Преход до Аруба

16 март, понеделник

След последно пазаруване в Самс Клуб- хранителни запаси на едро, вдигаме котва и се преместваме в заливчето до един остров на 7 мили югоизточно от Понсе. Мястото се казва Caja de Muertos („Ковчегът“) и е малка туристическа атракция с много интересна история. Тук всеки уикенд с корабче пристигат тълпи пуерториканци с плажни чадъри и плажни масла и си прекарват няколко часа на плажа на малкото островче, което е обявено за национален парк. Легендата разказва, че португалски пират погребал нелепо загиналата си възлюбена, както и половината от плячкосаните богатсва, в стъклен ковчег на островчето и от време на време я навестявал. От там и името. На островчето има гроб и са намерили ковчег, но какво е станало със съкровището не се знае…

А сред мореплавателите се носи мълва- суеверие- че за да е безопасно плаването, преди да тръгнете от Понсе трябва да спрете и да посетите Caja de Muertos.

Caja de Muertos

Caja de Muertos

Но ние спираме там за една нощ най-вече, защото искаме да потеглим рано сутринта на следващият ден на платна, без да включваме моторите, а в Понсе нощем вятърът спира напълно, заради планините и стартира чак към 8-9 сутринта, като напече слънцето. Този е така нареченият катабатик ефект, който гарантира прекрасен нощен сън в Понсе и спокойни утрини, но пречи да се плава покрай бреговете на острова и да се излезе от залива на платна преди 8 часа.

17 март, вторник

Опъваме платната към 6 сутринта, още по тъмно и бавно потегляме на юг към Аруба. Предстоят ни 380 морски мили, което за нас означава голям три-деневен преход. Из карибите през последната година плавахме само за по няколко часа между съседните островчета.

Прогнозата за времето е прекрасна- източни ветрове между 15 и 20 възела, вълни от североизток 1-2 метра на интервал 5-6 секунди. Вече месец откакто чакаме подобни слаби ветрове и спокойно море. Но прогнозите не винаги са точни. Предсказания, на които не се доверяваме 100%. Вятърът често може да е по-слаб или по-силен, а и винаги има опасност от внезапни мини-бурии (шквалове), които се появяват под формата на невинно бяло купесто облаче на хоризонта, което бързо пораства вертикално нагоре, с тежка оловна база ниско над морето. Преди да удари настава затишие за около минута-две- време да се рифоват платната. След което започва да фучи 30-40 възела, може и повече и отминава за няколко минути. Подобни внезапни шквалчета са потопили не една лодка.

Първият ден отминава без нищо по-интересно да се случи. Вятърът е по-слаб от прогнозираният- само 8-12 възела. Фата Моргана се движи бавно и спокойно с 4-5 възела върху плавни мързеливи вълни. Спим, четем книги, Мая свири на пиано.

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Мая упражнява Турският Марш от Моцарт

Делфините отново ни намират и остават да се надбягват с лодката в продължение на 2 часа- необичайно дълго. Обикновено след няколко минути им става скучно и си заминават да търсят други лодки. Ние винаги им се радваме и им викаме и им се възхищаваме с каква лекота се плъзгат във водата пред носа на лодката, плуват по гръб, издишват балончета малко преди да се подадат над водата и да си поемат дъх, скачат и се забавляват истински. Обичаме ги невероятно много и те го знаят.

Иво с делфини

Иво с делфини

Мая с делфини

Мая с делфини

18 март, сряда

Нощта минава бавно,без да се засили вятърът, платната си стоят нагласени и опънати. На около 100 мили южно от Пуерто Рико все още чуваме американският брегови патрул по радиото и това ни успокоява страхотно. На близо до нас минават големи кораби, два даже си променят курса, за да ни избегнат. Celia, Harmen Oldendorff и танкерът Lue Liang Wan на път за Кюрасао.

Няма луна. Само безброй звезди, толкова ярки, че образуват мини-звездни пътеки в морето. Фата Моргана пори водата и оставя диря от бяла пяна- като сватбено було- осеяна с малки фотолумнисцентни проблясъчета- блестящи скъпоценни камъчета върху дантела.

Утрото идва ужасно бавно. Спи ни се стахотно, с Иво се редуваме на руля на всеки 2 часа. Важното е, че си плаваме в тотално спокойствие.

На сутринта Мая ни прави закуска- омлет със сирене и чете малко по история. Вече няма кораби, сами сме, на 200 мили от най-близката земя, в центъра на Карибското море. Иво се ядосва, че още не сме хванали риба. Отива да спи.

Добро утро!

Добро утро!

В това време аз виждам как от водата на няколко метра от лодката исзкача марлин- вертикално нагоре и се цамбурва с плясък- разплисква вода като цял кит. Бял корем и черен лъскав гръб, с дълго тяло и остър нос, като копие. Гледам и не вярвам! Скача втори път. Внезапно въдицата изсвистява, кордата направо изпушва. Иво пристига ококорен, хваща въдицата и заедно виждаме как закаченият марлин отново се изстрелва вертикално нагоре и падайки скъсва влакното и изчезва със стръвта. Красавец. Замина си.

Вятърът се позасилва 14-18 възела и потегляме с около 6-7 възела. Вдига се и малко повече вълна, която идва под ъгъл зад гърба ни и лодката комфортно сърфира надолу с 8-9 възела. Към обяд дремем в кокпита. Гледаме чайки. Хиляди чайки около лодката, хвърчат ниско над водата, някои се поклащат кацнали в морето. Какво правят чайки на стотици мили от брега? Ловят риба! Под нас минава пасаж от стотици риби тон, които се хранят с по-дребни риби и чайките само чакат и обират обилните остатъци в суматохата! И ние минаваме точно в центъра на оживелицата с две въдици влачещи се на стотина метра зад лодката. Едната въдица има заплетени водорасли и не закача нищо, но другата е чиста и разбира се закача една дебела раирана туна- на тези им викат „дини“, защото приичат на дини. Отвън и отвътре. Червено сочно месо. Вкусно- с чесново масло и малко къри на тиган само да се опари няколко секунди- да си оближеш пръстите! Иво е доволен.

Иво с туна

Иво с туна

19 март, четвъртък

Преполовихме разстоянието. Втората нощ е точно толкова спокойно, колкото и първата, даже по-спокойна- без нито един кораб. Иво решава да се пробва как би карал сам лодката и ми заповядва да спя цяла нощ. Той лежи в кокпита и също дреме и само отваря по едно око на всеки 10-20 минути. И пак го затваря.

Представете си, че карате кола в тъмницата, в едно разорано поле, без фарове, без лампи без луна. Всичко е черно и изобщо не се вижда нищо напред. Светят само две малки екранчета, които показват на къде се движи лодката върху картата и с каква сила духа вятърът. Автопилотът държи курса. Дори да се появят светлинките на кораб на хоризонта минават 2-3 часа преди да го доближим. Мързелива история.

.

.

През деня вятърът се засилва 18-24 възела. Препускаме с 7-8 възела до 9 надолу по вълните. Има бели зайчета и доста подскачаме. Но пък разстоянието се топи бързо.

Хващаме женско дорадо. Красива златна риба с разкошна екстравагантна синя гръбна перка. Някои рибари ще ви кажат, че тези риби наричани също махи-махи, се женят и остават със съпрузите си до края на живота си, а не като повечето хора, които се развеждат като им писне. Тези риби се обичат силно и завинаги, без въпроси, без ревности, без компликации. Плуват заедно из моретата и окените, раждат милион деца и умират заедно. Когато уловите едно дорадо, другото започва отчаяно да преследва лодката без да мисли защо, без план и идея. Просто следва лодката, на която се намира неговата половинка, с разбито сърце и без надежа до края на света.

.

.

Иво откача Госпожа Дорадо от кукичката, слага и спирт в хрилете- упойка- и я гледаме как бавно умира. Как угасва блясъкът в златото по кожата и, как спира да трепери, как замръзва ужасът в окото и. Иво пуска въдицата да се влачи обратно във водата и се захваща внимателно, като опитен хирург, да оперира. Първо и маха вътрешностите, после отделя филето от средната кост, обелва кожата, ампутира главата.

