Trinidad, The United Stated of The Caribbean

 

Arriving in Trinidad and Visit to the Pitch Lake

Chaguaramas, Trinidad

Chaguaramas, Trinidad

We start for Trinidad in the early afternoon exiting the cozy little anchorage at Secret Bay, Grenada with a sudden squall. 35-knot puff full of rain pushes us from behind just as Fata Morgana makes her way through the narrow channel between the reefs. But it lasts only a few seconds. We release the pressure in the sails and ride it. Then everything is back to normal. We sail south; the wind is coming from east at about 20 knots, the regular trades.

Soon darkness descends. We take turns at the helm, Ivo and me, every 2-3 hour. We sail all night watching the radar and the AIS closely for any more sudden squalls and for other vessels. Trinidad is an island just a few miles off the coast of Venezuela and we have heard many horror stories lately about pirates boarding boats, robbing and even killing their crews. Pirates from Venezuela. Everyone has told us to be very careful sailing in these waters.

When a small fishing motorboat starts heading directly towards us full speed in the middle of the night Ivo wakes me up worried. I only have time to hide my most treasured possessions- the computer in the oven and the photo camera under the sink, in case pirates will be boarding us. The fishing boat approaches us very quickly, flashes a strong light in our direction and two men wave at us. We wave back. They keep going. We keep going. We are safe.

A few hours later we see two glowing spots in the distance behind the horizon, natural gas platforms. We are in the Hibiscus Gas Field, 30 NM off the north coast of Trinidad, the country’s main gas field. The coastal waters around Trinidad and Venezuela are rich in oil and natural gas thanks to which Trinidad and Tobago, the leading Caribbean producer of oil and gas, is also one of the wealthiest and most developed nations in the Caribbean, listed in the top 40 of the 70 High Income countries in the world. Its GDP per capita is one of the highest in the Caribbean. Since 2011 Trinidad and Tobago is no longer in the list of Developing Countries.

We pass very close to one of the gas platforms sticking out of the sea illuminated like the Empire State Building. There are a few big tanker ships roaming about and they make us feel safe, not alone. It’s only a third of the distance left, less than 30 NM. Soon we will arrive.

The tall rocky shores of Trinidad slowly emerge from their slumber with the first light of dawn. Seabirds are already busy skimming the waters for breakfast. The wind dies. The channel between the small Monos Island (The Monkey Island) and Trinidad, with tall rock walls on both sides and affected by strong tidal currents, is notorious for its lack of wind, impossible to sail through. In the times before the engine, ships would wait for long periods outside of the channel for wind before being able to sail across. Eventually, they built a land road linking the north shores of Trinidad with the main ports on the south shores so that the ships wouldn’t have to wait for days outside the channel.

If the timing is right, a boat can ride the tide and go through the channel very slowly. But we are out of luck. The tide is in the opposite direction and the only choice left for us, after struggling for an hour outside the Boca de Monos, is to turn on the engines and motor for about 4 miles.

We arrive in Chaguaramas, a busy commercial port with lots of weird-looking yachts. It’s also the dirtiest anchorage we have ever been to (and we have spent time in Rio Dulce, Guatemala and in Luperon, Dominican Republic). But we love it! The bay is calm, surrounded by tall cliffs covered in vegetation. We are soon overwhelmed by the sounds of birds. Parrots fly overhead screaming, pelicans rest on the sidebars of the anchored boats, herons like statues wait near the shores, and flocks of black vulchers like dark kites patrol the skies. The mornings are spectacular with the water still like a mirror.

Anchorage in Chaguaramas

Anchorage in Chaguaramas

After a day of rest we grab a small minibus to Port of Spain, the capital of Trinidad, and we are left completely surprised by the city and by Trinidad in general. We honestly didn’t expect to find a rich country with huge highways, shopping malls, and giant residential houses.

Trinidad and Tobago’s economy, depending almost entirely on the petroleum and gas industry with tourism and manufacturing in second and third places, has transformed the country into a regional financial center with a growing trade surplus. There is an excellent infrastructure too, with an expanded international airport and an extensive network of paved roads and six lane highways. There is an excellent public bus system (one way ticket costs the equivalent of 0.20 $US), private taxis and minibuses (cost per person- 1 $US). The cost of a rental car for a day is 25 $US and the fuel prices are ridiculously cheap. You can drive all day and spend less than 5 $US for fuel…

Oil pumps, Trinidad

Oil pumps, Trinidad

So we share a rental car together with our good old Aussie friends Caryn and Mel S/V Passages (we call them the Caramels) and our first destination is Pitch Lake on the far southwestern corner of the island, about 100 km from Chaguaramas. It’s an epic car ride. We experience traffic jams around the big cities, which amuses us, as we haven’t been in a traffic jam for years! At one point we take a “short cut” to avoid the traffic and we end up driving on a dirt road through forests and fields. Driving through the island is the best way to see a big portion of the countryside and residential areas. We are amazed at the massive colorful houses the people of Trinidad live in.

The "short cut'

The „short cut’

Finally we get to the lake. It’s raining. There is a park service providing information and guides for a small fee, but the lake is not private, there is no entry fee and guides are not obligatory.

The Pitch Lake near la Brea area in Trinidad, once considered to be the 8th wonder of the world, is the largest natural deposit of asphalt in the world covering about 95 acres and is reported to be 75 m deep, although its depth is impossible to measure and confirm. Its original name was „Tierra de Brea“ or the „Land of Tar“ and pitch is just an archaic English word for tar, or emulsified asphalt.

Mel and the guide

Mel and the guide

The first inhabitants of the island, the indigenous Caribs and Arawaks, believed that the Pitch Lake was created by the gods as punishment and had the power to swallow an entire tribe if they ate humming birds, because humming birds were the souls of their ancestors.

Maya walking on top of Pitch Lake

Maya walking on top of Pitch Lake

In 1595 Sir Walter Raleigh „discovered“ the lake of black gold and began caulking his ships with the tar, proclaiming it „most excellent good“, and much better than the tar being used in England. He even brought some of the black gold home with him, where they paved Westminster Bridge for the opening of Parliament. Unfortunately the raw pitch melted in the sun and everyone and everything that passed on the road got “caulked”.

Today, tar from the La Brea Pitch Lake is being used to pave streets with high grade road asphalt in Trinidad and Tobago, all the Caribbean islands, and in over 50 countries including the USA, England, India, Singapore, Egypt, and Japan.

The lake is being mined by Lake Asphalt of Trinidad and Tobago and asphalt is being exported to many parts of the world, mainly China. It is estimated that at current rates of commercial extraction there is enough tar to last for 400 years.

Pith Lake Mine

Pith Lake Mine

We walk across the hard surface of the lake. It almost feels as if we are walking on a huge abandoned apocalyptic parking lot overgrown with patches of grass. The hard surface of Pitch Lake is made of separate plates of semi-solid asphalt similar to the tectonic plates of Earth’s crust, in constant slow motion. Where they meet soft petroleum seams and lubricates the shifting plates, supplying sulfur to the ribbons of water that section up the lake. The local guides call these soft parts „the mother“.

Our guide is showing us the soft parts of Pitch Lake

Our guide is showing us the soft parts of Pitch Lake

Our guide tells us some incredible stories. How a guy once fell in a soft spot and almost died. His girlfriend ran to the village to call for help. They pulled him out of the tar, took him to the hospital and saved his life. He also explains that nothing from the outside can stay forever inside the lake; the tar eventually spits it out. Hundreds of years old fossils of trees and all sorts of objects have come out of the lake. The lake is boiling in small motion and objects emerge from the bubbles.

.

.

He also complains that the roads and houses near the lake crack and sink, as the entire La Brea region is unstable due to underground fissures or fingers of asphalt and volcanic activity.

Another interesting fact is that a study of The European Space Agency‘s exploration of exposed hydrocarbon lakes of Saturn’s moon Titan, discovered that microbes live and breed beneath the surface of the tar in the lake. A discovery that may one day help answer the question whether or not life exists on other planets.

Ivo touching the skin of the monster

Ivo touching the skin of the monster

A walk on Pitch Lake is a unique journey, like nothing we have experienced before. We are like ants treading upon the black wrinkled skin of a huge dark monster slumbering under the tropical sky, breathing ever so gently.

We try not to disturb him. In the pools of rainwater accumulated at its edges, covered with water lilies, swim tiny fishes, fresh snacks for the white egrets roaming around, stepping gently, like thieves.

.

.

Share

Моето училище не е сграда. Нещата, които ми харесват и нещата, които не ми харесват в моят мореплавателски живот

 *Тази статия написана от Мая беше първо публикувана на английски в декемврийското издание на вестник Caribbean Compass на страница 32-33

Мая се гордее с първата си публикувана статия във вестник Карибски Компас

Мая се гордее с първата си публикувана статия във вестник Карибски Компас

 

Здравейте, хора! Аз съм Мая. Днес ще пиша за нещата, които харесвам и за нещата, които не харесвам в този номадски мореплавателски живот.

Мама ме попита къде бих предпочела да живея, на лодката или обратно в къщата в Канада. Този въпрос много ме затрудни, повече даже от ужасната математика. Мисля, че харесвам лодката повече. В къщата винаги ме беше страх от тъмното и още ме е страх и винаги ще ме е страх. Предпочитам да се стискам до сутринта вместо да ходя до тоалетната през нощта. Също ме беше страх защото бях малка и вярвах в чудовища. Стаята ми беше най-голямата в цялата къща и беше доста празна. Аз имам обратното на клаустрофобия. Тук в лодката стаята ми е малка, пропорционална и комфортна.

Иначе къщата беше добре. Имахме огромен телевизор, кожен диван, голяма кухня и сума ти хубави неща. Но беше скучно, особено когато брат ми не ме пускаше в неговата стая, родителите ми гледаха филм дето не е за малки деца и аз нямах какво да правя. Така че със сигурност избирам лодката. Сега пътуваме, срещаме нови хора, плаваме и виждаме невероятни острови.

