Добре дошли в Панама Сити

Изглед на Панама Сити от Стария Град

В началото на месец юли 2015г. прекосихме Панамския Канал и пуснахме котва недалеч от о.Фламенко в Панама Сити, на тихоокеанския вход на канала. Отне ни няколко дена да се ориентираме, да посетим най-важните места в града и да научим кое къде е, как да се придвижваме най-евтино с градските автобуси, от къде да си пазаруваме плодове и зеленчуци и всичко останало. Заливчето и града се превърнаха в нашият временен „дом“ за следващите няколко месеца.

.

.

Панама Сити

Панама Сити е най-големият град и столицата на Панама с многобройни високи небостъргачи застанали на брега на Тихия Океан. Почти половината население от цялата страна (3,6 милиона жители на Панама) или около 1,5 милиона живеят в района на Панама Сити. Сутрин и следобед се образуват невероятни трафици и задръствания, когато хората отиват или се връщат от работа минавайки по двата моста свързващи центъра на града с покрайнините. Моста на Америките и Сентенарио мост също така свързват Северноамериканския и Южноамериканския континенти, разделени от Панамския Канал.

.

.

След като обиколихме Карибските острови и няколко Латиноамерикански държави, Панама Сити ни се стори изненадващо развит град с добра инфраструктура и големи шопинг центрове, където силното влияние на САЩ от времето на строежа и контрола на канала все още се усеща. Панама Сити е международен център на търговията, с най-голямото и натоварено летище в Централна Америка, както и едно от петте най-добри места в света за живеене след пенсия, според класацията на списание International Living (информациите са взети от Уикипедия). С едно доста забележимо изключение- прочутия квартал Чорийо- бедняшко мръсно свърталище на престъпници, който се намира точно в центъра на града, Панама Сити е голяма добре уредена модерна столица, хубава и чиста.

Casco Viejo, Panama City

Casco Viejo, Panama City

Стария Град

Основната туристическа атракция в района, освен Панамския Канал, е Стария Град – Casco Viejo (обявен за Световно Наследство от UNESCO) с многобройни колониални сгради, катедрали, музеи и руини от врмето, когато Панама е била началната точка на експедиции към империята на Инките в Перу, както и транзитно място, от където злато и сребро предназначени за Испания са били прекарвани посредством мулета и големи канута наричани „бонго“ през земята и реките в най-тънката част между двата океана, дълго преди построяването на Панамския Канал.

DSC_2255

.

.

.

.

Разхождаме се из тесните улички на Стария Град и щракаме снимки на катедралата на Площада на Боливар, на Националния Институт на Културата, на къщата на президента (панамския еквивалент на Белия Дом) наречена Палат на Чаплите (Palacio de las Garzas), на тежката църква на Площада на Независимостта, целият район опасан от една нова елегантна магистрала построена в морето- Cinta Costera.

Синта Костера- път в морето

DSC_2216

.

.

House of the President

Къщата на президента

Вървим край масивните стени Las Bóvedas край брега на океана, където жени Куна от островите Сан Блас продават саморъчно изработени моли на туристите. От тук се виждат малките рибарски лодчици закотвени край рибния пазар на изток и зад тях- високите сгради на Панама Сити, както и двата острова на запад- о. Перико и о. Фламенко, където на котва чакат всички малки и големи кораби.

 

DSC_4129

Заливчето

Тук е единственото място около Панама Сити, където е позволено да се пуска котва. Няма друг вариант, освен източната или западната стоянка от двете страни на булевард Амадор, наблизо до входа на канала. Амадор е изкуствено построен булевард над морето, напревен с камъните и земята изкопани по времето на дълбаенето на канала, който свързва двете островчета с основната суша. Около пътя (еквивалента на Морската Градина във Варна) има няколко ресторантчета, магазинчета и марини, които са превърнали Амадор в популярна дестинация (особено през уикендите), както сред местни така и сред туристи.

Amador Causeway, an artificial road linking Panama City with Isla Perico and Isla Flameco built with the excavated materials from the building of the Panama Canal

Мая на Булевард Амадор свързващ сушата с двете островчета, построен над морето с материалите издълбани от Панамския Канал.

И двете котвени са далеч от перфектни. Повечето яхти предпочитат по-големият източен залив, откъм града. Там има и много повече лодки гъсто една до друга, достъпът до брега е труден, особено, ако трябва да гребете с каяк дълги разстояния, тъй като най-близките до брега местенца винаги са заети. Освен това заливът е мръсен и не става да се пуска машината за вода (филтрите се задръстват). Иначе е доста добре защитено от ветрове място, където котвите държат чудесно, с изключение когато задухат източните шквалове по време на дъждовния сезон (от юли до ноември).

East anchorage, Panama City

East anchorage, Panama City

Поради тези причини ние избрахме западня залив близо до Марина Ла Плайита, въпреки, че това място съвсем не ни е между любимите заливчета. Всъщност, това е най-лошата котвена стоянка, където някога сме пребивавали, по отношение на клатене; по-зле е дори от Барбадос.

Fata Morgana at La Playita anchorage

Fata Morgana at La Playita anchorage

От марината непрекъснато влизат и излизат моторни корабчета, които снабдяват големите кораби на рейд с провизии или ходят между Панама и о. Табога на 7 мили от тук и минават между закотвените лодки толкова бързо, че образувалите се от тях вълни почти ни преобръщат. Един човек от един катамаран в нашето заливче падна от леглото при една такава внезапна вълна и сериозно се нарани, а на един друг направо му се забиха в лодката пред очите ни, посред бял ден. Отне ни малко време да свикнем с тази ситуация и все още подскачаме нощем ужасени от внезапното разклащане и бученето на моторите. В морето не сме се клатушкали така, както в този залив. В началото си мислехме, че Фата Моргана ще се преобърне…

DSC_2017

Другото неудобство тук е достъпът до брега. Единственият вариант е да се отиде с динги до доковете на марината срещу 35 долара седмична такса, независимо колко дни в седмицата ще ползвате или няма да ползвате доковете на марината. И не дават две лодки да си поделят тарифата и да ползват само едно динги- в таксата са включени само двама души. Гости също не е разрешено да се качват от доковете на марината. Има надзирател, който следи. Управителите на марината са оромни задници, нагли, алчни и неучтиви глупаци (а собственикът виси в затвора по неизвестни причини), таксата е прекалено висока и правилата им са прекалено измислени. И затова много бързо намерихме алтернативен вариант в стил „номадик“. В другия край на островчето има малко каменисто „плажче“, където е възможно да се отиде „безопасно“, но само с каяк. Дингитата рискуват да си ударят мотора в камъните, а и са много тежки за мъкнене нагоре по стръмните камънаци. Ние се научихме да скачаме от каяка веднага щом наближим камъните на брега, за да не се разбием и паднем във водата (което се случи вече два пъти). После трябва да издърпаме каяка до горе (около 10-20 метра в зависимост от нивото на водата), за да не го отнесе прилива (тук приливите са огромни, достигат до 6 метра). След това изоставяме каяка горе на скалите и се надяваме никой да не го открадне.

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Ivo tying the kayak to a log at high tide, anchorage La Playita, Panama

Прибирането по тъмно, намирането на каяка и замъкването му до водата, вървенето по камъните без грам светлина е друга история… Но свикнахме и с това, тъй като е единственият безплатен вариант да се придвижваме от лодката до брега. (Ние сме единствените крузъри, които се придвижват по този странен начин; всички останали си плащат седмичната такса от 35$ и ползват доковете на марината.) В това заливче поне можем да си пускаме машината за вода и сме предпазени от източните шквалове. И двете котвени стоянки- източната и западната, са безопасни и няма случаи на грабежи или нападения, тъй като се намират изолирани от населените квартали и рибарски общности.

(Благодарности на нашите партньори www.kayakshopbg.com)

 Албрук

И така, след известно време заживяхме в нещо като рутина. Сутрин ставаме и отиваме с каяка до брега да тичаме по булевард Амадор. Иво тренира по една доста стриктна програма за пълен маратон (42км) в края на ноември, а аз и Мая тренираме за 5 и 10км мини-маратони. След това се прибираме обратно на лодката, почиваме си и после излизаме отново. Ходим на най-различни места и поне 1-2 пъти в седмицата ходим до Албрук.

