Sailing St Lucia

[codepeople-post-map]

St Lucia is our next stop down the Windward Island chain. An independent island-state, St Lucia was once a French colony and much of its heritage is from the time when large estates were run by plantation owners of French origin whose descendants still live here. After the French Revolution, many Royalists on the island were executed and the slaves freed, but then Napoleon came to power and reestablished slavery…

Pirate ships in St Lucia

Pirate ships in St Lucia

 

When the British invaded the island in 1803 St Lucia became a British colony. In the mid-twentieth century, Saint Lucia joined the West Indies Federation (1958–1962) when the colony was dissolved. In 1967, Saint Lucia became one of the six members of the West Indies Associated States, with internal self-government.In 1979 St Lucia became fully independent.

St Lucia

St Lucia

Rodney Bay is less than 25 NM south from St Anne in Martinique. We arrive there after a nice short sail and not one but two dorados at the end of our fishing poles. Dorados, or maj-maji are often swimming around in schools and often if you have two fishing lines out you catch two fishes at the same time, like we did.

Two fishes are better than one

Two fishes are better than one

There is some happy panic for a few moments aboard fata Morgana, Ivo reeling in one line, me pulling the other, Maya running around helping, bringing things, releasing the sheets, trying to slow down the boat. But it’s all worth it!

maji maji stakes

maji maji stakes

We have the tastiest fish for supper that evening, grilled on the BBQ, in the company of our friends Mel and Caryn, watching the most beautiful sunset at Rodney Bay, better than any TV show. And another fish in the fridge.

Sunset in St Lucia

Sunset in St Lucia

We spend a few lazy days in St Lucia. It’s a beautiful lush tropical island with some dramatic looking hills and mountain peaks.

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Rodney Bay is a popular port of entry for yachts in St Lucia and the most comfortable and safe anchorage in the country, even though in St Lucia it is always a good idea to lock your boat and to pull up you dinghy or kayak at night, as theft is unfortunately a common occurrence. Here we meet the fruit guy and the basket guy coming right up to our boat to offer their merchandise.

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

We end up giving the basket man, John Marley, the fish heads and middle bones which he uses to make soup for himself and the dog.

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

From here we take the bus to the capital Castries, a 20 minute ride. This is the biggest city in St Lucia and it has some nice colonial buildings which house duty-free shopping malls visited by thousands of tourists who arrive here daily by big cruise ships.

 

 

Street in Castries, St Lucia

Street in Castries, St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

We also take a much longer and hip-hoppier bus ride to the town of Soufriere further south. I ride next to a magical Rasta herbal doctor, who shows me his certificate of competence, and tells me all about his history and how he got his supernatural healing powers as a kid, when he used to live with his grandma. He was ill, lying in bed, feeling very down, when suddenly hundreds of angels appeared all around his bed. They were in the form of bees. The master-angel, tallest of them all, spoke to him and granted him healing powers. Today Ras Bico can cure anything. With coconuts and green oranges he can terminate your diabetes. With his plants, herbs, and special prayers he can heal your cancer, rheumatism, hypertension, and inflammation. „Ganja is my best herb, man“, told me Ras Bico that day on the bus to Soufriere.

Ras Bico, the herbal healer

Ras Bico, the herbal healer

Once the capital of the island-state, Soufriere is today a very quiet town with a small deep anchorage populated by fishing boats. We heard that this anchorage is unsafe, many boats got boarded at night and robbed.

 

Town of Soufriere, St Lucia

Town of Soufriere, St Lucia

The bay of soufriere st lucia

The bay of Soufriere st Lucia

Yet, this is a place with a stunning view attracting a lot of tourists. Just south of the town are the two pitons: Petit Piton and Gros Pitons, two mountainous volcanic plugs.

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

A volcanic plug is a volcanic landform created when magma hardens within a vent on an active volcano causing an extreme build-up of pressure. With time, erosion removes the surrounding rock while the erosion-resistant plug remains, which results in an upstanding landform. There are many such volcanic plugs all over the world and they are all very beautiful.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

The ones in St Lucia, Petit (little) Piton and Gros (big)Piton are standing like perfect cones, especially the little one, covered in lush green tropical vegetation. We walk around farmlands at the foot of the pitons, and we try some strange new fruits, like plums, only sweeter.

Trying plums in St Lucia

Trying plums in St Lucia

After a few days, we are ready to sail to Grenada, where Ivo and Mel are planing to install some big solar panels on S/V Passages.

 

.

Did you like this post? Find some more stories about our great Caribbean adventures:

Hiking up Mont Pelee in Martinique

Hiking up to the Valley of Desolation and Boiling Lake in Dominica

Snorkeling in Champagne Reef, Dominica

Visiting waterfalls in Guadeloupe

 

Share

Postcards from Martinique

Fort-de-France, Martinique

Fort-de-France, Martinique

From St. Pierre, after climbing up Mont Pelée, we sail south along the west coast of Martinique down to Fort-de-France, a big beautiful modern city with some remarkable old colonial buildings, where we stay for a couple of days, and then further south to Le Marin, the biggest yacht port we have ever seen.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

We drop anchor in front of the beach in one of the few anchorages, all full of boats, and we can’t believe how many charter catamarans are stationed at the many marina docks here. An impressive forest of masts.

.

.

The entire week we spend in Fort-de-France and then Le Marin we are trapped on the boat by a massive amount of rain mixed with yellow Sahara dust carried all the way from Africa by another tropical wave.

Rain in Le Marin, Martinique

Rain in Le Marin, Martinique

In the rare sunny moments between showers we hit the stores. Le Marin in Martinique is one of the shopping stations of the Caribbean. There are lots of marine stores conveniently located near the marinas where cruisers can find almost anything when the boat needs repairs, which is always. There are things that come from Europe as Martinique is part of France, and are much cheaper than in the USA, and other things that are much more expensive. Ivo finds parts that he could not find in America, like some little metal things for the trampoline, for example. We also find a secondhand spinnaker with a sleeve in excellent condition, apart from one small patch, for 150 euro, which is unbelievably cheap.

Our "new" spinnaker

Our „new“ spinnaker

Here is also Leader Price, one of the cheapest grocery stores since Puerto Rico where we stock up on cheap chocolate, pickles, frozen chicken, non-refrigerated milk, beer, wine, rum, and other essentials.

Because of the rain we cannot visit any waterfalls or go hiking in the mountains anywhere in the Fort-de-France and Le Marin area. But we have some good times and go exploring the St Anne area after we move there with our sailing buddies Mel and Caryn S/V Passages with whom we have been inseparable since Guadeloupe, over a month now. We sail together, hike together, shop together, snorkel together, we watch films and have dinners together, help each other, share rental cars and all the adventures that follow. We have become so attached, it’s hard to imagine ever cruising without them, the sweetest, most wonderful people.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

In St Anne we organize a small walk along the shore. It’s a beautiful sunny day and the forest path is nice and cool, populated by thousands of colorful crabs running away panicking as we walk through.

 

Forest crabs

Forest crabs

We get to a nice long beach and campground, no one around, except crabs. We spend the rest of the morning chilling at the beach.

Maya

Maya

At the beach with our friends Mel and Caryn

At the beach with our friends Mel and Caryn

St Anne, a small quiet village with stunning beaches and a big fancy resort, is the highlight of the entire region. We spend a few days walking around, snorkeling in the waters around the anchorage, watching the most beautiful sunsets.

.

.

The place is so photogenic, all pictures I take look like postcards.

Postcards from St Anne

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

Четвърта главa

Приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан

 

В предишният епизод разказах за това как и защо решихме да плаваме из света.

 

Между най-западната точка на Куба и най-източната точка на Мексико се намира протокът Юкатан, където от юг на север тече юкатанското течение. За нас морските течения бяха абстрактни невидими за човешкото око понятия, линии съществуващи само върху морските карти, подобно на границите върху атласите. Не им обръщахме голямо внимание, особено след като прекосихме Гълфстийма без изобщо да го збележим.

На 10 август 2013, малко преди залез слънце, вдигнахме котва от Cabo San Antonio посока Isla Mujeres и започнахме 102-милният преход между Куба и Мексико. На няколко мили от нас се беше формирало тънко водно торнадо което се извиваше като змийче над водата, а в далечината, в облците над южния хоризонт, просвяткваха оранжеви светкавици.

В началото се движехме доста добре с около 6-7 възела с помощта на вятъра, който идвaше под лек ъгъл зад гърба ни и на големите плавни и дълги вълни, които ни изпреварваха и върху които лодката сърфираше.

Бреговете на Куба бавно се потопиха в морето, слънцето си легна. Останахме сами. Цяла нощ и половината от следващият ден Фата Моргана, устремена, с разперени платна, препускаше на запад.

Виктор и Мая

Виктор и Мая

На около 30 морски мили от дестинацията ни, вятърът намаля и лодката започна да се носи нанякъде като хипнотизирана, сякаш беше попаднала в бързотечаща река. Известно време се мъчихме да се насочим в правината посока криволичейки наляво-надясно, но течението беше толкова силно, че започнахме да се връщаме обратно към Куба.

Само това не! Иво включи моторите за около 15-20 минути и на пълна газ се пребори с течението, докато отново се появи вятър и платната се опънаха. Разбрахме, че теченията не са за подценяване… След още няколко часа видяхме светлините на Мексико.

Залез над Канкун

Залез над Канкун

След 27-часов преход най-после пристигнахме в пристанището на Isla Mujeres и пуснахме котва в тъмното. На сутринта се събудихме пред разкошен широк плаж с палми и хотели. Зад гърба ни стърчаха високите сгради на Канкун.