Maya with a grooper

Maya with a grooper

Но нека започна с нещо, което не харесвам на лодката. Най-лошата част от мореплаването е, че всичко подгизва от солената вода. И трябва да перем на ръка! Изпирам си дрехите и чаршафите и на следващият ден тръгваме нанякъде. И огромна вълна залива всичко, което е много, много неприятно. И тогава идва най-лошата част- отново пране! Пълня кофа с вода, слагам си чаршафите вътре с препарат за пране. После търкам и ги оставям да се накиснат около половин час и после пак търкам, търкам, търкам; после ги изстисквам, плакна ги два пъти и ги простирам на парапетчетата отстрани на лодката. И така, вече знаете как си пера нещата на ръка. А вие на земята си имате перални машини, нали? Честно казано, вашият начин е доста по-мързелив от моят.

Но това, което харесвам на морската вода е самата морска вода. Станала съм професионална гмуркиня и ако не ми вярвате, ваш проблем. Гмуркам се до 7-8 метра дълбочина. Почти колкото татко, но съм сигурна, че ще го надмина скоро. Мога да си държа дъха под вода 32 секунди. Засякохме времето на плажа в Мартиника. Но ще се науча да си задържам дъха още повече. Никога не съм била по-горда от себе си. Само преди два месеца умирах от страх от дълбокото и от страшните същества в морето- акули, баракуди, морени и друг подобни. Но сега, когато се гмуркам надълбоко, се чуствам като в безтегловнст, не ме е страх и не ме интересува какво има наоколо. Усещам все едно аз съм страшната акула, която се разхожда из океаните. Не всеки може да изпита подобно усещане, все едно мога да дишам под водата. Късметлийка съм, че морският цар Нептун ме е дарил с тази дарба.

Но най-любимото ми нещо откакто пътуваме са приятелите. В Канада имах само няколко приятелки в училище и в квартала. Но откак сме на лодката е страхотно, толкова много нови приятели- млади, възрастни, всички са страхотни! Обичам да ходя на плажа и на други места и да се запознавам с местни деца, а също и с други деца-мореплаватели като мен. Иначе бих полудяла, ако само стоя на лодката. Запознансвото с нови причтели е лесно. Обикновено ги питам: Здрасти, искаш ли да си играем? или Здрасти, искаш ли да бъдем приятели? И почти винаги работи тази стратегия! В най-лошият случай те не искат да си играят с мен.

Но от Гватемала насам много ми липсва моята най-добра приятелка Нойял от катамарана Френдшип. В деня, в койото се срещнахме край басейна тя дойде на гости с преспиване, само след няколко часа. Липсва ми да си играем заедно, да плуваме, да рисуваме, да си говорим, да катерим планини, да ходим из каньони, да скачаме от водопади и да си записваме смешни видеота, които все още пазя на телефона. Или като се записахме как танцуваме на нашата лодка, a Вик ни беше DJ. Още си пазя тези видеота, но ме е срам да ги покажа на който и да е. Тя ми помагаше в училище в Гватемала, защото аз не говорех испански в началото и ние ходехме заедно на училище там за няколко месеца. Също така тя ме научи как да скачам с главата надолу от лодката. Обичахме да скачаме във водата след училище направо с дрехите. Плаче ми се като си спомням тези щастливи мигове…

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Нойял и аз сме родени почти по едно и също време. Отпразнувахме си заедно рождените дни. Това беше последният път, когато се видяхме. Прегърнахме се, казахме си чао, до утре и повече не се видяхме, нито на следващият ден, нито никога. Излезе хубав вятър за плаване и ние отплавахме… Често се питам какво ли прави тя в този момент. Понякога спорехме и се карахме, по-често отколкото трябваше, за което сега много съжалявам, но както казват- оценяваш какво си имал само след като го загубиш.

Разбира се раздялата е нещо, което не харесвам в този начин на живот. Всеки път като срещнем хубави хора и нови приятели или ние или те трябва да тръгват и кой знае кога пак ще се видим…

Друго, което ми харесва е да изкачваме планини и вулкани. Имам цял списък с най-хубавите походи, които направихме: изкачихме връх Scenery на остро Саба, Дяволският връх и Врящото езеро в Доминика, Grande Soufriere в Гваделуп, вулканът Пеле в Мартиника и разбира се неповторимият връх Дуарте в Доминиканска Република, най-високият връх на Карибите! Отне ни два дена да достигнем върха, имахме гид и две мулета-Маргарита и Пинтеро. Беше страхотно! Също така посетихме и много водопади и естествени басейни.

Зеленият цвят ми стана любим. Не зеленото на парите, а зеленото на карбската растителност. Толкова много прекрасни цветя, дървета, плодове, зеленчуци и насекоми. Карибите са много хубави, никога няма да ги забравя, просто чудесни! Не че се хваля, но след всички тези походи из планините, вървене насам-натам и гмуркане в рифовете стопих доста мазнини и краката ми станаха здрави като на Херкулес. Вече съм в добра форма.

Всеки, който срещнем ме пита: “Ами училището?“ Този въпрос наистина ме дразни. Аз всъщност ходя на училище. И даже имам нещо да ви науча днес: Моето училище не е сграда, моето училище е светът!

Имам една дебела книга на лодката, Илюстрирана Детска Енциклопедия, където пише всичко по азбучен ред. От там научавам много. Когато отворих на буквата „з“ и прочетох за „знание“, ето какво пише: „Ако получавахме знания само в училище, никой никога нямаше да завърши.“ Също пише, че има три начина за добиване на знания: 1. Пътешествия, 2. Четене, 3. Растене. Аз ги правя и трите наведнъж!

Това е моят отговор на вашият много досаден въпрос.

Maya at school

Maya at school

Дали ми харесваше училището в Канада? Не много. Но училище на лодката е страхотно. Бас хващам, че научавам повече пътувайки и срещайки нови хора за един ден, отколкото децата в училищната стая научават за седмица.

Както и да е, исках да напиша всичко това, защото са все факти и мисля да приключа с това. Благодаря ви за вниманието!

 

*Прочетете за училището на Мая в Гватемала тук.

Share

The Things I Like and Don’t Like About Cruising

– by Maya, 11

*This article written by Maya was published and first appeared in the December issue of 2014 Caribbean Compass p.33

Maya with a grooper

Maya with a grooper

 

My School is NOT a Building

Hello people! It’s Maya here. Today I will be writing about things I like and things I don’t like in this Nomadik boat-life.

My mom asked me if I’d rather live on the boat or in the house back in Canada. That was probably the hardest question, harder than god-forsaken math! I think I like the boat better. In the house I was always scared of the dark and I still am and I always will be. I’m willing to hold my bladder till the morning instead of going to the bathroom at night. And also I was scared because I was young and I believed in monsters. My room was the biggest in the house not to mention it was pretty empty. I’m pretty much the opposite of claustrophobic. Here in the boat my room is small proportional and cozy. The house was ok though. We had a huge TV, a leather couch, a big kitchen, and all that cool stuff. But it was boring when my brother wouldn’t let me in his room, my parents watching movies that are not for kids, and I had nothing to do. So yeah, I defiantly pick the boat. We travel, meet new people, we go sailing and see remarkable islands. It’s really great.

But let me start with one thing I don’t like about cruising. The worst part of sailing is that every single thing gets salty wet. And we have to wash it by hand! I wash my clothes or bedcovers and the next day we go sailing. And a huge wave splashes on top of everything which really really sucks. Then comes the worst part: washing again! I have to fill up a bucket with water, and then I put all the bedcovers in it with detergent. Then I mix and scrub and I leave them to soak for about half an hour, and again scrub scrub scrub, then squeeze the water out, then rinse twice with fresh water, then put them to dry on the safety bars on the sides of the boat. So now you know how I wash my stuff by hand. But you guys on land have your washing machines, right? To be honest, your way is a pretty lazy way of doing it.

The really cool thing I like about saltwater is saltwater itself. I have become a professional free-diver and if you don’t believe me, your loss. I dive like 7-8 meters deep. Pretty much as much as my dad but I’m sure I will learn to go deeper. I can hold my breath for 32 seconds. We did a test at the beach in Martinique. But I’ll learn to hold it even longer. I have never been so proud and happy for myself. Just a couple of months ago I was terrified by deep water and the creepy animals lurking inside the vast ocean: sharks, barracudas, remoras, and stuff like that. But now, when I dive deep to the ocean bottom, I feel flawless, fearless, and careless of what’s around me. I feel like I’m the scary great white shark chilling on the ocean bottom. It’s a feeling not everyone can feel, it’s as though I can breathe underwater. I am blessed to have this superhuman power that King Neptune has granted me.
But the best thing I like about cruising is friends. Back in Canada, I had only a few friends that you can count on your ten fingers, at school and in my neighborhood combined. But since we are on the boat its genius, so many new friends: old, young, everyone is awesome! I love going to the beach and other places to meet new local kids and also other boat-kids like me. It saves me from going crazy on the boat. Meeting new friends is easy. I usually ask them: Hi, do you want to hang out? Or Hi, want to be friends? And it almost always works! Worst case scenario- they, don’t want to hang out with me.

But so far, since Guatemala, I really miss my best friend Noial from s/v Friendship. I do really miss her a lot. The day we met at the pool, she came for a sleepover, just a couple of hours later. I miss playing with her, I miss swimming, drawing, sleepovers, chatting , climbing mountains, exploring canyons, jumping from waterfalls, making our own braking news videos I still keep on my phone, and also when we recorded ourselves dancing in the cockpit when Vik was dj-ing his music. I still have that on my phone but it’s embarrassing so I won’t show it to anyone. She helped me at school in Guatemala, because I didn’t speak Spanish in the beginning, and we went together to this local school with the local kids for a few months. Also, Noial thought me how to dive from the steps of our catamaran. We used to jump in the water after school with our clothes on. I feel like crying while I am writing these happy memories… Noial and me, we were born almost at the same time. We celebrated our double 10th birthday together. That was the day I saw her for the last time. We hugged, wished each other happy birthday, said see ya tomorrow, and never saw each other the next day, or ever since. We had good wind and we sailed away… I always wonder what she does right about now. We did argue more then we should have which I totally regret doing, but like they say: you only realize what you had after you’ve lost it.
Of course, leaving is one thing I don’t like about cruising. Every time we meet cool people and make new friends, we have to leave, or they have to leave, and who knows when we will meet again…

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Maya and Noial in traditional costumes in Guatemala

Another thing I like is hiking up mountains and volcanoes. I have a list of all the best climbing we’ve been doing: we climbed Mount Scenery in Saba, Morn Diablotin and the Boiling Lake in Dominica, la Grande Soufriere in Guadeloupe, Mont Pelé in Martinique, and not to mention the great one and only Pico Duarte in Dominican Republic, the tallest mountain in all of the Caribbean! It took us two days to reach the summit and we had a guide and two mules: Margarita and Pintero. It was Awesome! We also visited all types of waterfalls and natural pools.