Albrook Mall

Albrook Mall

Първият път като влязохме в Албрук беше легендарен. След месец на островите Сан Блас, където срещнахме индианците Куна, живеещи в колибки без ток и вода и с много лимитиран достъп до хранителни стоки, запасите ни почти се изчерпаха. Нямаме търпение да си напазаруваме. И още първия ден в Панама Сити потегляме към шопинг центъра Албрук.

Main food court at Albrook Mall

Main food court at Albrook Mall

Още щом влизаме през вратата на комплекса започваме да се радваме като изтървани от джунглата и с часове не можем да спрем да се хилим разхождайки се из магазините, не мога да си обясня защо точно.

Албрук е отделна държава. Обширна държава със собствен прохладен климат и атмосфера миришеща на канела, където никога не вали и улиците са безопасни. Единствените трафици тук се образуват покрай ресторантите по обяд. Албрук е най-големият шопинг център в Америка (и на двата континента- Северна и Южна Америка). В световната класация на най-големите шопинг центрове е на 14 място. Албрук е по-голям от West Edmonton Mall в Канада и много по-голям от най-големият шопинг център в САЩ , който е на 30 място в световната класация. Покрива територия от 380 000 квадратни метра на три етажа (Paradise Center в София покрива 175 000 квадратни метра) и има над 700 магазина, 100 ресторанта, кино, супер маркет, боулинг и зала за видео игри.

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

Maya at the Kangaroo entrance, Albrook Mall

За да се ориентираме в Абрук ползваме карта. Има много входове и на всеки вход има големи статуи на животни. На вход Тигър има оранжева статуя на тигър, на вход Носорог има статуя на носорог и т.н.Има вход Динозавър, Коала, Орка и много много други.

Албрук е също така и основният автобусен терминал. От тук потеглят автобусите за навсякъде. Ние пристигаме с автобус от Амадор за 10 минути (но понякога чакаме автобуса, който няма разписание повече от час)

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

Maya and Mira waiting for the bus at Albrook Terminal. Record waiting time 1hr 50min.

За разлика от двата най-големи шопинг центрове в света (и двата в Китай), които има опасност скоро да се превърнат в „мъртви центрове“, където бизнесът не върви, Албрук е жив и бумти всеки ден от седмицата, въпреки, че не е единственият шопинг център в Панама. Защо Албрук е толкова популярен, може да попитате? Отговорът е: защото е евтино. Повечето от магазините предлагат евтини нискокачествени стоки, както и някои висококачаствени стоки с отстъпки. Цяла Панама- средната класа и бедните- се изтърсват тук, особено през уикендите да пазаруват евтини неща. Разминаваме се със семейства Куни, жените облечени в традиционните си носии, дошли да зареждат стоки. (Половината от индианците Куна са се пренеси и живеят временно или постоянно в Панама Сити, работейки на най-нископлатените работи- чистачи и поддръжка. Жените дори и тук продължават гордо да се обличат в традиционните си Куна Яла дрехи до края на живота си.)

Мултиплаца

Другият шопинг център в Панама Сити е Мултиплаца- много по-луксозно, по-скъпо и по-спокойно място. Обхваща обширна територия в центъра на града, на три етажа.

Multiplaza, Panama City

Multiplaza, Panama City

Някои от марковите магазини тук са: Dolce and Gabbana, Banana Republic, Gucci, Guess, Zara, Versace, Massimo Dutti, Hermes, Fossil, Nike, Totto, Michael Kors, Levi’s, L’Occitane en Provence, Rolex, Nautical, The Gap, Bulova, Tiffany, Skechers, Pandora, Tommy Hilfiger, La Martina, Ermenegildo, Zegna, Mont Blanc, Geox, Carolina Herrera, Louboutin, Swarowski, Salvatore Ferragamo, Cartier, Charles&Keith, Roberto Cavalli, La Senza, Tissot, Mac Cosmetic, Mac Store, Yamamay, Victoria Secret, Missoni, Desigual, Hugo Boss, Armani Exchange, Calvin Klein, Givenchy, Guess, Oscar de la Renta, Versace, US Polo, The North Face, Aeropostale и други!

Maya at Multiplaza

Maya at Multiplaza

Тук вместо Куни срещаме гримирани навъсени жени с токчета. Лично ние идваме тук веднъж в месеца в магазина на Sport Line да взимаме екипа за маратоните на Иво и зяпаме по витрините с намаления 50% или повече.

Пазара

Освен в Албрук, където ходим редовно да си купуваме мляко, месо, яйца и други основни продукти, дрехи и неща за лодката, или където понякога отиваме само да си вземем по един евтин сандвич или супа за обяд и да се скрием от жегата, най-редовно посещаваме и пазара за плодове и зеленчуци- Mercado de Abastos. Пазарът съвсем не е крсив и приятен. Напротив- кален, вонящ и пренаселен, но го обичаме както никой друг пазар на света.

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

Mira with Monique from S/V Heartbeat choosing pineapples at Mercado de Abastos

От Амадор взимаме автобус и слизаме на театър Балбоа (билетче за градските автобуси навсякъде в Панама Сити струва по 25 цента). От там вървим 20 минути до най-големият пазар за плодове и зеленчуци в града. Подобно на Албрук, мястото е масивно и впечатляващо. Тук можете да влезете с кола и да се изгубите из улиците насред планини от анаси и дини, хангари с домати, краставици и лук, ремаркета с банани, манго и папя. Всичко се продава на едро и на дребно и ресторантите и магазините от целия град идват да зареждат стока още в 3 сутринта. Това, което най-много ни впечатли е колко много и колко разнообразни плодове и зеленчуци се предлагат. Изобилието е върховно.

.

.

А цените… Пърият път цените ме накараха да притая дъх като среднощен крадец. Всичко е по един долар. Една диня е един долар. Два малки ананаса или един голям са един долар. Двайсетина банана- един долар. Двайсет лимона- един долар. Кило домати (независимо кой сорт)- един долар и т.н.

.

.

Ходим всяка сряда с две огромни раници и двайсет долара в джоба и се завръщаме натоварени като магарета с 40 кг плодове и зеленчуци за една седмица напред и ресто. Фантастично е.

.

.

Никога не сме яли толкова много плодове и зеленчуци преди, освен когато работехме като доброволци на фермерските пазари във Флорида срещу кашони с непродадена или повредена стока.

.

.

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:  Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Куна Яла- Децата на Луната

Децата на Луната

.

2-годишната Пилар, Куна Яла

През нощта, когато навън е черен мрак, идва Драконът и поглъща Луната. И загасва мътната сребриста светлина върху повърхността на спящото море.

Светът притихва. Времето спира.

В мракът на тези черни нощи излизат бледите деца. Кожите им- тъжното сияние на Луната, косите им- тъжното сияние на Луната.

Очите им- тъжното сияние на луната.

Децата на Луната.

Албиносите са хора (и животни), чиято генетично унаследена липса на меланин в организма причинява обезцветяване на кожите, косите и очите им. Независимо към коя етнос или раса принадлежат, те изглеждат бели, с розови кожи, жълти коси и светло сини очи. Слънцето им вреди много повече, отколкото на нормалните хора, по-лесно хващат рак на кожата и слънчевата светлина дразни очите им, затова те трябва постоянно да се предпазват от слънцето.

Има няколко места по света с много висока концентрация на албиноси, където те имат специално място в обществото- най-често- биват дискриминирани. Жертви на суеверия, те биват преследвани и сегрегирани, считани за „болни“ или за „духове“, „наказани от господ“. В Източна Африка и по-специално в Танзания, албиносите са считани за лош късмет и биват измъчвани и даже убивани. Крайници на албиноси биват използвани от африкански шамани и вещици за направата на талисмани и отвари. Отварите и талисманите съдържащи крайници и коси от албиноси, най-вече- от бебета и деца албиноси, се считат за магически и тези, които ги притежават или консумират вярват, че ще им донесат щастие и успех в бъдеще.

В Куна Яла (Панама), където в малки изолирани общности живеят индианците от племето Куна, е най-високата концентрация на албиноси в света. Тук един на всеки 160 човека е албинос.

2-years-old Pilar with her family

2-годишната Пилар и нейното семейство

Но тук бледите островитяни наричани „сипуси“ не са сегрегирани и преследвани. Напротив, те са считани за по-висши и по-крсиви, за „царе“ и всички ги уважават.

