За това как се сдобихме с нашият нов каяк

Преди време писах за предимствата на обикновения каяк , като обясних, че за нас каякът не е просто развлечение или спорт, а незаменимо екологично-чисто, безшумно, плитко-газещо превозно средство, с което дори дърпаме катамарана когато се наложи.

.

Всички обичат каяците!

И когато нашият стар 15-годишен каяк Агент Оранжев се напука (най-вероятно порди вредното влияние на слънчевите лъчи и старост) и когато стана ясно, че ще трябва да си купим нов каяк (след като се опитахме не особено успешно да поправим стария), точно в този момент ни се обадиха KayakShop.BG и ни подариха нов каяк! С тяхна помощ обявихме подареният каяк за продажба в България, за да може с парите да си купим каяк от Пуерто Рико (тъй като да се изпрати каяк по пощата е малко трудно…)

Само след няколко дни се намери купувач! Така че ние вече се сдобихме с нов каяк- Агент Оранжев-Младши.

Иво и Агент Оранжев-Младши

Иво и Агент Оранжев-Младши

Случаен човек, когото срещнахме на улицата се съгласи да ни помогне да докараме Младши на покрива на неговата кола, срещу 20$ (магазинът за каяци се намира на 10 км от заливчето ни).

.

.

А не-случайният човек, който не случайно купи каяка в България се оказа не човек, а легенда- Венелин Стайков, поставил световен рекорд в мотопарапланеризма през 2000г.

Венелин Стайков- световен шампион по мотопарапланеризъм. Снимка-

Венелин Стайков- световен шампион по мотопарапланеризъм.
Снимка-ДелтаКлуб.бг

Гледайки краткото филмче за него по Българска Национална Телевизия се разчуствах от гордост и от щастие, че се запознахме и свързахме с тази невероятна личност благодарение на цялата тази история с каяците. Запознайте се и вие- гледайте филмчето Да се рееш сред птиците в небето – хоби или страст до живот.

.

Copyright: Ognyan Stefanov

Но това не е всичко. Венелин Стайков е по професия инжинер и днес той има фирма, която специализира в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи Слънчев Дом. И той като нас сам си произвежда електричеството за дома си с помощта на слънчеви панели и се е посветил на популяризирането и разпространението на тези алтернативни енергийни източници за дома в България. Ето какво ще прочетете на страницата на фирмата му:

Ние сме млада фирма, създадена през 2012 година, която специализира в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи. Работим с водещи международни доставчици на оборудване, които не правят компромис с качеството на предлаганите модули, инвертори и компоненти. Фотоволтаичните ни системи гарантират сигурен добив на електрическа енергия в продължение на повече от 25 години при това с минимална поддръжка.
Фотоволтаичната енергия вече е една икономически изгодна алтернатива на традиционните енергийни източници, която оставя незначителен отпечатък върху околната среда. Залагайки на нея вие ефективно намалявате разходите си за ток и, като един благоприятен страничен ефект, спомагате за опазването на околната среда.
Целта ни в Слънчев Дом Инженеринг е да предложим иновативни енергийни решения за домакинства и предприемачи. При нас ще намерите всичко за фотоволтаичните (соларни) системи, панели, инвертори, кабели и други компоненти. Ние работим с грижа за доходността на вашите инвестиции и затова наш приоритет е да сме винаги гъвкави в ценообразуването си както към корпоративни, така и към крайни клиенти. Съобразявайки се с нуждите, бюджета и изискванията на всеки един клиент, изготвяме и изпълняваме оптималния проект, който да осигури желаните от Вас резултати.
С намаляването на изкопаемите горива в глобален мащаб, тенденцията е към повишаване цените на електроенергия от традиционни източници. От друга страна, фотоволтаичната енергия се употребява все по-масово и с намирането на по-широкото й приложение в бита и индустрията, цените й устойчиво намаляват. Това превръща покупката на една система дори за собствено ползване в изключително изгодна инвестиция.
Нашият екип е на ваше разположение при всякакви въпроси или нужда от допълнителна информация. Свържете се с нас, за да Ви предложим най-ефективния и изгоден вариант, съобразно личните Ви нужди. За контакти
.

.

И така, сдобихме се с нов каяк, запознахме се с легендарна личност, която на всичкото отгоре споделя нашата страст към алтернативната слънчева енергия и станахме приятели с  момчетата от KayakShop.BG, нашите най-нови спонсори, без които нищо от това нямаше да се случи.

photo: KayakShop.bg

photo: KayakShop.bg

Повече за KayakShop.BG:

Фирмата ни е повече от шест години на българския пазар и е известна сред почитателите на Sit On Top каяците с магазинът ни Kayak House в град Поморие.

При нас можете да намерите както разнообразие от каяци и аксесоари, така също и специално внимание, професионална консултация и възможност за тестване на нашите продукти. Поддържаме големи количества на склад!

При нас можете да намерите всички модели каяци с марката Хоби (Hobie),  оборудвани с уникалната по рода си система за задвижване Mirage Drive®. С помощта на най-голямата и силна мускулна група в човешкото тяло – краката, разходката с каяк е като детска игра. Благодарение на крачното задвижване, ръцете Ви са винаги свободни, което е незаменимо по време на риболов. При всеки един каяк от серията Mirage Drive® е предвидена възможност за монтиране на ветроходен комплект, който ви дава още една възможност за алтернативно задвижване. Всеки Mirage Drive® каяк е окомплектован с гребло от две части, комфортна седалка и сгъваем рул.

Поради големия интерес в страната се очаква скоро отваряне на магазини в градовете София и Пловдив. За контакти

Благодарим ви отново Велин Керимов, Иван Иванов и Пепи Вижъна от KayakShop.BG !

Share

Експедиция с каяк по река Фахардо

Заливчето Фахардо от източната страна на Пуерто Рико се намира в самата делта на река Фахардо. Днес за първи път се разходихме нагоре по реката с нашият НОВ каяк- по-голям, по-лек, по-удобен.

F01

Само след десетина минути гребане през залива навлязохме в реката, която тече бавно и спокойно по ръба на малко рибарско градче.

F02

Крясъците на чапли нарушаваха тишината на това място, изплашени водни кокошки панически прелитаха ниско над водата от единия до другия бряг. Самотен рибар ловеше риба.

F03

Огромни зелени игуани се спотайваха в клоните на дърветата надвесени над реката.

F04

Суетна бяла чапла се оглеждаше в кафявите води.

F05

Но това, което ни хареса най-много и ни изненада приятно беше чистотата. По повърхността на водата и в тревите покрай бреговете на реката нямаше нито един боклук, независимо, че реката премина през населено място.

F06

Share

Пътя на Болката

Read Father Jerome’s Via Dolorosa in English here

Шестнайста глава

Дядо Жером по Пътя на Болката

 

Ние сме пътешественици. Светът е нашият адрес, морето ни е постоянното гражданство. „Домът е там, където е лодката“ Така гласи един знак окачен в камбуза. Не се задържаме дълго на едно място- плаваме нататък измъчвани от необходимостта, като неутолима жажда, като проклятие, да видим какво има след хоризонта. Но понякога спираме. Понякога се покатерваме на върха на някоя планина и от там се оглеждаме наоколо, за да видим от къде сме дошли и на къде сме тръгнали.

