Жена-мореплавателка

Тази статия беше първо публикувана на английски в карибският месечен вестник February 2015 issue 233 of Caribbean Compass. Можете да я намерите on-line на страница 26-27.

Bev Cory aboard S/V Aseka

Bev Cory aboard S/V Aseka

 

Жена-мореплавателка

от Мира Ненчева

След няколко часа спокойно плаване от Антигуа до Гваделуп пристигнахме в Дее- първото заливче от северозападната страна на острова. Там с радост открихме нашите приятели Керън и Мел на борда на яхта Passages. Дее е малко очарователно рибарско селце с няколко ресторантчета покрай брега, магазин за сувенири и boulangerie, където се предлагат вкусни френски бегети и сладкиши. Посрещна ни монотонната песен на камбаните от камбанарията на малката църква блестящо бяла на фона на тъмната планиниа.

Deshaies

Deshaies

След като свършихме с входната процедура решихме да се разходим заедно с Мел и Керън нагоре по реката и да потърсим един малък водопад, който си мислехме, че се намира наблизо. Поканихме екипажите на другите две лодки в заливчето- Марк и Тина от яхта Rainbow и Бев от Aseka да дойдат с нас. Превърнахме се във внушителна група от крузъри вървящи насред гората в търсене на водопад.

Cruisers on a waterfall expedition

Cruisers on a waterfall expedition

Бяхме заобиколени от дървета с коренища пълзящи като змии над влажната почва, екстравагантни папрати и черни пеперуди. Сутрешното слънце пронизваше тънки лъчи от бяла светлина в тавана на гората разсейвайки тежката сянка на дърветата. Камънаци, дървета, кал и още повече коренища; приглушеният ромон на реката провираща се между сиви скали покрити с вечен мъх. Раци бързаха да се скрият в дупките си в меката земя, параноични гущери се спотайваха зад клоните, а в далечината- малко вирче със зелени спокойни води ни канеше за няколко минути разхлада.

Cruisiers in the pond

Cruisiers in the pond

Разходката се оказа по-дълга отколкото очаквахме. Почти всички бяха обути с джапанки, тъй като си представяхме, че ще пристигнем за няколко минути. Вместо това прескачахме големи хлъзгави канари вътре в реката вече повече от час и все още нямаше и помен от водопада. Започнахме да се тревожим. Дали бяхме на верният път (ако това изобщо може да се нарече „път“)? Аз също се притеснявах и за нашите приятели- всички над 50 годишни. Ами ако някой се подхлъзне, падне и счупи крак? Мел помагаше на Керън, Тина вървеше с Марк, а Иво се грижеше за Мая и мен из най-трудно-проходимите места- върху канари, паднали дървета и бързо-течаща вода. Но Бев беше сама през цялото време.

Maya

Maya

Но тя не се оплакваше, нито изглеждаше сякаш има нужда от помощ. Весела, скачаше от камък на камък с невероятна енергия и през цялото време си бърбореше с нас.

– Бев, как така плаваш сама?- бях любопитна аз.
– Просто исках да плавам, това е. Вече 35 гоини плавам.

Bev

Bev

Бевърли Кори- Бев е родена в Окланд, Нова Зеландия. Баща и бил строителен инжинер и работата му била свързана с постоянно месетене от едно място на друго, заедно с цялото семейство. Бев е посетила 21 различни училища в Нова Зеландия, Австралия, Канада, Англия и Алжир преди да навърши 19г. Свикнала с пътуването и даже и харесвал този номадски начин на живот. Превърнал се в нещо естествено.

– Един ден когато бях на 19г. стар приятел, с когото карах сърф ме заведе на плаване. Оказа се, че лодката е състезателна и отидохме на състезание! Дърпах въжета, навивах лебедки, опаквах спинакер. Екипажът си помислиха, че имам опит в тая раота. Но аз им казах, че никога не бях плавала на пладноходка до тогава. Капитанът ме погледна, никога няма да забравя този момент и ми каза: „Тепърва ще плаваш“. След което скъсах с приятеля си,, напуснах си работата и заминах да плавам на лодката на един стар холандец, който имаше нужда от екипаж. Той ме научи на всичко за мореплаването. Най-после правех каквото ми се правеше.

След години мореплаване около Астралия, Нова Зеландия, САЩ и Карибите, след две лодки- една 36-футова Van de Stadt, която тя сама построила и една 37-футова Таяна и след двама отвратителни съпрузи („Майка ми каза, че не ставам за тази работа- със съпрузите и по-добре да не потретвам грешката.“), Бев днес пътешества соло на борда на Aseka- катамаран Maxim 380 построен през 2005г. в Дърбин. Дизайнът на лодката е идеален за соло-плаване. Всички въжета влзат в кокпита, така че Бев може да наглася платната от там и да рифова лесно, докато е на руля. Тя също може да пуска и вдига котва сама с помощта на електрически брашпил, който също се кнтролира от кокпита.

– Вдигането на котвата е най-рискованата процедура, тъй като трябва да отпускам веригата в същото време. За това гледам да съм по-далеч от други лодки като пускам котва и чакам да съм извън залива като опъвам платната. Рифовам рано.

До сега Бев е нямала никакви проблеми да плава и да посещава места сама, но винаги внимава много. Има места, където не би се разхождала самичка и места, където предпочита да плава с екипаж, като например до Колумбия.

– Най-дългото ми соло-плаване беше от Пуерто Рико до Бонер- 60 часа. През нощта спях по 15 минути, ставах, проверявах всичко и си лягах за още 15 минути.

Inside S/V Aseka

Inside S/V Aseka

Понякога Бев кани приятели или приятели на приятели да и помагат с дългите преходи, но по принцип предпочита да е сама.

– Свикнах да съм сама със себе си. Предпочитам да не рзчитам на други хора. На другите не им пука за лодката така, както на мен ми пука- тя е моят живот. Като имам гости, те се държат все една са на ваканция и постоянно купонясват. Но това не е лодка под наем и аз не съм им прислужница. Те идват като екипаж и трябва да си покрият разноските.

На 21 годишна възраст Бев се записала за екипаж на частен тримачтов кораб Бригантин с 10 платна. Само предната мачта имала 27 въжета. Традиционно стъкмена, на кораба нямало дори лебедки- само такелаж. Така плавали до нова Зеландия и до Австралия. Тя била шкипер, отговорна за палубата и платната.

Когато била на 23г.тя работила 2 години като помощник на риболовен кораб за скариди. Била единствената жена на комерсиален кораб в цялата флотилия. Отнело 6 месеца на останалите мъже да я приемат като част от екипажа- постоянно я наблюдавали какво прави.

– Но когато най-накрая ме приеха изеднъж имах толкова много братя, невероятно е. Като си млад правиш такива щуротии.

Нейние щуротии включват: каране на камиони в уранова мина и да стане първата жена в Австралия, която е работила на нефтена платформа като радио оператор, за 2 години.

По-късно Бев започва да инсталира софтуерни системи за медни и златни мини в Австралия, Тихоокенския регион и Африка. Работила е и е живяла в Конго, Мавритания, Буркина Фасо, Замбия и Южна Африка. Когато не била на работа ходела с раница из планините.