.

.

Според една местна легенда, тяхното специално задължение е да защитават Луната от Дракона, който я „изяжда“ и по време на лунно затъмнение те са единствените хора, които имат право да излизат извън домовете си и със специални лъкове и стрели да пронижат дракона. Те са единствените, които могат да убият Дракона-луноядец.

Albino cat, in Kuna Yala

Котка-албинос, Куна Яла

 

Предишни статии за Куна Яла: Рай на края на света и Циганските махали на рая

За авторката: Мира Ненчева заедно с мъжа си Иво и 11-годишната им дъщеря Мая живеят на 11-метровия катамаран Фата Моргана и обикалят света. Можете да следите пътешетвията и приключенията им в блога www.thelifenomadik.com или на страницата им във Фейсбук:

 
 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Пилар Роси: Историята на една лодка

*Тази статия беше първо публикувана в априлското издание на вестник Caribbean Compass на страница 21

Pilar Rossi in Grenada

Pilar Rossi in Grenada

Някои истории започват с мечта. Тази е такава една история

Пристигнахме в Гренада в средата на Октомври, след като през целият ураганен сезон плавахме бавно надолу по карибската островна верига. За първи път посещавахме района и всяко място беше ново и непознато за нас. И все пак си спомням един момент, когато буквално зяпнахме с отворени усти, както на старите анимационни филмчета и възкликнахме:

„Гледай! Виждал ли си друг път подобно нещо?“

View from the mast- Anchorage in St Barths photo by Tomaz A. Christovao

View from the mast- Anchorage in St Barths
photo by Tomaz A. Christovao

И не беше кратер на бълбукащ вулкан под краката ни или семейство маймунки в клоните на дърветата, или безкраен розов плаж, където единствените стъпки са тези на морските костенурки изпълзяли от морето да снасят яйца през нощта, или стара крепост построена на хълма изпращаща залезите, нито беше водопад бумтящ насред лудата тропическа растителност.

Беше кораб. Невероятен кораб.

Pilar Rossi- view from the mast photo by Tomaz Cristovao

Pilar Rossi- view from the mast
photo by Tomaz Cristovao

Пуснахме котва в широкият залив на Ст Джордж и с каяка потеглихме към марина Порт Луи. Както си гребяхме в канала близо до южният бряг, забелязахме две мачти да стърчат над хълмовете, да допират облаците. Бавно завихме зад ъгъла.

.

.

Там, като гигнтска бяла птица от друг свят, се извисяваше Пилар Роси- една от 10-те най-големи мега-яхти в света.

Pilar Rossi in Grenada

Pilar Rossi in Grenada

Пилар Роси е 64-метрова луксозна яхта с алуминиева супер-структура, широка 14 метра и драфт само 2 метра. С подобни пропорции и уникален дизайн корабът неизменно впечатлява всички, които го зърнат за първи път.

Aboard Pilar Rossi

Aboard Pilar Rossi

Но още по впечатляваща и невероятна е историята и.

Разбирате ли, Пилар Роси не винаги е била толкова голяма и внушителна. Както в приказката за грозното патенце, което се превърнало в прекрасен бял лебед понеже такава била съдбата му, Пилар Роси също се трансформирала с времето.

През 1980-те един човек, който вярвал в себе си, един мъж, който обича предизвикателставата и за когото ограничения не съществуват или, ако съществуват той ги преодолява, и за когото мечтите са въпрос на всеотдайност, решил да построи кораб.

Пилар Роси започнала живота си на вода в Турция през 1989г. като 34-метрова моторна яхта Alucraft с един корпус и без мачти. Но няколко години по-късно нейният собственик- легендарният трикратен световен шампион на Формула 1 Нелсон Пике от Бразилия, заедно с чичо си Морисио Пике- морски архитект, начертали нов дизайн. Добавили още 30 метра назад към корпуса на яхтата и така удвоили дължината и, както и двe масивни конзоли (outriggers) построени по модела SWATH (Small Waterplane Area Twin Hull), която по онова време била най-добрата опция за многокорпусни плавателни съдове, минимизирайки обема на кораба върху морската повърхност, където се съсредоточава енергията на вълните и по този начин максимизирайки стабилността дори по време на бурно море и високи скорости. Добавили и две мачти- едната 45 метра, другата 42 метра високи, направени от Formula Yacht Spars в Лимингтън, Англия, които придават на яхтата една нова ветроходна самоличност и я превръщат в мега-шхуна-тримаран. Има 4 хидравлични платна с обща повърхност от 2200 квардатни метра, способна да вдигне 8 възела скорост на платна и 15 възела на мотор и платна. Основните двигатели са два 1360 конски сили/ 530 киловат MAN и два John Deer двигателя 90 kw всеки за генератори. Едно от преимуществата на лодката е, че новият корпус е построен върху старият, създавайки въздушна възглавница, което я прави непотъваема.

The Engine Room- Pilar Rossi

The Engine Room- Pilar Rossi

Ние се разходихме из марината възхищавайки се на Пилар Роси и там срещнахме Томас Кристовао- един от екипажа на яхтата. Високо младо момче от Бразилия роден на остров Белла, Томас има капитанско право и дългогодишен опит във ветроходтвото и мореплаването. Той ни покани на борда на Пилар Роси и разкри няколко от мнгобройните и тайни.

Pilar Rosi Crew

Pilar Rosi Crew

Вътре, яхтата изглеждаше още по-огромна, особено като я сравнихме с нашият 12-метров катамаран Фата Моргана. Разходихме се из палубите. Всичко изглеждаше гигантско. А като погледнахме нагоре към мачтите ни се зави свят.

Aboard Pilar Rossi

Aboard Pilar Rossi

Освен каютите, които могат да настанят 18 госта и луксозният салон, яхтата е екипирана с площадка за хеликоптер, кино, джакузи и огромен джим, който заема голяма част от долната палуба. Една състезателна моторна лодка (цигара) 13-метра служи за динги (по-голяма от нашият катамаран) и още една 11-метрова като второ динги бяха паркирани от двете страни върху главната палуба.

Main Saloon- Pilar Rossi

Main Saloon- Pilar Rossi

И въпреки, че господин Пике си прекарва само няколко седмици в годината на борда в компанията на семейството и приятелите си, Пилар Роси е дом на 7 души постоянен екипаж, които поддържат корабните системи и се грижат за всичко, когато яхтата е паркирана в пристанището в Гренада или когато плава. Механици, елктричари, заварчицци, дървоработници, майстори, моряци- те всички са от Бразилия: Tomaz A. Christovao, Francisco Soares, Marcos Dutra, Adao Pereira, Genivaldo Silva, Franciele Bastos “The Warrior”, главен готвач Maria do Carmo и капитан Ricardo de Fretas.

Control room

Control room

Един от тях- Маркус Дутра, е главен механик на борда на Пилар Роси вече от 14 години. Той ни разведе и ни показа машинното дълбоко в корема на кораба- тъмен лабиринт населен от грамадански тръби, кабели и всякакви инструменти и уреди, някои доста старинни и със сигурност непонятни за никой друг освен Маркус. Той ни обясни как системите са били адаптирани към новият дизайн, след като яхтата така драстично била променена.

The Gym o the lower deck - Pilar Rossi

The Gym o the lower deck – Pilar Rossi

 А защо господин Пике така я е променил? Защо всички тези мъки да добавя и променя неща, вместо да продаде старата лодка и да си поръча нова?- попитах капитан Рикардо де Фретас, член на ветроходен клуб Рио де Жанейро- клуб с 4 олимпийски медала.

Защото той си обича лодката. И е лоялен мъж. Може би дори навремето е дал нещо като обед, направил е обещание и сега си държи на думата. Но също, той иска да създаде перфектната лодка за него и за семейството му. Тази яхта е негово творчество. Той обръща внимание и на най-малкия детайл. Невероятно е колко много обича Пилар Роси. Понякога ми звъни по телефона посред нощ от другия край на света да пита дали работи определено кранче в някоя от баните. А когато господин Пике е на борда на Пилар Роси, той си прекарва голяма част от времето седейки на голямата външна маса на основнаа палуба, мислейки какъв ще е следващият проект, поредното подобрение.

Да, тази истоия е любовна история- между състезател на коли и лодка.