Плажа на Isla Mujeres

Плажа на Isla Mujeres

Isla Mujeres, Островът на жените, е малка ивица земя дълга около 6-7 километра и широка малко повече от половин километър намираща се в най-източната точка на полуостров Юкатан в провинцията Кинтана Ро, не далеч от Канкун. Тук Мексико посреща зората.

Добре дошли на Островът на Жените! Тук Мексико се събужда

Добре дошли на Островът на Жените!
Тук Мексико се събужда

Наречен Островът на Жените, защото по времето на цивилизацията на Маите островът е бил свещен, посветен на богините майки и лечителки. Многобройни рисунки на жени са били намерени тук след конкистата.

 

Северната половина на острова опасана с широка бяла плажна ивица е туристическата част- многобройни луксозни курорти и хотели, разноцветни магазинчета за дрехи и сувенири, улични продавачи на дрънкулки, ресторанти и барове от двете страни на оживената главна улица изпълнена с порозовели туристи.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

.

.

Майският календар от дърворезба

Майският календар от дърворезба

.

.

В южната половина на острова са жилищните квартали, las colonias, където в малки тухлени къщички боядисани в ярки цветове живее местното мексиканско население.

Isla Mujeres, Мексико

Isla Mujeres, Мексико

Иво с куче

Иво с куче

.

.

.

.

След почти три седмици в Куба, където буквално гладувахме и преживяхме огромен културен шок, Isla Mujeres, с многобройни магазини и ресторанти, с приветливи хора, които не ни гледаха като че ли сме пришълци от Марс или подвижни банкомати и не ни преследваха за един долар из улиците ни се стори райско местенце. Почуствахме се спасени и свободни, обратно в света на консуматорите и още първият ден поехме към най-големият супермаркет в района, Cherdaui, където изобилстваше от хранителни стоки на много добри цени, да се рехабилитираме.

.

.

Накупихме си всякаки храни, една цяла голяма шоколадова торта, даже и зелени наденички. Страхотно вкусни! Също така се заредихме с голям пакет пресни неприлично евтини такоси, една от любимите храни на Виктор (солени кръгли палачинки от царевично брашно, които мексиканците ядат вместо хляб, пълнени с най-различни екстри) и непрекъснато ядохме такоси с пресни домати, лук, черен боб, зелени наденички и лют табаско сос, за закуска, обед и вечеря, без да ни втръснат. Посетихме и няколко различни местни ресторантчета, където правят буритота и пилета печени на въглища, сервирани с най-различни гарнитури и такоси, разбира се, отново на много добри цени.

Прекарахме си една незабравима седмица закотвени пред очарователната El Milagro Marina ползвайки интернета и понтончето им безплатно. Тук всеки ден се случваше нещо интересно и неочаквано.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Още първият ден срещнахме Стийв, Майк и Джули- двайсетина годишни приключенци, които обикаляха района с малка но стегната яхта, с които се бяхме запознали още във Флорида и които срещнахме отново в Куба в марина Хемингуей. Една вечер оставихме Виктор и Мая да играят карти на лодката и заедно с нашите млади приятели посетихме Poc-na Hostel, най-якият и най-известен хостел в Мексико насред скъпите и луксозни хотели в курортната част, където почти всяка вечер се организират купони на самият плаж: евтин алкохол, музика на живо, огньове, танци, млади босоноги брадати парцаливи хипарливи backpackers от цял свят. Музиката беше страхотна, пийнахме си порядъчно и не спряхме да подскачаме на пясъка докато не ни заболяха краката. В един момент Иво и Майк се качиха на малкият приповдигнат дансинг пред бара и импровизираха нещо като танц на бойните изкуства, или бразилска Капуера, ама по-такъв вариант.

На следващата вечер двойка симпатични педесетина-годишни мъж и жена, които се прибираха със самолет обратно в САЩ след дълъг престой в Мексико, организираха парти в El Milagro Marina с цел да ликвидират остатъците от алкохолните си запаси, защото било забранено да прекарват бутилки с водка, ром и каси бира по летищата. Поканиха всички. Събрахме се група от десетина ентусиасти, винаги готови да помогнат в ситуация „операция ликвидация“. Донесоха и две класически китари. Оказа се, че Майк и още един тип могат да свирят, а всички останали „можем“ да пеем. Така успешно се справихме с бутилките.

El Milagro Marina, Isla Mujeres

El Milagro Marina, Isla Mujeres

Друга история с бутилки. Не далеч от пристанището имаше странна забележителност, която посетихме един ден с каяка ни, Agent Orange. Изкуствен плаващ еко остров направен от пластмасови шишета. С помощта на хиляди прзни пластмасови бутилки артистът- Ричард Сова построил плаващият остров и малка двуетажна къщичка върху острова, в която живее. Идеята на грандиозният му проект е да демонстрира, че боклуци, които замърсяват морето и природата могат да бъдат рециклирани и трансформирани в нещо полезно, използваемо или артистично. Артистът не си беше у дома когато посетихме плаващият еко остров и неможахме да се запознаем и да поговорим, но който се интересува може да прочете повече за този проект тук.

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

Plastic Eco Island, Isla Mujeres

.

.

.

.

Дойде време да потегляме. Не бяхме планирали да спираме в Мексико за дълго. Бяхме се запътили към Гватемала, на юг, където се намира една световно известна „ураганна дупка“- пристанище рядко навестявано от бурии, където много платноходки си прекарват месеците между юни и ноември, когато е сезона на ураганите. Така че дори не се наложи да минаваме цялата входна процедура с имиграция и митница в Мексико. Казаха ни, че процедурата е сложна и отнема до 2-3 седмици, ходене по различни инстанции в Канкун, изкарване на разни сертификати, но пък платноходки преминаващи през района за по-малко от 7 дни имали право да не се записват и да минат транзит. Колко е вярно това незнам, но ние нямахме никакви проблеми с властите и след една седмица вдигнахме котва и потеглихме на юг, без официално да сме били в Мексико. Предстояха ни 450 морски мили покрай източните брегове на Мексико и Белиз до залива на Хондурас и от там Гватемала, около 4-5 дена в зависимост от вятъра.

Но приключенията ни в Мексико и полуостров Юкатан не бях приключили. Два дена плавахме покрай брега паралелно на Майската Ривиера- едни от най-красивите най-скъпите мексикански плажове и хотели. Какво ни пречи да поспрем край някой пет-звезден ултра-луксозен курорт за някой-друг ден?

Плая дел Кармен

Плая дел Кармен

Playa del Carmen

Playa del Carmen

Пуснахме котва пред плажа на последният хотел на юг от Playa del Carmen, въпреки, че от тази страна няма нито едно пристанище за лодки и при силни източни или северни ветрове да спрем тук би било невъзможно. Но имахме късмет. Ветровете бяха слаби и морето беше спокойно.

.

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

Фата Моргана в далечината

На следващата сутрин оставихме Фата Моргана сама пред плажа и тръгнахме към града. Преди години Playa del Carmen е била малко рибарско селце. Днес е основна туристическа дестинация с модерни грандиозни хотелски комплекси и кондоминиуми, шопинг плаца, световно известни ресторанти, барове, бутици и луксозни маркови магазини.

Курорт, Плая дел Кармен

Курорт, Плая дел Кармен

 

От тук потеглихме към руините на Тулум, един от древните градове на маите. Ако имахме подробна морска карта за бреговете на Мексико или крузинг гид бихме могли да плаваме още няколко мили на юг, да прекосим рифовете и да акостираме с лодката пред храма на Богът на Ветровете, но нямахме нито карта, нито гид и решихме да не рискуваме. Взехме автобуса.

Тулум, Градът на Зората, е днес важна част от няколкото древни археологически обекта в Мексико и популярна туристическа дестинация в провинцията Кинтана Ро. Построен на източното крайбрежие на полуостров Юкатан, Тулум посреща изгревите век след век от високите отвесни скали над тюркоазното Карибско море.

Тулум

Тулум

Тулум е един от последните градове на древната цивилизация Мая построен между 13 и 15 век с около 1000-1600 обитатели преди конкистата, просъществувал около 70 години след испанската окупация, когато заразни болести внесени от Европа до голяма степен унищожават местното туземно население.

Архитектурата на Тулум е типична за маите от полусотров Юкатан с широка база в основата на сградите, тесни врати, малки прозорци и поддържащи колони, постройки наподобяващи тези в Чичен Ица, но в по-малък мащаб. Стратегическото разполовение на града върху отвесните високи скали както и укрепените стени които го опасват предоставят чудесна възможност на обитателите да се защитават от нападения откъм морето.

Тулум

Тулум

Трите основни и най-известни сгради на Тулум са El Castillo, Храмът на фреските и Храмът на Залязващият Бог. Храмът на феските, декориран с каменни картини със змийски мотиви е бил използван като обсерватория за наблюдение на небето, звездите и слънцето.

Тулум

Тулум

Медни, керамични и златни артефакти показват, че Тулум е бил също така важен център на търговията по суша, както и по вода. Сол и текстилни материали са едни от стоките докарвани в Тулум по вода и после разпространявани по суша в останалата част на полуострова. Типични стоки за износ от Тулум включват пера и медни предмети, доставяни от вътрешността.