Green became my favorite color. Not the money-green, but the vegetation-green of the Caribbean. All the beautiful plant, trees, fruit, vegetable, and insect-green. The Caribbean is a great place, I will never ever forget it, and it’s just wonderful! Not that I am bragging but all I’m saying is that I’m proud with all the climbing I did. I lost a lot of fat and my legs became the legs of Hercules because of walking, climbing, and free-diving. I’m fit now.

Everyone we meet asks me “What about school?” It’s really getting on my nerves. I do actually go to school. And I also have something to teach you today: MY SCHOOL IS NOT A BUILDING, it is the world!

I have this huge book on the boat fully illustrated and alphabetic and it’s called: The Random House Children’s Encyclopedia. I learned a lot from it, and when I opened it on “K” and read about knowledge it said: „If learning took place only at school no one would ever graduate.“ It also said that the three steps of learning are: 1. Traveling, 2. Reading, and 3. Growing up. I’m doing all three steps at the same time!

There is your answer to your really annoying question.

Maya at school

Maya at school

Did I like school back in Canada? Not so much. But school on the boat is pretty great. I bet I learn more traveling and talking to people in one day then any school kid does in a classroom for one week!

Anyway, I wanted to write this because it’s all facts and I think I will end it here. Thank you for taking your time and reading!

 

*Read another article by Maya, about her experience in Montserrat, here.

Share

Приключения в езерото Изабал

Предишният път ви разказах за училището на Мая в Гватемала и празненствата по случай денят на независимостта.

Осма Глава.  Приключенията ни в езерото Изабал, Гватемала

 

Крепост Сан Фелипе, Рио Дулсе, Гватемала

Крепост Сан Фелипе, Рио Дулсе, Гватемала

Октомври, 2013

Когато хората ни питат вие защо толкова много обичате да пътувате, ние им отговаряме, защото светът е прекрасен!

Ако се замислите, светът е доста малък. Слънцето, което е не по-голямо от блестяща златна палачинка в небето е милион пъти по-голямо от нашата планета Земя. Значи планетата Земя е не по-голяма от палачинкова трохичка! Но пък колко красива, колко интересна трохичка. Колко много прекрасни, невероятни, уникални места за разглеждане!

Но това не е всичко. Обичаме да пътуваме и заради останалите хора, които обичат да пътуват и които срещаме по пътя. Забележителни личности, които ни вдъхновяват и които ни стават приятели до живот. Превърнали сме се в магнити за пътешественици с подобни на нашите интереси, идеи, начин на живот и мироглед. Превърнали сме се в част от племе с общи мечти разпиляно из света.

Още първият ден щом пристигнахме в Рио Дулсе, Гватемала срещнахме Дайли, Джони, Нойял, Ловам, Илан и Спирит, които по това време живееха и обикаляха света на борда на 39-футов (13 метров)катамаран Solaris Sunstream наречен FriendShip (Приятелство).

Friendship, Lago Izabal

Friendship, Lago Izabal

Тяхната история ни вдъхнови.
В подножието на вулкан един висок французин слрещнал момиче от Калифорния, което четяло любимата му книга „Papillon“ на Анри Шариер. Двамата изкачили вулкана и продължили нататък заедно, без да спират.

Дайли и Джони пътешестват заедно от около 15 години насам, пеша, с колелета, с влакове, на авто стоп, с лодка, с каравана, с каквото намерят. Заедно обикалят Африка с палатка, пеша, на стоп и с влакове посещавайки някои от най-далечните и безизветни места затънтени на ръба на пустинята Сахара, които даже може би вече не съществуват, затрупани от пясъчни бурии. Возят се на покрива на товарен влак пренасящ желязо към мястото, където вали дъжд веднъж на 10-15 години и желяото не ръждясва. Гостуват на Масаите в Кения, където им позволяват да си опънат палатката в заграждението на селото, тъй като извън заграждението се разхождали лъвове.

Къмпингуват в Алеята на Баобабите в Мадагаскар, на върха на вулкана на остров Реюниън и на ръба на варовичната гора в парка Изало с бели лимури в дърветата около тях. Плават с малко кану издълбано от дърво заедно с хора от полу-номадското племе Везо в Мадагаскар. Срещат племената край езерото Туркана. Посещават средновековният град Гондар в Етиопия.

През 2003г. на остров Реюниън се ражда първото им дете- дъщеря им Нойял. С бебто продължават да обикалят континента, посещавайки Мароко, Мавритания, Сенегал, Мали, Буркина Фасо, Гана, Кения, Южна Африка, Мадагаскар и Етиопия, преди да се завърнат във Франция, където си купуват колелета. Заедно с малката Нойял в ремаркенце и с раници натоварени с дрехи, палатка и тенджери, обикалят Европа: Франция, Дания, Финландия, Италия, Германия, Швеция, чак до Норвегия на север и после на юг до Тунис, без нито веднъж да спят на хотел. По-късно обикалят Америка и Канада с велосипедите по същият начин. Планират да обиколят света с колелета, когато откриват, че Джони отново е бременна. Решават, че ще им е доста трудно с колелета и с две бебета и решават да си купят платноходка.

Купуват си лодка в Ст Мартен и страхотно се радват на живота на море, учейки се да плават около Карибите. През 2006г. на остров Ст. Лусия се ражда Илан, с церебрална парализа… Въпреки, че в началото страхотно много се тревожели, какво ще стане с него, ще може ли да върви, с времето престанали да се тревожат и приели ситуацията като част от живота. Продължили да пътешестват. Плават до Венецуела, Аруба, Кюрасао, Колумбия и Панама, където спрели и пътешествали по земя. По-късно оставят лодката във Венецуела и с една стара каравана обикалят Канада, където осиновяват кучето Спирит и с караваната слизат до Никарагуа, Салвадор, Коста Рика и Хондурас. Две години по-късно, в Гваделуп се рожда третото им дете- Ловам.

С трите малки деца, едното с церебрална парализа и с куче, те продължават да обикалят света. През 2011 година си купуват катамарана FriendShip, с четири каюти, където има място за всички.
Ние ги срещнахме в Рио Дулсе, Гватемала и бяхме неразделни през цялото време, което прекарахме там.

 

Петък. Мая, Нойял и Ловам бяха заминали на училище, Иво и Дайли стягаха Фата Моргана и Френдшип за плаване, Джони и аз отидохме на пазар с две големи раници за да заредим хранителни продукти, плодове и зеленчуци за уикенда. Веднага щом децата се върнаха от училище на обяд вдигнахме котвите и опънахме платната. Тихомълком се мушнахме под големият мост, плъзнахме се покрай старинната крепост Сан Фелипе разположен на последното стеснение преди езерото и отплавахме на запад.

Крепостта Сан Фелипе, Рио Дулсе

Крепостта Сан Фелипе, Рио Дулсе

Фата Моргана край крепостта Сан Фелипе

Фата Моргана край крепостта Сан Фелипе

Да плаваш по езеро е огромно удоволствие. Няма вълни, лек вятър, зелени брегове наоколо. Две семейства, две лодки, пет деца, едно куче. Езерото е наше.

Мая и Нойял си рисуват. Плавахме толква бавно, че Нойял скочи от тяхната лодка и плува до нашата в движение, за да са заедно с Мая.

Мая и Нойял си рисуват. Плавахме толква бавно, че Нойял скочи от тяхната лодка и плува до нашата в движение, за да са заедно с Мая.

Езерото Изабал е най-голямото езеро в Гватемала. Обхваща около 600 квадратни километра. Много реки се вливат в него, но най-голямата е реката Полочик на запад. Около езерото се издигат вечнозелени планини, Sierra de Santo Cruz на север и Sierra de las Minas на юг. В полите на планините по ръба на езерото има няколко малки fincas (селца), където живеят Кекчи и Киче общности или комуни, по същият начин по който техните пра-деди са живяли преди конкистата, в малки дървени къщички с покриви от палмови листа.

Традиционна къща в Гватемала

Традиционна къща в Гватемала

След около десетина мили и 3-4 часа плаване пуснахме котва пред Finca Paraiso, малко преди залез слънце.

Финка Параисо

Финка Параисо

Събота. Станахме рано сутринта, взехме сандвичи и шишета с вода в раниите и потеглихме към Agua Caliente (топла вода). След около половин час вървене успоредно на малка рекичка, където жени голи до кръста перяха дрехи и малки деца си играеха във вирчетата наоколо; през гората, покрай голямо зелено пасище и малко селце от друга ера, стигнахме до мястото.

.

.

От зеленото гърло на гората над нас се изливаше малък водопад. Съвсем не голям. Ако сте виждали много водопади, особено, ако сте били в Канада и сте стояли в нозете на Ниагара, този може дори да не го забележите. Но почакайте, пипнете водата му! Този водопад е горещ!

Agua Caliente waterfall

Agua Caliente waterfall

Нагоре по реката има минерален извор, чиито горещи води се смесват със студените води на реката в дълбокият вир под водопада. Преди да достигне ръба на скалите и да падне 10 метра надолу, горещата минерална вода формира малки естествени басейнчета в които е трудно да се задържи човек дълго време без да се свари напълно.

Ловам и Спирит в реката

Ловам и Спирит в реката

Мира в реката

Мира в реката

Пикник край брега

Пикник край брега

Джони и Илан в реката

Джони и Илан в реката

Спирит

Спирит

Ловам

Ловам

Спирит и Дайли

Спирит и Дайли

Прекарахме си няколко незабравими часа тук, сами насред природата ухаеща на влажна разстителност и минерална вода. Плувахме в студените води на реката, киснахме се в горещите минерални гьолчета, скачахме от водопада във вирчето, ядохме сандвичи на камъните, наслаждавахме се да стоим под масажиращата тежест на бумтящите топли води, падащи неуморно с нестихващ приглушен тътен, заобиколени от сенчеста тропическа гора.

