Nomadik 2014

Our Nomadik 2014

.

.

12 unforgettable months

2014 was a fantastic Nomadik year. We could have never imagined all the places we visited, all the people we met, all the things that happened to us. We became better sailors, and in our small but complicated school (the world) where everyone is a teacher, we learned so much.

∼∼∼

2014 беше една фантастична номадска година. Никога не бихме могли да си представим местата, които посетихме, хората, които срещнахме, нещата, които ни се случиха. Станахме по-добри моряци и научихме толкова много неща в училището на живота.

.

.

January – The Bahamas

We met iguanas, swam with pigs, snorkeled in a famous underwater grotto.

∼∼∼

Срещнахме игуани, плувахме с прасета и се гмуркахме в световно известна подводна пещера.

.

Swimming with pigs, Bahamas

February – The Bahamas

We spent some time at an all-inclusive cruise ship island (for free), fixed a hermitage damaged by a lightning, and we met a whale.

∼∼∼

Прекарахе си няколко незабравими дни на един остров, където спираха големи круизове, участвахме в ремонта на повредено от светкавица манастирче и срещнахме кит.

.

Bahamas

March – The Bahamas

We found an underwater piano, visited the deepest saltwater blue hole in the world, and spent some time in the most remote lagoon populated by hundreds of flamingos.

∼∼∼

Намерихме подводно пиано, посетихме най-дълбоката соленоводна синя дупка в света и постояхме известно време в едно от най-отдалечените безлюдни заливчета, където гнездяха стотици фламингота.

.

Mayaguana, The Bahamas

April – Dominican Republic

We visited the lowest Caribbean saltwater lake where crocodiles live, the first New World settlement, and the first New World capital-Santo Domingo. We jumped and swam down a river with 27 waterfalls, we learned to surf with new friends and we climbed the highest Caribbean mountain.

∼∼∼

Посетихме най-ниското карибско соленоводно езеро, дом на крокодили, първото селище на Новият Свят и първата столица на Новият Свят- Санто Доминиго. Скачахме и плувахме надолу по една река с 27 водопада, научихме се да караме сърф с нови приятели и изкатерихме най-високият връх на Карибите.

Our guide Maya on the mule and Evo

Our guide Maya on the mule and Ivo on the way to Pico Duarte

May – Puerto Rico, Spanish Virgin Islands

We toured the old city of San Juan, its massive forts and narrow streets, and then we sailed to the Spanish Virgin Islands for some more fun with good old friends who came to visit.

∼∼∼

Разходихме се из старият град на Сан Хуан, из масивните крепости и тесните улички. После отплавахме към Испанските Вирджински Острови, където се забавлявахме със стари приятели, които ни дойдоха на гости.

.

El Morro, Puerto Rico

June –The US Virgin Islands, The British Virgin Islands, Saba, St Marten, St Barths

World famous beaches were and the most stunning snorkeling at the Baths. We stopped at Saba, the most impossible island, and we instantly fell in love with it. We bought the cheapest beer and the best cheese in St Marten and we went for a walk in St Barths.

∼∼∼

Световно известни плажове и най-невероятните места за гмуркане. Минахме през Саба, един невъзможен остров, в който се влюбихме от пръв поглед. В St Marten купихме най-евтината бира и най-вкусното холандско сирене.

Saba. View form Scout's Place bar and restaurant

Saba. View form Scout’s Place bar and restaurant

July – St Kitts and Nevis, Montserrat

We hauled out the boat for a quick bottom job in St Kitts, an island where green monkeys roam in the forests. In Montserrat we witnessed what an active volcano can do to a city.

∼∼∼

В St Kitts изкарахме лодката на суша за да изстържем и боядисаме корпусите. На острова с богата дива природа имаше маймунки. В Montserrat станахме свидетели на разрухата причинена от вулкана на бившата столица.

Verevet Monkey, St Kitts

Verevet Monkey, St Kitts

August – Antigua and Barbuda, Guadeloupe

In Antigua was Carnival time with new friends. It was also time to say good bye to our son Viktor… In Barbuda we found ourselves alone with sea turtles and frigate birds on a 12-mile long pink beach. In Guadeloupe we found another active volcano, and lots of waterfalls.

∼∼∼

В Антига имаше карнавал. Там също така се разделихме с нашият син Виктор… В Барбуда се озовахме сами с морски костенурки и морски птици- фрегати на 20 километров розов плаж. В Гваделуп надникнахме в гърлото на действащ вулкан и посетихме няколко водопада.

Barbuda

Barbuda

September – Dominica, Martinique

Dominica “The Nature Island” is truly unique. We hiked up Morne Diablotin, the most terrible and surreal hike, to Boiling lake, the second largest crater-lake in the world, we jumped in the pools of waterfalls, we snorkeled in a bubbling volcanic reef. In Martinique we made new friends, and did some shopping.

∼∼∼

Доминика- природният остров, е уникален. Изкачихме най-високият връх там и се рзходихме до Врящото езеро, второто най-голямо врящо кратерно езеро в света, скачахме от водопади, гмуркахме се във вулканичен риф. В Мартиника се запознахме с нови приятели и си напазарувахме бира, шоколади и кисели краставички.

Fort de France, Martinique

Fort de France, Martinique

October – St Lucia, Grenada

After a short visit to the Pitons in St Lucia, we finally arrived in Grenada, the most incredible cruising community, hundreds of sailboats, cruising families with children, tons of friends for Maya. We had the best community events, activities and celebrations.

∼∼∼

След кратък престой в St Lucia, най-сетне пристигнахме в Гренада, където намерихме общност от крузъри, стотици лодки и мореплавателски семейства, нови приятели за Мая. Участвахме в най-различни организирани събития и празненства.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

November – Trinidad and Tobago, Barbados

Trinidad surprised us with its rich nature, history and culture. We visitеd the largest natural deposit of asphalt in the world Pitch Lake, a Hindu temple built in the sea, a nature center home of thousands of hummingbirds, and the Carony swamp where the scarlet ibis lives. Tobago charmed us with its small secluded fishing villages and beaches. And in Barbados we found the most stunning shores and we visited caves.

∼∼∼

Тринидад ни изненада с богатата си природа, история и култура. Посетихме асфалтеното езеро, индуски темпъл построен в морето, природен център, където имаше хиляди разноцветни колибрита и едно блато, където наблюдавахме алени ибиси. Тобаго ни очарова с малките си крайбрежни селца и плажове. А в Барбадос намерихме поразителни скалисти брегове и посетихме пещери.

Ivo in Tobago

Ivo in Tobago

December – The Grenadines

In Bequia we found old friends again and we spent Christmas together. We also had the most beautiful spiritual experience swimming with sea turtles.

∼∼∼

В Бекия се срещнахме отново със стари приятели и си отпразнувахме Коледа заедно. Край едно малко островче на Гренадините плувахме с морски костенурки- прекрасно спиритуално изживяване.

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

The journey continues into 2015: St Marten to St John, Puerto Rico, Columbia, Panama, Central and South America and beyond!

Share

Фата Моргана: нашият плаващ дом

За тези от вас които се чудят как така е възможно да живеем на лодка и какво ли представлява тя, от какво е направена, колко е голяма, колко стаи има и т.н., написах следната статия.

Когато започнете да си търсите лодка ще забележите, че процесът много наподобява на ухажване и избиране на бъдещата ви съпруга. Понякога е любов от пръв поглед, понякога си е чиста пресметливост. Но винаги бъдете готови за огромни разхди по поддръжката, особено в началото, особено ако е някоя голяма красавица. С времето нещата се уталожват.

Щом си купите лодката започва вашият сложен съвместен живот, докато Нептун не ви раздели. Понякога чуствата се засилват след като се опознаете, понякога се разочаровате и се разделяте завинаги; намирате си друга, по-добра. Често, след години съвместен живот, има много неща които ви дразнят, но и много неща които все още ви свързват: заедно сте преживели толкова много щастливи и толкова много неприятни мигове. На моменти я мразите, на моменти я обичате, но в трудни ситуации винаги разчитате на нея. Така е с лодките.

