Iani and S/Y Arabella / Яни и корабът Арабела

Яни и Номадите

Яни и Номадите

We met Iani Georgiev by chance here in the BVI, a Bulgarian from Sozopol, who lived and worked in the USA and Hawaii with extensive sailing experience, and is now one of the crew members aboard S/Y Arabella. Iani is the chief mechanic and engineer aboard the boat and we were very pleased to find him in the same anchorage where Fata Morgana stopped for a few days. We spend a few hours with Iani before Arabella sailed away to her next destination.

∼∼∼

Срещнахме Яни Георгиев случайно в Британските Вирджински Острови. Българин от Созопол, който е живял и работил в Америка и на Хаваите, с дългогодишен опит в морепплаването, Яни е днес главен механик и инжинер на борда на Арабела. Срещнахме го в същото заливче, където пуснахме котва и прекарахме заедно няколко часа, преди Арабела да отплава към следващата дестинация.

Иво и Яни

Иво и Яни

Arabella is a 157 foot mega yacht with three masts. She has a Jacuzzi, and the main salon can offer a seated dinner for up to 48 guests. The salon also features a bar as well as a buffet station. Below decks, Arabella has 20 staterooms and can provide overnight accommodation for up to 40 guests.

∼∼∼

Арабела е 157-футова (48-метрова)тримачтова мега-яхта. В основният салон могат да вечерят 48 госта. Разполага с бар и джакузи, 20 кабини с двойни легла за общо 40 госта.

Арабела

Арабела

Arabella was originally built in 1983 by the Palmer Johnson Shipyard. Her first incarnation was as a 110 foot (33 m) yacht designed by MacLear & Harris. She was originally launched under the name “Centurion.” The actress Kelly McGillis, who stared in the movie “Top Gun” with Tom Cruise, was one of the first owners. She sailed Centurion across the Atlantic Ocean and described the voyage on the David Letterman Show.

∼∼∼

Построена през 1983 г. от корабостроителят Palmer Johnson и проектирана от корабният дизайнер MacLear & Harris, Арабела първоначално била 33 метра. В началото се е казвала Сентурион. Една от първите собственички на кораба е Кели Макгилс, актрисата, която играе с Том Круз във филма Top Gun. Тя плавала на борда на Сентурион прекосявайки Атлантическия океан и по-късно разказва за приключението в шоуто на Дейвид Ледърмен.

Арабела

Арабела

In the 1996, Centurion was damaged in a shipyard fire. Then along came Don Glassie and John Taft. They were successful hotel entrepreneurs from Newport, RI who were developing properties in South Beach. They took one look at Centurion and knew she was a yacht worth restoring. With their hotel backgrounds, they knew people would love to sail on a beautiful mega yacht which was outfitted as a floating luxury hotel.

∼∼∼

През 1996 г. Сентурион претърпява пожар в едно пристанище. Двама предприемачи работещи в сферата на хотелиерството, Дон Гласи и Джон Тафт, решили, че си струва да реставрират Сентурион след пожара. С техният опит в хотелиерската индустрия те решили, че много хора биха се радвали да мореплават на борда на такава красива мега-яхта, като плаващ луксозен хотел.

Арабела

Арабела

Our yacht began her new career by traveling to Fairhaven MA where she was lengthened and 47 feet (14 m) were added to her mid-section. Rechristiened as “Arabella,” her next stop was the Newport Shipyard for a total refit. Twenty private cabins were built into her hull, a new interior was installed and a third mast was added along with new rigging and sails. In 2000, Arabella embarked on the next stage of her career as a USCG-certified charter yacht with trips in the Caribbean and the Northeast United States.

∼∼∼

И така, надстроили кораба добавяйки още 14 метра дължина по средата и нарекли новият кораб Арабела. Инсталирали 20 частни кабини, нов интериор и добавили още една (трета) мачта. През 2000 г. Арабела стартира новата си кариера като чартърна лодка с екскурзии в Карибите и североизточните американски щати.

Iani and Arabella photo by Iani Georgiev

Iani and Arabella
photo by Iani Georgiev

* For more information about the yacht Arabella, visit arabellavacations.com

* For this article I have used photos of S/Y Arabella from the official website www.arabellavacations.com

Share

Green Iguanas in St Martin / Зелени игуани в Ст Мартен

The word iguana comes from the indigenous Taíno name for the species: iwana.

The green iguana, usually simply called iguana, is a large species of lizard native to Central America, South America, and the Caribbean. It grows to 1.5 metres (4.9 ft) in length from head to tail, although a few specimens have grown more than 2 metres (6.6 ft) with bodyweights upward of 20 pounds (9.1 kg). In St Martin we met the most beautiful wild iguanas, like dragons, the stuff of legends, after cruising the entire Caribbean region and the Bahamas.

∼∼∼

Думата „игуана“ произхожда от индианската дума „иуана“

Зелените игуани, наричани просто „игуани“, са големи влечуги обитаващи Централна и Южна Америка и Карибите. Растат до 1.5 метра от върха на главата до върха на опашката, но се срещат и екземпляри по-големи от 2 метра тежащи над 9 кг. В Ст Мартен срещнахме най-красивите игуани, като легендарни дракони, след като срещнахме много и най-различни игуани в карибския регион и Бахамите.

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

These iguanas live up in the trees. We saw a few in St Martin while kayaking inside the Marigot lagoon, decorating the branches of the mangroves. They are agile climbers, but can fall up to 50 feet (15 m) and land unhurt using their hind leg claws to clasp leaves and branches to break a fall.

∼∼∼

Тези игуани живеят в клоните на дърветата. Видяхме няколко в клоните на мангровите, когато минахме с каяака покрай бреговете на лагуна Мариго. Те са умели катерачи, но понякога падат от дърветата и до 15 метра височина успяват да се приземят без да се наранят, като се спират с дългите си нокти в клоните.

Green Iguanas

Green Iguanas

During cold, wet weather, green iguanas prefer to stay on the ground for greater warmth. When swimming, an iguana remains submerged, letting its four legs hang limply against its side, only using their powerful tail to propel through the water.

∼∼∼

Когато е студено и влажно, зелените игуани предпочитат да стоят на земята, по камъните близо до водата и да акумулират топлина. Когато плуват, телата им са изцяло потопени във водата, крайниците им висят безжизнано и се придвижват във водата само с помощта на мощните си опашки.

Green Iguana

Green Iguana

Despite their name, green iguanas can come in different colors. In southern countries of their range, such as Peru, green iguanas appear bluish in color with bold blue markings. On islands such as Bonaire, Curaçao, Aruba, and Grenada, a green Iguana’s color may range from green to lavender, black, and even pink. Green iguanas from the western region of Costa Rica are red and animals of the northern ranges, such as Mexico, appear orange. Juvenile green iguanas from El Salvador are often bright blue as babies, however they lose this color as they get older.

∼∼∼

Въпреки името им, зелените игуани могат да бъдат най-различни цветове. В страните на юг, като Перу например, зелените игуани са синкави на цвят с тъмно сини раета. На островите Бонер, Кюрасао, Аруба и Гренада оцветяването им варира от зелено до лавандулово, черно и даже розово. Зелените игуани от западният район на Коста Рика са червени а  в северните райони, като Мексико, са оранжеви. Младите игуани от Ел Салвадор са ярко сини като бебета, но по-късно си губят цвета и стават сивкави.

Green Iguanas, St Martin

Green Iguanas, St Martin

Green iguanas possess a row of spines along their backs and along their tails which helps to protect them from predators. Their whip-like tails can be used to deliver painful strikes and like many other lizards, when grabbed by the tail, the iguana can allow it to break, so it can escape and eventually regenerate a new one. In addition, iguanas have a well developed dewlap which helps regulate their body temperature.This dewlap is used in courtships and territorial displays. As soon as we approached the iguanas they would start shaking their heads up and down showing us their dewlaps.

∼∼∼

Зелените игуани имат шипове по гръбнака, които им помагат да се защитават от хищници. Техните опашки подобни на камшици могат да бъдат използвани за да удрят силно при нападения, а когато биват хванати за опашките имат способността да си ги откъсват, за да избягат и след време им порасват нови. Освен това, те имат добре развити подгушни кожи, които им помагат да си регулират телесната температура. Използват ги и по време на ухажване или когато си защитават територията. Всеки път щом доближихме игуана, тя започваше да си клати глават нагоре-надолу с издута шия.

Green Iguanas

Green Iguanas

Green iguanas have excellent vision, enabling them to detect shapes and motions at long distances. As green iguanas have only a few rod cells, they have poor vision in low-light conditions. At the same time, they have cells called “double cone cells” that give them sharp color vision and enable them to see ultraviolet wavelengths. This ability is highly useful when basking so the animal can ensure that it absorbs enough sunlight in the forms of UVA and UVB to produce vitamin D.