Мая и Нойял

Мая и Нойял

Мая

Мая

Нойял

Нойял

Виктор

Виктор

Джони

Джони

Дайли

Дайли

Неделя. Отново потеглихме с лодките покрай северните брегове на езерото Изабал и не след дълго спряхме край финка Джокоро, малко селце с няколко дървени къщички под огромно старо дърво сейба, където живеят босоноги деца, които говорят само кекчи и разбират една-две думи на испански. Тук наблизо няма плаж, нито водопад, нито пещера, нито магазин, нито ресторант и затова туристи изобщо не идват. Има училище, църква и футболно игрище.

Финка Джокоро

Финка Джокоро

Финка Джокоро

Финка Джокоро

Когато се зададохме с лодките и бавно се паркирахме на няколко метра от брега, децата от селото започнаха да прииждат по хълмовете надолу и да формират непроницаема стена от шарени фанелки, широки усмивки и любопитни погледи на брега на езерото. Стената нарастваше с всяка изминала минута и когато се натоварихме в каяака и се насочихме към брега, групата от малки посрещачи вече беше доста внушителна.

Деца от финка Джокоро

Деца от финка Джокоро

В селцето нямаше улици, а само няколко тесни пътечки между къщите. Къщите бяха малки дървени конструкции със стени от тънки дървета и покриви от палмови листа, същите като тези на маите отпреди хиляда години.Една такава къща се издига за около 1-2 седмици и всички от селото помагат и строят заедно. В една такава къщичка живеят около 20-30 души, повечето деца, заедно с кокошките, кучетата и други домашни животни.

.

.

.

.

Къщите са групирани в aldeas (комуни) от по 6-7 разделени от останалите с дървена ограда. Във финка Джокоро има 4-5 комуни. Хората от селцето работят за големите земевладелци, които са изкупили земите наоколо и произвеждат царевица, боб, тикви и други зеленчуци.

.

.

Децата ни посрещнаха нахилени и любопитни, помогнаха ни да издърпаме каяка на брега и ни наобиколиха спазвайки почтено растояние. В началото бяха доста мълчаливи и само от време на време някое казваше нещо на техният си кекчи език, което караше всички останали да се превиват от смях. Всеки път щом вдигнех фото-апарата за снимка те се блъскаха да позират пред мен, заставаха сериозни за снимката и после се трупаха около мен, на няколко пъти почти ме събориха, за да видят снимката в екранчето на апарата умирайки от смях.

.

.

С конвой от деца тръгнахме бавно из тесните пътечки да разгледаме селото и посетихме две от комуните. Някои от жените, които се занимаваха с чистене и готвене се скриха в къщичките си щом ни видях, други ни наблюдаваха изпод вежди от разстояние с леки саркастични усмивка, а някои от по-смелите дойдоха да говорят с нас, колкото могат на испански. Повечето мъже бяха на работа из полетата, въпреки, че беше неделя.

.

.

След това се събрахме на футбоното игрище, което беше леко наклонено към езерото, осеяно с бодили и кравешки акота навсякъде. Момчетата бързо се разделиха на два отбора, от някъде се появи топка и започна мачът. Скоро всички тичаха напред-назад, гонеха топката и при всяка удобна възможност викаха ту Ииивооо ту Вииктоор колкото им глас държи. През това време Мая, Нойял и Ловам се включиха в играта на малките, нещо като Кральо-портальо.

Футболен мач във финка Джокоро

Футболен мач във финка Джокоро

Стана време да си ходим, но децата не искаха да ни пуснат. Решиха да ни скроят номер и да ни откраднат каяка, за да неможем да се върнем на лодките. Иво разбира се ги излови във водата и ги преобърна както бяха накачулени на каяка. Няколко пъти. Те разбира се отново се заливаха от смях.

децата ни крадат каяка

децата ни крадат каяка

Дванайсет деца в един каяк, тринайстото умира от смях :)

Дванайсет деца в един каяк, тринайстото умира от смях 🙂

.

.

Най-накрая, когато се качихме в каяка и потеглихме към лодките, децата започнаха да плуват след нас и се опитваха да ни убедят да останем. Бяха истински тъжни, че си тръгваме…Обещахме им да се върнем и да им донесем бонбони.

.

.

Дълго време ги слушахме как викат от брега Иииивооооо, Иииивоооо.

Следващият уикенд, след края на учебната седмица, потеглихме отново заедно с нашите приятели.

.

.

Този път се отправихме към южният бряг на езерото, където на брега има едно малко ресторантче и плаж. Закотвихме лодките пред плажчето и поехме към планините в търсене на пещера.

Край бреговете на езерото Изабал

Край бреговете на езерото Изабал

В планините около езерото Изабал има много пещери, но повечето са трудно достижими тъй като няма пътища, нито дори пътеки през дивата природа.

Иво и Виктор в гората

Иво и Виктор в гората

Джони остана на плажчето с Илан и Ловам, а всички останали: Дайли, Нойял, Иво, Виктор, Мая и аз, придружени от Спирит и от едно непознато куче, което се присъедини към нашата група, си прекарахме денят в търсене на пещерата.

На път към пещерата

На път към пещерата

Цял ден вървяхме през джунглата, прекосявайки реки, бамбукови гори, царевични полета и пасища. Минахме и през две майски селца, където няколко човека разпознаха непознатото куче, което им лаеше прасетата и кокошките.

Дайли, 2 кучета и сто хиляди крави

Дайли, 2 кучета и сто хиляди крави

Срещнахме мъже с гумени ботуши, които мъкнеха на гръб дървета и мъже с широкополи шапки, които работеха в царевичните полета и всеки път, когато ги питахме на къде е пещерата, те ни казваха да продължаваме да вървим надолу по пътеката, през реката, пещерта е след портокаловата горичка. Но така и не я намерихме тази пещера…

.

А сега на къде?

Затова пък открихме зеленото на земята, топлата миризма на царевичните полета, прохладата на речните води и горе на високите хълмове- неповторим пейзаж. Езерото в нозете ни се излежаваше и ни чакаше под лъчите на следобедното слънце.

Царевично поле

Царевично поле

Мая и Нойял в реката

Мая и Нойял в реката

Мира в гората

Мира в гората

Следващият уикенд, след края на учебната седмица, потеглихме отново заедно с нашите приятели.
Този път намерихме пещерата. Не тази от миналата седмица, а друга, недалеч от горещият водопад, нагоре по реката.

Мая през джунглата

Мая през джунглата

След около 40 минути вървене през гората покрай реката най-сетне достигнахме до входа на дълбока тъмна пещера. Огромна зейнала дупка в отвесните скали на планината пълна с прилепи и слепи паяци, която ни чакаше гладна, с остри криви зъби. Лигите и течаха да ни погълне.

Пещерата

Пещерата

Иво

Иво

Влязохме много внимателно, като кученца с подвити опашки, държейки се едни за други, очите ни на палачинки. С малки фенерчета осветихме вътрешностите и. Странни нагърчени форми и текстури. Дъхът и влажен и прохладен. Киселива миризма на гуано. Гласовете ни пътуваха, блъскаха се в тъмното, изчезваха и се връщаха обратно по много странен начин, изкривени от грубите каменни стени на огромното празно подземие. Няма нищо по-мрачно, по-мистериозно и страшно от вътрешността на пещера.

.

.

Достигнахме до място, където бе невъзможно да продължим по-нататък без екипировка, въжета и завещание. Тук пещерата пропада около 10 метра и после продължава няколко километра под земята с няколко подобни опасни пропадания и излиза от другата страна на ппланината.

.

.

Мира

Мира

Известно време гледахме в черното на дупката и кроихме планове как някой ден ще се върнем с въжета и с повече фенери и ще влезем навътре. Някой ден.

.

.

Преди да се приберем обратно в Рио Дулсе, спряхме отново във финка Джокоро за още един мач и раздадохме бонбони на малчуганите, които бяха сигурни, че ще се върнем отново.

.

.

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: На Български

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Underwater Sulptures

The world’s first public underwater sculpture park located off the west coast of Grenada was open for public viewing in 2006. Created by British sculptor Jason de Caires Taylor the Molinere Underwater Sculpture Park features a unique collection of ecological underwater contemporary art.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

A couple of days after dropping anchor in St George’s Bay in Grenada, we pile up on the Rubber Duck (Mel and Caryn’s dinghy) and head for the Sculpture Park in Molienere Bay. It’s not too far, only 2 miles north from the St George’s anchorage or about 20-30 minute dinghy ride in calm seas.

It’s Saturday and at 9 in the morning there are two diving boats and another dinghy already stationed on the mooring balls in the bay. A group of divers with a guide and a snorkeling family are already in the water. We grab a mooring too, put on our masks and snorkels, and begin exploring the sandy shallows of the bay.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

There are over 65 submerged sculptures scattered on an area of 800 square meters which allows us to swim around undisturbed avoiding the other visitors, discovering the artworks in the collection one by one.

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

Maya at the Underwater Sculptures Park Grenada

The water temperature is pleasant but visibility is not perfect. The sea is murky from the swell and currents we’ve been getting in the past few days due to Hurricane Gonzalo’s passing north of Grenada.

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

Mira at the Underwater Sculptures Park Grenada

We float on the surface of the sea. Beneath us lying down on the sea floor in 12 feet of water are the 16 bodies of one woman. ‘Grace Reef’ is the first installation consisting of 16 concrete statues cast from the body of a local Grenadian woman. It’s eerie and beautiful, as well as a bit morbid. Underwater, the inanimate human figures suddenly become lost, drowned, abandoned.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Most of the sculptures represent human figures from life casts of actual Grenadian people: men, women and children. They have been designed to promote coral growth using techniques to reduce the pH of the cement and by applying a textured surface thus encouraging coral polyps to attach onto the surface and change the appearance of the artworks over time. Eventually the structures become sanctuaries for small marine life, like artificial reefs.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

The most recognized and impressive installation is ‘Vicissitudes’, a ring of 26 children holding hands facing outwards into the current. Symbolizing life’s ongoing cycle and the ability of children to adapt to their surroundings, the piece is a means of conveying environmental awareness and evokes the importance of sustainable and well managed marine environment for future generations. In an interview for Environmental Graffiti, the artists said: “I am trying to portray how human intervention or interaction with nature can be positive and sustainable, an icon of how we can live in a symbiotic relationship with nature.”