Разбира се, само след няколко минути, закачаме Господин Дорадо, неизбежно е. На същата въдица, на същата стръв. Излиза без да се бори, предава се, изоставя се, с разбито сърце. Последното нещо, което той вижда преди да умре е разфасовният труп на жена си. И Иво надвесен над него с шише спирт…

Решаваме да не ловим повече риба. Една 8-килограмова туна и двойка дорадо ни стигат поне за една седмица. Като стари шамани, доволни, тържествени и тъжни, благодарим на Нептун за рибите.

.

.

Залез. Стъмва се, наближаваме Аруба. В тъмното виждаме първо сияние в далечината и постепенно- фар, светлини, лампи, фарове на коли, блестящи хотели, спрели кораби. Пияни хора пеят на брега. Пускаме котва в полунощ, след 66-часов преход- три изгрева, три залеза, три риби, нито една буря. Трима души в една лодка.

На следващата сутрин- 20 март, петък, отиваме на док в Oranjestad, столицата на Аруба, където минаваме имиграция и митница за около 2 часа- предимно чакаме да дойдат съответните власти и да ни донесат формулярите до лодката, без да се качват. Попълваме документите, бият ни печати в паспортите, никой не инспектира лодката, процедурата е безплатна и няма абсолютно никакви такси за плащане- чудесна изненада.

Фата Моргана на док в Аруба

Добре дошли в Аруба!

 

 

Share

Островът на маймуните

Островът на маймуните

от Мира Ненчева

Ние хората, въпреки историята, въпреки природата, въпреки съвестта ни, продължаваме да вършим странни неща в името на науката и в името на човечеството.

Майка и бебе резуз макак

Майка и бебе резуз макак

На 12 морски мили югозападно от Фахардо открихме малко островче- едва 600 на 400 м., плоско от северната страна със стръмно каменисто хълмче от югозападната, издигащо се от морето и достигащо 35м височина. Островът е залесен и необитаем, с изключение на няколкото стотин игуани и над 1000 маймуни от вида Резус Макак (Rhesus Macaque), които не се срещат никъде другаде в Пуерто Рико или в останалите карибски острови.

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Кайо Сантиаго, Пуерто Рико

Маймунки! Колко яко, си казахме ние. Но това не е туристическа атракция и дори ако мястото не се пази в тайна, то е забранено за посетители. „Нарушителите ще бъдат наказани“- гласят табелки покрай брега. Това може би обяснява факта, че бяхме единствената лодка и единствените хора в околността.

 

.

.

Още щом се приближихме с лодката в заливчето до западният бряг чухме крясъците на маймуни в гората  и решихме да ги посетим с нашият нов каяк. Доближихме се до брега и започнахме да гребем в плитчините от подветрената страна на острова. Спряхме до едно малко пясъчно плажче и предпазливо се огледахме за маймуни в сенките на рядката горичка. Зачакахме. Скоро се появи двойка маймуни и седнаха срещу нас в далечината, хвърляйки ни по един нехаен поглед от време на време. Няколко минути по-късно започнаха да прииждат макаци от всички посоки. Някои вървяха на четири крака по земята, други подскачаха от клон на клон в короните на дърветата и от време на време надаваха остри крясъци, без особена причина. Озовахме се заобградени от стотици маймуни седящи на земята около нас и в клоните на дърветата.

 

резус макаци

резус макаци

Резус макаците са средно големи маймуни, сиви, кафеникави и жълти на цвят с къси опашки и червени лица, родом от Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Бурма, Тайланд, Афганистан, Виетнам и южен Китай. Тези примати са най-широко разпространени в различни географски райони и обитават голямо разнообразие от климати и надморски височини в Централна, Южна и Югоизточна Азия след хората. Те оцеляват в сухи открити места, тревисти и гористи райони и дори се намират на височини до 2500 м. Също така са лесни за отглеждане в зоо паркове и в домашни условия. Често се размножават и броят им нараства, за това ги смятат за обратното на „застрашен вид“, а в Азия ги считат за напаст, като плъховете, особено в градовете, където маймуните ходят да търсят храна в отпадъците и често крадат каквото им попадне.

млад мъжки макак

млад мъжки макак

Фактът, че са толкова многобройни, устойчиви и лесни за отглеждане, както и фактът, че макаците и хората са доста близки по анатомия и физиология с 93% общи гени и общ прародител (преди 25 милина години), ги прави доста популярни в научната сфера.

.

.

„Резус макаците са широко използвани за медицински и биологични тестове, както и за животински експерименти. Името им дава названието на „резус фактор“- един от елеметите в човешката кръвна група. Резус макаците са също така използвани във всеизвестният противоречив експеримент за майчински лишения през 1950-те от доктор Хари Харлов, сравнителна психология. Други медицински открития улеснени от ползването на резус макаци включват: ваксини за бяс, дребна и едра шарка, лекарства за конторлиране на СПИН и по-доброто разбиране на женскта възпроизводителна система и ембриони.“ (От Уикипедия)

Маймунки с цифри и букви на гърдите

Маймунки с цифри и букви на гърдите

През 50-те и 60-те години НАСА изпраща макаци в космоса, от които един се завръща жив, а Русия последно праща маймунка извън орбита на Замята през 1997. Макак става първият клониран примат през 1994г., а 2001 г. се ражда и първото транс-генетично маймунче наречено Анди, съдържащо гени на медуза и светещо в тъмното.

.

.

За научни изследвания и експерименти проведени на територията на САЩ се използват маймуни внесени от Индия, както и маймунките от колонията на остров Кайо Сантиаго, не далеч от бреговете на Пуерто Рико (неинкорпориран щат на Америка), където група от 409 животни били донесени през 1938 г. (зората на Втората Световна Война, когато на много от околните малки острови се извършват редица военни и други опити и учения). Днес колонията наброява над 1000 индивида, коио се разхождат свободно на малкия остров. С тях се занимава Университет Пуерто Рико – Карбски център за изследване на примати. Научните работници наблюдават държанието на“дивите“ животни. Тези маймуни също така задоволяват нуждите за научни експерименти на Националният Здравен Институт на Америка и университетите Йеил, Чикаго и Харвърд.

майка с бебе

майка с бебе

Въпросът дали животни трябва да се ползват за научни изследвания е доста противоречив. Някои хора твърдят, че в името на медицинският напредък, няма друг начин. Животните могат да бъдат пожертвани за доброто на човечеството. Нека хиляди маймуни, казват те, бъдат инфектирани с болести, изучавани и пожертвани дори ако благодарение на това само един човек бъде спасен. Този човек може да е детето ви.

.

.

Ако всички са съгласни да се прави дисекция на жаби в училищата с научна цел и да се ползват лабораторни плъхове за медицински експерименти, то каква е разликата с маймунките? Макаците, подобно на плъховете, са просто още един вид животни в изобилие. Но те не са плъхове, може да спорите вие, нито са животни „произведени“ за месо. Това са диви животни, които приличат на нас.

резус макак

резус макак

 

Тези, които защитават правата на животните ще ви кажат, че е нечовешко, даже безбожно да се убиват живи същества независимо какви са причините. Повечето научни изследвания върху животни и без това са безсмислени, поради физиологическата разлика между животните и хората. Независимо, че имаме прилика с макаците, факт е, че различните видове имат различни реакции към вируси и болести. Например резус макаците носят Херпес Б вирус, който не им вреди изобщо, но е опасен и смъртоносен за хората. Така че какъв е смисълът да се разработва ваксина за дадена болест, като се използват маймуни, след като ваксината няма да е ефикасна за хора?

.

.

Макаците, които наблюдавахме от разстояние на Кайо Сантиаго бяха много предпазливи и добронамерени към нас. Явно бяха свикнали с човешко присъствие, тъй като научните работници идват с лодка да ги хранят всеки ден. Стояха и чакаха, но ние нито ги хранихме, нито ги доближихме. Някои ядяха листата и кората на дърветата, други внезапно се изнервяха и сбиваха, което предизвикваше краткотрайна суматоха и всички крещяха и се възбуждаха, но след няколко секунди се успокояваха и продължаваха да се занимават с обичайните си занимания. Майки кърмеха бебета, ромнтични двойки правеха краткотрайна любов, старейшините се караха на младоците.