Green iguanas have a white photosensory organ on the top of their heads called the parietal eye (also called third eye, pineal eye or pineal gland), in contrast to most other lizards which have lost this primitive feature. This „eye“ has only a rudimentary retina and lens and cannot form images, but is sensitive to changes in light and dark and can detect movement. This helps the iguana detect predators stalking it from above.

∼∼∼

Зелените игуани имат отлично зрение и детектират движение и форми на дълги разстояния. Но не виждат добре, когато е мрачно. За това пък имат зрение, което им позволява да виждат ултравиолетовата светлина. Тази им способност им помага, когато се пекат на слънце да изберат най-горещото място.

Зелените игуани имат бял фотосензорен орган на върха на главите, или „трето око“, за разлика от повечето от останалите влечуги, които са загубили тази примитивна черта. „Окото“ има закърняла ретина и леща, които не могат да формират картина, но е чуствително на промените на светлината и засича движение. Това им помага да засичат хищници над главите им.

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

Green iguanas have very sharp teeth that are capable of shredding leaves and even human skin. These teeth are shaped like a leaf, broad and flat, with serrations on the edge. The similarity of these teeth to those of one of the first dinosaurs discovered led to the dinosaur being named Iguanodon, meaning „iguana-tooth“, and the incorrect assumption that it had resembled a gigantic iguana. The teeth are situated on the inner sides of the jawbones which is why they are hard to see in smaller specimens.

∼∼∼

Зелените игуани имат много остри зъби способни да късат листа и дори човешка кожа. Тези зъби са във формата на листо, широки и плоски, назъбени по краищата. Тъй като те много си приличат със зъбите на вид динозавър, нарекли динозавъра Игуанодон, което значи „зъб на игуана“ и погрешно решили, че този вид динозавър приличал на огрмона игуана. Зъбите им са разположени навътре в устата и е трудно да бъдат видяни.

Green Iguanas

Green Iguanas

The American pet trade has put a great demand on the green iguana; 800,000 iguanas were imported into the U.S. in 1995 alone. However, these animals are demanding to care for properly over their lifetime, and many die within a few years of acquisition.

∼∼∼

В Американската индустрия за екзотични домашни животни игуаните са доста популярни. 800 000 игуани годишно биват внасяни в САЩ. Но отглеждането на игуани в домашни условия е изключително трудно и повечето умират до няколко месеца.

Green Iguanas, St Martin

Green Iguanas, St Martin

Interesting Historical Iguana-Facts

1. In the aftermath of two Caribbean hurricanes in 1995, a raft of uprooted trees with a group of fifteen green iguanas landed on the eastern side of Anguilla – an island where that species have never been recorded previously. Biologist Ellen Censky, of the Connecticut State Museum of Natural History, believes that the new iguanas had accidentally become caught on the trees and rafted two hundred miles across the ocean from Guadeloupe, where green iguanas are an indigenous species. By examining the weather patterns and ocean currents, Censky has shown that the iguanas had spent three weeks at sea before arriving on the island. This colony began breeding on the new island within two years of its arrival.

∼∼∼

Интерсни исторически игуана-факти

1. След преминаването на 2 урагана през Карибите през 1995, сал от изкоренени дървета с група от петнайсетина игуани доплавал до бреговете на остров Ангила на няколко мили на север от Ст Мартен- остров, където преди това не са се срещали тези животни. Биоложката Елена Ченски вярва, че новите игуани случайно попаднали в дърветата след урагана се носели по водата в продължение на 200 морски мили прекосявайки морето чак от Гваделуп, където живяли преди това. След като проучила метереологичните условия и морски течения, Ченски стигнала до заключението, че игуаните прекарали 3 седмици на вода преди да пристигнат на острова и започнали да се размножават в следващите 2 години.

Green Iguanas

Green Iguanas

2. In February 2012, the government of Puerto Rico proposed that the islands’ iguanas, which were said to have a population of four million and considered to be a non-native nuisance, be eradicated and sold for meat.

∼∼∼

2. През февруари 2012, Порториканското правителство предложило всички игуани на острова да бъдат изловени, избити и продадени за месо, тъй като не били местен вид животни.

 

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

3. In January 2008, large numbers of iguanas established in Florida dropped from the trees in which they lived, due to uncommonly cold nights that put them in a state of torpor and caused them to lose their grip on the tree branches. Though no specific numbers were provided by local wildlife officials, local media described the phenomenon as a „frozen iguana shower“ in which dozens „littered“ local bike paths. Upon the return of daytime warmth many (but not all) of the iguanas „woke up“ and resumed their normal activities.

∼∼∼

3. През януари 2008, огромно количество игуани във Флорида паднали от дърветата, където живеели, тъй като внезапно станало прекалено студено през нощта, което ги накарало да се вцепенят и да изтръват клоните, за които се държали. Въпреки, че не се казва колко точно били падналите игуани, вестниците описали явлението като „душ от замръзнали игуани“ където десетки животни „задръстили“ колоездачните пътеки. След като се позатоплило времето, повечето от игуаните (но не всички) „се размразили“ и се завърнали към обичайните си дейности.

Green Iguana, St Martin

Green Iguana, St Martin

4. The Moche people of ancient Peru worshipped animals and often depicted Green Iguanas in their art.

∼∼∼

4. Индианците „Моче“ от древен Перу боготворяли игуаните и често те се срещат изобразени в произведенията им на изкуството.

Green Iguanas

Green Iguanas

5. The Green iguana and its relative the Black iguana (Ctenosaura similis) have been used as a food source in Central and South America for the past 7,000 years. In Central and South America, Green Iguanas are still used as a source of meat and are often referred to as gallina de palo, „bamboo chicken“ or „chicken of the tree,“ because they are said to taste like chicken.

∼∼∼

5. Зелените игуани и техните роднини черните игуани са били използвани за храна в Централна и Южна америка от 7 000 години насам. Там все още ядат месото им и често ги наричат „gallina de palo“- „бамбуково пиле“ или „дървесно пиле“, тъй като месото им имало вкус на пилешко.

(From Wikipedia)

Share

Finding Good Old Friends Again / Среща със стари приятели

 

.

.

Sailing for over a year and a half now. We have met many cruisers, made many new friends. And every now and then we bump into people we have met on some of the islands months ago, and every time it is a thrill!

∼∼∼

Плаваме вече повече от година и половина. Срещнахме много хора, сприятелихме се с много крузъри. И често се засичаме с приятели, с които сме се запознали преди някой-друг месец на някой от островите и всеки път се радваме от сърце да се видим отново.

 

Harley and April

Harley and April

But a couple of days ago we bumped into some really special people- the first cruising friends we ever made after we left Key West for Cuba in July of 2013.

∼∼∼

Но преди два дена се засякохме с едни много специални за нас хора- първите ни приятели-крузъри, с които се запознахме след като тръгнахме от Кий Уест към Куба през юли 2013.

 

Harley and April aboard El Karma

Harley and April aboard El Karma

It was one year and a half ago when we showed up in Havana with a total of 2 days of sailing experience. There we met Harley from New Zealand and April from California aboard S/V El Karma.

∼∼∼

Преди година и половина се появихме в Хавана с общо 2 дена мореплавателски опит. Там срещнахме Харли и Ейприл на борда на платноходката El Karma.

 

April and Harley, Cuba

April and Harley, Cuba

They shared with us some insane moments, like a rental car which wouldn’t stop braking down in the rain in the Cuban countryside; or the best tacos made by April which saved us from horrible starvation; snorkeling in the reefs at Cayo Levisa and a fire-dancing lesson on the beach in front of the disco club booming Michael Jackson songs; dancing aboard Fata Morgana. They also helped us a lot with information and advice, with the new watermaker which would not run properly, with fishing lures, which brought us the biggest tuna we ever caught.

∼∼∼

Те споделиха с нас няколко незабравими мигове: кола под наем, която се повреждаше непрекъснато под дъжда в кубинските села; вкусни такоси приготвени от Ейприл, които ни спасиха от гладна смърт; гмуркане в рифовете край остров Cayo Levisa и урок по танц с огън пред дискотеката на курорта, от която бумтеше майкъл Джексън; таци на борда на Фата Моргана. Те също така ни помогнаха страшно много с информация и съвети (много малко знаехме за мореплаването тогава, а те имаха над 12 години опит), Харли ни ремонтира машината за десалиниране на вода, която нещо не работеше както трябва, дадоха ни рибарски такъми, с които хванахме най-голямата риба- една 17-килограмова риба тон.

 

Harley

Harley

Harley

Harley

We kept in touch via Facebook, after they continued from Cuba to the Cayman Islands, Panama and across the Pacific to French Polynesia, and we continued to Mexico, Guatemala, and the Caribbean. So, when we found out they were back in the BVI, not aboard El Karma, but a 62-foot sloop Elythia we diverted from our rout and came to see them. They work as crew on S/V Elythia for some time, kite-surfing every spare moment.

