Къмпинг в Тайрона

Тайрона. Първа част

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

Наближавайки Колумбия с лодката ме лъхна онази позната прегоряла миризма на суха стара замя. Поех си дълбоко въздух за първи път вкусвайки с наслада горчивата невидима прах на Новия Свят. Какви ли градове, какви ли хора, каква ли природа ни очаква тук? Нямах търпение да се запозная със страната носеща името на Колумб, с тесните оживени улици на Санта Марта, с музеите и катедралите на Богота, с горещото родно селце на Габриел Гарсия Маркес, с водопадите в планините на Сиера Невада, с архитектурата на Картахена, с дивите плажове и маймуните в джунглите на Тайрона. Един месец далеч не е достатъчен да се обходи всичко, което Колумбия има да предложи на прашния пътешественик, може би и година няма да стигне… Нямахме време за губене.

Парк Тайрона

Парк Тайрона

Завърнахме се от Богата в Санта Марта късно вечерта и на следващата сутрин станахме към 6:00, стегнахме три раници с палатка, спални чували, 8 литра вода и консерви и потеглихме към Тайрона. Оставаха ни още 3 дена платен престой в скъпата марина и решихме да се възползваме от факта, че лодката е на сигурно място и да отидем на къмпинг в един от най-красивите и природноразнообразни паркове на Южна Америка.

Парк Тайрона, плаж Аресифе

Парк Тайрона, плаж Аресифе

От марината вървяхме петнайсетина минути до пазара, от където се качихме на автобус (6000 песос=2.50 $), който след 30 минути ни стовари пред портала на националният парк Тайрона. Вход за възрастни 35 000 песос или $15 (което си е голяма сума за Колумбия) и 20 000 песос или $8 за Мая. Входната такса е валидна за неограничен период, така че колкото повече дни останете, толкова повече „си я избивате“. На входа имаше още няколко туристи- хипарливи младежи с раници, които се качиха на едно микробусче за по 3000 песос или 1.20$ на човек до вътрешността на парка- последното място достъпно с кола. От там започват пътеките. Аз и Мая се насочихме към автобусчето като всички останали, но Иво ни спря възмутен.

– Никакво автобусче- от тук нататък вървим пеша!

– Само по 1 долар на човек е и ще ни спести 1 час вървене в жегата, не се излагай, хората ще си помислят, че сме луди.- казах аз, но напразно, за Иво всеки долар е ценен.

Пеша из гората с тежки раници

Пеша из гората с тежки раници

.

.

Тръгнахме по пътя и не след дълго автобусчето натоварено с десетина туристи, които ни изгледаха все едно сме големи глупаци, ни задмина и изчезна зад завоя. Вървяхме с наведени глави насред гъста джунгла, чиято влажна горещина се лепеше по кожите ни и скоро плувнахме в пот. Мая носеше дрехите на всички и две шишета вода по литър и половина, аз мъкнех тежки консерви с храна за трима за три дена и още две бутилки вода, а Иво се беше натоварил с голямата раница, в която се събраха трите спални чувала, палатката и още две бутилки вода.

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

Синя пеперуда Морф- мъртва край пътя

Внезапно чухме познатите далечни крясъци на черните ревящи маймуни, които за първи път срещнахме по един от ръкавите на река Полочик в Гватемала преди почти две години. Дълбоки гърлени ревове, от които всеки път ме побиват тръпки. Все едно сърдито чудовище повръща- каза Мая. Това се най-гръмогласните обитатели на джунглата, чиито адски стенания предупреждаващи натрапниците да стоят далеч от тяхната територия, могат да бъдет чути на километри. Продължихме по пътя с ококорени очи, ослушвайки се, докатао ревовете се засилват и скоро семейството гръмогласници се озоваха над главите ни! Няма нищо по-вълшебно от това да срещнеш погледа на диво животно, макар и да е намръщен и недружелюбен, като погледите на черните ревящи маймуни.

Черни ревящи маймуни

Черни ревящи маймуни

Малко по-нататък чухме други по-тънички, по-дискретни гласчета, преди да видим в клоните на дърветата от двете страни на пътя, съвсем наблизо до нас, дребни симпатични подобни на котенца с прическа „Айнщайн“ маймунки. За разлика от черните ревящи маймуни, които се срещат в Централна и Южна Америка, дребните маймунки-тити или cotton-top tamarin се срещат само и единствено в североизточната част на Колумбия (или горе-долу- само в Тайрона) и никъде другаде по света. Те са в списъка на критично застрашените от изчезване видове. Никога дори не сме се и надявали да видим и да чуем, камо ли да снимаме толкова рядък вид маймуна.

Маймуна-тити

Маймуна-тити

Малките Айнщайнчета изглеждаха разтревожени и подскачаха наляво-надясно из клоните на дърветата с резки движения, спираха внезапно и ни хвърляха по един сърдит поглед, надавайки пискливи звуци, наподобяващи на някой, който шумно си прочиства зъбите, в които има останала храна. Подскачаха наоколо без да се отдалечават и все ни наблюдаваха. Аз лично бих останала с тях. Завинаги. Как да продължи човек по пътя, когато едни от най-срамежливите, най-симпатичните горски обитатели на Колумбия не искат да си тръгнат първи?

Тити

Тити

Продължихме нататък.

– Кои са глупаците сега? Ние или тези от автобуса, дето не видяха нито една маймуна?- победоносно взе да ни натяква Иво.

Тити

Тити

И беше прав. Ако не бяхме тръгнали пеша в жегата, нямаше да видим нито черните ревящи маймуни, нито малките тити, нито един голям червен паяк, нито една умряла край пътя синя пеперуда- морфо, най-вероятно блъсната от автобуса… Само, когато човек върви, пътят го възнаграждава.

Маймуна-тити

Маймуна-тити

Мина повече от час преди да достигнем мястото, където започват тесните пътеки из джунглата. Туристите от автобуса отдавна бяха заминали напред. И отново без да им се налага да бъхтат пеша в горещината и влагата, защото от това място си бяха наели коне срещу по-малко от 20 долара на глава. И за нас имаше коне, даже с намаление ни ги даваха, ама Иво посочи краката си и нямаше нужда да казва нищо…

Кон под наем

Кон под наем

.

.

Изминаха още два часа. Вървяхме в нещо като каньон образуван от конския трафик в песачливата земя, прескачахме сиви гранитни канари, паднали дървета и пътеките на мравките-листорезачи.

Каньон

Каньон

.

.

Мравки листорезачи

Мравки листорезачи

Мравки-листорезачи

Мравки-листорезачи

Вече минаваше обяд. Жегата беше непростима дори в сенките на джунглата. Целите бяхме плувнали в пот- едри капки, които се стичаха в малки ручейчета по лицата и ръцете ни, попиваха в дрехите ни и се вливаха в обувките ни. Скоро тениските и панталоните ни натежаха като че ли сме ги потопили в кофа с пот и сме ги облекли без да ги изcтискваме. Преполовихме водата за пиене- добре, че бяхме взели толкова много.

Мая

Мая

зеленина

зеленина

Срещнахме още един вид маймунки, които бяха заети да махат изсъхналите листа от една палма. Дърпаха ги с ръце много енергично и ги пускаха от високо на земята до нас, ровейки за бубулечки в основата им. И те също крещяха нещо недоволно по наш адрес. Иво и Мая се опитаха да комуникират, доста успешно, ако питате мен, дано не са ги обидили…

Маймуна

Маймуна

Освен неочакваната ни среща с тези маймунки, случайно попаднахме и на едно индианско селце, до където конете не ходят, разбира се. Водени от любопитство кривнахме от основния път по една скрита много малка пътечка.

Индианско село

Индианско село

.

.

Внезапно- две кокошки ровят в земята и не ни обръщат внимание. По-нататък- угаснало огнище и дрехи съхнат на големи канари. Няколко малки кръгли и една квадратна къщи,  направени от дървета и кал и с коносообрани покриви от палмови листа. Навес с хамаци. В един от хамаците спи индианец от племето Когуи! От една от къщите се подаде младо момиче в бяла роба и две малки полу-голи деца, които ни гледаха с любопитство и недоверие. Без да кажат нито дума и без да ни изтърват от поглед, готови да се скрият обратно в колибката, ако се наложи.

.

.

.

.

Индианци от племето Когуи

Индианци от племето Когуи

Не ни беше мястото тук и не искахме да тревожим тайните на това омагьосано място. Побързахме да се върнем обратно на основната пътека, предназначена за туристите. По това време вече бяхме напълно зашеметени от толкова много внезапни срещи с диви животни и хора. Вече нямаше да се учудим и даже очаквахме ягуар, динозавър или извънземно да ни пресече пътя.

