Hull Paintings – Корабни картини

On the skins of boats out of the water, boats that remind me of stuffed birds, I see accidental abstract images. I find in them, as you might too, do not be surprised, winter landscapes, galaxies, endless poppy fields somewhere in Flanders, the sad face of a ghost, fishes lost in the sea.

I started photographing details of the hulls of boats in boatyards in 2013, when we began touring the marinas and boatyards on the American east coast with an old RV, looking for a sailboat. Every time when we are in a boatyard I add new paintings to my collection.

I photographed the last three paintings – hulls# 26, 27 and 28 a few days ago in marina Puerto del Rey, Puerto Rico.

∼∼∼

По кожите на лодки извадени на сушата, лодки наподобяващи преприрани птици, забелязвам случайни абстрактни картини. Виждам, както може би и вие ще видите, не се учудвайте, зимни пейзажи, галактики, безкрайни макови полета във Фландрия, тъжното лице на призрак, риби изгубени в морето.

Започнах да снимам детайли от корпуси на лодки извадени на сушата за поправка още през 2013 година, когато обикаляхме източното крайбрежие на Америка с каравана и си търсихме лодка. Всеки път, когато отидем на сух док добавям нови картини към колекцията.

abstract13-

hull#1

hull #2

hull #3

hull #4

hull #5

hull #6

hull #7

hull #8

hull #9

hull #10

hull #11

hull #12

hull #13

hull #14

hull #15

hull #16

hull #17

hull #18

hull #19

hull #20

hull #21

hull #22

hull #23

hull #24

hull #25

 

hull# 26

hull #26

hull #27

hull #27

hull #28

hull #28

hull#29

hull #29

hull #30

hull #30

hull #31

hull #31

hull #32

hull #32

hull #33

hull #33

hull #34

hull #34

hull #35

hull #35

hull #36

hull #36

Share

To Fall In Love with Turtles / Да се влюбиш в костенурка

For the first time in our lives we felt complete and unconditional love towards these ancient wise creatures, the sea turtles. The feeling is inexplicable. To swim next to them, to bond with them, to watch them eat seagrass slowly and methodically, to touch them… It’s magical. And I couldn’t stop mumbling through my snorkel „I love you, I love you, I love you!“

Tobago Cays, St Vincent and The Grenadines

Photos by Ivo and Mira

За първи път изпитахме подобно чуство на тотална любов към тези достолепни, мъдри същества- морските костенурки. Необяснимо е. Да плуваш с костенурки, да ги наблюдаваш как  пасат водорасли бавно и методично, да ги докосваш… Магия. И не спирах да повтарям през шнорхела си „Обичам ви, обичам ви, обичам ви!“

Mira with a hawksbill sea turtle

Mira with a hawksbill sea turtle

.

.

Maya touching a turtle

Maya touching a turtle

Sea turtle coming out for breath. Anchorage at Tobago Cays

Sea turtle coming out for air. Anchorage at Tobago Cays

Ivo with a sea turtle

Ivo with a sea turtle

Hawksbill  Turtle

Hawksbill Turtle

 

Share

Тайните на старата планина

Предният път описах неочакваната ни среща с горските демони на Гватемала.

Единайста глава. Тайните на старата планината

Translated from English: Secrets of the Mountains

автор: Мира Ненчева

.

„ Дори антрополозите и интелектуалците, независимо колко книги имат, не могат да разгадаят всички наши тайни.“

-Ригоберта Менчу Тум, Нобелова награда за мир, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

Езерото Изабал, Гватемала

 

Октомври 2013

– Страхуваш ли се от смъртта? –ме попита той със същата интонация, с която хората обикновено питат Обичаш ли жълти цветя.

Не знаех как да отговоря. Устата ми пресъхна.

– Когато вървиш из гробищата, страхуваш ли се?- поясни.
– Когато бях малка да, страхувах се от смъртта и от гробищата, но сега вече не. Сега повече ме е страх от живите, октоколкото от мъртвите –и двамата се засмяхме на шегата.

Вървяхме бързо по черен път през плантация от палмови дървета, мъжът и аз, покрай рафинерия за палмово масло, през широка плитка река, докато навлязохме в сянката на планина покрита с гъста джунгла. Иво и Джони вървяха по-напред с другите двама индианци. Един от тях непрекъснато слушаше новини по малко радио на батерии, което крепеше на рамото си с една ръка.

Иво, Джони и двама от гидовете ни.

Иво, Джони и двама от гидовете ни.

– Нещо пак е станало в Сирия- съобщи.

Беше дребен, много сериозен, с меланхолично изражение. Испанският му беше добър и през по-голямата част от времето си говорехме с него. Един от другите двама беше брат му- леко пълничък и с много красива и искрена усмивка, която сияеше на лицето му всеки път, когато говореше с някой от нас. Усмивката му придаваше щастлив вид. Третият мъж не говореше испански и не се усмихваше. Беше като призрак. Вървеше много по-напред от групата, изчезваше в гората и внезапно се появяваше отново. И после изчезваше пак. Понякога другите комуникираха с него от далеч чрез сигнали, надавайки високи животински крясъци.

Мира с гидовете

Мира с гидовете

Бяхме ги срещнали тази сутрин. Не знаехме имената им. Не знаехме дали са добри или лоши хора. Единственото, което знаехме беше, че са млади индианци от племето К‘екчи, които явно нямаха работа този ден и се съгласиха да ни заведат и да ни покажат пещера в планината над тяхното село. Бяха облечени в дънки, износени тениски и черни гумени ботуши. Носеха малки раници и по едно мачете.

Мачететата малко ме притесняваха. За наша защита ли бяха? Защита от какво или от кого? И какъв беше този въпрос за смъртта? Тръгнахме към незнайна пещера забутана насред джунглата с трима непознати индианеца въоръжени с мачетета, които обичаха да говорят за смъртта и за войната в Сирия. Страхотно…

Цялата история започна спонтанно. Плавахме заедно с приятелите ни от катамарана Friendship покрай безлюдните брегове на езерото Изабал, най-голямото езеро на Гватемала, покрай долината на река Полочик. Районът е почти изцяло необитаем- едно от най-биоразнообразните кътчета на планетата, където крокодили и морски крави бродят из водите на делтата, гигантски мравояди, ленивци и ягуари се разходат из горите и черни ревящи маймуни, като тъжни горски демони с най-сърераздирателните и зловещи крясъци обябяват от върховете на дърветата началото и краят на всеки ден.

Долината на река Полочик

Долината на река Полочик

Няколкото селца разпръснати покрай бреговете на езерото представляват малки общности на индианци от племето К‘екчи, чиито обитатели живеят по същите места и почти по същият начин, по който са живяли дедите им преди стотици години, преди конкистата, в малки дървени къщички. Препитават се с традицоионен риболов с мрежи и дървени канута, култивират царевица, боб и тикви, отглеждат прасета и кокошки, готвят върху огньове и си перат дрехите на ръка в езерото, с тази разлика, че почти всички притежават мобилни телефони.

Край бреговете на езерото

Край бреговете на езерото

Стана късно. Трябваше да намерим място, където да спрем за през нощта. Доближихме се до брега, където над гората се издигаше колона сив пушек. Селце, помислихме си и решихме да пуснем котви там. От лодките видяхме няколко малки традиционни колибки построени на брега на езерото, направени от тънки бамбукови дървета с покриви от палмови листа. Зад тях, като назъбеният гръб на спяща игуана, се издигаха тежките влажни върхове на планината Sierra de las Minas- бели варовични скали покрити с гъста непроходима джунгла.

Като се доближихме видяхме, че пушекът не идваше от нито една от колибките. Беше гъст и не миришеше на дърва, нито на царевични питки. Имаше нещо друго, нещо скрито между селцето и планината, което издишваше този мистериозен гъст облак в следобедното небе. Нощта се спусна.