The Captain aboard Pilar Rossi

The Captain aboard Pilar Rossi

*Благодаря на Tomaz A. Christovao за помоща при написването на тази статия!

 

Share

Добре дошли в Аруба

“Здравейте и добре дошли на нашият Щастлив Остров! Следя вашите приключения в блога и винаги се чудех дали ще минете през Аруба и ето, че сте тук! Много бихме се радвали да се срещнем и запознаем и да ни разкажете лично за вашите пътешествия.”

Получихме това неочаквано съобщение само няколко дена след като акостирахме в Аруба и последваха няколко вълнуващи приключения и едно ново приятелство.

North Coast, Aruba

North Coast, Aruba

Първото място, на което ни заведоха (семейство от Европа, което живее в Аруба и пожела да остане анонимно) се нарича Taste of Belgium (Вкус на Белгия)- ресторант намиращ се на Палм Бийч Плаца. Стилно място, изискано меню и съвършено обслужване.

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

Maya at Taste of Belgium Restaurant, Aruba

След кафе и горещ ябълков пай с ванилов сладолед и сметана, се натоварихме на техния джип и посетихме две от основните забележителности на острова- фара Калифорния и параклисчето Алто Виста.

Aruba

Aruba

Пътя до фара е тесен, насред пясъчни дюни и бодливи ниски дървета наречени диви-диви, с усукани клони изкривени от неспирните източни ветрове. Стигнахме до най-северозападната точка на Аруба, където се издига най-известната забележителност.

Lighthouse California, Aruba

Lighthouse California, Aruba

Фарът Калифорния е 30-метров фар построен през 1916г. недалеч от плажът Араши. Наречен и посветен на парахода Калифорния, който се разбил в тъмницата край каменистите брегове на 23 септември 1891г.

.

.

Самият плаж Араши е също популярна дестинация сред местни и туристи, които обичат да се гмуркат край красивите скални формации и разнообразен подводен свят, далеч от оживените хотели и тълпите.

Това място е част от проект за закрила на околната среда и рифовете в Аруба.

Divi Divi tree, Aruba

Divi Divi tree, Aruba

По-нататък прашният път кривуличи сред гори от кактуси, които покриват целият горещ сух пустинен остров и води до малко параклисче покачено на нисък хълм, от където се вижда не само морето, но и цяла Аруба на юг.

.

.

Параклисчето Алто Виста (Висок изглед) било пострено от венециелски мисиионер през 1750г. и реставрирано през 1952г. Известно е също и като „Църквата на Поклоннините“. Тук е започнало покръстването на местните индианци.

Alto Vista, Aruba

Alto Vista, Aruba

Зад параклиса намерихме изящен лабиринт, който не ни се стори много сложен, нито голям, но ни отне доста време да стигнем до центъра… Доста време под лъчите на горещото слънце.

Labyrinth

Labyrinth

Навръщане спряхме да погледаме бурното море и каменистите брегове, които от тази северна страна на острова изглеждат недостъпни и жестоки. Тук плуването е забранено със закон.

На нас и през ум не ни мина да плуваме там, нито да плаваме… Едно от тези страховити места, където мощта на природата вдъхва респект.

.

.

Същият следобед нашите нови приятели ни взеха от плажа на Палм Бийч, където се бяхме паркирали с Фата Моргана (нас и един огромен чувал с мръсни дрехи, чаршафи и хавлии) и ни поканиха у дома си „на пране“, ядене и пиене. Докато мръсните ни неща сами се перяха в машината, ние разменихме истории, пихме бира, хапнахме барбекю, картофи с масло и моцарела и крем брюле и сладолед за десерт, докато децата си играха в басейна.

Не са много тези, които знаят от какво се нуждае едно семейство крузъри (пералня, най-вече). Благодарността ни не може да бъде изразена с думи в този случай. Гостоприемството, щердростта и добрината на тези хора, които едва бяхме срещнали същата сутрин са невероятни.

Maya Ivo and Mira in Aruba Мая Иво и Мира в Аруба

Maya Ivo and Mira in Aruba
Мая Иво и Мира в Аруба

Share

Преход до Аруба

16 март, понеделник

След последно пазаруване в Самс Клуб- хранителни запаси на едро, вдигаме котва и се преместваме в заливчето до един остров на 7 мили югоизточно от Понсе. Мястото се казва Caja de Muertos („Ковчегът“) и е малка туристическа атракция с много интересна история. Тук всеки уикенд с корабче пристигат тълпи пуерториканци с плажни чадъри и плажни масла и си прекарват няколко часа на плажа на малкото островче, което е обявено за национален парк. Легендата разказва, че португалски пират погребал нелепо загиналата си възлюбена, както и половината от плячкосаните богатсва, в стъклен ковчег на островчето и от време на време я навестявал. От там и името. На островчето има гроб и са намерили ковчег, но какво е станало със съкровището не се знае…

А сред мореплавателите се носи мълва- суеверие- че за да е безопасно плаването, преди да тръгнете от Понсе трябва да спрете и да посетите Caja de Muertos.

Caja de Muertos

Caja de Muertos

Но ние спираме там за една нощ най-вече, защото искаме да потеглим рано сутринта на следващият ден на платна, без да включваме моторите, а в Понсе нощем вятърът спира напълно, заради планините и стартира чак към 8-9 сутринта, като напече слънцето. Този е така нареченият катабатик ефект, който гарантира прекрасен нощен сън в Понсе и спокойни утрини, но пречи да се плава покрай бреговете на острова и да се излезе от залива на платна преди 8 часа.

17 март, вторник

Опъваме платната към 6 сутринта, още по тъмно и бавно потегляме на юг към Аруба. Предстоят ни 380 морски мили, което за нас означава голям три-деневен преход. Из карибите през последната година плавахме само за по няколко часа между съседните островчета.

Прогнозата за времето е прекрасна- източни ветрове между 15 и 20 възела, вълни от североизток 1-2 метра на интервал 5-6 секунди. Вече месец откакто чакаме подобни слаби ветрове и спокойно море. Но прогнозите не винаги са точни. Предсказания, на които не се доверяваме 100%. Вятърът често може да е по-слаб или по-силен, а и винаги има опасност от внезапни мини-бурии (шквалове), които се появяват под формата на невинно бяло купесто облаче на хоризонта, което бързо пораства вертикално нагоре, с тежка оловна база ниско над морето. Преди да удари настава затишие за около минута-две- време да се рифоват платната. След което започва да фучи 30-40 възела, може и повече и отминава за няколко минути. Подобни внезапни шквалчета са потопили не една лодка.

Първият ден отминава без нищо по-интересно да се случи. Вятърът е по-слаб от прогнозираният- само 8-12 възела. Фата Моргана се движи бавно и спокойно с 4-5 възела върху плавни мързеливи вълни. Спим, четем книги, Мая свири на пиано.

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Делфините отново ни намират и остават да се надбягват с лодката в продължение на 2 часа- необичайно дълго. Обикновено след няколко минути им става скучно и си заминават да търсят други лодки. Ние винаги им се радваме и им викаме и им се възхищаваме с каква лекота се плъзгат във водата пред носа на лодката, плуват по гръб, издишват балончета малко преди да се подадат над водата и да си поемат дъх, скачат и се забавляват истински. Обичаме ги невероятно много и те го знаят.

Иво с делфини

Иво с делфини

Мая с делфини

Мая с делфини

18 март, сряда

Нощта минава бавно,без да се засили вятърът, платната си стоят нагласени и опънати. На около 100 мили южно от Пуерто Рико все още чуваме американският брегови патрул по радиото и това ни успокоява страхотно. На близо до нас минават големи кораби, два даже си променят курса, за да ни избегнат. Celia, Harmen Oldendorff и танкерът Lue Liang Wan на път за Кюрасао.

Няма луна. Само безброй звезди, толкова ярки, че образуват мини-звездни пътеки в морето. Фата Моргана пори водата и оставя диря от бяла пяна- като сватбено було- осеяна с малки фотолумнисцентни проблясъчета- блестящи скъпоценни камъчета върху дантела.

Утрото идва ужасно бавно. Спи ни се стахотно, с Иво се редуваме на руля на всеки 2 часа. Важното е, че си плаваме в тотално спокойствие.