∼∼∼

Поддържахме връзка с тях по фейсбук, след като т продължиха към Кайманите, Панама и Френска Полинезия, а ние към Гватемала и после Карибите. Така че, щом разбрахме, че са се върнали в Британските Вирджинки Острови, не с тяхната лодка, а като екипаж на 62-футовата яхта Елития, решихме да се отклоним за малко от пътя ни и да ги посетим.

 

April

April

April

April

We sailed from St Martin to the BVI and the very first evening we had a nice little get-together with our cool sailing buddies April from California and Harley from New Zealand, on the beach with beers and treats. There, we also met Harley and April’s friends Helen from New York and Andre from Grenada, also crewing on a big shiny catamaran named Lotus.

∼∼∼

След Ст Мартен доплавахме до Британските Вирджински Острови и още първата вечер си организирахме малко събиране на плажа с Ейприл от Калифорния и Харли от Нова Зеландия, с бири и мезета. Там срещнахме и техните приятелите – Хелън от Ню Йорк и Андрей от Гренада, които също работят като екипаж на един голям луксозен катамаран наречен Лотус.

 

Ivo, April and Harley

Ivo, April and Harley

Get-together with old and new friends on the beach, BVI

Get-together with old and new friends on the beach, BVI

The next morning we were invited for breakfast aboard S/V Lotus, which turned into a feast of epic proportions… I think, we have never had such an extravagant buffet-breakfast aboard a boat, which included: Johnny Cakes, Caribbean salad with salt fish, bacon, poached eggs, French toast with fresh pineapple and jelly, turnovers, sausages… We finished eating sometime in the afternoon…and crawled back to the boats for short recuperation period, before dinner aboard S/V Elythina…

∼∼∼

На следващата сутрин (вчера) бяхме поканени на закуска на борда на Лотус, закуска, която придоби епически пропорции. Мисля, че за първи път имаме щастието да присъстваме на подобна екстравагантна закуска-бюфет на борда на яхта, която включваше: бухти, картофена салата с лук и солена риба, бекон, варени яйца, панирани филийки с пресен ананас и сладко от череши, банички, наденички… Приключихме да ядем по някое време след обед…добрахме се до лодките за рекупериране на силите и после отидохме на вечеря на борда на Елития…

 

Catamaran Lotus

Catamaran Lotus

Helen preparing breakfast aboard Lotus

Helen preparing breakfast aboard Lotus

 

.

.

April, who is a professional cook, and we adore her cooking, made 3 meats, 4 salads, and 5 sides (she likes to “keep it simple”, right…)

∼∼∼

Ейприл, която е готвач по професия и ние страшно харесваме гозбите и, ни сготви 3 вида меса, 4 вида салати и 5 вида гарнитури.

 

Breakfast aboard S/V Lotus

Breakfast aboard S/V Lotus

Tomorrow is our turn to barbeque things board S/V Fata Morgana. Expect more delicious up-dates.

∼∼∼

Утре ние сме наред да печем разни неща на борда на Фата Моргана. Очаквайте вкусни подробности.

Share

Bulgarians in St Martin / Българи в Ст Мартен

 

Michelle

Michelle

In St Martin we spent a week in the company of our new friends Maria, Gennaro and their kids: Philippe, Robert and Michelle, the most positive, loving, sharing, caring, and fun-loving family. Only people who know them can understand what I mean.

∼∼∼

В Ст Мартен си прекарахме една седмица в компанията на Мария, Дженаро и техните деца- Филип, Робърт и Мишел- най-позитивните, мили, щедри, весели хора. Само тези, които ги познават лично знаят до каква степен са страхотни.

.

.

Maria spoiled us with some Bulgarian delights like pork with sour cabbage, which we haven’t had for I don’t know how many years. She also made some gourmet meals using very improbable ingredients like bread with tomatoes marinated in olive oil, garlic and herbs or cauliflower stuffed with cheese.

∼∼∼

Мария ни глези с разни български деликатеси като свинско с кисело зеле (домашно направено). От незнам колко години не бяхме яли кисело зеле, една от любимите ми храни. Също така тя ни приготви различни вкусотии съчетавайки някои семпли продукти, като филийки с домати мариноани с чесън, зехтин и подправки или карфиол пълнен с кашкавал.

.

.

At the end of the week we didn’t want to leave. We just wanted to be adopted by Maria’s family and live with them forever.

∼∼∼

В края на тази седмица не ни се искаше да си тръгваме. Изкахме да бъдем осиновени от това прекрасно семейство и да останем да живеем с тях завинаги.

.

.

We were lucky to celebrate Maria’s birthday together, which turned into a great kids’ party with neighbors and friends of the family showing up with 2-3 kids each. Happy Birthday, Maria! Thank you for having us, we love you and your family!

∼∼∼

Имахме късмета да празнуваме рожденият ден на Мария, който се превърна във весело детско парти, тъй като всички приятели и съседи, които уважиха рожденничката се появиха с по 2-3 деца. Честит рожден ден, Мария! Благодарим ти за поканата! Обичаме те, теб и твоето прекрасно семейство!

.

.

Thanks to Maria, we got to meet another Bulgarian who lives in St aМааrtеn- Peter, the founder, owner, and manager of the Top Carrot juice-bar. Top Carrot is a popular breakfast and lunch place in St Martin offering healthy freshly squeezed juices, a large selection of teas, and vegetarian foods, for a change in a delightful serene atmosphere. We had freshly squeezed fruit and vegetable juices, an energy boost that held us charged for the day.

∼∼∼

Благодарение на Мария срещнахме още един българин, който живее в Ст Маартен- Петър- основателят, собственикът и мениджърът на Top Carrot сок-бар, който е едно от най-популярните ресторантчета за закуска и обяд, предлагащо прясно изцедени сокове, разнообразна селекция от чайове, вегетариански храни, всичко екстремално прясно и здравословно в приятна спокойна атмосфера. Пихме прясно изцедени сокове от плодове и зеленчуци, които ни заредиха с енергия за цял ден.

.

.

We also got to talk with Peter and had a few loughs with him. A great guy, and the only Bulgarian Rasta we know so far. If you are ever in St Maаrtеn, don’t forget to stop by the Top Carrot for a refreshing breakfast or lunch, you will not regret it.

∼∼∼

Имахме щастието да поговорим с Петър и да се посмеем заедно. Страхотен човек и единственият Раста-българин, когото познаваме, освен че е бил и медалист по модерен петобой в България. Ако някога минавате през Ст Мартен не пропускайте да отседнете в Top Carrot за закуска или обяд или просто на кафе, чай или сок, няма да съжалявате.

Петър

Петър

We found out about another Bulgarian in St Martin- Theo Bonev. He came to St Martin after he graduated the Academy of Fine Art in Sofia. He came here originally because this island was the only place not asking for a visa for eastern citizen. After he lived for 25 years on the island he became one of the most famous sculptor of the Caribbean. Bonev’s sculptures, many public commissions, can be admired in St Martin in St Barths and even in Guadeloupe. Unfortunately, he has recently left St Martin and now probably lives somewhere in South America. But we got to see a couple of his sculptures on the island.

∼∼∼

Също така научихме за още един българин в Ст Мартен- Тео Бонев. Дошъл в Ст Мартен след като завършил Софийската Академия на Изкусвата, тъй като този остров бил единственият безвизов за българи остров по онова време. След 25 години тук, той става един от най-известните скулптури на Карибите с мнгобройни комисии. Негови произведения на изкуството могат да бъдат видени не само в Ст Мартен, но и в Ст Барт и в Гуделуп. За съжаление той вече не живее в Ст Мартен, ами някъде в Латинска Америка, най-вероятно.

.

.

.

.

Share

Коледа и Нова Година на Бахамите

Тринайста глава. Коледа и Нова Година на Бахамите

Декември 2013

Бахамите са интересно място. Водна държава. Територията на Бахамите е 470 000 квадратни километра, от които по-малко от 5% са земя, състояща се от верига 700 малки плоски островчета разделени на няколко групи.

.

.

Bimini е най-близкият до САЩ остров, на 40 морски мили от Маями. Доплавахме там след месец работа по лодката във Флорида и щом пуснахме котва в тюркоазените кристално бистри води, най-сетне се почуствахме като на ваканция.

South Bimini beach and anchorage.  The boat anchored in the distance is Fata Morgana

South Bimini beach and anchorage.
The boat anchored in the distance is Fata Morgana

Два дена останахме в Alice Town, малко градче с няколкостотин жители, където времето се движеше доста мързеливо. Дървени къщички на брега на морето боядисани в бледи цветове с капандури на прозорците, заобиколени от пясъчни дюни; тесни улички без тротоари, където колите караха от погрешната страна. От южният остров до северният остров хората се придвижваха с малко корабче-автобус.