.

.

Февруари 2014

Разстоянието между малкото частно островче Little San Salvador и Cat Island на юг е 34 морски мили. Плавахме цял ден. Беше вече тъмно, когато пуснахме котва в широкия залив от западната страна на острова.

На следващия ден взехме бутилки с вода в раниците и потеглихме към хълмовете.

Hiking up Mount Alvernia

Hiking up Mount Alvernia

Изкачвайки 62-метровата „планина“ Алверния- най-високият връх на Бахамите, разказах тази история на моите деца:

Имало едно време един стар отшелник- странен човек, който си живеел сам в малка каменна къщичка, която построил собственоръчно на върха на една малка планина. Къщичката, която до ден днешен краси планинката е толкова миниатюрна, че може да си представите колко малък е бил този отшелник, около метър висок- най-вероятно джудже. Всичко вътре- спалничката обзаведена с едно единствено дъсчено легло, което заема почти цялото пространство, коридорчето, стаята за гости, където не повече от един, максимум два госта могат да се поберат, малката камбанарийка и параклисчето, където има място само за един поклонник, където за да влезе човек през ниската вратичка, трябва да се наведе- всичко това прилича на детски по размер замък, построен върху мини-планина, където живеел мини-човек.

Ivo inside the chapel

Ivo inside the chapel

Но в действителност обитателят на това място бил доста висок, слаб мъж, с бяла брада и тъжни сини очи, облечен в сива роба с качулка. Защо тогава, мислите вие, си построил такова малко обиталище?

Hermitage on Mount Alvernia

Hermitage on Mount Alvernia

Продължихме да вървим по кратката стръмна пътека до върха. Хора от цял свят пристигат тук за да изкачат „Еверест на Бахамите“ , където се намира последния шедьовър на отшелника дядо Жером- ермитажа, който той проектирал и построил сам и където прекарал последните 17 години от живота си в уединение, като беден човек посветен на молитви, благотворителност и самота.

Inside the Hermitage's small chapel

Inside the Hermitage’s small chapel

Роден през 1876г. в Англия Джон Сирил Хоус учи архитектра и теология. На 21г. вече е практикуващ строителен дизайнер. На 27г. става англикански свещеник. През 1909г. Джон Хоус се присъединява към религиозна мисия в Бахамите, която има за цел да реставрира църкви разрушени от урагани. След като реставрирал и построил няколко църкви, младият архитект-свещеник напуска Бахамите и не се завръща до 1939г.- почти 30 години по-късно. През това време той пътешества в Америка, където приема католическата вяра.

Следващите няколко години живее като бездомник и скита из Северна Америка пеша, работейки в един момент като наемен работник на канадската железница. След този период, той отплава за Рим, където е ръкоположен за свещеник след две години в релиигиозен колеж. От там го изпращат в Австралия като мисионер и архитект на катедрали. В западна Австралия свещеникът построява многобройни църкви, катедрали и храмове, за която му дейност през 1937г. папата го ръкополага монсеньор.

Когато се завърнал в Бахамите, Джон Хоус бил вече стар мъж на 63г. Всички го наричали Дядо Жером.

Father Jerome

Father Jerome

Достигнахме върха на планина Алверния. Гледката от горе беше грандиозна. В нозете ни виждахме целия остров- вечнозелена ниска тропическа растителност, малки колоритни къщички покрай западните брегове окъпани в слънчеви лъчи. Кротките тюркоазени води на морето от западната страна на острова- спокойни и топли, изпълнени с коралови градини и разнообразие от тропически риби. Ревящият Атлантически океан от източната страна простиращ се чак до Африка, дълбок, тъмен, мистериозен.

.

.

Там горе, неуморния вятър носеше песните на птици и насекоми и заглушените молитви на един стар отшелник. Там горе, в едноместното манастирче с масивни каменни стени наподобяващи стените на средновековен замък, ние, атеисти, почуствахме присъствието на дядо Жером- внезапно дълбоко и носталгично усещане на спиритуалност и благоговение.

.

.

Сивите камъни на стените построени върху варовичните скали на хълма бяха заоблени в перфектна хармония с околната природа. Белите куполи искрящи на слънцето на фона на синьото небе приличаха на картина от епохата на Ренесанса.

.

.

Всичко изглеждаше естетически перфектно, с изключение на конообразния купол на камбанарията- счупен и изкривен, с огромна пукнатина от едната страна.

.

.

„Какво се е случило?“ – попитахме мъжа, който бъркаше цимент на тревата пред ермитажа- камъни, пясък, кофи и строителни материали разхвърляни наоколо. Друг мъж работеше горе на кулата.

„Удари светкавица. Вътре има метал, светкавицата дойде и БУМ! Удари! Преди около месец. Най-лошата повреда откакто ермитажа е построен.“ – обясниха.

Седрик Уилсън, строителен контрактор с повече от 45 години опит специализирал в реставрацията на църкви и Кърк Бъроус, и двамата местни от острова, бяха наети от местната католическа църква да поправят повредената камбанария.

Kirk Burrows

Kirk Burrows

Ние им предложихме да помогнем, като доброволци, и те с радост приеха.

„Всичко мъкнем на ръка тук горе по пътеката, няма друг начин“- обясни Седрик.

Cedric Wilson

Cedric Wilson

Започнахме работа на следващата сутрин. Ето, казахме си, възможност да се отблагодарим на тази малка островна държава и на нейните хора за гостоприемството и за щедростта, особено през последните две седмици в частното островче на круизните кораби… Понякога взимаме, друг път- даваме. Така е справедливо.

.

.

Като пътешественици ние имаме щастието да посещаваме различни земи, да се запознаваме с местните култури и обичаи, да опитваме местни храни, да посещаваме туристическите и природни атракции и изобщо- да се забавляваме, където и да отидем. Запитах се: с какво ние допринасяме за тези места, от които „взимаме“ толкова много? Достатъчно ли е това, че като туристи харчим пари (за храна, за транспорт, за хотел, а сувенири и прочие) и по този начин поддържаме местната икономика? А ако почти не харчим пари, както в нашия случай?

Building the scaffolding around the belltower.

Building the scaffolding around the belltower.

Всяка сутрин в продължение на седмица Иво и аз вървяхме до подножието на връх Алверния, където ни чакаха строителните мариали, които трябваше да замъкнем горе до ермитажа. Катерейки се по тясната стръмна пътека с кофи пясък и туби с вода в ръце, с дъски и железни прътове, аз си мислех за дядо Жером, който сам самичък построил ермитажа, камък по камък, вървейки по същата тази пътека нагоре-надолу, отново и отново.

Kirk and Ivo mixing cement.

Kirk and Ivo mixing cement.

Там, покрай пътеката от подножието на хълма до горе, насред сенките на дърветата, отшелникът беше поставил циментови барелефи, на които беше иобразен Пътя на Болката- Христос с кръстния си товар в различни етапи на път към разпятието – Via Dolorosa. Аналогията бе неизбежна- Христос страдащ под тежестта на кръстта си, дядо Жером, който сам построил ермитажа си, Седрик и Кърк, които го ремонтираха с наша помощ.