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

British artist, Jason de Caires Taylor born in August of 1974 started as a dive instructor and graffiti artists to become a world-renown environmental artist, underwater photographer, and marine conservationist, combining his two passions for sea and art. “I’m very interested in public art and how an object changes in response to its environment.“

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

The artist main goal is to divert visitors away from damaged by hurricanes and human activity endangered natural reefs, like the most visited snorkeling destination on the island, Flamingo Bay, located not far from the sculpture park. He also hopes that his eco-friendly installations will provide new habitats for marine life and enhance the local ecosystems.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

We snorkel around the sculpture and dive for a closer look. The bodies and faces of the figures are covered in new corals, marine plants and aquatic life forms. Parrot fish, yellow tails and other small fishes swim undisturbed among the concrete figures already colonized by sponges and tunicates. The undersea art collection has become their new neighborhood. We are their guests.

Underwater Sculptures Park Grenada

Underwater Sculptures Park Grenada

Share

Води с вкус на планини

В предишният епизод разказах за това как се добрахме от Мексико до Гватемала.

Шеста глава. Води с вкус на планини

автор: Мира Ненчева

Според древната майска легенда Попол-Вух, която подобно на Библията обяснява създаването на света и всичко в него, хората били направени от боговете от царевично тесто на третия опит, след като първите два опита да ги направят от кал и от дърво били неуспешни.

Рио Дулсе, Гватемала

Рио Дулсе, Гватемала

Много внимателно, като среднощен крадец, който влиза в спяща къща, феята Моргана се плъзна през портала на планината в дълбок речен каньон. Попаднахме в друг свят. От двете ни страни се издигаха високи влажни скалисти брегове- храмове без покриви- обрасли с тъмни дървета. Тъмните дървета- вещици, в чиито коси спяха птици и змии-протягаха тънките си пръсти надолу към зелените води на реката. Зелените води на реката- посланици на най-високите планини и забравени места- носеха ароматите на вкаменени отражения и древни богове.

.

.

Нищо не се случваше. Като във вакум. Като в сън. Скалистите брегове, тъмните дървета, зелените води на речната змия. Черни горски пеперуди прекосяваха пътя ни. Царевични хора в сayucos- канута издълбани от дънерите на гигантски дървета- ловяха риба с мрежи изплетени от древни индиански тайни. Само нашата чуждоземна лодка, плаваща насред планини, нарушаваше дрямката на този омагьосан свят.

Фата Моргана плава нагоре по реката към Rio Dulce

Фата Моргана плава нагоре по реката към Rio Dulce

Достигнахме първото разширение на реката, място наречено Cayo Quemado на няколко мили от Rio Dulce и пуснахме котва не далеч от брега, неспособни да продължим, зашеметени от света около нас. Гватемала бавно се просмукваше в нас, в косите ни, в костите, през кожите, през очите, ушите и устите ни. Три дни и три нощи не се случи нищо.

Нашите три утрини бяха изпълнени с нежен кристален дъждец, миризма на малки огньове и писъците на черни горски птици.

.

.

Безшумно cayuco се приближи до лодката ни. Майка с три деца по-стари от времето продаваше tamales- традиционни рулца от царевично бршно. Пресни, беше ги приготвила тази сутрин, домашни, вълшебни. Беше сложила пилешко кокалче във всяко (за скелет) и ги беше завила в палмови листа, както вие бихте повили новородено бебенце. Над огъня ги беше съживила, омагьосала. Имаха вкус на палмови листа, пушек и царевична плът.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

Жена от племето кекчи продава тамали от кануто си.

tamales- Царевични рулца с пилешко месо в палмови листа

tamales- Царевични рулца с пилешко месо в палмови листа

Следобедите ни се движеха бавно в лятната жега и даже спираха напълно за около един час или тръгваха наобратно. Времето тук не беше същото.

Залез над планините

Залез над планините

На вторият ден срещнахме речните хора. Полу-човеци полу-риби, те живееха в реката от кръста надолу и в гората от кръста нагоре. Имаха малки дървени къщички построени на брега на реката на ръба на гората. Лодките им се плъзгаха по водата, безшумни като змии. Не познаваха други пътища освен реката. Врагове им бяха невидимите речни раци.

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Рибари

Вечерите ни бяха лилави на бели точки. Лилави като планините. Белите точки бяха водните лилии и малките снежни чапли завръщащи се да спят в короните на дърветата.

водни лилии

водни лилии

Нощите ни бяха изпълнени с далечните песни на жаби и щурци и плачевните стенания на речните ламантини и вещици.

………..

 

След три дни, омагьосани, продължихме нагоре по реката и достигнахме Rio Dulce, световно известна ураганна дупка- място защитено от бурии, където крузъри от цял свят си прекарват летните месеци. Ние също дойдохме тук да се крием от ураганите и не след дълго Rio Dulce се превърна в нашият нов дом.

Фронтерас Гватемала

Фронтерас Гватемала

Rio Dulce е оширение на реката на около 20 мили от Ливингстън, на ръба на езерото Изабал. Тук от двете страни на реката има две aldeas (малки селца): Fronteras и El Relleno свързани с мост, както и няколко марини и заливчета.

Рио Дулсе

Рио Дулсе

През 1980г. американската армия проектирала масивен циментов мост построен от пoрториканска компания. Мостът извисяващ се 30 метра над водата свързва двата бряга и основният път между Гватемала Сити, столицата на Гватемала и Тикал, друг основен голям град. От тук ежедневно минават многобройни камиони и автобуси и често стават задръствания. От източната страна на моста е селцето El Relleno, а на западния бряг е по-голямото градче Fronteras.

Моста над реката в Рио Дулсе

Моста над реката в Рио Дулсе

През последните няколко години от автобусна спирка Fronteras се разрастнало в малко градче с всичко необходимо за едно малко градче: училище, клиника, поща, църква, няколко банки, няколко малки магазинчета, хлебарница, месарница, обущарница, аптека и щандове за плодове и зеленчуци подредени от двете страни на основния път, от където тежкият трафик от камиони, коли и автобуси бумти денонощно. И между другото, няма тротоари. Излизаш от магазинчето и си на пътя. Да се разхождаш тук си е цяло приключение особено във вторник, когато е основният пазарен ден и всички са наизлезли да пазаруват пресни плодове и зеленчуци на невероятно ниски цени.

Фронтерас

Фронтерас

Жени от племето Кекчи правят царевични питки на тенекия

Жени от племето Кекчи правят царевични питки на тенекия

Мира хапва местни деликатеси на улицата във Фронтерас

Мира хапва местни деликатеси на улицата във Фронтерас

За разлика от Fronteras, селцето El Relleno от другата страна на моста така и никога не се развило и не пораснало. Тук няма оживен пазар, а само няколко малки магазинчета за основни хранителни продукти и джунджурии в приземните етажи на няколкото двуетажни къщи и едно малко основно училище.

Още първите дни се ориентирахме от къде и кога да си купуваме най-пресните плодове и зеленчуци, къде продават най-евтините яйца, най-вкусните тамали.

Мира на пазара във Фронтерас

Мира на пазара във Фронтерас

Царевични рулца с пилешко месо

Царевични рулца с пилешко месо

Покрай бреговете от двете страни на реката са многобройните марини и заливчета привличащи стотици яхти всяка година- град от лодки, допринасящи до голяма степен за икономиката на целият район. Само преди 25 години тук е имало една единствена марина. Днес те са около 20. И всички предлагат чудесни условия и удобства за крузърите: ток, вода, душове, перални, 24 часова охрана, библиотаки, открити помещения с покриви от палмови листа и висящи цветя за игра на карти и домино, работилници, магазинчета, прекрасно декорирани ресторанти и барове, басейни, интернет, фитнес, плажен волейбол, тенис и билярд. Повечето от тези марини имат достъп само по вода и са заобиколени от джунгла. Някои дори предлагат еко-бунгала под наем насред джунглата. И всичко това на изключително ниски цени- между 150 и 250$ на месец.

Лодки пред марината

Лодки пред марината

Ние, подобно на много крузъри, които вместо в марина предпочитаха да стоят на котва напълно безплатно, се паркирахме в заливчето пред Ram Marina, където имаше видео охрана и бяхме добре дошли да ползваме динги доковете, басейните, и интернета (безплатно) и да посещаваме баровете, ресторантите и организираните волейболни игри и турнири на всички марини наоколо.

Мая и нейната нова най-добра приятелка в марина Нана Хуана

Мая и нейната нова най-добра приятелка в марина Нана Хуана

Още първите дни срещнахме изключително интересни хора и бързо станахме приятели с няколко смейства крузъри с деца. Тук Мая срещна най-добрата си приятелка, Ноял. Иво се сприятели с баща и- Дайли, французин на нашата възраст, а аз станах неразделна с майката на Ноял и жената на Дайли- Джони, американка по рождение.

Дайли и Иво

Дайли и Иво

Джони и Мира- йога на открито

Джони и Мира- йога на открито

Ноял и Мая- душ на лодката

Ноял и Мая- душ на лодката

Дните и вечерите ни постоянно бяха заети с многобройни безплатни организирани мероприятия.

В сряда вечерта се събирахме на филм и пуканки в Mar Marine (безплатно), а в събота в Tortugal. В сряда преди обяд посещавахме курсове по акварел в Brunos, а в понеделник вечер се организираха пот-лък вечерии в Mario Marina, където всеки допринасяше с домашно направени деликатеси. Всяка неделя преди обяд крузърите организираха пазарче в Mar Marine, където всеки донасяше и продаваше или разменяше неща от лодката, които вече не му трябват: части за лодки, котви, генератори, книги, дори дрехи и обувки. Мая и нейните нови приятели- децата от съседните лодки, играеха в басейните и из поляните на Nana Juana и Brunos. Иво и Дайли почти всеки следобед ходеха да играят волейбол в Mario Marina. Аз, Джони, Алис и още една дама си организирахме класове по йога почти всяка сутрин в джима на Mar Marine.
И така, само след седмица тук се почуствахме като у дома си. Разбрахме защо наричат Rio Dulce „капанът“.

.

.

Share

Grenada: Installing Solar Panels

 

Installing Solar Panels

Installing Solar Panels

Time to leave St Lucia and head directly to Grenada where our friends Mel and Caryn are getting two new huge solar panels shipped from Florida for their Island Packet S/V Passages.