Мира и Фата Моргана

Мира и Фата Моргана

В началото незнаехме нищо за яхти и още по-малко за катамарани (двукорпусни лодки), нямахме никакъв опит в мореплаването и ветроходството и ни беше страх да не купим някой неадекватен боклук, който на втория ден да се разпадне. Започнахме да четем всичко каквото ни попадне за лодки и да говорим с хора, които знаят повече от нас и постепенно научихме доста и си изградихме някаква представа за това какво бихме искали да представлява нашият плаващ дом.

Ivo

Ivo

На първо място искахме да е здрава, сигурна и устойчива на лошо време, способна да прекосява океани. На второ място искахме да е достатъчно голяма и комфортна за нашето четиричленно семейство, за да не се чустваме притеснени или мизерни. На трето място, искахме лодката ни да е способна да се движии само на платна, без да ползваме мотора, тъй като се оказа, че много яхти са направени да се движат на мотор повечето време. Наричат ги „моторни ветроходи“.
В крайна сметка купихме 12 метров катамаран „леопард“ построен през 2001 година в Южна Африка, защото решихме че отговаря на всички наши изисквания. Фата Моргана е тежка, стабилна и сигурна лодка, изглежда малка отвън, но е е обширна и комфортна отвътре и въпреки че има не един ами два мотора по 44 конски сили всеки, не ни се налага да ги ползваме често.

Фата Моргана

Фата Моргана

Направена е от фибростъкло, материала от който се произвеждат повечето яхти в днешно време. Фибростъклото е лека и изключително здрава сплав която не ръждясва за разлика от метала и не изгнива за разлика от дървото. Също така е лесна за почистване и поддръжка. Но различните модели и видове лодки в зависимост от предназначението им са построени с различни видове и количество фибростъкло.
Някои яхти са направени със съвсем малко материал и са много леки, със стени тънки като хартийки, френските Бенето и Жано например. Те изглеждат луксозни отвътре, с бели кожени дивани, но не са пригодени за прекосяване на океани и за лошо време, а само за няколко-часови екскурзийки край френската ривиера. Тези са така наречените „яхти за удоволствие“ и са сравнително евтини. Лодките които участват в състезания и регати също са леки, защото колкото са по-леки толкова са и по-бързи, но са много по-качествени от ефирните яхти за удоволствие. Презокеанските яхти са направени с повече и с по-здрав материал и са доста по-тежки, пригодени за големи вълни, но са и по-скъпи. Те са по-сигурни, но често (не винаги) са и по-бавни. Наричат ги „тухли“. Нашата Фата Моргана е от тухлите.

Иво

Иво

Също така държавата в която е построена лодката има значение. Около Южна Африка са едни от най-турболентните опасни води в света с безмилостни ветрове, огромни вълни и силни течения. Кой не е чувал за Нос Добра Надежда и неговата репутация? Затова, яхтите построени там са направени с цел да устоят на лоши метеорологични условия.

Фата Моргана

Фата Моргана

На второ място в списъка ни с изисквания беше пространството и разположението вътре в лодката. Не сме тръгнали на къмпинг за 1-2 месеца, нито на състезание. Смятаме да живеем на вода години наред. Затова лодката ни прилича на къща отвътре, а не на палатка, с всички удобства и комфорт. Имаме 3 идентични големи кабини всяка с двуместно легло и много място за дрехи, книги, играчки и т.н. Имаме си бели чаршафи и възглавници, също като в къща, само дето матраците са направени от специален бързо-съхнещ дунапрен за лодки.

Фата Моргана-Разположение

Фата Моргана-Разположение

1.-Кабина (склад)

2-Кабината на Мая

3-Кабината на Иво и Мира

4-Салон

5-кухня

6-тоалетна

7-тоалетна

8-баня

9-рулево

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Стълбите от кухнята към левият корпус

Стълбите от кухнята към левият корпус

В левият корпус се намират двете кабини на Мая и на Виктор, с тесен коридор и тоалетна посредата. Сега когато Виктор вече не живее с нас на лодката, ползваме неговата кабина за склад. В десният корпус се намира нашата кабина, малка тоалетна и голяма баня с душ. По средата между двата корпуса има издигнато помещение разделено на две пространства. По-голямото е салона с 4-5-местен диван около трапезарна маса, която може да слиза надолу с механизъм и се превръща в думестно легло за гости, а по-малкото е кухнята където си имам мивка с две ванички, електрически хладилник и фризер с хоризонтално затваряне, фурна с двоен котлон на газ и няколко шкафчета и долапчета.

Леглото на Иво и Мира

Леглото на Иво и Мира (с прозерец към звездите)

кухнята

кухнята и хола

Печката, машината за хляб и др.

Печката, машината за хляб и др.

Всеки сантиметър на лодката е максимално уползотворен, няма нито едно неизползваемо място. В предната тясна част на корпусите, под леглата и под дивана има големи пространства за багажи и провизии. Двете тоалетнички са доста тесни, и ако си един много дебел човек няма да можеш да се събереш вътре. Дори „голямата баня с душа“ най-вероятно би ви се сторила малка, ако не сте живяли на лодка преди и ако я сравнявате с банята в къщи. Но имайте в предвид, че много лодки изобщо нямат нито бани нито тоалетни. Само една кофа с въже на дръжката…

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира (електрическа, работи с копче, което помпа морска вода)

"Голямата" баня с душ

„Голямата“ баня с душ

Но най-обширното пространство на нашата яхта, където си прекарваме най-много време е „верандата“ в задната част където е руля. Там имаме втора маса с място за 6 човека и още 2 места срещу масата. В сравнение с повечето 12-метрови лодки, еднокарпусни и катамарани, нашата веранда е огромна. Когато имаме гости спокойно се събираме десетина човека. Тук се храним и гледаме филми вечерно време на ротиращ се телевизор, който Иво монтира и можем да гледаме в салона или на верандата.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Когато бяхме в Гватемала платихме да ни ушият от специален прозрачен материал заграждение, нещо като „опаковка“ на верандата. Прилича малко на оранжерия или на остъклен балкон, само че има ципове и може да се отваря напълно от всички страни за да не се запарваме вътре като доматчета в горещините на тропиците. Но ако стане студено, по време на дъжд или когато плаваме и вода хвърчи от всякъде, затваряме „оранжерията“ и така нищо вътре не се мокри.

The cockpit with its new enclosure

The cockpit with its new enclosure

Много от нещата на нашата лодка построихме и променихме след като я купихме. Например, Иво напълно промени механизма за вдигане на дингито от водата, който преграждаше достъпа към задната част на лодката и сега там спокойно си минаваме и даже си монтирахме барбекю на парапетчето. Често си печем рибка, пилешки крилца, пържолки, каквото изпадне. Освен това, махнахме мекия покрив над верандичката и построихме твърд покрив от фибростъкло върху който монтирахме поле от слънчеви батерии. Произвеждаме повече ток от колкото имаме нужда и захранваме всички електронни уреди на борда: хладилника, компютрите, телевизора, лампите, машината за превръщане на морска вода в сладка и т.н. Колегите-мореплаватели навсякъде ни завиждат за слънчевите батерии и литиумните акумулатори, а ние по цели вечери светим като коледна елхичка, правим си лед, аз даже си ползвам машината за правене на хляб и изобщо не пестим ток, имаме прекалено много.