Ivo along "the Path of Suffering"

Ivo along „the Path of Suffering“

След няколко дена камбанарията беше поправена и отпразнувахме случая с малък пикник на терасата на един изоставен ресторант край плажа. Седрик донесе домати от градината си, домашен цитрусов сок и голяма тенджера с гъста пилешка супа, сготвена за нас от жена му. Аз донесох домашен хляб.

В крайна сметка наградата, която получихме за нашия труд, за нашето време отдадено в помощ на нуждаещите се, бе усещането на морална висота и спиритуално вдъхновение, които могат да бъдат постигнати единствено чрез подобни актове на благотворителност и безкористнос; бе урокът, който дядо Жером и неговият скромен, но очарователен дом ни научиха нас и нашите деца- за да се наслаждаваш на живота нямаш нужда от голяма къща, а от голямо сърце.

A hermit-frog inside the hermitage

A hermit-frog inside the hermitage

Миниатюрните размери на ермитажа, ниските врати, които принуждават посетителя да спре и да склони глава, са материалната метафора на един изключително висок, изключително скромен човек, който цял живот се е прекланял пред Бог.

Viktor in the Hermitage

Viktor in the Hermitage

Чрез нашите усилия да поправим камбанарията ние завинаги се превърнахме в част от ермитажа и от историята на дядо Жером; свързахме се с миналото и настоящето на връх Алверния, с хората от Cat Island, с историята на Бахамите.

Дякон Андрю Бъроус

Една събота вечер миналият декември връхлетя буря. Когато удари светкавицата, всички светлини угаснаха, всичко стана черно. На следващия ден разбрахме, че камбанарията е счупена. Акт на Природата. Но също така е и предупреждение. Всички ползват ермитажа, имаме снимки на брошурите на Cat Island да привличаме туристи. Ермитажът като културно и историческо наследство е ресурс, който ние използваме, без да го поддържаме. Да, светкавицата може да се интерпретира като предупреждение от Господ.

Deacon Burrows during service, inside Holly Redeemer Church.

Deacon Burrows during service, inside Holly Redeemer Church.

Дядо Жером беше поставил камбана в основата на хълма. Когато някой имаше нужда от него беше достатъчно да бие камбаната и той слизаше долу. Раздаваше дрехи, храна, лекарства и помагаше на всички колкото можеше. Хора го навестяваха от понеделник до петък, когато се нуждаеха. Той проповядваше евангелието, но помагаше на всички, независимо от коя религия са.

 

Deaco Burrows in front of Holy Redeemer Catholic Church designed and built by Father Jerome.

Deaco Burrows in front of Holy Redeemer Catholic Church designed and built by Father Jerome.

Помпей

Имаме повече църкви отколкото хора в този град. Всеки иска да си построи собствена църква. Дядо Жером построи 5 църкви само на Cat Island и на Long Island. Но ермитажът е мястото, където живя последните 17 години от живота си. Там горе е погребан.

Poompey

Poompey

Пола Търстън

Майка ми- Катлийн Търстън, се грижеше за него. Готвеше му и му чистеше, переше му дрехите. Била около трийсетина годишна, женена, но не можела да има деца, когато един ден дядо Жером сложил ръка на рамото и и проговорил на латински. Благословил я. Казал и, че ще има дъщеря. Аз. Аз съм благословена от дядо Жером. Майка ми нямаше повече деца.

Една сутрин, след като валял дъжд цяла нощ, майка ми го намерила проснат на земята. Паднал и се ударил много лошо. Там горе е много стръмно и скалите стават хлъзгави след дъжд. Намерила го и веднага извика хора от селото на помощ. Те се обадиха и изпратиха малък самолет, който го закара до столицата в Насао, в болницата. Там той се позакрепи и се завърна в ермитажа, но вече не беше същия. Скоро след този инцидент умря.

Paula Thurston

Paula Thurston

Гладис Макензи

Не зная на колко години съм, не помня. Но помня дядо Жером. Със сигурност го помня. Беше добър човек. Погребан е горе под камъните в земята, най-горе на хълма. Когато умря аз бях млада. Цялото село отидохме на погребението му. Сега всички идват при мен и ме снимат, защото аз съм тази, която го помни.

Каза Гладис Макензи и избухна в смях.

Gladis

Gladis

 

Петнайста глава. Забравени в рая на хамбургерите

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

.

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Hull Paintings – Корабни картини

On the skins of boats out of the water, boats that remind me of stuffed birds, I see accidental abstract images. I find in them, as you might too, do not be surprised, winter landscapes, galaxies, endless poppy fields somewhere in Flanders, the sad face of a ghost, fishes lost in the sea.

I started photographing details of the hulls of boats in boatyards in 2013, when we began touring the marinas and boatyards on the American east coast with an old RV, looking for a sailboat. Every time when we are in a boatyard I add new paintings to my collection.

I photographed the last three paintings – hulls# 26, 27 and 28 a few days ago in marina Puerto del Rey, Puerto Rico.

∼∼∼

По кожите на лодки извадени на сушата, лодки наподобяващи преприрани птици, забелязвам случайни абстрактни картини. Виждам, както може би и вие ще видите, не се учудвайте, зимни пейзажи, галактики, безкрайни макови полета във Фландрия, тъжното лице на призрак, риби изгубени в морето.

Започнах да снимам детайли от корпуси на лодки извадени на сушата за поправка още през 2013 година, когато обикаляхме източното крайбрежие на Америка с каравана и си търсихме лодка. Всеки път, когато отидем на сух док добавям нови картини към колекцията.

abstract13-

hull#1

hull #2

hull #3

hull #4

hull #5

hull #6

hull #7

hull #8

hull #9

hull #10

hull #11

hull #12

hull #13

hull #14

hull #15

hull #16

hull #17

hull #18

hull #19

hull #20

hull #21

hull #22

hull #23

hull #24

hull #25

 

hull# 26

hull #26

hull #27

hull #27

hull #28

hull #28

hull#29

hull #29

hull #30

hull #30

hull #31

hull #31

hull #32

hull #32

hull #33

hull #33

hull #34

hull #34

hull #35

hull #35

hull #36

hull #36

Share

Забравени в рая на хамбургерите

Петнайста глава

Забравени в рая на хамбургерите

Мира в рая на хамбургерите

Мира в рая на хамбургерите

Февруари, 2014

Спомняте ли си плуващите прасета и колко много им завиждахме, за това, че си живеят безгрижно на малък тропически остров на Бахамите, на плажа, мързелувайки по цели дни; за това, че никой не ги тревожи със сатъри, шишове и скари и най-вече за това, че лодки им доставят безплатна храна всеки ден? Не след дълго и ние опитахме от този луксозен начин на живот: перфектен остров, райски плаж, безплатна храна на корем… Вече знаем точно как се чустват бахамските прасета.

Добър апетит!

Добър апетит!