Но мореплаването винаги си останало най-голямата и страст. Купила си катамарана Асека когато била на работа в Буркина Фасо. Името оазначава „да просперираш“ на местния буркински език.

– Хората мислят че съм „странна“ за това, че пътувам сама. Майка ми мисли, че съм луда. Аз мисля, че са луди онези неопитните мъже, които се опитват да ми казват какво да правя. Питаш ме, кое е най-трудното нещо за сама жена-мореплавателка като мен. Най-трудно ми е, когато се гмуркам и няма кой да ми прави компания.

.

.

Най-сетне чухме приглушеният грохот на водопада. Звукът се засили, тежък, сякаш водопада беше тръгнал към нас. Не беше голям водопад, скрит в каньон зад черни скали, които внезапно се издигаха високи, покрити с обилна тропическа растителност. Дългият поход си заслужаваше. Прекосихме последното дълбоко вирче и след още едно вертикално катерене по скалите достигнахме мястото, където водопада изливаше водите си с невероятна сила. Тежестта му ни смачкваше.

Bev enjoying the small waterfall near Deshais

Bev enjoying the small waterfall near Deshais

Започнах да си мисля. Представих си себе си сама на нашата лодка- как нагласям платна, дърпам въжета, рифовам, пускам и вдигам котва, докато управлявам, ремонтирам моторите… Аз сама не мога да карам едно динги, камо ли катамаран. Винаги съм разчитала на мъжа си за по-техническите и по-физическите дейности на лодката. Аз винаги съм била в ролята на „помощник“ по време на плаване, никога не съм била „капитан“. Почуствах се засрамена.

Bev aboard S/V Aseka

Bev aboard S/V Aseka

Бев ме вдъхнови да науча повече за нашата лодка, за навигирането и за плаването; да участвам по-активно в мореплаването като цяло.

Щом Бев може- значи и аз мога. Всички жени могат.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

.

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Iani and S/Y Arabella / Яни и корабът Арабела

Яни и Номадите

Яни и Номадите

We met Iani Georgiev by chance here in the BVI, a Bulgarian from Sozopol, who lived and worked in the USA and Hawaii with extensive sailing experience, and is now one of the crew members aboard S/Y Arabella. Iani is the chief mechanic and engineer aboard the boat and we were very pleased to find him in the same anchorage where Fata Morgana stopped for a few days. We spend a few hours with Iani before Arabella sailed away to her next destination.

∼∼∼

Срещнахме Яни Георгиев случайно в Британските Вирджински Острови. Българин от Созопол, който е живял и работил в Америка и на Хаваите, с дългогодишен опит в морепплаването, Яни е днес главен механик и инжинер на борда на Арабела. Срещнахме го в същото заливче, където пуснахме котва и прекарахме заедно няколко часа, преди Арабела да отплава към следващата дестинация.

Иво и Яни

Иво и Яни

Arabella is a 157 foot mega yacht with three masts. She has a Jacuzzi, and the main salon can offer a seated dinner for up to 48 guests. The salon also features a bar as well as a buffet station. Below decks, Arabella has 20 staterooms and can provide overnight accommodation for up to 40 guests.

∼∼∼

Арабела е 157-футова (48-метрова)тримачтова мега-яхта. В основният салон могат да вечерят 48 госта. Разполага с бар и джакузи, 20 кабини с двойни легла за общо 40 госта.

Арабела

Арабела

Arabella was originally built in 1983 by the Palmer Johnson Shipyard. Her first incarnation was as a 110 foot (33 m) yacht designed by MacLear & Harris. She was originally launched under the name “Centurion.” The actress Kelly McGillis, who stared in the movie “Top Gun” with Tom Cruise, was one of the first owners. She sailed Centurion across the Atlantic Ocean and described the voyage on the David Letterman Show.

∼∼∼

Построена през 1983 г. от корабостроителят Palmer Johnson и проектирана от корабният дизайнер MacLear & Harris, Арабела първоначално била 33 метра. В началото се е казвала Сентурион. Една от първите собственички на кораба е Кели Макгилс, актрисата, която играе с Том Круз във филма Top Gun. Тя плавала на борда на Сентурион прекосявайки Атлантическия океан и по-късно разказва за приключението в шоуто на Дейвид Ледърмен.

Арабела

Арабела

In the 1996, Centurion was damaged in a shipyard fire. Then along came Don Glassie and John Taft. They were successful hotel entrepreneurs from Newport, RI who were developing properties in South Beach. They took one look at Centurion and knew she was a yacht worth restoring. With their hotel backgrounds, they knew people would love to sail on a beautiful mega yacht which was outfitted as a floating luxury hotel.

∼∼∼

През 1996 г. Сентурион претърпява пожар в едно пристанище. Двама предприемачи работещи в сферата на хотелиерството, Дон Гласи и Джон Тафт, решили, че си струва да реставрират Сентурион след пожара. С техният опит в хотелиерската индустрия те решили, че много хора биха се радвали да мореплават на борда на такава красива мега-яхта, като плаващ луксозен хотел.

Арабела

Арабела

Our yacht began her new career by traveling to Fairhaven MA where she was lengthened and 47 feet (14 m) were added to her mid-section. Rechristiened as “Arabella,” her next stop was the Newport Shipyard for a total refit. Twenty private cabins were built into her hull, a new interior was installed and a third mast was added along with new rigging and sails. In 2000, Arabella embarked on the next stage of her career as a USCG-certified charter yacht with trips in the Caribbean and the Northeast United States.

∼∼∼

И така, надстроили кораба добавяйки още 14 метра дължина по средата и нарекли новият кораб Арабела. Инсталирали 20 частни кабини, нов интериор и добавили още една (трета) мачта. През 2000 г. Арабела стартира новата си кариера като чартърна лодка с екскурзии в Карибите и североизточните американски щати.

Iani and Arabella photo by Iani Georgiev

Iani and Arabella
photo by Iani Georgiev

* For more information about the yacht Arabella, visit arabellavacations.com

* For this article I have used photos of S/Y Arabella from the official website www.arabellavacations.com

Share

Подводни Скулптури

Първият в света подводен музей на скулптурите основан през 2006г. се намира на западният бряг на остров Гренада в Карибско море. Колекцията от уникални екологични съвременни произведения на изкуството са създаден от британският скулптор Jason de Caires Taylor.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Няколко дни след като доплавахме до Гренада и пуснахме котва в залива на St George’s се натоварихме на дингито на нашите австралийски приятели и заедно потеглихме към Molinere Underwater Sculpture Park само на 3 километра на север. След около половин час се озовахме в малкото заливче, където вече имаше две лодки с групи и екипировки за гмуркане. Хванахме една от шамандурите специално поставени тук за тази цел и се присъединихме към посетителите на подводната галерия.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Тук, на територия от 800 квадратни метра са разпръснати около 65 подводни скулптури в дълбочини от 3 до 6 метра, така че почти не се засичахме с многобройните посетители и бавно, една по една откривахме инсталациите разпръснати по пясъчното дъно.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Температурата на водата беше приятна, но за съжаление видимостта не беше много добра. Ураганът Гонзало тъкмо беше преминал на север от Гренада и беше причинил подводни течения и силни вълни, които бяха размътили водите около острова.