Мария- от племето Когуи. Вървеше в гората успоредно на пътеката и излезе, когато я извиках с думите: Чоколате? С нея имаше още едно дете, което не посмя да излезе от гората. Мария обеща да раздели шоколада със сестричката си.

Мария- от племето Когуи. Вървеше в гората успоредно на пътеката и излезе, когато я извиках с думите: Чоколате? С нея имаше още едно дете, което не посмя да излезе от гората. Мария обеща да раздели шоколада със сестричката си.

Най-сетне пристигнахме до една поляна, където под навес от палмови листа имаше десетина палатки и няколко хамака. Това е първият от няколкото къмпинги в Тайрона. Седнахме да починем в ресторанта и си разделихме една скъпа кола, полюбувахме се на плажа Аресифе, където нямаше жива душа, защото къпането тук е забранено (след като няколкостотин души са се удавили в силното течение и големите вълни).

Първи къмпинг

Първи къмпинг

Душове

Душове

Мая в ресторантчето

Мая в ресторантчето

.

.

.

.

.

.

.

.

Продължихме към следващия плаж, наречен Ла Писина (басейна)- лагуна заобградена от рифове и скали, спиращи вълните- чудесна за къпане. Тук спряхме за час-два да се разхладим в приятните води на Карибско море и да си изсушим малко дрехите. Няма нищо по-прохладно, по-освежаващо, по-отмарящо след дългото вървене в прах и горещина от морето… Тук също така започнахме да срещаме и останалите туристи.

плаж Ла Писина

плаж Ла Писина

.

.

хубава гледка...

хубава гледка…

.

.

Брадорасло

Брадорасло

Към 3:00 следобед отново си облякохме потните дрехи, чорапи и тежки обувки и освежени, но изтощени от вървене с големите раници, пак потеглихме. Още половин час преход през палмова гора преди крайната ни цел- Ел Кабо.

.

.

Кокосова гора. Тук видяхме най-много кокосои орехи не едно място

Кокосова гора. Тук видяхме най-много кокосои орехи не едно място

Мира и Мая

Мира и Мая

Тайрона е национален парк обхващащ територия от 12 хиляди хектара в полите на Сиера Невада в Санта Марта с 3 хиляди хектара от най-биоразнообразната крайбрежна зона в Америка. С многобройни пусти плажове, сини карибски води, тропически джунгли и дъждовни гори, дом на стотици видове животни и птици, това е едно от най-дивите и най-красиви кътчета на Южна Америка.

Мая и Иво

Мая и Иво

А Ел Кабо е безспорно диаманта в короната.

Ел Кабо

Ел Кабо

Къмпинг Ел Кабо

Къмпинг Ел Кабо

– Тук ще бъде България!- рече Иво и двамата с Мая се заеха да разпъват палатката, докато аз имах за задача да документирам събитията с фото-апарата.

Мая и Иво опъват палатката

Мая и Иво опъват палатката

Мая и Иво горди

Мая и Иво горди

Мая се чекне в палатката

Мая се чекне в палатката

Мая оправя спалните чували

Мая оправя спалните чували

Само ние и още три двойки от многобройните къмпингари си мъкнеха собствените палатки. Останалите- поне 30-40 човека от цял свят, най-вече Германци и Австралийци си плащаха за палатка или хамак под наем, като „най-готиното“ място за хамак под наем беше малката колибка на скалите сред морето- най-сниманата отличителна черта на Ел Кабо.

.

.

.

.

.

.

Ел Кабо, Тайрона

Ел Кабо, Тайрона. В малката „къщичка“ на скалите се намират хамаците под наем.

Една палатка под наем на вечер на човек е около 15$, хамак е около 10$, а ние, въпреки, че си имахме палатка плащахме по 6$ на човек (Мая-безплатно) наем на вечер за привилигията да си я опънем в Ел Кабо.

Нашата палатка нощем

Нашата палатка нощем

Колкото и да мрънкаме, струваше си. Тук си прекарахме два от най-красивите, най-щастливите, най-перфектните дни в живота ни.

Иво и Мая край огъня

Иво и Мая край огъня

Мая хапва равиоли от консерва

Мая хапва равиоли от консерва

Мая с маршмелоу

Мая с маршмелоу

Тайрона рано сутрин на Ел Кабо

Тайрона рано сутрин на Ел Кабо

Къмпингът се събужда

Къмпингът се събужда

.

.

Мая и Мира готови за поход високо в планината до Ел Пуеблито (половин ден)

Мая и Мира готови за поход високо в планината до Ел Пуеблито (половин ден)

Иво помага на Мая през канарите

Иво помага на Мая през канарите

Мая

Мая

Мира и Мая

Мира и Мая

.

.

.

.

Черно колибри

Черно колибри

Мира и Мая обичат да прегръщат големи дървета

Мира и Мая обичат да прегръщат големи дървета

Иво обича да бере диви портокали

Иво обича да бере диви портокали

Пуеблито е малко изоставено индианско селце (не живеят индианци), където туристите от Тайрона могат да се разходят и да видят къщите на индианците. До тук се стига за 2-3 часа стръмно изкачване- труден терен с канари през цялото време; вертикално катерене.

Пуеблито е малко изоставено индианско селце (не живеят индианци), където туристите от Тайрона могат да се разходят и да видят къщите на индианците. До тук се стига за 2-3 часа стръмно изкачване- труден терен с канари през цялото време; вертикално катерене.

Пуеблито

Пуеблито

Номадите в Тайрона

Номадите в Тайрона

обратно на плажа

обратно на плажа

Иво си почива след дълъг изморителен поход до Пуеблито

Иво си почива след дълъг изморителен поход до Пуеблито

Мая прави пясъчен октопод

Мая прави пясъчен октопод

Иво реже кокоси

Иво реже кокоси

Мая пие кокоси

Мая пие кокоси

Червена катерица в палмите

Червена катерица в палмите

Мравки-листорезачки

Мравки-листорезачки

.

.

Залез. Втора вечер

Залез. Втора вечер

.

.

Още една рядка птица

Още една рядка птица

.

.

Тайрона, Ел Кабо

Тайрона, Ел Кабо

 

Facebook/The Life Nomadik

Share

Nomadik 2014

Our Nomadik 2014

.

.

12 unforgettable months

2014 was a fantastic Nomadik year. We could have never imagined all the places we visited, all the people we met, all the things that happened to us. We became better sailors, and in our small but complicated school (the world) where everyone is a teacher, we learned so much.

∼∼∼

2014 беше една фантастична номадска година. Никога не бихме могли да си представим местата, които посетихме, хората, които срещнахме, нещата, които ни се случиха. Станахме по-добри моряци и научихме толкова много неща в училището на живота.

.

.

January – The Bahamas

We met iguanas, swam with pigs, snorkeled in a famous underwater grotto.

∼∼∼

Срещнахме игуани, плувахме с прасета и се гмуркахме в световно известна подводна пещера.

.

Swimming with pigs, Bahamas

February – The Bahamas

We spent some time at an all-inclusive cruise ship island (for free), fixed a hermitage damaged by a lightning, and we met a whale.

∼∼∼

Прекарахе си няколко незабравими дни на един остров, където спираха големи круизове, участвахме в ремонта на повредено от светкавица манастирче и срещнахме кит.

.

Bahamas

March – The Bahamas

We found an underwater piano, visited the deepest saltwater blue hole in the world, and spent some time in the most remote lagoon populated by hundreds of flamingos.

∼∼∼

Намерихме подводно пиано, посетихме най-дълбоката соленоводна синя дупка в света и постояхме известно време в едно от най-отдалечените безлюдни заливчета, където гнездяха стотици фламингота.

.

Mayaguana, The Bahamas

April – Dominican Republic

We visited the lowest Caribbean saltwater lake where crocodiles live, the first New World settlement, and the first New World capital-Santo Domingo. We jumped and swam down a river with 27 waterfalls, we learned to surf with new friends and we climbed the highest Caribbean mountain.

∼∼∼

Посетихме най-ниското карибско соленоводно езеро, дом на крокодили, първото селище на Новият Свят и първата столица на Новият Свят- Санто Доминиго. Скачахме и плувахме надолу по една река с 27 водопада, научихме се да караме сърф с нови приятели и изкатерихме най-високият връх на Карибите.

Our guide Maya on the mule and Evo

Our guide Maya on the mule and Ivo on the way to Pico Duarte

May – Puerto Rico, Spanish Virgin Islands

We toured the old city of San Juan, its massive forts and narrow streets, and then we sailed to the Spanish Virgin Islands for some more fun with good old friends who came to visit.