Най-задната част на Фата Моргана

Най-задната част на Фата Моргана

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Повечето хора имат дизелови или бензинови генератори и периодично ги пускат да си зареждат акумулатроните батерии, които им зареждат електрониките. Ако нямат генератор, направо пускат двигтеля на лодката който върши същата работа, но харчи още повече гориво. Често това им е оправданието защо не плават на платна дори когато имат благоприятен вятър, ами се придвижват на мотори. Да заредим батериите, казват. Ние сме едни от малкото, които нямат генератор и нямат нужда от генератор, нито ни се налага да включваме двигателите за да зареждаме акумулаторите. Слънчевите батерии са ни предостатъчни, с 1500 вата зареждащи литиумни акумулатори, които Иво след дълго четене в интернет намери много евтини, купи и инсталира сам. Всъщност, до сега не сме срещнали нито сме чували за друга лодка с литиумни акумулаторни батерии, произвеждаща подобно количство слънчева енергия, която няма нужда да купува гориво за правене на ток. Нито ни трябва гориво да се придвижваме, защото използваме изключително само платната и вятъра.

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

И както споменах, с безплатната слънчева енергия си произвеждаме безплатна питейна вода с помощта на десалинаторна машина, която инсталирахме още в началото. Машината има капацитет да прави 50 литра вода на час и харчи 11-12 ампера ток на час. За да поддържаме пълни до дупка водните резервоари на лодката които побират 800 литра вода, пускаме десалинаторната машина за по 1-2 часа на всеки 2-3 дена. Тя работи на принципа на обратната осмоза, или прекарване на морската вода чрез много високо налягане през филтри. Резултата е прясна вода лишена от всякакви соли и минерали, чиста течност, напълно годна за пиене и не по-малко „вкусна“ от обикновенната сладка вода, само че без хлор и без минерали. Чиста Н2О която ползваме не само за пиене, но и за миене, за къпане и за пране, без да пестим много. Къпем се всеки ден по 1-2 пъти и перем на ръка в кофи само със сладка вода. Когато е облачно и дъждовно, правим по-малко ток, но и харчим по-малко защото не се налага да пускаме машината за вода, ами събираме дъждовна вода посредством маркучи, които се спускат от двете страни на големият твърд покрив към кофи или директоно към резервоарите за вода.

Пране на лодката

Пране на лодката

И така, оборудвахме лодката и я превърнахме в напълно независим от всякакви горива кораб. Повечето хора ходят да зареждат дизел или бензин поне 1-2 пъти в месеца: за лодката, за дингито или за генератора. Ние изобщо не зареждаме. Това ни спестява не само огромно количество пари, но и ни позволява да пуснем котва в някой безлюден залив, където наблизо няма жива душа, и да си стоим там неограничено време, без да имаме нужда да зареждаме бензин, дизел или сладка вода. Освен това по този начин съвестта ни е чиста спрямо природата. Фата Моргана е напълно екологична и не замърсяаваме нито водата нито въздуха. Също така си имаме триместен каяк и само него си го ползваме да ходим до брега и навсякъде, дори на места където дингитата немогат да ходят. Каяка ни се казва Агент Оранжев (кръстен на химичното оръжие използвано от американската армия по време на войната във Виетнам) и си го обичаме като член от семейството. Подариха ни го едни приятели от флорида. Старичък и очукан е, ама ни върши неоценима работа.

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off...

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off…

Катамараните имат няколко много големи предимства пред еднокарпусните лодки и няколко много големи недостатъка.

С Иво не претендираме да сме експерти по въпроса, но ето какво сме научили:

Предимства:

1. катамараните газят по-плитко,
2. са по-бързи,
3. имат повече пространство вътре,
4. могат да излизат на плажа без да се килват на една страна,
5. когато са закотвени и има вълни не се клатушкат,
6. не се накланят по време на преходи,
7. ако случайно се преобърнат не потъват.

Недостатъци:

1. вероятноста да се преобърнат е по-голяма,
2. веднъж като се обърнат е почти невъзможно да се изправят с мачтата нагоре,
3. минималният ъгъл срещу вятъра е по-голям (това само хора с лодки могат да го разберат)
4. по време на преходи вълните се удрят в „коремчето“ им,
5. и са по-скъпи.

Фата Моргана, Антигуа

Фата Моргана, Антигуа

Катамараните газят плитко

Еднокорпусните лодки имат дълбоки тежки килове, които им дават стабилност. Катамараните нямат нужда от килове, защото тяхната сабилност идва от факта, че имат два корпуса, все едно са широко разкрачени на два крака, а не балансират на един. Разликата в дълбочината на газене между катамараните и еднокорпусните лодки е не повече от метър-метър и половина, но е от голямо значение. На много места по света, на Бахамите например, около рифовете и малките островчета, само плитко газещи лодки имат достъп. Веднъж ни се наложи да минаваме през едно много плитко местенце между два острова и десният ни корпус леко опря пясъка. Но минахме и си спестихме огромна заобиколка. Ако бяхме с еднокорпусна лодка, нямаше да успеем, щяхме да се забием в пясъка и да се килнем на една страна. Също така, факта че газим плитко ни позволява да пуснем котва на две крачки от брега и да си плуваме до плажа. Еднокорпусните винаги са по-назад, в по-дълбокото.

На котва, Форт д' Франс, Мартиника

На котва, Форт д’ Франс, Мартиника

Катамараните са по-бързи

Защото нямат дълбоки килове а стоят на повърхността, катамараните и тримараните са принципно доста по-бързи от еднокорпусните лодки. Скоростта на всяка еднокорпусна яхта зависи от дължината на корпуса. Колкото са по-дълги, толкова са по-бързи. Има си математическа формула по която може да се изчисли колко е максималната скорост на дадена лодка спрямо дължината и тежестта и, независимо от скоростта на вятъра. Цяла наука е. Скоростта на катамараните е теоритически неограничена и зависи от тежестта на лодката и скоростта на вятъра.

.

.

Катамараните имат повече пространство

12-метров катамаран има почти двойно повече пространство вътре от 12-метрова еднокорпусна лодка. Квадраурата на нашата 12-метрова (38 фута) лодка: количеството каюти, тоалетни, бани, размера на „верандата“, салона и кухнята, се равнява на повече от 18-метрова (50 фута)еднокорпусна лодка. Ние искахме да купим просторна яхта с място за четири човека вътре но не много голяма, защото колкото е по-дълга лодката, толкова е по-трудна за управляване, има нужда от по-голям екипаж и е с по-скъпа поддръжка. Пристанищните такси или таксите за ремонт се изчисляват спрямо дължина на лодката, не квадратура. Това означава, че нашата Фата Моргана, въпреки че вътре има пространство като за 18-метрова лодка, плаща почти навсякъде цената за 12-метрова лодка. Някои по-луксозни пристанища в Европа таксуват катамараните двойно, но в повечето места по света все още ги таксуват според линейна дължина, независимо дали са еднокорпусни или дву-корпусни.

Кухня и салон, Фата Моргана

Кухня и салон, Фата Моргана

 

 

Катамараните могат да излизат на сушата

Еднокорпусните лодки не могат да се засилят и да излязат на плажа без това да има фатални последствия. Катамараните могат, защото имат два корпуса и нямат килове.

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Катамараните не се клатушкат

Не само докато плават, но и в някои пристанища където се образуват вълни, катамараните, разкрачени и стабилни, нито се накланят нито се клатушкат, докато еднокорпусните танцуват наяво-надясно, чаши и чинии падат по земята и хората се оплакват от морска болест.

Катамарани в Мартиника

Катамарани в Мартиника

Катамараните не се накланят

Ако сте на еднокорпусна лодка, преди да тръгнете на плаване, трябва да приберете всичко което евентуално може да падне, защото ви предстоят часове или дни наклонени на ляво или на дясно, под ъгъл между 10 и 45 градуса. Леглото ви е под 45 градуса, масата ви е под 45 градуса, тоалетната ви е под 45 градуса. Защото вятъра винаги напъва от едната страна и еднокорпусната яхта се накланя на другата. Не и катамарана. Катамарана си стои вертикално изправен стъпал на двата си корпуса и можете да си готвите, спите, и вървите без да балансирате по наклонени повърхности. Аз често правя палачинки докато плаваме. Ако сте на еднокорпусна лодка, забравете за палачинки.