We have been cruising together with Mel and Caryn since Guadeloupe, for over two months now, and we have become very close friends. They are both extremely humble cultured sweet people who enjoy travel and adventure very much.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel was born in Namibia and Caryn in Zimbabwe. They met in South Africa and later moved to Australia where they live since 7 years now. We have spent many evenings sharing meals aboard Fata Morgana and Passages, listening to their incredible stories of Africa. „You have to be very careful with Africa, said Caryn one evening. Once she gets in your blood there is no getting her out of you. You always want to comeback there.“ When she speaks of Africa, of the places in Africa, the sounds of Africa, the animals of Africa, the sunsets of Africa, her voice fills with tenderness and nostalgia.

Caryn with a Rasta Man in St. Lucia

Caryn with a Rasta Man in St. Lucia

Mel is a mechanical engineer but works in business software now, and Caryn is a school teacher, and she must be the best school teacher in the world. They are now in their early fifties and have ventured for work and for fun all over the world in most continents, in hundreds of countries. In 2013 they bought S/V Passages, a beautiful island Packet, and have been sailing through the Bahamas and the Caribbean since then, pretty much n the same rout as us. After a few months, they will be leaving the boat here in Grenada and return to Australia to work for awhile, before continuing with their sailing adventure.

S/V Passages

S/V Passages

Mel is also a professional marathon runner. He is participating in marathons all over the world almost every year. He can run a lot… So Ivo, who likes to go jogging early in the morning found a great companion. They run for about 6 to 10 km every second day and of course talk about all sorts of things while running, like solar panels and lithium batteries, boats, and other important stuff. Thus, the plan to instal more solar on S/V Passages was consolidated and soon put into action.

Ivo and Mel installing solar panels

Ivo and Mel installing solar panels

Ivo is excited to help with the installation. After all, it is his fault Mel and Caryn ordered two panels a lot bigger than they initially wanted. We have 5 big solar panels aboard Fata Mоrgana and two smaller ones, producing a staggering 1,500 Wаtts of pure solar electricity, and often we inspire cruisers to get more solar panels. We also have lithium batteries, instead of AGMs or flooded, which is something very new and innovative in the world of sailing. We think, it’s the future of boat batteries. I have previously posted a very detailed article about our solar installation, which can be found here. So Ivo convinced Mel to go bigger, get double, supersize! We are all about off-grid living and alternative energies, so when friends go solar, we all celebrate.

Viktor and Ivo installing Kyocera solar panels aboard Fata Morgana, November, 2013, Florida

Viktor and Ivo installing Kyocera solar panels aboard Fata Morgana, November, 2013, Florida

We sail 110 NM to Tyrell Bay in Carriacou together with S/V Passages bypassing the big island of St Vincent and the smaller islands of The Grenadines where we are planning to return in due time and explore them thoroughly.

We are getting 18-20 kt east winds between the islands, but when we are behind the island, even though we keep at least 10 miles distance between us and land, the wind just stops and of course we stop too… We wait, Ivo pulls the boat with the kayak and we even try the „new“ used spinnaker we bought in Martinique. But nothing works. After a few hours the wind returns and we sail again.

Flying the Spinnaker

Flying the Spinnaker

We arrive in Carriacou on the second day of our passage and we stay there only a couple of days, just to check-in and to rest a bit.  Then we sail again, to St George’s, Grenada.

St George’s is the capital and biggest city of Grenada and a popular tourist destination. Its big wide horseshoe-shaped harbor is surrounded by a hillside of an old volcano crater crowned by the 1705 Fort George on the northwestern tip. The city is beautiful, old colonial buildings standing guard around the harbor, narrow streets crisscrossing the steep hills, providing glorious vistas of the bay.

St George's Grenada

St George’s Grenada

We drop anchor in the anchorage outside of the harbor, S/V Passages go to Port Louis Marina, ready for some new solar panels. In the next two days Ivo and Mel work hard from dawn till dusk. Looking for parts, which can be tricky in Grenada, building two frames with stainless steel one inch tubing, one over the bimini an one over the davits, and finally mounting the panels.

Mel and Ivo busy with the solar panels

Mel and Ivo at work

The biggest problem they encountered while doing all this was that the fittings which were labelled one inch, where actually smaller, 7/8, and there were no one-inch fittings anywhere on the island. To order them from Martinique would take one month and so Ivo came up with the idea to grind the stainless steel pipes and make them fit in the 7/8 fittings… This took a whole day. But the next day the frame is ready and the new Kyocera 350 watt panels are up on the boat.

Installing the Solar Panels aboard S/V Passages

Installing the Solar Panels aboard S/V Passages

 

While Ivo and Mel are busy with the solar panels, Caryn, Maya and I spend the days at the marina swimming pool, where Maya quickly makes a great new friend, Meagan, another cruising kid.

Maya and Meagan at Port Louis Marina's pool

Maya and Meagan at Port Louis Marina’s pool

And when the job is done, we celebrate with a lovely dinner aboard solar-powered S/V Passages.

Maya aboard S/V Passages

Maya aboard S/V Passages

Installing solar panels aboard S/V Passages has been a great rewarding experience for all. And it is not over. Mel and Caryn are planning to get even more solar panels in the next months and thinking about switching to lithium batteries too. The lithium batteries are lighter, smaller, faster charging, holding their voltage much more, can be discharged at ones, can be discharged completely without damage, and are now very affordable. If you look at our Sponsors Page you will find a link to Balqon, the company with the best lithium batteries prices in the USA. You will also find E-Marine Systems, the best prices and quality for solar panels. After one year of using our lithium batteries, we are extremely satisfied and would recommend them to anyone. Lithium batteries are the future of cruising.

Mel and Ivo and the solar panels

Mel and Ivo and the solar panels

Share

Sailing St Lucia

[codepeople-post-map]

St Lucia is our next stop down the Windward Island chain. An independent island-state, St Lucia was once a French colony and much of its heritage is from the time when large estates were run by plantation owners of French origin whose descendants still live here. After the French Revolution, many Royalists on the island were executed and the slaves freed, but then Napoleon came to power and reestablished slavery…

Pirate ships in St Lucia

Pirate ships in St Lucia

 

When the British invaded the island in 1803 St Lucia became a British colony. In the mid-twentieth century, Saint Lucia joined the West Indies Federation (1958–1962) when the colony was dissolved. In 1967, Saint Lucia became one of the six members of the West Indies Associated States, with internal self-government.In 1979 St Lucia became fully independent.

St Lucia

St Lucia

Rodney Bay is less than 25 NM south from St Anne in Martinique. We arrive there after a nice short sail and not one but two dorados at the end of our fishing poles. Dorados, or maj-maji are often swimming around in schools and often if you have two fishing lines out you catch two fishes at the same time, like we did.

Two fishes are better than one

Two fishes are better than one

There is some happy panic for a few moments aboard fata Morgana, Ivo reeling in one line, me pulling the other, Maya running around helping, bringing things, releasing the sheets, trying to slow down the boat. But it’s all worth it!

maji maji stakes

maji maji stakes

We have the tastiest fish for supper that evening, grilled on the BBQ, in the company of our friends Mel and Caryn, watching the most beautiful sunset at Rodney Bay, better than any TV show. And another fish in the fridge.

Sunset in St Lucia

Sunset in St Lucia

We spend a few lazy days in St Lucia. It’s a beautiful lush tropical island with some dramatic looking hills and mountain peaks.

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Rodney Bay is a popular port of entry for yachts in St Lucia and the most comfortable and safe anchorage in the country, even though in St Lucia it is always a good idea to lock your boat and to pull up you dinghy or kayak at night, as theft is unfortunately a common occurrence. Here we meet the fruit guy and the basket guy coming right up to our boat to offer their merchandise.

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

We end up giving the basket man, John Marley, the fish heads and middle bones which he uses to make soup for himself and the dog.

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

From here we take the bus to the capital Castries, a 20 minute ride. This is the biggest city in St Lucia and it has some nice colonial buildings which house duty-free shopping malls visited by thousands of tourists who arrive here daily by big cruise ships.

 

 

Street in Castries, St Lucia

Street in Castries, St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

We also take a much longer and hip-hoppier bus ride to the town of Soufriere further south. I ride next to a magical Rasta herbal doctor, who shows me his certificate of competence, and tells me all about his history and how he got his supernatural healing powers as a kid, when he used to live with his grandma. He was ill, lying in bed, feeling very down, when suddenly hundreds of angels appeared all around his bed. They were in the form of bees. The master-angel, tallest of them all, spoke to him and granted him healing powers. Today Ras Bico can cure anything. With coconuts and green oranges he can terminate your diabetes. With his plants, herbs, and special prayers he can heal your cancer, rheumatism, hypertension, and inflammation. „Ganja is my best herb, man“, told me Ras Bico that day on the bus to Soufriere.

Ras Bico, the herbal healer

Ras Bico, the herbal healer

Once the capital of the island-state, Soufriere is today a very quiet town with a small deep anchorage populated by fishing boats. We heard that this anchorage is unsafe, many boats got boarded at night and robbed.

 

Town of Soufriere, St Lucia

Town of Soufriere, St Lucia

The bay of soufriere st lucia

The bay of Soufriere st Lucia

Yet, this is a place with a stunning view attracting a lot of tourists. Just south of the town are the two pitons: Petit Piton and Gros Pitons, two mountainous volcanic plugs.

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

A volcanic plug is a volcanic landform created when magma hardens within a vent on an active volcano causing an extreme build-up of pressure. With time, erosion removes the surrounding rock while the erosion-resistant plug remains, which results in an upstanding landform. There are many such volcanic plugs all over the world and they are all very beautiful.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

The ones in St Lucia, Petit (little) Piton and Gros (big)Piton are standing like perfect cones, especially the little one, covered in lush green tropical vegetation. We walk around farmlands at the foot of the pitons, and we try some strange new fruits, like plums, only sweeter.

Trying plums in St Lucia

Trying plums in St Lucia

After a few days, we are ready to sail to Grenada, where Ivo and Mel are planing to install some big solar panels on S/V Passages.

 

.

Did you like this post? Find some more stories about our great Caribbean adventures:

Hiking up Mont Pelee in Martinique

Hiking up to the Valley of Desolation and Boiling Lake in Dominica

Snorkeling in Champagne Reef, Dominica

Visiting waterfalls in Guadeloupe

 

Share

Колко струва да обикаляш света с яхта?

