Нептуне, благодарим ти за рибата!

След три седмици във Фахардо най-после дойде време да потегляме. Опънахме платната посока- Понсе, шейсетина морски мили на запад. С източен вятър около 20 възела Фата Моргана се движеше 7-8 възела, стигайки до 9 надолу по вълните, които идваха зад гърба ни. В един момент се зададе черен облак с кратко затишие на вятъра преди да удари- вятър и дъжд, 30 възела и отгоре. Иво беше нагласил платната wing on wing и реши, че няма да рифоваме предварително. И точно, когато зафуча- въдицата удари. Иво се захвана да тегли рибата, а аз и Мая трябваше сами да рифоваме, като завъртяхме Фата почти срещу вятъра, така че скоростта падна на 2 възела. Малко паника и крещене, нормалното.

Иво вади риба.

Иво вади риба.

Рибата изтегли половината влакно и мина цяла вечност преди Иво да успее да я докара. Тежка. Това е добър знак. Още преди да я доведе наблизо я разпознахме по червените перки- Mahogany Snapper- любима, с бяло мазно филенце.

Иво е голям рибач...

Иво е голям рибач…

Шквалът отмина, дъждът спря, само морето остана развълнувано още няколко минути след като всичко утихна, а Иво още се занимаваше с въдицата. Изкара рибата изморена, окървавена, почти умряла от битката. Мая донесе куката и шишето спирт, което ползваме за упойка на рибите. Упойка, която им капваме в хрилете, те се успокояват, заспиват и никога не се събуждат…

Мира също искаше да се снима с рибата...

Мира също искаше да се снима с рибата…

Всичко това се случи на 200 метра от островчето Cayo Santiago, известно още като Isla de los Monos (островът на маймните), където смятахме да спрем за ден-два. Мушнахме се зад рифа, намотахме платната и пуснахме котва.

Иво филира рибока

Иво филира рибока

Беше към 12 часа. Време за обяд. Иво разфасова рибока. Кожата, червата, главата и костите си ги поделиха един самотен делфин, който дойде да ни посрещне на влизане в заливчето и няколкото птици-фрегати.

Фрегата

Фрегата

Време за обяд. През последната година и половина сме хванали десетина от тези същите снапъри около Куба, Мексико, Бахамите и Пуерто Рико и пробвахме да ги готвим по няколко начина- на барбекю, на фурна с доматен сос и лук, пържена. Но най-добре се получи, когато я панирах с брашно и яйца, придружена с бял ориз или картофено пюре и студена бира. Даже Мая, която е доста претенциозна за храна и изобщо не обича риба, прави изключение в този случай и хапва порядъчно (без бира). Стана като традиция- щом хванем такова снапърче- панираме го. Другите видове риби ги приготвяме по различен начин.

Филе от снапър

Филе от снапър

И така, никога не се знае точно какво е менюто на Фата Моргана. Дали паниран снапър, дали сашими или махи-махи на скара..? Каквото му се откъсне от сърцето на лудия. Ние при всички положения сме му благодарни, стига да не е някоя зъбата грозна баракуда…

.
.

Нептуне, благодарим ти за рибата!

 

Share

Hull Paintings – Корабни картини

On the skins of boats out of the water, boats that remind me of stuffed birds, I see accidental abstract images. I find in them, as you might too, do not be surprised, winter landscapes, galaxies, endless poppy fields somewhere in Flanders, the sad face of a ghost, fishes lost in the sea.

I started photographing details of the hulls of boats in boatyards in 2013, when we began touring the marinas and boatyards on the American east coast with an old RV, looking for a sailboat. Every time when we are in a boatyard I add new paintings to my collection.

I photographed the last three paintings – hulls# 26, 27 and 28 a few days ago in marina Puerto del Rey, Puerto Rico.

∼∼∼

По кожите на лодки извадени на сушата, лодки наподобяващи преприрани птици, забелязвам случайни абстрактни картини. Виждам, както може би и вие ще видите, не се учудвайте, зимни пейзажи, галактики, безкрайни макови полета във Фландрия, тъжното лице на призрак, риби изгубени в морето.

Започнах да снимам детайли от корпуси на лодки извадени на сушата за поправка още през 2013 година, когато обикаляхме източното крайбрежие на Америка с каравана и си търсихме лодка. Всеки път, когато отидем на сух док добавям нови картини към колекцията.

abstract13-

hull#1

hull #2

hull #3

hull #4

hull #5

hull #6

hull #7

hull #8

hull #9

hull #10

hull #11

hull #12

hull #13

hull #14

hull #15

hull #16

hull #17

hull #18

hull #19

hull #20

hull #21

hull #22

hull #23

hull #24

hull #25

 

hull# 26

hull #26

hull #27

hull #27

hull #28

hull #28

hull#29

hull #29

hull #30

hull #30

hull #31

hull #31

hull #32

hull #32

hull #33

hull #33

hull #34

hull #34

hull #35

hull #35

hull #36

hull #36

Share

10 предимства на един обикновен каяк

 10 предимства на един обикновен каяк

 

Всички крузъри, които притежават яхти, еднокарусни или катамарани, си имат също така и малки моторни лодчици наречени „дингита“, с които се придвживат между голямата лодка и брега, когато са на котва в някой залив. Ние сме от малкото, които си нямат динги, защото дингитата имат нужда от гориво, за да се движат. Ние си имаме каяк, защото каяците нямат нужда от гориво, а от поне един чифт здрави ръце. Като тези на Иво.

.

.

Нашият каяк Агент Оранжев е обикновен пластмасов непотъваем 15-годишен каяк, наследство от двойка много добри наши приятели от Флорида, които заминаха за Ню Мексико с една стара каравана наречена Баба Гануш в търсене на слънчева енергия и алтернативни строителни методи. И понеже в Ню Мексико няма да им трябва каяк, те ни го подариха. Много скоро Агент Оранжев се превърна в безценен член от екипажа на Фата Моргана. Предимствата му са неизброими.

1. Каякът е пестелив

Както вече споменах, дингито се движи на мотор, а каякът се движи само с човешки усилия, което ни предоставя още един начин да пестим. Един от най-важните принципи на това наше пътешествие е да обиколим света живеейки и плавайки възможно най-евтино. Вярно е, че моторите на дингитата са между 5 и 15 конски сили, а нашият каяк е само 1 до 2 „магарешки сили“, в зависимост дали гребе само Иво или гребем и двамата… Но си струва. Благодарение на каяка спестяваме стотици долари от гориво годишно.