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Катамараните не потъват

Всички лодки потъват, дори и катамараните, ако се натрошат на малки парченца. Но ако само се преобърнат при буря например, няма да потънат ами ще си останат на повърхността, защото в конструкцията им има много въздушни пространства, като термуси са. Еднокорпусните лодки, ако се преобърнат, се пълнят с вода и потъват за няколко часа или за няколко минути…

.

Фата Моргана, Бахамите

Катамараните се преобръщат по-често

Поради липсата на тежък кил който да ги дърпа надолу, опасността да се превъртят е по-голяма при катамараните. За това трябва много да се внимава, особено при силни внезапни странични пориви на вятъра. Но ако капитана знае какво прави и внимава, ако не се състезава с други лодки и намаля повърхността на платната, не ги държи натегнати и ги наглася правилно спрямо силата и посоката на вятъра, вероятността да се преобърне катамаран намаля значително. Най-често това се случва при състезания.

.

Регата, Джордж Таун, Бахамите

Катамараните не могат да се изправят ако се преобърнат

Понякога, по време на буря, се е случвало еднокорпусни лодки да се преобърнат и да се изправят отново с мачтата нагоре. Казва се „поворот овърборд“ ако не се лъжа. Първата вълна ги събаря, следващата ги завърта още повече и те се изправят, благодарение на кила. Катамараните, ако се катурнат, така си остават, освен ако не дойде специален кран да ги вдигне… Дано не се случва, нито на катамараните, нито на еднокорпусните…Не ми се иска да попадаме в нито една от двете ситуации…

 

Мая

Мая

Катамараните се движат с по-голям ъгъл срещу вятъра

Нито една платноходка не може да се движи срещу вятъра на платна, физически е невъзможно. Затова, когато вятърът духа точно от посоката в която искаме да отидем, се налага да караме в зиг-заг, така че вятърът да идва под минималния възможен ъгъл. Този ъгъл е по-малък при еднокорпусните лодки и е по-голям при катамараните. Колкото е по-малък ъгълът, толкова по-добре, защото отклонението е по-малко. И така, катамараните имамт по-голям ъгъл, но пък са по-бързи, така че загубата откъм ъгъла се компенсира откъм скоростта.

.

.

Катамараните имат „коремчета“ в които се блъскат вълните

По време на преход, когато вълните са насрещни и по-големи, се удрят от време на време в средната повдигната част на катамараните между двата корпуса и не е приятно. Бум-бум, но не е опасно и се свиква, а и не се случва много често, само при определени условия.

Fata Morgana, Barbuda

Fata Morgana, Barbuda

Катамараните са по-скъпи

Цените на яхтите, за разлика от цените на дрехите и обувките които често са нелогични, са почти без изключение пропрционални с качеството. Колкото е по-скъпа една лодка, толквоа е по-добра. Ако намерите евтина, нова, здрава, луксозна яхта, значи сънувате. Или е евтина или е качествена. Ако е качествена и евтина, значи е много стара и най-вероятно има нужда от огромен ремонт, който може да ви излезе още по-солен. Катамараните са новото поколение лодки направени с по-добри материали и технологии и предлагат много повече пространство и комфорт, по време на преход и на котва. Затова са и принципно по-скъпи. Един катамаран като Фата Моргана струва колкото къщата ни в Канада, а често може и да е по-скъп.

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

 

Като цяло сме много доволни от нашият избор на лодка. Беше любов от пръв поглед, която се засилва с времето. Разчитаме много на Фата Моргана и се надяваме връзката ни да е дълготрайна.

.

Надявам се, че от този изчерпателен доклад сте добили по-ясна представа за нашата лодка и за лодките по принцип. Може би дори вече знаете какъв бихте искали да е вашият бъдещ плаващ дом? Така както за всеки влак, така и за всяка лодка си има пътници. Отговорите на следните въпроси ще ви помогнат да определите коя е идеалната лодка за вас: с колко пари разполагате, къде смятате да плавате, как смятате да плавате (платна?мотори?), колко време, с колко човека на борда, с какво сте готови да правите компромиси и с каво не сте(пространство, лукс, мизерия, естетика).
Успех!

Фата Моргана, Мартиника

Фата Моргана, Мартиника

.

В следващият епизод ще ви разкажа за това как си купихме яйца в Куба и други преживелици.

Предишни статии на български език можете да намерите тук.

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Back Home

Some months ago I asked Viktor to write a free text as an exercise in writing within the homeschool experiment. I gave him the topic ‘Home’ thinking that after so many months living on the boat he would write about the boat as his new home.

He sat down very inspired and wrote uninterruptedly for a few hours producing the following text:

 

The Good Old Ways of Home

-by Viktor

My home back in Canada was just like any other big old country house but mine was transforming depending on the seasons.

In summer, staying inside was like staying in prison: I lacked oxygen and I felt depressed, like I was missing out on things. So I would go outside where life was welcoming and vast. I could take a stroll around the house and I would see my dad mowing the lawn, my sister singing on the swing, birds pecking about, or even a little grey rabbit staring at me. It was green, it was bright; the summer feeling was greatly appreciated, and I would never have the same experiences repeated since every summer something new would always happen.

But when those pretty lime-colored leaves camping on the trees fell down to my knees, I knew that summer was over… A new season would take place. Some called it fall or autumn, others called it the time of sickness and disease, an unforgiving season that brought coughing pain and confusion about what to wear. Me? I yelled: “Yes! My birthday is finally coming!” All those season-names were telling the truth. Leaves would fall, people would get sick, and I would celebrate. I think, if it wasn’t for my birthday, this would be the worst season of all times because all it brought was misery, viruses, and a handful of cheap candy and broken potato chips.

This next one will break your heart. You will need a box of tissues at your side. Winter will not help your coughing but it will help you feel better if you have good friends and entertaining games…mostly virtual.

After a crushing blow of a snowstorm and an overnight earthquake of machinery, I would wake up in the morning and I would see a bright white light shining through the curtains. I would look through the window feeling like someone had injected ecstasy in my system. No more dead leaves, no more grass. I would see snow. Mountains of snow. I would take a deep breath of happiness and then suddenly I would hear a series of pounding knocks on the door.

I would smile, run down the stairs, run across the corridor, and I would approach the door while glancing through the glass at the dark sinister figure outside. I would reach for the door knob and quickly open it to make way for my frozen friend. Over my pajamas, I’d put on my black snow pants, my heavy winter boots, my gloves and Russian hat, slip on my jacket, ready for battle. Next thing, I’d be beating the crap out of my friend with snowballs and then we would return home for some video games and hot chocolate.

There were tons of other great events happening during this joyous season of ice and fire but I will have to write a book the size of the holy bible to describe my full emotions on this topic.

Sooner or later, the glorious white element melted into our sewers and that marked the start of the season of rebirth: spring. Almost everything was reborn anew: the grass, the sickness, school. I have mixed feelings about this season for it gave me joy as it would bring an end to the never-ending cold wrath of winter, but I was also sad to think that I had to wait six months to play with snow again.

Honestly, I miss my old home and friends. Now I will have to adapt to my new life at sea and Neptune’s anomalies, stuck on a boat with my family.

.

.

After a little over a year stuck on a boat with his family, cruising aboard Fata Morgana and visiting many countries and islands all over the Caribbean region, Viktor, almost 17 now, decided it is time to return home. To his friends, to school, and to all those places and things he missed so much in the past months.