На сутринта Мая ни прави закуска- омлет със сирене и чете малко по история. Вече няма кораби, сами сме, на 200 мили от най-близката земя, в центъра на Карибското море. Иво се ядосва, че още не сме хванали риба. Отива да спи.

Добро утро!

Добро утро!

В това време аз виждам как от водата на няколко метра от лодката исзкача марлин- вертикално нагоре и се цамбурва с плясък- разплисква вода като цял кит. Бял корем и черен лъскав гръб, с дълго тяло и остър нос, като копие. Гледам и не вярвам! Скача втори път. Внезапно въдицата изсвистява, кордата направо изпушва. Иво пристига ококорен, хваща въдицата и заедно виждаме как закаченият марлин отново се изстрелва вертикално нагоре и падайки скъсва влакното и изчезва със стръвта. Красавец. Замина си.

Вятърът се позасилва 14-18 възела и потегляме с около 6-7 възела. Вдига се и малко повече вълна, която идва под ъгъл зад гърба ни и лодката комфортно сърфира надолу с 8-9 възела. Към обяд дремем в кокпита. Гледаме чайки. Хиляди чайки около лодката, хвърчат ниско над водата, някои се поклащат кацнали в морето. Какво правят чайки на стотици мили от брега? Ловят риба! Под нас минава пасаж от стотици риби тон, които се хранят с по-дребни риби и чайките само чакат и обират обилните остатъци в суматохата! И ние минаваме точно в центъра на оживелицата с две въдици влачещи се на стотина метра зад лодката. Едната въдица има заплетени водорасли и не закача нищо, но другата е чиста и разбира се закача една дебела раирана туна- на тези им викат „дини“, защото приичат на дини. Отвън и отвътре. Червено сочно месо. Вкусно- с чесново масло и малко къри на тиган само да се опари няколко секунди- да си оближеш пръстите! Иво е доволен.

Иво с туна

Иво с туна

19 март, четвъртък

Преполовихме разстоянието. Втората нощ е точно толкова спокойно, колкото и първата, даже по-спокойна- без нито един кораб. Иво решава да се пробва как би карал сам лодката и ми заповядва да спя цяла нощ. Той лежи в кокпита и също дреме и само отваря по едно око на всеки 10-20 минути. И пак го затваря.

Представете си, че карате кола в тъмницата, в едно разорано поле, без фарове, без лампи без луна. Всичко е черно и изобщо не се вижда нищо напред. Светят само две малки екранчета, които показват на къде се движи лодката върху картата и с каква сила духа вятърът. Автопилотът държи курса. Дори да се появят светлинките на кораб на хоризонта минават 2-3 часа преди да го доближим. Мързелива история.

.

.

През деня вятърът се засилва 18-24 възела. Препускаме с 7-8 възела до 9 надолу по вълните. Има бели зайчета и доста подскачаме. Но пък разстоянието се топи бързо.

Хващаме женско дорадо. Красива златна риба с разкошна екстравагантна синя гръбна перка. Някои рибари ще ви кажат, че тези риби наричани също махи-махи, се женят и остават със съпрузите си до края на живота си, а не като повечето хора, които се развеждат като им писне. Тези риби се обичат силно и завинаги, без въпроси, без ревности, без компликации. Плуват заедно из моретата и окените, раждат милион деца и умират заедно. Когато уловите едно дорадо, другото започва отчаяно да преследва лодката без да мисли защо, без план и идея. Просто следва лодката, на която се намира неговата половинка, с разбито сърце и без надежа до края на света.

.

.

Иво откача Госпожа Дорадо от кукичката, слага и спирт в хрилете- упойка- и я гледаме как бавно умира. Как угасва блясъкът в златото по кожата и, как спира да трепери, как замръзва ужасът в окото и. Иво пуска въдицата да се влачи обратно във водата и се захваща внимателно, като опитен хирург, да оперира. Първо и маха вътрешностите, после отделя филето от средната кост, обелва кожата, ампутира главата.

Разбира се, само след няколко минути, закачаме Господин Дорадо, неизбежно е. На същата въдица, на същата стръв. Излиза без да се бори, предава се, изоставя се, с разбито сърце. Последното нещо, което той вижда преди да умре е разфасовният труп на жена си. И Иво надвесен над него с шише спирт…

Решаваме да не ловим повече риба. Една 8-килограмова туна и двойка дорадо ни стигат поне за една седмица. Като стари шамани, доволни, тържествени и тъжни, благодарим на Нептун за рибите.

.

.

Залез. Стъмва се, наближаваме Аруба. В тъмното виждаме първо сияние в далечината и постепенно- фар, светлини, лампи, фарове на коли, блестящи хотели, спрели кораби. Пияни хора пеят на брега. Пускаме котва в полунощ, след 66-часов преход- три изгрева, три залеза, три риби, нито една буря. Трима души в една лодка.

На следващата сутрин- 20 март, петък, отиваме на док в Oranjestad, столицата на Аруба, където минаваме имиграция и митница за около 2 часа- предимно чакаме да дойдат съответните власти и да ни донесат формулярите до лодката, без да се качват. Попълваме документите, бият ни печати в паспортите, никой не инспектира лодката, процедурата е безплатна и няма абсолютно никакви такси за плащане- чудесна изненада.

Фата Моргана на док в Аруба

Добре дошли в Аруба!

 

 

Share

Чао Пуерто Рико

Пуерто Рико беше добро място за нас.

Тук срещнахме отново някои от нашите стари приятели крузъри и се запознахме с много нови приятели.

Момичетата от

Момичетата от Salty Kisses

Един от най-паметните моменти беше посещението ни в Гуавате, където прекарахме един следобед в компанията на Грег и Мишел от катамарана Semper Fi, ядохме печено прасе и танцувахме с местните.

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

Във Фахардо ни се случи нещо прекрасно- сдобихме се с нов каяк, когото нарекохме Младши, благодарение на нашият нов спонсор KaykShop.bg. Веднага пробвахме новият каяк на кратка експедиция по река Фахардо. Останахме много доволни от Младши.

Нагоре по река Фахардо

Нагоре по река Фахардо

Любимото ни място на острова си остава старият град Сан Хуан с масивните си крепости и колониални сгради, тесни улички и сини павета.

Сан Хуан

Крепост в Сан Хуан

Най-неочакваното и не туристическо място, което посетихме този път беше Островът на Маймуните, където срещнахме населението от вносни макаци, използвани за научни изследвания.

.

.

Напускаме Пуерто Рико с дълбоко чуство на благодарност към този тропически остров, който ни беше дом през изминалите 6-7 седмици и неговите хора, които ни третираха като приятели и винаги ни караха да се чустваме добре дошли.

.

.

Чуствахме се в безопастност, когато плавахме из водите на острова, знаейки, че американският брегови патрул бди над нас.

Митничарите във Фахардо и в Понсе бяха любезни и усмихнати, когато отидохме да представим едногодишното ни разрешително за плаване в американски води. Като канадски граждани и крузъри ние нямаме нужда от виза, за да посетим която и да е американска територия, а само от едногодишно разрешително за плаване, което струва 19$ и е за многократно влизане в страната. И няма никакви други такси. Нашето си го направихме преди няколко месеца, когато минахме през Пуерто Рико на път към източните кариби.

.

фата Моргана на котва във Фахардо

Благодарни сме на управителят в пощенски клон Фахардо, който ни даде да ползваме телефона и адреса на пощата безплатно, за да си поръчаме неща по пощата, както и на управителят на пощенският клон в Понсе, който ни асистира с една пратка, която беше задържана повече от 3 седмици в митницата в Ню Йорк и заради която се наложи да си удължим престоя в Пуерто Рико.

Благодарни сме на оператора на малкото корабче между Ислета Марина и пристанището във Фахардо, който ни докара до Фата Моргана, когато си заключихме каяка с катинар на рибарския мостик и забравихме ключа на лодката… И на момчетата, които ни докараха нас и нашите провизии с тяхната моторна лодка в Понсе.

.

.

Благодарни сме на Марина Пуерто дел Рей за това, че незабавно ни извадиха с кран за ремонт, когато Иво без да иска проби дупка в лодката и ни дадоха отстъпка в цената за дневен престой.

.

.