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Първата и най-стара инсталация е Grace Reef- шестнайсетте тела на една жена. Направени от бетонени отливки от тялото на местна жена от Гренада скулптурите лежат по дъното на морето с лицето нагоре. Странно, красиво и същевременно страшно. В тъмното подводие безжизнените човешки фигури изглеждат сякаш са изгубени,забравени удавници.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Повечето от скулптурите представляват човешки фигури направени от отливки от местни мъже, жени и деца. Направени от специаен бетон- цимент с нисксо съдържание на pH и с грапава повърхност, която привлича и укуражава полепването на корали, фигурите непрекъснато се променят с времето благодарение на коралите, които се захващат и развиват по тях и се превръщат в обиталища за морски животни и организми, като изкуствени рифове.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Най-известната и впечатляваща инсталация е ‘Vicissitudes’- 26 държащи се за ръце деца наредени в кръг с гръб към центъра на кръга. Кръгът символизира непрестанният цикъл на живота, както и способността на децата да се адаптират към тяхното обкръжение. Чрез тази творба авторът се надява да предаде посланието за необходимостта от екологично съжнание в хората и значението на околната среда и нейното опазване. В интервю той казва: „Опитвам се да демонстрирам как човешката намеса и взаимоотношения с околната среда биха могли да бъдат позитивни и екологически благоприятни; символ за това как бихме могли да живеем в симбиоза с природата.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Роден през 1974г. в Англия, Jason de Caires Taylor първо се занимавал с графити арт и работил като инструктор по гмуркане. Днес той е световно признат еко-артист, скулптур, подводен фотограф и морски активист, комбинирал двете си големи страсти- за морето и за изкуството. „Това, което е интересно за мен е как предметите се променят в зависимост от околната среда.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Основната цел на артиста е да привлече посетители, които иначе биха се гмуркали в разрушени от ураганите и от човешки активности застрашени рифове. Също така се надява неговите екологични инсталации да се превърнат в обиталища за морски животни и организми подобрявайки по този начин местните екосистеми.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Плувайки около скулптурите забелязахме , че телата и лицата бяха вече покрити с рзноцветни корали, водни разстения и организми. Морски таралежчета се бяха настанили вече в нишите на циментовите тела. Малки рибки се разхождаха необезпокоявани напред-назад между бетонените фигури. Подводните произведения на изкуството отдавна се бяха превърнали в техен дом. Ние бяхме техните гости.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Share

Underwater Sulptures

The world’s first public underwater sculpture park located off the west coast of Grenada was open for public viewing in 2006. Created by British sculptor Jason de Caires Taylor the Molinere Underwater Sculpture Park features a unique collection of ecological underwater contemporary art.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

A couple of days after dropping anchor in St George’s Bay in Grenada, we pile up on the Rubber Duck (Mel and Caryn’s dinghy) and head for the Sculpture Park in Molienere Bay. It’s not too far, only 2 miles north from the St George’s anchorage or about 20-30 minute dinghy ride in calm seas.

It’s Saturday and at 9 in the morning there are two diving boats and another dinghy already stationed on the mooring balls in the bay. A group of divers with a guide and a snorkeling family are already in the water. We grab a mooring too, put on our masks and snorkels, and begin exploring the sandy shallows of the bay.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

There are over 65 submerged sculptures scattered on an area of 800 square meters which allows us to swim around undisturbed avoiding the other visitors, discovering the artworks in the collection one by one.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

The water temperature is pleasant but visibility is not perfect. The sea is murky from the swell and currents we’ve been getting in the past few days due to Hurricane Gonzalo’s passing north of Grenada.

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

We float on the surface of the sea. Beneath us lying down on the sea floor in 12 feet of water are the 16 bodies of one woman. ‘Grace Reef’ is the first installation consisting of 16 concrete statues cast from the body of a local Grenadian woman. It’s eerie and beautiful, as well as a bit morbid. Underwater, the inanimate human figures suddenly become lost, drowned, abandoned.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Most of the sculptures represent human figures from life casts of actual Grenadian people: men, women and children. They have been designed to promote coral growth using techniques to reduce the pH of the cement and by applying a textured surface thus encouraging coral polyps to attach onto the surface and change the appearance of the artworks over time. Eventually the structures become sanctuaries for small marine life, like artificial reefs.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

The most recognized and impressive installation is ‘Vicissitudes’, a ring of 26 children holding hands facing outwards into the current. Symbolizing life’s ongoing cycle and the ability of children to adapt to their surroundings, the piece is a means of conveying environmental awareness and evokes the importance of sustainable and well managed marine environment for future generations. In an interview for Environmental Graffiti, the artists said: “I am trying to portray how human intervention or interaction with nature can be positive and sustainable, an icon of how we can live in a symbiotic relationship with nature.”

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

British artist, Jason de Caires Taylor born in August of 1974 started as a dive instructor and graffiti artists to become a world-renown environmental artist, underwater photographer, and marine conservationist, combining his two passions for sea and art. “I’m very interested in public art and how an object changes in response to its environment.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

The artist main goal is to divert visitors away from damaged by hurricanes and human activity endangered natural reefs, like the most visited snorkeling destination on the island, Flamingo Bay, located not far from the sculpture park. He also hopes that his eco-friendly installations will provide new habitats for marine life and enhance the local ecosystems.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

We snorkel around the sculpture and dive for a closer look. The bodies and faces of the figures are covered in new corals, marine plants and aquatic life forms. Parrot fish, yellow tails and other small fishes swim undisturbed among the concrete figures already colonized by sponges and tunicates. The undersea art collection has become their new neighborhood. We are their guests.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Share

Grenada: Installing Solar Panels

 

Installing Solar Panels

Installing Solar Panels

Time to leave St Lucia and head directly to Grenada where our friends Mel and Caryn are getting two new huge solar panels shipped from Florida for their Island Packet S/V Passages.

We have been cruising together with Mel and Caryn since Guadeloupe, for over two months now, and we have become very close friends. They are both extremely humble cultured sweet people who enjoy travel and adventure very much.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel was born in Namibia and Caryn in Zimbabwe. They met in South Africa and later moved to Australia where they live since 7 years now. We have spent many evenings sharing meals aboard Fata Morgana and Passages, listening to their incredible stories of Africa. „You have to be very careful with Africa, said Caryn one evening. Once she gets in your blood there is no getting her out of you. You always want to comeback there.“ When she speaks of Africa, of the places in Africa, the sounds of Africa, the animals of Africa, the sunsets of Africa, her voice fills with tenderness and nostalgia.

Caryn with a Rasta Man in St. Lucia

Caryn with a Rasta Man in St. Lucia

Mel is a mechanical engineer but works in business software now, and Caryn is a school teacher, and she must be the best school teacher in the world. They are now in their early fifties and have ventured for work and for fun all over the world in most continents, in hundreds of countries. In 2013 they bought S/V Passages, a beautiful island Packet, and have been sailing through the Bahamas and the Caribbean since then, pretty much n the same rout as us. After a few months, they will be leaving the boat here in Grenada and return to Australia to work for awhile, before continuing with their sailing adventure.