На английски има една дума с две значения. Free. На български едното значение на тази дума е „свободен“ а другото „безплатен“. Целта на нашите приключения с яхта по света е да докажем, че ако си достатъчно луд и упорит е възможно да пътуваш, да живееш и да обиколиш планетата free.

Подобна нестандартна идея е осъществима само посредством нестандартни методи. За да си представите как е възможно едно семейство да живее и пътешества за дълго време и на дълги разстояния без да участва в така наречената „система“ трябва да си напънете въображението и най-вече да забравите за всички тези неща, които до сега са ви се стрували „нормални“ или „даденост“, защото те всъщност не са нито едното нито другото. Някои от тези неща, за които трябва да си представите алтернативи, когато си мислите за нас са: постоянна работа, постоянни разноски, заплата, пенсия, застраховка и осигуровки.

Днешният свят- Системата, е построена да функционира около тези и други измислени норми. Но човечеството е съществувало дълго преди да се организират и наложат всички тези неща. Днес обаче, именно заради системата, която е навсякъде е много трудно да се откъсне човек. Но има и такива редки примери на индивиди и групи, които успешно се изстръгват и успяват да функционират по различен алтернативен начин. Но не им е лесно… И най-вече, хората не ги разбират изобщо, упрекват ги, нападат ги и се опитват да ги придърпат обратно, докато не се откажат и ги изоставят напълно. Ние още не сме се измъкнали от системата. Все още сме зависими до голяма степен от нея, но сме с единият крак навън и драпаме бавно. И дори да излезем напълно, смятаме да си държим една малка вратичка леко открехната, за внезапни аварийни ситуации.

 

Фата Моргана

Фата Моргана, FREE

Един от първите въпроси, който всички ни задават, когато им кажем, че живеем на яхта и пътешестваме е: „Колко струва да обикаляш света с яхта?“ Защото всички знаят, че хората с яхти са милионери на ваканция, собственици на петролни кладенци или наследници на собственици на петролни кладенци, нали така? Самоче ние съвсем не сме милионери и от там идва обърквацията и въпросите. Как така обикновени хора като нас, бивши шофьори на камиони, могат да си позволят подобна екстравагантност?

Оказа се, че да обикаляш света с яхта е един от най-евтининте и приключенски варианти за пътешестване. Другите по-евтини и още по-приключенски варианти са: да обикаляш света пеша, на авто-стоп или с колело. Всички останали варианти са доста по-скъпи и по-скучни и изискват участие в системата.

Да си купуваме самолетни билети и да плащаме за хотели е скъпо удоволствие и повечето хора с нашите финансови възможности могат да си го позволят само веднъж на една-две години за по една-две седмици. През останалото време трябва да се работи, да се плащат разноските по къщата и колата, сметките за телефона, тока, водата, телевизора, интернета, таксите и какво ли още не. Пък и не дават да се отсъства от работа дълго. Но след като се заразихме с идеята за лодката и започнахме да проучваме как да я осъществим, осъзнахме, че този е един от най-евтините варианти да пътуваме из света.

Отпаднаха разходите по къщата, защото отпадна къщата. На нейно място се появи яхтата и разходите по яхтата.

Отпаднаха сметките за ток, телефон, вода, телевизор, интернет, мебели, кола, бензин за колата и т.н., защото отпаднаха телефона, телевизора, колата и мебелите. На тяхно място се появиха вятър и платна вместо гориво, машина за превръщане на морската вода в сладка, слънчеви батерии за произвеждане на безплатно електричество, което захранва машината за вода и всички останали уреди и електроники на борда.

Отпаднаха огрома част от разходите свързани със сухоземният начин на живот и с тях отпадна нуждата да се работи.

И така, на въпросите: „Колко струва да обикаляш света с яхта? Не е ли скъпо да имаш яхта и да мореплаваш непрекъснато?“ нашият кратък отговор е: Не, по-скъпо е да имаш къща и да ходиш на ваканция един път годишно.

 

Мира на Бахамите

Мира на Бахамите

 

Но колко точно струва една яхта?

За да ви отговоря на този въпрос, вие ми отговорете колко точно струва една къща?

Зависи от къщата, ще кажете. Има къщи малки, стари, в покрайнините на селото, които са доста евтини. Има и къщи големи, нови и луксозни, в центъра на баровския квартал, които са доста скъпи. Така е и с яхтите. Има даже и безплатни яхти, полу-счупени, претърпели ураган,от които собствениците искат де се отърват, защото само са им в разход, но повярвайте ми, нямате нужда да си взимате беля на главата. Ще ви трябват години и много пари за да ремонтирате подобна разнебитена лодка. Има и мега-яхти за по 10-20 милиона и повече. Ако можете да си позволите такава, купете си я и да ви е честита!

 

Изберете си яхта

Изберете си яхта

Нашата яхта, 12-метров (38 футов) Robertson&Caine 2001 Leopard Catamaran построен в Южна Африка, сменила два собственика преди нас и давана под наем за изветно време преди да я купим, което амортизира лодките най-много, струва почти колкото къщата ни, която беше доста стара, разнебитена и в покрайнините на едно село, на север от Монреал в Канада. Не пиша точните цифри, защото те не са важни. Важно е да разберете, че си купихме лодка, която ни беше по джоба и която ни върши работа.

Години наред работехме като шофьори на камиони между Канада и Америка, което е трудна, опасна, но добре платена работа в тази част на света. И двамата с Иво карахме на смени, в екип. Аз карам той спи, той кара аз спя. Децата с нас в кабинката, която беше доста малка, с две легла едно върху друго, мини-хладилник, микровълнова и телевизорче. Мога да напиша отделна книга за приключенията ни из американският континент с камион, но тук говорим за други по-важни неща, като пари и цени, нали така? Години наред спестявахме и изплащахме къщата. Обърнете внимание на думата „спестявахме“. 12 години си купувахме дрехи втора употреба и все още си ги носим, с голяма гордост. Приоритетите ни винаги са били в страни от вещи и лукс, така че не сме се измъчвали от факта, че не ходим на рресторанти и нямаме порше. След като изплатихме къщата и я продадохме имахме достатъчно пари да си купим яхтата, да я ремонтираме, да инсталираме всичко необходимо и ни останаха достатъчно спестявания за да пътуваме без да се налага да рабтим няколко години, живеейки изключително скромно, както винаги.

Иво и Мая край огъня, Барбуда

Иво и Мая край огъня, Барбуда

 

Но нека се върнем обратно към цените на яхтите.

Цените на яхтите се определят от следните фактори, които е малко трудно да се подредят по важност, защото всички са доста важни: модел и дизайн на яхтата, размер на корпуса, година на производство, местонахождение и история (предишни собственици, предишно предназначение, морски мили пропътувани, инциденти, местонахождение, ремонти и оборудване)

1. Модел и дизайн

На първо място е моделът или дизайнът на лодката според предназначението и. В това отношение лодките си приличат и с колите. Един мерцедес, колкото и да е стар, ако е в движение и в добро състояние си държи цената. Трябва да се определи и дали лодката е състезателна или крузър. Състезателните лодки не са обзаведени и пригодени за живот на борда, а само за регати и състезания. Както и състезателните коли от Формула 1 не стават за градско. Тук ще се спра само на яхтите пригодени за живот на борда наречени крузъри и няма да се спирам на състезателни лодки или мега-яхти.
Всяка година има класации пубикувани в списания като Cruising World и Sail Magazine, които определят най-добрите модели яхти за годината (но всички класации са доста субективни). В класациите има различни категории: малки еднокорпусни яхти за кратки разстояния край брега, средно-големи еднокорпусни яхти (40-44 фута), големи еднокорпусни яхти (45-49 фута), двукорпусни яхти под 45 фута, двукорпусни яхти над 45 фута, презокенаски яхти и прочие.
Нашата яхта е в графата двукорпусни яхти под 45 фута, но е от реномираните катамарани Leopard, които спечелиха класацията за най-добри двукорпусни яхти (самоче над 45 фута) за 2013 година (Leopard 48). Ние се гордеем с факта, че катамаран от същата марка като нашият спечели класацията, но това не е много показателно за нашата лодка, която е 38 фута и е построена 2001 година.
Цените на лодките спечелили в респективните категории в класацията са между 145 000$ (Catalina 31 фута) и 3 300 000$ (Oyster 62 фута). Става въпрос за чисто нови яхти построени през 2013 година.

2. Размер

На второ място в определяне на цената е размерът на лодката. Всеки един фут (три фута се равняват приблизително на един метър) има огромно значение, не само за цената, но и за пространството вътре, за скоростта на лодката, за сигурността и за това как се представя лодката на море. Колкото по-голяма, толкова по-добре, но и толкова по-скъпа.

3. Възраст

По същият принцип, годината на производство е определяща за цената. Колкото е по-нова една яхта, толкова е по-скъпа.

4. Местонахождение

Една и съща лодка е по-скъпа или по-евтина в зависимост от това в коя точка на света се намира. На някои места има толкова много яхти, конкуренцията е огромна и цените са по-ниски. Като например Испания, Хърватско и Флорида. Във Флорида сякаш има повече яхти отколкото хора и цените на яхтите са ниски. В Нова Каледония, Фиджи, няма много лодки, а търсенето е голямо, затова и цените са по-високи. Много хора купуват яхта във Флорида, закарват я в Нова Каледония и я продават двойно.

5.История

И накрая, историята на старите използвани лодки е също много важна при определяне на стойността им. Има значение колко е амортизирана лодката или колко морски мили е пропътувала. Колкто по-малко, толкова по-добре, както при колите. Има значение в какви води си е прекарвала времето. Например, има лодки, които са стояли паркирани години наред в солени тропически води, други- в сладководни езера, трети са били изкарани на сушата за дълги периоди. Различните околни среди, соли във водата, температура и т.н. влияят различно на материалите и е за предпочитане яхта, която е била на сушата или в сладка вода, пред яхта, която се е киснала в солена топла вода.

И така, на кратко, яхтите могат да бъдат скъпо удоволствие за тези, които искат да си запазят къщата, колата, работата и всичко останало и да мореплават една-две седмици в годината по време на ваканциите, но за тези като нас, които са си продали всички движими и недвижими имущества и вещи, яхтата е дом и превозно средство едновременно, не по-различна от къщата и колата и не по-скъпа.