Ауимбое-ауимбое

Ауимбое-ауимбое

Жълто-зелените им очи и сериозни лица им придаваха тъжно изражение, но това беше само илюзия. Ние хората много обичаме да хуманизираме животните и да им придаваме човешки черти. Например делфините затворени в басейни, които в действителност може би страдат ужасно, ни изглеждат усмихнати. Ние им се усмихваме в отговор и плуваме с тях и даже ги целуваме за снимката. Тези маймунки, от друга страна, които на нас ни изглеждаха тъжни (защото ние знаехме каква съдба ги очаква) са всъщност най-вероятно доста щастливи. Те нямат представа какво е предназначението им и се чустват добре: рзхождат се свободно на островчето си, което е техният дом от поколения насам- дом, където няма хищници, където храната не е проблем и климатът е прекрасен.

 

.

.

Те не подозират за съществуването на останалият свят извън островчето, не знаят нищо за произхода си, за истинската свобода и независимост, за истинската дива природа, за Индия. За тях няма друг вариант (както и за много от нас, които, въпреки, че знаем доста повече, приемаме актуалната система, импозираната ни социална структура и йерархия, условия и закони и живеем „свободни“ цял живот на малките си островчета от фалшив комфорт и фалшиви предназначения, притежавани и управлявани като роби, докато експериментите продължават).

.

.

*Споделете във Фейсбук и ни пишете вие какво мислите за всичко това.

Share

Нептуне, благодарим ти за рибата!

След три седмици във Фахардо най-после дойде време да потегляме. Опънахме платната посока- Понсе, шейсетина морски мили на запад. С източен вятър около 20 възела Фата Моргана се движеше 7-8 възела, стигайки до 9 надолу по вълните, които идваха зад гърба ни. В един момент се зададе черен облак с кратко затишие на вятъра преди да удари- вятър и дъжд, 30 възела и отгоре. Иво беше нагласил платната wing on wing и реши, че няма да рифоваме предварително. И точно, когато зафуча- въдицата удари. Иво се захвана да тегли рибата, а аз и Мая трябваше сами да рифоваме, като завъртяхме Фата почти срещу вятъра, така че скоростта падна на 2 възела. Малко паника и крещене, нормалното.

Иво вади риба.

Иво вади риба.

Рибата изтегли половината влакно и мина цяла вечност преди Иво да успее да я докара. Тежка. Това е добър знак. Още преди да я доведе наблизо я разпознахме по червените перки- Mahogany Snapper- любима, с бяло мазно филенце.

Иво е голям рибач...

Иво е голям рибач…

Шквалът отмина, дъждът спря, само морето остана развълнувано още няколко минути след като всичко утихна, а Иво още се занимаваше с въдицата. Изкара рибата изморена, окървавена, почти умряла от битката. Мая донесе куката и шишето спирт, което ползваме за упойка на рибите. Упойка, която им капваме в хрилете, те се успокояват, заспиват и никога не се събуждат…

Мира също искаше да се снима с рибата...

Мира също искаше да се снима с рибата…

Всичко това се случи на 200 метра от островчето Cayo Santiago, известно още като Isla de los Monos (островът на маймните), където смятахме да спрем за ден-два. Мушнахме се зад рифа, намотахме платната и пуснахме котва.

Иво филира рибока

Иво филира рибока

Беше към 12 часа. Време за обяд. Иво разфасова рибока. Кожата, червата, главата и костите си ги поделиха един самотен делфин, който дойде да ни посрещне на влизане в заливчето и няколкото птици-фрегати.

Фрегата

Фрегата

Време за обяд. През последната година и половина сме хванали десетина от тези същите снапъри около Куба, Мексико, Бахамите и Пуерто Рико и пробвахме да ги готвим по няколко начина- на барбекю, на фурна с доматен сос и лук, пържена. Но най-добре се получи, когато я панирах с брашно и яйца, придружена с бял ориз или картофено пюре и студена бира. Даже Мая, която е доста претенциозна за храна и изобщо не обича риба, прави изключение в този случай и хапва порядъчно (без бира). Стана като традиция- щом хванем такова снапърче- панираме го. Другите видове риби ги приготвяме по различен начин.

Филе от снапър

Филе от снапър

И така, никога не се знае точно какво е менюто на Фата Моргана. Дали паниран снапър, дали сашими или махи-махи на скара..? Каквото му се откъсне от сърцето на лудия. Ние при всички положения сме му благодарни, стига да не е някоя зъбата грозна баракуда…

.
.

Нептуне, благодарим ти за рибата!

 

Share

A Quick Haul Out – За малко на сушата

Ivo says: "Everything will be OK"

Ivo says: „Everything will be OK“

What is a boatyard?

A boatyard is the most horrible place for the cruiser and his boat, no matter how good the facilities are. Dirty, stinky, dusty, itchy, hot places. No toilets on board, no more running water in the galley, ferocious noseeums and mosquitoes in the evening, noise from heavy machinery all day long, toxic dust, lots of mud, and the fear at night when it’s windy that the boat will „fall down“ from her props. Of course, she won’t fall down, but she shakes constantly and it feels as if there is a permanent earthquake going on. Add to this a Puertorican neighbor who got drunk and sang all night a very melancholic song, about a woman whom he used to love, but she left him. „Abandonaaaaaadooooooooooooooooo….“ Almost made me cry.

∼∼∼

Какво означава „сух док“?

„Сух док“ е най-ужасното място за крузъра и неговата лодка, независимо колко са добри съоръженията. Мръсно, смръдливо, прашно, горещо, място за поправки или склад на лодки. Не може да си ползваме тоалетните на борда, нито имаме течаща вода; кръвожадни комари ни нападат вечер, машини и инструменти бумтят по цели дни, токсичен прахуляк, кал навсякъде и нощем, когато духа силен вятър, се страхуваме лодката да не падне от степенките, на които се подпира. Разбира се, че няма да падне, но усещането е все едно има земетресение, непрестанно. Към всичко това добавете и съседа- порториканец, който се напи и цяла нощ пя една много меланхолична сърцераздирателна песен за жената, която обичал, обаче тя го напуснала. Почти се разплаках.

.

Fata Morgana on the travel lift, Puerto del Rey, Fajardo

.

.

After the small routine repair of a bathroom pipe turned into a disaster and a huge through hull fitting got busted creating a three-feet fountain inside the starboard hull, we hauled out Fata Morgana for a quick repair, as this kind of thing cannot be fixed while at anchor. We were lucky to be near marina Puerto del Rey in Fajardo, Puerto Rico, the biggest marina and haul-out facilities in the entire Caribbean region. It’s an impressive marina and boatyard with 1000 slips, 400 dry stack spaces on 50 acres of land, and with 165 ton haul out capability as well as a complete range of boat repair contractors on site.  They accommodated us immediately.

∼∼∼

След като малката рутинна смяна на тръба за тоалетната се превърна в бедствие и се отвори дупка на дънато на лодката, от където шурна един голям фонтан, се наложи да изкараме Фата Моргана от водата по спешност, тъй като подобна дупка не може да се поправи на котва. Имахме късмет, че бяхме близо до марина Пуерто дел Рей във Фахардо, Порто Рико- най-голямата марина в целият карибски регион. Марината разполага с 1000 места за лодки на вода и 400 на суша на площ 50 акра, както и с няколко крана с капацитет до 165 тона.

.

„The Walk of Fame“ Marina Puerto del Ray, Fajardo

 

Fata Morgana was once again out of the water, on the hard. Ivo decided to use this opportunity and put yet another layer of fresh bottom paint on the hulls, which he sanded all the way to the gelcoat and painted with anti-fouling paint only six months ago in St Kitts. This time, after he fixed the through hull pipe-problem, he sanded only very superficially the hulls, and painted them. All this work took him two days, without being too much in a hurry.

∼∼∼

фата Моргана отново се оказа на сушата. Иво реши да използва момента и да мацне още един слой боя на корпусите, нищо, че само преди 6 месеца извадихме лодката, изстъргахме старата боя до дъно и сложихме нова. Този път, след като поправи дупката за тръбата, Иво изстърга само повърхностно корпусите и им сложи пресен слой боя. Цялата работа отне 2 дена, без да си дава много зор.