S/V Passages

S/V Passages

Mel is also a professional marathon runner. He is participating in marathons all over the world almost every year. He can run a lot… So Ivo, who likes to go jogging early in the morning found a great companion. They run for about 6 to 10 km every second day and of course talk about all sorts of things while running, like solar panels and lithium batteries, boats, and other important stuff. Thus, the plan to instal more solar on S/V Passages was consolidated and soon put into action.

Ivo and Mel installing solar panels

Ivo and Mel installing solar panels

Ivo is excited to help with the installation. After all, it is his fault Mel and Caryn ordered two panels a lot bigger than they initially wanted. We have 5 big solar panels aboard Fata Mоrgana and two smaller ones, producing a staggering 1,500 Wаtts of pure solar electricity, and often we inspire cruisers to get more solar panels. We also have lithium batteries, instead of AGMs or flooded, which is something very new and innovative in the world of sailing. We think, it’s the future of boat batteries. I have previously posted a very detailed article about our solar installation, which can be found here. So Ivo convinced Mel to go bigger, get double, supersize! We are all about off-grid living and alternative energies, so when friends go solar, we all celebrate.

Viktor and Ivo installing Kyocera solar panels aboard Fata Morgana, November, 2013, Florida

Viktor and Ivo installing Kyocera solar panels aboard Fata Morgana, November, 2013, Florida

We sail 110 NM to Tyrell Bay in Carriacou together with S/V Passages bypassing the big island of St Vincent and the smaller islands of The Grenadines where we are planning to return in due time and explore them thoroughly.

We are getting 18-20 kt east winds between the islands, but when we are behind the island, even though we keep at least 10 miles distance between us and land, the wind just stops and of course we stop too… We wait, Ivo pulls the boat with the kayak and we even try the „new“ used spinnaker we bought in Martinique. But nothing works. After a few hours the wind returns and we sail again.

Flying the Spinnaker

Flying the Spinnaker

We arrive in Carriacou on the second day of our passage and we stay there only a couple of days, just to check-in and to rest a bit.  Then we sail again, to St George’s, Grenada.

St George’s is the capital and biggest city of Grenada and a popular tourist destination. Its big wide horseshoe-shaped harbor is surrounded by a hillside of an old volcano crater crowned by the 1705 Fort George on the northwestern tip. The city is beautiful, old colonial buildings standing guard around the harbor, narrow streets crisscrossing the steep hills, providing glorious vistas of the bay.

St George's Grenada

St George’s Grenada

We drop anchor in the anchorage outside of the harbor, S/V Passages go to Port Louis Marina, ready for some new solar panels. In the next two days Ivo and Mel work hard from dawn till dusk. Looking for parts, which can be tricky in Grenada, building two frames with stainless steel one inch tubing, one over the bimini an one over the davits, and finally mounting the panels.

Mel and Ivo busy with the solar panels

Mel and Ivo at work

The biggest problem they encountered while doing all this was that the fittings which were labelled one inch, where actually smaller, 7/8, and there were no one-inch fittings anywhere on the island. To order them from Martinique would take one month and so Ivo came up with the idea to grind the stainless steel pipes and make them fit in the 7/8 fittings… This took a whole day. But the next day the frame is ready and the new Kyocera 350 watt panels are up on the boat.

Installing the Solar Panels aboard S/V Passages

Installing the Solar Panels aboard S/V Passages

 

While Ivo and Mel are busy with the solar panels, Caryn, Maya and I spend the days at the marina swimming pool, where Maya quickly makes a great new friend, Meagan, another cruising kid.

Maya and Meagan at Port Louis Marina's pool

Maya and Meagan at Port Louis Marina’s pool

And when the job is done, we celebrate with a lovely dinner aboard solar-powered S/V Passages.

Maya aboard S/V Passages

Maya aboard S/V Passages

Installing solar panels aboard S/V Passages has been a great rewarding experience for all. And it is not over. Mel and Caryn are planning to get even more solar panels in the next months and thinking about switching to lithium batteries too. The lithium batteries are lighter, smaller, faster charging, holding their voltage much more, can be discharged at ones, can be discharged completely without damage, and are now very affordable. If you look at our Sponsors Page you will find a link to Balqon, the company with the best lithium batteries prices in the USA. You will also find E-Marine Systems, the best prices and quality for solar panels. After one year of using our lithium batteries, we are extremely satisfied and would recommend them to anyone. Lithium batteries are the future of cruising.

Mel and Ivo and the solar panels

Mel and Ivo and the solar panels

Share

Sailing St Lucia

[codepeople-post-map]

St Lucia is our next stop down the Windward Island chain. An independent island-state, St Lucia was once a French colony and much of its heritage is from the time when large estates were run by plantation owners of French origin whose descendants still live here. After the French Revolution, many Royalists on the island were executed and the slaves freed, but then Napoleon came to power and reestablished slavery…

Pirate ships in St Lucia

Pirate ships in St Lucia

 

When the British invaded the island in 1803 St Lucia became a British colony. In the mid-twentieth century, Saint Lucia joined the West Indies Federation (1958–1962) when the colony was dissolved. In 1967, Saint Lucia became one of the six members of the West Indies Associated States, with internal self-government.In 1979 St Lucia became fully independent.

St Lucia

St Lucia

Rodney Bay is less than 25 NM south from St Anne in Martinique. We arrive there after a nice short sail and not one but two dorados at the end of our fishing poles. Dorados, or maj-maji are often swimming around in schools and often if you have two fishing lines out you catch two fishes at the same time, like we did.

Two fishes are better than one

Two fishes are better than one

There is some happy panic for a few moments aboard fata Morgana, Ivo reeling in one line, me pulling the other, Maya running around helping, bringing things, releasing the sheets, trying to slow down the boat. But it’s all worth it!

maji maji stakes

maji maji stakes

We have the tastiest fish for supper that evening, grilled on the BBQ, in the company of our friends Mel and Caryn, watching the most beautiful sunset at Rodney Bay, better than any TV show. And another fish in the fridge.

Sunset in St Lucia

Sunset in St Lucia

We spend a few lazy days in St Lucia. It’s a beautiful lush tropical island with some dramatic looking hills and mountain peaks.

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Rodney Bay is a popular port of entry for yachts in St Lucia and the most comfortable and safe anchorage in the country, even though in St Lucia it is always a good idea to lock your boat and to pull up you dinghy or kayak at night, as theft is unfortunately a common occurrence. Here we meet the fruit guy and the basket guy coming right up to our boat to offer their merchandise.

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

We end up giving the basket man, John Marley, the fish heads and middle bones which he uses to make soup for himself and the dog.

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

From here we take the bus to the capital Castries, a 20 minute ride. This is the biggest city in St Lucia and it has some nice colonial buildings which house duty-free shopping malls visited by thousands of tourists who arrive here daily by big cruise ships.

 

 

Street in Castries, St Lucia

Street in Castries, St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

We also take a much longer and hip-hoppier bus ride to the town of Soufriere further south. I ride next to a magical Rasta herbal doctor, who shows me his certificate of competence, and tells me all about his history and how he got his supernatural healing powers as a kid, when he used to live with his grandma. He was ill, lying in bed, feeling very down, when suddenly hundreds of angels appeared all around his bed. They were in the form of bees. The master-angel, tallest of them all, spoke to him and granted him healing powers. Today Ras Bico can cure anything. With coconuts and green oranges he can terminate your diabetes. With his plants, herbs, and special prayers he can heal your cancer, rheumatism, hypertension, and inflammation. „Ganja is my best herb, man“, told me Ras Bico that day on the bus to Soufriere.