Залез над планините

Залез над планините

На сутринта цялото село се събра на брега да посрещне каяка ни. Cacxlampom Pataxte (Какшлампом Патаще) е малка общност от около 30-40 семейства от племето К‘екчи, повечето деца. Туристи изобщо не идват тук и затова нашето посещение се превърна в голямо вълнуващо ссъбитие за тях.

Посрещането

Посрещането

– Има ли пещери наблизо? –ги попитах щом стигнахме до брега.

Само няколко мъже говореха испански.

– Да, има една пещера не далеч от тук. Ако искате можем да ви заведем –каза мъжът с меланхоличната усмивка.

Така започна това приключение.

В селото

В селото

Щом навлязохме в джунглата и започнахме да се катерим нагоре в планината, вече нямаше нито път нито пътека. Напредвахме бавно и трудно нагоре. Нашите импровизирани гидове резчистваха пътека през сплетената растителност с мачететата си, дълбаеха стъпала в меката пръст по стръмните баири, остъргваха боглите от дървета, за които да се хващаме, за да не паднем. Теренът беше много трудно проходим, на места ни се струваше дори невъзможно да се мине. Катерехме се върху големи пукнатини в земята прескачайки паднали дънери и камънаци покрити с вечен хлъзгав мъх. Катерехме се в зиг-заг по най-стръмните места. Тук всяка погрешна стъпка можеше да бъде фатална.

Нагоре по планината

Нагоре по планината

На няколко пъти спирахме да си почиваме, въпреки че нашите К‘екчи гидове изобщо не бяха изморени. Казаха, че са свикнали на такива походи в планината. Обикаляли горите от малки, откак се помнят. Казаха, че са свикнали да вървят часове наред, понякога дни наред, натоварени с дърва за огрев или за строене на колибите и канутата им, както и за да се придвижват от едно мястно на друго.

– Нямаме други пътища освен реките и планините. Нямаме електричество. Зависими сме от гората. Без дървета неможем да запалим огън, неможем да изпечем риба и да направи царевични питки. Без гората децата ни ще умрат от глад.

Почивка

Почивка

Ние не си бяхме донесли никаква храна, а вече беше време а обяд. Един от мъжете изкара от раничката си пластмасова двулитрова бутилка пълна с атол и даде на всички да пийнат. Обожавам атол- гъста като буза течност приготвена от царевично брашно и вода, често смесена със захар и бананово пюре. Това сигурно е най-оптималната хранителна течност за планинари, нещо като течен хляб- храна и вода разбъркани в бутилка. Отпих доста. Мъжът с хубавата усмивка отряза някакви малки кръгли топчета наподобяващи бодливи кестени от едно тънко дърво с дълги остри бодли по цялото стебло. Отвори черупките им с помощта на мачетето си.

Монок

Монок

– На това му викаме Монок, -обясни той- защото с тия бодлички прилича на ревяща маймуна, como los monos: monok (като маймуните-Монок).

.

.

Малкото бяло орехче вътре приличаше на лешник, но беше по-меко. Две-три от тези лешничета съдържат протеин колкото цяла порция и ги има навсякъде из гората. Стига да знаеш къде и какво да търсиш е лесно да се протегнеш и да вземеш това, което гората така щедро предлага. Но гората пази своите тайни.

Монок

Монок

Докато си почивахме, хапвахме монок и пийвахме атол, имахме време да се огледаме наоколо. В нозете ни лежеше широката долина на река Полочик на ръба на езерото- блестящо, безкрайно течно огледало, в което планината се възхищаваше сама на себе си. Зад нас се издигаха сиви скали, в чиито кожи бяха заседнали малки фосилизирани морски мидички, бледи скелети, свидетели на други времена. Намирахме се на дъното на джунглата, на върха на планината, насред обилна растителност, пулсираща, сочна, полудяла, пълна с живот. Гората приличаше на стоп-кадър от някакъв екстравагантен фестивал: Тайният живот на Гората. Тънки високи палми с тъмни кожи танцуващи зад луксозните си ветрила от богати папрати. Гигантски достолепни старци с жълти кори, гладки като хартия, стъпваха тежко, както само най-важните крале могат да сътъпват, разхождаха се нагоре-надолу по склона на планината, кралските им перуки направени от листа, птици и мистерии. Лиани подобно на гирлянди падащи от тавана на гората, се увиваха, проотягаха се, люлееха се в сенките на бумтящата планина. Имената не тези дървета и растения подобно на поезия, бяха свидетели за преливането на епохите и културите преминали през тези гори:

Пос-ксум, Саки Локаб, Кеки Локаб.
Линдерния Ротундифилия, Хиптус Рекурвате, Руселия Лонгифолия, Зигадернус Елеганс.
Кекескамоте де Кулебра, Плумия де Галина, Санта Мариа, Сан Педро…

.

.

Докато стигнем до пещерата, нашите водачи вече ни бяха разказали всичко за тяхната борба срещу компанията за производство на палмово масло, която повече от 10 години експлоатира и замърсява земите им. Голямата плантация от африкански палми, през която минахме на път към планината, пушекът от станцията за преработване на палмово масло, каналите изливащи химически отпадъци в езерото, убиват дърветата, тровят водата и разболяват хората. Разказаха ни, как един чуждестранен корпоративен гигант е ограбил земите им, земите на дедите им и как те се борят да си ги възвърнат.

Един от нашите гидове

Един от нашите гидове

Докато се върнем обратно от пещерата в селото, бяхме станали приятели. От тези приятели дето си помагат взаимно. Ние можехме да разчитаме на тях за защита срещу бандитите на селото и хората от компанията, които ни видяха да снимаме около станцията за преработване на палмово масло. Те можеха да разчитат на нас, че ще разкажем историята за борбата им срещу несправедливостта.

.

.

Историята им не е изобщо изключителна или уникална. Наподобява на многото други истории, където действието се развива в държва от третия свят, там където са най-бедните туземни жители- в най-затънтените, най-красивите, най-биоразнообразните кътчета на планетата. Реки, планини, гори и езера. Уникална, обилна флора и фауна. Експлозия от живот.
В реките-риби.
Под езерата- петрол.
В горите- ягуари.
Под планините- никел, алуминий, злато.
Широки плодородни долини.
Чуждестранна компания се появява с обещания за „прогрес и развитие“.

.

.

Но има едно малко препядствие за Компанията- местното население. Няколко души. Малко индианско селце. Малък пролем. Мината/заводът/компанията пристигат. Животни/хора/селца се изнасят. Или по-точно ги изселват/убиват/унищожават. Разрушават обиталищата им, изгарят домовете им. Икономическите интереси се равняват на масови изселвания, масови убийства, тотално замърсяване и разруха на околната среда.
Край на историята.

Всъщност не е край, защото историята продължава, но това е краят за много хора и екосистеми по целият свят.

.

.

В действителност, това което стана е, че те не уважиха нашите индиански права.

В началото, когато дедите ни са били живи, нашите деди са живяли по тези места. Там, на брега на езерото са земите им отпреди двеста години. Мястото се казва Какшлампом Патаще. Това е името. „Какшлам“ означава кокошка. „Пом“ е смолата, която взимаме от дърветата и ползваме за церемонии и култове. „Патаще“ е името на реката, онази там близо до езерото. Затова нашата общност се казва Какшлампом Патаще.

.

.

Но после това, което направиха е: изселиха ни. Компанията за палмово масло дойде и собственика на Компанията каза на нашите родители:

„Какъв беден живот живеете, тук на брега на езерото! По-добре, това, което аз ви предлагам – каза собственикът на Компанията.- Аз ще ви преместя нагоре в планината, за да бъдете вие по-добре.“

.