.

Ivo sanding the hulls….again…

Why not drop anchor? And measure and mark the chain.

Why not drop anchor? And measure and mark the chain in the meantime.

We even had time to open a couple of coconuts under the shade of the boat and to meet new friends, who drove all the way from San Juan just to meet us. It was great spending time with Galina and Drago and share some stories. Great people.

∼∼∼

Дори ни остана време да отворим два кокосови ореха на сянка под лодката и да се запознаем с нови приятели- Галя и Драго от България, които дойдоха чак от Сан Хуан да ни видят. Беше ни много приятно да се запознаем и да обменим интересни истории и да пием по бира. Чудесни хора.

Драго и Галя

Драго и Галя

Coconut

Coconut

After a couple of days- an unpleasant weekend- we splashed on Monday at noon and came back in the Fajardo anchorage. The fear that the through hull problem is not well fixed and we would have to haul out again disappeared after a few hours (no water was coming in), and now everything is back to normal. Only, it’s a second day now we are trying to clean the boat in and outside.

∼∼∼

След два дена- неприятен уикенд- се завърнахме във водата в понеделник и обратно на котва в заливчето на Фахардо. Страхът, че дупката не е добре поправена и ще трябва пак да се връщаме на сушата се разсея след известно време и сега всичко си е по старому. Само дето вече 2 дена чистим лодката вътре и вън.

.

Anchorage near Isleta Marina, Fajardo

Even though being in a boatyard is not much fun, we felt really lucky to be so close to the biggest marina with some of the best boat repair facilities in the region, in a town, where boat parts are easy to find and are not expensive. Plus, the manager at Puerto del Rey turned out to be a great guy, very understanding and helpful, who gave us quite a discount and thus became our next sponsor.

A big Thank You to Marina Puerto del Rey!

∼∼∼

И въпреки, че с лодка на сушата никак не е приятно, извадихме късмет, че този инцидент се случи толкова близо до марина с необходимите съоръжения, в район, където лесно се намират части за лодки и не са скъпи. Освен това, мениджърът на марината се оказа готин пич, много разбран и услужлив човек и даже ни направи солидна отстъпка от цената на услугата по изкарването, след като му обещахме да го добавим в списъка на нашите спонсори.

Хиляди благодарности, марина Пуерто дел Рей!

.

Travel lifts, Puerto del Rey, Fajardo

Share

10 предимства на един обикновен каяк

 10 предимства на един обикновен каяк

 

Всички крузъри, които притежават яхти, еднокарусни или катамарани, си имат също така и малки моторни лодчици наречени „дингита“, с които се придвживат между голямата лодка и брега, когато са на котва в някой залив. Ние сме от малкото, които си нямат динги, защото дингитата имат нужда от гориво, за да се движат. Ние си имаме каяк, защото каяците нямат нужда от гориво, а от поне един чифт здрави ръце. Като тези на Иво.

.

.

Нашият каяк Агент Оранжев е обикновен пластмасов непотъваем 15-годишен каяк, наследство от двойка много добри наши приятели от Флорида, които заминаха за Ню Мексико с една стара каравана наречена Баба Гануш в търсене на слънчева енергия и алтернативни строителни методи. И понеже в Ню Мексико няма да им трябва каяк, те ни го подариха. Много скоро Агент Оранжев се превърна в безценен член от екипажа на Фата Моргана. Предимствата му са неизброими.

1. Каякът е пестелив

Както вече споменах, дингито се движи на мотор, а каякът се движи само с човешки усилия, което ни предоставя още един начин да пестим. Един от най-важните принципи на това наше пътешествие е да обиколим света живеейки и плавайки възможно най-евтино. Вярно е, че моторите на дингитата са между 5 и 15 конски сили, а нашият каяк е само 1 до 2 „магарешки сили“, в зависимост дали гребе само Иво или гребем и двамата… Но си струва. Благодарение на каяка спестяваме стотици долари от гориво годишно.

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea... Rio Dulce, Guatemala

Agent Orange waiting for us next to Angelica and Andrea…
Rio Dulce, Guatemala

Evo and Maya with the Kayak, Barbuda

Ivo and Maya with the Kayak, Barbuda

2. Каякът гази плитко

Дингито може да е по-бързо от Агент Оранжев, ама не може да влезе и в половината от местата, където се навира нашият агент! Дингито гази поне половин метър и ако се забие в плитчина или корали му се чупи пропелъра на мотора. Каякът гази нула. И няма какво да му се счупи. Често на местата, на които ходим с каяка нито една моторна лодка не може да мине: отливните плитчини на Бахамите, бариерните рифове в Гренадините, мангровите канали в Куба и остров Барбуда, плитките речни ръкави в Гватемала. Едни от най-вълнуващите и красиви места по света сме ги посетили с каяка.

Mira "sailing" the kayak with an umbrella, the Bahamas

Mira „sailing“ the kayak with an umbrella, the Bahamas

Lago Izabal, Guatemala

Lago Izabal, Guatemala

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Mangroves near Cayo Levisa, Cuba

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

Kayaking inside the frigatebird sanctuary, Barbuda

3. Каякът е нашият фитнес

Да гребеш си е работа. Не е като да си седиш. Гребането развива най-вече горната част на тялото: гръбните мускули, рамената, трицепсите и гръдните мускули, но работят дори и краката, колкото и невероятно да звучи и най-вече- чудесно кардио упражнение е. Нека ви напомня- ние живеем на лодка и често сме доста обездвижени. Трудно е да поддържаме спортна форма. Каякът ни дава прекрасна възможност за физически упражнения, без да се натоварваме прекалено. Не бихме го заменили за нищо на света!

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

Maya and the kayak in front of Fort Jefferson, Florida

4. Каякът е лек

Тежестта е от голямо значение. Колкото по-тежка е една платноходка, толкова по-бавна е и това важи с още по-голяма сила при катамараните. Затова трябва да внимаваме колко багаж товарим на борда. Каякът е много по-лек от дингито и това е голямо предимство, когато го носим на борда по време на плаване. Но този факт е важен и по още една причина. Представете си че гребете в плитчините на някоя лагуна и достигнете пресъхнала ивица земя. Как ще я прекосите и продължите от другата страна? Много просто- ще дръпнете каяка върху земята и ще го влачите след вас. Той ще ви последва като кученце. Или ще го вдигнете и пренесете над земята, чисто и просто. Тежкото обемно динги с мотора ще се инати на подобна идея, като муле.

Bahamas

Bahamas

Barbuda

Barbuda

5. Каякът е тих

Представете си устието на река Полочик в Гватемала. Широка усамотена делта, блатисти брегове обрасли с гъсти тревулаци, храсти и ниски дървета, непроходима зелена тропическа разстителност. Дълбока тишина нарушавана само от звуците на насекоми, птици и диви животни. Водите на делтата – царство на риби, видри, ламентини и крокодили. Бреговете – дом на койоти, ягуари, ленивци и гигантски мравояди. В небесата патрулират над 250 различни вида птици, между които чапли, тукани и папагали. В клоните на дърветат се крият черните ревящи маймуни. Вашият каяк се плъзга безшумен като змия по повърхността на водата без да нарушава спокойствието на това място. Чапли излитат пред вас в последния момент щом каякът се доближи; маймуните ви наблюдават неподвижни от клоните на дърветата.

.

.

Представете си, че сте в мангровите канали на лагуната Кодрингтън на остров Барбуда- най-големият резерват за птици-фрегати в карибският регион. Около вас, в сплетените клонаци на ниските мангрови дървета- стотици гнезда. В гнездата- огромни черни океански птици. Само с каяк можете да се доближите безшумно, без да тревожите птиците и да ги наблюдавате от близо, вие тях и те вас, с голямо любопитство, уважение и любов. Само с тихият, дискретен, миролюбив каяк…

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

Frigatebird Sanctuary, Barbuda

6. Каякът е екологично чист

Не само, че не тревожите дивата природа с безшумният си каяк- вие не я замърсявате. Каякът е напълно екологично чист и от където мине  не оставя следи нито във въздуха, нито във водата. Колко от вас се тревожат за чистотата на планетата? Колко от вас се възмущават на боклуците и мръсотията, които задръстват природната среда все повече и повече? А колко от вас ходят с колело вместо с кола на работа? Или имат каяк вместо динги и с гордост могат да заявят: Аз правя нещо по въпроса!