Ras Bico, the herbal healer

Ras Bico, the herbal healer

Once the capital of the island-state, Soufriere is today a very quiet town with a small deep anchorage populated by fishing boats. We heard that this anchorage is unsafe, many boats got boarded at night and robbed.

 

Town of Soufriere, St Lucia

Town of Soufriere, St Lucia

The bay of soufriere st lucia

The bay of Soufriere st Lucia

Yet, this is a place with a stunning view attracting a lot of tourists. Just south of the town are the two pitons: Petit Piton and Gros Pitons, two mountainous volcanic plugs.

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

A volcanic plug is a volcanic landform created when magma hardens within a vent on an active volcano causing an extreme build-up of pressure. With time, erosion removes the surrounding rock while the erosion-resistant plug remains, which results in an upstanding landform. There are many such volcanic plugs all over the world and they are all very beautiful.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

The ones in St Lucia, Petit (little) Piton and Gros (big)Piton are standing like perfect cones, especially the little one, covered in lush green tropical vegetation. We walk around farmlands at the foot of the pitons, and we try some strange new fruits, like plums, only sweeter.

Trying plums in St Lucia

Trying plums in St Lucia

After a few days, we are ready to sail to Grenada, where Ivo and Mel are planing to install some big solar panels on S/V Passages.

 

.

Did you like this post? Find some more stories about our great Caribbean adventures:

Hiking up Mont Pelee in Martinique

Hiking up to the Valley of Desolation and Boiling Lake in Dominica

Snorkeling in Champagne Reef, Dominica

Visiting waterfalls in Guadeloupe

 

Share

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

Четвърта главa

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

 

В предишният епизод разказах за това как и защо решихме да плаваме из света.

 

Между най-западната точка на Куба и най-източната точка на Мексико се намира протокът Юкатан, където от юг на север тече юкатанското течение. За нас морските течения бяха абстрактни невидими за човешкото око понятия, линии съществуващи само върху морските карти, подобно на границите върху атласите. Не им обръщахме голямо внимание, особено след като прекосихме Гълфстийма без изобщо да го збележим.

На 10 август 2013, малко преди залез слънце, вдигнахме котва от Cabo San Antonio посока Isla Mujeres и започнахме 102-милният преход между Куба и Мексико. На няколко мили от нас се беше формирало тънко водно торнадо което се извиваше като змийче над водата, а в далечината, в облците над южния хоризонт, просвяткваха оранжеви светкавици.

В началото се движехме доста добре с около 6-7 възела с помощта на вятъра, който идвaше под лек ъгъл зад гърба ни и на големите плавни и дълги вълни, които ни изпреварваха и върху които лодката сърфираше.

Бреговете на Куба бавно се потопиха в морето, слънцето си легна. Останахме сами. Цяла нощ и половината от следващият ден Фата Моргана, устремена, с разперени платна, препускаше на запад.

Виктор и Мая

Виктор и Мая

На около 30 морски мили от дестинацията ни, вятърът намаля и лодката започна да се носи нанякъде като хипнотизирана, сякаш беше попаднала в бързотечаща река. Известно време се мъчихме да се насочим в правината посока криволичейки наляво-надясно, но течението беше толкова силно, че започнахме да се връщаме обратно към Куба.

Само това не! Иво включи моторите за около 15-20 минути и на пълна газ се пребори с течението, докато отново се появи вятър и платната се опънаха. Разбрахме, че теченията не са за подценяване… След още няколко часа видяхме светлините на Мексико.

Залез над Канкун

Залез над Канкун

След 27-часов преход най-после пристигнахме в пристанището на Isla Mujeres и пуснахме котва в тъмното. На сутринта се събудихме пред разкошен широк плаж с палми и хотели. Зад гърба ни стърчаха високите сгради на Канкун.

Плажа на Isla Mujeres

Плажа на Isla Mujeres

Isla Mujeres, Островът на жените, е малка ивица земя дълга около 6-7 километра и широка малко повече от половин километър намираща се в най-източната точка на полуостров Юкатан в провинцията Кинтана Ро, не далеч от Канкун. Тук Мексико посреща зората.

Добре дошли на Островът на Жените! Тук Мексико се събужда

Добре дошли на Островът на Жените!
Тук Мексико се събужда

Наречен Островът на Жените, защото по времето на цивилизацията на Маите островът е бил свещен, посветен на богините майки и лечителки. Многобройни рисунки на жени са били намерени тук след конкистата.

 

Северната половина на острова опасана с широка бяла плажна ивица е туристическата част- многобройни луксозни курорти и хотели, разноцветни магазинчета за дрехи и сувенири, улични продавачи на дрънкулки, ресторанти и барове от двете страни на оживената главна улица изпълнена с порозовели туристи.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

.

.

Майският календар от дърворезба

Майският календар от дърворезба

.

.

В южната половина на острова са жилищните квартали, las colonias, където в малки тухлени къщички боядисани в ярки цветове живее местното мексиканско население.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

Иво с куче

Иво с куче

.

.

.

.

След почти три седмици в Куба, където буквално гладувахме и преживяхме огромен културен шок, Isla Mujeres, с многобройни магазини и ресторанти, с приветливи хора, които не ни гледаха като че ли сме пришълци от Марс или подвижни банкомати и не ни преследваха за един долар из улиците ни се стори райско местенце. Почуствахме се спасени и свободни, обратно в света на консуматорите и още първият ден поехме към най-големият супермаркет в района, Cherdaui, където изобилстваше от хранителни стоки на много добри цени, да се рехабилитираме.

.

.

Накупихме си всякаки храни, една цяла голяма шоколадова торта, даже и зелени наденички. Страхотно вкусни! Също така се заредихме с голям пакет пресни неприлично евтини такоси, една от любимите храни на Виктор (солени кръгли палачинки от царевично брашно, които мексиканците ядат вместо хляб, пълнени с най-различни екстри) и непрекъснато ядохме такоси с пресни домати, лук, черен боб, зелени наденички и лют табаско сос, за закуска, обед и вечеря, без да ни втръснат. Посетихме и няколко различни местни ресторантчета, където правят буритота и пилета печени на въглища, сервирани с най-различни гарнитури и такоси, разбира се, отново на много добри цени.

Прекарахме си една незабравима седмица закотвени пред очарователната El Milagro Marina ползвайки интернета и понтончето им безплатно. Тук всеки ден се случваше нещо интересно и неочаквано.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Още първият ден срещнахме Стийв, Майк и Джули- двайсетина годишни приключенци, които обикаляха района с малка но стегната яхта, с които се бяхме запознали още във Флорида и които срещнахме отново в Куба в марина Хемингуей. Една вечер оставихме Виктор и Мая да играят карти на лодката и заедно с нашите млади приятели посетихме Poc-na Hostel, най-якият и най-известен хостел в Мексико насред скъпите и луксозни хотели в курортната част, където почти всяка вечер се организират купони на самият плаж: евтин алкохол, музика на живо, огньове, танци, млади босоноги брадати парцаливи хипарливи backpackers от цял свят. Музиката беше страхотна, пийнахме си порядъчно и не спряхме да подскачаме на пясъка докато не ни заболяха краката. В един момент Иво и Майк се качиха на малкият приповдигнат дансинг пред бара и импровизираха нещо като танц на бойните изкуства, или бразилска Капуера, ама по-такъв вариант.