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea... Rio Dulce, Guatemala

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea…
Rio Dulce, Guatemala

Evo and Maya with the Kayak, Barbuda

Ivo and Maya with the Kayak, Barbuda

2. Каякът гази плитко

Дингито може да е по-бързо от Агент Оранжев, ама не може да влезе и в половината от местата, където се навира нашият агент! Дингито гази поне половин метър и ако се забие в плитчина или корали му се чупи пропелъра на мотора. Каякът гази нула. И няма какво да му се счупи. Често на местата, на които ходим с каяка нито една моторна лодка не може да мине: отливните плитчини на Бахамите, бариерните рифове в Гренадините, мангровите канали в Куба и остров Барбуда, плитките речни ръкави в Гватемала. Едни от най-вълнуващите и красиви места по света сме ги посетили с каяка.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella, the Bahamas

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella, the Bahamas

Lago Izabal, Guatemala

Lago Izabal, Guatemala

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

3. Каякът е нашият фитнес

Да гребеш си е работа. Не е като да си седиш. Гребането развива най-вече горната част на тялото: гръбните мускули, рамената, трицепсите и гръдните мускули, но работят дори и краката, колкото и невероятно да звучи и най-вече- чудесно кардио упражнение е. Нека ви напомня- ние живеем на лодка и често сме доста обездвижени. Трудно е да поддържаме спортна форма. Каякът ни дава прекрасна възможност за физически упражнения, без да се натоварваме прекалено. Не бихме го заменили за нищо на света!

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

4. Каякът е лек

Тежестта е от голямо значение. Колкото по-тежка е една платноходка, толкова по-бавна е и това важи с още по-голяма сила при катамараните. Затова трябва да внимаваме колко багаж товарим на борда. Каякът е много по-лек от дингито и това е голямо предимство, когато го носим на борда по време на плаване. Но този факт е важен и по още една причина. Представете си че гребете в плитчините на някоя лагуна и достигнете пресъхнала ивица земя. Как ще я прекосите и продължите от другата страна? Много просто- ще дръпнете каяка върху земята и ще го влачите след вас. Той ще ви последва като кученце. Или ще го вдигнете и пренесете над земята, чисто и просто. Тежкото обемно динги с мотора ще се инати на подобна идея, като муле.

Bahamas

Bahamas

Barbuda

Barbuda

5. Каякът е тих

Представете си устието на река Полочик в Гватемала. Широка усамотена делта, блатисти брегове обрасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета, непроходима зелена тропическа разстителност. Дълбока тишина нарушавана само от звуците на насекоми, птици и диви животни. Водите на делтата – царство на риби, видри, ламентини и крокодили. Бреговете – дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали. В клоните на дърветат се крият черните ревящи маймуни. Вашият каяк се плъзга безшумен като змия по повърхността на водата без да нарушава спокойствието на това място. Чапли излитат пред вас в последния момент щом каякът се доближи; маймуните ви наблюдават неподвижни от клоните на дърветата.

.

.

Представете си, че сте в мангровите канали на лагуната Кодрингтън на остров Барбуда- най-големият резерват за птици-фрегати в карибският регион. Около вас, в сплетените клонаци на ниските мангрови дървета- стотици гнезда. В гнездата- огромни черни океански птици. Само с каяк можете да се доближите безшумно, без да тревожите птиците и да ги наблюдавате от близо, вие тях и те вас, с голямо любопитство, уважение и любов. Само с тихият, дискретен, миролюбив каяк…

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

6. Каякът е екологично чист

Не само, че не тревожите дивата природа с безшумният си каяк- вие не я замърсявате. Каякът е напълно екологично чист и от където мине  не оставя следи нито във въздуха, нито във водата. Колко от вас се тревожат за чистотата на планетата? Колко от вас се възмущават на боклуците и мръсотията, които задръстват природната среда все повече и повече? А колко от вас ходят с колело вместо с кола на работа? Или имат каяк вместо динги и с гордост могат да заявят: Аз правя нещо по въпроса!

The swimming pigs, Bahamas

The swimming pigs, Bahamas

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

7. Каякът е мощен

Когато вятърът умре как да продължим да плаваме? Как да се придвижим? Понякога сме в малка безветрена зона зад някой остров, чиито планини спират вятъра. Как да излезем от зоната на безветрието? Да пуснем моторите и след 5 минути отново ще сме там, където духа вятърът. Ако сте на борда на Фата Моргана и изкажете на глас подобно богохулство, има риск капитанът да ви изхвърли в морето. Думата „мотор“ за него е мръсна дума, забранена със закон. В такива моменти Агент Оранжев отново пристига на помощ, като Джеймс Бонд- Оранжев, Агент Оранжев. Снимката най-горе- как Иво дърпа Фата Моргана с каяка, не е просто случайна… Това е емблемата на нашето пътешествие, на нашата упоритост и най-вече на решителността на Иво, като метафора, да стигне там за където е тръгнал с цената на неимуверни усилия, но без да включва моторите. И въпреки, че е само 1 магарешка сила, все пак Каяк Оранжев не веднъж ни е вадил от безветрени зони.

.

.

Веднъж в езерото Избал в Гватемала до нас се доближи разтревожен индианец-рибар с кану издълбано от дънер. Като видял как Иво дърпа цял кораб с каяка решил, че имаме проблем и дойде да предложи помощта си. Добър човек. Развалени ли са ви моторите? Свърши ли ви горивото? Да помогна? Не, моторите работят, резервоарите са пълни, а на луд човек не може да се помогне. Loco, посочих аз Иво. Рибарят си замина объркан. Иво продължи да си гребе…

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

8. Каякът е куче

Всички и най-вече децата обичат каяка. Когато се появите в някое затънтено индианско селце, вие се превръщате в „случката на годината“. Всъщност не вие- каякът. Подобно на голямо добро куче, каякът търпеливо ще понесе дванайсетина деца да му се накачулят, да му скачат отгоре, да го дърпат и преобръщат. Да, никога не бихте могли да се забавлявате с едно динги така, като можете да се забавлявате с каяка. И да му имате доверие, че каквото и да стане, той не потъва.

Near Finca Jocoro, Guatemala

Near Finca Jocoro, Guatemala

 

Our kayak also has new friends!

Our kayak also has new friends!

9. Каякът е бавачка

Ако иате малки деца, каякът ще се грижи за тях. Ще бъде платформа от която да скачат и превозно средство, с което да се придвижват между лодките, да изследват околностите или да ходят на риболов, вместо да стоят по цели дни затворени в каютите и да се чудят какво да правят.

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya, Meagan and Matthiew

Maya, Meagan and Matthiew, Grenada

Vick and Nick

Vick and Nick, The Bahamas

10. Каякът е магаре

Колкото и да товарите каяка с чанти и торби след като се върнете от покупки; с газови бутилки, чували с боклук и каси бира, той винаги може да поеме още багаж без да потъне.

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

KayakShop.bg

Но Агент Оранжев се спука наскоро– износен, стар и бекрайно много използван. И тъкмо в този момент, като по чудо, се появиха нашите нови приятели и спонсори от KayakShop.bg и решиха да ни подарят нов каяк! Чудеса понякога стават, особено в свят, в който все още има щедри и позитивни хора– сродни души.

Добре дошли на борда на нашето околосветско приключение KayakShop.bg, благодарим ви още веднъж за този неоценим жест!

KayakShop.bg ни предоставят избор между три модела рибарски каяци от реномираната марка Malibu комплект със седалка и гребло на стойност 2 000 лв.  Но тъй като бе невъможно да се изпрати по пощата каяк, решихме да продадем подареният каяк и с парите да си купим нов каяк тук в Пуерто Рико.