The swimming pigs, Bahamas

The swimming pigs, Bahamas

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

Picking up plastic trash in Indian River, Dominica

7. Каякът е мощен

Когато вятърът умре как да продължим да плаваме? Как да се придвижим? Понякога сме в малка безветрена зона зад някой остров, чиито планини спират вятъра. Как да излезем от зоната на безветрието? Да пуснем моторите и след 5 минути отново ще сме там, където духа вятърът. Ако сте на борда на Фата Моргана и изкажете на глас подобно богохулство, има риск капитанът да ви изхвърли в морето. Думата „мотор“ за него е мръсна дума, забранена със закон. В такива моменти Агент Оранжев отново пристига на помощ, като Джеймс Бонд- Оранжев, Агент Оранжев. Снимката най-горе- как Иво дърпа Фата Моргана с каяка, не е просто случайна… Това е емблемата на нашето пътешествие, на нашата упоритост и най-вече на решителността на Иво, като метафора, да стигне там за където е тръгнал с цената на неимуверни усилия, но без да включва моторите. И въпреки, че е само 1 магарешка сила, все пак Каяк Оранжев не веднъж ни е вадил от безветрени зони.

.

.

Веднъж в езерото Избал в Гватемала до нас се доближи разтревожен индианец-рибар с кану издълбано от дънер. Като видял как Иво дърпа цял кораб с каяка решил, че имаме проблем и дойде да предложи помощта си. Добър човек. Развалени ли са ви моторите? Свърши ли ви горивото? Да помогна? Не, моторите работят, резервоарите са пълни, а на луд човек не може да се помогне. Loco, посочих аз Иво. Рибарят си замина объркан. Иво продължи да си гребе…

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

Ivo pulling the boat, Lago Izabal, Guatemala

8. Каякът е куче

Всички и най-вече децата обичат каяка. Когато се появите в някое затънтено индианско селце, вие се превръщате в „случката на годината“. Всъщност не вие- каякът. Подобно на голямо добро куче, каякът търпеливо ще понесе дванайсетина деца да му се накачулят, да му скачат отгоре, да го дърпат и преобръщат. Да, никога не бихте могли да се забавлявате с едно динги така, като можете да се забавлявате с каяка. И да му имате доверие, че каквото и да стане, той не потъва.

Near Finca Jocoro, Guatemala

Near Finca Jocoro, Guatemala

 

Our kayak also has new friends!

Our kayak also has new friends!

9. Каякът е бавачка

Ако иате малки деца, каякът ще се грижи за тях. Ще бъде платформа от която да скачат и превозно средство, с което да се придвижват между лодките, да изследват околностите или да ходят на риболов, вместо да стоят по цели дни затворени в каютите и да се чудят какво да правят.

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Iva and Maya playing on the kayak, Dominica

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya and Noial in Rio Dulce, Guatemala

Maya, Meagan and Matthiew

Maya, Meagan and Matthiew, Grenada

Vick and Nick

Vick and Nick, The Bahamas

10. Каякът е магаре

Колкото и да товарите каяка с чанти и торби след като се върнете от покупки; с газови бутилки, чували с боклук и каси бира, той винаги може да поеме още багаж без да потъне.

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

Ivo, happy, with 10 cases of Brahva, El Estor, Guatemala

KayakShop.bg

Но Агент Оранжев се спука наскоро– износен, стар и бекрайно много използван. И тъкмо в този момент, като по чудо, се появиха нашите нови приятели и спонсори от KayakShop.bg и решиха да ни подарят нов каяк! Чудеса понякога стават, особено в свят, в който все още има щедри и позитивни хора– сродни души.

Добре дошли на борда на нашето околосветско приключение KayakShop.bg, благодарим ви още веднъж за този неоценим жест!

KayakShop.bg ни предоставят избор между три модела рибарски каяци от реномираната марка Malibu комплект със седалка и гребло на стойност 2 000 лв.  Но тъй като бе невъможно да се изпрати по пощата каяк, решихме да продадем подареният каяк и с парите да си купим нов каяк тук в Пуерто Рико.

Malibu X-Factor

Malibu X- Factor

Само след няколко дни се появи желаещ да си купи каяк и в същото време да ни помогне. Прочетете историята тук.

Puerto Rico

Puerto Rico

Share

Shit Happens – Гадости Стават

.

.

Life on a boat is not just beautiful sunsets and sailing romance, everyone will tell you this. Sometimes, often, shit happens. And usually, it’s something completely unexpected.

Yesterday Ivo decided to change one of the pipes for the toilet, not because it was broken or defective, but just because he decided it is a good idea to replace it.

Something got stuck. He took a hummer, one of his all-times favorite tools, and started banging away and the entire through hull fitting broke. A huge 2-inches gap on the bottom of the hull! We are in 20 feet of water, at anchor in Fajardo and there is this fountain inside the boat! We are sinking!

There is this joke: A boat is calling the German coastguard: „Help, we are sinking!“ The German coastguard replies; „And vat are you sinking about?“

Well, we are „sinking about“ how stupid to work on a through hull fitting while at anchor…

We plugged the hole with plastic bags, pumped out the water from the bilge, and we will be hauling out tomorrow afternoon in the nearest marina- Marina Puerto del Rey for emergency repairs.

Until then, we will be using Maya’s toilet…

Another lesson learned the hard way.

∼∼∼

Животът на яхта не е само прекрасни залези и романтика, всеки ще ви каже. Понякога- често- се случват големи гадости. И обикновено се случват напълно неочаквано.

Вчера Иво реши да смени една от тръбите на нашата тоалетна, не защото беше счупена или дефектна, а просто защото той реши, че е време да я смени.

Нещо запече. Иво взе един чук- негов любим инструмент- и започна да блъска и целият механизъм, който извежда септичната тръба извън корпуса на лодката се разби. Отвори се огромна 5-сантиметрова дупка на дъното на десният корпус. Намираме се на котва в 8 меттра вода във Фахардо, Порто Рико и си имаме фонтан вътре в лодката! Потъваме!

Разбира се, няма нищо по-глупаво от това да поправяш дупки и тръби които излизат извън корпуса на една лодка, когато си на котва.

Запушихме дупката с найлонови торвбички, изпомпахме водата от трюма и утре следобед кран ще извади Фата Моргана от водата в Марина дел Рей за спешна поправка.

До тогава- ще ползваме тоалетната на Мая…

Още един урок научен по трудният начин.

"Тоалетната на Мая.  МОЛЯ не влизайте, щото е мойта тоалетна"

„Тоалетната на Мая.
МОЛЯ не влизайте, щото е мойта тоалетна“

Because we always try to be positive (nothing is the end of the world, except the end of the world) here are a few positive thoughts:

The pipe and fitting were old, and after Ivo removed them it turned out they would break soon enough anyway. It is better that it happened in a place, where there is a marina and a travel lift ready to haul us out immediately. There are only a few travel lifts in the Caribbean that can haul out a catamaran 22-feet beam and over. If this had happened somewhere else we cold really sink.

The price of the haul out here is not too bad, and we can find all the parts needed for the repair, so after 1-2 days we should be back in the water.

∼∼∼

И понеже винаги се стараем да гледаме позитивно на нещата (понеже нищо не е краят на света, освен краят на света) ето и няколко позитивни мисли по темата:

Тръбата така или иначе беше стара и след като Иво я махна се оказа, че съвсем скоро е щяла да се счупи, както и цялото устройство, което беше ръждясало и клеясало. По-добре е че стана тук, където наблизо има марина с кран, готови да ни извадят от водата веднага. В Карибите има само 3 места с кран способен да вдига катамарани колкото нашият и това е едно от тези места. Ако нещо подобно се беше случило на друго място, наистина можеше да потънем.