∼∼∼

Разходихме се из старият град на Сан Хуан, из масивните крепости и тесните улички. После отплавахме към Испанските Вирджински Острови, където се забавлявахме със стари приятели, които ни дойдоха на гости.

.

El Morro, Puerto Rico

June –The US Virgin Islands, The British Virgin Islands, Saba, St Marten, St Barths

World famous beaches were and the most stunning snorkeling at the Baths. We stopped at Saba, the most impossible island, and we instantly fell in love with it. We bought the cheapest beer and the best cheese in St Marten and we went for a walk in St Barths.

∼∼∼

Световно известни плажове и най-невероятните места за гмуркане. Минахме през Саба, един невъзможен остров, в който се влюбихме от пръв поглед. В St Marten купихме най-евтината бира и най-вкусното холандско сирене.

Saba. View form Scout's Place bar and restaurant

Saba. View form Scout’s Place bar and restaurant

July – St Kitts and Nevis, Montserrat

We hauled out the boat for a quick bottom job in St Kitts, an island where green monkeys roam in the forests. In Montserrat we witnessed what an active volcano can do to a city.

∼∼∼

В St Kitts изкарахме лодката на суша за да изстържем и боядисаме корпусите. На острова с богата дива природа имаше маймунки. В Montserrat станахме свидетели на разрухата причинена от вулкана на бившата столица.

Verevet Monkey, St Kitts

Verevet Monkey, St Kitts

August – Antigua and Barbuda, Guadeloupe

In Antigua was Carnival time with new friends. It was also time to say good bye to our son Viktor… In Barbuda we found ourselves alone with sea turtles and frigate birds on a 12-mile long pink beach. In Guadeloupe we found another active volcano, and lots of waterfalls.

∼∼∼

В Антига имаше карнавал. Там също така се разделихме с нашият син Виктор… В Барбуда се озовахме сами с морски костенурки и морски птици- фрегати на 20 километров розов плаж. В Гваделуп надникнахме в гърлото на действащ вулкан и посетихме няколко водопада.

Barbuda

Barbuda

September – Dominica, Martinique

Dominica “The Nature Island” is truly unique. We hiked up Morne Diablotin, the most terrible and surreal hike, to Boiling lake, the second largest crater-lake in the world, we jumped in the pools of waterfalls, we snorkeled in a bubbling volcanic reef. In Martinique we made new friends, and did some shopping.

∼∼∼

Доминика- природният остров, е уникален. Изкачихме най-високият връх там и се рзходихме до Врящото езеро, второто най-голямо врящо кратерно езеро в света, скачахме от водопади, гмуркахме се във вулканичен риф. В Мартиника се запознахме с нови приятели и си напазарувахме бира, шоколади и кисели краставички.

Fort de France, Martinique

Fort de France, Martinique

October – St Lucia, Grenada

After a short visit to the Pitons in St Lucia, we finally arrived in Grenada, the most incredible cruising community, hundreds of sailboats, cruising families with children, tons of friends for Maya. We had the best community events, activities and celebrations.

∼∼∼

След кратък престой в St Lucia, най-сетне пристигнахме в Гренада, където намерихме общност от крузъри, стотици лодки и мореплавателски семейства, нови приятели за Мая. Участвахме в най-различни организирани събития и празненства.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

November – Trinidad and Tobago, Barbados

Trinidad surprised us with its rich nature, history and culture. We visitеd the largest natural deposit of asphalt in the world Pitch Lake, a Hindu temple built in the sea, a nature center home of thousands of hummingbirds, and the Carony swamp where the scarlet ibis lives. Tobago charmed us with its small secluded fishing villages and beaches. And in Barbados we found the most stunning shores and we visited caves.

∼∼∼

Тринидад ни изненада с богатата си природа, история и култура. Посетихме асфалтеното езеро, индуски темпъл построен в морето, природен център, където имаше хиляди разноцветни колибрита и едно блато, където наблюдавахме алени ибиси. Тобаго ни очарова с малките си крайбрежни селца и плажове. А в Барбадос намерихме поразителни скалисти брегове и посетихме пещери.

Ivo in Tobago

Ivo in Tobago

December – The Grenadines

In Bequia we found old friends again and we spent Christmas together. We also had the most beautiful spiritual experience swimming with sea turtles.

∼∼∼

В Бекия се срещнахме отново със стари приятели и си отпразнувахме Коледа заедно. Край едно малко островче на Гренадините плувахме с морски костенурки- прекрасно спиритуално изживяване.

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

Mira with a hawksbill sea turtle, the Grenadines

The journey continues into 2015: St Marten to St John, Puerto Rico, Columbia, Panama, Central and South America and beyond!

Share

Училището на Мая в Гватемала

Предишният път ви разказах за първите ни впечатления от Гватемала.

Седма глава. Училището на Мая и празненствата по случай денят на независимостта в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Мая и нейните нови съученички в Гватемала

Септември, 2013

„Добро утро, ученици! Това е вашата нова съученичка, Мая. Тя ще бъде с нас в четвърти клас. Мая идва от друга държава. Ние всички трябва да се постараем тя да се чувства добре дошла в нашата страна, Гватемала. Винаги се радваме, когато някой от друга държава идва да учи в нашето училище. Това означава, че те искат да научат за нашата държава, история, култура и език. Но и ние също научаваме от тях за техните държави и култури. Чуждестранните ученици обогатяват нашите познания за далечните места по света. Днес ние имаме щастието да посрещнем Мая в нашият клас. Добре дошла в четвърти клас, Мая! Луис-Педро, донеси един чин за Мая от съседната стая и гo сложи ето там.“

El profe Esuardo и неговият клас.

El profe Esuardo и неговият клас.

Обърнат към класа, Мая от лявата му страна с поглед забит в пода, сърцето и препускащо от вълнение, el profe Estuardo, усмихнат и с ръка почиваща върху рамото и, представи новата ученичка. Тя не разбра нито дума от това, което той каза на испански, но аз разбрах и никога няма да го забравя. Надничах през отворената врата на класната стая с просълзени очи. Двайсетина деца в униформи между 8 и 14 годишна въздраст стояха изправени, неподвижни и слушаха внимателно и с уважение техният учител, втренчени в Мая.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Първият ден на Мая в училището. Децата я наобиколиха и разпитаха с помощта на Нойял, приятелка на Мая, която също живее на лодка и знае английски и испански.

Съучениците на Мая в Гватемала

Съучениците на Мая в Гватемала

Мая започна училище два дена след като пристигнахме в Rio Dulce. Процесът по записването отне по-малко от 2 минути. Появих се в училището, срещнах се с господин Естуардо и го попитах дали има възможност Мая да учи в четвърти клас. Разбира се, че може, няма проблем, каза той с усмивка и тя започна на следващият ден. Никакви документи, фотокопия на документи и най-важното- никаква такса за записване. Началното образование в Гватемала е безплатно, дори и за чужденци. Единственото, което трябваше да осигурим беше няколко тетрадки и униформа-пола и бяла ризка или тениска. Купихме специален плат за полата и местната шивачка я уши за 1 ден, след като внимателно взе размерите на Мая.

Шивачката на селото взима размери за училищната униформа на Мая

Шивачката в селцето El Relleno

Шивачката в селцето El Relleno

През следващите два месеца Мая посещаваше всеки ден основното училище в селцето El Relleno заедно с още няколко деца-крузъри като нея живеещи на лодки в заливчето на Rio Dulce. Научи нови неща по математика и малко испански, но най-важното, което получи беше уникалното изживяване от общуването с деца от друга култура на нейната възраст.

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Първият учебен ден на Мая в Гватемала

Училището беше дълга едноетажна сграда под огромно дърво сейба-националното дърво на Гватемала. В четири класни стаи подредени в редица, с перманентно отворени врати, прозорци с решетки и без стъкла, около 60-ина местни деца между 5 и 14 годишна възраст се събираха в смесени класове през седмицата между 7:40 и 12:30ч. Няколко кльощави слънчасали селски кучета също посещаваха класовете ежедневно влизайки и излизайки през отворените врати на класните стаи с увиснали надолу муцуни, без никой да им обръща внимание и от време на време се затичваха да подгонят някоя заблудена кокошка влязла по погрешка в училищният двор в търсене на бубулечки.