Виктор и Мая в Тулум

Виктор и Мая в Тулум

Близостта на Тулум до Канкун (само на 125 километра) и Майската Ривиера го превръщат в един от най-лесно достъпните и популярни археологически дестинации сред туристите, на трето място след Теотихуакан и Чичен Ица.

Тулум

Тулум

Няколко часа се разхождахме из обширната територия, между храмове и платформи, където дебели кафеникави игуани се припичаха под лъчите на обедното слънце. Мая беше особено щастлива и се чустваше много специална насред руините на Маите. Казахме и, че всички момиченца които се казват Мая получават безплатен билет за Тулум, едно от седалищата на цивилизацията Мая, но в действителност за всички деца под 13 годишна възраст е вход свободен. Но вие ни и казвайте.

Тулум

Тулум

Следобед се прибрахме на лодката и с облекчение я намерихме непокътната там където я бяхме оставили.

Последният ни ден в Мексико прекарахме на плажа, където забелязахме много следи от морски костенурки и преброихме поне двайсетина пресни гнезда. Но също забелязахме едно коати-гризач с дълга опашка и лисича муцунка голямо колкото куче, което беше намерило едно от гнездата и съсредоточено ровеше в пясъка. Животното избяга и се скри в храстите щом ни видя оставяйки разровеното гнездо, където намерихме черупки, кръв и парчета от новоизлюпени костенурчета, както и две пострадали, но все още живи бебета. Спомнихме си за научната експедиция в Драй Тортугас. Сложихме бебетата в малка кофа и ги покрихме с пясък, за да ги освободимм през нощта.

.

.

Завърнахме се на плажа в полунощ с каяка и кофата. Беше пълнолуние. Едно от бебета беше мъртво, другото отплува в морето. И точно когато се готвехме да се качим обратно в каяка и да се приберем на лодката, забелязахме масивна зелена костенурка, като среднощно видение, която тъкмо беше приключила да снася яйца и изтощена, цялата покрита с пясък, бавно пълзеше към водата, към лунната пътека, без да ни обръща внимание. Пое си дълбоко въздух, цопна и изчезна в черното море. Ние останахме поразени, сякаш бяхме станали свидетели на някакво невероятно чудо, магия!

.

.

На следващата сутрин отново потеглихме, отново отплавахме на юг.

 

 

В следващият епизод ще разкажа по-подробно за това колко струва всичко това. Каква е цената на яхтите и тяхната поддръжка, какъв ни е бюджета, колко струва да обикаляш света с лодка и как се изхранваме пътешествайки, без да работим месеци и години наред.

Можете да намерите предишните истории на български тук.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

The Slumbering Giant That Awakes

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

On the northern tip of Martinique, on the west side, there is a wide peaceful bay populated by small wooden fishing boats. As we slowly approach it, the old buildings of a sleepy town at the foot of a massive bald mountain begin to take shape. The mountain is Mont Pelée: the deadliest volcano in modern history whose titanic eruption in 1902 killed nearly 30,000 people in this same town, St. Pierre.

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

The story of St Pierre and the volcano

Martinique was settled in 1635 by the French and St. Pierre, a vibrant colonial town, quickly became its most important city: ‘the Paris of the West Indies’, complete with an extravagant 800-seat theatre. By the end of the nineteenth century St. Pierre had a population of over 20,000, mostly local Martiniquans descendants of African slaves, but the wealth and political power was in the hands of the Creole and the few French colonial officials and civil servants. But in 1902 things were about to change. Very important elections were scheduled to take place on May 11 of that year to decide if the ruling Progressive party will maintain control of the island or the black candidate from the Radical party will take over for the first time.

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

When in February of 1902 the mountain exhaled sulphurous gases killing birds, and in April tremors shook the slopes and a cloud of ash showered the town and its residents, the officials couldn’t care less. Instead of evacuating, they declared that „there is nothing in the activity of Mt. Pelée that warrants a departure from St. Pierre,“ and ordered the voters to remain put and not to leave the town until after election day. On May 5 the rim of the crater lake whose water was beginning to boil broke and volcanic mudflow rushed down the slopes at 100 kilometers per hour killing 23 people, burying everything in its path all the way to the sea where it generated a tsunami and flooded the lowlands.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Hell begun. Snakes and insects fleeing the mountain slopes invaded the town and villages. Hordes of red ants, poisonous snakes, spiders, and huge centipedes crawled inside homes and barns as pigs, horses and dogs screamed with agony. Hundreds of domestic animals as well as children died by snake and centipede bites. People from the villages nearest to the volcano sought refuge in St Pierre, four miles directly under the crater, thinking it is safer there based on the government’s reassurances published in local newspapers. The population grew to nearly 28,000. Yet, some tried to leave the town of St Pierre and head south to the second largest city, Fort-de-France, but Governor Mouttet brought army troops to patrol the roads with orders not to let anyone leave the town until elections, on May 11.
At 7:50 a.m. on May 8, three days before the elections, the volcano erupted. The cataclysm started with a deafening roar, an atomic-like blast, and a black cloud of gas, ash and rock heated to 1,000 degrees Celsius replaced the sky and fell over St Pierre. Homes swallowed, people incinerated within minutes. 28,000 people… The 18 boats in the bay were also destroyed, their remains still lying on the bottom of the sea. Only few escaped in time. Only two survived the fury of the mountain.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

A young girl terrified by the eruption jumped in a small wooden boat and managed to get to a tiny cave near the shore where she used to play with her friends. Later, she was found unconscious but alive drifting in her damaged little boat two miles away from the cave.

.

.

A shoemaker miraculously survived in the room of his home, badly burned but alive.

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

In the local jail, a convict who misbehaved was placed in isolation in a stone cell with thick walls and no windows, which saved his life. Later, his sins were pardoned and he joined a circus to be exhibited around the world as the Lone Survivor of St. Pierre.
Today, only the ruins of the old theatre, the church and the jail with its isolation cell remain. All other houses and public establishments destroyed by the volcanic explosion and the fires that lasted a few days have been rebuilt. St. Pierre is no longer the busy extravagant town it once was, but a small quiet fishermen’s village with a few restaurants, a church, and a French pastry shop.

Fishermen, St Pierre, Martinique

Fishermen, St Pierre, Martinique

Hiking to the top of the volcano

We take the bus from St. Pierre after waiting for more than one hour at the bus stop, and get to the village nearest to the mountain. From there we walk for over an hour on a road up to the trailhead which starts from a car park at 830m (2,700ft). We begin the two-hour climb to the summit.

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

The trail is excellent, with steps and narrow paths at places, and a few rock scrambles over old magma deposits, domes, and andesie flows. There are no trees, only low shrubs and grasses and a few frail palms near the summit. The air is misty and the mountain is enveloped in a thick cloud. It drizzles. There are snails all over the place. Small hummingbirds making tiny helicopter sounds with their wings often come very near to check us out.

hummingbird

hummingbird

The dome at the summit, 1379m (4583ft), inside the crater is covered in vegetation and there is no volcanic activity, no smell of sulfur, no gases coming out of the earth. The giant is quietly slumbering again.

Maya

Maya

Maya is jumping happily up and down the trail, leading us like usually, when suddenly she jumps sideways screaming with fear and starts crying. We freeze. There is a HUGE hairy brown spider in the middle of the path, like a tarantula!

Martinique tree spider

Martinique tree spider

The Antilles pinktoe tarantula, or Martinique red tree spider is native to Martinique, Guadeloupe and Dominica. He lives up in the trees where he builds elaborate spiderweb tunnels. These tarantulas are not poisonous, and are very „friendly“ and docile, as well as beautifully colored, for which reasons people capture them and keep them as pets. We think that wild creatures belong in the wild, not in captivity… In any case, this little Big Guy frightened us, as we didn’t know he was harmless; we found out that later.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Up at the summit we walk around the crater and the few domes, rest for a bit, and start heading back down. It’s a long way. We are at the car park by the early afternoon, but it takes us over an hour to walk down from the car park to the village. We are exhausted and hungry and can’t wait to get in the bus and sit down. We wait for a long time at the bus stop. People pass by. Finally we ask a guy when the bus is coming, and he tells us, there is no bus to St. Pierre in the afternoon, only in the morning. Great…

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

We start walking again down the road, hitchhiking. Many cars pass by. Big fancy cars with just one person in them, unwilling to give us a lift. If this was Saba or any other non-French island, we’d be home long time ago. We calculate how long it will take us to walk all the way down to St. Pierre. We tell Maya we will probably be back home, on the boat, in the middle of the night…

Fata Morgana at St Pierre anchorage

Fata Morgana at St Pierre anchorage

After a very long time, a very small car pulls over. The driver is a young French woman and she has two kids in the back. There are two spots left for the three of us, but we manage to squeeze in. We are so grateful. Some people with small cars have big hearts.
We can now imagine returning to our boat in the anchorage around sunset, the journey over, time to eat French baguette sandwiches, drink beer, and relax watching the clouds drifting down from the bald mountain and over the sea.

St Pierre, Martinique

St Pierre, Martinique

Share

Champagne Reef

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Not far from the biggest city and capital of Dominica, Roseau, there is a place called Champagne Reef. It became our very favorite snorkeling spot.

Mira at Champagne Reef, Dominica

Mira at Champagne Reef, Dominica

We sail from the Portsmouth anchorage to Roseau and drop anchor in Roseau harbor which is so deep we are just a few feet from the houses, almost on shore. We are the only boat at anchor in the bay; everyone else is on mooring balls, paying per night. Ivo and Maya dive to makes sure the anchor is holding well and we are ready to explore.
The city is nice with a big farmers’ market and lots of old buildings, shops and restaurants. We have lunch at a local fast-food joint together with our Aussi friends Mel and Caryn: fried and spicy chicken and beef patties, and we are ready for some champagne for desert.