Ivo and a Bahamian friend talking about life on Mars in the little boat crossing from South to North Bimini

Ivo and a Bahamian friend talking about life on Mars in the little boat crossing from South to North Bimini

Имаше 5-6 магазинчета, от които 4 продаваха само и единствено алкохол, църква, училище, банка и малка библиотека, напъно изоставена, с купчини влажни книги натрупани по ъглите и с отсъстващ библиотекар.

Bimini library

Bimini library

Тове беше първото Бахамско градче, което видяхме. Такива бяха и всички остналаи градчета и селца на Бахамите, през които минахме през следващите 3 месеца.

Bahamian lizard

Bahamian lizard

Голямата Бахамска Плитчина

Някога сънували ли сте безкрайна подводна пустиня? Някога виждали ли сте в сънищата си дъното на морето в продължение на стотици морски мили, изоставено, безжизнено, нито едно същество освен вашата лодка, поклащаща се приспивно на повърхността само на 1-2 метра над дъното, винаги в центъра на безкраен син кръг образуван около лодката от непрекъснатата линия на хоризонта, мили наред, часове наред; и даже нощем под тъжната студена светлина на луната все още можете да видите дъното- бяла пустуш, този път не пясъчни дюни, а снежни полета (защото луната е способна на подобни илюзии, особено в сънищата), стотици морски мили наред? Да? Значи сте имали Бахамски сънища.

Сънували сте, че прекосявате с платноходка the Great Bahama Bank (Голямата Бахамска Плитчина)- този уникален необятен участък от бял пясък потопен в само няколко метра кристално-синя невероятно-прозрачна вода.

.

.

Голямата Бахамска Плитчина в западната част на Бахамаите се простира на повече от 300 морски мили от север на югоизток и 100 морски мили от запад на изток, формирайки около 30 000 квадратни морски мили плитко тропическо море. Дълбочините тук варират между 2 и 10 метра и водата е толкова бистра, толкова прозрачна, че често когато плавате, щом погледнете надолу се питате дали изобщо има вода. Сякаш се носите във въздуха над пясъчни дюни.

Името, което са и дали Кристофор Колумб първите конквистадори-„Bahama“- Baja Mar, означава „плитко море“ на испански.

Източната част на Great Harbour Cay

От Bimini доплавахме до Berry Islands на около 80 морски мили на изток, прекосявайки Голямата Бахамска Плитчина, стартирайки към 4 следобед. Цяла нощ ветровете ни идваха от юг-югоизток, доста слаби и се движехме бавно като сумнамбули. Пълната луна ни наблюдаваше и светът беше омагьосан-виждахме дъното под нас дори и нощем. Рано на следващата сутрин доближихме първият от няколкото острова от групата Berry Islands.

.

.

The Berry Islands (Боровинковите Острови) дължат името си на вид боровинкови дървета, които изобилствали тук. Групата се състои от няколко острова разположени във формата на дъга, намиращи в източната част на Великата Бахамска Плитчина.Основният и най-голям от групата е Great Harbour Cay (Остров Голямо Пристанище).

.

.

Закотвихме се от източната му страна, толква близко до брега, че с плуване ходехме до плажа. Покрай плажната ивица, дълга и безлюдна, нямаше големи хотели, а само частни луксозни резиденции, повечето затворени, сякаш изоставени, с капандури на прозорците и празни басейни.

.

.

Тук се запознахме със единствените собственици на една от вилите, които си бяха си у дома- кокетна прясно боядисана къща с басейн, която се оказа, че е „хотел-бутик“ CarriEarl със само 3 стаи за гости, обширен салон, бар и ресторант на терасата до басейна. Но нямаше нито един гост…

.

.

Анджи и Марти, англичани, които купили къщата преди години и я превърнали в хотелче с домашна атмосфера, много се зарадваха да се запознаят с нас и с британски акцент и ни поканиха да им ползваме безплатно интернета и велосипедите, а след няколко разговора дори ни поканиха на безплатна вечеря в ресторанта на хотелчето.

Angie and Marty

Angie and Marty

Посрещнаха ни с надпис „Добре Дошли“ написан с латински букви, което стопли сърцата ни. Марти и Анджи ни сготви вкусни пици и ни черпиха бира и коктейли. За десерт- ванилов сладолед и домашна кокосова торта направена с кокосови орехи от градината. Мая и Виктор бяха толкова очаровани, че не им се тръгваше.

"Dobre Doshal! Dobar Wecher!" A sign on the board welcomes us in Bulgarian!

„Dobre Doshal! Dobar Wecher!“ A sign on the board welcomes us in Bulgarian!

Следващите няколко дни обикаляхме източната част на острова с колелетата на Анджи и Марти. По няколкото улици почти не минаваха коли и островът, който подобно на всички острови в Бахамите е плосък, беше много приятен за разходки с колелета.

Ivo with bike

Ivo with bike

Разгледахме местните забележителности: скалистите брегове, пещерата издълбана от неуморните вълни на източният бряг, малката марина защитена от бурии и изоставената развалина на някога известният Голф Клуб. Така постепенно се запознахме с тази спокойна почти безлюдна част на острова по чиито брегове се издигаха високи палми и кедрови дървета, изморени от постоянните атлантически ветрове.

Mira standing on the rocks near the cave.

Mira standing on the rocks near the cave.

Беше „извън сезона“, ни обясниха и затова нямаше много хора на Great Harbour Cay. Луксозните ваканционни вили бяха празни. Цялата източна страна на острова с дългите красиви пясъчни плажове пустееше. Но вината не беше само в сезоните.

.

.

През 1960-те години, след инвестиция от 38 милиона долара, Great Harbour Cay се превърнал в частен тропически рай за богатите и известните, свърталищто на най-привилигированите. Световно-известният дизайнер Джо Лии построил голф игрище с изглед към морето и разкошен голф клуб с панорамен изглед на целият остров.

The golf clubhouse in ruins.

The golf clubhouse in ruins.

Тук Кари Грант, Джак Никълсън, Ингрид Бергман и Хю О‘Брайан, заедно с клана Рокфелер и други от социалният елит се наслаждавали на плажовете, на голф игрището, на именията с излаз към морето и изобщо на девствената красота на островният рай. Но тези дни са вече в миналото и след глобалният икономически срив, вече почти нищо не се случва на Great Harbour Cay. Трупът на Голф Клуба, където Бриджит Бардо обичала да танцува, тъне в разруха и природата бавно превзема етажите.

И все пак, на нас острова така ни хареса много, в това състояие на безтегловност- тишина и спокойствие- 10-километрова плажна ивица резервирана само за нас.

.

.

Западната част на Great Harbour Cay

Но след няколко дни източните ветрове се засилиха, заливчето, където се бяхме закотвили се развълнува и се наложи да се преместим от западната прикрита страна на осторва, където открихме „другото лице“ на Great Harbour Cay- местното селище.

Old house in Great Harbour

Old house in Great Harbour

Там нямаше пясъчни плажове, а бластити мангрови. Вместо луксозни плажни имения- малки дървени къщички с каменни основи, от които се носеха аромати на карибски манджи.

Тук живота си течеше по старому, с доста бавен и мързелив ритъм. Едно момче, слънчасало, косеше ливада, но без да си дава много зор, друго боядисваше стена в продължение на няколко часа. Две дебели лелки пазаруваха в малко магазинче за хранителни стоки, което се намираше в приземният етаж на една къща, мъже пиеха бира в дъното на бар с отворени врати. Рибари обикаляха из плитчините с малки моторни лодки и търсеха омари и рапани, жените им готвеха улова в тъмните къщи, децата си играеха по улиците, а петлите тормозеха всички с истеричните си крясъци по цели дни и нощи.

The unloading of the mailboat

The unloading of the mailboat

В сряда цялото население, около 700 човека, се събираше на кея близо до църквата, но не по случай някакво религиозно празненство, а по случай най-важното събитие на острова за седмицата- пристигането на „пощенската лодка“.

Mailboat

Mailboat

Тъй като на Great Harbour Cay (както и почти навсякъде на Бахамите) не се произвежда нищо, няма агрикултура, нито каквато и да е индустрия, всичко необходимо на местните хора бива докарвано посредством кораб от столицата Nassau. Пощенската лодка не носи само поща, ами яйца, домати, картофи, лук, мляко, шунка, бира, компютри, мебели, коли. Всичко, от което се нуждаят хората, повечето от които работят на съседни острови обслужващи големите круизи. Правят се списъци, взимат се поръчки и всички очакват с нетърпение пристигането на новите неща всяка сряда.

Unloading the goodies

Unloading the goodies

В събота пък имаше друго голямо събитие на острова, организирано от местното казино Island Luck (Островен Късмет) по случай Коледа. Всички бяха поканени, ние включително.