Cruising is a great learning experience for families with young children and we have met countless little sailors everywhere we have been, children with a unique sense of adventure, exploring, and love of the world that school-based and land-based kids lack.  We wanted to open the world for our children as well, to show them an alternative way of life more disconnected from the civilized material world and more connected to nature, more free. For Viktor, a very shy and introvert person, we hoped that our travels will provide a way to unplug from the computer and video-games which were at the center of his interests through a healthier, more active way of life. That he will accumulate knowledge and acquire new skills. And surely he did, despite his nostalgia. He became a good sailor, and will forever keep the good memories of our travels, the moments we enjoyed together, the places we visited, the people we met. But at his age, he is anxious to begin his own independent journey, to follow his own dreams back in Canada.

We can only wish him good luck, help him and support him in any way necessary.

Farewell Vik!

 

 

That day Viktor caught 10 flounders

The day Viktor caught 10 flounders

Evo and Viktor

Evo and Viktor

 

Viktor and Dylan

Viktor and Dylan

Dylan and Viktor

Dylan and Viktor

Viktor and Evo taking a rain-shower

Viktor and Evo taking a rain-shower

.

.

Viktro with a puffer fish

Viktro with a puffer fish

.

Fort Jefferson, Dry Tortugas

Viktor "pushing" Maya off the roof of the fort

Viktor „pushing“ Maya off the roof of the fort

Viktor, Maya, and Ivo walking with bug-repellent palm leaf hats, Cuba This is how we showed up at the beach.

Viktor, Maya, and Ivo walking with bug-repellent palm leaf hats, Cuba
This is how we showed up at the beach.

Ivo, Viktor and Maya, The human pyramid

Evo, Viktor and Maya, The human pyramid

Viktor on the helm, Maya keeping him company.

Viktor on the helm, Maya keeping him company.

Viktor swimming from Fata Morgana to the beach with a bag of shoes (because we forgot the shoes on the boat...)

Viktor swimming from Fata Morgana to the beach with a bag of shoes (because we forgot the shoes on the boat…) Mexico

Viktor, Agua Caliente, Guatemala

Viktor, Agua Caliente, Guatemala

Viktor Jumping from Agua Caliente waterfall, Guatemala

Viktor Jumping from Agua Caliente waterfall, Guatemala

Walking in a canyon, Guatemala

Walking in a canyon, Guatemala

.

.

The epic ride downriver in a cayuco.

The epic ride downriver in a cayuco.

.

Best swimming pool, Bahamas

.

.

The swimming pigs, Bahamas

The swimming pigs, Bahamas

Viktor and Mira with iguanas.

Viktor and Mira with iguanas, Bahamas

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Viktor in Thunderbolt Grotto, Bahamas

Viktor

Viktor

Vick and Maya building a small fire.

Vick and Maya building a small fire on the beach, Bahamas

Maya and Viktor (Ivo behind them) with burgers.

Maya and Viktor (Ivo behind them) with burgers.

Viktor and Nick

Viktor and Nick

Viktor, Maya, Mira

Viktor, Maya, Mira

Viktor, Maya, Nick

Viktor, Maya, Nick

Vick and Nick

Vick and Nick

Vick and Nick

Vick and Nick

Up on the mountain El Mogote

Up on the mountain El Mogote

Damajaqua Cascadas

Damajaqua Cascadas, Dominican Republic

Viktor on the way to Pico Duarte, Dominican Republic

Viktor on the way to Pico Duarte, Dominican Republic

Viktor with the mules. Hiking to Pico Duarte, DR

Viktor with the mules. Hiking to Pico Duarte, DR

Viktor and Evo

Viktor and Evo

Viktor and Maya at the summit. Pico Duarte

Viktor and Maya at the summit. Pico Duarte

Damajaqua Cascades, DR

Damajaqua Cascades, DR

.

.

Viktor

Viktor

The Nomadiks & Friends at Caja de Muerto, Puerto Rico

The Nomadiks & Friends at Caja de Muerto, Puerto Rico

Maya and Viktor, The Baths, Virgin Gorda, BVI

Maya and Viktor, The Baths, Virgin Gorda, BVI

Viktor, The Baths, Virgin Gorda

Viktor, The Baths, Virgin Gorda

Viktor, The Baths, Virgin Gorda

Viktor, The Baths, Virgin Gorda

Viktor

Viktor

Viktor hovering above baby fishes

Viktor hovering above baby fishes

 

Share

Happy One Year of Sailing To Us

Mira, Evo, Maya and Viktor 1 year The Life Nomadik

Mira, Evo, Maya and Viktor
1 year The Life Nomadik

 

Our Sailing Journey is One Year Old Today

 

.

.

One year ago, in July 2013, we took off from Florida aboard Fata Morgana, our new home and ocean vehicle.We headed south.

In the next twelve months we visited a dozen countries and over 50 islands.

 

Florida

Fort Jefferson, Florida

Fort Jefferson, Florida

Cuba

Cuban girls

Cuban girls

Mexico

Tourists at Tulum

Tourists at Tulum

Guatemala

.

.

The Bahamas

Maya and Mira

Maya and Mira

Dominican Republic

Comparticion, last basecamp before Pico Duarte

Comparticion, last basecamp before Pico Duarte

Puerto Rico

.

.

U.S. Virgin Islands

Water Island, Honeymoon Beach anchorage

Water Island, Honeymoon Beach anchorage

British Virgin Islands

The Baths, BVI

The Baths, BVI

Saba

Saba. View form Scout's Place bar and restaurant

Saba. View form Scout’s Place bar and restaurant

Sint Maarten

Evo's bottle, St Maarten

Evo’s bottle, Sint Maarten

Saint-Martin

Mira at Fort Saint-Louis, Marigot, overlooking the harbor, Saint-Martin

Mira at Fort Saint-Louis, Marigot, overlooking the harbor, Saint-Martin

St Barth

Anse de Flamand

Anse de Flamand

St Kitts&Navis

Verevet Monkey, St Kitts

Verevet Monkey, St Kitts

Our Journey

We met remarkable people and made many new friends.

Noial, Sofia, and Maya in traditional mayan costumes. The skirt is called corte and the top is gupil. Mayan women in Guatemala wear similar clothes.

Noial, Sofia, and Maya in traditional mayan costumes. The skirt is called corte and the top is gupil. Mayan women in Guatemala wear similar clothes.

We swam with dolphins

.

.

And we swam with pigs

.

.

We walked across spectacular forests and river canyons.

Maya walking through the jungle, Guatemala

Maya walking through the jungle, Guatemala

We jumped from waterfalls

Viktor Jumping from Agua Caliente waterfall, Guatemala

Viktor Jumping from Agua Caliente waterfall, Guatemala

We entered caves

Daeli and Ivo lightpainting in a cave, Guatemala

Daeli and Ivo lightpainting in a cave, Guatemala

We discovered new flavors and fragrances.

Mira, trying cashew fruit for a first time

Mira, trying cashew fruit for a first time. Saba

We snorkeled in coral gardens with tropical fishes in water like liquid glass.

Underwater sculpture of grand piano and mermaid, Bahamas

Underwater sculpture of grand piano and mermaid, Bahamas

We learned to surf

Maya

Maya

We got involved with many of the communities we visited, we volunteered and worked with the locals.

Near Finca Jocoro, Guatemala

Near Finca Jocoro, Guatemala

We met a whale

.

.

And a sea turtle

A green sea-turtleheading back to the sea after laying her eggs.

A green sea-turtleheading back to the sea after laying her eggs.

We met howler monkeys

Black Howler Monkey

Black Howler Monkey

We saw flamingos

DSC_1797

 

We caught a lot of tasty fish

Mira and her Birthday Gifts

Mira and her Birthday Gifts

We lived the dream.

.

.

We did all this while being very conscious about the fragile environment we enjoy so much.

.

.

We sailed for over 3,700 nautical miles without polluting the air and the sea, almost not using the engines. fueling once every 6 months. We also used a kayak instead of a dinghy.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella

We lived off-grid not paying electricity bills, water bills, mortgage, taxes, or any other bills thanks to our solar panels and watermaker.

Viktor and Ivo installing solar panels.

Viktor and Ivo installing solar panels.