Malibu X-Factor

Malibu X- Factor

Само след няколко дни се появи желаещ да си купи каяк и в същото време да ни помогне. Прочетете историята тук.

Puerto Rico

Puerto Rico

Share

Environmental Art for Kids / Изкутвото и околната среда

Environmental Art Lesson

Yesterday at the beach here in Bequia we organized an “Environmental Art Lesson” for the many young environmental artists living aboard sailboats.

∼∼∼

Вчера на плажа тук в Бекия организирахме урок по „Изкуство и околната среда“ за малките мореплаватели.

Mira explaining about environmental art Мира обяснява за изкуството и околната среда

Mira explaining about environmental art
Мира обяснява за изкуството и околната среда

Mira: What is Environment?
Kids: The leaves, the trees, the sand, the sea… Everything that is not manmade.
Mira: What is Art?
Kids: Stuff that is manmade. Art is whatever I say art is. Like Andy Warhol, I saw this in Man in Black.
Mira: What is Environmental Art?
Kids: To make stuff with the environment. Like sandcastles.

∼∼∼

Мира: Какво е „околна среда“?

Децата: Листата, дърветата, пяъка, морето…Всичко, което не е направено от човека.

Мира: какво е „изкуство“?

Децата: неща направени от хора. изкуство е каквото аз реша, че е икуство. като Анди Уорхол, видях о във филма мъже в Черно.

Мира: Какво е „изкуство и околна среда“?

Децата: Неща направени с помощта на околната среда. като пясъчните замъци.

.

.

The kids split in two teams of five artists. They had to do an environmental art-project.

The project’s guidelines:

Time frame: 1.5 hrs. Discuss ideas and agree on one idea. Make a plan. How will the final piece look like? Work together. Decide who will do what? Separate the different jobs. Try to make an original artwork, not something that has already been done before. Name your artwork.

∼∼∼

Децата се разделиха на два екипа от по пет артиста. Имаха за задача да направят произведение на изкуството.

Условия за проекта:

Време- 1.5 часа. Обсъдете различни идеи и се спрете на една. направете план за действие. как ще изглежда проекта? Разберете се кой какво ще прави. разделете си задачите. опитайте се да направите оригинално произведение на изкуството, а не нещо, което вече е било направено преди. Озаглавете произведението си.

.

.

Team 1: Carlos s/v Cool Change, Ted and Robert s/v Mill Port II, Oliver and Lukacs s/v Topaz
Project: Happy Island.
They started digging in the sand without much discussions and the initial idea to make a huge sandcastle transformed into a volcanic island with all sorts of cool details. They used sand, seawater, rock and corals and leaves. Great job, boys!

∼∼∼

Екип 1: Карлос от катамарана Cool Change, Тед и Робърт от яхта Mill Port II, Оливър и Лукаш от яхта Topaz

Проект: Щастливият остров

Започнаха да копаят без да обсъждат много-много идеята и проекта. Първоначално смятаха да направят огромен пясъчен замък, който се превърна във вулканичен остров с много интересни детайли. Изполжваха пясък, морска вода, камъни и корали и листа. Браво на момчетата!

Теам 1

Теам 1

Team 2: Julia s/v Cool Change, Nina and Zoe s/v Iza, Kieren s/v Avatar and Maya s/v Fata Morgana

Project: Mayaconda.

They took a really long time debating ideas before agreeing on one. Started making a mermaid, but decided to make it “more original” and ended up making a sea serpent- the Mayaconda. (When the conda is not named Ana, but Maya, that is what happens… )They used sand and seawater and the artist as part of the project. Great job, girls, great job Kieren!

∼∼∼

Екип 2: Юлия от катамарана Cool Change, Нина и Зои от яхта Iza, Киран от катамарана Avatar и Мая от катамарана Фата Моргана

Проект: Маяконда

Отне им доста време да решат какво да правят. Първоначалната идея да напраят русалка се трансформира и сътвориха морска змия, тъй като е по-оригинално. (Когато кондата не се казва Ана, а Мая се получава Маяконда…) Използваха пясък, морска вода и артист като част от проекта. Браво момичета, браво Киран!

Team 2- The Mayaconda

Team 2- The Mayaconda

 

The kids had lots of fun at the beach yesterday!

Децата си изкараха чудесно вчера на плажа.

.

.

 

 

Share

Trinidad, The United Stated of The Caribbean

 

Arriving in Trinidad and Visit to the Pitch Lake

Chaguaramas, Trinidad

Chaguaramas, Trinidad

We start for Trinidad in the early afternoon exiting the cozy little anchorage at Secret Bay, Grenada with a sudden squall. 35-knot puff full of rain pushes us from behind just as Fata Morgana makes her way through the narrow channel between the reefs. But it lasts only a few seconds. We release the pressure in the sails and ride it. Then everything is back to normal. We sail south; the wind is coming from east at about 20 knots, the regular trades.

Soon darkness descends. We take turns at the helm, Ivo and me, every 2-3 hour. We sail all night watching the radar and the AIS closely for any more sudden squalls and for other vessels. Trinidad is an island just a few miles off the coast of Venezuela and we have heard many horror stories lately about pirates boarding boats, robbing and even killing their crews. Pirates from Venezuela. Everyone has told us to be very careful sailing in these waters.

When a small fishing motorboat starts heading directly towards us full speed in the middle of the night Ivo wakes me up worried. I only have time to hide my most treasured possessions- the computer in the oven and the photo camera under the sink, in case pirates will be boarding us. The fishing boat approaches us very quickly, flashes a strong light in our direction and two men wave at us. We wave back. They keep going. We keep going. We are safe.

A few hours later we see two glowing spots in the distance behind the horizon, natural gas platforms. We are in the Hibiscus Gas Field, 30 NM off the north coast of Trinidad, the country’s main gas field. The coastal waters around Trinidad and Venezuela are rich in oil and natural gas thanks to which Trinidad and Tobago, the leading Caribbean producer of oil and gas, is also one of the wealthiest and most developed nations in the Caribbean, listed in the top 40 of the 70 High Income countries in the world. Its GDP per capita is one of the highest in the Caribbean. Since 2011 Trinidad and Tobago is no longer in the list of Developing Countries.

We pass very close to one of the gas platforms sticking out of the sea illuminated like the Empire State Building. There are a few big tanker ships roaming about and they make us feel safe, not alone. It’s only a third of the distance left, less than 30 NM. Soon we will arrive.

The tall rocky shores of Trinidad slowly emerge from their slumber with the first light of dawn. Seabirds are already busy skimming the waters for breakfast. The wind dies. The channel between the small Monos Island (The Monkey Island) and Trinidad, with tall rock walls on both sides and affected by strong tidal currents, is notorious for its lack of wind, impossible to sail through. In the times before the engine, ships would wait for long periods outside of the channel for wind before being able to sail across. Eventually, they built a land road linking the north shores of Trinidad with the main ports on the south shores so that the ships wouldn’t have to wait for days outside the channel.

If the timing is right, a boat can ride the tide and go through the channel very slowly. But we are out of luck. The tide is in the opposite direction and the only choice left for us, after struggling for an hour outside the Boca de Monos, is to turn on the engines and motor for about 4 miles.