На следващата вечер двойка симпатични педесетина-годишни мъж и жена, които се прибираха със самолет обратно в САЩ след дълъг престой в Мексико, организираха парти в El Milagro Marina с цел да ликвидират остатъците от алкохолните си запаси, защото било забранено да прекарват бутилки с водка, ром и каси бира по летищата. Поканиха всички. Събрахме се група от десетина ентусиасти, винаги готови да помогнат в ситуация „операция ликвидация“. Донесоха и две класически китари. Оказа се, че Майк и още един тип могат да свирят, а всички останали „можем“ да пеем. Така успешно се справихме с бутилките.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Друга история с бутилки. Не далеч от пристанището имаше странна забележителност, която посетихме един ден с каяка ни, Agent Orange. Изкуствен плаващ еко остров направен от пластмасови шишета. С помощта на хиляди прзни пластмасови бутилки артистът- Ричард Сова построил плаващият остров и малка двуетажна къщичка върху острова, в която живее. Идеята на грандиозният му проект е да демонстрира, че боклуци, които замърсяват морето и природата могат да бъдат рециклирани и трансформирани в нещо полезно, използваемо или артистично. Артистът не си беше у дома когато посетихме плаващият еко остров и неможахме да се запознаем и да поговорим, но който се интересува може да прочете повече за този проект тук.

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

.

.

.

.

Дойде време да потегляме. Не бяхме планирали да спираме в Мексико за дълго. Бяхме се запътили към Гватемала, на юг, където се намира една световно известна „ураганна дупка“- пристанище рядко навестявано от бурии, където много платноходки си прекарват месеците между юни и ноември, когато е сезона на ураганите. Така че дори не се наложи да минаваме цялата входна процедура с имиграция и митница в Мексико. Казаха ни, че процедурата е сложна и отнема до 2-3 седмици, ходене по различни инстанции в Канкун, изкарване на разни сертификати, но пък платноходки преминаващи през района за по-малко от 7 дни имали право да не се записват и да минат транзит. Колко е вярно това незнам, но ние нямахме никакви проблеми с властите и след една седмица вдигнахме котва и потеглихме на юг, без официално да сме били в Мексико. Предстояха ни 450 морски мили покрай източните брегове на Мексико и Белиз до залива на Хондурас и от там Гватемала, около 4-5 дена в зависимост от вятъра.

Но приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан не бях приключили. Два дена плавахме покрай брега паралелно на Майската Ривиера- едни от най-красивите най-скъпите мексикански плажове и хотели. Какво ни пречи да поспрем край някой пет-звезден ултра-луксозен курорт за някой-друг ден?

Плая дел Кармен

Плая дел Кармен

Playa del Carmen

Playa del Carmen

Пуснахме котва пред плажа на последният хотел на юг от Playa del Carmen, въпреки, че от тази страна няма нито едно пристанище за лодки и при силни източни или северни ветрове да спрем тук би било невъзможно. Но имахме късмет. Ветровете бяха слаби и морето беше спокойно.

.

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

На следващата сутрин оставихме Фата Моргана сама пред плажа и тръгнахме към града. Преди години Playa del Carmen е била малко рибарско селце. Днес е основна туристическа дестинация с модерни грандиозни хотелски комплекси и кондоминиуми, шопинг плаца, световно известни ресторанти, барове, бутици и луксозни маркови магазини.

Курорт, Плая дел Кармен

Курорт, Плая дел Кармен

 

От тук потеглихме към руините на Тулум, един от древните градове на маите. Ако имахме подробна морска карта за бреговете на Мексико или крузинг гид бихме могли да плаваме още няколко мили на юг, да прекосим рифовете и да акостираме с лодката пред храма на Богът на Ветровете, но нямахме нито карта, нито гид и решихме да не рискуваме. Взехме автобуса.

Тулум, Градът на Зората, е днес важна част от няколкото древни археологически обекта в Мексико и популярна туристическа дестинация в провинцията Кинтана Ро. Построен на източното крайбрежие на полуостров Юкатан, Тулум посреща изгревите век след век от високите отвесни скали над тюркоазното Карибско море.

Тулум

Тулум

Тулум е един от последните градове на древната цивилизация Мая построен между 13 и 15 век с около 1000-1600 обитатели преди конкистата, просъществувал около 70 години след испанската окупация, когато заразни болести внесени от Европа до голяма степен унищожават местното туземно население.

Архитектурата на Тулум е типична за маите от полусотров Юкатан с широка база в основата на сградите, тесни врати, малки прозорци и поддържащи колони, постройки наподобяващи тези в Чичен Ица, но в по-малък мащаб. Стратегическото разполовение на града върху отвесните високи скали както и укрепените стени които го опасват предоставят чудесна възможност на обитателите да се защитават от нападения откъм морето.

Тулум

Тулум

Трите основни и най-известни сгради на Тулум са El Castillo, Храмът на фреските и Храмът на Залязващият Бог. Храмът на феските, декориран с каменни картини със змийски мотиви е бил използван като обсерватория за наблюдение на небето, звездите и слънцето.

Тулум

Тулум

Медни, керамични и златни артефакти показват, че Тулум е бил също така важен център на търговията по суша, както и по вода. Сол и текстилни материали са едни от стоките докарвани в Тулум по вода и после разпространявани по суша в останалата част на полуострова. Типични стоки за износ от Тулум включват пера и медни предмети, доставяни от вътрешността.

Виктор и Мая в Тулум

Виктор и Мая в Тулум

Близостта на Тулум до Канкун (само на 125 километра) и Майската Ривиера го превръщат в един от най-лесно достъпните и популярни археологически дестинации сред туристите, на трето място след Теотихуакан и Чичен Ица.

Тулум

Тулум

Няколко часа се разхождахме из обширната територия, между храмове и платформи, където дебели кафеникави игуани се припичаха под лъчите на обедното слънце. Мая беше особено щастлива и се чустваше много специална насред руините на Маите. Казахме и, че всички момиченца които се казват Мая получават безплатен билет за Тулум, едно от седалищата на цивилизацията Мая, но в действителност за всички деца под 13 годишна възраст е вход свободен. Но вие ни и казвайте.

Тулум

Тулум

Следобед се прибрахме на лодката и с облекчение я намерихме непокътната там където я бяхме оставили.

Последният ни ден в Мексико прекарахме на плажа, където забелязахме много следи от морски костенурки и преброихме поне двайсетина пресни гнезда. Но също забелязахме едно коати-гризач с дълга опашка и лисича муцунка голямо колкото куче, което беше намерило едно от гнездата и съсредоточено ровеше в пясъка. Животното избяга и се скри в храстите щом ни видя оставяйки разровеното гнездо, където намерихме черупки, кръв и парчета от новоизлюпени костенурчета, както и две пострадали, но все още живи бебета. Спомнихме си за научната експедиция в Драй Тортугас. Сложихме бебетата в малка кофа и ги покрихме с пясък, за да ги освободимм през нощта.