En route to Champagne Reef

En route to Champagne Reef

With Mel and Caryn s/v Passages and Tina and Mark s/v Rainbow, we pile up on a local bus and for a couple of EC$ we get to a small dive shop near the beach. The spot everyone is talking about.

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef is a famous diving and snorkeling destination unique in the entire Caribbean region.

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

A submarine volcanic activity near the shores creates beautiful hissing hot bubbles between the corals and the rocks of the reefs in deliciously clear water.

.

.

Small fishes of all colors, seahorses, spotted sea snakes, and schools of squid swim around the bubbles. It must be DisneyWorld for them! It’s beautiful.

Champagne Reef, Dminic

Champagne Reef, Dminica

The water here is shallow and warmer due to the geothermal gases escaping the earth’s crust. We enjoy it as much as the fishes, maybe even more.

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

The bubbles tickle us as we snorkel above them and bump into our goggles. We can also hear them underwater. The reef sounds and looks exactly like champagne and we are as happy and excited as drunk people underwater.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

At some point Ivo gives instructions to the rest of us to get out and wait for him on the beach. Why, we want to know, is he kicking us out of the champagne? Well, because he is taking off his swim shorts to use them as gloves and protect his hands from a giant spiky lobster while chasing it around the reef butt naked. I am tempted to go back in the water and surprise Ivo with the GoPro…

Ivo ???!!!

Ivo ???!!!

The lobster escapes.

 

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

 

Share

За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

Трета глава

За местата които посетихме в Куба: Хавана, Винялес, Кайо Левиса и Кабо Сан Антонио

 

Хавана

Хавана от моето носталгично въображение бе крайбрежен оживен град на музиката и любовта с древна колониална архитектура, масивни катедрали и широки площади, многобройни музеи и галерии, цветни фасади с балкони надвиснали над тесни улички, където стари съветски и още по-стари американски автомобили реват като лъвове в непростимата лятна жега.

.

.

Където мъже с посивели коси насядали на малки групички в прохладата на парковете под тежките вечно-зелени дървета перфекционират изкуството на шаха и доминото, където босоноги деца тичат из улиците и играят на лимки и красиви стройни Кубинки с разноцветни рокли, като кукли, озаряват целия град.

.

.

В продължение на няколко дни бродихме из улиците- лунатици насред странни гледки, звуци и миризми, сравнявайки нашата въображаема Хавана с града в който бяхме попаднали, стараейки се да видим всичко и да запомним.

.

Катедралата Сан Кристобал

Хавана е шизофренична, град с раздвоена личност. Има опасност да ви очарава и после, след като я опознаете истински да ви разбие сърцето.

.

.

Катедралата Сан Кристобал, сияеща в разгара на лятото, площадът Пласа де Армас, окупиран от продавачи на стари книги настанили се под сенчестите дървета, Ел Капитолио- кубинксият парламент с огромен плакат на Фидел Кастро прегръщащ Уго Чавес най-отпред, музеят на Революцията- стаи пълни с черно-бели фотографии и пасажи от историята на кубинската революция, крайбрежният булевард Ел Малекон, където двойки обърнали гръб към града се целуват.

.

.

Музеят на изящните изкуства- безкраен лабиринт от стаи и коридори окичени с кубински картини от най-различни периоди , галерията на съвременното икуство с изненадващо добра и богата колекция, къщата на Че- празен призрачен мавзолей на хълма срещу статуята на Христос и военната крепост Ел Моро построена през 16-ти век, разположила се тежко върху високите скали от другата страна на пристанище Хавана, безразлична към останалата част на града, завинаги отблъскваща нестихващите морски вълни.

.

Църквата в Стария Град, Хавана

 

 

Всички изброени до тук места и монументи- основните туристически атракции на Хавана, оправдаха очакванията ни с внушителните си размери, история и репутация. Посетихме ги едно по едно, както препоръчва туристическият гид, смесвайки се с потока от розови туристи от цял свят с фотоапарати, раници, слънчеви очила и шапки ярко контрастиращи със загрижените изпечени от слънцето кубинци.

.

.

Но атмосферата на този град, като буреносен облак, беше тежка и пълна с тревога. Това, което ни впечатли най-много не бяха туристическите атракции, а апокалиптичните развалини на жилищните сгради.

.

.

Навсякъде, дори зад цветните фасади се криеха тъмни влажни разнебитени интериори. Старите жилищни сгради бяха в окаяно състояние на неглект и разруха.

.

.

Безгрижните кубинци от моето въображение бяха забравени някъде в 1970-те- 1980-те години, заменени от гладни нещастни хора загубили всичко: вяра и гордост, дори и надежда.
Започнахме да забелязваме странни неща.

.

.

Красива добре облечена жена излезе от тъмен подозрителен вход, където електрически кабели се преплитаха в нещо като паяжина на излющената стена. Използвани и изпрани бебешки памперси се сушаха на балкон обрасъл в растителност.

.

.

Петнайсетгодишно момче седеше на тротоар и с чук сплескваше бирени канетки. Приятелите му се появиха от някъде с дъски в ръцете и го извикаха да играе бейзбол. Немога, имам работа, каза момчето.

.

.

Малката хлебаница на ъгъла бе почти празна, както и магазинчето за плодове и зеленчуци. Една стара жена разказа как горният етаж на сградата, в която живее се срутил миналата година убивайки бащата на семейството. Младо момиче се целуваше със старец-чужденец в парка. Всички хладилници които видяхме през отворените врати на къщи и апартаменти бяха един и същ made-in-China модел.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тита и Роберто в техният апартамент в центъра на Хавана.

Тези неща ни се сториха непонятни и нелогични, но се надявахме, че поне местните са свикнали и за тях всичко това е нормално. Но не беше точно така. Налага се да сме изобретателни, често въздишаха те. Обясниха, че се борят с трудностите и проблемите и „измислят“ начини за оцеляване с помощта на въображението, находчибостта си и подръчни материали.

.

.

Така малко по малко опознахме Хавана забулена в минало величие и тъжна мизерия. Разби ни сърцата.

.

.

Старата негрита с ръце на мъж, с огромна незапалена пура в устата позираща на площада пред катедралата, подобно на Мики Маус или Спайдърмен в Дисниленд , за по един долар на снимка с туристите- това е Хавана днес. Хавана ме посочи с пръст, примами ме с предизвикателният си поглед и застана в поза за снимка. Направих и снимка преди да осъзная каква е измамница. После ме измами- започна да крещи, че или трябва да и платя един долар или да изтрия снимката. Обаче аз я измамих също. Изтрих снимката, самоче тя не разбра, че аз бях щракнала два пъти. И сега си я гледам, безплатна.

.

.

 

Винялес

Друга основна туристическа дестинация в Куба недалеч от Хавана и марина Хемингуей е Винялес- малко планинско селце-модел разположено в живописната долина на Паленке, обявено за национален паметник през 1978г. и културно наследство на ЮНЕСКО през 1999г. Цялата местност е очарователна- меки зелени равнини заобиколени от тежки гранитни планини, малки кокетни селца, нищо общо с лудницата на големия град, ако изключим тълпите от туристи прииждащи на всеки половин час с автобуси.

.

.

Ние се добрахме до Винялес с кола под наем след двучасово пътуване по една пуста широка магистрала и многократно спиране да наливаме вода в радиатора, който прегря поне шест пъти.

Винялес, Куба

Винялес, Куба

Главната атракция във Винялес са пещерите, които в началото на 19 век са били обитавани от избягали роби, наречени симарони. Днес пещерите посрещащи стотици туристи ежедневно представляват коридори дълги не повече от няколко метра, пълни със змии и жаби направени от цимент, с изкуствено осветление, ресторантче на входа и представление на изхода- танцова сценка от живота на избягалите роби, за 5 $ входна такса на човек. Решихме, че следващият път когато постим пещера ще е някъде в някоя джунгла, вход свободен, без лампи и циментови жаби.

Пещера във Винялес, Куба

Пещера във Винялес, Куба

 

Кайо Левиса

И така, след седмица и половина в марина Хемингуей- неадекватно скъпа и с ужасни съоръжения, шумна, мръсна и пълна с комари, но пък много добре охранявана и безопаса, нямахме търпение да отплаваме на запад. На излизане от яхтеното пристанище трябваше отново да минем през митница и имиграция. В Куба, всеки път на влизане и излизане от което и да е пристанище яхтите трябва да минават през този болезнен процес- писане на документи, разрешителни, пълна проверка на лодката и екипажа, дори и да е само за двучасова разходка. Това е така, защото властите ги е страх някой кубински Васко да Гама да не се скрие на борда и да напусне нелегално страната. Затова и не разрешават самотни лодки да стоят закотвени край брега без поне един човек на борда, а около Хавана е абсолютно забранено да се пуска котва, единственият вариант за яхти, които искат да посетят района е марина Хемингуей.

Кубински рибари

Кубински рибари

Отплавахме на запад движейки се успоредно на кубинския северния бряг, на безопасно разстояние от крайбрежните рифове, по ръба на Гълфстрийма с цвят на индиго. Ранобудни стериопорени лодчици с по един старец във всяка се поклащаха върху спящите вълни. От лявата ни страна бавно се редуваха меки зелени хълмове, безлюдни плажове и малки крайбрежни селца. 60 морски мили до дестинация.
Привечер, когато слънцето се приготви да се гмурне зад хоризонта, ние се приготвихме да прекосим рифовете и да пуснем котва зад Cayo Levisa.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Кубински митничар поесети Фата Моргана за рутинна проверка след като пристигнахме в Кайо Левиса. Иво го повози с каяка.