На площада пред казиното (където голяма част от местните си набутваха заплатите или правителствените месечни помощи с надеждата да забогатеят внезапно) инсталираха огромни тон-колони и започна да бумти реге музика. Опънаха две големи маси и ги отрупаха с невероятно вкусни манджи едната, а другата с бутилки алкохол, толкова много, че цялото село пиха и ядоха напълно безплатно, до зори. Ние също ядохме и пихме на корем. На Бахамите всичко е безкрайно скъпо, поради проблема с транспорта и подобни безплатности са нечувана рядкост. Затова се възползвахме.

Ivo with three beers?

Ivo with three beers?

Бяхме единствените бели и единствените чужденци и местните много ни се радваха и Мая даже се сприятели с няколко момиченца.

Maya&friends

Maya&friends

Обратно на лодката продължихме да чуваме музиката и смеховете в далечината, които заглъхнаха чак на сутринта и останаха само прегркналите гласове на петлите.

Така отпразнувахме първата ни карибска Коледа на Бахамите- Коледа 2013.

Басейн само за нас

След няколко дни на Great Harbour Cay потеглихме на юг към друг остров от същата островна група- Chub Cay. По пътя си хванахме голям вкусен снапър.

Ivo with a mahagony snapper

Ivo with a mahagony snapper

Въпреки, че на Chub Cay не много отдавана били предприели най-различни ремонти: нови кейове, разширена марина и канал, подновен ресторант, 57 нови ваканционни вили край плажа и огромен ветроходен клуб на три нива, само за членове, с басейн, ние заварихме острова безлюден.

Ivo and Maya with coconuts

Ivo and Maya with coconuts

Maya with coconut

Maya with coconut

Строежа на ветроходният клуб с 360 градуса изгед, частен бар, ресторант и стая-музей за трофеи, беше прекратен недовършен след сриването на икономиката преди няколко години и огромната жълта сграда без врати и прозорци, подобно на празна черупка, тъмните и вътрешности пълни със строителни материали вместо трофеи, стоеше необитаема на брега с фасада обърната към малкото защитено от ветровете заливче, където пуснахме котва.

The swimming pool

The swimming pool

Странно, обаче, интернета от марината беше включен и го хващахме на лодката и басейна на клуба заобиколен от палми беше пълен с чиста сладка вода и сякаш ни канеше да скочим вътре. И ние не му отказахме.

Maya and Vik

Maya and Vik

Следващите три дена си ги прекарахме в басейна и освен трима младежи от Канада с лодка,не видяхме никой, за да питаме може или не може да влизаме в басейна. На този остров няма селце и не живеят местни хора, нямаше туристи, нито крузъри, освен нас и тримата канадци.

Maya and Mira

Maya and Mira

В един момент се почуствахме като богаташи притежаващи частен остров с частен басейн, поддържан от някакви невидими хора.

Maya and Vick

Maya and Vick

Maya

Maya

.

.

.

.

Mira at the pool

Mira at the pool

Островът на игуаните

От Chub Cay отплавахме на изток покрай остров New Providence без да спираме в Nassau, голямата пренаселена, задръстена, пълна с боклуци и престъпност столица на Бахамите и пристигнахме в Allens Cay на островната група Exumas.

Allens Cay's iguanas with Fata Morgana

Allens Cay’s iguanas
with Fata Morgana

Allens Cay е много малък необитаем остров доста популярен сред крузъри и туристи заради населението от преяли игуани, които щастливо си живеят там и посрещат групи посетители, идващи да ги хранят и снимат еженевно. Според гида за крузъри за Бахамаите, това е единственият остров, където диви игуани все още се срещат. Навсякъде другаде били измрели. Но по-късно се оказа, че това не е вярно.

.

.

Заливчето пред острова беше пълно с лодки и трябваше да чакаме 2 дена за удобен момент, когато на плажа нямаше тълпи от туристи, които биваха докарвани с моторни лодки, за да можем да видим и ние игуаните на спокойствие.

Tourists visiting the iguanas on Allens Cay.

Tourists visiting the iguanas on Allens Cay.

Но тези игуани, много по-дебели от нормалните игуани, се бяха превърнали в нещо като опитомени животни свикнали с хората. Всички им носеха храна и те, изгубили способността да си търсят сами прехраната, само чакаха следващата лодка с доставката, ядяха и се размножаваха. Една по-авантюристична игуана, но явно кривогледа, даже ухапа Иво по пръстите на краката, мислейки си, че пръстите му са парченца храна. На Иво все такива неща му се случват… От тогава той започна да спазва по-голяма дистанция и да им говори с враждебно недоверие(и една-две псувни).

.

.

Viktor with iguana  Allens Cay , Exumas Islands, the Bahamas

Viktor with iguana
Allens Cay , Exumas Islands, the Bahamas

Viktor and Mira with iguanas.

Viktor and Mira with iguanas.

.

.

.

.

Много скоро се разочароваме от това място, тъй като не си представяхме, че ще има толкова много хора на един малък необитаем остров и набързо отплавахме на юг, докато не намерихме това, което търсехме- малко защитено заливче, където Фата Моргана беше единствената лодка, до един необитаем остров. Прекрасно безизвестно място, където посрещнахме новата 2014 година в тотално усамотение.

Нова Година на Shroud Cay

Shroud Cay е един от многото необитаеми острови в архипелага на Exumas, окло 5 километра дълъг и 2 километра широк. Ниските плоски пясъчни дюни и каменисти брегове на острова са покрити с гъсти непроходими мангрови гори- ниски много устойчиви дървета подобни на храсти с дълги дебели коренища над земята, адаптирали се към солената вода и неуморните приливи и отливи.

.

.

Островът беше прорязан от приливни канали свързващи източните брегове със западните, като соленоводни реки, които пресъхваха по време на отлив и се пълнеха отново по време на прилив. Реки, които на всеки няколко часа си сменяха посоката и тръгваха да текат наобратно.

.

.

На места каналите бяха тесни и дълбоки и водите им си прокарваха пътя между каменисти брегове.

.

.

По-нататък, в центъра на острова, каналите се разклоняваха и разширяваха и водите им покриваха големи пясъчни полета, които при отлив оставаха напълно открити, като плажове насред гората, а при прилив се наводняваха и се превръщаха в плитки солени езера, където живееха раци, пристигаха риби и даже малки акули „медицински сестри“.

.

.

Единственият начин да разгледаме острова от единия до другия край беше с каяка. Тук дори малка моторна лодка или динги не биха могли да минат през плитчините и даже нашият каяк Agent Orange се затрудни на места.

.

.

Стартирахме от западната страна на острова при отлив, Иво, Мая и аз, а Виктор си остана на лодката. Навлязохме в каналите. Тишината беше тотална и нищо не помръдваше. Коренаците на мангровите дървета подобни на кокоши крака или тъмни пръсти на дракони, стърчаха извън водата.

.

.

Обширните пясъчни дюни в средата на острова бяха пресъхнали и успяхме да ги прекосим с каяка благодарение на няколкото малки сини поточета с прозрачни води, останали тук-таме след отлива.

.

.

Приливният канал ни доведе до широк пясъчен плаж от другата страна на острова, напълно пуст, където единствените следи от човешки стъпки бяха нашите.

.

.

Тук-таме се виждаха боклуци изхвърлени от морето- пластмасови шишета, парчета от кофи, обувки. Невероятно е колко много пластмасови отпадъци изхвърля морето на подобни безлюдни плажове, където няма кой да чисти и постепенно красивите плажове се превръщат в бунища.

В един момент гледаме бяла хавлия, плажен чадър отворен и съборен на пъсъка от вятъра, смачкан до едно дърво и малка хладилна чанта. Огледахме се, но не видяхме никой. От тази страна на острова, незащитена от постоянните източни ветрове, не минават и не спират лодки. Нямаше нито една лодка в морето до където ни видят очите, нито имаше хора на плажа. Ние току-що бяхме дошли от другата страна на острова, където също нямаше нито една лодка, освен нашата по единственият възможен път и не бяхме срещнали никого. От къде се бяха взели тези плажни неща и къде бяха собствениците им?

.

.

Разходихме се из плажа, плувахме в морето, изкачихме най-високото хълмче, от където огледахме острова, чакахме. Но никой не се появи, а и нещата изглеждаха изоставени.

Беше първи януари и изглежда влюбена двойка бяха посрещали новата година на плажа снощи. Но защо така бяха изоставили всичко и изчезнали внезапно, безследно?

Надникнахме в хладилната чанта. Вътре- купичка с ягоди, половината изядени, шоколадови бонбони, половината нахапани, 2 тънки и дълги чаши и бутилка шампанско Dom Perignon 2003, половината изпито.

.

.

Времето напредваше и тряваше да се връщаме на лодката. Но бяхме поставени пред дилема. Какво да праим с всички тези изоставени неща?