.

Компанията взе земите ни и обеща на бащите ни да им даде работа и прогрес. Така, нашите бащи трябваше да се махнат и да си построят къщите на едно много малко парче земя. Но нашите бащи имаха по десет деца. И после децата им имаха по десет деца. Къде да живеят всички? Поради тази причина, нашите бащи решиха, че е по-добре да си върнат обратно земите, които им принадлежат. И ние принадлежим на тези земи.

Индианка пере дрехи в езерото. Бебето и виси във вързоп на главата и.

Индианка пере дрехи в езерото. Бебето и виси във вързоп на главата и.

Единственото нещо, което направи за нас Компанията е една клиника, която е затворена и не функционира.

Но Компанията сега казва, че земята не е вече наша. Нарича ни крадци, „хора, които крадат чужда земя“.

В нашата конституция на Гватемала, артикъл 122 се казва, че покрай бреговете на езерото Изабал има една национална ивица земя широка 200 метра от брега на езерото, по цялото езеро. Никой няма право да притежава тази ивица земя. Освен „организирани общности“. Само организирани общности имат право да притежават тази ивица земя.

.

.

Така казва артикъл 122. Ако законът в Гватемала нищо не означава, тогава нека казват, че сме „крадци на земя“. Но ако искат да спазват законите в тази държава, да ги спазват! Аз вярвам, че не съм над законите, нито че те са над законите. Трябва да уважаваме законите. Затова аз питам: Ако земята е тяхна, тогава какво стана с артикъл 122? И после те ни наричат „крадци на земя“. Ето моята карта. Виж сеньор, моята карта казва, че аз съм роден тук. Покажи ми твоята! Ти си чужденец. Сеньор Хуан Мелг е чужденец, мисля че от Германия. Той дойде тук преди 10 години и ме нарича мен „крадец на земя“? Как е възможно?

Костенурка за супа

Костенурка за супа

Сега богатите и чужденците притежават най-хубавите плодородни земи и нашите общности биват избутвани горе в планините. Защо? Защото те знаят как да манипулират законите. Корупцията е огромна.

.

.

NaturAceites (Натурално Олио) стартира през 1985г.. 1998г. компанията започва производство на палмово масло в района на р. Полочик. През 2002 започва култивирането, продукцията, екстрактирането, рафинирането и продажбата на палмово масло, олио и маргарин.

Мира на гости на индианците

Мира на гости на индианците

В момента NaturAceites оперират в 3 агрардни района във Fray Bartolomé de las Casas в Alta Verapaz , El Estor в Izabal и San Luis в Peten . В предишни години цели общности са били изселвани, къщите и реколтите им изгаряни и хора са били убивани в резултат на местните протестиращи срещу това компанията да завзима земите им.

.

.

През 2011 ме уволниха. Работих 18 месеца за Компанията. Първата ми работа беше на напоителната помпа. Но беше много силна отровата, химикалите, които се изливаха от помпата. През дъждовният период резервоарите преливаха и химичните отпадъци се изливаха директно в реката. Реката заразяваше езерото и рибата умираше. Не остана много риба в езерото.

.

.

Компанията ни използва, нас индианците. Плащат ни нищожни заплати, въпреки, че нашият труд струва повече. Но те ни използват, все едно сме basura (боклук). Слагат ни на работа в най-големите мръсотии и ние трябва да дишаме този замърсен въздх и е много опасно за нас и за нашите деца. Това е голям риск за нас. Всичкият този замърсен възрух. И отпадъците, които натрупват под палмите привличат мухи. Неможем да се храним на спокойствие, има толкова много мухи навсякъде и децата се разболяват. Понякога децата умират и ние незнаем от каква болест. Заради замърсяването е. Замърсяването на природата е много голямо.

Момче пие вода от реката

Момче пие вода от реката

Преди не беше така. Преди бреговете на езерото тук бяха много красиви, имаше птици, маймуни, но вече ги няма.

Един ден имахме посещение, от Обединените Нации, мисля, да инспектират завода. Но те само говореха английски. Тогава инжинерите ми казаха, тъй като аз бях този, който се занимаваше с всички тези грозни неща, напоителната помпа и резервоарите с токсични отпадъци, които замърсяват реката с всички тези химикали, та те ми казаха: „ Ще има посещение. Ако те питат дали резервоара понякога прелва, ти ще им кажеш, че не, никога не се е случвало. Защото, ако им кажеш, че отпадъците преливат в реката, ще ни накарат да затворим Компанията.“

.

.

Когато дойдоха не ме питаха нищо. Накрая, инспекторите си заминаха доволни. Шефовете ни събраха в една стая да ни поздравят, да ни кажат, че посещението е минало успешно- инспекторите не забелязали замърсяването.

Канал с токсични отпадъци тече към езерото

Канал с токсични отпадъци тече към езерото

Когато най-накрая започнахме да се организираме с приятели и съседи, за да си искаме земите обратно, бях много доволен. Организирахме група и започнахме да обсъждаме нещата с нашите бащи. Нашите бащи ни казаха, че да, земите са наши, че Компанията ни е измамила. Компанията обеща много неща, но всичко което получихме беше замърсяване на околната среда. Това е реалността.

Синьото  лепкаво платно има за цел да улавя мухите, които се развъждат около палмовите отпадъци

Синьото лепкаво платно има за цел да улавя мухите, които се развъждат около палмовите отпадъци

Много се радвам сега, че вие дойдохте чак от България. Когато хора отвън идват, те могат да видят реалността и да разкажат нашата история на света. Могат да обяснят какво става в нашата общност, какво прави Компанията. Собствениците на Компанията мислят, че ние незнаем какво правят, че неможем да се изразим и да разкажем какво ни се случва. Но благодарение на нашите бащи, които ни изпратиха на училище, ние научихме малко испански. И сега можем да говорим малко на испански, не само на К‘екчи, така че светът може да ни разбере повече. Сега не е както преди. Сега, ние, индианците, се организираме и си търсим правата.

.

.

Пристигнахме до входа на пещерата след около 3 часа екстремално катерене из джунглата. В сивите скали имаше малък отвор, който водеше надолу. Водачите ни спряха на ръба на дупката и тихичко казаха молитва на К‘екчи, преди да влязат вътре. Ние ги последвахме. Казаха, че рядко посещават тази пещера, свещено място за ритуали и молитви, място изпълнено с тайни. Ние бяхме първите бели хора, посетили тази пещера.

Входа на пещерата

Входа на пещерата

Поведоха ни в тъмен тесен коридор, влажен и прохладен. Стигнахме до малко разширено помещение. Светлината от малките им фенерчета освети разхвърляни предмети по земята- пожълтели кокали, човешки черепи, челюсти с изкривени зъби… Някои се бяха калцирали за стената на пещерата, други стояха свободно на пода. Намирахме се в Tomba Maya, гробница на Маите. Скелетите най-вероятно бяха на стотици години, от времето преди конкистата.

Човешки кости в пещерата

Човешки кости в пещерата

Да бъдеш в присъствието на древни останки на Маите, в пещера в Гватемала, е едновременно странно и прекрасно усещане. В тъмното мислите ми отлетяха нанякъде. Пещерата с дъх на кръвожадно цвете се превърна в храм. Аз се превърнах в призрак пристигнал от далечна земя.

.

.

– Не вярвахме, че ще успеете да стигнете до пещерата.- ни казаха нашите К‘екчи гидове смеейки се, щом се завърнахме в селото и ни поканиха на тържество същата вечер.