We arrive in Chaguaramas, a busy commercial port with lots of weird-looking yachts. It’s also the dirtiest anchorage we have ever been to (and we have spent time in Rio Dulce, Guatemala and in Luperon, Dominican Republic). But we love it! The bay is calm, surrounded by tall cliffs covered in vegetation. We are soon overwhelmed by the sounds of birds. Parrots fly overhead screaming, pelicans rest on the sidebars of the anchored boats, herons like statues wait near the shores, and flocks of black vulchers like dark kites patrol the skies. The mornings are spectacular with the water still like a mirror.

Anchorage in Chaguaramas

Anchorage in Chaguaramas

After a day of rest we grab a small minibus to Port of Spain, the capital of Trinidad, and we are left completely surprised by the city and by Trinidad in general. We honestly didn’t expect to find a rich country with huge highways, shopping malls, and giant residential houses.

Trinidad and Tobago’s economy, depending almost entirely on the petroleum and gas industry with tourism and manufacturing in second and third places, has transformed the country into a regional financial center with a growing trade surplus. There is an excellent infrastructure too, with an expanded international airport and an extensive network of paved roads and six lane highways. There is an excellent public bus system (one way ticket costs the equivalent of 0.20 $US), private taxis and minibuses (cost per person- 1 $US). The cost of a rental car for a day is 25 $US and the fuel prices are ridiculously cheap. You can drive all day and spend less than 5 $US for fuel…

Oil pumps, Trinidad

Oil pumps, Trinidad

So we share a rental car together with our good old Aussie friends Caryn and Mel S/V Passages (we call them the Caramels) and our first destination is Pitch Lake on the far southwestern corner of the island, about 100 km from Chaguaramas. It’s an epic car ride. We experience traffic jams around the big cities, which amuses us, as we haven’t been in a traffic jam for years! At one point we take a “short cut” to avoid the traffic and we end up driving on a dirt road through forests and fields. Driving through the island is the best way to see a big portion of the countryside and residential areas. We are amazed at the massive colorful houses the people of Trinidad live in.

The "short cut'

The „short cut’

Finally we get to the lake. It’s raining. There is a park service providing information and guides for a small fee, but the lake is not private, there is no entry fee and guides are not obligatory.

The Pitch Lake near la Brea area in Trinidad, once considered to be the 8th wonder of the world, is the largest natural deposit of asphalt in the world covering about 95 acres and is reported to be 75 m deep, although its depth is impossible to measure and confirm. Its original name was „Tierra de Brea“ or the „Land of Tar“ and pitch is just an archaic English word for tar, or emulsified asphalt.

Mel and the guide

Mel and the guide

The first inhabitants of the island, the indigenous Caribs and Arawaks, believed that the Pitch Lake was created by the gods as punishment and had the power to swallow an entire tribe if they ate humming birds, because humming birds were the souls of their ancestors.

Maya walking on top of Pitch Lake

Maya walking on top of Pitch Lake

In 1595 Sir Walter Raleigh „discovered“ the lake of black gold and began caulking his ships with the tar, proclaiming it „most excellent good“, and much better than the tar being used in England. He even brought some of the black gold home with him, where they paved Westminster Bridge for the opening of Parliament. Unfortunately the raw pitch melted in the sun and everyone and everything that passed on the road got “caulked”.

Today, tar from the La Brea Pitch Lake is being used to pave streets with high grade road asphalt in Trinidad and Tobago, all the Caribbean islands, and in over 50 countries including the USA, England, India, Singapore, Egypt, and Japan.

The lake is being mined by Lake Asphalt of Trinidad and Tobago and asphalt is being exported to many parts of the world, mainly China. It is estimated that at current rates of commercial extraction there is enough tar to last for 400 years.

Pith Lake Mine

Pith Lake Mine

We walk across the hard surface of the lake. It almost feels as if we are walking on a huge abandoned apocalyptic parking lot overgrown with patches of grass. The hard surface of Pitch Lake is made of separate plates of semi-solid asphalt similar to the tectonic plates of Earth’s crust, in constant slow motion. Where they meet soft petroleum seams and lubricates the shifting plates, supplying sulfur to the ribbons of water that section up the lake. The local guides call these soft parts „the mother“.

Our guide is showing us the soft parts of Pitch Lake

Our guide is showing us the soft parts of Pitch Lake

Our guide tells us some incredible stories. How a guy once fell in a soft spot and almost died. His girlfriend ran to the village to call for help. They pulled him out of the tar, took him to the hospital and saved his life. He also explains that nothing from the outside can stay forever inside the lake; the tar eventually spits it out. Hundreds of years old fossils of trees and all sorts of objects have come out of the lake. The lake is boiling in small motion and objects emerge from the bubbles.

.

.

He also complains that the roads and houses near the lake crack and sink, as the entire La Brea region is unstable due to underground fissures or fingers of asphalt and volcanic activity.

Another interesting fact is that a study of The European Space Agency‘s exploration of exposed hydrocarbon lakes of Saturn’s moon Titan, discovered that microbes live and breed beneath the surface of the tar in the lake. A discovery that may one day help answer the question whether or not life exists on other planets.

Ivo touching the skin of the monster

Ivo touching the skin of the monster

A walk on Pitch Lake is a unique journey, like nothing we have experienced before. We are like ants treading upon the black wrinkled skin of a huge dark monster slumbering under the tropical sky, breathing ever so gently.

We try not to disturb him. In the pools of rainwater accumulated at its edges, covered with water lilies, swim tiny fishes, fresh snacks for the white egrets roaming around, stepping gently, like thieves.

.

.

Share

Yoga for Boat Teens in Grenada

Yoga, an ancient but perfect science, deals with the evolution of humanity. This evolution includes all aspects of one’s being, from bodily health to self realization. Yoga means union – the union of body with consciousness and consciousness with the soul. Yoga cultivates the ways of maintaining a balanced attitude in day to day life and endows skill in the performance of one’s actions.

B.K.S. Iyengar

 

.

.

It’s a beautiful November morning in Grenada. 7:00 a.m. the sun is not too strong yet, the shadows of the trees are long over the roads, the air is fresh and transparent, populated with the sounds of the awakening world. We are walking on the sidewalk, Maya and me, and ten other traveling kids between 11 and 15 years-old, all living aboard sailboats. From the anchorage in Prickly Bay to the yoga studio at True Blue Resort is only about 15 minutes.

Yoga Studio at True Blue Resort

Yoga Studio at True Blue Resort

Gabriele Shivanidevi Oltersdorf living and traveling aboard S/V Cool Change, mom of Julia 13 and Carlos 11, is also a yoga-master. She has organized this morning’s free activity: yoga for teens. Thanks to the manager of True Blue Resort Mags Fielden, the kids have the most fantastic space to do yoga on the island to themselves this morning. The turquoise-colored open Sankalpa Yoga Studio at the edge of the sea overlooking a small beach is perfect, with polished wooden floor, surrounded by shady evergreen trees, light breeze reaching from the ocean.

Sankalpa Yoga Studio

Sankalpa Yoga Studio

.

.