Our average speed was 3.7 knots which makes us Slow Pokes Drifters, but we had to sail against waves and tradewind most of the time heading east-southeast, tacking constantly, but not turning the engines on, no matter what.

Evo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off...

Evo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off…

 

Thank You!

The people we met along the way, whom we befriended, who helped us and guided us, who shared our adventures and joys are the most treasured part of our journey. We thank you!

Friends Key West, Florida

Friends
Key West, Florida

Tyler, you started us sailing and helped us so much. Thank you, we love you!

 

Vanessa Linsley, you were not just our broker, you literally adopted us, guiding and helping us so much. Thank you!

 

Rich, you were there for us when we needed you most. Thank you!

David, Lori, Kashara and Dylan, we value so much your company and all the lessons you thought us about sailing and cruising even before we started. Thank you!

 

Dale, you were the best boatyard neighbor. Thank you for the books and the veggies!

 

Peter, you fixed our jib and thought us so much in our first days of sailing, thank you!

 

Sherry and Nate, you adopted our Baba Ganoush, best thing that could happen to her! And you gave us Agent Orange! You have no idea how much we appreciate this kayak, thank you!

 

Tony, Cherri, Stacie, Ryan, Joey, Rebecca, Miranda, Sky, we had so much fun with all you guys in Key West. Thank you!

 

Suzy Roebling, we learned so much about sea turtles thanks to you and we really enjoyed the coconuts. Thank you!

 

April and Harley from s/v El Karma, you gave us lures, helped us to fix our watermaker, and shared some great moments in Cuba with us. Thank you!

 

 Daeli, Joni, Elan, Lovam, Noial, and Spirit from s/v Friendship, you and your journey inspire us so much. We love you, we miss you and we hope we will see you again soon!

 

Joseph, Jana, Katchka, and Anichka s/v Blizzard, so grateful we met you guys and shared so many crazy adventures in Guatemala together!

 

Alice s/v Suricats, yoga in the morning with Joni and you was one of the best things in Rio Dulce anchorage. Thank you!

 

Angie and Marty, thank you for your hospitality!

 

 Scot, Stephanie, Riley, and Wren, s/v Kiawa, without you our journey in the Bahamas wouldn’t be the same!

 

Ben Rusi, s/v Christel, great meeting you in the Bahamas!

 

Susanne and Jan s/v Peter Pan,so good sharing a few moments with you!

 

Mary, Shane and Franklin, great meeting you all, you have amazing stories! Hope we meet again around Australia next year!

 

Kate and Rob, nice bumping into you, twice!

 

Gabriel and Jade, how awesome of you to take us surfing in the Dominican Republic and show us how it’s done! Thank you!

 

Joao, Nae, Maria, and Noel, s/v Dee, it was wonderful having friends along the way between Domincan Republic, Puerto Rico and St Maarten, and sharing so many moments (and a rental car)!

 

Ivan, Nikola, Peter, Nanny, we had the best time with you in the Bahamas and in Puerto Rico, good old friends. Thank you for your visit and for all the gifts!

 

Greg and Michelle s/v Semper Fi, great meeting you in Puerto Rico guys and sharing your amazing stories! Thank you for the tips, the T-shirts, and the hats!

 

Tom, you mad our stay in Water Island unforgettable, thank you!

 

Ilian and Bisi, it was so great meting you in Saba, hope we meet again!

 

Martine Dora and Raphael, happy to have met you in St Maarten, hope we see each other again, maybe in Tahiti? Raphael, thank you for the ride!

 

Line and Corentin, thank you for your company in St Kitts and for the music!

 

Sejah Joseph, thank you for being our friend and guide in St Kitts!

 

We also want to thank our Sponsors, all those companies and individuals who supported our journey. Thank you!

 

 

What’s Next?

Our plans are weather dependent and as fluid as the sea. If all is well, we will keep sailing south the Windward Islands, exploring some more interesting places, until we reach Tobago. From there we will sail west to Columbia, then Panama and across the canal to the South Pacific and Australia next year.

 

Follow our journey and LIKE us on Facebook to find out what will happen in our SECOND year of sailing. Everyone is welcome aboard!

Viktor, Maya, Mira

Viktor, Maya, Mira

Share

Bahamas Conclusions

.

.

The Bahamas is a major cruising ground thanks to its proximity with United States, short half-day sailing distances in safe protected waters, a plethora of exciting destinations and secluded anchorages near hundreds of islands and cays to choose from. And of course, there is the clearest bluest water in the world, coral gardens, and tropical fish. But we missed land. The islands are small flat and rocky, covered with thick low impassable shrubs and trees. There are no mountains, no volcanoes, no forests, no rivers, no lakes; nothing to do on land. We enjoyed ourselves and had good times in the Bahamas but we wouldn’t return there any time soon.

We spent three months exploring some of the Bahamian wonders on Berry Islands, Cat Island, Exumas, Long Island, Crooked Island, Aclins, and Mayaguana where we met the most welcoming people, we had great adventures, and we found the best snorkeling spot, the best anchorage and the best settlement.

Most Welcoming People

.

.

The most welcoming people we met in the Bahamas were in Great Harbour, Berry Islands. If you are walking around Great Harbor the first car that passes by will surely stop and offer you a ride. Here, we got invited to a local celebration with tons of free food and drinks, and here we met Angie and Marty, a British couple, the owners of hotel-boutique Carriearl, who let us use their bikes and invited us to a pizza-dinner.

Full article

Best Snorkeling Spot

.

.

We found turquoises clear waters and coral gardens ideal for snorkeling virtually everywhere in the Bahamas, but our favorite spot is Thunderball Grotto near Staniel Cay, Exuma. Inside and around a dramatic underwater cave we marveled at corals and rock formations surrounded by a dense cloud of tame fish expecting to be fed.

Full article

Most Beautiful Nature

.

.

The most beautiful island nature we found on Shroud Cay, Exumas, which is part of Exuma Land and Sea Park. We spent two unforgettable days kayaking in shallow tidal channels between mangroves and white-sand fields traversing the island from one end to the other, discovering the most beautiful remote beach and shallow pools with crystal warm water.

Full article

Funniest Experience

.

.

The most surreal and funny thing was without doubt the Swimming Pigs near Staniel Cay, Exuma. These pigs are charming, friendly, and very gracious swimmers. They will come up to your dinghy expecting handouts and will follow you on the beach for as long as you have any food in your possession.

Full article

Most Unexpected Experience

.

.

We met a humpback whale 20 miles off the coast of Great Exuma.

Full article

The Place We Got the Most From

.

.

The place we got the most from is Little San Salvador. It is a small island with a beautiful lagoon property of Carnival Cruise Lines. We spent two weeks there enjoying the free island buffet every day at lunch infiltrating the cruise ship crowds.

Full article

The Place We Gave the Most To

.

.

The place we gave the most to was Cat Island. There we volunteered to help repair a historical heritage site, Father Jerome’s hermitage damaged by a lightning.

Full article

 

Favorite Settlement

.

.

Our favorite settlement is Pittstown on Crooked Island. This is one of the most remote tiny communities in the Bahamas, south of the Tropic of Cancer, where life is slow and relaxed, the waters near the shores are teaming with fish, wild birds populate the trees and the rocks near the shores, and there are more giant coconuts lying around than a boat can carry.

Full article

Favorite Anchorage

.

.

Booby Cay, Mayaguana is our favorite Bahamian anchorage. No one goes there as there is no civilization near-by; no facilities whatsoever and the cruising guides do not recommend it. It is the most remote wild place we have been to in the Bahamas where hundreds of West Indian Flamingos come every year in March and April to mate and raise their chicks.

Full article

Least Favorite Anchorage

.

.

George Town, Great Exuma did not win us with its crowds, noise, organized activates for cruisers, regulations, and polluted waters. Although we enjoyed our stay there, met some wonderful people, and made new friends, we didn’t appreciate the segregation between the cruising community and the locals, the rules against fishing in the harbor and visiting some of the many private islands around, and the tight space for anchoring.