Освен това цената на процедурата по изкарването тук не е висока, има всички необходими части за ремонта и след 1-2 дена би трябвало да сме обратно на вода.

Share

Iani and S/Y Arabella / Яни и корабът Арабела

Яни и Номадите

Яни и Номадите

We met Iani Georgiev by chance here in the BVI, a Bulgarian from Sozopol, who lived and worked in the USA and Hawaii with extensive sailing experience, and is now one of the crew members aboard S/Y Arabella. Iani is the chief mechanic and engineer aboard the boat and we were very pleased to find him in the same anchorage where Fata Morgana stopped for a few days. We spend a few hours with Iani before Arabella sailed away to her next destination.

∼∼∼

Срещнахме Яни Георгиев случайно в Британските Вирджински Острови. Българин от Созопол, който е живял и работил в Америка и на Хаваите, с дългогодишен опит в морепплаването, Яни е днес главен механик и инжинер на борда на Арабела. Срещнахме го в същото заливче, където пуснахме котва и прекарахме заедно няколко часа, преди Арабела да отплава към следващата дестинация.

Иво и Яни

Иво и Яни

Arabella is a 157 foot mega yacht with three masts. She has a Jacuzzi, and the main salon can offer a seated dinner for up to 48 guests. The salon also features a bar as well as a buffet station. Below decks, Arabella has 20 staterooms and can provide overnight accommodation for up to 40 guests.

∼∼∼

Арабела е 157-футова (48-метрова)тримачтова мега-яхта. В основният салон могат да вечерят 48 госта. Разполага с бар и джакузи, 20 кабини с двойни легла за общо 40 госта.

Арабела

Арабела

Arabella was originally built in 1983 by the Palmer Johnson Shipyard. Her first incarnation was as a 110 foot (33 m) yacht designed by MacLear & Harris. She was originally launched under the name “Centurion.” The actress Kelly McGillis, who stared in the movie “Top Gun” with Tom Cruise, was one of the first owners. She sailed Centurion across the Atlantic Ocean and described the voyage on the David Letterman Show.

∼∼∼

Построена през 1983 г. от корабостроителят Palmer Johnson и проектирана от корабният дизайнер MacLear & Harris, Арабела първоначално била 33 метра. В началото се е казвала Сентурион. Една от първите собственички на кораба е Кели Макгилс, актрисата, която играе с Том Круз във филма Top Gun. Тя плавала на борда на Сентурион прекосявайки Атлантическия океан и по-късно разказва за приключението в шоуто на Дейвид Ледърмен.

Арабела

Арабела

In the 1996, Centurion was damaged in a shipyard fire. Then along came Don Glassie and John Taft. They were successful hotel entrepreneurs from Newport, RI who were developing properties in South Beach. They took one look at Centurion and knew she was a yacht worth restoring. With their hotel backgrounds, they knew people would love to sail on a beautiful mega yacht which was outfitted as a floating luxury hotel.

∼∼∼

През 1996 г. Сентурион претърпява пожар в едно пристанище. Двама предприемачи работещи в сферата на хотелиерството, Дон Гласи и Джон Тафт, решили, че си струва да реставрират Сентурион след пожара. С техният опит в хотелиерската индустрия те решили, че много хора биха се радвали да мореплават на борда на такава красива мега-яхта, като плаващ луксозен хотел.

Арабела

Арабела

Our yacht began her new career by traveling to Fairhaven MA where she was lengthened and 47 feet (14 m) were added to her mid-section. Rechristiened as “Arabella,” her next stop was the Newport Shipyard for a total refit. Twenty private cabins were built into her hull, a new interior was installed and a third mast was added along with new rigging and sails. In 2000, Arabella embarked on the next stage of her career as a USCG-certified charter yacht with trips in the Caribbean and the Northeast United States.

∼∼∼

И така, надстроили кораба добавяйки още 14 метра дължина по средата и нарекли новият кораб Арабела. Инсталирали 20 частни кабини, нов интериор и добавили още една (трета) мачта. През 2000 г. Арабела стартира новата си кариера като чартърна лодка с екскурзии в Карибите и североизточните американски щати.

Iani and Arabella photo by Iani Georgiev

Iani and Arabella
photo by Iani Georgiev

* For more information about the yacht Arabella, visit arabellavacations.com

* For this article I have used photos of S/Y Arabella from the official website www.arabellavacations.com

Share

Nomadik 2014

Our Nomadik 2014

.

.

12 unforgettable months

2014 was a fantastic Nomadik year. We could have never imagined all the places we visited, all the people we met, all the things that happened to us. We became better sailors, and in our small but complicated school (the world) where everyone is a teacher, we learned so much.

∼∼∼

2014 беше една фантастична номадска година. Никога не бихме могли да си представим местата, които посетихме, хората, които срещнахме, нещата, които ни се случиха. Станахме по-добри моряци и научихме толкова много неща в училището на живота.

.

.

January – The Bahamas

We met iguanas, swam with pigs, snorkeled in a famous underwater grotto.

∼∼∼

Срещнахме игуани, плувахме с прасета и се гмуркахме в световно известна подводна пещера.

.

Swimming with pigs, Bahamas

February – The Bahamas

We spent some time at an all-inclusive cruise ship island (for free), fixed a hermitage damaged by a lightning, and we met a whale.

∼∼∼

Прекарахе си няколко незабравими дни на един остров, където спираха големи круизове, участвахме в ремонта на повредено от светкавица манастирче и срещнахме кит.

.

Bahamas

March – The Bahamas

We found an underwater piano, visited the deepest saltwater blue hole in the world, and spent some time in the most remote lagoon populated by hundreds of flamingos.

∼∼∼

Намерихме подводно пиано, посетихме най-дълбоката соленоводна синя дупка в света и постояхме известно време в едно от най-отдалечените безлюдни заливчета, където гнездяха стотици фламингота.

.

Mayaguana, The Bahamas

April – Dominican Republic

We visited the lowest Caribbean saltwater lake where crocodiles live, the first New World settlement, and the first New World capital-Santo Domingo. We jumped and swam down a river with 27 waterfalls, we learned to surf with new friends and we climbed the highest Caribbean mountain.

∼∼∼

Посетихме най-ниското карибско соленоводно езеро, дом на крокодили, първото селище на Новият Свят и първата столица на Новият Свят- Санто Доминиго. Скачахме и плувахме надолу по една река с 27 водопада, научихме се да караме сърф с нови приятели и изкатерихме най-високият връх на Карибите.

Our guide Maya on the mule and Evo

Our guide Maya on the mule and Ivo on the way to Pico Duarte

May – Puerto Rico, Spanish Virgin Islands

We toured the old city of San Juan, its massive forts and narrow streets, and then we sailed to the Spanish Virgin Islands for some more fun with good old friends who came to visit.

∼∼∼

Разходихме се из старият град на Сан Хуан, из масивните крепости и тесните улички. После отплавахме към Испанските Вирджински Острови, където се забавлявахме със стари приятели, които ни дойдоха на гости.

.

El Morro, Puerto Rico

June –The US Virgin Islands, The British Virgin Islands, Saba, St Marten, St Barths

World famous beaches were and the most stunning snorkeling at the Baths. We stopped at Saba, the most impossible island, and we instantly fell in love with it. We bought the cheapest beer and the best cheese in St Marten and we went for a walk in St Barths.

∼∼∼

Световно известни плажове и най-невероятните места за гмуркане. Минахме през Саба, един невъзможен остров, в който се влюбихме от пръв поглед. В St Marten купихме най-евтината бира и най-вкусното холандско сирене.

Saba. View form Scout's Place bar and restaurant

Saba. View form Scout’s Place bar and restaurant

July – St Kitts and Nevis, Montserrat

We hauled out the boat for a quick bottom job in St Kitts, an island where green monkeys roam in the forests. In Montserrat we witnessed what an active volcano can do to a city.

∼∼∼

В St Kitts изкарахме лодката на суша за да изстържем и боядисаме корпусите. На острова с богата дива природа имаше маймунки. В Montserrat станахме свидетели на разрухата причинена от вулкана на бившата столица.