Yoga, an old Hindu movement for spiritual meditation as part of the path toward Enlightenment and Nirvana, older than Buddhism itself, has become very popular in the Western world since the 1980s but mostly as physical and mental strength-building exercises and postures referred to as Hatha Yoga.

.

.

.

.

The routine begins with slow breathing and stretching exercises. Gabriele is a brilliant instructor; the kids follow her every move, very gently. The atmosphere fills with a sort of spirituality. The senses awaken with sounds and scents. Invisible wind in the trees shuffling the leaves, slow waves in the distance, insects buzzing, birds singing, flowers, earth.

.

.

.

.

.

.

For Maya, as well as for many of the kids this has been the first time, an introduction to yoga. It has also been a fun experience, shared among friends, especially at the end when the kids piled up for group pictures, forming circles with their bodies.

.

.

.

.

.

.

Maya wakes up the next morning and begins the day with a short yoga routine aboard Fata Morgana, whatever she can remember from the day before.

 

.

.

Visit and like Gabriele’s Facebook page at Karuna Yoga Therapy

„Experience, Explore and Expand the Unity of Body, Breath and Mind. If you can breathe you can do Yoga!“

.

.

Share

Училището на Мая в Гватемала

Предишният път ви разказах за първите ни впечатления от Гватемала.

Седма глава. Училището на Мая и празненствата по случай денят на независимостта в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Септември, 2013

„Добро утро, ученици! Това е вашата нова съученичка, Мая. Тя ще бъде с нас в четвърти клас. Мая идва от друга държава. Ние всички трябва да се постараем тя да се чувства добре дошла в нашата страна, Гватемала. Винаги се радваме, когато някой от друга държава идва да учи в нашето училище. Това означава, че те искат да научат за нашата държава, история, култура и език. Но и ние също научаваме от тях за техните държави и култури. Чуждестранните ученици обогатяват нашите познания за далечните места по света. Днес ние имаме щастието да посрещнем Мая в нашият клас. Добре дошла в четвърти клас, Мая! Луис-Педро, донеси един чин за Мая от съседната стая и гo сложи ето там.“

El profe Esuardo и неговият клас.

El profe Esuardo и неговият клас.

Обърнат към класа, Мая от лявата му страна с поглед забит в пода, сърцето и препускащо от вълнение, el profe Estuardo, усмихнат и с ръка почиваща върху рамото и, представи новата ученичка. Тя не разбра нито дума от това, което той каза на испански, но аз разбрах и никога няма да го забравя. Надничах през отворената врата на класната стая с просълзени очи. Двайсетина деца в униформи между 8 и 14 годишна въздраст стояха изправени, неподвижни и слушаха внимателно и с уважение техният учител, втренчени в Мая.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Съучениците на Мая в Гватемала

Съучениците на Мая в Гватемала

Мая започна училище два дена след като пристигнахме в Rio Dulce. Процесът по записването отне по-малко от 2 минути. Появих се в училището, срещнах се с господин Естуардо и го попитах дали има възможност Мая да учи в четвърти клас. Разбира се, че може, няма проблем, каза той с усмивка и тя започна на следващият ден. Никакви документи, фотокопия на документи и най-важното- никаква такса за записване. Началното образование в Гватемала е безплатно, дори и за чужденци. Единственото, което трябваше да осигурим беше няколко тетрадки и униформа-пола и бяла ризка или тениска. Купихме специален плат за полата и местната шивачка я уши за 1 ден, след като внимателно взе размерите на Мая.

Шивачката на селото взима размери за училищната униформа на Мая

Шивачката в селцето El Relleno

Шивачката в селцето El Relleno

През следващите два месеца Мая посещаваше всеки ден основното училище в селцето El Relleno заедно с още няколко деца-крузъри като нея живеещи на лодки в заливчето на Rio Dulce. Научи нови неща по математика и малко испански, но най-важното, което получи беше уникалното изживяване от общуването с деца от друга култура на нейната възраст.

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Училището беше дълга едноетажна сграда под огромно дърво сейба-националното дърво на Гватемала. В четири класни стаи подредени в редица, с перманентно отворени врати, прозорци с решетки и без стъкла, около 60-ина местни деца между 5 и 14 годишна възраст се събираха в смесени класове през седмицата между 7:40 и 12:30ч. Няколко кльощави слънчасали селски кучета също посещаваха класовете ежедневно влизайки и излизайки през отворените врати на класните стаи с увиснали надолу муцуни, без никой да им обръща внимание и от време на време се затичваха да подгонят някоя заблудена кокошка влязла по погрешка в училищният двор в търсене на бубулечки.

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

 

Училищният двор беше покрит с дребен чакъл и кални локви, палмови дървета и храсти обсипани с едри ярки цветя, които никога не преставаха да цъфтят в горещият влажен въздух на Rio Dulce. В междучасията децата, подобно на всички деца по света, тичаха из двора, а жени от селото пристигаха да продават леки закуски: coquitos (портокалови половинки поръсени с пипер) jugo (сокчета в найлонови торбички), heladitos (малки домшно направени сладоледчета) и tortillas (царевични питки).

Мая играе на гоненица в междучасието

Мая играе на гоненица в междучасието

Хайде на закуските!

Хайде на закуските!

Повечето деца от селото вървяха пеша до училището, но имаше и такива, които живееха в къщички край брага на реката и нямаха достъп по суша до селото и училището. Те се придвижваха с училищната lancha ( лодка подобна на училищен автобус), която минаваше всяка сутрин и събираше децата (безплатна услуга). Училищната лодка-автобус минаваше и покрай нас и така Мая заминаваше на училище всеки ден- по вода. Заедно с нея в един клас беше и новата най-добра приятелка на Мая от съседната лодка- Нойял.

Мая в очакване на училищният "автобус"

Мая в очакване на училищният „автобус“

Мая в училищната лодка-автобус

Мая в училищната лодка-автобус

Въпреки, че в началото Мая не разбираше думичка на испански, само след 2 седмици тя подготви устно изложение на испански за националното цвете на Гватемала- La Monja Blanca (орхидея наречена Бялата Монахиня) и рецитира пред цялото училище, по микрофон, по време на празненствата по случай националният ден на Гватемала.

Съученички

Съученички

…………

Гватемала-кратка истоия

Cuauhtēmallān (място с много дървета) в централната част на Латинска Америка е люлката на майската цивилизация с монументални руини насред тропически гори. Едно от най- биоразнообразните кътчета на планетата.

La Conquista (Завладяването)

Имало едно време един вълшебен принц направен от камък в мястото с много дървета- Текун Уман. Един ден от корема на голям кораб се появило ужасно божество, като червено слънце, дошло да ограби земята и душите на царевичните хора и да унищожи техният принц- Текун Уман.
Започнала жестока битка между Текун Уман с неговите смели войни и капитан Педро де Алварадо с неговата блестяща на слънцето армия и гръмотевични оръжия. Текун Уман не се предавал, атакувал отново и отново, но накрая паднал смъртно ранен. Когато умрял, мрак се спуснал над мястото с мнгого дървета.

Колонията

Мрак се спуснал над мястото с много дървета в продължение на дълги години нарушаван само от проблясъците на огньове, в които горели царевични хора и древни майски божества.