Храната на Бахамите е проблем. В малките селца из островите има магазинчета в приземните етажи на някои от къщите, където изборът от стоки е доста лимитиран и всичко е 2 до 4 пъти по-скъпо от същите продукти в Америка, тъй като транспортирането по море е сложно. Една ябълка струва 1$. Магазинчетата биват зареждани веднъж седмично и често се налагаше да чакаме до сряда, ако искахме да си купим пресни плодове и зеленчуци.

Затова, преди да потеглим от Флорида за Бахамите, ние се заредихме с хранителни продукти- консерви, сухи храни, макаронени изделия, брашно, ориз и се надявахме, че ще хващаме риба редовно. Но след около месец и половина запасите ни взеха да свършват и оризът ни стана основна храна, със или без риба…

В един момент нашите стари съседи от Канада ни писаха, че пристигат с голям круиз на един от островите на Бахамите. Тъй като бяхме само на 30 мили от мястото, решихме да отидем и да се видим с Браян и Джойс. Само че пристигнахме на уреченото място една седмица преди уговорената среща.

Плажът  на остров Little San Salvador

Плажът на остров Little San Salvador

Little San Salvador е малко частно островче собственост на големите круиз компании Holland-America и Carnival с перфектна плажна ивица- бял пясък, палми и малки разноцветни бунгалца вътре с климатик и джакузи, които курортистите могат да си наемат за няколко часа. Тук няма село, а нещо като малък лагер с фургони, в които живеят около 40 постояни работника обслужващи острова.

Пуснахме котва в единственото заливче от северната страна и се срещнахме с управителя на острова, Антъни, който ни се зарадва и каза, че можем да стоим на котва там колкото си искаме.

Реплика на пиратски кораб- бар и ресторант

Реплика на пиратски кораб- бар и ресторант

На следващата сутрин се появи един огромен круиз кораб и стовари 3 000 розови, дебели, пияни, шумни туристи. Помислихме си: „Ужас! Как ще преживеем тук цяла седмица?“ Но после открихме островният грил-бюфет.

Пасажери от круиза на нашия плаж

Пасажери от круиза на нашия плаж

Дойде време за обяд и пасажерите от круиза, които лениво се припичаха на плажа, се отправиха към бюфета. Ние нехайно ги последвахме, инфилтрирайки се в редиците на изгладнелите туристи. Внезапно пред нас се разкри невероятна гледка- земният рай за всеки гладник.

Раят на хамбургерите

Рая на хамбургерите

Хамбургери и хотдози, пиле на грил, ребърца със сос, риба на скара, 5-6 вида салати и гарнитури (зелена салата, салата от зеле, макаронена салата, салата със скариди, картофена салата с горчица Дижон, печени тиквички, задушени броколи, варена царевица, боб, кус-кус с къри и прочие), сладкиши (няколко вида бисквити и сладки, няколко вида торти) и планини от плодове- цели и нарязани (дини, пъпеши, ананси, манго, грозде, ябълки, портокали, киви, папая, ягоди). Храна за 3 000 пасажера, 50 екипаж и обслужващ персонал и 4 почитни госта (ние).

Иво си пълни чиния за осемнайсти път

Иво си пълни чиния за осемнайсти път

Натъпкахме се докато измършавелите ни кореми се надуха като зрели дини и не можехме да поемем повече, после спряхме да си поемем въздух за няколко минути и после хапнахме още малко. Аз си носех фотоапарата в една малка раничка, която приюти няколко ябълки, портокали и хамбургера за после. Внезапно се пучуствахме не само преяли, но и виновни, че крадем храна от круизовете. До момента, в който видяхме ужасени какво става с неизядената храна в края на обяда. Боклуците- нахапаните хамбургери и недоядените гарнитури на 3 000 човека бяха сложени в чували за боклук и изгорени по-късно във вътрешността на островчето. А храната, която остана в бюфета, понеже бяха приготвили повече отколкото пасажерите можеха да поемат- перфектни кюфтета и пилешки пържоли, ребра, салати и гарнитури, нарязани плодове и десерти, беше изсипана в 80-литрови червени бидони с капаци, които занесоха обратно на кораба и хвърлиха зад борда в открито море щом корабът напусна заливчето. Ние бяхме потресени от това разхищение. Попитахме местните, които обслужваха островчето, дали не може корабите да им оставят неизядената храна, а остатъците да събират и да отглеждат прасета. Не, казаха те, фирмена политика.

Мая и Виктор (като гледате тази снимка слушайте Conquest of Paradisе от Вангелис https://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE)

Мая и Виктор (като гледате тази снимка слушайте Conquest of Paradisе от Вангелис https://www.youtube.com/watch?v=94dY-QxjDiE)

Толкова много прясна вкусна храна бива изхвърляна зад борда ежедневно, докато хората из околните острови плащат по 1$ за ябълка. А да не говорим за това как самите работници обслужващи корабите- предимно млади хора от Филипините и Източна Европа, много от България, биват експлотирани срещу нищожно заплащае, докато гигантските корпорации Холанд Америка, Карнавал и останалите (регистрирани на места, където да не плащат такси и данъци) печелят милиони, разхищават храна и замърсяват прриродата.

Набързо си сменихме гледната точка. Вече не се чуствахме виновни, че „крадем храна от корабите“ а се чуствахме доволни, че „спасяваме храна от кофите за боклук“ или по-скоро- „от акулите“.

Корабът си замина в ранният следобед и островаът остана само за нас. Отново настана тишина и спокойствие- нито един човек на плажа. Разходихме се из вътрешността, където видяхме поляни с коне и козички и едно магаре наречено Тед. Запознахме се и се сприятелихме с постоянните работници, които обслужват острова и те ни поканиха на вечеря в техният лагер. От тях разбрахме, че и те не одобряват разхищението на големите круизи, но не искаха да коментират много, защото ги беше страх да не си загубят работата.

Тази нощ Иво не можа да заспи. Споменът за бюфета и несигурността за утрешният ден го държаха буден до сутринта. Ще дойде ли отново голям круиз? Ще ни донесе ли пак вкусен обяд? Така Иво си прекара нощта на палубата, загледан в хоризота, в очакване на голям бял кораб.

Разбира се, на следващата сутрин, друг круиз пусна котва в нашето заливче и сцената с бюфета се повтори. Всеки ден нов кораб пристигаше и всеки ден ние се присъединявахме към пасажерите му на обяд. Превърна се в рутина и се почуствахме като на курорт. Обяда беше между 12 и 2. Следобедите се наслаждавахме на тишината и спокойствието, които ни се струваха още по-интензивни, след сутришната навалица и суматоха. А вечерите си правехме малко огънче на плажа, където си претопляхме хамбургерите и пилешките пържолки скатани от бюфета на обяд.

Мая и Виктор строят огън

Мая и Виктор строят огън

Мира си топли пилешка пържолка на огъня

Мира си топли пилешка пържолка на огъня

Мая край огъня

Мая край огъня

И когато Браян и Джойс най-сетне пристигнаха на борда на Carnival Fantasy, ние ги посрещнахме, разведохме ги и им показахме къде какво има на нашият остров и разбира се ги поканихме на обяд в „нашият“ бюфет.

