беше покрит с дребен чакъл и кални локви, палмови дървета и храсти обсипани с едри ярки цветя, които никога не преставаха да цъфтят в горещият влажен въздух на Rio Dulce. В междучасията децата, подобно на всички деца по света, тичаха из двора, а жени от селото пристигаха да продават леки закуски: coquitos (портокалови половинки поръсени с пипер) jugo (сокчета в найлонови торбички), heladitos (малки домшно направени сладоледчета) и tortillas (царевични питки).

Мая играе на гоненица в междучасието

Мая играе на гоненица в междучасието

Хайде на закуските!

Хайде на закуските!

Повечето деца от селото вървяха пеша до училището, но имаше и такива, които живееха в къщички край брага на реката и нямаха достъп по суша до селото и училището. Те се придвижваха с училищната lancha ( лодка подобна на училищен автобус), която минаваше всяка сутрин и събираше децата (безплатна услуга). Училищната лодка-автобус минаваше и покрай нас и така Мая заминаваше на училище всеки ден- по вода. Заедно с нея в един клас беше и новата най-добра приятелка на Мая от съседната лодка- Нойял.

Мая в очакване на училищният "автобус"

Мая в очакване на училищният „автобус“

Мая в училищната лодка-автобус

Мая в училищната лодка-автобус

Въпреки, че в началото Мая не разбираше думичка на испански, само след 2 седмици тя подготви устно изложение на испански за националното цвете на Гватемала- La Monja Blanca (орхидея наречена Бялата Монахиня) и рецитира пред цялото училище, по микрофон, по време на празненствата по случай националният ден на Гватемала.

Съученички

Съученички

…………

Гватемала-кратка истоия

Cuauhtēmallān (място с много дървета) в централната част на Латинска Америка е люлката на майската цивилизация с монументални руини насред тропически гори. Едно от най- биоразнообразните кътчета на планетата.

La Conquista (Завладяването)

Имало едно време един вълшебен принц направен от камък в мястото с много дървета- Текун Уман. Един ден от корема на голям кораб се появило ужасно божество, като червено слънце, дошло да ограби земята и душите на царевичните хора и да унищожи техният принц- Текун Уман.
Започнала жестока битка между Текун Уман с неговите смели войни и капитан Педро де Алварадо с неговата блестяща на слънцето армия и гръмотевични оръжия. Текун Уман не се предавал, атакувал отново и отново, но накрая паднал смъртно ранен. Когато умрял, мрак се спуснал над мястото с мнгого дървета.

Колонията

Мрак се спуснал над мястото с много дървета в продължение на дълги години нарушаван само от проблясъците на огньове, в които горели царевични хора и древни майски божества.

Независимост

На 15 септември 1821г. Гватемала се провъзгласява за независима от испанската корона държава.

 

Празненства послучай независимотта на Гватемала

Днес празненствата по случай независимостта на Гватемала са грандиозни. След няколко седмици подготовка цялата нация празнува в продължение на няколко дни и нощи.

.

.

Празненствата в Rio Dulce стартираха с конкурс за красота в училището на Мая. Момиченца избрани предварително представляваха всеки клас. След това всички останали деца от училището се наредиха на опашка пред урните и гласуваха тайно за да изберат най-красивото момиче с най-пищната рокля, което не беше лесно, защото всички бяха прекрасни.

Галерия на Мини-Миските

.

 

.

.

.

.

.

.

 

.

profe Estuardo y Estrella

profe Estuardo y Estrella

В продължение на две седмици децата от училището разделени на екипи практикуваха различни национални танци. В деня на празненството момичетата и момчетата се появиха облечени в национални носии наречени trajes и танцуваха пред родители и приятели на баскетблното игрище под моста. Беше незабравимо и всички се прадставиха чудесно, но най-малките- 5 годишните обраха най-многото овации.

Мая и Нойял

Мая и Нойял в традициони носии от района на езерото Изабал, Гватемала

 

Танцов състав пети клас

Танцов състав пети клас

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Въпреки, че на много места по света традиционните костюми са вече заменени със съвременни дрехи, в Гватемала жените потомки на маите все още носят ежедневно и с гордост националните си носии, които се различават по цвят и модел от село на село.

Женски традиционни облекла от Гватемала

 

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

.

.

.

.

.

.

.

.

В района на езерото Изабал женските традиционни дрехи се състоят от дълги тежки плисирани поли-corte и ярки дантелени блузи- huipil. Въпреки, че почти всичко в Гватемала е изключително евтино, платовете за полите са доста скъпи, както и дантелените блузи. Но не се наложи да купуваме носия, защото една много мила жена ни услужи за няколко часа с нейната пола и блуза, за да може Мая да участва в танца, който така старателно репетирахме дни наред.

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

За разлика от женските традиционни облекла, които са ежедневните дрехи на голяма част от жените в Гватемала, мъжките национални костюми са на изчезване заменени от дънки и тениски. Но по случай танците всички момчета от училището се появиха облечени в традиционни облекла- бели памучни панталони и блузи с широки ръкава и с червени пояси и със сламени широкополи шапки. Красавци! Танците и повечето други мероприятия във връзка с празненствата се проведоха на баскетболното игрище под големият циментов мост, където бяха инсталирани огромни тонколони.

 

Мъжки нациионални носии от Гватемала

 

.

.

.

.

.

.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

.

.

 

На следващият ден се организира една доста инересна, трудна и опасна игра- palo ensebado. Тази древна традиция започнала в Неапол, Италия датира от 16 в. В Испания и други европейски държави ритуалът е известен като el árbol de mayo и la cucaña- церемония символизираща плодородие. С пристигането на испанските конквистадори и католическата религия в Новия Свят ритуалът бил приет и от местното население. Но днес традицията вече е загубила религиозното си значение и се е превърнала в игра, в опасно предизвикателство по време на панаири и празненства.