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

Класна стая в основното училище в El Relleno, Rio Dulce, Guatemala

 

Училищният двор беше покрит с дребен чакъл и кални локви, палмови дървета и храсти обсипани с едри ярки цветя, които никога не преставаха да цъфтят в горещият влажен въздух на Rio Dulce. В междучасията децата, подобно на всички деца по света, тичаха из двора, а жени от селото пристигаха да продават леки закуски: coquitos (портокалови половинки поръсени с пипер) jugo (сокчета в найлонови торбички), heladitos (малки домшно направени сладоледчета) и tortillas (царевични питки).

Мая играе на гоненица в междучасието

Мая играе на гоненица в междучасието

Хайде на закуските!

Хайде на закуските!

Повечето деца от селото вървяха пеша до училището, но имаше и такива, които живееха в къщички край брага на реката и нямаха достъп по суша до селото и училището. Те се придвижваха с училищната lancha ( лодка подобна на училищен автобус), която минаваше всяка сутрин и събираше децата (безплатна услуга). Училищната лодка-автобус минаваше и покрай нас и така Мая заминаваше на училище всеки ден- по вода. Заедно с нея в един клас беше и новата най-добра приятелка на Мая от съседната лодка- Нойял.

Мая в очакване на училищният "автобус"

Мая в очакване на училищният „автобус“

Мая в училищната лодка-автобус

Мая в училищната лодка-автобус

Въпреки, че в началото Мая не разбираше думичка на испански, само след 2 седмици тя подготви устно изложение на испански за националното цвете на Гватемала- La Monja Blanca (орхидея наречена Бялата Монахиня) и рецитира пред цялото училище, по микрофон, по време на празненствата по случай националният ден на Гватемала.

Съученички

Съученички

…………

Гватемала-кратка истоия

Cuauhtēmallān (място с много дървета) в централната част на Латинска Америка е люлката на майската цивилизация с монументални руини насред тропически гори. Едно от най- биоразнообразните кътчета на планетата.

La Conquista (Завладяването)

Имало едно време един вълшебен принц направен от камък в мястото с много дървета- Текун Уман. Един ден от корема на голям кораб се появило ужасно божество, като червено слънце, дошло да ограби земята и душите на царевичните хора и да унищожи техният принц- Текун Уман.
Започнала жестока битка между Текун Уман с неговите смели войни и капитан Педро де Алварадо с неговата блестяща на слънцето армия и гръмотевични оръжия. Текун Уман не се предавал, атакувал отново и отново, но накрая паднал смъртно ранен. Когато умрял, мрак се спуснал над мястото с мнгого дървета.

Колонията

Мрак се спуснал над мястото с много дървета в продължение на дълги години нарушаван само от проблясъците на огньове, в които горели царевични хора и древни майски божества.

Независимост

На 15 септември 1821г. Гватемала се провъзгласява за независима от испанската корона държава.

 

Празненства послучай независимотта на Гватемала

Днес празненствата по случай независимостта на Гватемала са грандиозни. След няколко седмици подготовка цялата нация празнува в продължение на няколко дни и нощи.

.

.

Празненствата в Rio Dulce стартираха с конкурс за красота в училището на Мая. Момиченца избрани предварително представляваха всеки клас. След това всички останали деца от училището се наредиха на опашка пред урните и гласуваха тайно за да изберат най-красивото момиче с най-пищната рокля, което не беше лесно, защото всички бяха прекрасни.

Галерия на Мини-Миските

.

 

.

.

.

.

.

.

 

.

profe Estuardo y Estrella

profe Estuardo y Estrella

В продължение на две седмици децата от училището разделени на екипи практикуваха различни национални танци. В деня на празненството момичетата и момчетата се появиха облечени в национални носии наречени trajes и танцуваха пред родители и приятели на баскетблното игрище под моста. Беше незабравимо и всички се прадставиха чудесно, но най-малките- 5 годишните обраха най-многото овации.

Мая и Нойял

Мая и Нойял в традициони носии от района на езерото Изабал, Гватемала

 

Танцов състав пети клас

Танцов състав пети клас

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Танцов състав първи клас. Сладури! Русото дете е Ловам, братчето на Нойял.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Мая, нейните съученици и господин Естуардо.

Въпреки, че на много места по света традиционните костюми са вече заменени със съвременни дрехи, в Гватемала жените потомки на маите все още носят ежедневно и с гордост националните си носии, които се различават по цвят и модел от село на село.

Женски традиционни облекла от Гватемала

 

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

Нойял, София и Мая в традиционни облекла от Гватемала

.

.

.

.

.

.

.

.

В района на езерото Изабал женските традиционни дрехи се състоят от дълги тежки плисирани поли-corte и ярки дантелени блузи- huipil. Въпреки, че почти всичко в Гватемала е изключително евтино, платовете за полите са доста скъпи, както и дантелените блузи. Но не се наложи да купуваме носия, защото една много мила жена ни услужи за няколко часа с нейната пола и блуза, за да може Мая да участва в танца, който така старателно репетирахме дни наред.

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

Мая в традиционна носия от Гватемала. (Нямам снимки от танца, защото снимах с видео)

За разлика от женските традиционни облекла, които са ежедневните дрехи на голяма част от жените в Гватемала, мъжките национални костюми са на изчезване заменени от дънки и тениски. Но по случай танците всички момчета от училището се появиха облечени в традиционни облекла- бели памучни панталони и блузи с широки ръкава и с червени пояси и със сламени широкополи шапки. Красавци! Танците и повечето други мероприятия във връзка с празненствата се проведоха на баскетболното игрище под големият циментов мост, където бяха инсталирани огромни тонколони.

 

Мъжки нациионални носии от Гватемала

 

.

.

.

.

.

.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

Момчета от училището в национални носии по време на фестиал на народните танци в Рио Дулсе, Гватемала.

.

.

 

На следващият ден се организира една доста инересна, трудна и опасна игра- palo ensebado. Тази древна традиция започнала в Неапол, Италия датира от 16 в. В Испания и други европейски държави ритуалът е известен като el árbol de mayo и la cucaña- церемония символизираща плодородие. С пристигането на испанските конквистадори и католическата религия в Новия Свят ритуалът бил приет и от местното население. Но днес традицията вече е загубила религиозното си значение и се е превърнала в игра, в опасно предизвикателство по време на панаири и празненства.

El Palo encebado -Побит кол.

El Palo encebado -Побит кол в двора на училището

С камион докараха 10-метров дънер, намазаха го обилно с маргарин, след което децата помогнаха да го изправят и забият в двора на училището. На върха предварително прикрепиха затворен плик съдържащ 200 кецала (около 28 $, което е огромна сума за там). Децата се разделиха на два екипа- момчета срещу момичета и през следващият час-час и половина се мъчиха да се покатерят до върха на кола. Най-успешната стратегия беше да формират няколкоетажни пирамиди, катерейки се едни върху други, като най-големите деца стояха в основата на пирамидата, а най-дребните се катереха най-отгоре. Но маргаринът наистина затрудняваше задачата им и след много викане и смях, пирамидите се срутваха една по една. Но накрая екипът на момичетата спечели успявайки да се задържат натрупани на 5 нива. Мириям, момичето, което достигна плика с парите грабна наградата и почерпи всички в екипа с бонбони и сладолед.

.

.

.

.

Победителката Мириям

Победителката Мириям

Празненствата приключиха с епичен банкет за цялото село. Кметът изпрати подарък- мъжко теле. Бичето пристигна в малко ремарке и беше закарано в съседното село, където е кланицата. Тъй като всички вече бяха свикнали с моето фотографско присъствие навсякъде, ми позволиха да придружа телето до кланицата и да снимам традиционната церемония по жертвопринушението, но за нещастие тя се отложи и се проведе чак в 3:00 ч. през нощта, така че неможах да присъствам и да снимам…

Бичето подарък от кмета на селото

Бичето подарък от кмета на селото

На следващият ден хората от селото се събраха на барбекю под моста. Раздаваха царевични питки, боб, зелева салата и печено телешко на корем. Цялото село се нареди на опашка, както и гости от съседни села.

Скара-бира за цялото село

Скара-бира за цялото село

Мира разговаря с две жени дошли а празненствата от друго село.

Мира разговаря с две жени дошли за празненствата от друго село.

Вечерта организираха дискотека на баскетболното игрище под моста (пуснаха любимата на Мая латино-песен Но-но-но,-коко-но,-коко-но), която завърши с посрещането на факлите.