Предстаихме си различни сценарии: Може би младата двойка са някъде наблизо и ще се върнат след малко. Но може би нещо непредвидено е станало, накарало ги да си заминат внезапно с моторната лодка, с която най-вероятно бяха дошли тук от някой от съседните острови, изоставяйки всичко. Може би са се скарали? Или са се напили? (Едва ли, само с половин бутилка шампанско…) Или са се удавили в морето и акулита са ги изяли? В 90% от хипотетичните сценирии, които измислихме, те бяха заминали внезапно, изчезнали безследно, изоставили всичко и нямаше да се завърнат, така че нещата просто щяха да се присъединят към останалите боклуци на плажа.

.

.

Решихме да действаме по възможно най-отговорният начин.

.

.

Изядохме ягодите и шоколадовите бонбони, изпихме шампанското и натоварихме хавлията, хладилната чанта и чадъра на каяка. Решихме, че ако собствениците все пак се завърнат да си ги търсят, ще им е за урок друг път да не изоставят така нещата си на безлюдни плажове. А вие какво бихте направили на наше място?

.

.

Навръщане, с шампанско в системата, бяхме доста весели. Плажният чадър се оказа много полезен за импровизираното ни ветроходството, тъй като вятъра ни идваше зад гърба и го ползвахме като платно, вместо да гребем по целият път през каналите до лодката- около 2 километра. Agent Orange разви невероятна скорост, фучеше между мангровите гори по канала, който вече се беше напълнил от прилива и ползвахме греблата само да го направляваме.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella

И така, отпразнувахме Новата 2014 година с шампанско и ягоди на плажа на Бахаите и се прибрахме с подаръци за нула време…

∼∼∼

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Welcome to Our Home! Добре дошли у дома!

For the first time since our journey began we have been invited to visit friends who found us thanks to the blog and we did it!

∼∼∼

За първи път откак тръгнахме на това пътешествие бяхме поканени да посетим хора, които ни откриха благодарение на блога ни и ние ги посетихме!

Nettle Bay residential complex, Marigot Lagoon, St Martin

Nettle Bay residential complex, Marigot Lagoon, St Martin

We arrived in St Martin, the French part of the island, and we dropped anchor in the lagoon in front of a charming residential complex. Small beach with palm trees, white houses and a swimming pool.

∼∼∼

Пристигнахме във френската част на Ст Мартен и пуснахме котва в лагуната пред една очарователна резиденция- малко плажче с палми, бели къщички и басейн.

.

.

In one of the houses live our new friends- Maria form Sofia, Bulgaria, her man Gennaro from Italy and their three kids.

∼∼∼

В една от белите къщички живеят Мария от София, България, мъжът и Дженаро от Италия и трите им деца.

View from their balcony. Fata Morgana is anchored just a few meters away from the beach.

View from their balcony. Fata Morgana is anchored just a few meters away from the beach.

Philip, 6, Robert, 5 and Michelle, 3 are the cutest kids ever, and already speak 4 languages: Bulgarian, Italian, English and French! Maya loves playing with them in their house.

∼∼∼

Филип на 6г., Робърт на 5г. и Мишел на 3г. са най-сладките деца на света, които вече говорят на 4 езика- български, италиански, английски и френски! Мая много се забавлява с тях в къщата им.

Philip, Michelle and Maya playing

Philip, Michelle and Maya playing

Maya, Michelle, Robert and Philip

Maya, Michelle, Robert and Philip

 

And they love to visit our boat.

∼∼∼

И те много обичат да ни идват на гости на лодката.

Philip and Michelle aboard Fata Morgana

Philip and Michelle aboard Fata Morgana

Visiting Fata Morgana

Visiting Fata Morgana

Transportation from our home to their home.

Transportation from our home to their home.

 

We are cooking together and sharing meals in their home and aboard Fata Morgana;

∼∼∼

Заедно си готвим и хапваме у тях или на борда на Фата Моргана;

Michelle

Michelle making pizza for us

Diner time aboard Fata Morgana

Dinner time aboard Fata Morgana

 

We do Yoga in the morning (Maria is a Yoga instructor in the local school);

∼∼∼

Сутрин праим йога (Мария е инструктор по йога в местното училище);

Yoga in the morning

Yoga in the morning

.

.

 

We visit the island with their car;

∼∼∼

Разхождаме се из острова с тяхната кола;

At the beach at Grande Anse

At the beach at Grand Case

.

.

Maya and Robert at the beach, Grand Case

Maya and Robert at the beach, Grand Case

Ivo and Gennaro are fixing stuff (Gennaro found a fishing boat that has sunk in the lagoon who knows how long ago, pulled it out and fixed it up)…

∼∼∼

Иво и Дженаро ремонтират неща (Дженаро намерил една рибарска лодка потънала в лагуната кой знае кога, извадил я от водата и я ремонтирал)…

Ivo and Gennaro cutting holes in the boat...

Ivo and Gennaro cutting holes in the boat…

ivo and Gennaro

ivo and Gennaro

These guys have opened their home to us, and invited us to use their internet, their shower and washing machine, their car, the swimming pool…

∼∼∼

Това семейство отвори вратите нa дома си за нас, все едно сме стари приятели или роднини, поканиха ни да ползваме интернета им, банята и пералнята им, колата им, басейна…

.

.

We are having the best time, thank you guys for inviting us and for sharing these precious moments with us!

∼∼∼

Изкарваме си разкошно! Благодарим ви, невероятно семейство, за поканата, за щедростта и за прекрасните споделени моменти!

Share

Nomadik 2014

Our Nomadik 2014

.

.

12 unforgettable months

2014 was a fantastic Nomadik year. We could have never imagined all the places we visited, all the people we met, all the things that happened to us. We became better sailors, and in our small but complicated school (the world) where everyone is a teacher, we learned so much.

∼∼∼

2014 беше една фантастична номадска година. Никога не бихме могли да си представим местата, които посетихме, хората, които срещнахме, нещата, които ни се случиха. Станахме по-добри моряци и научихме толкова много неща в училището на живота.

.

.

January – The Bahamas

We met iguanas, swam with pigs, snorkeled in a famous underwater grotto.

∼∼∼

Срещнахме игуани, плувахме с прасета и се гмуркахме в световно известна подводна пещера.

.

Swimming with pigs, Bahamas

February – The Bahamas

We spent some time at an all-inclusive cruise ship island (for free), fixed a hermitage damaged by a lightning, and we met a whale.

∼∼∼

Прекарахе си няколко незабравими дни на един остров, където спираха големи круизове, участвахме в ремонта на повредено от светкавица манастирче и срещнахме кит.

.

Bahamas

March – The Bahamas

We found an underwater piano, visited the deepest saltwater blue hole in the world, and spent some time in the most remote lagoon populated by hundreds of flamingos.

∼∼∼

Намерихме подводно пиано, посетихме най-дълбоката соленоводна синя дупка в света и постояхме известно време в едно от най-отдалечените безлюдни заливчета, където гнездяха стотици фламингота.

.

Mayaguana, The Bahamas

April – Dominican Republic

We visited the lowest Caribbean saltwater lake where crocodiles live, the first New World settlement, and the first New World capital-Santo Domingo. We jumped and swam down a river with 27 waterfalls, we learned to surf with new friends and we climbed the highest Caribbean mountain.

∼∼∼

Посетихме най-ниското карибско соленоводно езеро, дом на крокодили, първото селище на Новият Свят и първата столица на Новият Свят- Санто Доминиго. Скачахме и плувахме надолу по една река с 27 водопада, научихме се да караме сърф с нови приятели и изкатерихме най-високият връх на Карибите.

Our guide Maya on the mule and Evo

Our guide Maya on the mule and Ivo on the way to Pico Duarte

May – Puerto Rico, Spanish Virgin Islands

We toured the old city of San Juan, its massive forts and narrow streets, and then we sailed to the Spanish Virgin Islands for some more fun with good old friends who came to visit.

∼∼∼

Разходихме се из старият град на Сан Хуан, из масивните крепости и тесните улички. После отплавахме към Испанските Вирджински Острови, където се забавлявахме със стари приятели, които ни дойдоха на гости.

.

El Morro, Puerto Rico

June –The US Virgin Islands, The British Virgin Islands, Saba, St Marten, St Barths

World famous beaches were and the most stunning snorkeling at the Baths. We stopped at Saba, the most impossible island, and we instantly fell in love with it. We bought the cheapest beer and the best cheese in St Marten and we went for a walk in St Barths.

∼∼∼

Световно известни плажове и най-невероятните места за гмуркане. Минахме през Саба, един невъзможен остров, в който се влюбихме от пръв поглед. В St Marten купихме най-евтината бира и най-вкусното холандско сирене.