Cayo Levisa е малко курортно островче с мангрова разстителност опасано от дълга плажна ивица с фин бял пясък от северната страна. Туристи, най-вече от Италия и Франция пристигат тук ежедневно, но курортчето никога не е пренаселено, защото няма големи хотели, а само редица кокетни луксозни дървени бунгала покрай плажа. Това е едно от местата в списъка, който ни дадоха властите, където яхти имат право да акостират. (От северната страна на Куба има само няколко разрешени за яхти места.)

Плажа на Кайо Левиса

Плажа на Кайо Левиса

Замислих се колко ли би струвало едно от бунгалата под наем за седмица тук и самолетния билет от Европа. Хубавото на мореплаването е, че можем да посещаваме такива луксозни курорти за седмица, две или повече, почти безплатно. Вярно е, че трябва да си готвим сами, но пък морето и плажовете са едни и същи за всички.
С нашите приятели Ейприл от Калифорния и Харли от Нова Зеландия, дългогодишни мореплаватели на нашата възраст, с които се запознахме в марина Хемингуей и ни последваха тук, си изкарахме незабравимо няколко дена на Cayo Levisa. Заедно се излежавахме по плажовете, киснахме в плитчините с бири в ръце и ходихме да се гмуркаме на кораловите рифове където стотици разноцветни рибки ни наобиколиха щом разбраха, че сме им донесли остатъците от вечерята и по-смелите даже взимаха от ръка! Вечерта когато започна дискотеката в ресторанта, оставихме децата на лодката да гледат филм- „Завръщане в Бъдещето“ и отидохме да потанцуваме на плажа пред ресторанта на курорта. Ейприл донесе някакви специални жици, в чиито краища закрепихме светещи луминиценни пръчици и се упражнявахме да ги въртим в тъмното. Като задобреем, каза Ейприл, ще заменим луминисцентните пръчици с горящи топчета. Много беше забавно. Туристите ни наблюдаваха с интерес от ресторанта и в един момент група млади момичеа се присъединиха и такцувахме заедно на плажа, за радост на Иво и Харли.
Хубаво си изкарахме на Cayo Levisa, само дето кубинските власти не ни пуснаха да посетим малкото рибарско селце на отсрещната страна на залива, тъй като там нямало митница и имиграционни власти да ни посрещнат. Фактът, че нямахме право да пуснем котва където си поискаме край северните брегове на Куба и да посетим вътрешността на страната, малките селца, горите и планините, многобройните пещери, беше още едно разочарование.

 

Кабо Сан Антонио

Нашите кубински приключения завършиха в Cabo San Antonio, последната марина, която се намира на най-западната точка на острова. Там  останахме два дена преди да отплаваме за Мексико.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

Виктор, Мая и Иво с противокомарни облекла, на път за плажа.

На пет километра от малкото пристанище открихме още един разкошен плаж близо до малък курорт. Там няколко препечени туриста се излежаваха под сенките на дърветата в компанията на семейство прасенца с подозрителен произход и съмнителна съдба. Присъединихме се и ние.

На следващият ден отплавахме за Мексико

Семейство Номадик на плажа в Куба

Семейство Номадик на плажа в Куба

 

 

Следващият път  ще разкажа за това как и защо решихме де живеем на лодка и да плаваме из света. От къде се взе идеята за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот.

 

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Emerald Pool and Trafalgar Falls

Emerald Pond, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The day we go on a road trip around Dominica with a rental car which we share with our good Aussie friends Mel and Caryn s/v Passages we visit many sites all over the island, the east coast and the west coats and the middle. We take our time in Morne Trois Pitons National Park, a UNESCO World Heritage Site since 1997. The park is an area of volcanic activity including the Valley of Desolation with its boiling mud ponds and small geysers, and the Boiling Lake which we have already visited, as well as a few rivers and waterfalls.

Trail to Emerald Pond, Dominica

Trail to Emerald Pool, Dominica

First we hike to Emerald Pool through the beautiful lush rainforest vegetation covering pretty much the entire island. It is just a few minutes walk on a very well managed trail, with steps and handrails, from the visitor’s center where we have to present our weekly park passes.

Emerald Pond, Dominica

Mira at Emerald Pool, Dominica

As we get to the pool we all go Aaah!

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The small waterfall is a charming very delicate 50-feet chute coming down from the grey rocks above, between branches and roots, cascading into a crystal shallow pool of blue-green water in front of a small grotto.

Maya at Emerald Pool, Dominica

Maya at Emerald Pool, Dominica

We swim in the pool, shower under the fall, climb the rocks around, and just chill in the shade of the forest.

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica Photo by Mel

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica
Photo by Mel

Next, we drive to Trafalgar Falls.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The hike to the falls is again very short, on a path through the forest. We see the two falls from a distance, Mother and Father,

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

Two spectacular waterfalls, but really hard to get closer to.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

We climb over huge boulders and walk over fallen trees above the river which runs fast and furious here. Some places are dangerous.

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya, like always jumps from boulder to boulder like a mountain goat and reaches the first fall before the rest of us.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

This chute is massive, the water is booming down loud and angry, with strong wind rushing from the canyon.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The pool bottom is sandy with rocks and some spots are very deep.

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

We splash around some more and Ivo conquers the biggest tallest rock, as usual.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

On the way back from the falls, next to the rive, there is a hot water stream coming down from Boiling Lake, forming yellowish geothermal ponds of very hot volcanic water.

Mira in a hot water pool

Mira in a hot water pool

So hot it’s hard to stay too long. It feels like a hot bathtub. I miss hot bathtubs…It has been a long time since I have been a tub with hot water, and I really enjoy this one. We soak int the hot waters, then run to the cold water of the river to cool down. Then repeat.

Ivo

Ivo is zen

Until it starts getting late and it’s time to go home, back to the anchorage in Plymouth, back on the boats.

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

 

Share

Morne Diablotin. Lost in The Labyrinth of Hell

View from Morne Diablotin

View from Morne Diablotin

Dominica is the youngest of all the Caribbean islands, still being shaped by volcanic and geothermal activity. Rich with rivers and waterfalls, lush forested mountains teaming with wildlife, Dominica  offers miles and miles of hiking trails all around the island. The ultimate and most difficult hike is not The Boiling Lake, as many wrongly think, but the trail to the highest peak standing at 1,447 meters (4,747ft) above the sea: Morne Diablotin, The Devil’s Mountain.

Road to the trailhead

Road to the trailhead

After a night of abundant tropical rain, around 7:30 a.m., we take a bus from Plymouth direction Roseau to the intersection of the road leading up to the Morne Diablotin trail. The bus ride, 15-20 minutes, costs us 3 EC per person and the driver knows exactly where to drop us off. We start up the road, steep but paved, walking among farms and agricultural lands, stopping often to eat fruits.

Maya with grapefruit

Maya with grapefruit

There are mango, oranges, and grapefruit trees on the side of the road covered with ripe fruit, some of it lying on the ground under the trees.

Ivo and Maya near a fallen banana tree

Ivo and Maya near a fallen banana tree

Maya, the blue wizard,  saving bananas from rotting on the ground.

Maya, the blue wizard, saving bananas from rotting on the ground.

We have a fresh delicious fruit salad for breakfast right there on the road, and gather a few mangoes and grapefruits for later in a bag adding to the already heavy load Ivo is hauling on his back: water bottles, sandwiches, rain ponchos, and jackets for the three of us.

Mira with mango

Mira with mango

Fresh grapefruit

Fresh grapefruit

Maya and Ivo

Maya and Ivo

The higher we go the colder it gets and it drizzles every now and then, so we put on our blue rain ponchos. We meet people working on their lands, gathering fruits, planting trees, greeting us.

Planting a coconut palm tree

Planting a coconut palm tree

After 2 hours, already a bit tired of walking uphill, we reach the trailhead where a warning sign explains that the hike to the mountain summit is between 2 and 3 hours long in one direction and should not be attempted after 10:30 a.m. It’s 10:00 a.m. so we are good to go. There is no one here to present our one-week park permits to, so we simply enter the park and start walking.

Maya at Morne Diablotin trailhead

Maya at Morne Diablotin trailhead

“A certified guide is strongly recommended”, the sign advises. We don’t have a guide as they charge somewhere between 50 and 100 $US per person for this hike.

.

.

In the beginning we walk slightly uphill on steps made of wood. Soon, the climb becomes steeper and the steps are replaced by roots. The forest is beautiful: giant wet ferns and tall trees covered with moss. The ground is very muddy from last night’s rain and our progress is slow, choosing where to step. After an hour I start thinking, this isn’t too bad. We can survive this terrain for 2 more hours.

Maya in the forest

Maya in the forest

Maya walking on roots

Maya walking on roots

The devil heard my though.

Just like that, the world transforms, like in a bad dream. Dark roots like monstrous intestines emerge from the ground to form an ugly twisted web all around us and above our heads.

.

.

The tropical rainforest is replaced by nightmarish woods with trees that grow upside-down and sideways, twist and disappear in the swampy ground. Never seen anything like it, except maybe in horror films. The trail is no more.