Мира с Браян и Джойс в бара на пиратския кораб

Мира с Браян и Джойс в бара на пиратския кораб

Но когато си тръгнаха на следващия ден осъзнахме, че вече нямаме причина да стоим на този остров. Вдигнахме котва и потеглихме на юг. За първи път чак толкова не ни се тръгваше. Гледахме с носталгия към фалшивият пиртски кораб на плажа и към нашият приятел Крейзи Джордж, един от състава работници на острова, който свиреше и ни махаше от плажа. С натежали сърца (и кореми) ние също му махахме за сбогом. Може би никога повече нямаше да видим това място, което беше така щедро към нас.

Пияни летовници танцуват Макарена на плажа

Пияни летовници танцуват Макарена на плажа

Но щом си подадохме носа извън прикритието на острова, силен вятър с насрещни вълни ни накараха да завием наобратно и да се върнем в любимото заливче 20 миути след като го бяхме напуснали завинаги.

Същата вечер пристигнаха още няколко платноходки и пуснаха котва в нашето заливче. На една от тях забелязахме две момиченца колкото Мая и незабавно отидохме да се запознаем. Райли на 11г. и Рен на 10г. се сприятелиха с Мая (на 10г.), а ние се сприятелихме с родителите им- Скот и Стефани- учители в американски колеж специалност- „туризъм, спорт и приключения“. Стефани е професионален атлет и инструктор по рафтинг. Взели си една година отпуска и се разхождаха с лодка из Бахамите. Невероятно семейство. Останахме още една седмица с идеалното извинение- чакахме подходящ вятър.

Завръщане в рая

Завръщане в рая

Перфектният рай стана още по-перфектен с нашите нови приятели в него.

Мая, Райли и Рен

Мая, Райли и Рен

Показахме им как стоят нещата с бюфета и се оказа, че не само българите сме „прибрани хора“. Нашите нови американски приятели започнаха да прибират не само сандвичи и портокали, но и чинии и за няколко дни се сдобиха с нов сервиз… Ние се задоволихме само със сандвичите.

Новите приятелки изчезваха сутрин и си прекарваха дните във водата на плажа. Прибираха се вечер и даже поканиха Мая на гости с преспиване. Иво и Скот се занимаваха с риболов с хавайски харпуни край рифовете и си организирахме вечеря на риба и омари на борда на Фата Моргана (да разнообразим менюто).

Скот и Райли ни посещават

Скот и Райли ни посещават

Стефани и Рен

Стефани и Рен

Райли, Мая и Рен с огромен омар, който изядохме за вечеря, заедно с половин кофа риба

Райли, Мая и Рен с огромен омар, който изядохме за вечеря, заедно с половин кофа риба

Приятелки

Приятелки

Освен ние и нашите нови приятели, дойдоха още 2 лодки. На едната плаваха възрастна двойка много възпитани англичани, а на другата един образ от Норвегия наречен Бен- стрхотно забавен дядка на 80 години, който си плаваше соло. Те също се присъединиха към нашата компания, щом станеше време за обяд.

След няколко дни тотална идилия, управителят Антъни хвана Бен пиян и чисто гол в джакузито на една от кабаните за туристи на плажа малко преди залез слънце и ни изгони всичките…

"Иска ми се да остана тук завинаги"

„Иска ми се да остана тук завинаги“

Четиринайста глава. Старите и новите заселници на Бахамите

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

 

Share

A Quick Haul Out – За малко на сушата

Ivo says: "Everything will be OK"

Ivo says: „Everything will be OK“

What is a boatyard?

A boatyard is the most horrible place for the cruiser and his boat, no matter how good the facilities are. Dirty, stinky, dusty, itchy, hot places. No toilets on board, no more running water in the galley, ferocious noseeums and mosquitoes in the evening, noise from heavy machinery all day long, toxic dust, lots of mud, and the fear at night when it’s windy that the boat will „fall down“ from her props. Of course, she won’t fall down, but she shakes constantly and it feels as if there is a permanent earthquake going on. Add to this a Puertorican neighbor who got drunk and sang all night a very melancholic song, about a woman whom he used to love, but she left him. „Abandonaaaaaadooooooooooooooooo….“ Almost made me cry.

∼∼∼

Какво означава „сух док“?

„Сух док“ е най-ужасното място за крузъра и неговата лодка, независимо колко са добри съоръженията. Мръсно, смръдливо, прашно, горещо, място за поправки или склад на лодки. Не може да си ползваме тоалетните на борда, нито имаме течаща вода; кръвожадни комари ни нападат вечер, машини и инструменти бумтят по цели дни, токсичен прахуляк, кал навсякъде и нощем, когато духа силен вятър, се страхуваме лодката да не падне от степенките, на които се подпира. Разбира се, че няма да падне, но усещането е все едно има земетресение, непрестанно. Към всичко това добавете и съседа- порториканец, който се напи и цяла нощ пя една много меланхолична сърцераздирателна песен за жената, която обичал, обаче тя го напуснала. Почти се разплаках.

.

Fata Morgana on the travel lift, Puerto del Rey, Fajardo

.

.

After the small routine repair of a bathroom pipe turned into a disaster and a huge through hull fitting got busted creating a three-feet fountain inside the starboard hull, we hauled out Fata Morgana for a quick repair, as this kind of thing cannot be fixed while at anchor. We were lucky to be near marina Puerto del Rey in Fajardo, Puerto Rico, the biggest marina and haul-out facilities in the entire Caribbean region. It’s an impressive marina and boatyard with 1000 slips, 400 dry stack spaces on 50 acres of land, and with 165 ton haul out capability as well as a complete range of boat repair contractors on site.  They accommodated us immediately.

∼∼∼

След като малката рутинна смяна на тръба за тоалетната се превърна в бедствие и се отвори дупка на дънато на лодката, от където шурна един голям фонтан, се наложи да изкараме Фата Моргана от водата по спешност, тъй като подобна дупка не може да се поправи на котва. Имахме късмет, че бяхме близо до марина Пуерто дел Рей във Фахардо, Порто Рико- най-голямата марина в целият карибски регион. Марината разполага с 1000 места за лодки на вода и 400 на суша на площ 50 акра, както и с няколко крана с капацитет до 165 тона.

.

„The Walk of Fame“ Marina Puerto del Ray, Fajardo

 

Fata Morgana was once again out of the water, on the hard. Ivo decided to use this opportunity and put yet another layer of fresh bottom paint on the hulls, which he sanded all the way to the gelcoat and painted with anti-fouling paint only six months ago in St Kitts. This time, after he fixed the through hull pipe-problem, he sanded only very superficially the hulls, and painted them. All this work took him two days, without being too much in a hurry.

∼∼∼

фата Моргана отново се оказа на сушата. Иво реши да използва момента и да мацне още един слой боя на корпусите, нищо, че само преди 6 месеца извадихме лодката, изстъргахме старата боя до дъно и сложихме нова. Този път, след като поправи дупката за тръбата, Иво изстърга само повърхностно корпусите и им сложи пресен слой боя. Цялата работа отне 2 дена, без да си дава много зор.

.

Ivo sanding the hulls….again…

Why not drop anchor? And measure and mark the chain.

Why not drop anchor? And measure and mark the chain in the meantime.