Представихме си, че ще организират купон с местна храна, музика, пиене, даже може би танци. Завърнахме се в селото около здрач и бяхме ескортирани до една от по-големите къщи направена от широки дъски и с няколко помещения. Там срещнахме лидерът на местната организация бореща се да си възвърнат земите. Той ни показа документи и карти доказващи, че според законите на Гватемала Компанията за палмово масло не би трябвало да окупира земите от 200-метровата зона на брега на езерото. Той също така обясни, че тази част на планината Sierra de las Minas е обявена за защитен национален резерват и следователно не би трябвало да се провеждат никакви индустриални дейности замърсяващи околната среда в района.

Мръсен канал в плантацията

Мръсен канал в плантацията

В селото нямаше електричество, въпреки че компанията била обещала „прогрес“. Домакините ни запалиха свещи. Сервираха ни царевични питки и пържена риба, току-що приготвени за нас от жените на огън. Започнахме да се храним в тишина, на слабите блещукащи светлинки на свещите, мислейки си как да помогнем на тези хора. Те виждаха в нас нещо като спасители, кито ги ислушаха и разбраха, а ние незнаехме как да им помогнем…

.

.

Имаше много хора в къщата- млади жени работеха около кухнята, където нямаше покрив, нито под, нито течаща вода, придържайки малки фенерчета с рамо и буза над почернели тигани над огъня; малки срамежливи деца бяха насядали из ъглите и ни гледаха с огромен респект и интерес; мъже влизаха и излизаха. Беше невъзможно да се определи колко точно души живееха тук и кой само наминаваше в изблик на любопитсво да види „чуждастранните посетители“.

Жена готви на огъня в открита кухня

Жена готви на огъня в открита кухня

Мебелите в помещението, където вечеряхме се състояха от масивна груба дървена маса, няколко дървени стола, ниско широко дъсчено легло и няколко висящи хамака. Най-различни предмети висяха закачени по стените- семейни снимки, риболовни мрежи, мачетета, торби, дрехи, градинарски инструменти и сечива. На нас всичко това ни се стори изключително мизерно, а това беше една от на-големите и „богати“ къщи в селото.

.

.

След вечеря поехме към църквата. Един от нашите пещерни гидове ни поведе по черен каменист път из селото без електричество, осветявайки пътя ни с малко фенерче.

Мракът на селото без електричество беше непрогледен. Чувахме кучетата, които лаеха в тъмнината на дворовете, виждахме бледи светлинки в далечината- други хора с фенерчета, които отиваха нанякъде. Внимателно избирахаме къде да стъпим, прескачайки камъни, локви и животиснки изпражнения.

Църквата, една от четири различни християнски деноминации в малкото селце с не повече от 200 жители, представляваше колиба с дървени стени и покрив от палмови листа, оголена земя за под и един шумен генератор, който зареждаше една единствена крушка висяща от тавана. От стените стърчаха огромни пирони и върху тях жените бяха овесили вързопи, в които спяха бебета. Имаше три реда дълги пейки заети от мъже, жени и деца, от двете страни на тясна пътека, която водеше към подиум в дъното на помещението, където няколко мъже се редуваха да четат пасажи от библията на К‘екчи и ги превеждаха на испански в наша чест. Единственият музикален инструмент, с който разполагаха и който акомпанираше песните им беше една тумбеста черупка от костенурка, която едно малко момче блъскаше ритмично с пръчка, докато останалите от конгрегацията пляскаха с ръце. Няколко млади мъже бяха седнали близо до генератора и си зареждаха мобилните телефони, без да внимават много в църковната церемония. Това не беше точно „празненството“ и музиката, които си представяхме. Но въпреки това се чуствахме преизпълнени с радост, щастливи и полъскани от факта, че бяхме част от всичко това.

В църквата

В църквата

Нашият гид ни представи на педесетината събрали се тази вечер като „нашите гости-чужденци, които ще ни помогнат“, прочетоха съответен пасаж от библията в наша чест и ни поканиха да кажем няколко думи пред всички събрали се. Въпреки че изглежда само мъжете имаха право да говорят пред всички в църквата, аз станах и на кратко благодарих за гостоприемството и приятелството им, за храната, която споделиха с нас и за доверието, което ни оказаха. Изразих нашата дълбока признателност и радост да бъдем сред тях. Думите ми бяха преведени на К‘екчи за публиката и всички ръкопляскаха.

.

.

Последваха още песни и още четене от библията, едно бебе беше благословено в замяна на торба, в която нещо мърдаше, най-вероятно кокошка и празненството приключи с представление от най-малките, които пяха за нас, акомпанирани от костенурката.

На следващият ден се завърнахме в селото за да снимаме и филмираме още от тайните на Компанията. Нашите нови приятели се появиха с мотор, чиято задна гума беше спукана и казаха, че само един от нас може да отиде със само един от тях на мотора. Този един от тях беше мъжът с усмивката, а този един от нас бях аз и моята камера. Пътешествието с мотора през безкрайната плантация от африкански палмови дървета беше епично, с няколко принудителни спирки за напомпване на спуканата гума.

Мъртва гора

Мъртва гора

След двайсетина минути пристигнахме до мястото, където канал преминаваше през мъртва гора и изливаше гъстите си черни отпадъчни води в езерото Изабал. Никога до тогава не бях виждала мъртва гора. Страховита апокалиптична гледка демонстрираща какво причинява замърсяването на природата.

Резервоар за токсични отпадъци

Резервоар за токсични отпадъци

Преди да си тръгнем беше наш ред да поканим новите ни приятели на лодката. Поканихме само нашите трима гида и жените им, но пристигна почти цялото село. Забавно е как понятията за различните хора имат различен смисъл. Когато ние кажем „семейство“ имаме предвид една семейна единица- мъж, жена и техните деца. За индианците К‘екчи, семейството е доста по-разширено понятие, което включва далечни роднини и много поколения. За нас „домът“ е частната собственост, където живее „семейството“. За тях „домът“ е цялата „общност“ и не е частна собственост.

Паркинг за превозните средства

Паркинг за превозните средства

Спомних си как попитах един мъж щом доближихме бреговете на селото с каяка още първият ден дали може да си оставим каяка на брега и на него му стана смешно. Разбира се, че може, брега е на никого- каза той. Спомних си също как хората влизаха и илизаха от къщи и дворове без да чукат на вратата или да искат разрешение.

.

.

Спомних си и как един от нашите нови приятели ни обясни значението на думата „общност“ и как според тях земята е на всички и на никого по-специално. С подобен манталитет е напълно нормално и логично, че когато един човек от общността е поканен, цялата общност е поканена. И така, цялата общност Какшлампом Патаще се изсипа на борда на Фата Моргана, мъже, жени с бебета и деца на всякакви възрасти. Пристигнаха с дървени лодки, канута и даже с парчета от дъски.

Нашите гости на борда на Фата Моргана

Нашите гости на борда на Фата Моргана

За тях това гостуване беше като посещение на извънземна ракета. Показах на жените кухнята ми с течаща вода и хладилник, Иво показа на мъжете слънчевите батерии и електрониките и обясни как работят, как си произвеждаме питейна вода от солената вода, как работят платната с вятъра и как лодката се движи без мотор.

.

.

– А вие някой ден бихте ли искали също да пътешествате?- ги попитах аз.

Въпросът ми им се стори много забавен.

– Не е въпросът какво искаме и какво не искаме- казаха те. – На нас дори през ум не ни минава да пътешестваме из света. Всеки народ си има своето място. Тук е нашето място. Ние сме свързани с нашето семейство, с нашата общност, с нашаият дом. Нашата земя е нашият живот.

.

.

Обещах да помогна на нашите К‘екчи приятели. Дори и ако „да помогна“ означава само „да разкажа“. Обещах да разкажа на света тяхната история.