Maya

Maya

We are now in a labyrinth of hell, painfully making our way up and up between these giant slippery moss-covered roots and branches, climbing on boulders, walking on trees, sinking in mud. If it was just a section that ends after 15 minutes it would be a fun experience, but this nightmare goes on forever, hour after hour. We wish we had superhuman powers, we wish we were ninjas, or lizards who can crawl, or birds who can fly, so that we could save ourselves. Even a certified guide wouldn’t be of any help here unless he can perform miracles.

.

.

Three hours have passed and we are still in the infernal maze of roots and mud, still climbing up, still haven’t reach the summit. For the first time, I give up. I just don’t want to suffer anymore, and I know I have all this way, two hours of torture, to go back down. So I stop.

Mira

Mira

Ivo and Maya persist, determined to reach Dominica’s highest dome. I wait for them for one more hour, unable to sit anywhere, mud and roots covered with damp moss all around me. When they return, Ivo tells me it gets even worse further up and there is nothing really to see on top, especially with all those thick clouds. He had to carry Maya on his back a few times climbing up huge boulders and more of those hateful roots.

.

.

I can’t believe they are calling this “a trail”. How is this a trail in a national park?

mud

mud

Maya

Maya

We have walked to a cave in Guatemala up the mountain through a jungle without trail, cutting vegetation and making steps in the steep ground with machetes in order to pass, walking across precipices and fallen trees. We have hiked for two days, across different climates and terrains, to the highest Caribbean peak with guides and mules, sleeping in mountain shelters. But we have never seen such an impossible “trail” as the Morne Diablotin one. We have never felt so defeated by mud and roots, so at the end of our strength.

Maya

Maya

Somehow we manage to get back down to the trailhead without any of us getting injured, even though we all fall in the mud over branches now and then.

Maya fell in the mud

Maya fell in the mud

Ivo fell over branches

Ivo fell over branches

It’s 5:00 p.m. and we haven’t had the chance to stop and eat anywhere. We are starving, tired, destroyed. We sit on the road for a while and eat our sandwiches, then we hitch a ride in the back of a pickup truck returning from a day’s work at the farms, loaded with avocados, pumpkins, oranges, and bananas. Then back on the bus, and back home, on the boat.

Maya at the end of the journey

Maya at the end of the journey

It has been a crazy hike in the most surreal terrain ever and Maya, 11-years-old, did really great. She remained positive and enthusiastic the entire time, leading the group, jumping from branch to branch. And even though at the end of the journey she cried a little bit, from exhaustion and pain in the legs, she was really happy she made it. I didn’t cry, but I also didn’t make it all the way to the top, and I felt miserable most of the time. Yet, now, looking back at this unique journey, I feel proud and glad we went there. One more incredible story to tell, one more unforgettable memory. (Just don’t ask me to go hike up to Morne Diablotin ever again…)

Maya

Maya

Share

Tall is Her Body

Tall is her body, her spirit young and independent. With devastating energy, she is fresh and attractive like no other: Dominica, „Isle of beauty Isle of splendor, Isle, to all so rich and rare…“(Dominica’s National Anthem)

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

The independent island-nation of Dominica stands out in the group of the Lesser Antilles Islands like a gorgeous young girl in a crowd. The youngest of all other islands in the region she is still being shaped by volcanic and geothermal activity making her the island with the most diverse, rich, unspoiled nature. Tall mountains and volcano craters covered with rainforest, home of rare plant and animal species, hundreds of lakes, rivers and waterfalls, hot springs, sandy beaches and reefs: land and waters teaming with life.

Dominica, East Coast

Dominica, East Coast

Here, we climbed the tallest of her peaks: Morne Diablotin standing at 1,447 meters (4,747 ft) above the sea level, the most unconceivable hike we have ever done, and we walked up to Boiling Lake, the second largest hot-water spring in the world, a lake inside a crater that is actually boiling!

Mira at Boiling Lake, Dominica

Mira at Boiling Lake, Dominica

We jumped in deep river-ponds, we bathed in geothermal pools, we showered under spectacular waterfalls, and we swam among hot bubbles coming out of coral reefs.
In the forests, where wild mango, grapefruit, and banana trees offered us snacks, we met the green Sisserou parrots, endangered endemic birds, which flew above our heads screaming like mad sorcerous some cacophonic warnings. And on the road, near a vast banana plantation, a shy agouti crossed our path.

Huge grasshopper, Dominica

Huge grasshopper, Dominica

During his second voyage, Columbus, his imagination stiff by the tropical heat, gave her the present name, Dominica, as it was Sunday when he passed by on November 3, 1493, and he had run out of saints for naming islands. But her original inhabitants, the Carib and Kalinago Indians used to call their island Wai‘tu kubuli, meaning “Tall is her body” for her many volcanoes and mountains with peaks lost inside clouds.

View of Dominica's West Coast from Morne Diablotin

View of Dominica’s West Coast from Morne Diablotin

As the neighboring islands were settled by the French and the British, their native populations decimated, their lands planted with sugarcane harvested by imported African slaves, Dominica remained unsettled, a neutral territory and a sanctuary for all remaining Caribs in the region until the 18th century. Today, Dominica is the only Eastern Caribbean island where about 3,000 pre-Columbian Caribs still live in a few small villages on the east coast: a designated Carib Territory.

Ivo at Trafalgar Fall, Dominica

Ivo at Trafalgar Fall, Dominica

As we went to visit them, we met Matilda Archibald selling woven baskets and hats by the road to passing tourists. She offered us guavas from her garden and a homemade ice cream from a large spiky fruit we’ve never seen before. It was fragrant and sweet.
“Comeback and visit me again”, she said. We would love to comeback, we thought as we kept going.

Matilda Archibald, descendant of the Carib Indians, Carib Territory, Dominica

Matilda Archibald, descendant of the Carib Indians, Carib Territory, Dominica

Further down the road we marveled at stunning vistas from tall cliffs: gorgeous bays with vegetation-covered rocks sticking out of the sea among reefs, another one of the many locations on the island providing the film set for The Pirates of The Caribbean.

Dominica's East Coast

Dominica’s East Coast

Later, we went for a dip at Champagne Reef, near Roseau, the capital, where geothermal volcanic activity not far from the shore has transformed a large underwater area into a bowl of bubbling ticklish champagne. Snorkeling there is a magical fun experience with hot fuzzy bubbles bumping into your goggles.

GOPR1200
Yes, even though Dominica is the least popular of all the Caribbean destinations, getting half the amount of visitors per year than Haiti, even though her economy is very much struggling, as most independent Caribbean nations, with poverty and unemployment her biggest issues, and even though land and water pollution are threatening the health of her rivers and coastal areas, Dominica is still ‘The Nature Island’, very much self-sufficient, where agriculture is the main economy and the inhabitants produce and consume an impressive amount of local fruits and vegetables, with unlimited freshwater supplies, clean hydroelectric production, as well as a geothermal project developed by Iceland, and many effective social and healthcare resources available to the population.

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

This is the Caribbean island with the most rivers and nature trails, and we enjoyed every moment of our two week visit there. We fell deeply in love with Dominica. We even thought that if we had to choose only one island in the Caribbean where we would return and even live, it would be her.

Emerald Pond Waterfall, Dominica

Emerald Pond Waterfall, Dominica

 

Share

Фата Моргана: нашият плаващ дом

За тези от вас които се чудят как така е възможно да живеем на лодка и какво ли представлява тя, от какво е направена, колко е голяма, колко стаи има и т.н., написах следната статия.

Когато започнете да си търсите лодка ще забележите, че процесът много наподобява на ухажване и избиране на бъдещата ви съпруга. Понякога е любов от пръв поглед, понякога си е чиста пресметливост. Но винаги бъдете готови за огромни разхди по поддръжката, особено в началото, особено ако е някоя голяма красавица. С времето нещата се уталожват.

Щом си купите лодката започва вашият сложен съвместен живот, докато Нептун не ви раздели. Понякога чуствата се засилват след като се опознаете, понякога се разочаровате и се разделяте завинаги; намирате си друга, по-добра. Често, след години съвместен живот, има много неща които ви дразнят, но и много неща които все още ви свързват: заедно сте преживели толкова много щастливи и толкова много неприятни мигове. На моменти я мразите, на моменти я обичате, но в трудни ситуации винаги разчитате на нея. Така е с лодките.

Мира и Фата Моргана

Мира и Фата Моргана

В началото незнаехме нищо за яхти и още по-малко за катамарани (двукорпусни лодки), нямахме никакъв опит в мореплаването и ветроходството и ни беше страх да не купим някой неадекватен боклук, който на втория ден да се разпадне. Започнахме да четем всичко каквото ни попадне за лодки и да говорим с хора, които знаят повече от нас и постепенно научихме доста и си изградихме някаква представа за това какво бихме искали да представлява нашият плаващ дом.

Ivo

Ivo

На първо място искахме да е здрава, сигурна и устойчива на лошо време, способна да прекосява океани. На второ място искахме да е достатъчно голяма и комфортна за нашето четиричленно семейство, за да не се чустваме притеснени или мизерни. На трето място, искахме лодката ни да е способна да се движии само на платна, без да ползваме мотора, тъй като се оказа, че много яхти са направени да се движат на мотор повечето време. Наричат ги „моторни ветроходи“.
В крайна сметка купихме 12 метров катамаран „леопард“ построен през 2001 година в Южна Африка, защото решихме че отговаря на всички наши изисквания. Фата Моргана е тежка, стабилна и сигурна лодка, изглежда малка отвън, но е е обширна и комфортна отвътре и въпреки че има не един ами два мотора по 44 конски сили всеки, не ни се налага да ги ползваме често.