.

.

Завърнахме се на плажа в полунощ с каяка и кофата. Беше пълнолуние. Едно от бебета беше мъртво, другото отплува в морето. И точно когато се готвехме да се качим обратно в каяка и да се приберем на лодката, забелязахме масивна зелена костенурка, като среднощно видение, която тъкмо беше приключила да снася яйца и изтощена, цялата покрита с пясък, бавно пълзеше към водата, към лунната пътека, без да ни обръща внимание. Пое си дълбоко въздух, цопна и изчезна в черното море. Ние останахме поразени, сякаш бяхме станали свидетели на някакво невероятно чудо, магия!

.

.

На следващата сутрин отново потеглихме, отново отплавахме на юг.

 

 

В следващият епизод ще разкажа по-подробно за това колко струва всичко това. Каква е цената на яхтите и тяхната поддръжка, какъв ни е бюджета, колко струва да обикаляш света с лодка и как се изхранваме пътешествайки, без да работим месеци и години наред.

Можете да намерите предишните истории на български тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

The Slumbering Giant That Awakes

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

On the northern tip of Martinique, on the west side, there is a wide peaceful bay populated by small wooden fishing boats. As we slowly approach it, the old buildings of a sleepy town at the foot of a massive bald mountain begin to take shape. The mountain is Mont Pelée: the deadliest volcano in modern history whose titanic eruption in 1902 killed nearly 30,000 people in this same town, St. Pierre.

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

The story of St Pierre and the volcano

Martinique was settled in 1635 by the French and St. Pierre, a vibrant colonial town, quickly became its most important city: ‘the Paris of the West Indies’, complete with an extravagant 800-seat theatre. By the end of the nineteenth century St. Pierre had a population of over 20,000, mostly local Martiniquans descendants of African slaves, but the wealth and political power was in the hands of the Creole and the few French colonial officials and civil servants. But in 1902 things were about to change. Very important elections were scheduled to take place on May 11 of that year to decide if the ruling Progressive party will maintain control of the island or the black candidate from the Radical party will take over for the first time.

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

When in February of 1902 the mountain exhaled sulphurous gases killing birds, and in April tremors shook the slopes and a cloud of ash showered the town and its residents, the officials couldn’t care less. Instead of evacuating, they declared that „there is nothing in the activity of Mt. Pelée that warrants a departure from St. Pierre,“ and ordered the voters to remain put and not to leave the town until after election day. On May 5 the rim of the crater lake whose water was beginning to boil broke and volcanic mudflow rushed down the slopes at 100 kilometers per hour killing 23 people, burying everything in its path all the way to the sea where it generated a tsunami and flooded the lowlands.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Hell begun. Snakes and insects fleeing the mountain slopes invaded the town and villages. Hordes of red ants, poisonous snakes, spiders, and huge centipedes crawled inside homes and barns as pigs, horses and dogs screamed with agony. Hundreds of domestic animals as well as children died by snake and centipede bites. People from the villages nearest to the volcano sought refuge in St Pierre, four miles directly under the crater, thinking it is safer there based on the government’s reassurances published in local newspapers. The population grew to nearly 28,000. Yet, some tried to leave the town of St Pierre and head south to the second largest city, Fort-de-France, but Governor Mouttet brought army troops to patrol the roads with orders not to let anyone leave the town until elections, on May 11.
At 7:50 a.m. on May 8, three days before the elections, the volcano erupted. The cataclysm started with a deafening roar, an atomic-like blast, and a black cloud of gas, ash and rock heated to 1,000 degrees Celsius replaced the sky and fell over St Pierre. Homes swallowed, people incinerated within minutes. 28,000 people… The 18 boats in the bay were also destroyed, their remains still lying on the bottom of the sea. Only few escaped in time. Only two survived the fury of the mountain.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

A young girl terrified by the eruption jumped in a small wooden boat and managed to get to a tiny cave near the shore where she used to play with her friends. Later, she was found unconscious but alive drifting in her damaged little boat two miles away from the cave.

.

.

A shoemaker miraculously survived in the room of his home, badly burned but alive.

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

In the local jail, a convict who misbehaved was placed in isolation in a stone cell with thick walls and no windows, which saved his life. Later, his sins were pardoned and he joined a circus to be exhibited around the world as the Lone Survivor of St. Pierre.
Today, only the ruins of the old theatre, the church and the jail with its isolation cell remain. All other houses and public establishments destroyed by the volcanic explosion and the fires that lasted a few days have been rebuilt. St. Pierre is no longer the busy extravagant town it once was, but a small quiet fishermen’s village with a few restaurants, a church, and a French pastry shop.

Fishermen, St Pierre, Martinique

Fishermen, St Pierre, Martinique

Hiking to the top of the volcano

We take the bus from St. Pierre after waiting for more than one hour at the bus stop, and get to the village nearest to the mountain. From there we walk for over an hour on a road up to the trailhead which starts from a car park at 830m (2,700ft). We begin the two-hour climb to the summit.

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

The trail is excellent, with steps and narrow paths at places, and a few rock scrambles over old magma deposits, domes, and andesie flows. There are no trees, only low shrubs and grasses and a few frail palms near the summit. The air is misty and the mountain is enveloped in a thick cloud. It drizzles. There are snails all over the place. Small hummingbirds making tiny helicopter sounds with their wings often come very near to check us out.

hummingbird

hummingbird

The dome at the summit, 1379m (4583ft), inside the crater is covered in vegetation and there is no volcanic activity, no smell of sulfur, no gases coming out of the earth. The giant is quietly slumbering again.

Maya

Maya

Maya is jumping happily up and down the trail, leading us like usually, when suddenly she jumps sideways screaming with fear and starts crying. We freeze. There is a HUGE hairy brown spider in the middle of the path, like a tarantula!

Martinique tree spider

Martinique tree spider

The Antilles pinktoe tarantula, or Martinique red tree spider is native to Martinique, Guadeloupe and Dominica. He lives up in the trees where he builds elaborate spiderweb tunnels. These tarantulas are not poisonous, and are very „friendly“ and docile, as well as beautifully colored, for which reasons people capture them and keep them as pets. We think that wild creatures belong in the wild, not in captivity… In any case, this little Big Guy frightened us, as we didn’t know he was harmless; we found out that later.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Up at the summit we walk around the crater and the few domes, rest for a bit, and start heading back down. It’s a long way. We are at the car park by the early afternoon, but it takes us over an hour to walk down from the car park to the village. We are exhausted and hungry and can’t wait to get in the bus and sit down. We wait for a long time at the bus stop. People pass by. Finally we ask a guy when the bus is coming, and he tells us, there is no bus to St. Pierre in the afternoon, only in the morning. Great…

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

We start walking again down the road, hitchhiking. Many cars pass by. Big fancy cars with just one person in them, unwilling to give us a lift. If this was Saba or any other non-French island, we’d be home long time ago. We calculate how long it will take us to walk all the way down to St. Pierre. We tell Maya we will probably be back home, on the boat, in the middle of the night…

Fata Morgana at St Pierre anchorage

Fata Morgana at St Pierre anchorage

After a very long time, a very small car pulls over. The driver is a young French woman and she has two kids in the back. There are two spots left for the three of us, but we manage to squeeze in. We are so grateful. Some people with small cars have big hearts.
We can now imagine returning to our boat in the anchorage around sunset, the journey over, time to eat French baguette sandwiches, drink beer, and relax watching the clouds drifting down from the bald mountain and over the sea.