Best Adventure

Nick

Nick

When our friends came to visit us for a week we took them for a boat ride to Rudder Cay, Exuma and we had the most fun kayaking to a cave, jumping from the boat, making a bonfire in the evening, going on an expedition to the other side of the forbidden island property of the famous illusionist David Copperfield, meeting and befriending his abandoned dog, discovering an underwater statue of a grand piano and a mermaid, and eating barracuda for the first time with no tragic consequences.

Full article

Bahamas Facts

·         Water: it is the best water in the world, beautiful!

·         Climate: between December and march, the months we spent in the Bahamas, are just perfect, beautiful not too hot weather with a few cold fronts with north winds.

·         Fish: the waters around some of the populated areas are depleted of fish, but as a whole, fishing is still good in the Bahamas, especially in more remote areas.

·         Security: one of the safest cruising grounds. Except near Nassau, you can leave the boat unlocked at any time and be sure that nothing will go missing. If you visit a settlement and you lose something, it will be returned to you.

·         Tranquility: this is the place to take your time and relax.

·         700 islands: there are so many islands and cays, you will be sure to find what you are looking for whether it is a secluded beach, a community of yachts, an authentic local experience, or a luxurious yacht club restaurant.

·         Food: food and food products are extremely expensive , sometimes up to 4 times the prices in USA and Canada, and there are no big shopping centers or grocery stores. Stocking up before heading to the Bahamas is a must.

·         Alcohol: beer in the Bahamas is expensive, rum is cheap.

·         People: very welcoming and helpful, very ‘laid back’.

Share

Passage South. Mayaguana to Turks and Caicos

Day 1 George Town to Long Island

 

Day 2 Long Island to Crooked Island

 

Day 3 Crooked Island to Aclins

 

Day 4 Aclins to Mayaguana

 

Day 5 Betsy By to Booby Cay

Passage South map

Passage South map

 

Day 6 Mayaguana to Turks and Caicos

 

After 6 days of waiting at anchor near Booby Cay, Mayaguana for the strong trade winds to subside a bit, we lift the hook around 5 a.m. on March 19th and leave The Bahamas to begin the 37 NM passage for Turks and Caicos.

37 nautical miles is not much but when the wind is 4-8 kts coming from the direction we are going and dropping to 0 at noon for 5 hours, it takes longer to get to destination. We bring down the sails in the middle of the Caicos Passage, Evo puts the rudder all the way to starboard to prevent the boat from drifting back to Mayaguana with the current and we go to sleep, what else to do in dead calm when turning the engines on is not an option? Three mahi-mahis come near the boat and slowly swim around for a bit, teasing us.

.

.

Around 5 p.m. the wind returns from north-northeast at 10-15 knots. Perfection. Fata Morgana is gliding on a beam reach doing 6-7 kts directly towards West Caicos, south of Provideciales. We arrive at 10 p.m. in a place where an anchorage is indicated behind some invisible reefs. We decide not to check in Turks and Caicos as we are far from the official port of entry, Providenciales, and the cruising permit and entry fees are way too expensive even if you are simply transiting. We drop anchor in the dark as soon as the depth sounder is showing 5 feet and we sleep.

Day 7 Turks and Caicos Bank

 

Next day, March 20th, we lift anchor and sail 16 hours inside the incredibly shallow Caicos Bank, at times we only have 1-2 feet under the keels, tacking all day against southeast winds, doing 5-6 kts, covering about 80 NM even though it is only 46 NM to our destination.

9:30 p.m. we arrive, exhausted, at Six Hills Cay, two uninhabited small cays on the eastern edge of Caicos Islands, and we decide to take the next day off. We snorkel in the beautiful water around the cays, collect sand dollars, and rest before the 100 NM Windward Passage to Dominican Republic.

.

.

Share

Flamingoland

.

.

Entering the remote anchorage south of Booby Cay, Mayaguana, we notice a string of red spots in the distance near the beach. I think these are red floats. As we approach the beach we realize it is not a string of floats but of flamingos!

.

.

The West Indian Flamingo is hardly one to get confused with other birds. Its long legs, long neck and characteristic pink colour make these birds like no other. The West Indian Flamingo has a large, heavy, down curved bill that is most often described by the layperson as „strange“. Adults can reach up to five feet in height.

Even though the Flamingo is a strong flier, it is really quite shy and prefers to live in remote and lonely places. Usually these are rather desert-like spots, dry islands and shorelines where salt is made, and where few other creatures can survive.

The West Indian Flamingo which once roamed the entire neo-tropical region (tropical Americas) was hunted to a near extinction. Today the West Indian Flamingo is mostly found on the island of Great Inagua in the Bahamas but has also recolonized islands in the Bahamas such as Mayaguana, Crooked and Acklin islands, Exumas, Long Island and Andros.

.

.

A flock of about a hundred West Indian flamingos, disturbed by us, slowly lift off, make a wide low circle above Fata Morgana and settle back in their favorite spot near the beach. One thing the cruising guide has succeeded by scaring people away from this anchorage is make sure no one disturbs the flamingos, except crazy people like us.

.

.

Flamingos are filter feeders and feed on the microscopic plants and animals found in ponds and mud. The larvae of the salt marsh fly is one of the major constituents of the diet of West Indian Flamingos. They also eat brine shrimp, small snails as well as other forms of animal and vegetable life so small that they can scarcely be seen without the aid of a microscope! Although small in size, this food is rich in a protein called beta-carotene which gives Flamingos their characteristic colour. Flamingos stir up their food from shallow water and separate it from the mud and water by pumping and straining it through their bill. They are the only birds which feed with their bill upside down!

 

.

.

 What a wonderful unexpected welcoming! We can’t believe it! Real long-legged weird-beaked yellow-eyed pink-feathered paranoid wild flamingos.

.

.

Flamingo breeding activity usually begins in early March when huge flocks gather and engage in elaborate and loud courtship displays. This is almost like a very large dance – the massed birds parade together shoulder to shoulder, preforming head flagging (waving the head from side to side), wing salutes (opening the wings to expose the black flight feathers) and the twist preen (twisting the neck over the back and pretending to preen itself whilst stretching out on of its wings. The chorus of courting birds can be heard miles away. This synchronized courtship dance stimulates the birds to breed at the same time, ensuring that the chicks are hatched around the same time.

When the courtship displays are all over the pairs are formed and the building of the nest mounds begins usually around April. Nests are built on the ground out of mud and are baked hard by the sun. The nest which resembles small volcanoes, can be from a few inches high to sometimes over two feet high a shallow crater at the top. This is where the single egg is deposited. Flamingos lay one white egg that is about twice the size of a hen’s egg. Both parents share in incubation which takes exactly 28 days to hatch.

Flamingo chicks look nothing like their parents. They are covered with a thick coat of white down and have pink bills and feet. Both parents feed the chick a secretion from the crop gland in the neck known as „flamingo milk“ or „crop milk“. This „milk“ is a concentration of fats and proteins (similar to mammals milk) and has a very high amount of beta-carotene making it a bright red colour. When they are about 30 days old the chicks have changed to a dark gray down and start to feed themselves but still eat from their parents if they can. By three months the chicks are fully grown and become a bright pink colour signalling that they are sexually mature to the rest of the colony.

.

.

In the next few days I spent my afternoons chasing the flamingos around the anchorage with my photo camera. As I get too close, they lift off, make a wide lazy circle, and land a bit further from me. But after time, they get used to me and instead of flying away, just march away.

.

.


In the 1950’s it was thought that was hunted down to a small population of about 5,000 only on the island of Inagua, Bahamas. With the help of the National Audubon Society in the United States, the creation of the Bahamas National Trust and the appointment of park wardens, the Inagua population grew to approximately 60,000 – a true conservation success story. Although Flamingo meat is eaten in other Caribbean countries, it is illegal to harm or capture this bird in the Bahamas under the Bahamas Wild Bird (Protection) Act.