We even had time to open a couple of coconuts under the shade of the boat and to meet new friends, who drove all the way from San Juan just to meet us. It was great spending time with Galina and Drago and share some stories. Great people.

∼∼∼

Дори ни остана време да отворим два кокосови ореха на сянка под лодката и да се запознаем с нови приятели- Галя и Драго от България, които дойдоха чак от Сан Хуан да ни видят. Беше ни много приятно да се запознаем и да обменим интересни истории и да пием по бира. Чудесни хора.

Драго и Галя

Драго и Галя

Coconut

Coconut

After a couple of days- an unpleasant weekend- we splashed on Monday at noon and came back in the Fajardo anchorage. The fear that the through hull problem is not well fixed and we would have to haul out again disappeared after a few hours (no water was coming in), and now everything is back to normal. Only, it’s a second day now we are trying to clean the boat in and outside.

∼∼∼

След два дена- неприятен уикенд- се завърнахме във водата в понеделник и обратно на котва в заливчето на Фахардо. Страхът, че дупката не е добре поправена и ще трябва пак да се връщаме на сушата се разсея след известно време и сега всичко си е по старому. Само дето вече 2 дена чистим лодката вътре и вън.

.

Anchorage near Isleta Marina, Fajardo

Even though being in a boatyard is not much fun, we felt really lucky to be so close to the biggest marina with some of the best boat repair facilities in the region, in a town, where boat parts are easy to find and are not expensive. Plus, the manager at Puerto del Rey turned out to be a great guy, very understanding and helpful, who gave us quite a discount and thus became our next sponsor.

A big Thank You to Marina Puerto del Rey!

∼∼∼

И въпреки, че с лодка на сушата никак не е приятно, извадихме късмет, че този инцидент се случи толкова близо до марина с необходимите съоръжения, в район, където лесно се намират части за лодки и не са скъпи. Освен това, мениджърът на марината се оказа готин пич, много разбран и услужлив човек и даже ни направи солидна отстъпка от цената на услугата по изкарването, след като му обещахме да го добавим в списъка на нашите спонсори.

Хиляди благодарности, марина Пуерто дел Рей!

.

Travel lifts, Puerto del Rey, Fajardo

Share

10 предимства на един обикновен каяк

 10 предимства на един обикновен каяк

 

Всички крузъри, които притежават яхти, еднокарусни или катамарани, си имат също така и малки моторни лодчици наречени „дингита“, с които се придвживат между голямата лодка и брега, когато са на котва в някой залив. Ние сме от малкото, които си нямат динги, защото дингитата имат нужда от гориво, за да се движат. Ние си имаме каяк, защото каяците нямат нужда от гориво, а от поне един чифт здрави ръце. Като тези на Иво.

.

.

Нашият каяк Агент Оранжев е обикновен пластмасов непотъваем 15-годишен каяк, наследство от двойка много добри наши приятели от Флорида, които заминаха за Ню Мексико с една стара каравана наречена Баба Гануш в търсене на слънчева енергия и алтернативни строителни методи. И понеже в Ню Мексико няма да им трябва каяк, те ни го подариха. Много скоро Агент Оранжев се превърна в безценен член от екипажа на Фата Моргана. Предимствата му са неизброими.

1. Каякът е пестелив

Както вече споменах, дингито се движи на мотор, а каякът се движи само с човешки усилия, което ни предоставя още един начин да пестим. Един от най-важните принципи на това наше пътешествие е да обиколим света живеейки и плавайки възможно най-евтино. Вярно е, че моторите на дингитата са между 5 и 15 конски сили, а нашият каяк е само 1 до 2 „магарешки сили“, в зависимост дали гребе само Иво или гребем и двамата… Но си струва. Благодарение на каяка спестяваме стотици долари от гориво годишно.

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea... Rio Dulce, Guatemala

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea…
Rio Dulce, Guatemala

Evo and Maya with the Kayak, Barbuda

Ivo and Maya with the Kayak, Barbuda

2. Каякът гази плитко

Дингито може да е по-бързо от Агент Оранжев, ама не може да влезе и в половината от местата, където се навира нашият агент! Дингито гази поне половин метър и ако се забие в плитчина или корали му се чупи пропелъра на мотора. Каякът гази нула. И няма какво да му се счупи. Често на местата, на които ходим с каяка нито една моторна лодка не може да мине: отливните плитчини на Бахамите, бариерните рифове в Гренадините, мангровите канали в Куба и остров Барбуда, плитките речни ръкави в Гватемала. Едни от най-вълнуващите и красиви места по света сме ги посетили с каяка.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella, the Bahamas

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella, the Bahamas

Lago Izabal, Guatemala

Lago Izabal, Guatemala

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

3. Каякът е нашият фитнес

Да гребеш си е работа. Не е като да си седиш. Гребането развива най-вече горната част на тялото: гръбните мускули, рамената, трицепсите и гръдните мускули, но работят дори и краката, колкото и невероятно да звучи и най-вече- чудесно кардио упражнение е. Нека ви напомня- ние живеем на лодка и често сме доста обездвижени. Трудно е да поддържаме спортна форма. Каякът ни дава прекрасна възможност за физически упражнения, без да се натоварваме прекалено. Не бихме го заменили за нищо на света!

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

4. Каякът е лек

Тежестта е от голямо значение. Колкото по-тежка е една платноходка, толкова по-бавна е и това важи с още по-голяма сила при катамараните. Затова трябва да внимаваме колко багаж товарим на борда. Каякът е много по-лек от дингито и това е голямо предимство, когато го носим на борда по време на плаване. Но този факт е важен и по още една причина. Представете си че гребете в плитчините на някоя лагуна и достигнете пресъхнала ивица земя. Как ще я прекосите и продължите от другата страна? Много просто- ще дръпнете каяка върху земята и ще го влачите след вас. Той ще ви последва като кученце. Или ще го вдигнете и пренесете над земята, чисто и просто. Тежкото обемно динги с мотора ще се инати на подобна идея, като муле.

Bahamas

Bahamas

Barbuda

Barbuda

5. Каякът е тих

Представете си устието на река Полочик в Гватемала. Широка усамотена делта, блатисти брегове обрасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета, непроходима зелена тропическа разстителност. Дълбока тишина нарушавана само от звуците на насекоми, птици и диви животни. Водите на делтата – царство на риби, видри, ламентини и крокодили. Бреговете – дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали. В клоните на дърветат се крият черните ревящи маймуни. Вашият каяк се плъзга безшумен като змия по повърхността на водата без да нарушава спокойствието на това място. Чапли излитат пред вас в последния момент щом каякът се доближи; маймуните ви наблюдават неподвижни от клоните на дърветата.

.

.

Представете си, че сте в мангровите канали на лагуната Кодрингтън на остров Барбуда- най-големият резерват за птици-фрегати в карибският регион. Около вас, в сплетените клонаци на ниските мангрови дървета- стотици гнезда. В гнездата- огромни черни океански птици. Само с каяк можете да се доближите безшумно, без да тревожите птиците и да ги наблюдавате от близо, вие тях и те вас, с голямо любопитство, уважение и любов. Само с тихият, дискретен, миролюбив каяк…

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

6. Каякът е екологично чист

Не само, че не тревожите дивата природа с безшумният си каяк- вие не я замърсявате. Каякът е напълно екологично чист и от където мине  не оставя следи нито във въздуха, нито във водата. Колко от вас се тревожат за чистотата на планетата? Колко от вас се възмущават на боклуците и мръсотията, които задръстват природната среда все повече и повече? А колко от вас ходят с колело вместо с кола на работа? Или имат каяк вместо динги и с гордост могат да заявят: Аз правя нещо по въпроса!