Благодарни сме на всички тези мъже и жени, които спряха и ни качиха на авто-стоп, когато вървяхме километри между котвените пристанища и магазините във Фахардо и в Понсе. И на двете места магазините са на 5-6 километра от заливчетата. Хората, които ни спряха на авто-стоп ни закараха където им кажем като такси, само че безплатно, въпреки че те не винаги бяха тръгнали точно в тази посока.

Благодарни сме на външното джимче близо до Ла Гуанча, съвсем до котвеното в Понсе, където Мая често обичаше да прави упражнения в компанията на няколко шумни зелени папагалчета, които си строяха гнезда в околните палми.

Мая в парка

Мая в парка

Благодарни сме на жената, която продава пица в Самс Клуб, която винаги ни взимаше поръчката с усмивка и учеше Иво нови думи на испански и която- така ни се стори- винаги ни слагаше повече кашкавал на пиците (всеки път, като ходихме до Самс Клуб, където пазарувахме провизии- около 10 пъти, си поделяхме една голяма 10-доларова пица).

Благодарни сме на водите на морето около Пуерто Рико за това, че бяха така щедри към нас и споделиха доста вкусни риби с нас.

Ivo the fisherman Иво е голям рибач...

Ivo the fisherman
Иво е голям рибач…

И така, вече сме заредени с всевъзможни възможно най-евтини провизии за месеци наред, готови да продължим пътешествието към следващите незабравими дестинации- Аруба, Колумбия, Панама и нататък.

провизии

провизии

Facebook/The Life Nomadik

Share

Риболов

Един благочестив набожен човек обяснил на последователите си: „Да отнемeш живот е злина- да спасиш живот е благородство. Аз се заклех да спасявам по 100 живота всеки ден. Хвърлям мрежата си в езерото и вадя 100 риби. Слагам рибите на брега, където те подскачат и се премятат. ‘ Не се страхувайте- им казвам- аз ви спасявам от удавяне.’ Скоро, рибите се успокояват и спират да мърдат. И въпреки това, за съжаление, винаги е твърде късно. Рибите умират. И понеже е злина да се похабява каквото и да било, аз закарвам умрелите риби на пазара, където ги продавам на добра цена. С парите, които получавам купувам още повече мрежи, за да мога да спася още повече риби.“

-Ейми Тан „Да спасяваш риби от удавяне“

Езерото Изабал, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

Риболовът- този старинен начин за препитание датиращ от праисторически времена и все още широко практикуван навсякъде по света, е изключително важен за нас, на борда на катамарана Фата Моргана. За нас риболовът е начин да се сдобием с ценни протеини и прясна храна, дори когато сме далеч от пазара, в дивата природа. Начин да оцелеем и да се прехранваме, когато сме на море или край някое безлюдно място, където да си напазаруваш храна е невъзможно.

Ivo and Ryan

Ivo and Ryan

Риболовът, както всяко нещо, изисква умения, които се добиват само с много практика, с времето. Същото важи и за готвенето на рибата. Ние още се учим, най-вече от грешките си.

Ivo caught a fish Иво хванал риба

Ivo caught a fish
Иво хванал риба

Иво хваща рибата

По време на плаване Иво използва най-популярната и най-лесна техника за риболов- тролинг: пуска 30-50 метра влакно (в зависимост от времето и морските метеорологични условия) с изкуствена стръв да се влачи зад лодката.

 

.

.

Иво има няколко различни въдици и макари, но обикновено използва двете най-големи, на които има 30-60 сантиметрови метални лидери, които предотвратяват рибите да прегризят кордата.

.

.

На едната макара има 60-паундова корда, на другата- 80. В края имат клеми, така че да може лесно да се сменят предварително приготвените метални лидери и стръв. Кукичките, които Иво използва са 0/2 до 0/5 и изкуствена стръв за дълбок или плитък тролинг, които имитират малки рибки и калмари. Има много начини сами да си направите изкуствена стръв от подръчни материали като празни тубички от паста за зъби или парчета плат, найлон и др., които вършат не по-лоша работа от купените в магазина.

 

.

.

По време на плаване Иво прикрепя по една въдица от двете страни на лодката в едни удобни за целта дръжки и вече започна да ги връзва с въже, след като един нещастен ден огромна баракуда му измъкна и завлече най-скъпите такъми.

.

.

Обикновено риба се хваща, когато скоростта на лодката е над 3 и под 7 възела.

През изминалите месеци Иво хвана доста туни, бонито, скумрия, дорадо, снапър и разбира се хиляди баракуди, които вече спряхме да ядем, въпреки, че са доста вкусни, защото има опасност да причинят натравяне.

Horsejack

Horse-eye jack

Повечето от тези риби Иво хваща в дълбоки води далеч от брега, с изключение на снапъра, който винаги се ваща на 10-20 метра дълбочина.

 

Иво с дорадо

Иво с дорадо

Веднъж Иво хвана акула, но я освободи обратно в морето.

 

reef shark

reef shark

Често акулите прегризват половината или цялата риба преди да е успял Иво да я издърпа от водата.

1/3 kingfish

1/3 kingfish

Най-много риба Иво хвана около източните брегове на Мексико.

 

Mira and her Birthday Gifts

Mira and her Birthday Gifts

Около Пуерто Рико и Куба хвана най-много от нашите любими снапъри.

Mahogany snapper

Mahogany snapper

Когато сме на котва Иво обича да се гмурка и да лови риби из рифовете с харпун или с хавайско копие и хваща групъри, снапъри и лангусти.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

След което той почиства рибата. Глава, кости, перки, опашка, черва- всичко заминава във водата. Остава само чисто филе.

.

.

.

.

 

Мира приготвя рибата

Когато Иво издърпа 10-тина киограмова туна, се налага Мира да я готви поне 10 пъти по най-различни начини в продължение на 1 седмица.

 

Tuna chops

Tuna chops

Първото нещо, което Мира прави с туните и другите риби с червено месо е суши. Един стар приятел- Красимир Иванов- професинален готвач в Италия, я научи как да прави хубаво суши. Жив и здрав, Краси!

 

.

.

Рулцата „маки“ са лесни за правене и изключително вкусни, ако използвате правилните продукти. Можете и да импровизирате и да заменяте продукти, както Мира често прави (например- да използвате обикновен ориз, вместо специален за суши), но резултатът няма да е същия.

Продукти за суши

Продукти за суши

За да приготви перфектни суши рулца, Мира използва специален суши ориз, листа от водорасли, 2 супени лъжици оцет в ориза, а за плънката- сурова туна, авокадо, крема (филаделфия) и печен сусам.

 

.

.

Друга любима на Мира рецепта с туна е рецептата, на която я научи друг приятел- Рафаел Дора от Ст Мартен- суши с къри. Той обясни как да се нареже месото на ленти, които да се овалят с къри на прах и да се изпържат само за няколко секунди в масло, така, че месото отвътре да остане сурово. После лентите се нарязват на тънки филийки и е готово за ядене.

Туна с къри

Туна с къри

Друга вкусна манджичка е туна с доматен сос и чесън. Месото се запържва леко и после се оставя да къкри десетина минути с консерва доматен сос, подправки и много чесън. Сервира се с бял ориз.

туна с доматен сос и ориз

туна с доматен сос и ориз

Рибите с бяло месо Мира готви или на барбекюто- пържолки намазани с лимон и пипер и печени съвсем кратко, за да не изсъхват, или панирани с яйца и брашно.

Рибешки пържоли

Рибешки пържоли на барбекю

Панираните филета са любими на Мая, която по принцип не обича риба, но тези ги яде, защото приличат на пилешко.

Панирано филе от снапър

Панирано филе от снапър

За да панирате рибата само трябва да я нарежете на тънки пържолки и да я оваляте в смес от 2-3 яйза и брашно с малко сол. Пържите в масло или олио до златисто и сервирате с бял ориз.

.

.

По-малките риби, които Иво вади от рифовете с харпуна Мира ги пържи цели, с кожата и костите- само люспите и червата се махат. А лангустите се варят няколко минути, така че да не стават прекалено твърди, като гума.

 

Иво лови лангусти с харпун

Иво лови лангусти с харпун

Въпреки, че казват, че баракудите може да са отровни, ние хапнахме доста от тях в Бахамите- пържени, печени и панирани без да имаме проблеми.

.

.

По-голяма опасност от натравяне има, ако ядете риба уловена от Иво и сготвена от Мира, без да я придружите с ледено студена бира.

.