El Palo encebado -Побит кол.

El Palo encebado -Побит кол в двора на училището

С камион докараха 10-метров дънер, намазаха го обилно с маргарин, след което децата помогнаха да го изправят и забият в двора на училището. На върха предварително прикрепиха затворен плик съдържащ 200 кецала (около 28 $, което е огромна сума за там). Децата се разделиха на два екипа- момчета срещу момичета и през следващият час-час и половина се мъчиха да се покатерят до върха на кола. Най-успешната стратегия беше да формират няколкоетажни пирамиди, катерейки се едни върху други, като най-големите деца стояха в основата на пирамидата, а най-дребните се катереха най-отгоре. Но маргаринът наистина затрудняваше задачата им и след много викане и смях, пирамидите се срутваха една по една. Но накрая екипът на момичетата спечели успявайки да се задържат натрупани на 5 нива. Мириям, момичето, което достигна плика с парите грабна наградата и почерпи всички в екипа с бонбони и сладолед.

.

.

.

.

Победителката Мириям

Победителката Мириям

Празненствата приключиха с епичен банкет за цялото село. Кметът изпрати подарък- мъжко теле. Бичето пристигна в малко ремарке и беше закарано в съседното село, където е кланицата. Тъй като всички вече бяха свикнали с моето фотографско присъствие навсякъде, ми позволиха да придружа телето до кланицата и да снимам традиционната церемония по жертвопринушението, но за нещастие тя се отложи и се проведе чак в 3:00 ч. през нощта, така че неможах да присъствам и да снимам…

Бичето подарък от кмета на селото

Бичето подарък от кмета на селото

На следващият ден хората от селото се събраха на барбекю под моста. Раздаваха царевични питки, боб, зелева салата и печено телешко на корем. Цялото село се нареди на опашка, както и гости от съседни села.

Скара-бира за цялото село

Скара-бира за цялото село

Мира разговаря с две жени дошли а празненствата от друго село.

Мира разговаря с две жени дошли за празненствата от друго село.

Вечерта организираха дискотека на баскетболното игрище под моста (пуснаха любимата на Мая латино-песен Но-но-но,-коко-но,-коко-но), която завърши с посрещането на факлите.

В разгара на танците

В разгара на танците

La marcha de antorchas- походът на факлите, е най-грандиозната традиция по случай денят на независимостта на Гватемала символизираща прогонването на мрака и краят на колонията. Хиляди ентурсиасти от цялата държава и гости от други страни участват всяка година в организирани маратони, които продължават повече от 18 часа. Хора на всякакви възрасти излизат на улиците и тичат километри с факли в ръце. Участниците от нашето село стартираха в 5 сутринта, тичаха до границата с Хондурас, която е на повече от 50 км и се завърнаха към полунощ. Ние (цялото село) ги посрещнахме на моста. Гледката беше незабравима- стотици тичащи хора, изморени, запотени и устремени носещи запалени факли се зададоха в далечината и озариха нощта.

Завръщането на факлите

Завръщането на факлите

Вечният огън на независимостта

Вечният огън на независимостта

 

 

 

Празненства в Марио Марина

Но не само местните отпразнуваха денят на независимостта в Rio Dulce. В почти всички марини в околността гринго-крузърите също си организираха многобройни фиести.

Отпразнуването на 192-годишнината от независимостта на Гватемала стартира рано сутринта в Марио Марина с турнир по волейбол. Шест екипа се надиграваха в продължение на 2 часа, като екипи отпадаха един по един. Екипът на Los Invencibles (Непобедимите) спечели, разбира се. Иво игра в екипа на Непобедимите, разбира се.

Турнир по волейбол в Марио Марина

Турнир по волейбол в Марио Марина

Следваха игри за деца- подхвърляне на сурови яйца и замерване с балони пълни с вода, пинята и всякакви други надпревари. Мая участва във всички игри и спечели сума ти бонбони от пинятата.

Екип "Пинята"

Екип „Пинята“

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Накрая завършихме празненствата с кокоша лотария. От някъде докараха една доста изплашена кокошка и я освободиха в центъра на голям картон разграфен на квадрати с номерца. Участниците в лотарията си бяха написали имената в предварително избрано квадратче срещу 10 кецала. После зачакахме кокошката да се изака и така да определи печелившото квадратче. Самоче на кокошката съвсем не и се акаше в момента… Беше толкова стресирана, че остана неподвижна и констипирана с параноичен поглед в центъра на картона наобиколена от тълпа от хора, които постоянно я притесняваха. Едни се опитваха да я примамят към техните квадратчета с ориз, други и предлагаха разхлабващи салатки. Една жена даже и направи релаксиращ масаж, но нищо не проработи. На два пъти кокошката абсолютно неочаквано и от лежащо неподвижно състояние се стрелна измежду тълпата пробивайки защитата в най-уязвимата част на кръга от хора и панически се втурна из градината в зиг-заг. Хич не беше лесно да я изловят и върнат обратно в средата на картона. Като цяло, беше болезнено да гледаме как измъчват горкото животинче. Ако това се беше случило в Америка например, кокошката със сигурност щеше да осъди всички участващи в лотарията и половината от зрителите за нарушени животински права, но не беше Америка… В крайна сметка освободиха кокошката жива и здрава и силно стресирана, но с непокътната чест, без да се е наакала на публично място.

Кокошката, която имаше запек...

Кокошката, която имаше запек…

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

Share