Независимост

На 15 септември 1821г. Гватемала се провъзгласява за независима от испанската корона държава.

 

Празненства послучай независимотта на Гватемала

Днес празненствата по случай независимостта на Гватемала са грандиозни. След няколко седмици подготовка цялата нация празнува в продължение на няколко дни и нощи.

.

.

Празненствата в Rio Dulce стартираха с конкурс за красота в училището на Мая. Момиченца избрани предварително представляваха всеки клас. След това всички останали деца от училището се наредиха на опашка пред урните и гласуваха тайно за да изберат най-красивото момиче с най-пищната рокля, което не беше лесно, защото всички бяха прекрасни.

Галерия на Мини-Миските

.

 

.

.

.

.

.

.

 

.

profe Estuardo y Estrella

profe Estuardo y Estrella

В продължение на две седмици децата от училището разделени на екипи практикуваха различни национални танци. В деня на празненството момичетата и момчетата се появиха облечени в национални носии наречени trajes и танцуваха пред родители и приятели на баскетблното игрище под моста. Беше незабравимо и всички се прадставиха чудесно, но най-малките- 5 годишните обраха най-многото овации.

Мая и Нойял

Мая и Нойял в традициони носии от района на езерото Изабал, Гватемала

 

Танцов състав пети клас

Танцов състав пети клас

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Въпреки, че на много места по света традиционните костюми са вече заменени със съвременни дрехи, в Гватемала жените потомки на маите все още носят ежедневно и с гордост националните си носии, които се различават по цвят и модел от село на село.

Женски традиционни облекла от Гватемала

 

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

.

.

.

.

.

.

.

.

В района на езерото Изабал женските традиционни дрехи се състоят от дълги тежки плисирани поли-corte и ярки дантелени блузи- huipil. Въпреки, че почти всичко в Гватемала е изключително евтино, платовете за полите са доста скъпи, както и дантелените блузи. Но не се наложи да купуваме носия, защото една много мила жена ни услужи за няколко часа с нейната пола и блуза, за да може Мая да участва в танца, който така старателно репетирахме дни наред.

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

За разлика от женските традиционни облекла, които са ежедневните дрехи на голяма част от жените в Гватемала, мъжките национални костюми са на изчезване заменени от дънки и тениски. Но по случай танците всички момчета от училището се появиха облечени в традиционни облекла- бели памучни панталони и блузи с широки ръкава и с червени пояси и със сламени широкополи шапки. Красавци! Танците и повечето други мероприятия във връзка с празненствата се проведоха на баскетболното игрище под големият циментов мост, където бяха инсталирани огромни тонколони.

 

Мъжки нациионални носии от Гватемала

 

.

.

.

.

.

.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

.

.

 

На следващият ден се организира една доста инересна, трудна и опасна игра- palo ensebado. Тази древна традиция започнала в Неапол, Италия датира от 16 в. В Испания и други европейски държави ритуалът е известен като el árbol de mayo и la cucaña- церемония символизираща плодородие. С пристигането на испанските конквистадори и католическата религия в Новия Свят ритуалът бил приет и от местното население. Но днес традицията вече е загубила религиозното си значение и се е превърнала в игра, в опасно предизвикателство по време на панаири и празненства.

El Palo encebado -Побит кол.

El Palo encebado -Побит кол в двора на училището

С камион докараха 10-метров дънер, намазаха го обилно с маргарин, след което децата помогнаха да го изправят и забият в двора на училището. На върха предварително прикрепиха затворен плик съдържащ 200 кецала (около 28 $, което е огромна сума за там). Децата се разделиха на два екипа- момчета срещу момичета и през следващият час-час и половина се мъчиха да се покатерят до върха на кола. Най-успешната стратегия беше да формират няколкоетажни пирамиди, катерейки се едни върху други, като най-големите деца стояха в основата на пирамидата, а най-дребните се катереха най-отгоре. Но маргаринът наистина затрудняваше задачата им и след много викане и смях, пирамидите се срутваха една по една. Но накрая екипът на момичетата спечели успявайки да се задържат натрупани на 5 нива. Мириям, момичето, което достигна плика с парите грабна наградата и почерпи всички в екипа с бонбони и сладолед.

.

.

.

.

Победителката Мириям

Победителката Мириям

Празненствата приключиха с епичен банкет за цялото село. Кметът изпрати подарък- мъжко теле. Бичето пристигна в малко ремарке и беше закарано в съседното село, където е кланицата. Тъй като всички вече бяха свикнали с моето фотографско присъствие навсякъде, ми позволиха да придружа телето до кланицата и да снимам традиционната церемония по жертвопринушението, но за нещастие тя се отложи и се проведе чак в 3:00 ч. през нощта, така че неможах да присъствам и да снимам…

Бичето подарък от кмета на селото

Бичето подарък от кмета на селото

На следващият ден хората от селото се събраха на барбекю под моста. Раздаваха царевични питки, боб, зелева салата и печено телешко на корем. Цялото село се нареди на опашка, както и гости от съседни села.

Скара-бира за цялото село

Скара-бира за цялото село

Мира разговаря с две жени дошли а празненствата от друго село.

Мира разговаря с две жени дошли за празненствата от друго село.

Вечерта организираха дискотека на баскетболното игрище под моста (пуснаха любимата на Мая латино-песен Но-но-но,-коко-но,-коко-но), която завърши с посрещането на факлите.

В разгара на танците

В разгара на танците

La marcha de antorchas- походът на факлите, е най-грандиозната традиция по случай денят на независимостта на Гватемала символизираща прогонването на мрака и краят на колонията. Хиляди ентурсиасти от цялата държава и гости от други страни участват всяка година в организирани маратони, които продължават повече от 18 часа. Хора на всякакви възрасти излизат на улиците и тичат километри с факли в ръце. Участниците от нашето село стартираха в 5 сутринта, тичаха до границата с Хондурас, която е на повече от 50 км и се завърнаха към полунощ. Ние (цялото село) ги посрещнахме на моста. Гледката беше незабравима- стотици тичащи хора, изморени, запотени и устремени носещи запалени факли се зададоха в далечината и озариха нощта.

Завръщането на факлите

Завръщането на факлите

Вечният огън на независимостта

Вечният огън на независимостта

 

 

 

Празненства в Марио Марина

Но не само местните отпразнуваха денят на независимостта в Rio Dulce. В почти всички марини в околността гринго-крузърите също си организираха многобройни фиести.

Отпразнуването на 192-годишнината от независимостта на Гватемала стартира рано сутринта в Марио Марина с турнир по волейбол. Шест екипа се надиграваха в продължение на 2 часа, като екипи отпадаха един по един. Екипът на Los Invencibles (Непобедимите) спечели, разбира се. Иво игра в екипа на Непобедимите, разбира се.

Турнир по волейбол в Марио Марина

Турнир по волейбол в Марио Марина

Следваха игри за деца- подхвърляне на сурови яйца и замерване с балони пълни с вода, пинята и всякакви други надпревари. Мая участва във всички игри и спечели сума ти бонбони от пинятата.