Saba. View form Scout's Place bar and restaurant

Saba. View form Scout’s Place bar and restaurant

July – St Kitts and Nevis, Montserrat

We hauled out the boat for a quick bottom job in St Kitts, an island where green monkeys roam in the forests. In Montserrat we witnessed what an active volcano can do to a city.

∼∼∼

В St Kitts изкарахме лодката на суша за да изстържем и боядисаме корпусите. На острова с богата дива природа имаше маймунки. В Montserrat станахме свидетели на разрухата причинена от вулкана на бившата столица.

Verevet Monkey, St Kitts

Verevet Monkey, St Kitts

August – Antigua and Barbuda, Guadeloupe

In Antigua was Carnival time with new friends. It was also time to say good bye to our son Viktor… In Barbuda we found ourselves alone with sea turtles and frigate birds on a 12-mile long pink beach. In Guadeloupe we found another active volcano, and lots of waterfalls.

∼∼∼

В Антига имаше карнавал. Там също така се разделихме с нашият син Виктор… В Барбуда се озовахме сами с морски костенурки и морски птици- фрегати на 20 километров розов плаж. В Гваделуп надникнахме в гърлото на действащ вулкан и посетихме няколко водопада.

Barbuda

Barbuda

September – Dominica, Martinique

Dominica “The Nature Island” is truly unique. We hiked up Morne Diablotin, the most terrible and surreal hike, to Boiling lake, the second largest crater-lake in the world, we jumped in the pools of waterfalls, we snorkeled in a bubbling volcanic reef. In Martinique we made new friends, and did some shopping.

∼∼∼

Доминика- природният остров, е уникален. Изкачихме най-високият връх там и се рзходихме до Врящото езеро, второто най-голямо врящо кратерно езеро в света, скачахме от водопади, гмуркахме се във вулканичен риф. В Мартиника се запознахме с нови приятели и си напазарувахме бира, шоколади и кисели краставички.

Fort de France, Martinique

Fort de France, Martinique

October – St Lucia, Grenada

After a short visit to the Pitons in St Lucia, we finally arrived in Grenada, the most incredible cruising community, hundreds of sailboats, cruising families with children, tons of friends for Maya. We had the best community events, activities and celebrations.

∼∼∼

След кратък престой в St Lucia, най-сетне пристигнахме в Гренада, където намерихме общност от крузъри, стотици лодки и мореплавателски семейства, нови приятели за Мая. Участвахме в най-различни организирани събития и празненства.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

November – Trinidad and Tobago, Barbados

Trinidad surprised us with its rich nature, history and culture. We visitеd the largest natural deposit of asphalt in the world Pitch Lake, a Hindu temple built in the sea, a nature center home of thousands of hummingbirds, and the Carony swamp where the scarlet ibis lives. Tobago charmed us with its small secluded fishing villages and beaches. And in Barbados we found the most stunning shores and we visited caves.

∼∼∼

Тринидад ни изненада с богатата си природа, история и култура. Посетихме асфалтеното езеро, индуски темпъл построен в морето, природен център, където имаше хиляди разноцветни колибрита и едно блато, където наблюдавахме алени ибиси. Тобаго ни очарова с малките си крайбрежни селца и плажове. А в Барбадос намерихме поразителни скалисти брегове и посетихме пещери.

Ivo in Tobago

Ivo in Tobago

December – The Grenadines

In Bequia we found old friends again and we spent Christmas together. We also had the most beautiful spiritual experience swimming with sea turtles.

∼∼∼

В Бекия се срещнахме отново със стари приятели и си отпразнувахме Коледа заедно. Край едно малко островче на Гренадините плувахме с морски костенурки- прекрасно спиритуално изживяване.

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

The journey continues into 2015: St Marten to St John, Puerto Rico, Columbia, Panama, Central and South America and beyond!

Share

Environmental Art for Kids / Изкутвото и околната среда

Environmental Art Lesson

Yesterday at the beach here in Bequia we organized an “Environmental Art Lesson” for the many young environmental artists living aboard sailboats.

∼∼∼

Вчера на плажа тук в Бекия организирахме урок по „Изкуство и околната среда“ за малките мореплаватели.

Mira explaining about environmental art Мира обяснява за изкуството и околната среда

Mira explaining about environmental art
Мира обяснява за изкуството и околната среда

Mira: What is Environment?
Kids: The leaves, the trees, the sand, the sea… Everything that is not manmade.
Mira: What is Art?
Kids: Stuff that is manmade. Art is whatever I say art is. Like Andy Warhol, I saw this in Man in Black.
Mira: What is Environmental Art?
Kids: To make stuff with the environment. Like sandcastles.

∼∼∼

Мира: Какво е „околна среда“?

Децата: Листата, дърветата, пяъка, морето…Всичко, което не е направено от човека.

Мира: какво е „изкуство“?

Децата: неща направени от хора. изкуство е каквото аз реша, че е икуство. като Анди Уорхол, видях о във филма мъже в Черно.

Мира: Какво е „изкуство и околна среда“?

Децата: Неща направени с помощта на околната среда. като пясъчните замъци.

.

.

The kids split in two teams of five artists. They had to do an environmental art-project.

The project’s guidelines:

Time frame: 1.5 hrs. Discuss ideas and agree on one idea. Make a plan. How will the final piece look like? Work together. Decide who will do what? Separate the different jobs. Try to make an original artwork, not something that has already been done before. Name your artwork.

∼∼∼

Децата се разделиха на два екипа от по пет артиста. Имаха за задача да направят произведение на изкуството.

Условия за проекта:

Време- 1.5 часа. Обсъдете различни идеи и се спрете на една. направете план за действие. как ще изглежда проекта? Разберете се кой какво ще прави. разделете си задачите. опитайте се да направите оригинално произведение на изкуството, а не нещо, което вече е било направено преди. Озаглавете произведението си.

.

.

Team 1: Carlos s/v Cool Change, Ted and Robert s/v Mill Port II, Oliver and Lukacs s/v Topaz
Project: Happy Island.
They started digging in the sand without much discussions and the initial idea to make a huge sandcastle transformed into a volcanic island with all sorts of cool details. They used sand, seawater, rock and corals and leaves. Great job, boys!

∼∼∼

Екип 1: Карлос от катамарана Cool Change, Тед и Робърт от яхта Mill Port II, Оливър и Лукаш от яхта Topaz

Проект: Щастливият остров

Започнаха да копаят без да обсъждат много-много идеята и проекта. Първоначално смятаха да направят огромен пясъчен замък, който се превърна във вулканичен остров с много интересни детайли. Изполжваха пясък, морска вода, камъни и корали и листа. Браво на момчетата!

Теам 1

Теам 1

Team 2: Julia s/v Cool Change, Nina and Zoe s/v Iza, Kieren s/v Avatar and Maya s/v Fata Morgana

Project: Mayaconda.

They took a really long time debating ideas before agreeing on one. Started making a mermaid, but decided to make it “more original” and ended up making a sea serpent- the Mayaconda. (When the conda is not named Ana, but Maya, that is what happens… )They used sand and seawater and the artist as part of the project. Great job, girls, great job Kieren!

∼∼∼

Екип 2: Юлия от катамарана Cool Change, Нина и Зои от яхта Iza, Киран от катамарана Avatar и Мая от катамарана Фата Моргана

Проект: Маяконда

Отне им доста време да решат какво да правят. Първоначалната идея да напраят русалка се трансформира и сътвориха морска змия, тъй като е по-оригинално. (Когато кондата не се казва Ана, а Мая се получава Маяконда…) Използваха пясък, морска вода и артист като част от проекта. Браво момичета, браво Киран!

Team 2- The Mayaconda

Team 2- The Mayaconda

 

The kids had lots of fun at the beach yesterday!

Децата си изкараха чудесно вчера на плажа.

.

.

 

 

Share

Hindus of Trinidad

 

Hindus of Trinidad

by Mira Nencheva

.

.

Before visiting Trinidad we knew nothing about its history and its people, assuming it was somewhat similar to the history of the rest of the Caribbean islands: first inhabitants- the Carib Indians, then Columbus shows up, Europeans settle the islands exterminating the Indians, then England, France, Spain and/or Holland each rule each island for some time bringing slaves from Africa to work on the sugarcane plantations, whose descendants, after the emancipation and abolishment of slavery, make up the majority of the present day population. Of course, each island’s history has its particularities, but it is easy to find the similarities.

Thus, when we arrived in Trinidad we ware in for a big surprise. Apart from the expected black descendants of African origin, we found a whole different ethnic group, making up a big part of the island’s population, and it was not the Latinos, who are also numerous here, as the island is just 6 miles off the coast of Venezuela, but the Indians. Not the Carib Indians, of course, they were exterminated here as well, but Indians from India!

.

.