The Flamingo was hunted for its big, pink feathers that were used to decorate hats and other nonessential items. Low flying planes of World War II over Andros wreaked havoc on the Flamingo population. This noisy disturbance drove these shy birds away- so much so that their return was doubtful.

.

.

 

The marching flamingos bring me to a strange place… A metal boat, ketch with red hull, is lying on its port side washed near the eastern shore of Mayaguana Island.

.

.

INTERESTING FACTS

  • The Flamingo is the national bird of The Bahamas.

  • The West Indian Flamingo is also refered to as the American, Caribbean or Rosey Flamingo.

  • There are a total of 6 species of flamingos in the world. The other species are Andean Flamingo (Phoenicoparrus andinus), Chilean Flamingo (Phoenicopterus chilensis), Greater Flamingo (Phoenicopterus roseus), Lesser Flamingo (Phoeniconaias minor), Puna (James’s) Flamingo (Phoenicoparrus jamesi)

  • The Greater Flamingo is closest related to the West Indian Flamingo. Despite the Greater Flamingo being a larger size and considerably less brightly coloured, some authorities consider them the same species but different sub-species.

.

.

.

.

.

.

 

.

.

.

.

 

.

.

.

.

 All information on West Indian Flamingos are from the Bahamas National Trust website.

Share

Passage South. Betsy Bay to Booby Cay

 

Day 1 George Town to Long Island

 

Day 2 Long Island to Crooked Island

 

Day 3 Crooked Island to Aclins

 

Day 4 Aclins to Mayaguana

 

Passage South Map

Passage South Map

 

Day 5 Mayaguana West Side to Booby Cay

Thursday, March 13

From Betsy Bay we sail east along the south coast of Mayaguana Island. The cruising guides advise to stop at Abraham Bay, an anchorage only 6 mi east from Betsy Bay, with a settlement nearby, the only all-weather anchorage in Mayaguana. But we decide to keep sailing for 18 more miles to the easternmost point thus shortening the distance for our next passage to Turks and Caicos with 18 miles.

We are doing 7 knots and get to the easternmost point of Mayaguana in the early afternoon where an anchorage is indicated on our charts between the main island and a small cay, surrounded by reefs from all sides.

“There are places where in settled conditions you can work your way in through cuts in the reef due south of Booby Cay, but we think you’d be crazy to attempt it.”

I am quoting from The Bahamas Cruising Guide, page 264. So, according to the cruising guide we are crazy to attempt anchoring near Booby Cay! Well, according to us, they are liars. Getting through the cut in the reef on the south side of Booby Cay is no problem at all. It is a wide deep (18-20 feet) cut, no current and no swell. We slowly and carefully sail through it (no engines), terrified for no other reason but the cruising guide’s warnings.

Once through it, the anchorage is huge and calm, gradually becoming shallower as we sail closer to land, but is sand everywhere with few coral heads which are well indicated on the charts and visible in day light. Holding is excellent. Mayauana to the west, Booby Cay to the north and a massive reef all around to west and south like a fence make it a delightful place to wait for a weather window (unless a hurricane hits, I guess). It can get a bit wavy in south and west winds, but nothing unbearable. One thing is true, though: there is nothing here, no fuel, no freshwater, no public laundry, no shops. The nearest civilization is 18 miles away. But guess what, we don’t need fuel, we produce our solar electricity and fresh water, and we have a fridge full of tuna. We don’t need no civilization!

Booby Cay in Mayaguana is the wildest place we have been to in the Bahamas, our last Bahamian stop, and our favorite anchorage where we spend 6 unforgettable days. Mainly, because of the recently wrecked boat we found there from which we salvaged a bunch of useful things, as well as the hundreds flamingos nesting in the shallow waters near the beach this time of the year.

.

.

Share

Passage South. Aclins to Mayaguana

Day 1 George Town to Long Island

Day 2 Long Island to Crooked Island

Day 3 Crooked island to Aclins

Passage South Map

Passage South Map

Day 4 Aclins to Mayaguana

Wednesday, March 12

We sail east from Aklins Island to Mayaguana, passing the Plana Cays on the north side and doing one big tack inside the Myaguana Passage. The current here is about 1 kt against us. We are getting southeast winds, very light, no big waves, the boat is happy, doing about 4 kts, no stress, no banging. Yes, we will get to destination, Betsy Bay on the west coast of Mayaguana, in the middle of the night again, but who cares?

In the Mayaguana Passage one of the fishing poles we are trolling behind the boat hooks something big. It is just after sunset. It takes Evo quite some time to bring the fish up after a fight of epic proportions. I try to slow down the boat pointing into the wind, as the speed, about 6 kts now, makes it harder to bring the fish.

It is a big-eye tuna, 30 pounds of light-red flesh, the biggest fish we ever caught.

Evo with tuna

Evo with tuna

Once on board, it feels like we have a visitor, someone we don’t know. The fish, lying on his side, trembling, one eye looking at us, is frightened.  We feel guilty, ask Neptune for forgiveness and mercy on our souls. A great big fish is dying on us. We respect him and love him. He is our brother, and we will eat him.

30-pound tuna

30-pound tuna

It is the best tasting fish the first time we eat from it, but after a week of tuna-sushi, tuna in tomato sauce, grilled tuna-fillet with lemon and pepper, we feel we have overdosed on tuna and just want to eat chicken again…

Tuna chops

Tuna chops

Share

Passage South. Crooked Island to Aclins

Day 1  George Town to Long Island

Day 2  Long Island to Crooked Island

 

Passages South map

Passages South map

Day 3 Crooked Island to Aclins

Tuesday, March 11

After we rest for a day in Pittstown, we lift anchor early the next morning but it takes us 3 hours to cover 2 miles in almost becalmed winds until we pass Bird Rock with its 1876 lighthouse.

Bird Rock Lighthouse

Bird Rock Lighthouse

Built from Crooked Island stone with nineteen-century mechanism and Frensel lenses, the lighthouse machinery got damaged by a lightning strike and is no longer working today. Abandoned, it is rapidly deteriorating and the recent attempt by the Bahamas Defense Force to fix it failed. There had been an idea at some point to turn the lighthouse keepers’ quarters into an ‘out-of-the-way’ refuge but it is still just an idea. As we pass very slowly only a few feet from the small island the lighthouse sits on, we have the opportunity to kind of explore it.

Bird Roch Lighthouse  close-up

Bird Roch Lighthouse
close-up

When we round the corner the winds pick up and we are back in business.

We sail all day near the north side of Crooked Island direction east-southeast, tacking many times as the wind has now turned from east, blowing at 10-15 kt, and thus we cover almost double the distance, which is 35 NM from Pittstoun Landing to Atwood Harbour. We are getting the prevailing inevitable Trade Winds, but very mild and easy to deal with. The sea is calm, slow Atlantic waves coming from port. Fata Morgana is doing about 4 kts, smooth slow sailing, no stress on the boat and crew, and at about 9:30 p.m. we enter through the breakers inside the vast remote anchorage in Atwood Harbour. The anchorage is more like quick rest-stop for cruising boats as it offers nothing but refuge from east, west, and south winds (don’t go there in north winds). There is no marina, no settlement, no nothing but a beach and mangroves around a shallow sandy bay.

The cruising guide says that entering Atwood Harbor “requires care and attention and good light. In the last few years about dozens of boats have run into trouble entering Atwood. Be warned!” For us it is one of the easiest going-through-the-breakers entries at night, no problem whatsoever. But I guess the wind and waves can make a difference. The place could turn to a monster in strong northern winds and swells. Yet, with the light easterlies we are getting, it is a pussy-cat. Good planning again!

We drop anchor, sleep like bay-bees, lift anchor the next morning, and sail some more, perfect like sailing-nerds.

.

.

Share