В разгара на танците

В разгара на танците

La marcha de antorchas- походът на факлите, е най-грандиозната традиция по случай денят на независимостта на Гватемала символизираща прогонването на мрака и краят на колонията. Хиляди ентурсиасти от цялата държава и гости от други страни участват всяка година в организирани маратони, които продължават повече от 18 часа. Хора на всякакви възрасти излизат на улиците и тичат километри с факли в ръце. Участниците от нашето село стартираха в 5 сутринта, тичаха до границата с Хондурас, която е на повече от 50 км и се завърнаха към полунощ. Ние (цялото село) ги посрещнахме на моста. Гледката беше незабравима- стотици тичащи хора, изморени, запотени и устремени носещи запалени факли се зададоха в далечината и озариха нощта.

Завръщането на факлите

Завръщането на факлите

Вечният огън на независимостта

Вечният огън на независимостта

 

 

 

Празненства в Марио Марина

Но не само местните отпразнуваха денят на независимостта в Rio Dulce. В почти всички марини в околността гринго-крузърите също си организираха многобройни фиести.

Отпразнуването на 192-годишнината от независимостта на Гватемала стартира рано сутринта в Марио Марина с турнир по волейбол. Шест екипа се надиграваха в продължение на 2 часа, като екипи отпадаха един по един. Екипът на Los Invencibles (Непобедимите) спечели, разбира се. Иво игра в екипа на Непобедимите, разбира се.

Турнир по волейбол в Марио Марина

Турнир по волейбол в Марио Марина

Следваха игри за деца- подхвърляне на сурови яйца и замерване с балони пълни с вода, пинята и всякакви други надпревари. Мая участва във всички игри и спечели сума ти бонбони от пинятата.

Екип "Пинята"

Екип „Пинята“

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Мая разбива понятата, която е пълна с бонбони.

Накрая завършихме празненствата с кокоша лотария. От някъде докараха една доста изплашена кокошка и я освободиха в центъра на голям картон разграфен на квадрати с номерца. Участниците в лотарията си бяха написали имената в предварително избрано квадратче срещу 10 кецала. После зачакахме кокошката да се изака и така да определи печелившото квадратче. Самоче на кокошката съвсем не и се акаше в момента… Беше толкова стресирана, че остана неподвижна и констипирана с параноичен поглед в центъра на картона наобиколена от тълпа от хора, които постоянно я притесняваха. Едни се опитваха да я примамят към техните квадратчета с ориз, други и предлагаха разхлабващи салатки. Една жена даже и направи релаксиращ масаж, но нищо не проработи. На два пъти кокошката абсолютно неочаквано и от лежащо неподвижно състояние се стрелна измежду тълпата пробивайки защитата в най-уязвимата част на кръга от хора и панически се втурна из градината в зиг-заг. Хич не беше лесно да я изловят и върнат обратно в средата на картона. Като цяло, беше болезнено да гледаме как измъчват горкото животинче. Ако това се беше случило в Америка например, кокошката със сигурност щеше да осъди всички участващи в лотарията и половината от зрителите за нарушени животински права, но не беше Америка… В крайна сметка освободиха кокошката жива и здрава и силно стресирана, но с непокътната чест, без да се е наакала на публично място.

Кокошката, която имаше запек...

Кокошката, която имаше запек…

 

Можете да намерите предишните статии на български и историйки от нашите пътешествия в долната част на следната страница: Екипажът

.

Ако имате въпроси или коментари можете да ни пишете в кометарите тук или да ни намерите във Фейсбук: Facebook/The Life Nomadik .

 

Не забравяйте да ни харесте във Фейсбук и да споделите тази страница с вашите приятели!

Мерси от екипажа на Фата Моргана!

 

Share

Sailing St Lucia

[codepeople-post-map]

St Lucia is our next stop down the Windward Island chain. An independent island-state, St Lucia was once a French colony and much of its heritage is from the time when large estates were run by plantation owners of French origin whose descendants still live here. After the French Revolution, many Royalists on the island were executed and the slaves freed, but then Napoleon came to power and reestablished slavery…

Pirate ships in St Lucia

Pirate ships in St Lucia

 

When the British invaded the island in 1803 St Lucia became a British colony. In the mid-twentieth century, Saint Lucia joined the West Indies Federation (1958–1962) when the colony was dissolved. In 1967, Saint Lucia became one of the six members of the West Indies Associated States, with internal self-government.In 1979 St Lucia became fully independent.

St Lucia

St Lucia

Rodney Bay is less than 25 NM south from St Anne in Martinique. We arrive there after a nice short sail and not one but two dorados at the end of our fishing poles. Dorados, or maj-maji are often swimming around in schools and often if you have two fishing lines out you catch two fishes at the same time, like we did.

Two fishes are better than one

Two fishes are better than one

There is some happy panic for a few moments aboard fata Morgana, Ivo reeling in one line, me pulling the other, Maya running around helping, bringing things, releasing the sheets, trying to slow down the boat. But it’s all worth it!

maji maji stakes

maji maji stakes

We have the tastiest fish for supper that evening, grilled on the BBQ, in the company of our friends Mel and Caryn, watching the most beautiful sunset at Rodney Bay, better than any TV show. And another fish in the fridge.

Sunset in St Lucia

Sunset in St Lucia

We spend a few lazy days in St Lucia. It’s a beautiful lush tropical island with some dramatic looking hills and mountain peaks.

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Contemplating the two Pitons, St Lucia

Rodney Bay is a popular port of entry for yachts in St Lucia and the most comfortable and safe anchorage in the country, even though in St Lucia it is always a good idea to lock your boat and to pull up you dinghy or kayak at night, as theft is unfortunately a common occurrence. Here we meet the fruit guy and the basket guy coming right up to our boat to offer their merchandise.

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

The Fruit Man in Rodney Bay, St Lucia

We end up giving the basket man, John Marley, the fish heads and middle bones which he uses to make soup for himself and the dog.

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

John Marley, the basket man, Rodney Bay, St Lucia

From here we take the bus to the capital Castries, a 20 minute ride. This is the biggest city in St Lucia and it has some nice colonial buildings which house duty-free shopping malls visited by thousands of tourists who arrive here daily by big cruise ships.

 

 

Street in Castries, St Lucia

Street in Castries, St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

Spice Market, Castries St Lucia

We also take a much longer and hip-hoppier bus ride to the town of Soufriere further south. I ride next to a magical Rasta herbal doctor, who shows me his certificate of competence, and tells me all about his history and how he got his supernatural healing powers as a kid, when he used to live with his grandma. He was ill, lying in bed, feeling very down, when suddenly hundreds of angels appeared all around his bed. They were in the form of bees. The master-angel, tallest of them all, spoke to him and granted him healing powers. Today Ras Bico can cure anything. With coconuts and green oranges he can terminate your diabetes. With his plants, herbs, and special prayers he can heal your cancer, rheumatism, hypertension, and inflammation. „Ganja is my best herb, man“, told me Ras Bico that day on the bus to Soufriere.

Ras Bico, the herbal healer

Ras Bico, the herbal healer

Once the capital of the island-state, Soufriere is today a very quiet town with a small deep anchorage populated by fishing boats. We heard that this anchorage is unsafe, many boats got boarded at night and robbed.

 

Town of Soufriere, St Lucia

Town of Soufriere, St Lucia

The bay of soufriere st lucia

The bay of Soufriere st Lucia

Yet, this is a place with a stunning view attracting a lot of tourists. Just south of the town are the two pitons: Petit Piton and Gros Pitons, two mountainous volcanic plugs.

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

Maya, Mira, Ivo, Caryn and Mel

A volcanic plug is a volcanic landform created when magma hardens within a vent on an active volcano causing an extreme build-up of pressure. With time, erosion removes the surrounding rock while the erosion-resistant plug remains, which results in an upstanding landform. There are many such volcanic plugs all over the world and they are all very beautiful.

Petit Piton, St Lucia

Petit Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

Gros Piton, St Lucia

The ones in St Lucia, Petit (little) Piton and Gros (big)Piton are standing like perfect cones, especially the little one, covered in lush green tropical vegetation. We walk around farmlands at the foot of the pitons, and we try some strange new fruits, like plums, only sweeter.

Trying plums in St Lucia

Trying plums in St Lucia

After a few days, we are ready to sail to Grenada, where Ivo and Mel are planing to install some big solar panels on S/V Passages.

 

.

Did you like this post? Find some more stories about our great Caribbean adventures:

Hiking up Mont Pelee in Martinique

Hiking up to the Valley of Desolation and Boiling Lake in Dominica

Snorkeling in Champagne Reef, Dominica

Visiting waterfalls in Guadeloupe

 

Share

Postcards from Martinique

Fort-de-France, Martinique

Fort-de-France, Martinique

From St. Pierre, after climbing up Mont Pelée, we sail south along the west coast of Martinique down to Fort-de-France, a big beautiful modern city with some remarkable old colonial buildings, where we stay for a couple of days, and then further south to Le Marin, the biggest yacht port we have ever seen.