St Pierre, Martinique

St Pierre, Martinique

Share

Emerald Pool and Trafalgar Falls

Emerald Pond, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The day we go on a road trip around Dominica with a rental car which we share with our good Aussie friends Mel and Caryn s/v Passages we visit many sites all over the island, the east coast and the west coats and the middle. We take our time in Morne Trois Pitons National Park, a UNESCO World Heritage Site since 1997. The park is an area of volcanic activity including the Valley of Desolation with its boiling mud ponds and small geysers, and the Boiling Lake which we have already visited, as well as a few rivers and waterfalls.

Trail to Emerald Pond, Dominica

Trail to Emerald Pool, Dominica

First we hike to Emerald Pool through the beautiful lush rainforest vegetation covering pretty much the entire island. It is just a few minutes walk on a very well managed trail, with steps and handrails, from the visitor’s center where we have to present our weekly park passes.

Emerald Pond, Dominica

Mira at Emerald Pool, Dominica

As we get to the pool we all go Aaah!

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The small waterfall is a charming very delicate 50-feet chute coming down from the grey rocks above, between branches and roots, cascading into a crystal shallow pool of blue-green water in front of a small grotto.

Maya at Emerald Pool, Dominica

Maya at Emerald Pool, Dominica

We swim in the pool, shower under the fall, climb the rocks around, and just chill in the shade of the forest.

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica Photo by Mel

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica
Photo by Mel

Next, we drive to Trafalgar Falls.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The hike to the falls is again very short, on a path through the forest. We see the two falls from a distance, Mother and Father,

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

Two spectacular waterfalls, but really hard to get closer to.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

We climb over huge boulders and walk over fallen trees above the river which runs fast and furious here. Some places are dangerous.

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya, like always jumps from boulder to boulder like a mountain goat and reaches the first fall before the rest of us.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

This chute is massive, the water is booming down loud and angry, with strong wind rushing from the canyon.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The pool bottom is sandy with rocks and some spots are very deep.

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

We splash around some more and Ivo conquers the biggest tallest rock, as usual.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

On the way back from the falls, next to the rive, there is a hot water stream coming down from Boiling Lake, forming yellowish geothermal ponds of very hot volcanic water.

Mira in a hot water pool

Mira in a hot water pool

So hot it’s hard to stay too long. It feels like a hot bathtub. I miss hot bathtubs…It has been a long time since I have been a tub with hot water, and I really enjoy this one. We soak int the hot waters, then run to the cold water of the river to cool down. Then repeat.

Ivo

Ivo is zen

Until it starts getting late and it’s time to go home, back to the anchorage in Plymouth, back on the boats.

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

 

Share

Across The Valley of Desolation to Boiling Lake

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

There is a lake in Dominica where you could make a soup for giants, for it looks like a pot and it’s full of boiling water!

Boiling Lake is the second largest hot spring in the world. Some Dominicans say, it is actually the largest, as the one that currently holds the record, Frying Pan Lake in the Waimangu Volcanic Rift Valley in New Zealand, is merely steaming, not really boiling. We will have to go to New Zealand and confirm this. But until then, let’s see if the one in Dominica is really boiling!

Boiling Lake steaming in the distance

Boiling Lake steaming in the distance

We take the bus to the capital Roseau and from there the bus to another village, Loda, near the trailhead. At the last stop we are greeted by locals who offer to be our guides. We refuse. Guides to Boiling Lake charge 100 US$ per person but are not obligatory. We enter the rainforest without a guide and the 3-hour 8-mile journey in one direction begins.

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

In the beginning the trail is very easy, like always, gently leading us up, on steps made of wood among beautiful rainforest. But after that crazy hike up Morne Diablotin, which started all right too, we are a bit skeptical.

Maya on the trail

Maya on the trail

We reach a small river after about an hour and from there the hike gests more difficult, with some physically challenging moments, but nothing to be afraid of. The trail all the way to Boiling Lake is one of the best straightforward trails we have hiked so far, with lots and lots of convenient steps of wood or stone, a succession of sections going up and down, instead of a constant uphill hike, and just two or three a bit more difficult rock-scrambles.

.

.

On the way, we even meet a woman in her late 70-s with her granddaughter and a guide on the trail to the lake, even though she didn’t make the final couple of miles.

.

.

The temperature gets cooler as we get higher, and Maya puts on her rain poncho, against drizzle and cold. But as soon as we reach the Valley of Desolation it gets hot again.

Maya

Maya

The Valley of desolation… If I was a mean little troll I would live here, among the bubbling boiling smelly sulphur-water pots letting out vapors and gases. I would hide near the small spraying and hissing geysers, in cracks and holes. The small stream that runs through and beneath the ground would be my enchanted river.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

The Valley of Desolation is a volcanic area with hot, steamy and moist air which smells sharply of sulphur. It is also one of the most mysterious and beautiful places I have ever seen, smelled and gone through, with hot-water streams: some milky-white, others grey like led, others inexplicably black, creating stunning abstract patterns of colors and shapes.

Ivo

Ivo

The entire landscape in the valley is in fact barren and desolate, hellish, devoid of life. Not many plants grow here due to the poisonous volcanic gases constantly escaping the earth’s crust.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

After spending some time in the Valley of Desolation, we continue a few more minutes, across a hot-water milky-colored river with a small waterfall and a hot-water pond, to reach the Boiling Lake, steaming in the distance.

Hot-water waterfall and pond

Hot-water waterfall and pond

Almost continuously enveloped in clouds of vapor, its greyish water forever bubbling, its temperature along the edges is 180-200 degrees Fahrenheit or about 90 degrees Celsius, and its boiling center is too hot to measure.

Mira at Boiling Lake, Dominica

Mira at Boiling Lake, Dominica

Dominica’s Boiling Lake, about 200-250 feet in diameter located at the bottom of a large sinkhole-like basin is in fact a flooded fumarole: a crack in the Earth’s crust near a volcano, which emits steam, gases and heat escaping from the molten lava below.

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

High steep rock walls create the lake’s basin. Its cliff-top ledge is about 100 feet directly above its shore. You wouldn’t want to slip here and fall in the pot…

The landscape around the lake is similarly barren and melancholic as the one in the Valley of Desolation. Perpetual mist, dead plants and low grasses, wet rocks covered with orange moss.

Maya in Valley of Desolation, Dominica

Maya in Valley of Desolation, Dominica

We eat our sandwiches on top of the cliff, the lake boiling below us, before we start heading back, feeling enchanted.

We look at the heavy green mountains around us when the clouds permit us to see, and we are speechless with awe. Nature keeps amazing us again and again

The long but not difficult trail to the lake, across the Valley of Desolation, leading us to the Boiling Lake itself became our favorite journey while visiting Dominica.

Maya at Boiling Lake, Dominica

Maya at Boiling Lake, Dominica

 

More Pictures from The Valley of Desolation and Boiling Lake trail

Wooden steps

.

Ivo

Ivo

Mira

Mira

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

Maya

Maya

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share