The swimming pigs, Bahamas

The swimming pigs, Bahamas

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

7. Каякът е мощен

Когато вятърът умре как да продължим да плаваме? Как да се придвижим? Понякога сме в малка безветрена зона зад някой остров, чиито планини спират вятъра. Как да излезем от зоната на безветрието? Да пуснем моторите и след 5 минути отново ще сме там, където духа вятърът. Ако сте на борда на Фата Моргана и изкажете на глас подобно богохулство, има риск капитанът да ви изхвърли в морето. Думата „мотор“ за него е мръсна дума, забранена със закон. В такива моменти Агент Оранжев отново пристига на помощ, като Джеймс Бонд- Оранжев, Агент Оранжев. Снимката най-горе- как Иво дърпа Фата Моргана с каяка, не е просто случайна… Това е емблемата на нашето пътешествие, на нашата упоритост и най-вече на решителността на Иво, като метафора, да стигне там за където е тръгнал с цената на неимуверни усилия, но без да включва моторите. И въпреки, че е само 1 магарешка сила, все пак Каяк Оранжев не веднъж ни е вадил от безветрени зони.

.

.

Веднъж в езерото Избал в Гватемала до нас се доближи разтревожен индианец-рибар с кану издълбано от дънер. Като видял как Иво дърпа цял кораб с каяка решил, че имаме проблем и дойде да предложи помощта си. Добър човек. Развалени ли са ви моторите? Свърши ли ви горивото? Да помогна? Не, моторите работят, резервоарите са пълни, а на луд човек не може да се помогне. Loco, посочих аз Иво. Рибарят си замина объркан. Иво продължи да си гребе…

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

8. Каякът е куче

Всички и най-вече децата обичат каяка. Когато се появите в някое затънтено индианско селце, вие се превръщате в „случката на годината“. Всъщност не вие- каякът. Подобно на голямо добро куче, каякът търпеливо ще понесе дванайсетина деца да му се накачулят, да му скачат отгоре, да го дърпат и преобръщат. Да, никога не бихте могли да се забавлявате с едно динги така, като можете да се забавлявате с каяка. И да му имате доверие, че каквото и да стане, той не потъва.

Near Finca Jocoro, Guatemala

Near Finca Jocoro, Guatemala

 

Our kayak also has new friends!

Our kayak also has new friends!

9. Каякът е бавачка

Ако иате малки деца, каякът ще се грижи за тях. Ще бъде платформа от която да скачат и превозно средство, с което да се придвижват между лодките, да изследват околностите или да ходят на риболов, вместо да стоят по цели дни затворени в каютите и да се чудят какво да правят.

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya, Meagan and Matthiew

Maya, Meagan and Matthiew, Grenada

Vick and Nick

Vick and Nick, The Bahamas

10. Каякът е магаре

Колкото и да товарите каяка с чанти и торби след като се върнете от покупки; с газови бутилки, чували с боклук и каси бира, той винаги може да поеме още багаж без да потъне.

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

KayakShop.bg

Но Агент Оранжев се спука наскоро– износен, стар и бекрайно много използван. И тъкмо в този момент, като по чудо, се появиха нашите нови приятели и спонсори от KayakShop.bg и решиха да ни подарят нов каяк! Чудеса понякога стават, особено в свят, в който все още има щедри и позитивни хора– сродни души.

Добре дошли на борда на нашето околосветско приключение KayakShop.bg, благодарим ви още веднъж за този неоценим жест!

KayakShop.bg ни предоставят избор между три модела рибарски каяци от реномираната марка Malibu комплект със седалка и гребло на стойност 2 000 лв.  Но тъй като бе невъможно да се изпрати по пощата каяк, решихме да продадем подареният каяк и с парите да си купим нов каяк тук в Пуерто Рико.

Malibu X-Factor

Malibu X- Factor

Само след няколко дни се появи желаещ да си купи каяк и в същото време да ни помогне. Прочетете историята тук.

Puerto Rico

Puerto Rico

Share

Shit Happens – Гадости Стават

.

.

Life on a boat is not just beautiful sunsets and sailing romance, everyone will tell you this. Sometimes, often, shit happens. And usually, it’s something completely unexpected.

Yesterday Ivo decided to change one of the pipes for the toilet, not because it was broken or defective, but just because he decided it is a good idea to replace it.

Something got stuck. He took a hummer, one of his all-times favorite tools, and started banging away and the entire through hull fitting broke. A huge 2-inches gap on the bottom of the hull! We are in 20 feet of water, at anchor in Fajardo and there is this fountain inside the boat! We are sinking!

There is this joke: A boat is calling the German coastguard: „Help, we are sinking!“ The German coastguard replies; „And vat are you sinking about?“

Well, we are „sinking about“ how stupid to work on a through hull fitting while at anchor…

We plugged the hole with plastic bags, pumped out the water from the bilge, and we will be hauling out tomorrow afternoon in the nearest marina- Marina Puerto del Rey for emergency repairs.

Until then, we will be using Maya’s toilet…

Another lesson learned the hard way.

∼∼∼

Животът на яхта не е само прекрасни залези и романтика, всеки ще ви каже. Понякога- често- се случват големи гадости. И обикновено се случват напълно неочаквано.

Вчера Иво реши да смени една от тръбите на нашата тоалетна, не защото беше счупена или дефектна, а просто защото той реши, че е време да я смени.

Нещо запече. Иво взе един чук- негов любим инструмент- и започна да блъска и целият механизъм, който извежда септичната тръба извън корпуса на лодката се разби. Отвори се огромна 5-сантиметрова дупка на дъното на десният корпус. Намираме се на котва в 8 меттра вода във Фахардо, Порто Рико и си имаме фонтан вътре в лодката! Потъваме!

Разбира се, няма нищо по-глупаво от това да поправяш дупки и тръби които излизат извън корпуса на една лодка, когато си на котва.

Запушихме дупката с найлонови торвбички, изпомпахме водата от трюма и утре следобед кран ще извади Фата Моргана от водата в Марина дел Рей за спешна поправка.

До тогава- ще ползваме тоалетната на Мая…

Още един урок научен по трудният начин.

"Тоалетната на Мая.  МОЛЯ не влизайте, щото е мойта тоалетна"

„Тоалетната на Мая.
МОЛЯ не влизайте, щото е мойта тоалетна“

Because we always try to be positive (nothing is the end of the world, except the end of the world) here are a few positive thoughts:

The pipe and fitting were old, and after Ivo removed them it turned out they would break soon enough anyway. It is better that it happened in a place, where there is a marina and a travel lift ready to haul us out immediately. There are only a few travel lifts in the Caribbean that can haul out a catamaran 22-feet beam and over. If this had happened somewhere else we cold really sink.