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

Catamarans on dock at Le Marin, Martinique

We drop anchor in front of the beach in one of the few anchorages, all full of boats, and we can’t believe how many charter catamarans are stationed at the many marina docks here. An impressive forest of masts.

.

.

The entire week we spend in Fort-de-France and then Le Marin we are trapped on the boat by a massive amount of rain mixed with yellow Sahara dust carried all the way from Africa by another tropical wave.

Rain in Le Marin, Martinique

Rain in Le Marin, Martinique

In the rare sunny moments between showers we hit the stores. Le Marin in Martinique is one of the shopping stations of the Caribbean. There are lots of marine stores conveniently located near the marinas where cruisers can find almost anything when the boat needs repairs, which is always. There are things that come from Europe as Martinique is part of France, and are much cheaper than in the USA, and other things that are much more expensive. Ivo finds parts that he could not find in America, like some little metal things for the trampoline, for example. We also find a secondhand spinnaker with a sleeve in excellent condition, apart from one small patch, for 150 euro, which is unbelievably cheap.

Our "new" spinnaker

Our „new“ spinnaker

Here is also Leader Price, one of the cheapest grocery stores since Puerto Rico where we stock up on cheap chocolate, pickles, frozen chicken, non-refrigerated milk, beer, wine, rum, and other essentials.

Because of the rain we cannot visit any waterfalls or go hiking in the mountains anywhere in the Fort-de-France and Le Marin area. But we have some good times and go exploring the St Anne area after we move there with our sailing buddies Mel and Caryn S/V Passages with whom we have been inseparable since Guadeloupe, over a month now. We sail together, hike together, shop together, snorkel together, we watch films and have dinners together, help each other, share rental cars and all the adventures that follow. We have become so attached, it’s hard to imagine ever cruising without them, the sweetest, most wonderful people.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

Mel and Caryn aboard S/V Passages. Diamond Rock in the distance.

In St Anne we organize a small walk along the shore. It’s a beautiful sunny day and the forest path is nice and cool, populated by thousands of colorful crabs running away panicking as we walk through.

 

Forest crabs

Forest crabs

We get to a nice long beach and campground, no one around, except crabs. We spend the rest of the morning chilling at the beach.

Maya

Maya

At the beach with our friends Mel and Caryn

At the beach with our friends Mel and Caryn

St Anne, a small quiet village with stunning beaches and a big fancy resort, is the highlight of the entire region. We spend a few days walking around, snorkeling in the waters around the anchorage, watching the most beautiful sunsets.

.

.

The place is so photogenic, all pictures I take look like postcards.

Postcards from St Anne

 

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

The Slumbering Giant That Awakes

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

The bay at St. Pierre Mont Pelee in the distance

On the northern tip of Martinique, on the west side, there is a wide peaceful bay populated by small wooden fishing boats. As we slowly approach it, the old buildings of a sleepy town at the foot of a massive bald mountain begin to take shape. The mountain is Mont Pelée: the deadliest volcano in modern history whose titanic eruption in 1902 killed nearly 30,000 people in this same town, St. Pierre.

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

Fishing boats in the anchorage at St. Pierre, Martinique

The story of St Pierre and the volcano

Martinique was settled in 1635 by the French and St. Pierre, a vibrant colonial town, quickly became its most important city: ‘the Paris of the West Indies’, complete with an extravagant 800-seat theatre. By the end of the nineteenth century St. Pierre had a population of over 20,000, mostly local Martiniquans descendants of African slaves, but the wealth and political power was in the hands of the Creole and the few French colonial officials and civil servants. But in 1902 things were about to change. Very important elections were scheduled to take place on May 11 of that year to decide if the ruling Progressive party will maintain control of the island or the black candidate from the Radical party will take over for the first time.

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

Entrance to the theater ruins, St Pierre, Martinique

When in February of 1902 the mountain exhaled sulphurous gases killing birds, and in April tremors shook the slopes and a cloud of ash showered the town and its residents, the officials couldn’t care less. Instead of evacuating, they declared that „there is nothing in the activity of Mt. Pelée that warrants a departure from St. Pierre,“ and ordered the voters to remain put and not to leave the town until after election day. On May 5 the rim of the crater lake whose water was beginning to boil broke and volcanic mudflow rushed down the slopes at 100 kilometers per hour killing 23 people, burying everything in its path all the way to the sea where it generated a tsunami and flooded the lowlands.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Hell begun. Snakes and insects fleeing the mountain slopes invaded the town and villages. Hordes of red ants, poisonous snakes, spiders, and huge centipedes crawled inside homes and barns as pigs, horses and dogs screamed with agony. Hundreds of domestic animals as well as children died by snake and centipede bites. People from the villages nearest to the volcano sought refuge in St Pierre, four miles directly under the crater, thinking it is safer there based on the government’s reassurances published in local newspapers. The population grew to nearly 28,000. Yet, some tried to leave the town of St Pierre and head south to the second largest city, Fort-de-France, but Governor Mouttet brought army troops to patrol the roads with orders not to let anyone leave the town until elections, on May 11.
At 7:50 a.m. on May 8, three days before the elections, the volcano erupted. The cataclysm started with a deafening roar, an atomic-like blast, and a black cloud of gas, ash and rock heated to 1,000 degrees Celsius replaced the sky and fell over St Pierre. Homes swallowed, people incinerated within minutes. 28,000 people… The 18 boats in the bay were also destroyed, their remains still lying on the bottom of the sea. Only few escaped in time. Only two survived the fury of the mountain.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

A young girl terrified by the eruption jumped in a small wooden boat and managed to get to a tiny cave near the shore where she used to play with her friends. Later, she was found unconscious but alive drifting in her damaged little boat two miles away from the cave.

.

.

A shoemaker miraculously survived in the room of his home, badly burned but alive.

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

Jail and Theater ruins, St Pierre, Martinique. Mont Pelee in the background

In the local jail, a convict who misbehaved was placed in isolation in a stone cell with thick walls and no windows, which saved his life. Later, his sins were pardoned and he joined a circus to be exhibited around the world as the Lone Survivor of St. Pierre.
Today, only the ruins of the old theatre, the church and the jail with its isolation cell remain. All other houses and public establishments destroyed by the volcanic explosion and the fires that lasted a few days have been rebuilt. St. Pierre is no longer the busy extravagant town it once was, but a small quiet fishermen’s village with a few restaurants, a church, and a French pastry shop.

Fishermen, St Pierre, Martinique

Fishermen, St Pierre, Martinique

Hiking to the top of the volcano

We take the bus from St. Pierre after waiting for more than one hour at the bus stop, and get to the village nearest to the mountain. From there we walk for over an hour on a road up to the trailhead which starts from a car park at 830m (2,700ft). We begin the two-hour climb to the summit.

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

The trail is excellent, with steps and narrow paths at places, and a few rock scrambles over old magma deposits, domes, and andesie flows. There are no trees, only low shrubs and grasses and a few frail palms near the summit. The air is misty and the mountain is enveloped in a thick cloud. It drizzles. There are snails all over the place. Small hummingbirds making tiny helicopter sounds with their wings often come very near to check us out.

hummingbird

hummingbird

The dome at the summit, 1379m (4583ft), inside the crater is covered in vegetation and there is no volcanic activity, no smell of sulfur, no gases coming out of the earth. The giant is quietly slumbering again.

Maya

Maya

Maya is jumping happily up and down the trail, leading us like usually, when suddenly she jumps sideways screaming with fear and starts crying. We freeze. There is a HUGE hairy brown spider in the middle of the path, like a tarantula!

Martinique tree spider

Martinique tree spider

The Antilles pinktoe tarantula, or Martinique red tree spider is native to Martinique, Guadeloupe and Dominica. He lives up in the trees where he builds elaborate spiderweb tunnels. These tarantulas are not poisonous, and are very „friendly“ and docile, as well as beautifully colored, for which reasons people capture them and keep them as pets. We think that wild creatures belong in the wild, not in captivity… In any case, this little Big Guy frightened us, as we didn’t know he was harmless; we found out that later.