Verevet Monkey, St Kitts

Verevet Monkey, St Kitts

August – Antigua and Barbuda, Guadeloupe

In Antigua was Carnival time with new friends. It was also time to say good bye to our son Viktor… In Barbuda we found ourselves alone with sea turtles and frigate birds on a 12-mile long pink beach. In Guadeloupe we found another active volcano, and lots of waterfalls.

∼∼∼

В Антига имаше карнавал. Там също така се разделихме с нашият син Виктор… В Барбуда се озовахме сами с морски костенурки и морски птици- фрегати на 20 километров розов плаж. В Гваделуп надникнахме в гърлото на действащ вулкан и посетихме няколко водопада.

Barbuda

Barbuda

September – Dominica, Martinique

Dominica “The Nature Island” is truly unique. We hiked up Morne Diablotin, the most terrible and surreal hike, to Boiling lake, the second largest crater-lake in the world, we jumped in the pools of waterfalls, we snorkeled in a bubbling volcanic reef. In Martinique we made new friends, and did some shopping.

∼∼∼

Доминика- природният остров, е уникален. Изкачихме най-високият връх там и се рзходихме до Врящото езеро, второто най-голямо врящо кратерно езеро в света, скачахме от водопади, гмуркахме се във вулканичен риф. В Мартиника се запознахме с нови приятели и си напазарувахме бира, шоколади и кисели краставички.

Fort de France, Martinique

Fort de France, Martinique

October – St Lucia, Grenada

After a short visit to the Pitons in St Lucia, we finally arrived in Grenada, the most incredible cruising community, hundreds of sailboats, cruising families with children, tons of friends for Maya. We had the best community events, activities and celebrations.

∼∼∼

След кратък престой в St Lucia, най-сетне пристигнахме в Гренада, където намерихме общност от крузъри, стотици лодки и мореплавателски семейства, нови приятели за Мая. Участвахме в най-различни организирани събития и празненства.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

November – Trinidad and Tobago, Barbados

Trinidad surprised us with its rich nature, history and culture. We visitеd the largest natural deposit of asphalt in the world Pitch Lake, a Hindu temple built in the sea, a nature center home of thousands of hummingbirds, and the Carony swamp where the scarlet ibis lives. Tobago charmed us with its small secluded fishing villages and beaches. And in Barbados we found the most stunning shores and we visited caves.

∼∼∼

Тринидад ни изненада с богатата си природа, история и култура. Посетихме асфалтеното езеро, индуски темпъл построен в морето, природен център, където имаше хиляди разноцветни колибрита и едно блато, където наблюдавахме алени ибиси. Тобаго ни очарова с малките си крайбрежни селца и плажове. А в Барбадос намерихме поразителни скалисти брегове и посетихме пещери.

Ivo in Tobago

Ivo in Tobago

December – The Grenadines

In Bequia we found old friends again and we spent Christmas together. We also had the most beautiful spiritual experience swimming with sea turtles.

∼∼∼

В Бекия се срещнахме отново със стари приятели и си отпразнувахме Коледа заедно. Край едно малко островче на Гренадините плувахме с морски костенурки- прекрасно спиритуално изживяване.

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

The journey continues into 2015: St Marten to St John, Puerto Rico, Columbia, Panama, Central and South America and beyond!

Share

Хаос в Морето

* Тази статия е превод на български от оригиналният разказ на английски Waters of Chaos.

 

Дванайста глава. Хаос в Морето

автор Мира Ненчева

.

.

Ноември, 2013

Това е историята, за това как почти загинахме една нощ, когато морето изчезна и на негово място се появи черна ревяща стихия от връхлитащи течни стени и ревящи ветрове; когато целият свят ичезна и нашата малка лодка остана сама във вселената, обречена. Това е историята, за това как преминахме първият голям тест на Нептун в училището за моряци.

След два месеца в Гватемала предприехме дългият преход на север, 500 морски мили от Рио Дулсе обратко към Кий Уест Флорида, където планирахме да инсталираме разни подобрения на лодката.

Стартирахме в дъждовно време с непостоянни северни ветрове в залива на Хондурас. Още първият ден два стопера, стари и ръждясали, които придържат гика към задната релса на основното платно, се счупиха. Иво прикрепи гика с въже в централна позиция и намали платното, което означаваше, че отсега нататък няма да можем да го нагласяме по нормален начин спрямо вятъра и ще се движим по-бавно. От сега нататък, през следващите две седмици и половина, плавахме с повредено платно и почти неподвижен гик.

През следващите 17 дни и нощи, вятърът духаше срещу нас, точно от там, на където се бяхме запътили- север-североизток. Което от една страна беше хубаво, защото не се налагаше да пипаме гика и да отваряме платното. Лошото е, че непрекъснато трябваше да правим повороти оверщаг и да се мъчим да се качваме срещу вятъра с много бавна скорост изминавайки двойно разстояние.

Повечето крузъри включват мотора в такава ситуация. Но не и ние. Ние никога не пускаме моторите. Ако няма вятър, чакаме го да се появи. Ако вятърът е слаб, движим се много бавно. Ако вятърът е много силен, рифоваме платната. Повечето пъти пускаме и вдигаме котва на платна. Двата двигателя на катамарана ни са само за „спешни ситуации“. А това не беше спешна ситуация. Не още. Това си беше нормална част от живота на мореплавателя.

Така ни отне една седмица да се придвижим до Isla Mujeres (Островън на Жените) в Мексико, тъй като направихме грешката да изберем Белизийският вътрешен канал вместо да излезем в открито море. Течението в 100-милният канал между източните брегове на Белиз и бариерният риф течеше на юг като река срещу нас и ни ограбваше с около 2-3 възела. Вълните, високи около 1.5-2 метра, ни идваха под ъгъл от североизток и ни спираха още повече. Добавете към тази комбинация силни ветрове, 20-25 възела, които идваха от две посоки- един от северозапад, който се спускаше от планините от лявата ни страна и един от североизток, който духаше от морето и се опитайте да плавате така, посока север, правейки по 100 поворота оверщаг на ден, с рифовано платно и без мотори! Не ни беше весело.

Напредвахме бавно с 1 до 3 възела на час. Изминавахме около 20-30 морски мили на ден, но поне имахме възможността да пускаме котва през нощта и да си почиваме в плитчините зад рифовете. Това беше единственото предимство на Белизийският вътрешен канал, но не си струваше изгубеното време.

След три дена мъки в канала, най-сетне стигнахме до изхода, където има проход между рифовете и излязохме в открито море. Плавахме още три дни и нощи без да спираме директно до Isla Mujeres. Планирахме да пуснем котва там и да си починем ден-два, да си напазаруваме провизии, да проверим прогнозата за времето и да прекосим Мексиканският Залив към Флорида- 300 морски мили на североизток, където двете мощни течения (Гълфстрийма и Юкатанското течение) се срещат.

На сутринта след 7 дена плаване (200 морски мили) пристигнахме в познатото ни залевче на Isla Mujeres пред El Milagro Marina, изтощени и скапани, но радостни, че се добрахме. Беше прекрасен слънчев ден. Смятахме първо да отидем до големият супермаркет и да си напазаруваме храна, след като си проверим имейлите и после да си легнем рано и да спим цяла нощ, като заклани.

Докато си проверявахме имейлите, Иво проверяваше прогнозата за времето.

Задават се силни северни ветрове с огромни вълни, -съобщи той.- Няма да можем да плаваме директно до Флорида. Най-добре да минем през Куба, на изток към Cabo San Antonio, от там към Хавана и през Гълфстрийма на север към Флорида, по обрания път по който дойдохме. Но трябва да тръгваме сега, веднага, преди да дойде лошото време. Или ще се наложи да стоим тук и да чакаме около една седмица, може и повече. Имаме само няколко часа преди да ударят ветровете, давайте да тръгваме!

Аз погледнах прогнозата за времето в сайта на PassageWeather.

По-добре да изчакаме. Не ми харесва тая работа. Какво ще стане, ако не успеем да доплаваме до Куба за няколко часа и ни удари бурята? Не, аз не тръгвам! Не си ли се научил още, че най-важното нещо в мореплаването е да умееш да чакаш. Да чакаш хубаво време. Седмица, месец, няма значение, стоим тук и чакаме!-казах аз.