.

Наздраве!

∼∼∼

Любопитни факти:

Най-голямата риба, която Иво хвана беше двайсетина килограмова туна

Иво с риба тон

Иво с риба тон

Най-малката и симпатична риба, която намерихме умряла в каяка ни една сутрин е ballyhoo (чудесна за стръв)

Ballyhoo

Ballyhoo

Най-грозната риба, която Иво закачи един ден на въдицата и която дори акулите не я ядат е Remora (sucker fish)

Remora

Remora

Най-красивата риба, която Иво хвана в рифовете и изядохме, но не беше вкусна бе Angelfish

Иво с Angelfish

Иво с Angelfish

Най-опасната риба, която ядохме с приятели във Флорида (доста вкусна) е риба лъв- със силно отровни шипове  на перките

.

Риба Лъв

Една от първите големи риби, които хванахме и изядохме беше акула

The shark we caught

The shark we caught

Най-вкусните малки рибки, които издават звуци подобно на грухтене извън водата са grunts

Mira with fishes

Mira with fishes

 Facebook/The Life Nomadik

 

Share

Островът на маймуните

Островът на маймуните

от Мира Ненчева

Ние хората, въпреки историята, въпреки природата, въпреки съвестта ни, продължаваме да вършим странни неща в името на науката и в името на човечеството.

Майка и бебе резуз макак

Майка и бебе резуз макак

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови.

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Маймунки! Колко яко, си казахме ние. Но това не е туристическа атракция и дори ако мястото не се пази в тайна, то е забранено за посетители. „Нарушителите ще бъдат наказани“- гласят табелки покрай брега. Това може би обяснява факта, че бяхме единствената лодка и единствените хора в околността.

 

.

.

Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората  и решихме да ги посетим с нашият нов каяк. Доближихме се до брега и започнахме да гребем в плитчините от подветрената страна на острова. Спряхме до едно малко пясъчно плажче и предпазливо се огледахме за маймуни в сенките на рядката горичка. Зачакахме. Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.

 

резус макаци

резус макаци

Резус макаците са средно големи маймуни, сиви, кафеникави и жълти на цвят с къси опашки и червени лица, родом от Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Бурма, Тайланд, Афганистан, Виетнам и южен Китай. Тези примати са най-широко разпространени в различни географски райони и обитават голямо разнообразие от климати и надморски височини в Централна, Южна и Югоизточна Азия след хората. Те оцеляват в сухи открити места, тревисти и гористи райони и дори се намират на височини до 2500 м. Също така са лесни за отглеждане в зоо паркове и в домашни условия. Често се размножават и броят им нараства, за това ги смятат за обратното на „застрашен вид“, а в Азия ги считат за напаст, като плъховете, особено в градовете, където маймуните ходят да търсят храна в отпадъците и често крадат каквото им попадне.

млад мъжки макак

млад мъжки макак

Фактът, че са толкова многобройни, устойчиви и лесни за отглеждане, както и фактът, че макаците и хората са доста близки по анатомия и физиология с 93% общи гени и общ прародител (преди 25 милина години), ги прави доста популярни в научната сфера.

.

.

„Резус макаците са широко използвани за медицински и биологични тестове, както и за животински експерименти. Името им дава названието на „резус фактор“- един от елеметите в човешката кръвна група. Резус макаците са също така използвани във всеизвестният противоречив експеримент за майчински лишения през 1950-те от доктор Хари Харлов, сравнителна психология. Други медицински открития улеснени от ползването на резус макаци включват: ваксини за бяс, дребна и едра шарка, лекарства за конторлиране на СПИН и по-доброто разбиране на женскта възпроизводителна система и ембриони.“ (От Уикипедия)

Маймунки с цифри и букви на гърдите

Маймунки с цифри и букви на гърдите

През 50-те и 60-те години НАСА изпраща макаци в космоса, от които един се завръща жив, а Русия последно праща маймунка извън орбита на Замята през 1997. Макак става първият клониран примат през 1994г., а 2001 г. се ражда и първото транс-генетично маймунче наречено Анди, съдържащо гени на медуза и светещо в тъмното.

.

.

За научни изследвания и експерименти проведени на територията на САЩ се използват маймуни внесени от Индия, както и маймунките от колонията на остров Кайо Сантиаго, не далеч от бреговете на Пуерто Рико (неинкорпориран щат на Америка), където група от 409 животни били донесени през 1938 г. (зората на Втората Световна Война, когато на много от околните малки острови се извършват редица военни и други опити и учения). Днес колонията наброява над 1000 индивида, коио се разхождат свободно на малкия остров. С тях се занимава Университет Пуерто Рико – Карбски център за изследване на примати. Научните работници наблюдават държанието на“дивите“ животни. Тези маймуни също така задоволяват нуждите за научни експерименти на Националният Здравен Институт на Америка и университетите Йеил, Чикаго и Харвърд.

майка с бебе

майка с бебе

Въпросът дали животни трябва да се ползват за научни изследвания е доста противоречив. Някои хора твърдят, че в името на медицинският напредък, няма друг начин. Животните могат да бъдат пожертвани за доброто на човечеството. Нека хиляди маймуни, казват те, бъдат инфектирани с болести, изучавани и пожертвани дори ако благодарение на това само един човек бъде спасен. Този човек може да е детето ви.

.

.

Ако всички са съгласни да се прави дисекция на жаби в училищата с научна цел и да се ползват лабораторни плъхове за медицински експерименти, то каква е разликата с маймунките? Макаците, подобно на плъховете, са просто още един вид животни в изобилие. Но те не са плъхове, може да спорите вие, нито са животни „произведени“ за месо. Това са диви животни, които приличат на нас.

резус макак

резус макак

 

Тези, които защитават правата на животните ще ви кажат, че е нечовешко, даже безбожно да се убиват живи същества независимо какви са причините. Повечето научни изследвания върху животни и без това са безсмислени, поради физиологическата разлика между животните и хората. Независимо, че имаме прилика с макаците, факт е, че различните видове имат различни реакции към вируси и болести. Например резус макаците носят Херпес Б вирус, който не им вреди изобщо, но е опасен и смъртоносен за хората. Така че какъв е смисълът да се разработва ваксина за дадена болест, като се използват маймуни, след като ваксината няма да е ефикасна за хора?

.

.

Макаците, които наблюдавахме от разстояние на Кайо Сантиаго бяха много предпазливи и добронамерени към нас. Явно бяха свикнали с човешко присъствие, тъй като научните работници идват с лодка да ги хранят всеки ден. Стояха и чакаха, но ние нито ги хранихме, нито ги доближихме. Някои ядяха листата и кората на дърветата, други внезапно се изнервяха и сбиваха, което предизвикваше краткотрайна суматоха и всички крещяха и се възбуждаха, но след няколко секунди се успокояваха и продължаваха да се занимават с обичайните си занимания. Майки кърмеха бебета, ромнтични двойки правеха краткотрайна любов, старейшините се караха на младоците.

Ауимбое-ауимбое

Ауимбое-ауимбое

Жълто-зелените им очи и сериозни лица им придаваха тъжно изражение, но това беше само илюзия. Ние хората много обичаме да хуманизираме животните и да им придаваме човешки черти. Например делфините затворени в басейни, които в действителност може би страдат ужасно, ни изглеждат усмихнати. Ние им се усмихваме в отговор и плуваме с тях и даже ги целуваме за снимката. Тези маймунки, от друга страна, които на нас ни изглеждаха тъжни (защото ние знаехме каква съдба ги очаква) са всъщност най-вероятно доста щастливи. Те нямат представа какво е предназначението им и се чустват добре: рзхождат се свободно на островчето си, което е техният дом от поколения насам- дом, където няма хищници, където храната не е проблем и климатът е прекрасен.

 

.

.

Те не подозират за съществуването на останалият свят извън островчето, не знаят нищо за произхода си, за истинската свобода и независимост, за истинската дива природа, за Индия. За тях няма друг вариант (както и за много от нас, които, въпреки, че знаем доста повече, приемаме актуалната система, импозираната ни социална структура и йерархия, условия и закони и живеем „свободни“ цял живот на малките си островчета от фалшив комфорт и фалшиви предназначения, притежавани и управлявани като роби, докато експериментите продължават).

.

.

*Споделете във Фейсбук и ни пишете вие какво мислите за всичко това.