Нашият дом и превозно средство- Фата Моргана- интериор.

Нашият дом и превозно средство- Фата Моргана- интериор.

 

Колко струва поддръжката на една яхта?

За съжаление, поддръжката на една яхта е доста солена. Особено първоначално. Почти при всички положения (особено на стари яхти като нашата) трябва да се инсталират куп неща, да се подновят старите електроники, да се ремонтират счупените местенца и т.н. , както в началото, когато си купите къща и трябва да смените покрива и да я обзаведете. За това, когато си купувахме лодка, ние знаехме, че ще трябва да вложим допълнително между 10 и 20% от цената на яхтата за поправки още първите няколко месеца. Така че, при изчисляване на бюджета за лодката, сметнахме и тези 20% за допълнителни разходи. След като инсталирахме всичко необходимо, след като ремонтирахме корпусите и подновихме старите електроники, разходите по поддръжката значително намаляха.

Най-големият рутинен разход е пребоядисването на корпусите, което трябва да се извършва на всеки 2 до 5 години, в зависимост от това каква боя е използвана предишният път и в какви условия е била лодката. Изваждането от вода с кран, наема на мястото в кораборемонтният двор и боята струват около 1500 до 2000$ (ако сами си стържете и боядисвате без да плащате за работа). След това са въжетата, платната и двигателите. Въжетата трябва да се подновяват един път на 2-3 години в зависимост от качеството им и от това колко се ползват. Едно въже може да струва 100-300$ и повече. Платната се амортизират на всеки 5-15 години, в зависимост от това колко биват изполвани (едно ново платно струва 5-10 000$ и повече), а двигателите се развалят или чупят по всяко време, но ако се поддържат добре, и не се ползват много, могат да изкарат 15-20 години и повече (нов двигател струва 20-25 000$).

Горе-долу както къщата и колата, така и лодката има нужда от постоянни грижи. Затова голяма част от спестяванията ни останали след покупката на лодката са отделени за поддръжката и. Останалите разходи са минимални.

Мая помага при боядисването на корпусите

Мая помага при боядисването на корпусите

 

Колко струва да обикаляш света с яхта?

Повечето крузъри, най-вече американци, канадци и западноевропейци, имат доста големи разходи: за гориво, за ресторанти, за коли под наем, за дрънкулки и какво ли още не, защото те си пренасят високият стандарт на живот от земята на лодката и защото те са „временни крузъри“, взели си 1-2 години удължена отпуска и са със съзнанието, че ще се забавляват до дупка, а после ще се върнат обратно на работа. Или са пенсионери с пенсии.

Ние не сме нито от едните, нито от другите и в това отношение се различавме не само от хората, които живеят на земята, ами дори и от повечето „колеги“ крузъри.

Повечето крузъри купуват гориво за лодката всеки месец, защото винаги си намират причини да включват двигателите и това им е най-големият разход. Когато са на котва, по цели дни стоят с включени генератори, за които трябва да се купува гориво, а когато плават, пускат моторите, за да зареждат акумулатрите. Ние нямаме нужда от гориво, тъй като си произвеждаме достатъчно слънчева енергия и ползваме само вятъра и платната, когато плаваме. Така че нямаме перо от бюджета за гориво.

На повечето места, които посещаваме ни струва между 20 и 40$ за влизане в държавата и оформяне на документите. Някои места, като Бахамите, са по-скъпи- 300$ за 3 месеца престой, а други са безплатни- Френските острови на Карибите- Гваделуп, Мартиник, Ст. Мартен. Да си пуснеш котва и да стоиш седмица-две в почти всяко едно пристанище е безплатно, освен, ако не е обявено за национален парк. Досега никога не сме плащали за да стоим на котва пред брега. Между брега и лодката се придвижваме с каяк, а понякога с плуване и по този начин не се налага да купуваме гориво за дингито. На марина сме били само веднъж, в Хавана, защото нямахме друга опция (около Хавана навсякъде е забранено да се пуска котва). Марините са скъпо удоволствие и много от богаташите с лодки се паркирват и плащат за марини. Но на котва, няколко метра в страни от марините, е напълно безплатно. Разликата е, че на марината ти включват ток, вода, интернет, душове, басейн и непосредствен достъп до земята. Но пък си буквално допрян до съседната лодка, по цели нощи слушаш музиката от бара и воюваш с комарите. Тъй като имаме достатъчно електричество и сладка вода, ние нямаме нужда от услугите, които предагат марините и винаги предпочитаме да сме на котва.

Крузърите взимат таксита или коли под наем за да обиколят острова или държавата, ние взимаме автобуса или на авто-стоп или пеша, а понякога си поделяме кола под наем с приятели, когато това би излязло по-евтино отколкото да сменяме няколко автобуса и разстоянията са големи.

И така, колко струва да обикаляш света зависи до голяма степен от личните навици и приоритети. То е все едно да ме питате Колко струва да живееш на сушата. За всички е различно. На нас не ни струва много, защото съзнателно се опитваме да избягваме да харчим пари. На лодката разходите са ни по-малки отколкото на сушата.

Яхти на котва край Вирджинските Острови

Яхти на котва край Вирджинските Острови

 

Как се издържаме на яхтата?

Както вече обясних, за сега ползваме остатъка от спестяванията ни за разходите по лодката, които след първоначалният напън намаляха значително (разходите и спестяванията). За храна харчим средно около 50$ на седмица за семейството, след като сме се заредили с чували брашно, ориз, макарони, леща, боб, картофи на прах, мляко на прах, консерви и други трайни продукти, които купуваме от възможно най-евтините места (Порто Рико и Мартиника например). Хващаме и често ядем риба, а пресни плодове и зеленчуци си купуваме от местните пазари. Из тропичеките острови често намирамеи си берем плодове в гората. Хляб си месим и печем на лодката всеки ден. От дрехи и обувки почти нямаме нужда.

Също така, от известно време насам имаме и приходи. Започнах да публикувам снимки и статии в Caribbean Compass, месечна публикация за крузъри от целият карибски район, за което ми плащат. Не много, но достатъчно за да покрием разходите за храна на месец. Имам и проекти за електронни книги. А когато свършим спестяванията смятаме да спрем и да работим, обратно в системата, но не съвсем. С нашите канадски паспорти и трудов опит се надяваме, че ще е лесно да си намерим работа като шофьори на камиони в Австралия. Така, без да спираме да пътешестваме и без да се разделяме, ще си напълним отново касичката и ще продължим по море.

И накрая, но не на последно място, искам да спомена и нашите официални спонсори. Това са фирмите и индивидите, от които сме купили продукти или услуги през последната година и половина. Срещу отстъпка в цените, те фигурират на страницата на нашият блог. Надяваме се, че в бъдеще ще получим предложения за спонсорство и от български фирми, които биха искали да рекламираме продуктите им.

Също така имаме бутонче на страницата в блога (горе в дясно) за дарения. И когато някой щедър читател ни изпрати 5, 10 или 20$ настава празник на Фата Моргана. За нас стойността на всеки 1$ е огромна и оценяваме дори и най-минималният жест. 10$ за нас  означват сладолед за цялото семейство (и една биричка за Иво и той да се поглези).

 

Мая с купчина авокадота набрани в грата в Гваделуп

Мая с купчина авокадота набрани в грата в Гваделуп

 

За повече снимки и информация свързана с нашата яхта Фата Моргана прочетете тук.

.

В следващият епизод ще разкажа за това как се добрахме до Гватемала и първите ни впечатления от тази страна.

 

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

Share

Postcards from Martinique

Fort-de-France, Martinique

Fort-de-France, Martinique

From St. Pierre, after climbing up Mont Pelée, we sail south along the west coast of Martinique down to Fort-de-France, a big beautiful modern city with some remarkable old colonial buildings, where we stay for a couple of days, and then further south to Le Marin, the biggest yacht port we have ever seen.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

We drop anchor in front of the beach in one of the few anchorages, all full of boats, and we can’t believe how many charter catamarans are stationed at the many marina docks here. An impressive forest of masts.

.

.

The entire week we spend in Fort-de-France and then Le Marin we are trapped on the boat by a massive amount of rain mixed with yellow Sahara dust carried all the way from Africa by another tropical wave.

Rain in Le Marin, Martinique

Rain in Le Marin, Martinique

In the rare sunny moments between showers we hit the stores. Le Marin in Martinique is one of the shopping stations of the Caribbean. There are lots of marine stores conveniently located near the marinas where cruisers can find almost anything when the boat needs repairs, which is always. There are things that come from Europe as Martinique is part of France, and are much cheaper than in the USA, and other things that are much more expensive. Ivo finds parts that he could not find in America, like some little metal things for the trampoline, for example. We also find a secondhand spinnaker with a sleeve in excellent condition, apart from one small patch, for 150 euro, which is unbelievably cheap.

Our "new" spinnaker

Our „new“ spinnaker

Here is also Leader Price, one of the cheapest grocery stores since Puerto Rico where we stock up on cheap chocolate, pickles, frozen chicken, non-refrigerated milk, beer, wine, rum, and other essentials.

Because of the rain we cannot visit any waterfalls or go hiking in the mountains anywhere in the Fort-de-France and Le Marin area. But we have some good times and go exploring the St Anne area after we move there with our sailing buddies Mel and Caryn S/V Passages with whom we have been inseparable since Guadeloupe, over a month now. We sail together, hike together, shop together, snorkel together, we watch films and have dinners together, help each other, share rental cars and all the adventures that follow. We have become so attached, it’s hard to imagine ever cruising without them, the sweetest, most wonderful people.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

In St Anne we organize a small walk along the shore. It’s a beautiful sunny day and the forest path is nice and cool, populated by thousands of colorful crabs running away panicking as we walk through.

 

Forest crabs

Forest crabs

We get to a nice long beach and campground, no one around, except crabs. We spend the rest of the morning chilling at the beach.

Maya

Maya

At the beach with our friends Mel and Caryn

At the beach with our friends Mel and Caryn

St Anne, a small quiet village with stunning beaches and a big fancy resort, is the highlight of the entire region. We spend a few days walking around, snorkeling in the waters around the anchorage, watching the most beautiful sunsets.

.

.

The place is so photogenic, all pictures I take look like postcards.

Postcards from St Anne

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share