Екип "Пинята"

Екип „Пинята“

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Накрая завършихме празненствата с кокоша лотария. От някъде докараха една доста изплашена кокошка и я освободиха в центъра на голям картон разграфен на квадрати с номерца. Участниците в лотарията си бяха написали имената в предварително избрано квадратче срещу 10 кецала. После зачакахме кокошката да се изака и така да определи печелившото квадратче. Самоче на кокошката съвсем не и се акаше в момента… Беше толкова стресирана, че остана неподвижна и констипирана с параноичен поглед в центъра на картона наобиколена от тълпа от хора, които постоянно я притесняваха. Едни се опитваха да я примамят към техните квадратчета с ориз, други и предлагаха разхлабващи салатки. Една жена даже и направи релаксиращ масаж, но нищо не проработи. На два пъти кокошката абсолютно неочаквано и от лежащо неподвижно състояние се стрелна измежду тълпата пробивайки защитата в най-уязвимата част на кръга от хора и панически се втурна из градината в зиг-заг. Хич не беше лесно да я изловят и върнат обратно в средата на картона. Като цяло, беше болезнено да гледаме как измъчват горкото животинче. Ако това се беше случило в Америка например, кокошката със сигурност щеше да осъди всички участващи в лотарията и половината от зрителите за нарушени животински права, но не беше Америка… В крайна сметка освободиха кокошката жива и здрава и силно стресирана, но с непокътната чест, без да се е наакала на публично място.

Кокошката, която имаше запек...

Кокошката, която имаше запек…

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

Share

Подводни Скулптури

Първият в света подводен музей на скулптурите основан през 2006г. се намира на западният бряг на остров Гренада в Карибско море. Колекцията от уникални екологични съвременни произведения на изкуството са създаден от британският скулптор Jason de Caires Taylor.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Няколко дни след като доплавахме до Гренада и пуснахме котва в залива на St George’s се натоварихме на дингито на нашите австралийски приятели и заедно потеглихме към Molinere Underwater Sculpture Park само на 3 километра на север. След около половин час се озовахме в малкото заливче, където вече имаше две лодки с групи и екипировки за гмуркане. Хванахме една от шамандурите специално поставени тук за тази цел и се присъединихме към посетителите на подводната галерия.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Тук, на територия от 800 квадратни метра са разпръснати около 65 подводни скулптури в дълбочини от 3 до 6 метра, така че почти не се засичахме с многобройните посетители и бавно, една по една откривахме инсталациите разпръснати по пясъчното дъно.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Температурата на водата беше приятна, но за съжаление видимостта не беше много добра. Ураганът Гонзало тъкмо беше преминал на север от Гренада и беше причинил подводни течения и силни вълни, които бяха размътили водите около острова.

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Първата и най-стара инсталация е Grace Reef- шестнайсетте тела на една жена. Направени от бетонени отливки от тялото на местна жена от Гренада скулптурите лежат по дъното на морето с лицето нагоре. Странно, красиво и същевременно страшно. В тъмното подводие безжизнените човешки фигури изглеждат сякаш са изгубени,забравени удавници.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Повечето от скулптурите представляват човешки фигури направени от отливки от местни мъже, жени и деца. Направени от специаен бетон- цимент с нисксо съдържание на pH и с грапава повърхност, която привлича и укуражава полепването на корали, фигурите непрекъснато се променят с времето благодарение на коралите, които се захващат и развиват по тях и се превръщат в обиталища за морски животни и организми, като изкуствени рифове.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Най-известната и впечатляваща инсталация е ‘Vicissitudes’- 26 държащи се за ръце деца наредени в кръг с гръб към центъра на кръга. Кръгът символизира непрестанният цикъл на живота, както и способността на децата да се адаптират към тяхното обкръжение. Чрез тази творба авторът се надява да предаде посланието за необходимостта от екологично съжнание в хората и значението на околната среда и нейното опазване. В интервю той казва: „Опитвам се да демонстрирам как човешката намеса и взаимоотношения с околната среда биха могли да бъдат позитивни и екологически благоприятни; символ за това как бихме могли да живеем в симбиоза с природата.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Роден през 1974г. в Англия, Jason de Caires Taylor първо се занимавал с графити арт и работил като инструктор по гмуркане. Днес той е световно признат еко-артист, скулптур, подводен фотограф и морски активист, комбинирал двете си големи страсти- за морето и за изкуството. „Това, което е интересно за мен е как предметите се променят в зависимост от околната среда.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Основната цел на артиста е да привлече посетители, които иначе биха се гмуркали в разрушени от ураганите и от човешки активности застрашени рифове. Също така се надява неговите екологични инсталации да се превърнат в обиталища за морски животни и организми подобрявайки по този начин местните екосистеми.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Плувайки около скулптурите забелязахме , че телата и лицата бяха вече покрити с рзноцветни корали, водни разстения и организми. Морски таралежчета се бяха настанили вече в нишите на циментовите тела. Малки рибки се разхождаха необезпокоявани напред-назад между бетонените фигури. Подводните произведения на изкуството отдавна се бяха превърнали в техен дом. Ние бяхме техните гости.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Share

Underwater Sulptures

The world’s first public underwater sculpture park located off the west coast of Grenada was open for public viewing in 2006. Created by British sculptor Jason de Caires Taylor the Molinere Underwater Sculpture Park features a unique collection of ecological underwater contemporary art.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

A couple of days after dropping anchor in St George’s Bay in Grenada, we pile up on the Rubber Duck (Mel and Caryn’s dinghy) and head for the Sculpture Park in Molienere Bay. It’s not too far, only 2 miles north from the St George’s anchorage or about 20-30 minute dinghy ride in calm seas.

It’s Saturday and at 9 in the morning there are two diving boats and another dinghy already stationed on the mooring balls in the bay. A group of divers with a guide and a snorkeling family are already in the water. We grab a mooring too, put on our masks and snorkels, and begin exploring the sandy shallows of the bay.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

There are over 65 submerged sculptures scattered on an area of 800 square meters which allows us to swim around undisturbed avoiding the other visitors, discovering the artworks in the collection one by one.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

The water temperature is pleasant but visibility is not perfect. The sea is murky from the swell and currents we’ve been getting in the past few days due to Hurricane Gonzalo’s passing north of Grenada.

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

We float on the surface of the sea. Beneath us lying down on the sea floor in 12 feet of water are the 16 bodies of one woman. ‘Grace Reef’ is the first installation consisting of 16 concrete statues cast from the body of a local Grenadian woman. It’s eerie and beautiful, as well as a bit morbid. Underwater, the inanimate human figures suddenly become lost, drowned, abandoned.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Most of the sculptures represent human figures from life casts of actual Grenadian people: men, women and children. They have been designed to promote coral growth using techniques to reduce the pH of the cement and by applying a textured surface thus encouraging coral polyps to attach onto the surface and change the appearance of the artworks over time. Eventually the structures become sanctuaries for small marine life, like artificial reefs.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

The most recognized and impressive installation is ‘Vicissitudes’, a ring of 26 children holding hands facing outwards into the current. Symbolizing life’s ongoing cycle and the ability of children to adapt to their surroundings, the piece is a means of conveying environmental awareness and evokes the importance of sustainable and well managed marine environment for future generations. In an interview for Environmental Graffiti, the artists said: “I am trying to portray how human intervention or interaction with nature can be positive and sustainable, an icon of how we can live in a symbiotic relationship with nature.”