Ако и вие искате да помогнете, споделете тази история с колкото се може повече хора. Ако знаете за организиация, която се занимава със защита на правата на местните населения, моля свържете се с мен.

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Postcards from Martinique

Fort-de-France, Martinique

Fort-de-France, Martinique

From St. Pierre, after climbing up Mont Pelée, we sail south along the west coast of Martinique down to Fort-de-France, a big beautiful modern city with some remarkable old colonial buildings, where we stay for a couple of days, and then further south to Le Marin, the biggest yacht port we have ever seen.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

We drop anchor in front of the beach in one of the few anchorages, all full of boats, and we can’t believe how many charter catamarans are stationed at the many marina docks here. An impressive forest of masts.

.

.

The entire week we spend in Fort-de-France and then Le Marin we are trapped on the boat by a massive amount of rain mixed with yellow Sahara dust carried all the way from Africa by another tropical wave.

Rain in Le Marin, Martinique

Rain in Le Marin, Martinique

In the rare sunny moments between showers we hit the stores. Le Marin in Martinique is one of the shopping stations of the Caribbean. There are lots of marine stores conveniently located near the marinas where cruisers can find almost anything when the boat needs repairs, which is always. There are things that come from Europe as Martinique is part of France, and are much cheaper than in the USA, and other things that are much more expensive. Ivo finds parts that he could not find in America, like some little metal things for the trampoline, for example. We also find a secondhand spinnaker with a sleeve in excellent condition, apart from one small patch, for 150 euro, which is unbelievably cheap.

Our "new" spinnaker

Our „new“ spinnaker

Here is also Leader Price, one of the cheapest grocery stores since Puerto Rico where we stock up on cheap chocolate, pickles, frozen chicken, non-refrigerated milk, beer, wine, rum, and other essentials.

Because of the rain we cannot visit any waterfalls or go hiking in the mountains anywhere in the Fort-de-France and Le Marin area. But we have some good times and go exploring the St Anne area after we move there with our sailing buddies Mel and Caryn S/V Passages with whom we have been inseparable since Guadeloupe, over a month now. We sail together, hike together, shop together, snorkel together, we watch films and have dinners together, help each other, share rental cars and all the adventures that follow. We have become so attached, it’s hard to imagine ever cruising without them, the sweetest, most wonderful people.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

In St Anne we organize a small walk along the shore. It’s a beautiful sunny day and the forest path is nice and cool, populated by thousands of colorful crabs running away panicking as we walk through.

 

Forest crabs

Forest crabs

We get to a nice long beach and campground, no one around, except crabs. We spend the rest of the morning chilling at the beach.

Maya

Maya

At the beach with our friends Mel and Caryn

At the beach with our friends Mel and Caryn

St Anne, a small quiet village with stunning beaches and a big fancy resort, is the highlight of the entire region. We spend a few days walking around, snorkeling in the waters around the anchorage, watching the most beautiful sunsets.

.

.

The place is so photogenic, all pictures I take look like postcards.

Postcards from St Anne

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

Champagne Reef

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Not far from the biggest city and capital of Dominica, Roseau, there is a place called Champagne Reef. It became our very favorite snorkeling spot.

Mira at Champagne Reef, Dominica

Mira at Champagne Reef, Dominica

We sail from the Portsmouth anchorage to Roseau and drop anchor in Roseau harbor which is so deep we are just a few feet from the houses, almost on shore. We are the only boat at anchor in the bay; everyone else is on mooring balls, paying per night. Ivo and Maya dive to makes sure the anchor is holding well and we are ready to explore.
The city is nice with a big farmers’ market and lots of old buildings, shops and restaurants. We have lunch at a local fast-food joint together with our Aussi friends Mel and Caryn: fried and spicy chicken and beef patties, and we are ready for some champagne for desert.

En route to Champagne Reef

En route to Champagne Reef

With Mel and Caryn s/v Passages and Tina and Mark s/v Rainbow, we pile up on a local bus and for a couple of EC$ we get to a small dive shop near the beach. The spot everyone is talking about.

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef is a famous diving and snorkeling destination unique in the entire Caribbean region.

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

A submarine volcanic activity near the shores creates beautiful hissing hot bubbles between the corals and the rocks of the reefs in deliciously clear water.

.

.

Small fishes of all colors, seahorses, spotted sea snakes, and schools of squid swim around the bubbles. It must be DisneyWorld for them! It’s beautiful.

Champagne Reef, Dminic

Champagne Reef, Dminica

The water here is shallow and warmer due to the geothermal gases escaping the earth’s crust. We enjoy it as much as the fishes, maybe even more.

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

The bubbles tickle us as we snorkel above them and bump into our goggles. We can also hear them underwater. The reef sounds and looks exactly like champagne and we are as happy and excited as drunk people underwater.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

At some point Ivo gives instructions to the rest of us to get out and wait for him on the beach. Why, we want to know, is he kicking us out of the champagne? Well, because he is taking off his swim shorts to use them as gloves and protect his hands from a giant spiky lobster while chasing it around the reef butt naked. I am tempted to go back in the water and surprise Ivo with the GoPro…

Ivo ???!!!

Ivo ???!!!

The lobster escapes.

 

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

 

Share

Emerald Pool and Trafalgar Falls

Emerald Pond, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The day we go on a road trip around Dominica with a rental car which we share with our good Aussie friends Mel and Caryn s/v Passages we visit many sites all over the island, the east coast and the west coats and the middle. We take our time in Morne Trois Pitons National Park, a UNESCO World Heritage Site since 1997. The park is an area of volcanic activity including the Valley of Desolation with its boiling mud ponds and small geysers, and the Boiling Lake which we have already visited, as well as a few rivers and waterfalls.

Trail to Emerald Pond, Dominica

Trail to Emerald Pool, Dominica

First we hike to Emerald Pool through the beautiful lush rainforest vegetation covering pretty much the entire island. It is just a few minutes walk on a very well managed trail, with steps and handrails, from the visitor’s center where we have to present our weekly park passes.

Emerald Pond, Dominica

Mira at Emerald Pool, Dominica

As we get to the pool we all go Aaah!

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The small waterfall is a charming very delicate 50-feet chute coming down from the grey rocks above, between branches and roots, cascading into a crystal shallow pool of blue-green water in front of a small grotto.

Maya at Emerald Pool, Dominica

Maya at Emerald Pool, Dominica

We swim in the pool, shower under the fall, climb the rocks around, and just chill in the shade of the forest.

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica Photo by Mel

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica
Photo by Mel

Next, we drive to Trafalgar Falls.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The hike to the falls is again very short, on a path through the forest. We see the two falls from a distance, Mother and Father,

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

Two spectacular waterfalls, but really hard to get closer to.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

We climb over huge boulders and walk over fallen trees above the river which runs fast and furious here. Some places are dangerous.

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya, like always jumps from boulder to boulder like a mountain goat and reaches the first fall before the rest of us.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

This chute is massive, the water is booming down loud and angry, with strong wind rushing from the canyon.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The pool bottom is sandy with rocks and some spots are very deep.

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

We splash around some more and Ivo conquers the biggest tallest rock, as usual.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

On the way back from the falls, next to the rive, there is a hot water stream coming down from Boiling Lake, forming yellowish geothermal ponds of very hot volcanic water.

Mira in a hot water pool

Mira in a hot water pool

So hot it’s hard to stay too long. It feels like a hot bathtub. I miss hot bathtubs…It has been a long time since I have been a tub with hot water, and I really enjoy this one. We soak int the hot waters, then run to the cold water of the river to cool down. Then repeat.

Ivo

Ivo is zen

Until it starts getting late and it’s time to go home, back to the anchorage in Plymouth, back on the boats.