Започнахме да се караме ужасно и децата се намесиха. И Виктор и Мая искаха да стигнат до Кий Уест по най-бързият начин; не им се чакаше. Трима срещу един.

Вдигнахме котва само час след като я бяхме пуснали, без да стъпим на земята, без да си напазаруваме хранителни продукти и без да си починем нито секунда. Започнахме 100-милният преход на изток-североизток през Юкатанския канал, мъчейки се да бягаме пред лошото време, което се задаваше откъм Мексиканският Залив и бяхме с развалено платно. Класическа рецепта за трагедия.

На 20 мили от брега вятърът започна да се засилва от север. Небето притъмня и се отрупа с гъсти сиви облаци. Бурята удари. Вятър 40 възела с дъжд. Рифовахме максимално платната. Северният вятър ни избута на юг. Цяла нощ се борихме с три от тези краткотрайни щорма. Никой не мигна. Чакахме светлината на утрото с нетърпение.

Слънцето изгря, но небето не изглеждаше обещаващо. Северните ветрове не падаха под 25 възела. Мощното Юкатанско течение, което се движеше от юг на север срещу вятъра се развълнува ужасно, и образува огромни вълни, по-големи от лодката. Тези не бяха от дългите, бавни, мазни вълни, а бяха остри, бързи и внезапни. Едни от най-лошите условия за мореплаване и малки яхти не би трябвало да излизат в морето в подобна бъркотия.

Иво беше на руля и управляваш лодката на ръка от вече повече от 30 часа и все още бяхме доникъде. Всеки щорм ни избутваше все по на юг, а да се върнем обратно на север беше невъзможно. Започнахме да гледаме картата и да търсим друга дестинация, на юг. Но на юг от Куба в близост нямаше нищо.

Наближи втората нощ от този преход и северните ветрове се засилиха достигайки 30-35 възела, постоянни. Започнахме да се молим за 20-25-те възела ветрове, които ни ужасяваха в началото. С огромните объркани остри вълни, които ни заливаха и с лодката насочена в посока, където скоро няма земя, ситуацията се превърна в една от онези „спешни ситуации“, когато двигателите са ти единствената надежда. Свалихме платната, включихме моторите и изоставихме лодката в ръцете на авто-пилота, посока североизток-Куба.

Беше началото на нощта. Началото на нашият най-голям кошмар. Озовахме се между два свята- Горният Свят и Долният Свят- Въздух и Вода- Живот и Смърт.

Горният Свят се беше превърнал в черно освирепяло чудовище. Чудовището беше зяпнало срещу нас с огромната си студена широко отворена уста и от дълбините на гърлото му ни връхлиташе мощният му проглушителен неспиращ рев. Дъхът му беше изпълнен с крясъците на хиляда летящи вещици. Яростта му беше върховна. -Вятърът.

Долният Свят също беше полудял. Всички подводни невидимости се бяха събрали под повърхността на морето около лодката ни и неуморно ни бутаха и ни дърпаха, хвърляха стени върху нас- странна садистична игра. Всяка стена беше последната. Ще издържи ли лодката? Ще успее ли да я премине? Или ще се разбие, ще се преобърне? Край. Този път няма да успеем. „Ами тази стена? Ами следващата? Имаме колкото си искаме от тези стени и по-лоши и по-големи, от всички посоки.“- Вълните.

Седяхме с децата на пейката в рулевото и си представяхме как лодката ще се преобърне, ще потъне и ние ще се озовем сами насред морето посред нощ. Виктор си приготви сгъваем нож и водонепроницаемо фенерче и си окачи свирка на врата. Мая се въоржи с друго фенерче и със сигналният пистолет. Аз държах потопяемото VHF радио и една луминисцираща пръчка. Брояхме бавно: още девет часа мрак… още осем часа мрак… Времето едвам се влачеше, спираше, връщаше се назад, подиграваше ни се. Нощта не искаше да си тръгва.

Иво, отпред на палубата, крещеше:

– Защо, Нощ, защо? Не виждам нищо! Стига! Спри! Нищо немога да направя, не виждам! Мразя те, Нощ! Как да се боря като не виждам нищо, сляп съм! Не е честно… Съжалявам… Не виждам, не виждам нищо…

Безнадеждните му вопли, каквито никога до сега не го бяхме чували да надава, ни изплашиха даже повече от стенанията на бурята. Мая плачеше.

– Мамо, нека де се обадим по радиото и да потърсим помощ. Нека да се обадим…
– Няма никой около нас, няма на кого да се обадим, сами сме- аз плача на свой ред. -Освен това още не сме се разбили и нямаме повод да се обаждаме за помощ.

По морското VHF радио можем да се обаждаме на преминаващи кораби в близост от 12 морски мили. Нямахме сателитен телефон (нямахме никакъв телефон), а и наблизо нямаше други кораби. Никога не сме се чуствали по-сами, по-изоставени.

Също така бяхме извън пределите на умората, особено Иво, който счупи всички рекорди по стоене буден на вахта, прав, нощ след нощ.

– Заслужаваш си го!- крещях му аз- Но ние не…

Левият мотор внезапно умря. Останахме само с десния, но лодката продължи да се движи. Лодката, нашата Фата Моргана, продължи да се движи въпреки вятъра, въпреки вълните, въпреки всичко. Издържа. „Тия лодки са като тухли, ни бяха казали, тежки и стабилни. Всички катамарани Леопард 2001г. са такива; като ударите лошо време ще видите“.

По някое време след полунощ на третата нощ Иво заспа навън, в рулевото. Виктор и аз се редувахме на руля, въпреки че не правехме нищо, само седяхме и се взирахме в електрониките, в картата на GPS-а и в индикатора за скоростта и посоката на вятъра. Вятърът си беше все същият. Лодката се движеше на авто-пилот и десният двигател бавно ни буташе към Куба. Останаха 12 морски мили. Още 6 часа мрак. Още колко вълни?

По това време вече бяхме претръпнали и не изпитвахме повече страх. Човек не може да се страхува безкрайно. След известно време свикваш, приемаш ситуацията и умствено се подготвяш за всички въображаеми ситуации, за най-лошото. И чакаш. Ставаш като безчуствен. Но никога не спираш да се надяваш. Стигнахме до тук, защо пък да не се доберем до бреговете на Кабо Сан Антонио? Защо да не стигнем до плитките спокойни води зад рифовете, където котвата може да се протегне и да сграбчи пясъка? Можете ли да си представите? Земя. Спасение.

Заспах.

Следващата сутрин беше най-прекрасната съвършена сутрин в живота ни. Фата Моргана спокойно се поклащаше закотвена в кристално сини води край кубинския бряг. Можех да видя дъното под нас. Седяхме си четиримата в рулевото в пълна тишина и се споглеждахме усмихнати.

Дишахме. Дишахме все едно ни е за първи път в живота, все едно току-що сме се родили, и се наслаждавахме на всеки дъх. Големи глътки въздух, не можехме да му се наситим.

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

To Fall In Love with Turtles / Да се влюбиш в костенурка

For the first time in our lives we felt complete and unconditional love towards these ancient wise creatures, the sea turtles. The feeling is inexplicable. To swim next to them, to bond with them, to watch them eat seagrass slowly and methodically, to touch them… It’s magical. And I couldn’t stop mumbling through my snorkel „I love you, I love you, I love you!“

Tobago Cays, St Vincent and The Grenadines

Photos by Ivo and Mira

За първи път изпитахме подобно чуство на тотална любов към тези достолепни, мъдри същества- морските костенурки. Необяснимо е. Да плуваш с костенурки, да ги наблюдаваш как  пасат водорасли бавно и методично, да ги докосваш… Магия. И не спирах да повтарям през шнорхела си „Обичам ви, обичам ви, обичам ви!“

Mira with a hawksbill sea turtle

Mira with a hawksbill sea turtle

.

.

Maya touching a turtle

Maya touching a turtle

Sea turtle coming out for breath. Anchorage at Tobago Cays

Sea turtle coming out for air. Anchorage at Tobago Cays

Ivo with a sea turtle

Ivo with a sea turtle

Hawksbill  Turtle

Hawksbill Turtle

 

Share