Short History of Trinidad

Both Trinidad and Tobago were originally settled by South American Amerindians about 7,000 years ago, making it the earliest-settled part of the Caribbean. The Amerindian name of Trinidad was Land of the Hummingbird. Christopher Columbus encountered the island on July 31st, 1498 on his third voyage of exploration. He renamed it La Isla de la Trinidad (The Island of the Trinity) in the name of his three successful voyages. Here Sir Walter Raleigh begun his search for El Dorado (City of Gold) in 1595.

Trinidad belonged to Spain but as it was underpopulated, a Frenchman living in Grenada obtained a Cédula de Población in 1783 from the Spanish king and as a result free land was granted to Roman Catholics and their slaves willing to swear allegiance to the Spanish crown. Soon German, Italian, Irish and Scottish planter families settled on the island, bringing their slaves.

During the French Revolution slavery in France was abolished and French planters from the French Caribbean islands moved to Trinidad with their slaves, establishing communities in Blanchisseuse, Champs Fleurs, Paramin, Cascade, Carenage and Laventille. In ten years Trinidad’s diverse population consisting of mixed races, Spaniards, Africans, French republican soldiers, retired pirates and French nobility, has augmented ten times with the slaves of African origin making up about half of the total population.

In 1797, General Sir Ralph Abercromby and his squadron sailed through the Bocas channel and anchored off the coast of Chaguaramas. The Spanish Governor capitulated without fighting and Trinidad became a British crown colony with a French-speaking population and Spanish laws. New settlers from England and the British colonies of the Eastern Caribbean began to arrive. New sugarcane estates were created Under British rule and slave importation increased. But in 1833 slavery was abolished. However, the plantation owners still needed laborers. Thus, a system of indentureship which was so exploitative, that they called it “a new system of slavery”, was instituted and workers form India were contracted. Between 1845 and 1917 almost 150,000 Indians were brought to work in Trinidad on the sugarcane plantations, contracted for a period of five years, later extended to ten years, with a daily wage of 25 cents per day and a guaranteed return passage to India, which was replaced by portions of land to encourage settlement. But the new Indian settlers were subjected to special crown laws. Completely segregated and without rights, they were required to carry a pass outside the plantations, or “Free Papers” if they have completed their indenture period.

Today, in Trinidad is the largest Hindu community in the Caribbean region, a proud wealthy people. Their influence on the local culture can be seen at every turn: heavy concrete houses brightly painted purple, orange, blue, green, pink, even gold, with columns and with miniature temples in the backyards instead of sheds; with bouquets of colorful flags on thin bamboo sticks at the front door decorated with fake flowers; roti shops, Indian restaurants, and big fabric shops; numerous Hindu temples throughout the island, and even cremation sites near the sea and rivers.

.

.

The Statue of Hannuman

Here, in Carapichaima, stands the gigantic 85 feet tall statue of Hannuman murthi, the largest statue of this monkey-faced Hindu god outside of India. In Hindu mythology, Hannuman was a fierce warrior protecting the gods from evil powers. He represents faith, friendship, strength and the willingness to make sacrifices. The statue and the adjacent temple were built as a tribute to guru Sri Swamiji, the living incarnation of the Hindu god Cattatreya, who teaches that the Caribbean island of Trinidad was in fact located in the river Ganges once, about 35,000 years ago, and therefore it has always been a holy ground and a place of Hindu prayer.

Statue of Hannuman in Trinidad

Statue of Hannuman in Trinidad

There are many people in traditional Indian attire visiting the statue of Hannuman. We are the only tourists and we feel as if we don’t belong here. A woman explain to us, that we must take off our shoes, and walk around the statue clockwise while making a wish. “Hannuman will grant you that wish.”

  A Hindu woman in front of the statue of Hannuman, Trinidad

A Hindu woman in front of the statue of Hannuman, Trinidad

Next to the monumental Hannuman we find a grandiose pink temple built in the Dravidian style of South India. Fourteen stonemasons were commissioned and came from India to create the most exquisite ornaments decorating the building, including murals, ceiling paintings and life-sized elephant statues on the entrance of the main mandir. Inside the temple there are a few smaller ones dedicated to Lord Dattatreya, Lord Siva and the Mother Goddess. We are allowed to enter, but not to photograph inside the temple.

Temple

Temple of guru Sri Swamiji

There are many Hindu temples in Trinidad, over 50, some extraordinarily beautiful, but one stands out. Literally, stands out, in the sea.

The Temple in the Sea

Sewdass Sadhu Shiv Mandir was one of many poor indentured laborers from India born in 1901 in the holy city of Benares on the river Ganges. He was brought to work in the sugarcane plantations of Trinidad for less than 20$ a month when he was very young. A hardworking man, he was saving the last penny to travel back to India every few years on a pilgrimage as he had promised god Bhajiwan. But in the 1930-s the cost of the trip became unbearable and Sewdass Sadhu decided to build his own holy place in Trinidad, by the Gulf of Paria, where the calm sea reminded him of the river Ganges.

.

.

Sadhu begun the construction of his temple, alone, on a piece of swampy land near the gulf. He would ride his bicycle to work on the construction every day of the week, until the temple was finished. A work of art surrounded by eleven kinds of fragrant flowers, Sadhu’s new place of pilgrimage.

Object of worship near the temple

Object of worship near the temple

Only five years after its completion, the sugar company who owned the land demanded that Sadhu demolish the temple. No Hindu temple could be built on Christian land. But no Hindu could demolish a Hindu temple either. Sadhu refused and was sent to jail, as well as fined $500, more than two years’ wages, which he paid in installments. The person who eventually drove the bulldozer and erased Sadhu’s temple from the face of the earth was an Englishman, who died in a freak accident soon after that. A tree fell over him and killed him. The legend has it, that everyone involved in the destruction of Sadhu’s temple died within a year, in strange circumstances.

But Sidhu, as soon as he got out of prison, was back at the site where his temple once stood. If he couldn’t build a Hindu temple on Christian land, then he would build it in the sea.

The Gulf of Paria, Trinidad

The Gulf of Paria, Trinidad

He bought a truck and began collecting broken bricks from a nearby brick factory dumping them on the shore, day after day, load after load. Flattening them down by hand in a straight line out to sea, he inched his way into the ocean creating an extended walkway into the water. Until one day the tide rose and damaged his truck beyond repair. But he just continued working, without the truck, carrying cement and sand on his bicycle, day after day. “One man, not six men. He did that for more than a year,” a local villager remembers.

Up to his waist in the water, and with everyone saying that “the sea will wash away everything”, Sadhu built not just a temple, but an entire prayer complex, with three mandirs, a kitchen, a dining room, a restroom and another room with a verandah running around the whole thing.

Waterloo Sea Temple, Trinidad

Waterloo Sea Temple, Trinidad

As soon as it was completed, the temple in the sea became a place for pilgrimage and admiration for locals and visitors from every corner of the world. But after the death of Sadhu in 1970, the temple fell into disrepair, until 1994, when it was restored and reconstructed.

Cremation site near Waterloo sea Temple, Trinidad

Cremation site near Waterloo sea Temple, Trinidad

Today The Temple in The Sea at Waterloo, perched on its small man-made island out in the Gulf of Paria facing the sunset, is once again a place of worship and a monument to the spirit of a remarkable man.

The sea, like the river Ganges, is calm and the wind is sleeping when we stop by the temple. Smoke from an open cremation site by the shores is drifting towards the Gulf of Paria. The place is deserted, except for a few stray dogs and an old Hindu man. “If you eat meat, you cannot enter inside the temple” , he says.

Maya and Mira walking to the Sea Temple

Maya and Mira walking to the Sea Temple

* Read about Trinidad’s petroleum and natural gas industry and our visit to Pitch Lake here.

Share

To Fall In Love with Turtles / Да се влюбиш в костенурка

For the first time in our lives we felt complete and unconditional love towards these ancient wise creatures, the sea turtles. The feeling is inexplicable. To swim next to them, to bond with them, to watch them eat seagrass slowly and methodically, to touch them… It’s magical. And I couldn’t stop mumbling through my snorkel „I love you, I love you, I love you!“

Tobago Cays, St Vincent and The Grenadines

Photos by Ivo and Mira

За първи път изпитахме подобно чуство на тотална любов към тези достолепни, мъдри същества- морските костенурки. Необяснимо е. Да плуваш с костенурки, да ги наблюдаваш как  пасат водорасли бавно и методично, да ги докосваш… Магия. И не спирах да повтарям през шнорхела си „Обичам ви, обичам ви, обичам ви!“

Mira with a hawksbill sea turtle

Mira with a hawksbill sea turtle

.

.

Maya touching a turtle

Maya touching a turtle

Sea turtle coming out for breath. Anchorage at Tobago Cays

Sea turtle coming out for air. Anchorage at Tobago Cays

Ivo with a sea turtle

Ivo with a sea turtle

Hawksbill  Turtle

Hawksbill Turtle

 

Share