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

 

Share

Across The Valley of Desolation to Boiling Lake

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

There is a lake in Dominica where you could make a soup for giants, for it looks like a pot and it’s full of boiling water!

Boiling Lake is the second largest hot spring in the world. Some Dominicans say, it is actually the largest, as the one that currently holds the record, Frying Pan Lake in the Waimangu Volcanic Rift Valley in New Zealand, is merely steaming, not really boiling. We will have to go to New Zealand and confirm this. But until then, let’s see if the one in Dominica is really boiling!

Boiling Lake steaming in the distance

Boiling Lake steaming in the distance

We take the bus to the capital Roseau and from there the bus to another village, Loda, near the trailhead. At the last stop we are greeted by locals who offer to be our guides. We refuse. Guides to Boiling Lake charge 100 US$ per person but are not obligatory. We enter the rainforest without a guide and the 3-hour 8-mile journey in one direction begins.

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

In the beginning the trail is very easy, like always, gently leading us up, on steps made of wood among beautiful rainforest. But after that crazy hike up Morne Diablotin, which started all right too, we are a bit skeptical.

Maya on the trail

Maya on the trail

We reach a small river after about an hour and from there the hike gests more difficult, with some physically challenging moments, but nothing to be afraid of. The trail all the way to Boiling Lake is one of the best straightforward trails we have hiked so far, with lots and lots of convenient steps of wood or stone, a succession of sections going up and down, instead of a constant uphill hike, and just two or three a bit more difficult rock-scrambles.

.

.

On the way, we even meet a woman in her late 70-s with her granddaughter and a guide on the trail to the lake, even though she didn’t make the final couple of miles.

.

.

The temperature gets cooler as we get higher, and Maya puts on her rain poncho, against drizzle and cold. But as soon as we reach the Valley of Desolation it gets hot again.

Maya

Maya

The Valley of desolation… If I was a mean little troll I would live here, among the bubbling boiling smelly sulphur-water pots letting out vapors and gases. I would hide near the small spraying and hissing geysers, in cracks and holes. The small stream that runs through and beneath the ground would be my enchanted river.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

The Valley of Desolation is a volcanic area with hot, steamy and moist air which smells sharply of sulphur. It is also one of the most mysterious and beautiful places I have ever seen, smelled and gone through, with hot-water streams: some milky-white, others grey like led, others inexplicably black, creating stunning abstract patterns of colors and shapes.

Ivo

Ivo

The entire landscape in the valley is in fact barren and desolate, hellish, devoid of life. Not many plants grow here due to the poisonous volcanic gases constantly escaping the earth’s crust.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

After spending some time in the Valley of Desolation, we continue a few more minutes, across a hot-water milky-colored river with a small waterfall and a hot-water pond, to reach the Boiling Lake, steaming in the distance.

Hot-water waterfall and pond

Hot-water waterfall and pond

Almost continuously enveloped in clouds of vapor, its greyish water forever bubbling, its temperature along the edges is 180-200 degrees Fahrenheit or about 90 degrees Celsius, and its boiling center is too hot to measure.

Mira at Boiling Lake, Dominica

Mira at Boiling Lake, Dominica

Dominica’s Boiling Lake, about 200-250 feet in diameter located at the bottom of a large sinkhole-like basin is in fact a flooded fumarole: a crack in the Earth’s crust near a volcano, which emits steam, gases and heat escaping from the molten lava below.

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

High steep rock walls create the lake’s basin. Its cliff-top ledge is about 100 feet directly above its shore. You wouldn’t want to slip here and fall in the pot…

The landscape around the lake is similarly barren and melancholic as the one in the Valley of Desolation. Perpetual mist, dead plants and low grasses, wet rocks covered with orange moss.

Maya in Valley of Desolation, Dominica

Maya in Valley of Desolation, Dominica

We eat our sandwiches on top of the cliff, the lake boiling below us, before we start heading back, feeling enchanted.

We look at the heavy green mountains around us when the clouds permit us to see, and we are speechless with awe. Nature keeps amazing us again and again

The long but not difficult trail to the lake, across the Valley of Desolation, leading us to the Boiling Lake itself became our favorite journey while visiting Dominica.

Maya at Boiling Lake, Dominica

Maya at Boiling Lake, Dominica

 

More Pictures from The Valley of Desolation and Boiling Lake trail

Wooden steps

.

Ivo

Ivo

Mira

Mira

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

Maya

Maya

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

Cruising Guadeloupe

.

Iles des Saintes, Guadeloupe

With many bays, marinas, and anchorages, snorkeling and diving spots, small and big cities offering relaxing atmosphere, good shopping, restaurants and boulangeries (bakeries) with French and Creole delicacies, and lots of unique and exciting natural sites, Guadeloupe, one of the biggest island groups in the region and territory of France, is a main destination for the Caribbean cruiser.

.

Sainte Anne, Guadeloupe

If you start at daybreak sailing in moderate tradewinds on starboard tack from English Harbour, Antigua, 40 nautical miles to the north, you will reach the first anchorage on the northwest side of Basse-Terre, the western island of Guadeloupe, by early afternoon and grab one of a few free mooring balls in front of the charming fishing village of Deshaies.

Desaies

Desaies, Guadeloupe

From Monday to Friday you can clear customs at the Pelican souvenir shop by filing in a custom’s form on the computer there, for which small service you have to pay a small fee of 3 euro per boat. Otherwise, there are no customs or any other fees, and, it appears, you can remain in Guadeloupe indefinitely.

Fish Market, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

Fish Market, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

If you like hiking and waterfalls, you can walk from Deshaies along a shallow river, jumping over rocks and fallen trees, up to a small waterfall. The one-hour hike can be challenging and you will need good shoes, best if waterproof. You can also visit the Jardin Botanique de Desahaies, a kilometer and a half from the village, for 15 Eu per person (10 Eu for kids).
For more detailed account of our experience at the Deshaies waterfall read Island of Beautiful Waters.

Mira at Deshaie Waterfall

Mira at Deshaies Waterfall

If you continue sailing south from Deshaies for about 10 nautical miles, which can be slow as you are behind tall mountains acting as wind-stoppers on the lee side of Basse-Terre, you will get to another small bay home of hundreds of sea turtles, Pigeon Island.

.

The Aquarium, Cousteau Marine Park, Guadeloupe

You can anchor there in front of the beach and take your dinghy or kayak across to the tiny Pigeon Island where mooring balls for diver are available. This used to be one of Jacque Cousteau’s favorite underwater exploration sites, and today it is a national park, Cousteau Underwater Park, with some excellent scuba diving and snorkeling sites, like The Aquarium on the north side of Pigeon Island.

Scuba Divers at Pigeon Island, Guadeloupe

Scuba Divers at Pigeon Island, Guadeloupe

If snorkeling makes you hungry, you can enjoy a grilled lobster or another excellent fish-dish at the waterfront restaurant La Tuna, a place with cozy atmosphere, friendly service, free Wi Fi, and reasonable prices. When you order a rum punch there, as I did, do not be surprised when they bring you a full 1.5-litre bottle of rum…(Also, do not bring your computer charger if it is not 220 volts.)

Shop at Sainte Anne, Guadeloupe

Shop at Sainte Anne, Guadeloupe

Further south, there are a few more options to drop anchor, including in front of the capital of Guadeloupe, Basse-Terre, from where you are the closest to La Soufriere volcano. It is an active volcano with craters still steaming and bubbling, emitting deep industrial sounds and heavy poisonous sulfuric gases. The hike there is about 1.5 hours starting in rainforest and then steep climbing up the barren slopes of the mountain. The view from the top is spectacular, and the nature up there is out of this world. La Soufriere is the best and most popular tourist destination in Guadeloupe. For the hike, bring sandwiches, water, good shoes, and a small jacket.