The price of the haul out here is not too bad, and we can find all the parts needed for the repair, so after 1-2 days we should be back in the water.

∼∼∼

И понеже винаги се стараем да гледаме позитивно на нещата (понеже нищо не е краят на света, освен краят на света) ето и няколко позитивни мисли по темата:

Тръбата така или иначе беше стара и след като Иво я махна се оказа, че съвсем скоро е щяла да се счупи, както и цялото устройство, което беше ръждясало и клеясало. По-добре е че стана тук, където наблизо има марина с кран, готови да ни извадят от водата веднага. В Карибите има само 3 места с кран способен да вдига катамарани колкото нашият и това е едно от тези места. Ако нещо подобно се беше случило на друго място, наистина можеше да потънем.

Освен това цената на процедурата по изкарването тук не е висока, има всички необходими части за ремонта и след 1-2 дена би трябвало да сме обратно на вода.

Share

Ние ♥ Sushi

На път за Порто Рико….

Ivo caught a fish Иво хванал риба

Иво хванал риба

∼∼∼

Мира я сготви с къри

.

.

∼∼∼

Няколко часа по-късно….

Ivo caught a fish Иво хванал риба

Иво хвана още една риба, същата като първата

∼∼∼

Мира направи някакви японски импровизации на тема Суши….

.

.

∼∼∼

А вие знаете ли някакви рецепти за този вид риба с тъмночервено месо? Споделете ги с нас!

 

 

Fish aftermath

Fish aftermath

 

Share

The Problem with The Lice / Проблемът с въшките

 

Maya

Maya

It all started with Maya complaining that her head is unnaturally itchy. Immediately, we checked for lice, but we found none. “Wash it well”, we told her. But washing it well didn’t help. A couple of days later, the itchiness got worse, and when we looked again- horror! A healthy population of lice has invaded the lush wilderness of Maya’s head and was thriving there illegally.

∼∼∼

Един ден Мая започна да се оплаква, че главата много я сърби. Веднага проверихме за въшки, но не видяхме нищо. „Измий си хубаво косата.“, и казахме. Но измиването не помогна. След два дена сърбежите се засилиха и като погледнахме пак- Ужас! Главата на Мая беше населена от въшки, които се бяха установили и си живееха там нелегално.

Maya

Maya

Something needed to be done immediately; the invaders had to be kicked out ASAP. We thought about options:

– Option N1: look for a special lice shampoo or any other lice treatment in the pharmacy. But we were in Anegada, the BVI’s most remote island, and we didn’t even know where the store is or how to get there. It was not likely that we would find a pharmacy on the island at all.

– Option N2: prepare a homemade remedy, grandma –style, using kerosene, vinegar and pig’s fat and apply generously on clean hair. But of all three ingredients we only had vinegar available aboard, and where would we find kerosene or pig’s fat in a place where there is only one long deserted beach and a few small restaurants selling lobster on charcoal?
– Option N3: get a pet monkey and let him find and eat up all the nasty buggers, monkey-style. But there are no monkeys in Anegada, only flamingos and they are pretty shy, not likely to do the job.

– Option N4: Destroy the lice’s habitat by cutting Maya’s hair, deforestation-style, which was the most radical of all available options, but the only possible one given the circumstances.

∼∼∼

Спешно трябваше да се заемем със ситуацията и да унищожим натрапниците. Имахме няколко опции:

– Опция №1 – Да потърсим специален препарат или шампоан за въшки в аптеката. Само че се намирахе в Анегада, един от най-пустите и почти безлюдни острови в Британските Вирджински Острови, където дори не знаехме дали има магазин и как да стигнем до него, камо ли аптека.

– Опция №2 – Да приготвим домашна помада от газ, мас и оцет и да намажем косата обилно. Само че ние имахме само оцет на борда. Къде да намерим газ или мас на острова, където има само една дълга плажна ивица и няколко ресторантчета, които продават омари печени на въглища?
– Опция №3 – Да си вземем маймунка за домашен любимец, която да изпощи въшките за нула време. Но от къде да намерим маймунка на остров, на който има само фламингота при това доста срамежливи и на дали биха свършили работа…

– Опция №4 – Да разрушим околната среда на въшките като подстрижем косата на Мая. Тази опция беше най-радикалната, но и единствената възможна при дадените обстоятелства.

 

.

.

It took 4 minutes to get rid of Maya’s hair and all the lice in it. Ivo, who is always promoting short haircuts for liveaboards, did the styling. The result was as if a cow has been grazing through poor Maya’s hair, but after a few touch-ups she looked cuter than ever.

∼∼∼

Подстригването отне 4 минути и това беше краят на въшките. Иво, който винаги ни убеждава в предимствата на късите коси за хората живеещи на лодки, изигра ролята на фризьора. В резултат, косата на Мая все едно крава я беше дъвкала, но след няколко подобрения и доизкусурявания се получи чудесна прическа! И Мая е по-сладка от всякога.

.

.

For the lice the cutting of Maya’s hair was the apocalypse. The survivors floated away towards the setting sun on their hairy rafts with very slim chances of living through the night, hoping somehow to find another little girl’s head to bother.

∼∼∼

За въшките, новата прическа на Мая беше краят на света. Оцелелите отплаваха към залеза върху косматите си салове с минимални шансове да преживеят нощта, надявайки се да срещнат друго момиченце, което да тормозят. Може би, ама на дали.

Ivo and Maya

Ivo and Maya

Sometimes, a single unfortunate event has a series of positive consequences. Like having lice, for example. Maya is happy with her new haircut. She doesn’t have to brush it, tie it, or take any other special care of it at all. She feels a lot cooler in the heat of the tropics, and in her own words: “free of the hairy cage”, even though people will now again constantly mistake her for a boy. She knows, that looks are superficial, and that good friends are those who like you for who you are and not for your hairstyle. Plus, she can now put on her snorkeling goggles a lot faster and easier, take a shower quicker and wear any hat.

∼∼∼

Понякога една нещастна случка има няколко щастливи последствия. Както това да хванеш въшки, например. Мая е напълно щастлива с новата си прическа. Не и се налага да си реши косата или да я връзва. С къса коса се чуства доста по-прохладно в тропическите жеги и както самата тя се изрази- „ по-свободна.“ Нищо, че хората постоянно я взимат за момче. Тя знае, че външният вид не е от значение и че добрите приятели са тези, които те харесват заради това което си, а не заради прическата. Освен това, сега тя много лесно и бързо си слага маската и шнорхела и може да носи всякакви шапки. А и косата ще порасне отново.

.

Въшчицата Мая

And finally, here are some lice jokes we came up with during the lice crisis:
– What is the lice’ favorite book? – Hairy Potter
– What is the lice’ favorite song? – Jump Around
– What is the lice’ least favorite film? – Edward Scissorhands
– What is the lice’ favorite game? – Hide and Seek; and Hopscotch
– What is the lice’ favorite drink? -Bloody Merry
– What is the lice’ favorite music band? – Hair
– What is the lice’ favorite holiday? – Easter (because of all the eggs…)
– What is the lice’ favorite jokes? –They love the most the Blond Jokes

Share