Фата Моргана

Фата Моргана

Направена е от фибростъкло, материала от който се произвеждат повечето яхти в днешно време. Фибростъклото е лека и изключително здрава сплав която не ръждясва за разлика от метала и не изгнива за разлика от дървото. Също така е лесна за почистване и поддръжка. Но различните модели и видове лодки в зависимост от предназначението им са построени с различни видове и количество фибростъкло.
Някои яхти са направени със съвсем малко материал и са много леки, със стени тънки като хартийки, френските Бенето и Жано например. Те изглеждат луксозни отвътре, с бели кожени дивани, но не са пригодени за прекосяване на океани и за лошо време, а само за няколко-часови екскурзийки край френската ривиера. Тези са така наречените „яхти за удоволствие“ и са сравнително евтини. Лодките които участват в състезания и регати също са леки, защото колкото са по-леки толкова са и по-бързи, но са много по-качествени от ефирните яхти за удоволствие. Презокеанските яхти са направени с повече и с по-здрав материал и са доста по-тежки, пригодени за големи вълни, но са и по-скъпи. Те са по-сигурни, но често (не винаги) са и по-бавни. Наричат ги „тухли“. Нашата Фата Моргана е от тухлите.

Иво

Иво

Също така държавата в която е построена лодката има значение. Около Южна Африка са едни от най-турболентните опасни води в света с безмилостни ветрове, огромни вълни и силни течения. Кой не е чувал за Нос Добра Надежда и неговата репутация? Затова, яхтите построени там са направени с цел да устоят на лоши метеорологични условия.

Фата Моргана

Фата Моргана

На второ място в списъка ни с изисквания беше пространството и разположението вътре в лодката. Не сме тръгнали на къмпинг за 1-2 месеца, нито на състезание. Смятаме да живеем на вода години наред. Затова лодката ни прилича на къща отвътре, а не на палатка, с всички удобства и комфорт. Имаме 3 идентични големи кабини всяка с двуместно легло и много място за дрехи, книги, играчки и т.н. Имаме си бели чаршафи и възглавници, също като в къща, само дето матраците са направени от специален бързо-съхнещ дунапрен за лодки.

Фата Моргана-Разположение

Фата Моргана-Разположение

1.-Кабина (склад)

2-Кабината на Мая

3-Кабината на Иво и Мира

4-Салон

5-кухня

6-тоалетна

7-тоалетна

8-баня

9-рулево

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Стълбите от кухнята към левият корпус

Стълбите от кухнята към левият корпус

В левият корпус се намират двете кабини на Мая и на Виктор, с тесен коридор и тоалетна посредата. Сега когато Виктор вече не живее с нас на лодката, ползваме неговата кабина за склад. В десният корпус се намира нашата кабина, малка тоалетна и голяма баня с душ. По средата между двата корпуса има издигнато помещение разделено на две пространства. По-голямото е салона с 4-5-местен диван около трапезарна маса, която може да слиза надолу с механизъм и се превръща в думестно легло за гости, а по-малкото е кухнята където си имам мивка с две ванички, електрически хладилник и фризер с хоризонтално затваряне, фурна с двоен котлон на газ и няколко шкафчета и долапчета.

Леглото на Иво и Мира

Леглото на Иво и Мира (с прозерец към звездите)

кухнята

кухнята и хола

Печката, машината за хляб и др.

Печката, машината за хляб и др.

Всеки сантиметър на лодката е максимално уползотворен, няма нито едно неизползваемо място. В предната тясна част на корпусите, под леглата и под дивана има големи пространства за багажи и провизии. Двете тоалетнички са доста тесни, и ако си един много дебел човек няма да можеш да се събереш вътре. Дори „голямата баня с душа“ най-вероятно би ви се сторила малка, ако не сте живяли на лодка преди и ако я сравнявате с банята в къщи. Но имайте в предвид, че много лодки изобщо нямат нито бани нито тоалетни. Само една кофа с въже на дръжката…

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира

Тоалетната до спалняата на Иво и Мира (електрическа, работи с копче, което помпа морска вода)

"Голямата" баня с душ

„Голямата“ баня с душ

Но най-обширното пространство на нашата яхта, където си прекарваме най-много време е „верандата“ в задната част където е руля. Там имаме втора маса с място за 6 човека и още 2 места срещу масата. В сравнение с повечето 12-метрови лодки, еднокарпусни и катамарани, нашата веранда е огромна. Когато имаме гости спокойно се събираме десетина човека. Тук се храним и гледаме филми вечерно време на ротиращ се телевизор, който Иво монтира и можем да гледаме в салона или на верандата.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.

Когато бяхме в Гватемала платихме да ни ушият от специален прозрачен материал заграждение, нещо като „опаковка“ на верандата. Прилича малко на оранжерия или на остъклен балкон, само че има ципове и може да се отваря напълно от всички страни за да не се запарваме вътре като доматчета в горещините на тропиците. Но ако стане студено, по време на дъжд или когато плаваме и вода хвърчи от всякъде, затваряме „оранжерията“ и така нищо вътре не се мокри.

The cockpit with its new enclosure

The cockpit with its new enclosure

Много от нещата на нашата лодка построихме и променихме след като я купихме. Например, Иво напълно промени механизма за вдигане на дингито от водата, който преграждаше достъпа към задната част на лодката и сега там спокойно си минаваме и даже си монтирахме барбекю на парапетчето. Често си печем рибка, пилешки крилца, пържолки, каквото изпадне. Освен това, махнахме мекия покрив над верандичката и построихме твърд покрив от фибростъкло върху който монтирахме поле от слънчеви батерии. Произвеждаме повече ток от колкото имаме нужда и захранваме всички електронни уреди на борда: хладилника, компютрите, телевизора, лампите, машината за превръщане на морска вода в сладка и т.н. Колегите-мореплаватели навсякъде ни завиждат за слънчевите батерии и литиумните акумулатори, а ние по цели вечери светим като коледна елхичка, правим си лед, аз даже си ползвам машината за правене на хляб и изобщо не пестим ток, имаме прекалено много.

Най-задната част на Фата Моргана

Най-задната част на Фата Моргана

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии

Повечето хора имат дизелови или бензинови генератори и периодично ги пускат да си зареждат акумулатроните батерии, които им зареждат електрониките. Ако нямат генератор, направо пускат двигтеля на лодката който върши същата работа, но харчи още повече гориво. Често това им е оправданието защо не плават на платна дори когато имат благоприятен вятър, ами се придвижват на мотори. Да заредим батериите, казват. Ние сме едни от малкото, които нямат генератор и нямат нужда от генератор, нито ни се налага да включваме двигателите за да зареждаме акумулаторите. Слънчевите батерии са ни предостатъчни, с 1500 вата зареждащи литиумни акумулатори, които Иво след дълго четене в интернет намери много евтини, купи и инсталира сам. Всъщност, до сега не сме срещнали нито сме чували за друга лодка с литиумни акумулаторни батерии, произвеждаща подобно количство слънчева енергия, която няма нужда да купува гориво за правене на ток. Нито ни трябва гориво да се придвижваме, защото използваме изключително само платната и вятъра.

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)

И както споменах, с безплатната слънчева енергия си произвеждаме безплатна питейна вода с помощта на десалинаторна машина, която инсталирахме още в началото. Машината има капацитет да прави 50 литра вода на час и харчи 11-12 ампера ток на час. За да поддържаме пълни до дупка водните резервоари на лодката които побират 800 литра вода, пускаме десалинаторната машина за по 1-2 часа на всеки 2-3 дена. Тя работи на принципа на обратната осмоза, или прекарване на морската вода чрез много високо налягане през филтри. Резултата е прясна вода лишена от всякакви соли и минерали, чиста течност, напълно годна за пиене и не по-малко „вкусна“ от обикновенната сладка вода, само че без хлор и без минерали. Чиста Н2О която ползваме не само за пиене, но и за миене, за къпане и за пране, без да пестим много. Къпем се всеки ден по 1-2 пъти и перем на ръка в кофи само със сладка вода. Когато е облачно и дъждовно, правим по-малко ток, но и харчим по-малко защото не се налага да пускаме машината за вода, ами събираме дъждовна вода посредством маркучи, които се спускат от двете страни на големият твърд покрив към кофи или директоно към резервоарите за вода.

Пране на лодката

Пране на лодката

И така, оборудвахме лодката и я превърнахме в напълно независим от всякакви горива кораб. Повечето хора ходят да зареждат дизел или бензин поне 1-2 пъти в месеца: за лодката, за дингито или за генератора. Ние изобщо не зареждаме. Това ни спестява не само огромно количество пари, но и ни позволява да пуснем котва в някой безлюден залив, където наблизо няма жива душа, и да си стоим там неограничено време, без да имаме нужда да зареждаме бензин, дизел или сладка вода. Освен това по този начин съвестта ни е чиста спрямо природата. Фата Моргана е напълно екологична и не замърсяаваме нито водата нито въздуха. Също така си имаме триместен каяк и само него си го ползваме да ходим до брега и навсякъде, дори на места където дингитата немогат да ходят. Каяка ни се казва Агент Оранжев (кръстен на химичното оръжие използвано от американската армия по време на войната във Виетнам) и си го обичаме като член от семейството. Подариха ни го едни приятели от флорида. Старичък и очукан е, ама ни върши неоценима работа.

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off...