For more detailed account of our experience at Soufriere Volcano read Mountain of Magic.

.Io and Maya climbing up La Grande Soufriere

.Io and Maya climbing up La Grande Soufriere

Next, you can sail south-southeast to Îles des Saintes, 20 nautical miles across the channel where you might have to tack against tradewinds and current in order to get to one of the world’s most beautiful bays in front of Terre-de-Haut. The mooring balls here are not free, 9-10 Eu per boat per night (for 38-40 feet boats). But you can also anchor on the other side of the island in Baie du Marigot, for free, and walk 10 minutes to the main village. For 4 Eu per person you can visit Fort Napoleon, or you can just walk or rent a scooter to the top of the hill and from there enjoy the free-million-dollar view of the bay and adjacent islands.

For more detailed account of our experience in Îles des Saintes, read Îles des Saintes, Guadeloupe

Îles des Saintes, Guadeloupe

Îles des Saintes, Guadeloupe

From Îles des Saintes you can sail back north to Pointe-a-Pitre, the biggest city on the Grande Terre island, as there is a lot more to see and do in Guadeloupe. It is another 20 nautical miles, and in east to southeast winds you should get there on a port tack in 4-5 hours. There you have many options for anchoring, off Ilet a Cochons or on the other side off the town docks, or you can go to the marina in the Lagon Bleu, but be ready for extremely dirty stinking waters there.

Marina and bay, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

Marina and bay, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

From Pointe-a-Pitre you can rent a car for about 35 Eu per day and drive to some of the island’s many waterfalls. The Ecrevisses Falls is a popular destination with easy access from the road, no entrance fee, where locals and tourists come in great numbers to chill in the small shallow natural pools formed between the rocks of the river. A more hard-to-get-to and secluded falls are the Cabret Falls, a series of 3 waterfalls, 3 Eu per person entrance fee, and about 1 to 1.5 hours hike to the second and most spectacular waterfall with a 110 meters drop descending from the Soufriere volcano.

For more detailed account of our experience at the waterfalls, read Island of Beautiful Waters.

Cabret, First Cascade, Guadeloupe

Cabret, First Cascade, Guadeloupe

If you start early in the morning and rent a car from Pointe-a-Pitre, you will have time to visit the Cabret Falls on the island of Basse Terre, and then drive back and visit Sainte Anne in the afternoon, if you are not planning sailing there. Saint Anne is a picturesque little town, very touristy, with a nice beach and fun shopping.

Sainte Anne, Guadeloupe

Sainte Anne, Guadeloupe

If you are sailing to Dominica next, you can check out in Pointe-a-Pitre and get going, or you can sail to Marie Galante first, another small island 20 nautical miles south-southeast of Pointe-a-Pitre, part of Guadeloupe. You can check out from Grand Bourg anchoring in the tiny anchorage in front of the docks if there is any space. The custom’s officer there is very friendly.

.

.

Named after one of Columbus’s boats, Marie Galante is a quiet unspoiled island with a few rural fishing and agricultural communities, not a popular tourist destination. Here you can relax and enjoy the island-time atmosphere, visit the old windmill Le Moulin de Bezard, or just go for a walk or a scooter ride among cottages and pastures where you will encounter an occasional cow or a pig staring at you.

Fruit Market, Guadeloupe

Fruit Market, Pointe-a-Pitre, Guadeloupe

 

Share

Island of Beautiful Waters

Guadeloupe

River in Guadeloupe

River in Guadeloupe

Guadeloupe, one of the biggest and most populated islands of the Lesser Antilles island chain, is an overseas region and an integral department of France. French language only is spoken here, and the euro is its currency. Like pretty much every other Caribbean island, the main industry is tourism, but agriculture is also well developed, with vast banana plantations on fertile volcanic soil.

Guadeloupe consists of two islands in the shape of, most people say a butterfly, but to me they look more like human lungs. Basse-Terre to the west and Grange-Terre to the east are joined, almost like Siamese twins, separated by a narrow strait crossed by bridges. There are two smaller islands also part of Guadeloupe: Marie-Galante and Iles des Saintes.

Evo with dorado

Evo with dorado

Guadeloupe is our next stop after visiting the sovereign state of Antigua and Barbuda. Sailing there on a beam reach in moderate tradewinds from English Harbour is a sheer pleasure, and we even catch a small dorado. Evo has been hoping to catch a dorado for months now and it’s funny that his first one is so tiny and doesn’t fight at all. Small, but fish, one of the tastiest out there, and it feeds us all that evening.

Deshaies

We arrive in Deshaies, a main port of entry to Guadeloupe on the northwest side of Basse-Terre and a charming little fishermen village, and are happy to find s/v Passages already moored in the bay there (mooring balls in the bay are available free of charge, for now).

Desaies

Desaies

We met Caryn and Mel briefly when we were checking out from Nevis, and then again in Montserrat. With them and with the crews of two other boats in the Deshaies anchorage: Bev aboard s/v Aseka and Mark and Tina aboard s/v Rainbow, we organize our first waterfall expedition.

Deshaies Waterfall

Guadeloupe was once named Kerukera, The Island of Beautiful Waters, by its first known inhabitants, the Arawak Indians, for its abundance of rivers, lakes, and waterfalls.

River near Deshaies, Guadeloupe

River near Deshaies, Guadeloupe

Not far from the Deshaies anchorage there is a small river flowing through the forest, and a waterfall. But to reach the waterfall, which has no name (or maybe it does but we don’t know it) we have to walk beside and inside the river, over boulders and fallen trees for what seems an eternity.

Cruisers on a waterfall expedition

Cruisers on a waterfall expedition

Maya

Maya

Evo

Evo

We stop for a short refreshing splash-around in a small pond up river. Everyone is happy to chill before heading up and up again until we reach the place.

Maya and Evo in the river pool

Maya and Evo in the river pool

Cruisiers in the pond

Cruisers in a pond

It’s a beautiful miniature canyon with dark mossy walls dripping with water, a green pool and a small waterfall hidden in the dark behind a huge rock.

.

.

.

.

We are really glad we have finally reached it, it was not an easy walk-in-the-park kind of hike. On the way back we pick up a few coconuts and lots of mangoes from the forest.

Mira

Mira

Ecrevisses Waterfall

A few days later we hire a car with our new best friends Caryn and Mel s/v Passages, very sweet people form Australia, and visit another waterfall, this one really popular and very close to the road, Ecrevisse Waterfall. You can park your car on the side of the road, get your towel, enter the forest, and walk 2 minutes to the place.

Ecrevisse Fall

Ecrevisse Fall

It’s full of people even at 6 in the evening, and everyone is cooling down in the pool under the cascade and in the small ponds formed here and there in the shallow wide river.

Maya having fun at the river, Ecrevisse Fall

Maya having fun at the river, Ecrevisse Fall

Most visitors are locals enjoying the refreshing waters in the afternoon, and we join them for a dip.

 

Cabret Falls

Days later we share a rental car again with Caryn and Mel and drive to the Cabret Falls for another expedition. The Cabret Falls are a series of waterfalls in a national park and one of the most popular tourist destinations in Guadeloupe. There is an entrance fee to the park of about 3 euros per person which is well worth the excellent trails with wooden paths and steps in some parts of the path.

Maya

Maya

.

.

.

.

Maya on the trail

Maya on the trail

The first cascade is about two hours of uphill walking from the visitor’s center and descends from the Soufriere Volcano’s slopes dropping 125 meters (410 ft) in a deep pool of green waters surrounded by yellow and red rocks.

Cabret First Cascade

Cabret First Cascade

.

.