Mont Pelee, Martinique

Mont Pelee, Martinique

Up at the summit we walk around the crater and the few domes, rest for a bit, and start heading back down. It’s a long way. We are at the car park by the early afternoon, but it takes us over an hour to walk down from the car park to the village. We are exhausted and hungry and can’t wait to get in the bus and sit down. We wait for a long time at the bus stop. People pass by. Finally we ask a guy when the bus is coming, and he tells us, there is no bus to St. Pierre in the afternoon, only in the morning. Great…

Hike to Mont Pelee, Martinique

Hike to Mont Pelee, Martinique

We start walking again down the road, hitchhiking. Many cars pass by. Big fancy cars with just one person in them, unwilling to give us a lift. If this was Saba or any other non-French island, we’d be home long time ago. We calculate how long it will take us to walk all the way down to St. Pierre. We tell Maya we will probably be back home, on the boat, in the middle of the night…

Fata Morgana at St Pierre anchorage

Fata Morgana at St Pierre anchorage

After a very long time, a very small car pulls over. The driver is a young French woman and she has two kids in the back. There are two spots left for the three of us, but we manage to squeeze in. We are so grateful. Some people with small cars have big hearts.
We can now imagine returning to our boat in the anchorage around sunset, the journey over, time to eat French baguette sandwiches, drink beer, and relax watching the clouds drifting down from the bald mountain and over the sea.

St Pierre, Martinique

St Pierre, Martinique

Share

Champagne Reef

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Ivo at Champagne Reef, Dominica

Not far from the biggest city and capital of Dominica, Roseau, there is a place called Champagne Reef. It became our very favorite snorkeling spot.

Mira at Champagne Reef, Dominica

Mira at Champagne Reef, Dominica

We sail from the Portsmouth anchorage to Roseau and drop anchor in Roseau harbor which is so deep we are just a few feet from the houses, almost on shore. We are the only boat at anchor in the bay; everyone else is on mooring balls, paying per night. Ivo and Maya dive to makes sure the anchor is holding well and we are ready to explore.
The city is nice with a big farmers’ market and lots of old buildings, shops and restaurants. We have lunch at a local fast-food joint together with our Aussi friends Mel and Caryn: fried and spicy chicken and beef patties, and we are ready for some champagne for desert.

En route to Champagne Reef

En route to Champagne Reef

With Mel and Caryn s/v Passages and Tina and Mark s/v Rainbow, we pile up on a local bus and for a couple of EC$ we get to a small dive shop near the beach. The spot everyone is talking about.

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Maya and Mira, Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef is a famous diving and snorkeling destination unique in the entire Caribbean region.

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

A submarine volcanic activity near the shores creates beautiful hissing hot bubbles between the corals and the rocks of the reefs in deliciously clear water.

.

.

Small fishes of all colors, seahorses, spotted sea snakes, and schools of squid swim around the bubbles. It must be DisneyWorld for them! It’s beautiful.

Champagne Reef, Dminic

Champagne Reef, Dminica

The water here is shallow and warmer due to the geothermal gases escaping the earth’s crust. We enjoy it as much as the fishes, maybe even more.

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

The bubbles tickle us as we snorkel above them and bump into our goggles. We can also hear them underwater. The reef sounds and looks exactly like champagne and we are as happy and excited as drunk people underwater.

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

Mel and Caryn at Champagne Reef, Dominica

At some point Ivo gives instructions to the rest of us to get out and wait for him on the beach. Why, we want to know, is he kicking us out of the champagne? Well, because he is taking off his swim shorts to use them as gloves and protect his hands from a giant spiky lobster while chasing it around the reef butt naked. I am tempted to go back in the water and surprise Ivo with the GoPro…

Ivo ???!!!

Ivo ???!!!

The lobster escapes.

 

Champagne Reef, Dominica

Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

Maya at Champagne Reef, Dominica

 

Share

Emerald Pool and Trafalgar Falls

Emerald Pond, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The day we go on a road trip around Dominica with a rental car which we share with our good Aussie friends Mel and Caryn s/v Passages we visit many sites all over the island, the east coast and the west coats and the middle. We take our time in Morne Trois Pitons National Park, a UNESCO World Heritage Site since 1997. The park is an area of volcanic activity including the Valley of Desolation with its boiling mud ponds and small geysers, and the Boiling Lake which we have already visited, as well as a few rivers and waterfalls.

Trail to Emerald Pond, Dominica

Trail to Emerald Pool, Dominica

First we hike to Emerald Pool through the beautiful lush rainforest vegetation covering pretty much the entire island. It is just a few minutes walk on a very well managed trail, with steps and handrails, from the visitor’s center where we have to present our weekly park passes.

Emerald Pond, Dominica

Mira at Emerald Pool, Dominica

As we get to the pool we all go Aaah!

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

The small waterfall is a charming very delicate 50-feet chute coming down from the grey rocks above, between branches and roots, cascading into a crystal shallow pool of blue-green water in front of a small grotto.

Maya at Emerald Pool, Dominica

Maya at Emerald Pool, Dominica

We swim in the pool, shower under the fall, climb the rocks around, and just chill in the shade of the forest.

Emerald Pool, Dominica

Emerald Pool, Dominica

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica Photo by Mel

Ivo and Mira at Emerald Pool, Dominica
Photo by Mel

Next, we drive to Trafalgar Falls.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The hike to the falls is again very short, on a path through the forest. We see the two falls from a distance, Mother and Father,

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

Two spectacular waterfalls, but really hard to get closer to.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

We climb over huge boulders and walk over fallen trees above the river which runs fast and furious here. Some places are dangerous.

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya at Trafalgar Falls, Dominica

Maya, like always jumps from boulder to boulder like a mountain goat and reaches the first fall before the rest of us.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

This chute is massive, the water is booming down loud and angry, with strong wind rushing from the canyon.

Trafalgar Falls, Dominica

Trafalgar Falls, Dominica

The pool bottom is sandy with rocks and some spots are very deep.

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

Mira underwater, Trafalgar Falls, Dominica

We splash around some more and Ivo conquers the biggest tallest rock, as usual.

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

Ivo at Trafalgar Falls, Dominica

On the way back from the falls, next to the rive, there is a hot water stream coming down from Boiling Lake, forming yellowish geothermal ponds of very hot volcanic water.

Mira in a hot water pool

Mira in a hot water pool

So hot it’s hard to stay too long. It feels like a hot bathtub. I miss hot bathtubs…It has been a long time since I have been a tub with hot water, and I really enjoy this one. We soak int the hot waters, then run to the cold water of the river to cool down. Then repeat.

Ivo

Ivo is zen

Until it starts getting late and it’s time to go home, back to the anchorage in Plymouth, back on the boats.

Plymouth anchorage, Dominica

Plymouth anchorage, Dominica

 

Share

Across The Valley of Desolation to Boiling Lake

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

There is a lake in Dominica where you could make a soup for giants, for it looks like a pot and it’s full of boiling water!

Boiling Lake is the second largest hot spring in the world. Some Dominicans say, it is actually the largest, as the one that currently holds the record, Frying Pan Lake in the Waimangu Volcanic Rift Valley in New Zealand, is merely steaming, not really boiling. We will have to go to New Zealand and confirm this. But until then, let’s see if the one in Dominica is really boiling!

Boiling Lake steaming in the distance

Boiling Lake steaming in the distance

We take the bus to the capital Roseau and from there the bus to another village, Loda, near the trailhead. At the last stop we are greeted by locals who offer to be our guides. We refuse. Guides to Boiling Lake charge 100 US$ per person but are not obligatory. We enter the rainforest without a guide and the 3-hour 8-mile journey in one direction begins.

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

The bridge leading to the beginning of Boiling Lake trail, Dominica

In the beginning the trail is very easy, like always, gently leading us up, on steps made of wood among beautiful rainforest. But after that crazy hike up Morne Diablotin, which started all right too, we are a bit skeptical.

Maya on the trail

Maya on the trail

We reach a small river after about an hour and from there the hike gests more difficult, with some physically challenging moments, but nothing to be afraid of. The trail all the way to Boiling Lake is one of the best straightforward trails we have hiked so far, with lots and lots of convenient steps of wood or stone, a succession of sections going up and down, instead of a constant uphill hike, and just two or three a bit more difficult rock-scrambles.

.

.

On the way, we even meet a woman in her late 70-s with her granddaughter and a guide on the trail to the lake, even though she didn’t make the final couple of miles.

.

.

The temperature gets cooler as we get higher, and Maya puts on her rain poncho, against drizzle and cold. But as soon as we reach the Valley of Desolation it gets hot again.