Share

Нептуне, благодарим ти за рибата!

След три седмици във Фахардо най-после дойде време да потегляме. Опънахме платната посока- Понсе, шейсетина морски мили на запад. С източен вятър около 20 възела Фата Моргана се движеше 7-8 възела, стигайки до 9 надолу по вълните, които идваха зад гърба ни. В един момент се зададе черен облак с кратко затишие на вятъра преди да удари- вятър и дъжд, 30 възела и отгоре. Иво беше нагласил платната wing on wing и реши, че няма да рифоваме предварително. И точно, когато зафуча- въдицата удари. Иво се захвана да тегли рибата, а аз и Мая трябваше сами да рифоваме, като завъртяхме Фата почти срещу вятъра, така че скоростта падна на 2 възела. Малко паника и крещене, нормалното.

Иво вади риба.

Иво вади риба.

Рибата изтегли половината влакно и мина цяла вечност преди Иво да успее да я докара. Тежка. Това е добър знак. Още преди да я доведе наблизо я разпознахме по червените перки- Mahogany Snapper- любима, с бяло мазно филенце.

Иво е голям рибач...

Иво е голям рибач…

Шквалът отмина, дъждът спря, само морето остана развълнувано още няколко минути след като всичко утихна, а Иво още се занимаваше с въдицата. Изкара рибата изморена, окървавена, почти умряла от битката. Мая донесе куката и шишето спирт, което ползваме за упойка на рибите. Упойка, която им капваме в хрилете, те се успокояват, заспиват и никога не се събуждат…

Мира също искаше да се снима с рибата...

Мира също искаше да се снима с рибата…

Всичко това се случи на 200 метра от островчето Cayo Santiago, известно още като Isla de los Monos (островът на маймните), където смятахме да спрем за ден-два. Мушнахме се зад рифа, намотахме платната и пуснахме котва.

Иво филира рибока

Иво филира рибока

Беше към 12 часа. Време за обяд. Иво разфасова рибока. Кожата, червата, главата и костите си ги поделиха един самотен делфин, който дойде да ни посрещне на влизане в заливчето и няколкото птици-фрегати.

Фрегата

Фрегата

Време за обяд. През последната година и половина сме хванали десетина от тези същите снапъри около Куба, Мексико, Бахамите и Пуерто Рико и пробвахме да ги готвим по няколко начина- на барбекю, на фурна с доматен сос и лук, пържена. Но най-добре се получи, когато я панирах с брашно и яйца, придружена с бял ориз или картофено пюре и студена бира. Даже Мая, която е доста претенциозна за храна и изобщо не обича риба, прави изключение в този случай и хапва порядъчно (без бира). Стана като традиция- щом хванем такова снапърче- панираме го. Другите видове риби ги приготвяме по различен начин.

Филе от снапър

Филе от снапър

И така, никога не се знае точно какво е менюто на Фата Моргана. Дали паниран снапър, дали сашими или махи-махи на скара..? Каквото му се откъсне от сърцето на лудия. Ние при всички положения сме му благодарни, стига да не е някоя зъбата грозна баракуда…

.
.

Нептуне, благодарим ти за рибата!

 

Share

Танци и печени прасета в Гуавате

Още един епичен Трифон Зарезански уикенд.

Красива пуерториканка танзува бачата

Красива пуерториканка танцува бачата

Има едно уникално място в Пуерто Рико, ако не и в света, наречено Гуавате- малко планинско селце, където всяка неделя се събират тълпи от хора. Още към 11 часа преди обяд започват да прииждат от всички кътчета на острова и задръстват единствената главна улица. Трафик, коли, хора, музика бумти, дори ако времето е лошо и вали проливен дъжд. Ако случайно попаднете тук ще се зачудите защо е тази лудница? Отговорът е: заради прасетата.

.

.

Но ние не попаднахме случайно тук. Доведоха ни наши стари приятели-крузъри, които срещнахме за първи път преди 6 месеца в Понсе. „Искате ли да опитате от местната кулура: автентична традиционна музика и храна?“ – ни писаха Грег и Мишел, които са прекарали доста време в Пуерто Рико и знаят къде кога какво се случва. Разбира се, че искаме! В неделя на обяд нашите приятели ни взеха от пристанище Фахардо с кола под наем и след час и половина пристигнахме в Гуавате, не далеч от Carite Forest Reserve.

Коли, народ, дандания - Гуавате, Пуерто Рико

Коли, народ, дандания – Гуавате, Пуерто Рико

От край време в Гуавате местните пуерториканци идват да похапнат традиционно печено прасе. От двете страни на улицата има десетки малки ресторантчета Lechoneras, в чиито витрини бавно се въртят на шишове прасенца-сукалчета, само в неделя. В двата най-големи ресторанта El Rancho Nuevo  (Новот Ранчо) и El Rancho Original (Оригиналното Ранчо) на дансинга се вихрят луди танци- меренеге, салца и бачата. Музиката изпълнявана на живо е оглушителна, почивка няма. Тук е мястото, където Антъни Бурден от предаването „Без Резервация“ и Андрю Цимерн от предаването „Странни Храни“ по TravelChannel се идвали да дегустират най-доброто от Пуерто Рико.

.

.

Пуерториканците обичат да си организират семейни мероприятия през уикендите. Навсякъде по плажове, паркове и ресторанти се празнува края на седмицата, дори и да няма никакъв специален повод. Празненствата винаги включват много ядене, пиене, музика и танци, цял ден и цяла нощ. В Гуавате ситуацията е неконтролируема.

бачата

бачата

Пристигнахме към 2ч. следобед. Валеше дъжд, но никой не му обръщаше внимание. Капанчетата от двете страни на улицата, в продължение на няколко километтра бяха вече задръстени от хора, 99% местни. Наредихме се на опашка и докато ни дойде реда да поръчаме гледахме прасето, което хипнотично се въртеше на шиша си. Мая беше потресена: „Като видях прасето, беше останала само задната му половина, се почуствах вегетарианка. Хапнах само малко ориз.“ Освен прасе се продлагат и много гарнитури- традиционни пуерторикански деликатеси: сочна варена юка с чесън, сладки жълти картофи, които се топяха в устата, два вида пържени банани, доматен ориз с черен боб, кървавица и др. Всичко беше безкрайно вкусно и само 8-9$ порцията включваща 3-4 гарнитури и бира. За 27$ се натъпкахме и остана за вечеря (порцията на Мая).

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

На масата, всеки сам си прави порцията от обилното количество месо и гарнитури, които ни връчиха.

След като надигнахме сити погледи от чиниите и след като безуспешно се опитахме да разменим две приказки с Грег и Мишел в кратките паузи между песните, не оставаше нищо друго да се прави, освен да се танцува.

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир...

Мира танцува с една от местните таланти. Тази жена имаше най-сърцераздирателните задни части и умееше да ги жонглира като факир…

Единствено Мая не се забавляваше. В съчинението си на следващия ден тя писа:

Аз лично мразя тълпите и силната музика, особено музиката, която не ми харесва. Чуствах се объркана и изгубена. Всичко се сливаше. Всички говореха на испански. Музиката гърмеше все едно над главата ми излита ракета. Както каза Грег, зъбите ти започват да вибрират. Много хора танцуваха. И аз бих танцувала, ако музиката беше хубава. Идеше ми да се гръмна. Но ми хареса факта, че нормалните, обикновени пуерториканци се забавляват от време на време. Също ми хареса дългото приятно пътуване с кола в компанията на Грег и Мишел и разговорите ни в колата- страхотни хора.

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

С Грег, Мишел, Иво и Мая в Гуавате

Ако питате мен, аз бих останала да танцувам до последната песен… За мен това изживяване си остава най-автентичното, най-забавното, неповторимо изживяване в Пуерто Рико. Ако предпочитате да се смесите с местните и да не срещнете нито един друг турист, ако латиноамериканските ритми ви стоплят кръвчицата, ако обичате печено свинско и сте любопитни да опитате местни деликатеси на ниски цени и ако смятате да посетите острова само за един ден, изберете неделя (дори и да вали като из ведро) и отскочете до Гуавате!

.

.

Муика на живо и танци в Гуавате

Муика на живо и танци в Гуавате

Мира и Мишел на дансинга

Мира и Мишел на дансинга

 

Share