Ivo pulling the boat with the kayak in deadcalm. The engines remained turned off…

Катамараните имат няколко много големи предимства пред еднокарпусните лодки и няколко много големи недостатъка.

С Иво не претендираме да сме експерти по въпроса, но ето какво сме научили:

Предимства:

1. катамараните газят по-плитко,
2. са по-бързи,
3. имат повече пространство вътре,
4. могат да излизат на плажа без да се килват на една страна,
5. когато са закотвени и има вълни не се клатушкат,
6. не се накланят по време на преходи,
7. ако случайно се преобърнат не потъват.

Недостатъци:

1. вероятноста да се преобърнат е по-голяма,
2. веднъж като се обърнат е почти невъзможно да се изправят с мачтата нагоре,
3. минималният ъгъл срещу вятъра е по-голям (това само хора с лодки могат да го разберат)
4. по време на преходи вълните се удрят в „коремчето“ им,
5. и са по-скъпи.

Фата Моргана, Антигуа

Фата Моргана, Антигуа

Катамараните газят плитко

Еднокорпусните лодки имат дълбоки тежки килове, които им дават стабилност. Катамараните нямат нужда от килове, защото тяхната сабилност идва от факта, че имат два корпуса, все едно са широко разкрачени на два крака, а не балансират на един. Разликата в дълбочината на газене между катамараните и еднокорпусните лодки е не повече от метър-метър и половина, но е от голямо значение. На много места по света, на Бахамите например, около рифовете и малките островчета, само плитко газещи лодки имат достъп. Веднъж ни се наложи да минаваме през едно много плитко местенце между два острова и десният ни корпус леко опря пясъка. Но минахме и си спестихме огромна заобиколка. Ако бяхме с еднокорпусна лодка, нямаше да успеем, щяхме да се забием в пясъка и да се килнем на една страна. Също така, факта че газим плитко ни позволява да пуснем котва на две крачки от брега и да си плуваме до плажа. Еднокорпусните винаги са по-назад, в по-дълбокото.

На котва, Форт д' Франс, Мартиника

На котва, Форт д’ Франс, Мартиника

Катамараните са по-бързи

Защото нямат дълбоки килове а стоят на повърхността, катамараните и тримараните са принципно доста по-бързи от еднокорпусните лодки. Скоростта на всяка еднокорпусна яхта зависи от дължината на корпуса. Колкото са по-дълги, толкова са по-бързи. Има си математическа формула по която може да се изчисли колко е максималната скорост на дадена лодка спрямо дължината и тежестта и, независимо от скоростта на вятъра. Цяла наука е. Скоростта на катамараните е теоритически неограничена и зависи от тежестта на лодката и скоростта на вятъра.

.

.

Катамараните имат повече пространство

12-метров катамаран има почти двойно повече пространство вътре от 12-метрова еднокорпусна лодка. Квадраурата на нашата 12-метрова (38 фута) лодка: количеството каюти, тоалетни, бани, размера на „верандата“, салона и кухнята, се равнява на повече от 18-метрова (50 фута)еднокорпусна лодка. Ние искахме да купим просторна яхта с място за четири човека вътре но не много голяма, защото колкото е по-дълга лодката, толкова е по-трудна за управляване, има нужда от по-голям екипаж и е с по-скъпа поддръжка. Пристанищните такси или таксите за ремонт се изчисляват спрямо дължина на лодката, не квадратура. Това означава, че нашата Фата Моргана, въпреки че вътре има пространство като за 18-метрова лодка, плаща почти навсякъде цената за 12-метрова лодка. Някои по-луксозни пристанища в Европа таксуват катамараните двойно, но в повечето места по света все още ги таксуват според линейна дължина, независимо дали са еднокорпусни или дву-корпусни.

Кухня и салон, Фата Моргана

Кухня и салон, Фата Моргана

 

 

Катамараните могат да излизат на сушата

Еднокорпусните лодки не могат да се засилят и да излязат на плажа без това да има фатални последствия. Катамараните могат, защото имат два корпуса и нямат килове.

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Fata Morgana at anchor in Barbuda

Катамараните не се клатушкат

Не само докато плават, но и в някои пристанища където се образуват вълни, катамараните, разкрачени и стабилни, нито се накланят нито се клатушкат, докато еднокорпусните танцуват наяво-надясно, чаши и чинии падат по земята и хората се оплакват от морска болест.

Катамарани в Мартиника

Катамарани в Мартиника

Катамараните не се накланят

Ако сте на еднокорпусна лодка, преди да тръгнете на плаване, трябва да приберете всичко което евентуално може да падне, защото ви предстоят часове или дни наклонени на ляво или на дясно, под ъгъл между 10 и 45 градуса. Леглото ви е под 45 градуса, масата ви е под 45 градуса, тоалетната ви е под 45 градуса. Защото вятъра винаги напъва от едната страна и еднокорпусната яхта се накланя на другата. Не и катамарана. Катамарана си стои вертикално изправен стъпал на двата си корпуса и можете да си готвите, спите, и вървите без да балансирате по наклонени повърхности. Аз често правя палачинки докато плаваме. Ако сте на еднокорпусна лодка, забравете за палачинки.

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Фата Моргана плава покрай Мартиника, Диамантената Скала

Катамараните не потъват

Всички лодки потъват, дори и катамараните, ако се натрошат на малки парченца. Но ако само се преобърнат при буря например, няма да потънат ами ще си останат на повърхността, защото в конструкцията им има много въздушни пространства, като термуси са. Еднокорпусните лодки, ако се преобърнат, се пълнят с вода и потъват за няколко часа или за няколко минути…

.

Фата Моргана, Бахамите

Катамараните се преобръщат по-често

Поради липсата на тежък кил който да ги дърпа надолу, опасността да се превъртят е по-голяма при катамараните. За това трябва много да се внимава, особено при силни внезапни странични пориви на вятъра. Но ако капитана знае какво прави и внимава, ако не се състезава с други лодки и намаля повърхността на платната, не ги държи натегнати и ги наглася правилно спрямо силата и посоката на вятъра, вероятността да се преобърне катамаран намаля значително. Най-често това се случва при състезания.

.

Регата, Джордж Таун, Бахамите

Катамараните не могат да се изправят ако се преобърнат

Понякога, по време на буря, се е случвало еднокорпусни лодки да се преобърнат и да се изправят отново с мачтата нагоре. Казва се „поворот овърборд“ ако не се лъжа. Първата вълна ги събаря, следващата ги завърта още повече и те се изправят, благодарение на кила. Катамараните, ако се катурнат, така си остават, освен ако не дойде специален кран да ги вдигне… Дано не се случва, нито на катамараните, нито на еднокорпусните…Не ми се иска да попадаме в нито една от двете ситуации…

 

Мая

Мая

Катамараните се движат с по-голям ъгъл срещу вятъра

Нито една платноходка не може да се движи срещу вятъра на платна, физически е невъзможно. Затова, когато вятърът духа точно от посоката в която искаме да отидем, се налага да караме в зиг-заг, така че вятърът да идва под минималния възможен ъгъл. Този ъгъл е по-малък при еднокорпусните лодки и е по-голям при катамараните. Колкото е по-малък ъгълът, толкова по-добре, защото отклонението е по-малко. И така, катамараните имамт по-голям ъгъл, но пък са по-бързи, така че загубата откъм ъгъла се компенсира откъм скоростта.

.

.

Катамараните имат „коремчета“ в които се блъскат вълните

По време на преход, когато вълните са насрещни и по-големи, се удрят от време на време в средната повдигната част на катамараните между двата корпуса и не е приятно. Бум-бум, но не е опасно и се свиква, а и не се случва много често, само при определени условия.

Fata Morgana, Barbuda

Fata Morgana, Barbuda

Катамараните са по-скъпи

Цените на яхтите, за разлика от цените на дрехите и обувките които често са нелогични, са почти без изключение пропрционални с качеството. Колкото е по-скъпа една лодка, толквоа е по-добра. Ако намерите евтина, нова, здрава, луксозна яхта, значи сънувате. Или е евтина или е качествена. Ако е качествена и евтина, значи е много стара и най-вероятно има нужда от огромен ремонт, който може да ви излезе още по-солен. Катамараните са новото поколение лодки направени с по-добри материали и технологии и предлагат много повече пространство и комфорт, по време на преход и на котва. Затова са и принципно по-скъпи. Един катамаран като Фата Моргана струва колкото къщата ни в Канада, а често може и да е по-скъп.

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

Mira suntanning and enjoying the view on board Fata Morgana

 

Като цяло сме много доволни от нашият избор на лодка. Беше любов от пръв поглед, която се засилва с времето. Разчитаме много на Фата Моргана и се надяваме връзката ни да е дълготрайна.

.

Надявам се, че от този изчерпателен доклад сте добили по-ясна представа за нашата лодка и за лодките по принцип. Може би дори вече знаете какъв бихте искали да е вашият бъдещ плаващ дом? Така както за всеки влак, така и за всяка лодка си има пътници. Отговорите на следните въпроси ще ви помогнат да определите коя е идеалната лодка за вас: с колко пари разполагате, къде смятате да плавате, как смятате да плавате (платна?мотори?), колко време, с колко човека на борда, с какво сте готови да правите компромиси и с каво не сте(пространство, лукс, мизерия, естетика).
Успех!

Фата Моргана, Мартиника

Фата Моргана, Мартиника

.

В следващият епизод ще ви разкажа за това как си купихме яйца в Куба и други преживелици.

Предишни статии на български език можете да намерите тук.

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share