Maya

Maya

The Valley of desolation… If I was a mean little troll I would live here, among the bubbling boiling smelly sulphur-water pots letting out vapors and gases. I would hide near the small spraying and hissing geysers, in cracks and holes. The small stream that runs through and beneath the ground would be my enchanted river.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

The Valley of Desolation is a volcanic area with hot, steamy and moist air which smells sharply of sulphur. It is also one of the most mysterious and beautiful places I have ever seen, smelled and gone through, with hot-water streams: some milky-white, others grey like led, others inexplicably black, creating stunning abstract patterns of colors and shapes.

Ivo

Ivo

The entire landscape in the valley is in fact barren and desolate, hellish, devoid of life. Not many plants grow here due to the poisonous volcanic gases constantly escaping the earth’s crust.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

After spending some time in the Valley of Desolation, we continue a few more minutes, across a hot-water milky-colored river with a small waterfall and a hot-water pond, to reach the Boiling Lake, steaming in the distance.

Hot-water waterfall and pond

Hot-water waterfall and pond

Almost continuously enveloped in clouds of vapor, its greyish water forever bubbling, its temperature along the edges is 180-200 degrees Fahrenheit or about 90 degrees Celsius, and its boiling center is too hot to measure.

Mira at Boiling Lake, Dominica

Mira at Boiling Lake, Dominica

Dominica’s Boiling Lake, about 200-250 feet in diameter located at the bottom of a large sinkhole-like basin is in fact a flooded fumarole: a crack in the Earth’s crust near a volcano, which emits steam, gases and heat escaping from the molten lava below.

Boiling Lake, Dominica

Boiling Lake, Dominica

High steep rock walls create the lake’s basin. Its cliff-top ledge is about 100 feet directly above its shore. You wouldn’t want to slip here and fall in the pot…

The landscape around the lake is similarly barren and melancholic as the one in the Valley of Desolation. Perpetual mist, dead plants and low grasses, wet rocks covered with orange moss.

Maya in Valley of Desolation, Dominica

Maya in Valley of Desolation, Dominica

We eat our sandwiches on top of the cliff, the lake boiling below us, before we start heading back, feeling enchanted.

We look at the heavy green mountains around us when the clouds permit us to see, and we are speechless with awe. Nature keeps amazing us again and again

The long but not difficult trail to the lake, across the Valley of Desolation, leading us to the Boiling Lake itself became our favorite journey while visiting Dominica.

Maya at Boiling Lake, Dominica

Maya at Boiling Lake, Dominica

 

More Pictures from The Valley of Desolation and Boiling Lake trail

Wooden steps

.

Ivo

Ivo

Mira

Mira

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Maya

Maya

.

.

Valley of Desolation, Dominica

Valley of Desolation, Dominica

Maya

Maya

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Share

Morne Diablotin. Lost in The Labyrinth of Hell

View from Morne Diablotin

View from Morne Diablotin

Dominica is the youngest of all the Caribbean islands, still being shaped by volcanic and geothermal activity. Rich with rivers and waterfalls, lush forested mountains teaming with wildlife, Dominica  offers miles and miles of hiking trails all around the island. The ultimate and most difficult hike is not The Boiling Lake, as many wrongly think, but the trail to the highest peak standing at 1,447 meters (4,747ft) above the sea: Morne Diablotin, The Devil’s Mountain.

Road to the trailhead

Road to the trailhead

After a night of abundant tropical rain, around 7:30 a.m., we take a bus from Plymouth direction Roseau to the intersection of the road leading up to the Morne Diablotin trail. The bus ride, 15-20 minutes, costs us 3 EC per person and the driver knows exactly where to drop us off. We start up the road, steep but paved, walking among farms and agricultural lands, stopping often to eat fruits.

Maya with grapefruit

Maya with grapefruit

There are mango, oranges, and grapefruit trees on the side of the road covered with ripe fruit, some of it lying on the ground under the trees.

Ivo and Maya near a fallen banana tree

Ivo and Maya near a fallen banana tree

Maya, the blue wizard,  saving bananas from rotting on the ground.

Maya, the blue wizard, saving bananas from rotting on the ground.

We have a fresh delicious fruit salad for breakfast right there on the road, and gather a few mangoes and grapefruits for later in a bag adding to the already heavy load Ivo is hauling on his back: water bottles, sandwiches, rain ponchos, and jackets for the three of us.

Mira with mango

Mira with mango

Fresh grapefruit

Fresh grapefruit

Maya and Ivo

Maya and Ivo

The higher we go the colder it gets and it drizzles every now and then, so we put on our blue rain ponchos. We meet people working on their lands, gathering fruits, planting trees, greeting us.

Planting a coconut palm tree

Planting a coconut palm tree

After 2 hours, already a bit tired of walking uphill, we reach the trailhead where a warning sign explains that the hike to the mountain summit is between 2 and 3 hours long in one direction and should not be attempted after 10:30 a.m. It’s 10:00 a.m. so we are good to go. There is no one here to present our one-week park permits to, so we simply enter the park and start walking.

Maya at Morne Diablotin trailhead

Maya at Morne Diablotin trailhead

“A certified guide is strongly recommended”, the sign advises. We don’t have a guide as they charge somewhere between 50 and 100 $US per person for this hike.

.

.

In the beginning we walk slightly uphill on steps made of wood. Soon, the climb becomes steeper and the steps are replaced by roots. The forest is beautiful: giant wet ferns and tall trees covered with moss. The ground is very muddy from last night’s rain and our progress is slow, choosing where to step. After an hour I start thinking, this isn’t too bad. We can survive this terrain for 2 more hours.

Maya in the forest

Maya in the forest

Maya walking on roots

Maya walking on roots

The devil heard my though.

Just like that, the world transforms, like in a bad dream. Dark roots like monstrous intestines emerge from the ground to form an ugly twisted web all around us and above our heads.

.

.

The tropical rainforest is replaced by nightmarish woods with trees that grow upside-down and sideways, twist and disappear in the swampy ground. Never seen anything like it, except maybe in horror films. The trail is no more.

Maya

Maya

We are now in a labyrinth of hell, painfully making our way up and up between these giant slippery moss-covered roots and branches, climbing on boulders, walking on trees, sinking in mud. If it was just a section that ends after 15 minutes it would be a fun experience, but this nightmare goes on forever, hour after hour. We wish we had superhuman powers, we wish we were ninjas, or lizards who can crawl, or birds who can fly, so that we could save ourselves. Even a certified guide wouldn’t be of any help here unless he can perform miracles.

.

.

Three hours have passed and we are still in the infernal maze of roots and mud, still climbing up, still haven’t reach the summit. For the first time, I give up. I just don’t want to suffer anymore, and I know I have all this way, two hours of torture, to go back down. So I stop.

Mira

Mira

Ivo and Maya persist, determined to reach Dominica’s highest dome. I wait for them for one more hour, unable to sit anywhere, mud and roots covered with damp moss all around me. When they return, Ivo tells me it gets even worse further up and there is nothing really to see on top, especially with all those thick clouds. He had to carry Maya on his back a few times climbing up huge boulders and more of those hateful roots.

.

.

I can’t believe they are calling this “a trail”. How is this a trail in a national park?

mud

mud

Maya

Maya

We have walked to a cave in Guatemala up the mountain through a jungle without trail, cutting vegetation and making steps in the steep ground with machetes in order to pass, walking across precipices and fallen trees. We have hiked for two days, across different climates and terrains, to the highest Caribbean peak with guides and mules, sleeping in mountain shelters. But we have never seen such an impossible “trail” as the Morne Diablotin one. We have never felt so defeated by mud and roots, so at the end of our strength.

Maya

Maya

Somehow we manage to get back down to the trailhead without any of us getting injured, even though we all fall in the mud over branches now and then.

Maya fell in the mud

Maya fell in the mud

Ivo fell over branches

Ivo fell over branches

It’s 5:00 p.m. and we haven’t had the chance to stop and eat anywhere. We are starving, tired, destroyed. We sit on the road for a while and eat our sandwiches, then we hitch a ride in the back of a pickup truck returning from a day’s work at the farms, loaded with avocados, pumpkins, oranges, and bananas. Then back on the bus, and back home, on the boat.

Maya at the end of the journey

Maya at the end of the journey

It has been a crazy hike in the most surreal terrain ever and Maya, 11-years-old, did really great. She remained positive and enthusiastic the entire time, leading the group, jumping from branch to branch. And even though at the end of the journey she cried a little bit, from exhaustion and pain in the legs, she was really happy she made it. I didn’t cry, but I also didn’t make it all the way to the top, and I felt miserable most of the time. Yet, now, looking back at this unique journey, I feel proud and glad we went there. One more incredible story to tell, one more unforgettable memory. (Just don’t ask me to go hike up to Morne Diablotin ever again…)

Maya

Maya

Share