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

British artist, Jason de Caires Taylor born in August of 1974 started as a dive instructor and graffiti artists to become a world-renown environmental artist, underwater photographer, and marine conservationist, combining his two passions for sea and art. “I’m very interested in public art and how an object changes in response to its environment.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

The artist main goal is to divert visitors away from damaged by hurricanes and human activity endangered natural reefs, like the most visited snorkeling destination on the island, Flamingo Bay, located not far from the sculpture park. He also hopes that his eco-friendly installations will provide new habitats for marine life and enhance the local ecosystems.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

We snorkel around the sculpture and dive for a closer look. The bodies and faces of the figures are covered in new corals, marine plants and aquatic life forms. Parrot fish, yellow tails and other small fishes swim undisturbed among the concrete figures already colonized by sponges and tunicates. The undersea art collection has become their new neighborhood. We are their guests.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Share

Grenada: Installing Solar Panels

 

Installing Solar Panels

Installing Solar Panels

Time to leave St Lucia and head directly to Grenada where our friends Mel and Caryn are getting two new huge solar panels shipped from Florida for their Island Packet S/V Passages.

We have been cruising together with Mel and Caryn since Guadeloupe, for over two months now, and we have become very close friends. They are both extremely humble cultured sweet people who enjoy travel and adventure very much.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel was born in Namibia and Caryn in Zimbabwe. They met in South Africa and later moved to Australia where they live since 7 years now. We have spent many evenings sharing meals aboard Fata Morgana and Passages, listening to their incredible stories of Africa. „You have to be very careful with Africa, said Caryn one evening. Once she gets in your blood there is no getting her out of you. You always want to comeback there.“ When she speaks of Africa, of the places in Africa, the sounds of Africa, the animals of Africa, the sunsets of Africa, her voice fills with tenderness and nostalgia.

Caryn with a Rasta Man in St. Lucia

Caryn with a Rasta Man in St. Lucia

Mel is a mechanical engineer but works in business software now, and Caryn is a school teacher, and she must be the best school teacher in the world. They are now in their early fifties and have ventured for work and for fun all over the world in most continents, in hundreds of countries. In 2013 they bought S/V Passages, a beautiful island Packet, and have been sailing through the Bahamas and the Caribbean since then, pretty much n the same rout as us. After a few months, they will be leaving the boat here in Grenada and return to Australia to work for awhile, before continuing with their sailing adventure.

S/V Passages

S/V Passages

Mel is also a professional marathon runner. He is participating in marathons all over the world almost every year. He can run a lot… So Ivo, who likes to go jogging early in the morning found a great companion. They run for about 6 to 10 km every second day and of course talk about all sorts of things while running, like solar panels and lithium batteries, boats, and other important stuff. Thus, the plan to instal more solar on S/V Passages was consolidated and soon put into action.

Ivo and Mel installing solar panels

Ivo and Mel installing solar panels

Ivo is excited to help with the installation. After all, it is his fault Mel and Caryn ordered two panels a lot bigger than they initially wanted. We have 5 big solar panels aboard Fata Mоrgana and two smaller ones, producing a staggering 1,500 Wаtts of pure solar electricity, and often we inspire cruisers to get more solar panels. We also have lithium batteries, instead of AGMs or flooded, which is something very new and innovative in the world of sailing. We think, it’s the future of boat batteries. I have previously posted a very detailed article about our solar installation, which can be found here. So Ivo convinced Mel to go bigger, get double, supersize! We are all about off-grid living and alternative energies, so when friends go solar, we all celebrate.

Viktor and Ivo installing Kyocera solar panels aboard Fata Morgana, November, 2013, Florida

Viktor and Ivo installing Kyocera solar panels aboard Fata Morgana, November, 2013, Florida

We sail 110 NM to Tyrell Bay in Carriacou together with S/V Passages bypassing the big island of St Vincent and the smaller islands of The Grenadines where we are planning to return in due time and explore them thoroughly.

We are getting 18-20 kt east winds between the islands, but when we are behind the island, even though we keep at least 10 miles distance between us and land, the wind just stops and of course we stop too… We wait, Ivo pulls the boat with the kayak and we even try the „new“ used spinnaker we bought in Martinique. But nothing works. After a few hours the wind returns and we sail again.

Flying the Spinnaker

Flying the Spinnaker

We arrive in Carriacou on the second day of our passage and we stay there only a couple of days, just to check-in and to rest a bit.  Then we sail again, to St George’s, Grenada.

St George’s is the capital and biggest city of Grenada and a popular tourist destination. Its big wide horseshoe-shaped harbor is surrounded by a hillside of an old volcano crater crowned by the 1705 Fort George on the northwestern tip. The city is beautiful, old colonial buildings standing guard around the harbor, narrow streets crisscrossing the steep hills, providing glorious vistas of the bay.

St George's Grenada

St George’s Grenada

We drop anchor in the anchorage outside of the harbor, S/V Passages go to Port Louis Marina, ready for some new solar panels. In the next two days Ivo and Mel work hard from dawn till dusk. Looking for parts, which can be tricky in Grenada, building two frames with stainless steel one inch tubing, one over the bimini an one over the davits, and finally mounting the panels.

Mel and Ivo busy with the solar panels

Mel and Ivo at work

The biggest problem they encountered while doing all this was that the fittings which were labelled one inch, where actually smaller, 7/8, and there were no one-inch fittings anywhere on the island. To order them from Martinique would take one month and so Ivo came up with the idea to grind the stainless steel pipes and make them fit in the 7/8 fittings… This took a whole day. But the next day the frame is ready and the new Kyocera 350 watt panels are up on the boat.

Installing the Solar Panels aboard S/V Passages

Installing the Solar Panels aboard S/V Passages

 

While Ivo and Mel are busy with the solar panels, Caryn, Maya and I spend the days at the marina swimming pool, where Maya quickly makes a great new friend, Meagan, another cruising kid.

Maya and Meagan at Port Louis Marina's pool

Maya and Meagan at Port Louis Marina’s pool

And when the job is done, we celebrate with a lovely dinner aboard solar-powered S/V Passages.

Maya aboard S/V Passages

Maya aboard S/V Passages

Installing solar panels aboard S/V Passages has been a great rewarding experience for all. And it is not over. Mel and Caryn are planning to get even more solar panels in the next months and thinking about switching to lithium batteries too. The lithium batteries are lighter, smaller, faster charging, holding their voltage much more, can be discharged at ones, can be discharged completely without damage, and are now very affordable. If you look at our Sponsors Page you will find a link to Balqon, the company with the best lithium batteries prices in the USA. You will also find E-Marine Systems, the best prices and quality for solar panels. After one year of using our lithium batteries, we are extremely satisfied and would recommend them to anyone. Lithium batteries are the future of cruising.

Mel and Ivo and the solar panels

Mel and Ivo and the solar panels

Share