Mira

Mira

Mel and Caryn

Mel and Caryn

It is not an easy hike to the first cascade and not too many visitors go there. Most people are content with the 15-minute walk from the visitor’s center on a paved wheelchair-accessible path to the second cascade which has a 110 meters (360 ft) drop.

Cabret Second Cascade

Cabret Second Cascade

Evo and Maya

Evo and Maya

The access to the third cascade, the one with most water volume, is currently restricted after an earthquake in 2004 and heavy rains caused landslides and cut off the trail.

Maya

Maya

We spend the day walking up and down the slopes of Soufriere volcano amidst the intense green vegetation of the tropical rainforest, going from one waterfall to another, eating sandwiches, singing and dancing among giant trees, enjoying Guadeloupe’s beautiful nature.

Maya

Maya

.

.

.

.

Maya

Maya

Mel and Caryn

Mel and Caryn

Maya

Maya

Maya-elephant

Maya-elephant

Evo

Evo

Mira

Mira

Maya sleeping on a rock

Maya sleeping on a rock

Evo's blond-forest hairstyle

Evo’s blond-forest hairstyle

.

.

Maya dancing and singing: I Will Survive!

Maya dancing and singing: I Will Survive!

The Life Nomadik family in Guadeloupe

The Life Nomadik family in Guadeloupe

 

Share

English Harbour, Antigua

English Harbour Antigua

After a short but unforgettable stay in Barbuda we sail south back to Antigua in moderate east winds between 18 and 22 knots, and waves 4 to 6 feet. Fata is happy galloping with 6 to 7 knots on a beam reach surfing sideways on the North Atlantic swell.

After 4 hours we are back in Antigua rounding the island from the east. This time we anchor on the south side just outside English Harbours in front of Galeon Beach.

English and Falmouth Harbours, Antigua View from Shirley Heights

English and Falmouth Harbours, Antigua
View from Shirley Heights

Both English Harbour and Falmouth Harbour, two side by side bays considered the yachting capital of Antigua and a major Caribbean yachting center populated by sailing megayachts , offer boaters some good and secure hurricane protection with a few winding channels among mangroves.

Nelson’s Dockyard

English Harbour, a main port of arrival for sailboats, also presents one of the most dramatic-looking still functioning old ports in the Caribbean. Built in 1723 and perfectly preserved, here was Britain’s main naval station in the 18th and 19th centuries known as Nelson’s Dockyard, a national heritage site. Its large complex of beautifully restored old buildings houses customs and immigration, a marina, a chandlery, a museum, hotels, restaurants and many businesses: a bakery, a sailmaker, a gift shop with impressive woodcarvings, and more.

Nelson's Dockyard

Nelson’s Dockyard

Nelson's Dockyard

Nelson’s Dockyard

Nelson's Dockyard

Nelson’s Dockyard

Galleon Beach

As there are port charges per day per foot in both English and Falmouth Harbours, we anchor outside the main harbor in Free Man’s Bay in front of a nice all-inclusive beach resort off Galeon beach, for free.

Fort Barkley stands on the rocks to the north of our new anchorage, dramatic rock formations known as the Pillars of Hercules are to the south, Galleon Beach and the trail to Shirley Heights are only a short swim away from our boat, and Nelson’s Dockyard is across a small channel. Our kayak Agent Orange takes us there when we want to visit the town which, during this time of the year (hurricane season) has a very quiet village atmosphere.

Galleon Beach, Antigua

Galleon Beach, Antigua

Fata Morgana at anchor in front of Galleon Beach, Antigua

Fata Morgana at anchor in front of Galleon Beach, Antigua

Fort

Fort Barkley, Antigua

The Pillars of Hercules

The Pillars of Hercules

JB

Here we meet JB sweeping the sidewalk, to the sound of Elvis Presley, in front of a small stone shack he has built singlehandedly on the east bank of Falmouth Harbour. He is planning to start a little restaurant with a few tables on a small terrace overlooking the bay. JB invites us inside to show us his place and after half an hour of mutual confessions we are fascinated by each others’ stories.

JB's place

JB’s place

JB used to have a sailboat and he has been sailing almost everywhere in the Caribbean. He knows much about boats, sailing and navigating, much more than us. He lost his boat but is hoping to get one again and sail to Cuba. Che Guevara is one of his heroes; the other two are Bob Marley and Jimmy Hendrix. We tell him all about our sailing adventures in Cuba last year.

JB

JB

JB also tells us about his hermit period. After his wife and two kids left he went to live in the forest. There he built a small cabin and lived removed from society and its consumerist ways, without running water and electricity, eating only vegetarian food.

Outside JB's restaurant

Outside JB’s restaurant

fire stove

fire stove

He says there is a Rastafarian community in Antigua called One Luv, where people live off-grid, producing their own food (and cannabis), where the mothers give birth in their homes, the kids don’t go to school, everyone plays the tam-tams, and crying is not allowed.

Inside JB's restaurant

Inside JB’s restaurant

– Comeback around 5 p.m., JB invites us for supper that day.

We bring beers and some vegetables: a few potatoes, carrots, a piece of pumpkin and some leeks, to throw in the stew he is cooking over a fire in an old clay pot. The tastiest healthiest vegan stew containing at least a dozen different local vegetables and herbs and the most important ingredient: coconut milk and grated coconut. It’s delicious, served in calabash dishes with coconut spoons.

Evo and JB

Evo and JB

Mira eating hot coconut stew

Mira eating hot coconut stew

Some of JB’s friends and extended family show up too and JB offers them a bowl of steaming goodness.

– I cook for the family every evening, he says.

Hopefully soon his restaurant will be finished and tourists too will be able to enjoy the authentic Antiguan atmosphere and JB’s coconut stew.

JB cooking

JB cooking

Maya and friends

At JB’s place Maya meets two girls her age, Lia and Raggaeney, JB’s nieces, great kids and she returns a few times to play with them at the beach near their house.

Maya, Lia and Reggaeney

Maya, Lia and Reggaeney

Maya, Lia, and Reggaeney

Maya, Lia, and Reggaeney

Maya also meets Keiki and Jay, a brother and a sister who live in Antigua not far from the anchorage where our boat is, and she spends entire days playing with them too, at the beach and at their house.

When Maya has new friends she is the happiest kid, and when Maya is happy we are happy.

Mia, Keiki, Maya, and Jay

Mia, Keiki, Maya, and Jay

Shirley Heights

A short pleasant walk from Galleon Beach is the famous Shirley Heights.

There are no tropical rainforests in Antigua, the vegetation on the island is dry with lots of different species of cactus plants best enjoyed along the footpath to Shirley Heights.

.

.

.

.

It’s only about a 15-minute easy hike to the top from where the view of English Harbour and Falmouth Harbour is magnificent. We see Fata Morgana quietly floating in her little bay facing the beach.

Free Man's Bay, English Harbur, and Falmouth Harbour View from Shirley Heights. Fata Morgana is one of the three boats in the first anchorage.

Free Man’s Bay, English Harbur, and Falmouth Harbour
View from Shirley Heights. Fata Morgana is one of the three boats in the first anchorage.

There is a restaurant and bar serving fresh mango smoothies and rum drinks, among other delights, awaiting us up on the hill.

It’s 9 a.m. We order a mango smoothie for Maya, and a rum punch for Evo and me. We usually wouldn’t drink alcoholic beverages so early in the morning but we promised April and Harley.

Maya and Mira at Shirley Heights Bar

Maya and Mira at Shirley Heights Bar

They told us, when you get to Shirley Heights tell the girls to mix you one of their famous rum-punch drinks. Cheers, April and Harley! Here we are up on Shirley Heights, slowly sipping rum punch, marveling at the view bellow, thinking about you. See you in New Zealand, guys!

.

.

 

Share